Р Е
Ш Е Н
И Е № 164
гр. Пловдив, 22.10.2019 г.
Пловдивски Апелативен Съд – трети граждански състав, в открито заседание на осемнадeсети септември две хиляди и деветнадесета година в състав
Председател: Вера Иванова
Членове: Стела Дандарова
Величка Белева
при секретаря Антоанета Калайджиева и при участието на прокурора Марина Белчева, като разгледа докладваното от съдията Белева в.гр.д.316/2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство
по чл. 258 от ГПК.
Обжалва се Решение № 508 от 19.04.2019 г., постановено по гр.д. № 899/2018 г. на Окръжен Съд – П., с което на основание чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ П. на Р.Б. е осъдена да заплати на Д.И.С., ЕГН – ********** обезщетение в размер на 10 000 лв. за неимуществени вреди, причинени му от воденото срещу него нохд № 811/2014 г. по описа на Окръжен Съд – П., по което е оправдан с влязла в сила присъда, ведно със законната лихва, считано от 27.02.2017 г., като за разликата над 10 000 лв. до пълния предявен размер от 26 000 лв. искът е отхвърлен като неоснователен.
Въззивниците ищци Н.Д. и И.Д. С. - правоприемници на починалия след приключване на устните състезания пред първоинстанционния съд ищец Д. С., обжалват решението в отхвърлителната му част. Поддържат че правилно е прието да е налице основанието за ангажиране на имуществената отговорност по чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ, като са приети за доказани всички възведени от ищеца вреди вследствие незаконно поддържаното и водено срещу него обвинение, но неправилно е определен размера на дължимата се за тях обезвреда – твърде занижен и като така несъответстващ на принципа за справедливо обезщетяване по чл. 52 от ЗЗД. Искането е за уважаване на иска в пълния предявен размер, след отмяна на първоинстанционното решение в отхвърлителната му част. Претендират разноски.
Въззивникът – ответник обжалва решението в осъдителната му част с искане за неговата отмяна и отхвърляне на иска изцяло. Досежно основанието се поддържа да не са доказани претърпени от Д. С. вреди и причинно следствена връзка между тях и воденото наказателно производство, поради което искът не е доказан по основание и изводът на първостепенния съд в тази насока е неправилен. В случай че настоящата инстанция намери искът за доказан по основание се поддържа обезщетението за претърпените вреди да е присъдено в несправедлив – завишен, размер. Поддържа че ангажираните досежно претендираните вреди доказателства - показанията на свидетеля Н.С. и заключение на СМЕ, не ги установяват по безспорен и несъмнен начин. Свидетелят е дъщеря на ищеца и като така пряко заинтересована от изхода на спора, а СМЕ не е дала ясен и конкретен отговор на въпроса доколко наказателното производство е влошило недоброто и преди това здравословно състояние на ищеца и влошаването да е сигурна последица от това производство. В съдебно заседание заявява че поддържа жалбата само относно присъдения размер обезвреда, както и че справедливия такъв счита да е 5 000 лева.
По жалбата на ищците не е депозиран отговор.
По жалбата на П. въззивниците ищци са депозирали отговор за нейната неоснователност.
Съдът
установи следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявен от Д.И.С. срещу П. на Р Б.иск с правно основание чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ в размер на 26 000 лв., за обезвреда на причинени му неимуществени вреди от водено срещу него наказателно преследване, по което е бил оправдан с влязла в сила присъда.
По делото е безспорно установено че на Д.И.С. е било повдигнато на 10.02.2012 г. обвинение по ДП № /82012 г. за извършено престъпление по чл. 354а ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 НК – за това че на 10.02.2012 г. в съучастие с лицата И.Й.Г.и И.Д.С. е придобил от неизвестен извършител и държал високо рисково наркотично вещество – кокаин с общо нето тегло 99, 77 грама с цел разпространение. Взета е мярка за неотклонение „ задържане под стража „, потвърдена от съда. На 26. 03. 2012 г. мярката е променена на парична гаранция по причина рязко влошаване на здравословното му състояние.
На 28.09.2012 г. на Д. С. е било повдигнато второ обвинение – за престъпление по чл. 242 ал. 2 вр. чл. 26 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 4 от НК, а първото обвинение по чл. 354а е квалифицирано по чл. 354а ал. 2, предл. 1 във вр. ал. 1 вр. чл. 20 ал. 1 от НК.
Въз основа на внесен обвинителен акт е образувано НОХД № 98/2013 г., което е било прекратено и върнато на П..
На 01.03.2013 г. по внесен отново в Окръжен Съд – П. обвинителен акт по повдигнатите обвинения е образувано нохд № 308/2013 г., по което на първа инстанция е постановена осъдителна присъда № 46/08.05.2013 г. Същата е отменена с Решение от 17.02.2014 г. по внохд № 265/2013 г. на АС - П. и делото е върнато за нова разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, който отново е върнал делото в П..
Внесен е нов обвинителен акт от 30.05.2014 г., по който е образувано нохд № 811/2014 г., по което е постановена присъда № 98/1.12.2014 г., с която Д. С. е признат за невиновен по всички повдигнати му обвинения. Присъдата е протестирана от П. и потвърдена с Решение № 126/13.05.2016 г. по внохд № 22/2015 г. Същото е протестирано от П. пред касационна инстанция и потвърдено с Решение № 280 / 27.02.2017 г. на ВКС по негово касационно н.д. № 1136/2016 г.
Обща продължителност на наказателното преследване – досъдебна и съдебна фаза, 5 години и 7 дни. Мярка за неотклонение задържане под стража 54 дни, след което – парична гаранция.
Ищецът твърди че вследствие заведеното срещу него наказателно производство изпаднал в сериозен психо-емоционален стрес. В сравнително малката общност, в която живеел – квартал К. в гр. П., всички се познавали, повдигнатото обвинение – че е трафикант на кокаин, и задържането му в ареста се разчуло незабавно и той станал обект на негативни коментари, оценки и подигравки от съседи и познати, пред които дотогава се ползвал с добро име. В продължение на пет години изпитвал срам, който и понастоящем, въпреки постановената оправдателна присъда не може да преодолее. Това довело до отчуждаването му и избягването на обичайни публични прояви – контакти със съседи, познати и приятели, притеснявал се дори да ходи до магазина за належащи ежедневни покупки. Наказателното преследване повлияло и на психиката му – изпитвал непрекъснато безпокойство, свръхтревожност, не можел да спи. Тези негативни емоции влошили недоброто здравословно състояние, в което се намирал и конкретно отново получил с., наложила се и оперативна интервенция. Претендира обезщетение за така причинените му неимуществени вреди в размер на 26 000 лева.
Депозиран е отговор, с който иска се оспорва. Относно основанието се поддържа че наказателното производство не е причинило възведените неимуществени вреди, евентуално че претендираното обезщетение е прекомерно спрямо действително претърпените такива.
Като свидетел по делото е разпитана Н.С. – дъщеря на ищеца. Депозира показания че ищецът е изпаднал в шок от образуваното срещу него наказателно производство. Затворил се в къщи, не искал да излиза, притеснявал се от съседите, които го видели с белезници. При задържането сe намирал в недобро здравословно състояние, което в ареста се влошило и наложило постъпването му в болница, където му била извършена животоспасяваща операция.
Според
заключението на СМЕ от 2010 г. и към момента на задържането под стража ищецът е
страдал от ИБС. ДКБ. Състояние след РСI с ВMS х
2 на LCX/ LCX – ОМ 1. Състояние след РСI с ВМS х
2 на LADm. А.Х.III ст. Я.б.. Състояние след м..
В.Ж.А.. През периода на задържането му в ареста / 10.2.2012 г. – 3.4.2012 г. /
здравословното му състояние се е усложнило, поради което е приет за лечение в
отделение по интервенционална кардиология на У**** „ С. Г. *** в периода
16.03.2012 г. – 17.03.2012 г. с оглед изява на прекордиални болки. При направена к.са установени с.с. на к.с.
и с. засягане и е преценено оперативно лечение като най подходящото за момента.
Такова е извършено в клиниката по кардиохирургия в периода 19.03.2012 г. –
26.03.2012г. , извършен е и АКБ х 2. Постъпването в болнично заведение е било
абсолютно задължително поради акцелирани с.б., криещи риск от о.м.и. и смърт. П.с.
е провокиращ фактор за дестабилизиране на к.б. по принцип и в частност за ищеца
експертът намира че той е фактор за задълбочаването на това му заболяване.
Стресът повлиява болестта с изява на различни състояния като нестабилна с. или
ОМИ, ритъмно – проводни нарушения, х.к., дори ВСС. Прегледаната от експерта
медицинска документация сочи че към 30.10.2018 г. / датата на изготвяне на
заключението/, е налице трайно влошаване на здравословното състояние, което
частично – в аспекта на к.б.и сърдечните проблеми / които са в прогресия/ е във връзка с преживения п.с.. В с.з. пред
първоинстанционния съд от 17.01.2019 г. вещото лице е дало подробно обяснения
относно конкретните проявления на стреса върху това заболяване, както и върху х.
и последиците от тях.
Повдигнато обвинение, за което лицето е оправдано с влязла в сила присъда е основание по чл. 2 ал. 1 т. 3, предл. 1 от ЗОДОВ за ангажиране на имуществената отговорност на държавата в лицето на П., ако на обвиняемия са причинени вреди, които са в пряка причинна връзка с незаконното наказателно преследване.
В случая правилно е прието от първоинстанционния съд че искът е по основание доказан. Несъмнено установено е проведено незаконно наказателно преследване спрямо ищеца Д. С., което му е причинило п.с., вследствие който и влошаване на недоброто му здравословното му състояние – частично относно к.б.на сърцето. Единствените по делото свидетелските показания - на дъщерята на ищеца Н.С., относно неговите негативни емоционални реакции във връзка с наказателното производство не могат понастоящем да бъдат ценени като такива – предвид че същата е вече ищец по делото на основание настъпилото след приключване на устните състезания пред първоинстанционния съд правоприемство по чл. 227 от ГПК. Но тъй като показанията й касаят възведените в исковата молба страх, тревожност, непрекъснато безпокойство, срам пред близки и съседи, поради което и самоотчуждение, които са обичайни изживявания и състояния при обвинение за деяние, което лицето не е извършило, настоящата инстанция намира тези вреди за доказани. Частичното влошаване на здравословното състояние и връзката му с наказателното производство са несъмнено установени от заключението на СМЕ. Предвид изложеното неоснователно се явява възражението на въззивника – ответник че вреди не са установени, а влошеното здравословното състояние не е доказано като сигурна последица от наказателното производство. Всички възведени неимуществени вреди са установено от ищеца при условията на пълно главно доказване – в който смисъл и извода на първоинстанционния съд.
Съобразявайки така настъпилите вреди, факта че обвинението е за тежки умишлени престъпления, немалката продължителност на производството / 5 години / и неговото развитие, взетата мярка за неотклонение задържане под стража за 54 дни - през който период е и рязкото влошаване на к.б., наложило оперативна интервенция и последващо лечение, настоящата инстанция намира за частично основателно възражението на въззивниците – ищци че определения от първостепенния съд размер от 10 000 лв. не съставлява точен паричен еквивалент на вредите и конкретно за трайните последици върху физическото здраве на пострадалия. Настоящата инстанция намира че справедливия размер, компенсиращ ги в най пълна степен следва да се определи на сумата от 15 000 лева. До този размер – за разликата от 10 000 лв. до 15 000 лв. жалбата на ищците е основателна, за сумата над 15 000 лв. до претендираните 26 000 лв. – неоснователна. Съответно жалбата на П. е изцяло неоснователна.
Съобразно постановения инстанционен резултата на въззивниците – ищци следва да се присъдят деловодни разноски за производството пред окръжния съд в размер на още 329, 08 лв., а за въззивното производство – в размер на 185 лева – на всеки от тях.
Предвид изложеното съдът
Р Е Ш И
Отменя Решение № 508 от 19.04.2019 г., постановено по гр.д. № 899/2018 г. на Окръжен Съд – П. в частта, с която е отхвърлен предявения от Д.И.С., ЕГН – ********** / починал в хода на производството и заместен на основание чл. 227от ГПК от наследниците си Н.Д.С. и И.Д.С. / срещу П. на Р.Б. иск за заплащане на обезщетение по чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ за неимуществени вреди, претърпени в резултат на воденото срещу него НОХД № 811/2014 г. по описа на Окръжен Съд – П., по което е оправдан с влязла в сила присъда за разликата от 10 000 лева до 15 000 лева, и в тази част ПОСТАНОВЯВА:
Осъжда П. на Р.Б.да заплати на Н.Д.С., ЕГН - ********* и И.Д.С., ЕГН - ********** – правоприемници по чл. 227 от ГПК на починалия в хода на процеса ищец Д.И.С., обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие възбудено и поддържано срещу Д.И.С. незаконно наказателно преследване за престъпления по чл. 354а ал. 2, предл. 1 във вр. ал. 1 във вр. чл. 20 ал. 1 и по чл. по чл. 242 ал. 2 вр. чл. 26 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 4 от НК, за които е бил оправдан с влязла в сила присъда по НОХД № 811/2014 г. по описа на Окръжен Съд – П. в размер на още 5 000 / пет хиляди / лева / общо 15 000 лева обезщетение/, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 27.02.2017 г. до окончателното изплащане, както и деловодни разноски за първоинстанционното производство в размер на още 329, 08 лева / триста двадесет и девет лева и осем стот. / - общо 906 лева разноски.
Осъжда П. на Р.Б.да заплати на Н.Д.С., ЕГН – ********* деловодни разноски за въззивното производство в размер на 185 / сто осемдесет и пет/ лева.
Осъжда П. на Р.Б.да заплати на И.Д.С., ЕГН - ********** деловодни разноски за въззивното производство в размер на 185 / сто осемдесет и пет / лева.
Потвърждава Решение № 508 от 19.04.2019
г., постановено по гр.д. № 899/2018 г. на Окръжен Съд – П. в останалата обжалвана част.
Решението може да се обжалва пред Върховен Касационен Съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: Членове: