№ 22249
гр. София, 09.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20241110108796 по описа за 2024 година
Производството по настоящото дело е образувано по подадена от В. Н. В., В. К.
В., М. В. В., представляван на основание чл. 28, ал. 4 ГПК от законния си представител
В. К. В., и К. В. В., представляван на основание чл. 28, ал. 4 ГПК от законния си
представител В. К. В., искова молба, срещу „Д.З.“ АД, с която са предявени
осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за осъждане на ответника да
заплати на ищците сумите както следва:
на В. Н. В. – сумата от 15 000 лв., представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на 22.01.2023 г. и сумата от 2
080 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди /разходи за
психолог/, ведно със законната лихва върху сумите, считано от дата на предявяване на
извънсъдебна претенция пред ответното дружество – 27.04.2023 г. до окончателно
изплащане;
на В. К. В. – сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на 22.01.2023 г., ведно със
законната лихва считано от дата на предявяване на извънсъдебна претенция пред
ответното дружество – 27.04.2023 г. до окончателно изплащане;
на М. В. В. – сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на 22.01.2023 г., ведно със
законната лихва считано от дата на предявяване на извънсъдебна претенция пред
ответното дружество – 27.04.2023 г. до окончателно изплащане;
на К. В. В. – сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на 22.01.2023 г., ведно със
законната лихва считано от дата на предявяване на извънсъдебна претенция пред
ответното дружество – 27.04.2023 г. до окончателно изплащане.
Ищците извеждат съдебно предявените си субективни права при твърдения, че
на 22.01.2023 г. около 12:40 ч. в гр. София на кръстовището между ул. „Драговица“ и
ул. „Гълъбец“, водачът М. Д. М. при управление на л.а. „Нисан“, модел „Кашкай“, с
рег. № СВ****СС, поради движение с превишена и несъобразена за района скорост,
1
помел 30 тротоарни колчета, 3 контейнера за смет и един пътен знак, като накрая се
врязал в паркиран л.а. „Опел“, модел „Ампера“, с рег. № СВ****СС и реализирал ПТП
с него. В същия момент водачът на л.а. „Опел“, модел „Ампера“, с рег. № СВ****СС –
В. В., заедно с жена му – В. В. и двете им деца – К. и М., били в непосредствена
близост до автомобила им. Непосредствено преди да настъпи ПТП-то, В. чул и
забелязал приближаващия се автомобил и изкрещял за да предупреди семейството си.
В. и по-големият им син М., които се намирали от дясната страна на автомобила
побегнали в посока на тротоара, а по-малкият им син К. се хвърлил в другата посока
към пътното платно. В. успял да хване по-малкото дете и да го издърпа към
отсрещната страна на улицата. Ищците твърдят, че за настъпилото ПТП е съставен
Констативен протокол за ПТП № 1866673 от 22.01.2023 г. от органите на реда отдел
„Пътна полиция“ при СДВР гр. София. Виновният водач – М. Д. М. отказал да даде
тест за наркотични вещества и спрямо него бил съставен акт за установяване на
административно нарушение, като по случая било образувано и досъдебно
производство. Аргументират, че настъпилото ПТП е оказало изключително негативно
влияние върху психическото им състояние. В. не спирал да мисли за инцидента,
сънувал кошмари, будел се с главоболие, чувствал се отпаднал, загубил апетит и
станал по-напрегнат и раздразнителен, освен това изпитвал сериозен стрес на пътя при
шофиране. Ищцата В. страдала от безсъние, главоболие, умора, категорично отказвала
да шофира след злополуката, изпитвала притеснение да пуска двете си деца на
училище да карат колело или да играят на улицата. Ищците К. и М. също били
дълбоко засегнати от инцидента предвид възрастта им, при тях се наблюдавала лесна
уморяемост, липса на желание за ежедневни дейности, нарушен сън, напрегнатост,
нервност, раздразнителност и страх да не се повтори злополуката щом излязат на пътя.
Твърди се, че са извършени разходи за психолог в размер на 2 080 лв., поради което се
претендира и обезщетение за имуществени вреди. Сочат, че към дата на събитието л.а.
„Нисан“, модел „Кашкай“, с рег. № СВ****СС е бил застрахован при ответника по
застраховка „Гражданска отговорност“. Излагат, че са заявили извънсъдебна
претенция пред ответното дружество, но същото отказало заплащане на
застрахователни обезщетения. При тези твърдения молят съда да уважи предявените
искове. Претендират разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът
оспорва претенцията за имуществени вреди като недопустима и в тази връзка сочи, че
същата не е заявена извънсъдебно, каквото било изискването на чл. 498, ал. 3 КЗ.
Твърди, че в случая не се установява по категоричен начин вината на водача на л.а.
„Нисан“, модел „Кашкай“, с рег. № СВ****СС и развива съображения в тази насока.
Аргументира също, че вредите, за които се претендират обезщетения, не се покриват
от застраховката „Гражданска отговорност“, т.к. в случая не се касаело за вреди
вследствие на телесно увреждане или смърт, а ищците били само очевидци на ПТП-то.
Оспорва размера на претенциите като прекомерно завишен. Моли съда да отхвърли
предявените искове. Претендира разноски.
С отговора третото лице – помагач оспорва претенциите на ищците.
Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са искови претенции с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за
заплащане на имуществени и неимуществен вреди, причинени от настъпило ПТП.
По възражението за недопустимост на исковата претенция за имуществени
вреди.
С отговора на исковата молба и ответното дружество и третото лице помагач
формулират възражение, че претенцията за имуществени вреди е недопустима,
доколкото не била отправена извънсъдебна претенция за заплащането й.
2
С приложимата по делото разпоредба на чл. 498, ал. 3 КЗ допустимостта на
прекия иск на увреденото лице при настъпване на застрахователно събитие е
обвързана от предявяване на претенция за плащане пред застрахователя по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите и изтичане
на тримесечен срок от искането за доброволно плащане. По този начин законодателят е
въвел допълнителна процесуална предпоставка за възникване на право на иск на
увреденото лице.
Макар към момента на завеждане на иска да не е изтекъл срокът по чл. 496, ал. 1
КЗ, на осн. чл. 235, ал. 3 ГПК следва да се вземе предвид фактът на изтичането му в
хода на процеса / в този смисъл Определение № 629 от 1.12.2022 г. на ВКС по ч. т. д.
№ 2362/2022 г., I т. о., ТК, Определение № 224 от 15.05.2019 г. на ВКС по ч. т. д. №
805/2019 г., I т. о., ТК, Определение № 332 от 19.07.2018 г. на ВКС по т. д. №
1614/2018 г., I т. о., ТК/.
Исковата молба, инициирала настоящото производство е депозирана на
16.02.2024г., респективно към датата на приключване на съдебното дирене срокът по
чл. 496, ал. 1 КЗ е изтекъл, което обуславя извода за допустимост на исковата
претенция за имуществени вреди.
.По иска с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
По обезщетението за неимуществени вреди.
Фактическият състав на правната норма на чл. 432, ал. 1 КЗ урежда и гарантира
правната възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на
претърпените имуществени и неимуществени вреди срещу застрахователя, с когото
делинквентът или отговорно за неговото противоправно деяние лице е сключило
договор за застраховка "Гражданска отговорност", обезпечаваща неговата деликтна
отговорност. Фактическият състав, от който възниква имуществената отговорност на
застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице,
обхваща следните две групи предпоставки: 1/ застрахованият виновно да е увредил
ищеца, като му е причинил имуществени или неимуществени вреди, които от своя
страна да са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение на
застрахования и 2/ наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от
договор за застраховка "Гражданска отговорност" между делинквента и застрахователя
– ответник.
Не е спорно по делото, че на 22.01.2023г., в гр. София, на кръстовището на ул.
„Драговица“ и ул. „Гълъбец“ е настъпило ПТП.
След анализ на приобщените по делото писмени доказателства и заключението
на вещото лице по допуснатата и изготвена съдебно-автотехническа експертиза, съдът
изведе следния механизъм на настъпване на произшествието, а именно:
На 22.01.2023г. М. М. управлявайки лек автомобил „Нисан Кашкай“ с ДК № СВ
**** СС, по ул. „Драговица“ с посока на движение от ул. „Козница“ към ул.
„Марагидик“, поради движение с несъобразена скорост, губи контрол върху
автомобила и реализира ПТП с 30 броя паркинг колчета, един пътен знак, три броя
метални кофи за смет и лек автомобил „Опел Амера“ с ДК № СВ **** СС. В същото
време от лек автомобил „Опел Амера“ с ДК № СВ **** СС слизат ищците, като
майката В. В., виждайки връхлитащия автомобил, влачейки детето си М. го извежда
извън обсега на произшествието, а от другата страна бащата В. В. хваща другото дете
К., изважда го от автомобила, вика за да предупреди семейството си за наближаващия
лек автомобил „Нисан Кашкай“ с ДК № СВ **** СС, и заедно с К. се отдръпват от
колата, непосредствено след което между двата автомобила настъпва удар.
Така изведеният механизъм намира опора в приобщените по делото писмени
3
доказателства, в частност изисканите и приобщени по делото материали по
изготвената административна преписка от СДВР – Отдел „Пътна полиция“, както и в
приложеното на л. 8 по делото копие на протокол за ПТП. Описаният механизъм се
потвърждава и от показанията на разпитания по делото свидетел П.И. /протокол л.
194/, който е бил очевидец на произшествието. Същият по време на разпита си заяви,
че е имало реална заплаха ищците да пострадат, ако родителите не са реагирали
своевременно.
Съдът кредитира показанията на свидетеля, като последователни, хронологично
издържани и кореспондиращи с приобщената по делото доказателствена съвкупност.
Механизмът на произшествието намира опора и в заключението на вещото лице
по допуснатата и изготвена САТЕ, което съдът кредитира като пълно, мотивирано и
изготвено от лице, притежаващо нужния опит и професионална квалификация.
Вината на водача на застрахования при ответника лек автомобил се предполага
по силата на оборима законова презумпция / чл.45, ал.2 ЗЗД /, която поради липсата на
проведено обратно доказване от страна на ответника, е необорена и следва да бъде
приложена. Вината на водача на застрахования при ответника лек автомобил намира
опора и в приложените материали от преписката на КАТ, от които е видно, че на
същия е наложена ПАМ /принудителна административна мярка /, временно отнемане
на свидетелството за управление на МПС, както и в попълнената и подписана от М.
декларация – л. 151 по делото.
Настоящият съдебен състав намира, че действията на водача на застрахования
при ответника лек автомобил „Нисан Кашкай“ с ДК № СВ **** СС представляват
граждански деликт.
С доклада по делото, неоспорен от страните, съдът е обявил за безспорно и
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че към датата на настъпване на ПТП
процесният лек автомобил „Нисан“, модел „Кашкай“, с рег. № СВ****СС е бил
застрахован при ответника по валидна застраховка „Гражданска отговорност“.
От заключенията на вещото лице по допуснатата и изготвена съдебно
психологична експертиза се установява, че всеки един от ищците е претърпял
интензивни по своя характер уплаха и стрес, а именно:
Експертът е посочил, че В. В. е бил в състояние на „Посттравматично стресово
разстройство F43.1“, което състояния включва епизоди на повтарящо се изживяване
на травмата под формата на внезапно оживяване на минали сцени, сънища и кошмари
на фона на продължаващо чувство на вцепененост, емоционална притъпеност,
отчужденост. Експертът е посочил, че В. е бил изключително изплашен, поради
малкото време за реакция и високата стенен на опасност за живота и здравето на него
и на семейството му, станал е неработоспособен, свръх тревожен. Вещото лице сочи,
че все още при шофиране и при ходене по улицата изследваното лице е прекалено
внимателен и предпазлив, нещо което преди инцидента не е било така. В заключение
експертът сочи, че ищецът се е възстановил на 80%
По отношение на майката В. В., вещото лице формулира изводи, идентични с
тези за В.а В.. В допълнение сочи, че тя е изживяла кошмар от това, че детето и което
е било на 10 години е паднало на земята и тя го е влачила за да го отдалечи от
връхлитащата кола. Същата не е можела около девет месеца след инцидента да се качи
в кола, станала е тревожна и прекалено предпазлива.
По отношение на двете деца М. и К. експертът сочи, че са преживяли същото
„Посттравматично стресово разстройство F43.1“. За М. сочи, че същият е бил объркан,
не е разбрал как се е озовал на земята и вижда как майка му започва да го влачи. След
случилото се е оплаквал от главоболие, виене на свят, започнал да сънува кошмари, без
да се събужда през нощта, известен период от време сядал в леглото и започвал да
пищи, което състояние продължило около шест месеца. За К. експертът сочи, че е бил
изключително изплашен, доколкото е по-затворен от брат си, състоянието на майка му
4
много го притеснило, тъй като не я е виждал в подобно състояние. След инцидента е
започнал да си гризе ноктите. Експертът сочи, че с оглед ниската възраст на децата, с
оглед проведената психотерапия са успели да се възстановят, но все още се стряскат
при шум на кола.
Изводите на експерта намират опора и в приобщените по делото гласни
доказателства, в частност показанията на свидетелите С.П. и К.К., които подробно
описват последиците при семейството, изразяващи се в промяна на поведението им,
страх и тревожност
Експертът е посочил, че причиненият стрес и за четиримата е в пряка причинна
връзка с процесното ПТП.
Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост. Критериите за определяне на размера му са вида и обема на
причинените неимуществени вреди, интензивността и продължителността на
претърпените болки и страдания, общовъзприетото понятие за справедливост и
общото икономическо състояние на обществото, което е от значение за номиналния
размер на обезщетението – така т. ІІ от ППВС № 4/23.12.1968 г.
В случая настоящият съдебен състав намира, че преживеният стрес и страх от
всеки един от ищците, подлежи на обезщетение по реда на чл. 432 КЗ, под формата на
неимуществени вреди.
При определяне размера на обезщетението, съдът съобрази, възрастта на всеки
един от ищците, интензитета на преживения страх и стрес, времето за възстановяване
на всеки един, което според експерта с оглед вида стрес е около 6 месеца,
обстоятелството, че въпреки изминалия период от време при всеки един продължава
да има остатъчни последици, като притеснения, страх и тревожност. Съдът взе
предвид, че В. и В., като родители са изпитали веднъж страх за живота си и втори път
страх за здравето и живота на двете им деца, които към датата на инцидента са били в
крехка възраст, а именно М. е бил на девет години, а К. на осем години. От друга
страна, съдът съобразявайки възрастта на двете деца, в частност неукрепналата им
психика, намира, че на същите следва да бъде определено обезщетение в по-висок
размер, доколкото нивото на страх е с по-висок интензитет, а времето необходимо да
преодоляването му при децата е по – дълго.
По изложената аргументация, след като съобрази изпитаните от ищците високи
нива на стрес и страх, тяхната продължителност и интензитет, благоприятните
прогнози за пълно възстановяване, както и периода необходим за възстановяване,
съдът намира, че на В. В. и В. В. следва да се изплати обезщетение по 4 680.00лв.,
който размер съответства на социалните и икономически условия в страната
съществуващи към датата на настъпване на произшествието, доколкото се равнява на 6
минимални работни заплати, а на децата М. и К. следва да бъде присъдено
обезщетение в размер на 5460.00лв., равняващо се на 7 минимални работни заплати
към датата на настъпване на ПТП / МРЗ 2023г. – 780.00лв./
Претенциите над уважената част до М.ално претендираните размери се явяват
неоснователни, при съобразяване периода на възстановяване на всеки един и че от
произшествието няма причинени телесни увреждания.
По обезщетението за имуществени вреди.
За основателността на претенцията за имуществени вреди в тежест на ищеца е
да докаже по делото пълно и главно, че е сторил разходи за лечение в
индивидуализирания размер, както и че същите са били необходими за лечение на
телесните увреждания, настъпили от процесното ПТП.
От ангажираните от ищеца писмени доказателства, в частност договори,
5
приложени на л. 43 и л. 44 по делото и фактура, с инкорпориран в същата касов бон, от
страна на ищеца В. В. се доказа извършването на разходи, които са в пряка причинна
връзка с възстановяването след процесното ПТП. От изброените писмени
доказателства се установяват разходи в общ размер на 2080.00лв., като доколкото
претенцията е заявена за сума в такъв размер, същата се явява изцяло основателна.
По искането за присъждане на лихва за забава.
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ, отговорността на застрахователя е обусловена от
отговорността на прекия причинител на увреждането. При задължение от непозволено
увреждане, деликвентът се смята в забава и без покана и дължи лихва от деня на
увреждането /чл. 84, ал. 3 ЗЗД/. Разпоредбите на новия КЗ /в сила от 01.01.2016 г./,
обаче, предвиждат, че застрахователят дължи лихва за забава от един по-късен момент.
Съгласно чл. 497, ал. 1, т. 1 и т. 2 КЗ, застрахователят дължи законната лихва за забава
върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в
срок, считано от по-ранната от двете дати: 1/ изтичането на срока от 15 работни дни
от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 КЗ, 2/ изтичането на
срока по чл. 496, ал. 1 освен в случаите, когато увреденото лице не е представило
доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3. Съгласно чл.
