№ 545
гр. София, 25.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Тодор Тодоров
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Тодор Тодоров Въззивно търговско дело №
20221001000066 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Дънди прешъс металс Челопеч“ ЕАД,
подадена против Решение № 261433 от 25.10.2021 г., постановено по т. д. № 2490/2020 г. на
СГС, ТО, VI – 4 –ти състав, с което съдът е отхвърлил предявените от въззивника против
Министерски съвет на Република България искове по чл. 55, ал. 1, пр. I от ЗЗД за сумата от
25 001 лв., предявен като частичен от 167 573, 64 лв. – платена неустойка за 2016 г. по чл.
20, ал. 3 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 20, б. „б“ от Договор за концесия от 19.05.1999 г., както и
за сумата от 25 001 лв., предявен като частичен от 1 764 152, 78 лв. – плетена неустойка по
чл. 20, ал. 3 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 20 от Договор за концесия от 19.05.1999 г.
Сторени са оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт, същият бил
постановен в нарушение на материалния закон и необоснован. Излага се, че решаващият
състав на СГС бил тълкувал неправилно клаузите на чл. 20, ал. 3 и чл. 7, ал. 2, т. 20 от
Договора за концесия, като бил достигнал до погрешния извод, че неустойка се дължи за
всяко неизпълнение на всички видове планирани инвестиции в съответния годишен работен
план. Въззивникът твърди, че по делото не била доказана вреда за насрещната страна,
поради което и неустойката била незаконосъобразно начислена. Твърди се във въззивната
жалба, че вземанията на ответника били погасени по давност, а съдът неправилно бил приел
правопогасяващото възражение на въззивника за неоснователно. Неправилно
първоинстанционният съд бил тълкувал волята на страните относно това какво
представляват минималните инвестиции в добива и първичната преработка на подземни
1
богатства по смисъла на чл. 7, ал. 2, т. 20, б. „б“ от Договора.
Моли се за постановяване на Решение, с което обжалваното такова да бъде
отменено, а предявените искове – уважени, както и за присъждане на разноски за двете
съдебни инстанции.
Редовно уведомен, въззиваемият е депозирал в срок писмен отговор на така
подадената въззивна жалба, с който оспорва същата като неоснователна и моли за
оставянето й без уважение.
Съдът, като съобрази данните по делото във връзка с оплакванията и доводите на
страните, намери следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в
законовоустановения срок, същата изхожда от надлежна страна - ищец, имаща право и
интерес да обжалва, насочена е срещу подлежащ на обжалване валиден съдебен акт.
За установено от фактическа страна съдът намери следното:
Между страните няма спор, а и от представения с исковата молба Договор за
предоставяне на концесия за подземни природни богатства - златно-медно-пиритни руди
чрез добив от находище „Челопеч“ – Софийска област от 19.05.1999 г., се установява, че
между Министерски съвет, в качеството на концедент и Дънди прешъс металс Челопеч“
ЕАД, в качеството на концесионер, е възникнало валидно правоотношение, по силата на
което концедентът е предоставил на концесионера особеното право на ползване на подземни
природни богатства - златно-медно-пиритни руди чрез добив от находище „Челопеч“ –
Софийска област, в което са включени правомощията по добив, придобиване на собственост
върху рудите и извънбалансовите руди, преработката им, експлоатационно проучване,
изграждане на сгради и съоръжения, срещу което концесионерът е поел задължението да
извършва добив на подземни природни богатства, да заплаща концесионно възнаграждение,
както и да извърши минимални инвестиции, определение по вид и размер в „Минимална
инвестиционна програма за първия петгодишен период на концесията, която се актуализира
на всеки 5 години – чл.9.1. Към договора е съставена „минимална производствена програма
за периода 1999 г. -2004 г., 2005 г. – 2008 г. и за 2009 г. – 2028 г., както и минимална
инвестиционна програма за периода 1999 г. – 2003 г.
Със споразумение от 19.09.2000 г. страните са променили „Минимална
инвестиционна програма за първия петгодишен период на концесията“.
С допълнително споразумение от 27.02.2004 г. клаузата на чл. 7, т. 20 от
Договора се изменя, като се предвижда задължение за концедента през периода 01.01.2004 г.
– 31.12.2008 г. да извърши минимални инвестиции в добива и първичната преработка на
подземни богатства в размер на 18 000 000 щ.д., а за останалия срок на концесията - да се
извършат инвестиции, които ще се конкретизират по вид и размер в съгласувани годишни
работни проекти.
Представен е цялостен проект за добив и преработка на златно-медни руди в
рудник „Челопеч“.
2
Представен е годишен работен проект за добив и преработка на златно-медни
руди в процесния рудник за календарната 2016 г., като в т. 4.16 се съдържа инвестиционната
програма, в която са предвидени разходи за инвестиции в размер на 14 368 178 щ.д., който е
внесен за съгласуване в Министерство на енергетиката на 10.11.2015 г.
С представеното като писмено доказателство писмо № E-26-Д-249/26.11.2015 г.
на заместник-министър на енергетиката е съгласуван годишния работен проект за 2016 г.
С писмо от 31.03.2017 г. ищецът е представил на министъра на енергетиката
отчет за извършените инвестиции през 2016 г., които възлизат на 13 358 106 щ.д.
С писмо с вх. N 26-00-10517/02.11.2015 г. ищецът е уведомил РИОСВ за свое
инвестиционно предложение за „Изграждане на модулна пречиствателна станция за битово-
фекални отпадъчни води в землището на с.Челопеч.
С писмо от 01.04.2016 г. РИОСВ е връчил на ищеца Решение № СО-42-ПР от
31.03.2016 г., с което е прието да не се извършва оценка на въздействието върху околната
среда за инвестиционното предложение. Представено е решение № РР-2928/07.09.2016 г., с
което е продължен срокът на действие на разрешително № 33750019/12.02.2004 г. за
ползване от ищеца на водни обекти за заустване на отпадъчни води за експлоатация на
„Площадка за добив и преработка на руда“, находяща се в землището на с.Челопеч.
С влязло в сила на 30.11.2016 г. разрешение за строеж N 6/07.11.2016 г. на
Община Челопеч на ищеца е разрешен строеж „Изграждане на модулна пречиствателна
станция за битово-фекални отпадъчни води“.
С протокол от 12.12.2016 г. е открита строителна площадка и е определена
строителна линия и ниво на строежа, а с констативен акт от 09.11.2017 г. е установена
годността на строежа, който е приет.
Представен е годишен работен проект за добив и преработка на златно-медни
руди в рудник „Челопеч“ за 2018 г., които възлизат на 24 537 559 щ.д.
С писмо с вх. № Е-26-Д-254/15.11.2017 г. проектът е внесен за съгласуване в МЕ,
а с такова с № Е-26-Д-9/04.01.2018 г. на заместник – министъра на енергетиката проектът е
съгласуван.
Представен е отчет на ищеца за извършени инвестиции през 2018 г. в размер на
13 903 921 щ.д.
С писмо от 23.10.2017 г. ищецът е депозирал пред Регионалната дирекция по
горите - София допълнителни документи, изискани с писмо от 30.08.2017 г. към искане за
даване на становище по чл.30 ал.1, т.3 ППЗОЗЗ, а с писмо от 21.12.2017 г. ищецът е
депозирал пред дирекцията нови документи към писмото от 23.10.2017 г.
Със заявление от 28.12.2017 г. ищецът е уведомил областния управител на
Софийска област за изработения проект за изменение на ПУП с искане да бъде съобщен по
реда на чл.128 ал.1 ЗУТ. Представен е и констативен акт на Община Челопеч от 19.01.2018
г., с който констатирано, че не са подадени жалби срещу ПУП на ищеца. С писмо от
3
09.02.2018 г., получено от ищеца на 12.02.2018 г., е връчено решение № 1 от 09.02.2018 г.
относно предварително съгласуване за промяна предназначението на поземлени имот в
горски територии.
На 13.02.2018 г. ищецът подал до областния управител на Софийска област
заявление за одобряване на подробен устройствен план, а със заповед № ЗУТ-1/27.04.2018 г.
на областния управител на Софийска област е одобрен внесеният от ищеца ПУП. С
решение N 6/30.08.2018 г. на РДГ-София по искане на ищеца е променено предназначението
на поземлени имоти 053166 и 053164, като с решение № КЗЗ-18/21.08.2018 г. на комисия за
земеделските земи е променено предназначението на притежавани от ищеца 400 833 кв.м.
земеделска земя.
Със заявление от 28.09.2018 г. ищецът е поискал одобряване на технически и
инвестиционни проекти за обекти на техническата инфраструктура.
С разрешение за строеж № РС-3/24.10.2018 г. на ищеца е разрешено да извърши
СМР за строеж „Надграждане на хвостохранилище Челопеч до кота 630“.
Представена е заявка за доставка от 13.07.2018 г., с която ищецът е поискал да
закупи от „Елтрак България“ ЕООД челен, колесен товарач „Катерпилар“, модел 972М, за
което е издадена и фактура от 25.02.2019 г.
Представено е решение N 2/19.10.2015 г. на община Челопеч, с което е
продължен срокът на действие на разрешително N 0942/11.06.2002 г. на директора на
Басейнова дирекция за управление на водите в източнобеломорски район с център Пловдив.
С писмо с изх. № Е-26-Д-215/31.08.2020 г. министърът на енергетиката е
уведомил ищеца, че по ГРП за 2016 г. е следвало да се извършат инвестиции в размер на
14 368 178 щ.д., но са отчетени 13 358 106 щ.д., а по ГРП за 2018 г. са планирани
инвестиции в размер на 24 537 559 щ.д., но са отчетени инвестиции в размер на 13 903 921
щ.д., като е направено искане за плащане на неустойки от 101 007 щ.д. и 1 063 364 щ.д.
Представено е преводно нареждане от 18.09.2020 г., с което ищецът е заплатил на
Министерство на енергетиката сумата от 167 573,64 лв., а с нареждане от преводно
нареждане от 18.09.2020 г. - сумата от 1 764 152,78 лв.
Представен е одитен доклад за изпълнение на концесионните договор през
периода 01.01.2017 г. – 31.12.2018 г.
С писмо № E-26-Д-238/25.09.2020 г. и на основание чл. 13 от Наредба за
изискванията към обхвата и съдържанието на работните проекти за търсене и проучване или
за проучване, добив и първична преработка на подземни богатства, за ликвидация и/или
консервация на геологопроучвателните и на миннодобивните обекти и за рекултивация на
засегнатите земи и за условията и реда за тяхното съгласуване, приета с ПМС №
248/25.10.2013 г. ищецът е внесъл за съгласуване изменение на ГРП за 2020 г.
Представен е подробен отчет за извършените от ищеца инвестиции за 2012 г.,
2013 г. и за 2014 г. в размер на общо 133 812 930 щ. д.
Съгласно заключението на изслушаната по делото пред настоящата инстанция
4
съдебно – техническа експертиза, изготвено от вещото лице Г., инвестициите, отнасящи се
до добива и първичната обработка на подземни богатства за 2016 г. са в размер на
10 682 178 лв. съгласно годишния работен план и 11 641 518 лв. съгласно отчета, а тези за
календарната 2018 г. – 8 970 999 лв. съгласно годишния работен план и 9 078 724 лв.
съгласно отчета. Експертът заключава, че са сторени допълнителни инвестиции в
първичната преработка, представени в табличен вид към заключението, в следните размери:
съгласно годишния работен план - 1 505 000 лв. за 2016 г. и 1 708 225 лв. за 2018 г., а
съгласно отчета – 669 272 лв. за 2016 г. и 879 046 лв. за 2018 г. Другите инвестиции са
представени отново в табличен вид, а именно - съгласно плана за 2016 г. – 2 181 000 лв., а
отчетени 1 047 316 лв., а за 2018 г. – 13 858 335 лв. съгласно плана, а реално отчетени
3 946 466 лв. В заключение експертът сочи, че разликата в заложените в годишния работен
план инвестиции, отнасящи се само до добива и първичната обработка, са в общ размер на
19 653 177 лв. съгласно плана за двете календарни години, а реално отчетените – 20 720 242
лв. за същия период. Представено е и допълнително заключение на допуснатата експертиза,
отличаващо се от основното такова единствено по вида на валутата, а именно в щатски
долари, в която са посочени констатациите на експерта.
Останалите събрани по делото доказателства съдът намира за неотносими към
правилното решаване на спора.
При така установената фактическа обстановка и в изпълнение на правомощията
си по чл. 269 от ГПК, съдът намери от правна страна следното:
Съгласно разпоредбите на чл. 18, ал. 1 от Конституцията на Република България
и чл. 3, ал. 1 от специалния Закон за подземните богатства, подземните богатства са
изключителна държавна собственост. Съобразно разпоредбата на чл. 5, т. 3 от ЗПБ и чл. 5 от
Закона за концесиите /отм./ права за подземни богатства се предоставят чрез концесия за
добив. Концесиите за добив на подземни богатства се предоставят от Министерския съвет -
чл. 5, т. 3 и чл. 6, ал. 3 от ЗПБ, който упълномощава министъра на енергетиката да сключи
договора за добив. Сключването на договора за предоставяне на концесия и правата и
задълженията по концесионния договор са уредени с императивни правни норми предвид
необходимостта ползването на изключителната държавна собственост да бъде предоставено
при ясно регламентирани и стриктни правила. В този смисъл свободата на договаряне на
страните е ограничена от императивната нормативна рамка и договорът за концесия по чл.
66 от ЗПБ има особен характер, което произтича от предмета на договора, а именно - право
на експлоатация върху обект, чиято значимост налага защита на обществения интерес, в
случая- подземни богатства от добив, публична държавна собственост, предоставен на
концесионера на риск за негова сметка. В действителност екплоатацията на подземните
богатства е свързана с извършването на големи по размер инвестиции, както и заплащане на
концесионно възнаграждение при ясно определен минимален размер. Същевременно,
разходите за експлоатация се предполага да са възвръщаеми с оглед дългия период на
концесията. По посочения начин се постига баланс между частния интерес и управлението
на публичните ресурси и държавната политика при управление на подземните богатства,
5
което налага и създаване на особения режим /основно императивни норми/, на който са
подчинени различните видове концесионни договори и тяхното съдържание.
Именно в светлината на изложеното следва да бъде разгледан и процесният
концесионен договор, чието задължително минимално съдържание е определено в нормата
чл. 66 от ЗПБ. Основен елемент от него представляват финансовите условия и реда за
извършване на дължимите плащания, основните от които са две - концесионното
възнаграждение и задължителните инвестиции, дължими в периода на експлоатация.
Извършването им /отделно от дължимостта на концесионно възнаграждение/ законът
изисква изрично и в нормите на чл. 82 и чл. 83 от ЗПБ, според които добивът и първичната
преработка на подземни богатства, техническата ликвидация или консервацията на
геологопроучвателни и миннодобивни обекти и рекултивацията на засегнатите земи се
осъществяват въз основа на съгласувани от министъра на енергетиката или от
оправомощено от него длъжностно лице цялостни и годишни работни проекти. Работните
проекти за търсене и проучване, добив и първична преработка на подземни богатства трябва
да съдържат данни за обема, техническите и технологичните решения и сроковете за
изпълнение на геологопроучвателните и миннодобивните дейности, за размера на
необходимите инвестиции, мерките за опазване на земните недра, околната среда,
културните ценности, безопасността и здравето на работещите. Според правилата на чл. 3 и
чл. 4, вр. § 2 от Наредба за изискванията към обхвата и съдържанието на работните проекти
за търсене и проучване или за проучване, добив и първична преработка на подземни
богатства, за ликвидация и/или консервация на геологопроучвателните и на
миннодобивните обекти и за рекултивация на засегнатите земи и за условията и реда за
тяхното съгласуване, както цялостния работен проект, така и годишните такива, съдържат
данни за необходимите инвестиции, като по-специално годишните работни проекти се
изготвят ежегодно и обхващат всички дейности, които ще се извършват в рамките на
съответната календарна година. Проектите трябва да включват подробни данни и разчети за
техническите и технологичните решения, обема на геологопроучвателните, миннодобивните
и преработвателните дейности, дейностите по консервация, техническа ликвидация и
рекултивация, размера на необходимите инвестиции, мерките за опазване на земните недра,
околната среда, културните ценности, безопасността и здравето на работещите и
населението. Нито в Наредбата от 2013 година, нито в ЗПБ или договора има задължително
изискване за целия период на концесията да е определен еднократно размер на
необходимите задължителни инвестиции в твърд размер, като граница за сбора на
годишните инвестиции за експлоатационния период, не е налице императивна или
договорна клауза, които да определят лимит на инвестициите, след достигане на който да не
са дължими такива за остатъчния срок на договора. Експлоатацията на подземните богатства
е свързана, освен всичко, и с необходимост от осъвременяване на базата и съоръженията,
както и съблюдаване на нормите за опазване на околната среда, промяна в условията за
добив и др., инвестиционните разходите за което не могат да бъдат еднократно определени
за десетилетия напред за конкретното находище. Ето защо, без значение е безспорният
между страните факт, че концесионерът е преизпълнил значително предвидените като
6
размер в цялостния работен проект инвестиции след 2010 г. и до края на срока на процесния
договор, както и е преизпълнил в пъти предвидените в ЦРП размери на инвестициите за
периода 2004- 2008 година. Настоящият съдебен състав намира, че именно стойностите и
финансовите параметри в ЦРП имат прогнозен характер, тъй като определят
инвестиционната програма и производствени предвиждания за дълъг период от време, в
рамките на действие на договора, а размерите, конкретизирани в ГРП са с окончателен
характер, съобразени с конкретната икономическа, производствена и финансова ситуация,
настъпилите инфлационни процеси и др.. Именно в този смисъл са и залегналите в закона и
наредбата императивни норми, както беше посочено по-горе. Още веднъж следва да се
отбележи, че нито те, нито договорът определят и че при предсрочното изпълнение на
предвидените в ЦРП стойности на инвестиции, отпада задължението за предвиждане и
извършване на задължителни минимални инвестиции всяка година. Напротив, точно
обратен извод се налага от установеното в чл. 7 ал.2, т.20, б.“б“ от договора /като изрично е
отпаднало, считано от 2000 година, условието по чл. 7, ал. 2, т. 27, че размерът на
„минималните инвестиции“ се определя в съответствие с ЦРП/.
Предвид изложеното, единствените релевантни стойности при преценка
изпълнение на задължението по чл. 7, ал. 2, т. 20 б от договора, са тези, залегнали във всеки
от съгласуваните ГРП за годините 2010 година – 2015 година. Като се има предвид горното
и при липсата на легално определение за какво представляват „необходимите инвестиции“
според ЗПБ и Наредбата от 2013 година и „минимални инвестиции“ съобразно договора,
настоящият съдебен състав приема, че както нормативната уредба, така и разпоредбата на
чл. 7, т. 20 по Допълнително споразумение № 2 /неразделна част от договора от 1999 година
и относимо за процесния период/ се отнасят до една и съща финансова част от
правоотношението– а именно- задължение за извършване на минимален размер на
инвестициите /необходим минимум/, свързани с добива и първичната преработка на
подземни богатства, който следва да бъде осъществен в рамките на отчетния период.
Същевременно, законът и наредбите оставят свобода за страните по концесионното
правоотношение да определят автономно начина на определяне и съответно – конкретния
размер на тези инвестиции. Така например, за четиригодишен период страните са
преценили, че икономическата и финансова ситуация няма да наложи ежегодна промяна на
размера на тези инвестиции и са ги договорили в общ размер за периода. Съобразно
актуалната за момента законова рамка, страните са се съгласили след 2008 година, тези
минимални инвестиции да се определят като размер и вид ежегодно, в съгласуван с
концедента ГРП. Няма спор, че минималните инвестиции имат задължителен, а не
пожелателен характер, тъй като същите произтичат от императивно заложените изисквания
в действащото законодателство по отношение на съдържанието на облигационната връзка и
по-конкретно относно част от задълженията на концесионера. В този смисъл е и изричното
изменение на чл. 9 от договора, което определя изрично инвестициите по чл. 7, т. 20 като
задължителни и със самостоятелен характер спрямо концесионното възнаграждение. Няма
спор и видно от договора е и проведеното изрично разграничение между инвестициите и
подобренията, сторени от концесионера в обекта, предмет на договора, които от своя страна
7
нямат задължителен характер и за които е предвидено право на обезщетение.
Според настоящия съдебен състав, при съобразяване особения характер на
договора, но и с оглед относимата императивна нормативна уредба, не е налице тъждество
между годишните минимални задължителни инвестиции по чл. 7, т. 20б и минимална
годишна производствена програма по т. 5 от допълнителните разпоредби на договора,
последната релевантна, съгласно уговореното, единствено за определяне на минималното
годишно концесионно възнаграждение. Няма спор, че тази програма е изпълнена от
ответника за всяка от годините в периода, както и че поради тази причина е заплатено
концесионно възнаграждение, определено при условията на изпълнена програма или при
условията на чл. 16, ал. 3 от договора, в максимален размер. Неоснователно е възражението
на ответника, който обвързва изпълнението на годишната производствена програма с
размера на минималните инвестиции, като твърди, че изпълнение на задължението по чл. 7,
т. 20б се презумира от преизпълнението на производствената програма, въпреки липсата на
конкретен, определен и съгласуван размер на тези инвестиции в ГПР. При стриктна
регламентация на правоотношенията по концесията, няма законова или договорна клауза,
която да обвързва минималните инвестиции с производствената програма.
Производствената програма съществено се отличава и като част от задълженията на
концесионера по договора, и е свързана с конкретната дейност по добив на подземни
богатства и експлоатация на обекта и съпътстващите ги дейности. Инвестициите, както са
уточнили и страните в т. 11 от ДР на договора, са и онези разходи, които спомагат за
увеличаване на дълготрайните материални активи, включително чрез внедряване на
технологии и съоръжения, вкл. в конкретните дейности по добив и първична преработка, т.
е. вложените от инвеститора средства, които се предполага да запазят определена стойност и
след срока на концесията, като включително спомогнат за икономическия просперитет на
отрасъла, тъй като отново следва да се отбележи, че в основата на отношенията е
общественият интерес и експлоатацията на държавен ресурс. Изпълнението на годишната
производствена програма зависи от вътрешна организация и отчетност при концесионера,
както и на разчет на разходите и ресурсите за постигане на целения резултат. Залагането на
тази програма като база за определяне на възнаграждението по договора всъщност е израз на
връзката между необходимостта от постигане на законовите цели за ефективно и
икономически оправдано управление на публичната собственост в обществен интерес, в
съчетание със заложения инвеститорски интерес на частните търговски дружества.
Оптимизацията на разходите за постигане на плана и достигане на печалба е оставена на
стопански риск за концесионера.
Горното налага извода, че производствената програма и преките разноски за
изпълнението й нямат връзка със съгласувания размер на минималните задължителни
инвестиции за годишен период, които следва да бъдат извършени и които по същество също
представляват част, перо от цената за експлоатация на публичния ресурс. Инвестициите са и
онзи дълготраен материален актив, който се предполага да остане след изтичане срока на
концесията и е обвързан с него, който надхвърля обичайните търговски взаимоотношения в
8
частния сектор, при които възнаграждението е установена и достатъчна насрещна престация
и който се налага от спецификата на предоставения за ползване актив. Поради това,
инвестициите по чл. 9 от договора ясно са посочени като отделен компонент от финансовите
задължения на концесионера. Изменението на чл. 9, ал. 4 от договора пък ясно отразява
формираната обща воля у страните относно начина на определяне на дължимия размер на
задължителните минимални инвестиции, съобразно действащото законодателство. Така,
съобразно постигнатото съгласие, след 2008 година /и в целия процесен период/, размерът
на минималните инвестиции се определен единствено в съгласуван ГПР и преизпълнението
им за дадена година не се предвижда да бъде прехвърлено за друг, следващ отчетен период
/обратно – според установеното за периода 2004 – 2008 година инвестициите са в общ
размер и е била налице възможност за прехвърляне на преизпълнена част в следващ отчетен
период/. Или, с изменението на договора относно начина и методите на определяне размера
на минималните инвестиции след 2008 година, е предприет съвършено нов, вероятно
наложен от динамичните и несигурни икономически и финансови условия в страната и на
световния пазар, подход при определяне на минималните дължими инвестиции по договора.
При изследване на уговореното с чл. 9 и съпоставянето му с останалите
договорни разпоредби, както и предвид измененията по допълнителните споразумения сочат
на извод, че волята на страните е размерът на минималните задължителни инвестиции да е
определен единствено в съответния ГРП. Задължителният характер на тези инвестиции
изключва възможността в ГРП да залегне само техен прогнозен размер и да остане неяснота
относно конкретната им стойност за съответната година и относно съдържанието на
задължението на концесионера и престацията за кредитора в лицето на държавата. Не е
налице и уговорка за допълнително утвърждаване на окончателен размер на минималните
инвестиции в последващ съгласуване на ГРП момент, нито нормативната уредба урежда
такава възможност. Не е сключено и допълнително споразумение, съобразно императивните
правила и процедура, за изменение на договора за съответните години в частта относно
минималните инвестиции и определяне на техния размер.
Предвид изложеното и при липсата на извършено от концесионера отграничение
в ГРП на инвестициите по вид и характер и конкретно посочване на дължим размер на
минимални задължителни инвестиции за добив и първична преработка именно по чл. 9, вр.
чл. 7, т. 20б от договора, съдът приема, че общият посочен размер на инвестициите е именно
и минимално задължително дължимият. В тази връзка, неотносимо е възражението на 7
ответника относно обхвата на понятието „инвестиции“, вложено в допълнителните
разпоредби на договора, тъй като дори и в общоприетото съдържание се касае до разходи,
разноски. Същото, обаче, не е в противоречие със смисъла, вложен в чл. 7, т. 20б, нито с
начина на определяне на размера на минимално задължителните инвестиции в добива и
първичната преработка, за който ясно е посочено, че следва като стойност от определеното в
ГРП.
В конкретния случай, както сам ищецът признава с исковата молба, в годишните
работни проекти за 2016 г. и 2018 г., съгласувани с министъра на енергетиката, са заложени
9
инвестиции в размер на 14 368 178 щ. д. и, респективно, 24 537 559 щ. д., а реално
отчетените инвестиции са в размер на 13 358 106 щ. д. за 2016 г. и 13 903 921 щ. д. за 2018
г., поради което сторените от въззивника плащания на начислената от концедента неустойка
не се явяват без основание.
Макар и приети от съда като неоспорени от страните, на основното и
допълнителното заключение на изслушаната пред СГС съдебно – техническа експертиза не
следва да се придава доказателствена сила, в какъвто смисъл е и разпоредбата на чл. 202 от
ГПК. Видно от обстоятелствената част на същите, както и от обясненията на експерта Г.,
заключенията са изготвени въз основа на предоставена й от ищеца таблица, тъй като
предадената й инвентарна книга на електронен носител не й е предоставила ясна картина за
сторените инвестиции, каквото биха сторили представени фактури. Аргумент в подкрепа на
горния извод е и констатацията на вещото лице относно изпълнение на планираните
инвестиции – твърдение, за който сам ищецът признава с исковата молба да не се е
осъществило.
За неоснователно съдът намира твърдението на въззивника за изначална
недължимост на заплатената неустойка поради недоказаност на вреда от страна на
концедента. В настоящата хипотеза неустойката е компенсаторна и посредством тази
договорна клауза страните са се съгласили отнапред относно дължимия размер на
обезщетението за вредите от съответното договорно неизпълнение /в тази насока клаузите
на чл. 9 и чл. 7, както и на чл. 20, ал. 3 са съвсем ясни и не възниква съмнение относно
задължението, чието неизпълнение е обезпечено/, които не подлежат на доказване.
Действително, липсата на вреди от неизпълнението би могло да се разглежда в аспект
относно това дали неустойката надхвърля обичайните си функции, но в случая ответникът
обосновава липсата на вреди от неизпълнение на конкретното задължение с твърденията за
преизпълнение на производствената програма. Както обаче беше отбелязано, тази програма
има съвсем различна цел и насоченост и е относима към друг интерес на кредитора /да
получи концесионно възнаграждение, при постигане на определени стопански резултати/,
поради което не може да компенсира неизпълнение на задължението по чл. 7, ал. 2, т. 20 от
договора.
На последно място, за неоснователно съдът намира оплакването на въззивника за
неправилност на обжалваното Решение поради неуважаване на възражението за изтекла
погасителна давност. Съгласно нормата на чл. 9, ал. 2 от договора, задължението за
инвестиции става изискуемо на 31 декември на съответната година, а според чл. 9, ал. 3, до
31.03. на следващата година концесионерът следва да отчете писмено пред концедента
изпълнението на инвестициите, т. е. вземането за неустойка в случая е изискуемо от 01.04.
на всяка от следващите неизпълнението на задължението за минимални инвестиции години.
С оглед изложеното, вземането за неустойка за календарната 2016 г. е станало изискуемо на
01.04.2017 г., от която дата е започнало течението на 3 -годишната погасителната давност по
чл. 111, б. „б“ от ЗЗД, която следва да се счита изтекла на 01.04.2020 г. – преди входиране на
исковата молба в регистратурата на СГС на 17.12.2020 г. От друга страна обаче, стореното
10
от въззивника плащане на 18.09.2020 г., за което същият сам признава в исковата молба,
прави неприложим института на погасителната давност и позоваването на същата като
правопогасяващо възражение. В този смисъл е и изричната разпоредба на чл. 118 от ЗЗД,
съгласно която ако длъжникът изпълни задължението си след изтичането на давността, той
няма право да иска обратно платеното, макар и в момента на плащането да не е знаел, че
давността е изтекла.
Предвид изложеното и поради съвпадение в крайните изводи на двете съдебни
инстанции, постановено следва да бъде Решение, с което обжалваното такова да бъде
потвърдено.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, въззивникът следва
да бъде осъден да заплати на насрещната страна сторените от последната разноски в размер
на 4200 лв. съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК.
Водим от горното Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 261433 от 25.10.2021 г., постановено по т. д. №
2490/2020 г. на Софийски градски съд, ТО, VI – 4 –ти състав.
ОСЪЖДА „Дънди прешъс металс Челопеч“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление: с. Челопеч, п.к. 2087, Община Челопеч, Област София, да заплати на
Министерски съвет на Република България, представляван от министъра на енергетиката на
Република България, сумата от 4200 лв. (четири хиляди и двеста лева) съдебни разноски за
въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Република
България в едномесечен срок от съобщението до страните по реда и при условията на чл.
280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11