Определение по дело №129/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 341 ал.1, във вр. с чл. 250 ал. 5, във вр. с ал.1 т.2 от НПК и се движи по реда на Глава XXI от НПК.

Образувано е по постъпил въззивен протест на РП – К., против Разпореждане № 240/18.06.2015 год. на съдията – докладчик по Н.о.х.дело № 414/2015год. по описа на Кърджалийския районен съд, с което на основание чл. 250 ал.1 т.2 от НПК е прекратено наказателното производство по обвинението по чл.343”в”ал.2, във вр.с ал.1 от НК, предявено на подсъдимия А. М. М. от Г.. В протеста прокурорът от РП – К. е изложил подробни съображения относно неправилността на протестираното разпореждане, като се предлага същото да бъде отменено, и делото да бъде върнато на РС – К. за ново произнасяне по реда на чл.248 ал.2 от НК. В съдебно заседание прокурорът от ОП – К. поддържа протеста така, както е предявен и по изложените в него съображения.

Ответникът по протеста – подсъдимия А. М., редовно призован не се явява, но упълномощения му защитник - А.Б.М. от АК Г., в съдебно заседание изразява становище, че протеста е неоснователен и моли съда да потвърди атакуваното разпореждане, като правилно и законосъобразно.

Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на правилността на протестираното разпореждане, с оглед доводите, изложени в протеста и становищата на страните в съдебно заседание, на основание чл. 250 ал.5, във вр. с ал.1 т.2, във вр. с чл.341 ал.1 от НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

В КРС е било внесено Постановление за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, за престъпление по чл.343”в”ал.2 от НК, срещу обвиняемия А. М. М. от Г., и е било образувано Н.о.х.дело № 414/2015год. по описа на Кърджалийския районен съд.

С протестираното в настоящото производство разпореждане, постановено в разпоредително заседание на 18.06.2015 год. по реда на чл.248 ал.2 от НПК, съдията-докладчик е прекратил на основание чл.250 ал.1 т.2 от НПК наказателното производство. За да постанови прекратяване на наказателното производство, съдията-докладчик е приел следното: Досъдебно производство № 208/2015 г. по описа на РУП-К. е било образувано с Постановление на РП-К. от 02.04.2015 г. срещу А. М. М. от Г. за престъпление по чл.343в, ал.2 вр. ал.1 от НК, извършено на 01.02.2012 г. в Г.. След приключване на разследването по ДП от РП-К. е внесено настоящото постановление по реда на чл.375 от НПК, във вр.с чл.78а от НК. В обстоятелствената част на постановлението е изложено, че на 01.02.2012 г. през деня, свидетелите Н. П. и С.С. - служители в сектор „Пътна полиция'" при ОД МВР-К., били на работа с автопатрул в Г.. Около 15.00 часа на бул. „Б”, до ОЦК, спрели за проверка лек автомобил марка „Р.“, модел „Л.“, с рег.№ ****, движещ се в посока към с.С. При проверката водачът - обвиняемият М., не представил свидетелство за управление на МПС. След справка в РУ“П“-К. се установило, че обвиняемия изобщо не притежава такова свидетелство. Полицейските служители му съставили АУАН №***, бл. номер 313*** от 0*.0*.2012г. за нарушения по чл.150 и др. норми от ЗДвП. От приложен заверен препис от наказателно постановление № 1016/11, издадено на 01.04.2011 г. от Началник сектор „Пътна полиция“ - ОД МВР-Х, влязло в сила на 06.05.2011 г., било видно, че обвиняемия М. е бил установяван и наказван и преди описания случай заради това, че е управлявал лек автомобил, без да притежава свидетелство за управление на МПС - нарушение на чл.150 от ЗДвП. При тези факти е прието, че А. М. М. е осъществил от обективна и субективна страна състав на престъпление по чл.343в, ал.2 вр. ал.1 от НК, като на 01.02.2012 г. в Г., в едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за управление с наказателно постановление № 1016/11, издадено на 01.04.2011г. от Началник сектор „Пътна полиция“ - ОД МВР-Х., влязло в сила на 06.05.2011 г., извършил такова деяние - управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „Р.“, модел „Л.“ с рег.№ ******, без съответно свидетелство за управление. За това престъпление по чл.343в, ал.2 вр. ал.1 от НК, РП-К. е предложила обвиняемият А. М. М. да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл.78а от НК.

Видно от доказателствата, събрани на досъдебното производство, срещу А. М. М. на 01.02.2012 г. е бил съставен АУАН № ***, бл. номер 313*** за извършени административни нарушения по чл.150, чл.100, ал.1, т.2 и чл.147, ал.1 от ЗДвП, а именно за това, че на 01.02.2012 г. около 15.00 часа в Г., по бул. „Б”, до ОЦК, в посока с.С. управлява лек автомобил „Р. Л.“ с рег.№*******, собственост на Б. К. Н. от Г., като при направена справка с ОД се установило, че лицето е неправоспособен водач, не представя свидетелство за регистрация на МПС, както и автомобила не е представен на ГТП в определения срок и не представя знак за ГТП. Образуваното с акта административнонаказателно производство е приключило с издадено наказателно постановление № ***/07.02.2012 г. на Началник сектор ПП към ОД МВР-К.. С наказателното постановление на М. са били наложени административни наказания: „глоба” в размер на 300 лв. на основание чл.177, ал.1, т.2 предл.1 от ЗДвП за нарушение по чл.150 от ЗДвП /у´равлява без да е правоспособен водач/; „глоба” в размер на 10 лв. на основание чл.183, ал.1, т.1 предл.З от ЗДвП за нарушение по чл.100, ал.1, т.2 предл.1 от ЗДвП /не носи свидетелство за регистрация на МПС, което управлява/; „глоба“ в размер на 20 лв. на основание чл.185, предл.1 от ЗДвП за нарушение по чл.147, ал.1 от ЗДвП /не е представил ППС на технически преглед/. Наказателното постановление е било връчено на нарушителя на 20.04.2013 г., не е било обжалвано в законния срок и е влязло в сила на 30.04.2013 г., на основание чл.64 б.“б“ от ЗАНН.

При съпоставяне на АУАН № ***/01.02.2012 г. и издаденото въз основа на него наказателно постановление № ***/07.02.2012 г. с внесеното от РП-К. Постановление от 08.06.2015 г. За освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, съдът е констатирал, че е налице пълно тъждество на фактите, предмет на двете образувани срещу М. производства - административнонаказателното /приключило с влязло в сила наказателно постановление/ и настоящото наказателно производство. Приел е, че се касае за идентична по време, място и авторство фактология - осъществено от А. М. на 01.02.2012 г. около 15.00 часа в Г. на бул. „Б" управление на МПС - лек автомобил „Р. Л.“ с рег.№******, без съответно свидетелство за управление, която фактология покрива едновременно признаците и на нарушението по чл.100 от ЗДвП, и на обвинението за престъпление по чл.343в, ал.2 вр. ал.1 от НК.

Разпоредбата на чл.24, ал.1, т.6 от НПК прокламирала принципът „non bis in idem“, според който никой не може да бъде преследван и съден два пъти за едно и също престъпление. Тази норма от националното законодателство била аналогична с чл.4, т. 1 от Протокол 7 към ЕКЗПЧОС, съгласно който никой не може да бъде съден или наказван от съда на една и съща държава за престъпление, за което вече е бил оправдан или окончателно осъден, съгласно закона и наказателната процедура на тази държава. По този текст била утвърдена и практика от ЕСПЧ, която не допускала двойното използване на репресия по отношение на едно и също лице по повод на идентични деяния /решение на ЕСПЧ по делото Sergey Zolotukhin v. Russia [GC], № 14939, ECHR 2009; решение на ЕСПЧ от 14.01.2010г. по делото Цоньо Цонев срещу България (№ 2) по жалба № 2376/03/. Във второто цитирано решение, което касаело осъждане на Република България, бил коментиран случай на понесена административна отговорност от лице, след което по отношение на същите факти е настъпило осъждане на лицето за извършено престъпление. Съдът бил стигнал до заключение, че има нарушение на чл.4 от Протокол 7, тъй като лицето е било „осъдено“ в административно производство, уподобено на „наказателно производство“, съгласно автономния смисъл на този термин в Конвенцията. ЕСПЧ приемал, че под „наказателно обвинение” се има предвид не само обвинение за престъпление, но и за извършено административно нарушение. В решението по делото Sergey Zolotukhin v. Russia било възприето, че чл.4 от Протокол 7 трябва да се разбира като забраняващ наказателното преследване или съденето за второ „престъпление“, ако то произтича от идентични факти или факти, които са еднакви по същество. Посочено било също, че съдът трябва да се абстрахира от правната характеристика на правонарушенията по вътрешното право и да вземе предвид фактите като единствена отправна точка за сравнение. Първоинстанционият съд е намерил, че следвало да се съобрази с Протокол 7 към ЕКЗПЧОС /ратифициран със закон, приет от НС, обн. в ДВ, бр.87/24.10.2000г., в сила от същата дата/, тъй като този международен акт съобразно чл.5, ал.4 от Конституцията бил част от вътрешното право на страната и нормите му имали предимство пред тези норми на вътрешното ни законодателство, които им противоречат. На още по-голямо основание цитирания Протокол 7 имал приоритет пред противоречащи му Тълкувателни решения на ВС и дадените с тях задължителни указания /ТР № 85/1966 г. на ОСНК на ВС и ТР № 51/1978 г. на ОСНК на ВС/, които не съответстват на условията, в които вече се намира Република България като член на Европейския съюз и страна по КЗПЧОС. По приложението на чл.24, ал.1, т.6 от НПК и чл.4 от Протокол 7 към ЕКЗПЧОС били факт вече и редица произнасяния на ВКС - Решение № 227 от 21.05.2012 г. по н.д. № 651 /2012г., Ill н.о. на ВКС; Решение № 180 от 22.06.2012 г. по н.д. № 417/2012г., II н.о. на ВКС; Решение № 159 от 23.04.2014 г. по н.д. № 486/2014 г., III н.о. на ВКС.

В случая фактите, въз основа на които на А. М. е било наложено наказание по административен ред за нарушение по чл.100 от ЗДвП, формират и обвинÕнието за престъпление по чл.343в, ал.2 вр. ал.1 от НК, поради което следва да се считат за едни и същи по смисъла на чл.24, ал.1, т.6 от НПК и чл.4 от Протокол 7 към ЕКЗПЧОС. Наказателно постановление № 317/07.02.2012 г. е влязло в сила на 30.04.2013 г. и от тази дата М. следвало да се счита за „осъден“ с „окончателно“ решение в административното производство. Влезлият в сила акт на административнонаказващ орган бил пречка за образуване на наказателно производство срещу същото лице по същото обвинение. Ето защо, съдът е приел, че по-късно заведеното производство, каквото било настоящото, образувано на 02.04.2015 г., следвало да бъде прекратено като недопустимо.

Настоящият състав намира, че протестираното разпореждане, е неправилно – необосновано и незаконосъобразно, по следните съображения:

Спор по фактическата обстановка по делото няма, като спорния въпрос в случая е дали е нарушен принципът „non bis in idem“, според който никой не може да бъде преследван и съден два пъти за едно и също престъпление.

Съдията - докладчик е прил, че наказателното производство, образувано срещу лице, по отношение на което е било проведено административнонаказателно производство за същото деяние и приключило с влязъл в сила акт, подлежи на прекратяване на основание чл.24 ал.1 т.6 от НПК; както и че именно чрез прекратяване на наказателното производство в случаите, когато е налице влязъл в сила съдебен акт или постановление на административнонаказващият орган, с което е разрешен окончателно въпроса за административнонаказателната отговорност на дееца, вкл. и в случаите, когато административнонаказателното производство се е развило първо във времето, се преодолява двойното наказване на едно и също лице за едно и също деяние, т.е. по този начин би било избегнато нарушение на правилото ne bis in idem.

Настоящият състав счита, че наказателното производство, образувано срещу лице, по отношение на което е било проведено административнонаказателно производство за същото деяние, не подлежи на прекратяване на основание чл.24 ал.1 т.6 от НПК. Това е така, по следните съображения: безспорно е, че разпоредбите на чл.32 и чл.33 ал.1 от ЗАНН визират принципното положение, че административнонаказателната отговорност се реализира за деяние, само ако то не съставлява престъпление, т.е. наказателната отговорност има превес при конкуренцията с административнонаказателната такава. От друга страна, в преобладаващия брой случаи на такава конкуренция, административнонаказателното производство се развива първо във времето, с оглед реда и сроковете на провеждането му. Когато в хода на административнонаказателното производство административнонаказващият орган прецени, че разглежданото деяние съставлява престъпление, тогава административнонаказателното производство се прекратява, като материалите са изпращат на съответния прокурор. Проблемът възниква, ако такава преценка от административнонаказващият орган не е извършена, или същата е неправилна, т.е. административнонаказващият орган счете, че деянието не съставлява престъпление. В тези случаи, и ако бъде възприета тезата, че административнонаказателното производство е пречка за провеждане на наказателно производство срещу същото лице за същото деяние и последното подлежи на прекратяване на основание чл.24 ал.1 т.6 от НПК, то би било възпрепятствано упражняването на основно правомощие на прокурора - да повдига обвинение за престъпление от общ характер /респ. на частния тъжител – за престъпление от частен характер/, и то без да е участвал или да е бил уведомен за административнонаказателното производство, което настоящата инстанция намира за недопустимо.Поради това, въззивният съд намира, че не подлежи на прекратяване на основание чл.24 ал.1 т.6 от НПК наказателно производство, образувано срещу лице, по отношение на което е било проведено административнонаказателно производство за същото деяние; както и че ако срещу едно и също лице за едно и също деяние се е развило първо във времето административнонаказателно производство, и същевременно деянието осъществява признаците на административно нарушение и на престъпление, то няма пречка наказателното производство да бъде проведено, като постановеното по административнонаказателното производство наказателно постановление и/или съдебно решение следва да бъдат отменени, а производството – прекратено, на основание чл.70 б. „г” от ЗАНН, по който именно начин се осигурява спазване на принципа ne bis in idem и се преодолява двойното наказване на дееца за едно деяние.

Ето защо, следва атакуваното Разпореждане № 240/18.06.2015 год. на съдията-докладчик да бъде отменено, като необосновано и незаконосъобразно, като делото бъде върнато на РС К. за продължаване на съдопроизводствените действия от фазата на разпоредително заседание, по смисъла на чл.248 ал.2 от НПК.

Водим от изложеното, Окръжният съд

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯВА Разпореждане №240, постановено в разпоредително заседание на 18.06.2015 год. на съдията–докладчик по Н.о.х.дело № 414/2015год., по описа на Кърджалийския районен съд.

ВРЪЩА делото на РС К. за продължаване на съдопроизводствените действия от фазата на разпоредително заседание, по смисъла на чл.248 ал.2 от НПК.

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.