106, ал. 3 КЗ, когато ползвателят на застрахователната услуга е увредено лице по
застраховки "Гражданска отговорност" или трето ползващо се лице по други
застраховки, застрахователят го уведомява за доказателствата, които той трябва да
представи за установяване на основанието и размера на претенцията му.
Допълнителни доказателства може да се изискват само в случай, че необходимостта от
тях не е можела да се предвиди към датата на завеждане на претенцията и най-късно в
срок 45 дни от датата на представяне на доказателствата, изискани при завеждането по
изречение първо. Чл. 496, ал. 1 КЗ предвижда, че срокът за окончателно произнасяне
по претенция по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда
на чл. 380 пред застрахователя, сключил застраховката "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, или пред неговия представител за уреждане на претенции.
От приложеното на л. 46 копие на претенция за изплащане на неимуществени
вреди, отправена от ищците до ответното дружество се установява, че същата е
получена от „Д.З.“ АД на 27.04.2023г. Петнадесет работни дни са изтекли на
18.05.2023г., респективно ответникът е в забава по отношение на неимуществените
вреди считано от 19.05.2023г.
Доколкото не се твърди и ищецът В. В. не доказа да е отправил покана до
ответника за плащане на претендираните имуществени вреди, върху тази претенция
следва да се присъди законна лихва от датата на депозиране на исковата молба до
плащане на сумата.
По разноските:
По отношение на В. В..
От същия са предявени искови претенции в общ размер на 17080.00лв.,
уважената част е в размер на 6760.00лв., респективно отхвърлената част е в размер на
10 320.00лв., при каквото съотношение следва да бъдат разпределени разноските по
делото.
На В. В. следва да се признаят разноски в общ размер на 1183.20лв., от които
683.20лв. – държавна такса и 500.00лв. – депозит вещо лице.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца
разноски с оглед уважената част на иска в размер на 468.29лв.
6
По отношение на В. В..
От същата е предявен иск в размер на 10000.00лв., уважената част е в размер на
4680.00лв., респективно отхвърлената част е в размер на 5320.00лв.
На В. В. следва да се признаят разноски в общ размер на 900.00лв., от които
500.00лв. – депозит вещо лице и 400.00лв. държавна такса.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответното дружество следва да заплати на В.
разноски с оглед уважената част на иска в размер на 421.20лв.
По отношение на ответното дружество.
На „Д.З.“ АД, следва да се признаят разноски за юрисконсулт в минимален
размер – 100.00лв.
На основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК, с оглед отхвърлената част на исковете
В. В. следва да заплати на дружеството разноски в размер на 30.21лв., а В. В. разноски
в размер на 26.60лв.
С определение от 28.02.2024г., ищците М. В. и К. В. са освободени от такси и
разноски по делото, респективно по аргумент от чл. 78, ал. 6 ГПК, ответното
дружество следва да заплати по сметката на Софийски районен съд дължимите се
държавни такси с оглед уважената част на претенциите срещу тези двама ищци.
С оглед изложеното, на основание чл. 78,ал. 6 ГПК, „Д.З.“ АД, следва да заплати
по сметката на Софийски районен съд държавна такса в общ размер на 436.80лв. / две
такси по 218.40лв./
На основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., ответното дружество следва да заплати на
Адвокатско дружество „В. и Б.“ ЕИК *********, адвокатско възнаграждение за
оказана безплатна правна помощ, при съобразяване фактическата и правна сложност
на делото и уважената и отхвърлена част на претенциите в общ размер на 2517.00лв. с
вкл. ДДС.
Съгласно процесуалноправната разпоредба на чл. 78, ал. 10 ГПК - на третото
лице помагач не се присъждат разноски, но то дължи разноските, които е причинило
със своите процесуални действия, респективно искането за присъждане на разноски за
адвокатско възнаграждение на третото лице – помагач се явява неоснователно.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Д.З.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:
/адрес/, да заплати на В. Н. В., ЕГН **********, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ
сумите както следва: 4 680.00лв. – обезщетение за неимуществени вреди, в
резултат от претърпени страх и стрес, причинени като пряка и непосредствена
последица от ПТП, настъпило на 22.01.2023г., около 12.40 часа, в гр. София, на ул.
„Драговица“, по вина на водача на лек автомобил „Нисан“, модел „Кашкай“, с рег. №
СВ **** СС, застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“,
ведно със законна лихва от 19.05.2023г. до окончателно изплащане на сумата и
2080.00лв. – имуществени вреди /разходи за психолог /, претърпени от ищеца във
връзка с процесното ПТП, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата
молба 16.02.2024г. до окончателно изплащане на сумата, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за
неимуществени вреди в частта за сумата от 10 320.00лв., ведно със законна лихва
върху сумата от 27.04.2023г. до окончателно изплащане на сумата, като
7
неоснователен.
ОСЪЖДА „Д.З.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:
/адрес/, да заплати на В. К. В., ЕГН **********, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ,
сумата от 4 680.00лв. – обезщетение за неимуществени вреди, в резултат от
претърпени страх и стрес, причинени като пряка и непосредствена последица от ПТП,
настъпило на 22.01.2023г., около 12.40 часа, в гр. София, на ул. „Драговица“, по вина
на водача на лек автомобил „Нисан“, модел „Кашкай“, с рег. № СВ **** СС,
застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със
законна лихва от 19.05.2023г. до окончателно изплащане на сумата, КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди в частта за сумата от 5320.00лв., ведно
със законна лихва върху сумата от 27.04.2023г. до окончателно изплащане на сумата,
като неоснователен.
ОСЪЖДА „Д.З.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:
/адрес/, да заплати на М. В. В., ЕГН **********, действащ на основание чл. 28, ал. 4
ГПК, чрез законен представител В. К. В., ЕГН **********, на основание чл. 432, ал.
1 КЗ, сумата от 5460.00лв. – обезщетение за неимуществени вреди, в резултат от
претърпени страх и стрес, причинени като пряка и непосредствена последица от ПТП,
настъпило на 22.01.2023г., около 12.40 часа, в гр. София, на ул. „Драговица“, по вина
на водача на лек автомобил „Нисан“, модел „Кашкай“, с рег. № СВ **** СС,
застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със
законна лихва от 19.05.2023г. до окончателно изплащане на сумата, КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди в частта за сумата от 4540.00.00лв.,
ведно със законна лихва върху сумата от 27.04.2023г. до окончателно изплащане на
сумата, като неоснователен.
ОСЪЖДА „Д.З.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:
/адрес/, да заплати на К. В. В., ЕГН **********, действащ на основание чл. 28, ал. 4
ГПК, чрез законен представител В. К. В., ЕГН **********, на основание чл. 432, ал.
1 КЗ, сумата от 5460.00лв. – обезщетение за неимуществени вреди, в резултат от
претърпени страх и стрес, причинени като пряка и непосредствена последица от ПТП,
настъпило на 22.01.2023г., около 12.40 часа, в гр. София, на ул. „Драговица“, по вина
на водача на лек автомобил „Нисан“, модел „Кашкай“, с рег. № СВ **** СС,
застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със
законна лихва от 19.05.2023г. до окончателно изплащане на сумата, КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди в частта за сумата от 4540.00.00лв.,
ведно със законна лихва върху сумата от 27.04.2023г. до окончателно изплащане на
сумата, като неоснователен.
ОСЪЖДА „Д.З.“ АД, ЕИК ********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да
заплати на В. Н. В., ЕГН **********, сумата от 468.29лв. – разноски с оглед
уважената част на исковете.
ОСЪЖДА „Д.З.“ АД, ЕИК ********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да
заплати на В. К. В., ЕГН **********, сумата от 421.20лв. – разноски с оглед
уважената част на иска.
ОСЪЖДА В. Н. В., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК,
да заплати на „Д.З.“ АД, ЕИК ********, сумата от 30.21лв. – разноски с оглед
отхвърлената част на исковете.
ОСЪЖДА В. К. В., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК,
да заплати на „Д.З.“ АД, ЕИК ********, сумата от 26.60лв. – разноски с оглед
отхвърлената част на исковете.
ОСЪЖДА „Д.З.“ АД, ЕИК ********, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., да
заплати на Адвокатско дружество „В. и Б.“ ЕИК *********, сумата от 2517.00лв. –
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ с вкл. ДДС.
ОСЪЖДА „Д.З.“ АД, ЕИК ********, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, да
8
заплати по сметката на Софийски районен съд сумата от 436.80лв. – държавни
такси.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на
страната на ответника – М. Д. М., ЕГН **********.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9