Р Е Ш Е Н И Е
№5576/10.12.2019г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, тридесет и пети
състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и шести ноември, две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА
като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 6961 по описа на Варненски районен съд за 2019 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на
искова молба вх. № 32750 от 08.05.2019 г.
от К.Д.Д., ЕГН **********,
с адрес: ***, чрез пълномощник срещу
„Т.М.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от С. Д. Щ. и Й. С. Щ., с искане до съда
да постанови решение, с което да:
- признае за незаконно и отмени уволнението
на ищеца, извършено със Заповед № */ * г.;
- възстанови ищеца на заеманата преди
уволнението длъжност – „*“;
- осъди ответника да заплати на ищеца
сумата от 31170.00 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа,
поради незаконното уволнение за срок от шест месеца, считано от 11.03.2019
год.;
Претендират се и извършените разноски.
В
исковата молба се излага, че по силата на трудов договор № */* год., ищецът е
заемал длъжността „*“ в ответното дружество, при брутно трудово възнаграждение
от 5195.00 лв. Считано от 08.03.2019 год., чрез изпратено до ищеца писмо,
съдържащо изявление за прекратяване на трудовия договор с ищеца, едностранно от
работодателя, но за длъжността „*“, поради закриване на част от предприятието
(основание по чл. 328, ал. 1, т. 2, предложение първо КТ).
Излагат се
подробни съображения за незаконосъобразност на уволнението, като се сочи че
фактически няма закрита част от предприятието, като са налице елементи от
съкращаване на щата, но подбор не е извършен. Твърди се, че се касае са
организационно преустройство, без да е закрита обособена част от предприятието,
която да е прекратила своите функции. Излага се, че правоотношението и с други
служители на дружеството са прекратени, като тези лица са назначени в
дружества, със сходен предмет на дейност и свързани с ответника. Сочи се, че
единствения мотив за прекратяване на правоотношението е изразеното несъгласие
на ищеца за намаляване на трудовото възнаграждение.
Отделно
от горното, ищецът се позовава и на предварителната закрила при уволнение.
Твърди, че в резултат на * * е с * % трайно намалена неработоспособност, за срок от * години, считано от *
год. Разрешение от И. на уволнението не е взето от работодателя.
Ответникът – „Т.м.“
ЕООД депозира писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК, в който излага
подробни съображения за неоснователност на исковете, като намира уволнението за
законосъобразно извършено. Намира, че предизвестието е връчено по надлежния
ред, а заповедта съдържа изискуемите реквизити. Сочи, че длъжността „* е
идентична с длъжността „*“, и за двете е предвиден един и същи код по НКПД, а и
ищецът е получил екземпляр от длъжностната характеристика и за двете длъжности.
Налице е закриване на част от предприятието, поради прекратяване отношения със
съконтрахент, наложило промяна
в предмета на дейност на дружеството. Възразява, също така, че преназначаването
на служители в друго дружество, управлявано от представляващите „Т.м.“ ЕООД, е ирелевантно при преценката относно закриване
на част от предприятието. Възразява и срещу твърдението за несъобразяване на
предварителната закрила по чл. 333 КТ, като сочи че становище от ТЕЛК е
изискано и получено под № *, на * год. Оспорва и претенцията за присъждане на
обезщетение за оставане без работа, поради уволнението, поради липса на
доказателства, установяващи, факта на оставане без работа за релевирания
период. Твърди, че при прекратяване на правоотношението, на ищеца са изплатени
обезщетения за неспазен срок за предизвестие и за оставане без работа, за
периода 11.03.2019 год. – 11.04.2019 год.
Съдът, след съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства, и по вътрешно убеждение, прие за установено
от фактическа страна следното:
От представените
по делото трудов договор №
*/ * год., се установява наличие на
трудовоправни отношения между страните, по силата което ищецът е заемал
длъжността “*“, с код НКПД * - *, в ответното дружество.
Приобщена на л. 304 – 304 е
длъжностната характеристика за длъжността “*“, с код НКПД * - *, подписана от ищеца на втора страница.
Приобщена на л. 87 е длъжностната
характеристика за длъжността “*/ *“ с код НКПД *
- *.
Съгласно декларация от 30.09.2013 год.
(л. 306) К.Д.Д. е запознат с длъжностната характеристика за заеманата от него
длъжност, правилника за вътрешния трудов ред и правилата за безопасност на
труда в предприятието.
Видно допълнително споразумение от
31.03.2017 год. (л. 287) между страните е постигнато съгласие за изменение в
размера на основното месечно трудово възнаграждение, като считано от 01.04.2017
год. същото е определено на 5195.00 лв.
Съгласно ЕР № * - */ * год. (л. 276) на К.Д.Д. са определени * % трайно намалена работоспособност.
Съгласно ЕР № */ * год. на ТЕЛК (л.
263) заболяването на К.Д.Д. не попада под защитата на Наредба № 5/ 1987 год.
Решението на ТЕЛК е потвърдено изцяло с
ЕР № */ * год. на НЕЛК.
Видно от приложеното на л. 264 писмо от
* год., от Изпълнителна Агенция „Главна И.“ е предоставено предварително
разрешение за прекратяване на трудовото правоотношение на К.Д.Д., на длъжност „*“,
на основание чл. 333, ал. 1, т. 2 – трудоустроен работник или служител.
С предизвестие,
връчено на К.Д.Д. на * год., същия
е уведомен, че поради закриване на част от предприятието, след
изтичане на 30- дневен срок трудовото правоотношение ще бъде прекратено, считано от 01.04.2019 год., на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ.
Със Заповед № 0*/ *
год., издадена от С. Щ., в качеството му на управител на „Т. М.“ ООД,
считано от 11.03.2019 год., е прекратено трудовото правоотношение на
К.Д.Д. на длъжност „*“, код по НКПД * *, поради закриване на част от предприятието. Като
основание за издаване на заповедта е посочено – чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ.
Видно от
представената на л. 350 справка от регистрите на НАП, на 11.03.2019 год. са
прекратени трудовите правоотношения между „Т.м.“ ЕООД и лицата С. Д. Щ. (* *), П. П. Д. (*), М. Д. Д. (*), З. А. З. (*), А. А. А. (*), К.Д.Д. (*), С. Д. Б.
(заместник управител), Н. И. Т. (* *), С. П. Д. (* *), О. А. С. (* *), Н. И. К. (* *), С. К. Д. (* *).
Видно от приобщените на л. 91 – 125
заповеди
за прекратяване на ТПО и справки за приети уведомления по
чл. 62, ал. 5 КТ, правоотношенията на всички гореизброени служители, с
изключение на О. А. С., са прекратени въз основа на заповеди на управителя на
ответното дружество от 08.03.2019 год., считано от 11.03.2019 год., поради
закриване на част от предприятието.
От заключенията на вещото лице Д.К.П.,
се установява следното: брутното трудово възнаграждение на ищеца, за последния
пълен отработен месец, е в размер на 5413.19 лв.; дължимото обезщетение за
оставане без работа поради уволнението е 32479.14 лв.; изплатеното от
работодателя обезщетение за неспазено предизвестие е 3896.25 лв.; полученото
обезщетение по чл. 54а КСО, за периода 11.04.2019 год. – 31.08.2019 год., е в
общ размер на 7206.13 лв.; съобразно утвърдено щатно разписание, утвърдено със
Заповед № */ * год., след тази дата в „Т.м.“ ЕООД съществува обособен само един
отдел „* *“, за който е предвидена 1 щ. бр. за специалист * *.
Така установената фактическа обстановка,
налага следните правни изводи:
Предявени са
обективно кумулативно съединение искове, с правно основание чл. 344, ал. 1, т.
1, 2 и 3 КТ, вр. с чл. 225, ал.1 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В тежест на
работодателя е да установи, че е упражнил законосъобразно правото си да
прекрати трудовото правоотношение на посоченото основание.
Не се спори, а и се установява от
представените доказателства, че между страните е съществувало валидно трудово
правоотношение, което е прекратено с процесната заповед.
В конкретната
хипотеза, предмет на спора е законосъобразността на заповед, въз основа на
която е прекратено
трудовото правоотношение между „Т.М.“ ЕООД
и К.Д.Д., като основание за нейното издаване е чл.
328, ал. 1, т. 2 КТ – поради закриване на част от
предприятието.
Процесната
заповед е редовна от формална гледна точка, като същата съдържа всички
нормативно предвидени реквизити - издадена е от компетентен
орган, в кръга на службата му, в предвидената от закона писмена форма.
До колкото лицата заемащи длъжностите “*/ *“ са с идентични трудови функции, то извършеното в заповедта за
уволнение отразяване, че заеманата от ищеца длъжност е “*“, а не „*“, не рефлектира върху нейната законосъобразност.
На следващо място - ищецът
се ползва от закрила при уволнение, тъй като е трудоустроен работник, като от представените по делото
писмени доказателства се установява, че уволнението е извършено след
предварително предоставено разрешение от „И.“.
Разрешението е предоставено именно за основанието, предвидено в чл. 333, ал. 1,
т. 2 КТ.
На следващо
място - съобразно правилото на чл. 329, ал. 1 КТ при закриване на част от
предприятието, както и при съкращаване в щата или намаляване на обема на
работата, работодателят има право на подбор и може в интерес на производството
или службата да уволни работници и служители, длъжностите на които не се
съкращават, за да останат на работа тези, които имат по-висока квалификация и
работят по-добре.
Критериите,
заложени в чл. 329, ал. 1 КТ имат обективни признаци, като тяхното спазване е
начина за упражняване на правото на подбор и правото на уволнение на
работодателя.
В настоящата
хипотеза, прекратяването на трудовото правоотношение от работодателя с
предизвестие при закриване на част от предприятието не
следва да се предхожда от подбор по преценка на работодателя, който следва да
бъде извършен съобразно критериите, заложени в чл. 329, ал. 1 КТ –
професионална квалификация и ниво на изпълнение на работа. Този извод се налага до колкото в настоящата хипотеза е извършено
прекратяване на правоотношенията на всички служители на дружеството, с
изключение на техническия сътрудник.
Работодателят
няма задължение за подбор когато премахва единствена всички щатни бройки за определена длъжност. Такова е налице тогава,
когато работникът или служителят изпълнява идентични или близки длъжностни
задължения с лица, които заемат други длъжности. Преценката за идентичност
следва да изхожда от характера и спецификата на трудовите функции, като в
тежест на ищеца е да установи наличие на твърдяното сходство в длъжностите. В случая, видно представената справка от НОИ, данните от която напълно
кореспондират със заключението на ССч.Е, всички лица заемащи длъжността на
ищеца или сходни (свързани с ръководство и експлоатация на кораби) за
съкратени. Съгласно експертното заключение, кредитирано от съда като обективно
и компетентно изготвено, щатната бройка за длъжността на ищеца или на сходни, е отпаднала с
новото разписание.
Обстоятелството, че служители, заемащи
идентична или сходна длъжност, са назначени в друго търговско дружество със
същите собственик и управителни органи не засяга законосъобразността на
уволнението. Закриване
на част от предприятието е налице, когато се преустановява изцяло дейността на
обособено звено от неговата структура – служба, клон, цех, отдел и др., създадени в рамките на самото дружество В случая,
тези лица са сключили трудови договори с различно, самостоятелно юридическо
лице, а не са преназначени в други структурни звена, поделения или клонове на
ответника. „Т. ю.“ ООД е отделен правен субект от ответника, с възможността да
поема самостоятелни права и задължения.
На следващо място, ищецът се позовава за злоупотреба с право от страна на
работодателя, при извършване на разглежданото уволнение. Такава ще е
налице, при установяване целта на работодателя,
чрез законово допустими средства да постигне един единствен резултат – да избегне подбора. В тежест на ищеца е
да установи тези обстоятелства, в условията на пълно и главно доказване, като
предмет на преценка са предприетите от конкретния работодател действия, но не и
на друго лице. В настоящата хипотеза, данните по делото сочат, че
поведението на работодателя няма
дискриминационен характер спрямо ищеца. Този извод
се налага, до колкото, както бе посочено по – горе, всички служители в „Т. М.“,
освен един (занимаващ се с деловодна дейност), са съкратени. Сам по себе си
факта, че вече бивши служители на ответника на назначени в друго дружество, на
същия собственик и със същия управител, не е в състояние да обоснове твърдяната
„злоупотреба с право“. Преценката на принципала на „Т. ю.“ кои лица да назначи
на работа в дружеството е самостоятелна, свързана с производствената
необходимост и пазарната конюнктура, професионалните качества и опит на лицата
и др., но същата не подлежи на съдебен контрол.
По изложените
съображения, се налага извода, че извършеното със процесната Заповед № 0*/ *
год. уволнение е законосъобразно, поради което и предявеният иск, с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
На основание чл.
344, ал. 1, т. 2 и 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ неоснователни са и акцесорните
претенции за възстановяване на ищеца на
заеманата преди
уволнението длъжност – „*“ и за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 31170
лева, представляваща обезщетение за времето, през което ищцата е останала без
работа поради незаконосъобразното уволнение, но не повече от шест месеца.
С оглед изхода
на спора и отправеното искане, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата от 2150.00 лева, представляваща извършени в
производството разноски за заплатени депозит за вещо
лице и
адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от К.Д.Д., ЕГН **********,
с адрес: *** срещу „Т.М.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от С. Д. Щ. и Й. С. Щ., искове за признаване за
незаконно и отмяна на уволнението
на ищеца, извършено със Заповед № */ * г., издадена
от С. Щ., в
качеството му на управител на „Т. М.“ ООД, на основание чл. 328, ал. 1, т. 2,
предложение първо КТ – поради закриване на част от предприятието, на основание
чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ; за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението
длъжност – „*“, на
основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ;
за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 31170.00 (тридесет и една
хиляди сто и седемдесет) лева, представляваща обезщетение за оставане без работа,
поради незаконното уволнение за срок от шест месеца, считано от 11.03.2019 год., на основание чл. 344, ал. 1,
т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ.
ОСЪЖДА
К.Д.Д., ЕГН
**********, с адрес: *** да
заплати
на „Т.М.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление *** сумата от 2150.00 (две хиляди сто и петдесет) лева, представляваща
извършени по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: