Р Е Ш Е Н И Е
07.04.2021 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
Н.о. II
Районен съд – Дупница състав
01.04. 2021
на Година
Маргарита
Алексиева
В публично съдебно заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Юлия Вукова
2.
Секретар:
Председателя на
състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
АНД 224 2021
дело № по описа за година.
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
С.А.Д., ЕГН ********** с адрес ***,,Дора Габе“ № 3 (адвокатска кантора на адв. В.С.) е обжалвал Наказателно постановление № 19-0348-000853 от 30.12.2019 г. издадено от Началник РУ към ОДМВР Кюстендил, РУ Дупница, с което на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са му наложени административни наказания – „глоба“ в размер на 200 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Жалбоподателят чрез процесуалния си представител адв. С. излага доводи за незаконосъобразност на наказателното постановление, постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и на материалния закон и моли за неговата отмяна.
Въззиваемата страна редовно призована не изпраща представител в съдебно заседание. В съпроводителното писмо изразява становище за неоснователност на жалбата. Ако последната бъде приета за основателна и жалбоподателят претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, прави възражение за прекомерност и присъждане на такова в минимален размер, съобразно чл. 36 от ЗА.
Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:
На 14.12.2019 г., актосъставителят Й.К. на длъжност мл. автоконтрольор към ОДМВР Кюстендил, РУ-Дупница и свидетелят Н.С. констатирали, че жалбоподателят е извършил следното нарушение: на 14.12.2019 г. около 08.55 ч. в гр. Дупница по ул. ,,Княз Борис I“ в посока ул. ,,Андон Величков“ управлява лек автомобил ,,Фиат Стило“ с рег. № 227М237, собственост на ,,Рома“ ЕООД с Булстат *********, като регистрационните табели за временно придвижване са с изтекъл срок – 13.11.2019 г., видно от разрешение за временно движение №********* – нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП, за което на водача бил съставен АУАН № 853/14.12.2019 г., предявен и подписан от нарушителя с възражения, че не е знаел, че срокът е изтекъл. Въз основа на съставения АУАН е издадено и атакуваното наказателно постановление, в което са възпроизведени същите обстоятелства и е квалифицирал нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Към административнонаказателната преписката е приложена Заповед № 8121з– 515/14.05.2018 г., издадена от Министъра на вътрешните работи, от която е видно, че актосъставителят е оправомощен да съставя АУАН, а началниците на РУ са оправомощени да издават НП. В хода на съдебното следствие е разпитан актосъставителя, който изцяло поддържа установената фактическа обстановка изложена в АУАН. От показанията на свидетеля К. се установи, че когато спрели водача за проверка, същият обяснил, че прави тест на автомобила с цел да го закупи. Не носел у себе си документи за автомобила, поради което се обадил на лицето, което му го предоставило да ги донесе и едва тогава разбрали, че срокът на разрешителното за временно движение е изтекъл. Съдът изцяло кредитира показанията на св. К. като конкретни, ясни и обективни, с които се установят релевантните факти и обстоятелства, като съдът няма основания, поради които да ги счете за недостоверни.
Горната фактическа обстановка се установи от събраните по делото гласни и писмени доказателства, които съдът изцяло кредитира.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима – подадена от легитимиран правен субект, в законовия преклузивен 7-дневен срок, като съдът притежава териториална и материална компетентност за разглеждането й. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, въз основа на АУАН, съставен от оправомощено за това лице, съгласно приложената към преписката заповед.
Разгледана по
същество, жалбата е основателна по следните съображения:
Правната уредба на табелите с регистрационни номера и регистрацията на моторни превозни средства се съдържа в действащата Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. на МВР за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на МПС и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства (обн., ДВ, бр. 31 от 2000 г.; изм. и доп.), издадена въз основа на законовата делегация по чл. 140, ал. 2 и чл. 142 от ЗДвП (вж. § 8 от ПЗР на Наредбата), която предвижда, че за всяко регистрирано превозно средство се предоставят табели с регистрационен номер (чл. 10, ал. 1 от цит. нар.), като формата, размерите, шрифтът, както и изискванията към светлоотразяващите табели се определят с Българския държавен стандарт (БДС 15980 и БДС ISO 7591) и Регламент (ЕО) № 2411/98 на Съвета от 3 ноември 1998 г. (чл. 10, ал. 2 от цитираната наредба). Тази наредба посочва също така и местата, където се поставят табелите с регистрационните номера (чл. 10, ал. 5 – ал. 7). От тези разпоредби следва и това, че когато бъде регистрирано превозното средство се предоставят и съответните регистрационни табели.
Според разпоредбата на чл. 11, ал. 1 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. на МВР, при използване на издадени не по установения ред табели с регистрационен номер и/или документи или когато същите са с изтекъл срок на валидност, табелите и документите се изземват от органите на пътната полиция, като това обстоятелство се отбелязва в акта за административно нарушение (изр. 1 на чл. 11, ал. 1 от Наредбата), а иззетите табели и документи се унищожават от звената ,,Пътна полиция“ по месторегистрацията на превозното средство (чл. 11, ал. 1, изр. 2 от цитираната наредба), като няма пречка превозното средство, чиито табели са били иззети, да бъде регистрирано по съответния ред (чл. 11, ал. 3 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. на МВР). От тази разпоредба следва и извода, че дори и да са иззети табелите с регистрационен номер, чиято валидност е изтекла, това не е пречка превозното средство да бъде регистрирано по съответния ред, т.е. налице е самостоятелност на сроковете на валидност на табелите с регистрационен номер и срока на валидност на регистрацията на превозното средство, и макар издаването на табелите да зависи от извършването на регистрация, при изземване на ,,изтекли /по срок/ табели“ регистрация по съответния ред е възможна.
В същото време, Наредбата въвежда съответни срокове на валидност на съответните табели с регистрационни номера и видове регистрации на МПС според срока на валидност. Така, съгласно разпоредбата на чл. 22 /в редакцията към инкриминираната дата/, според срока на валидност регистрацията е: постоянна – без срок на валидност (чл. 22, т. 1); временна – с определен срок на валидност над 3 месеца (чл. 22, т. 2 от Наредбата).
В разпоредбата на чл. 27, ал. 1 от Наредбата (ред., ДВ, бр. 62 от 2017 г. – в сила от 01.08.2017 г.) са изброени случаите, в които се извършва транзитна регистрация: в случаи на придвижване на нерегистрирани превозни средства в страната; при износ на превозни средства от страната – след прекратяване на постоянната или временната им регистрация или на закупени в страната нерегистрирани ПС – след митническо оформяне на вноса и износа им; за придвижване на регистрирани превозни средства в страната или от друга държава до страната при изгубена или открадната постоянна регистрационна табела, след обявяването й за издирване; за придвижване на ПС с чужда регистрация извън страната при изгубена или открадната постоянна табела на територията на Република България, след обявяването й за издирване. За всеки комплект транзитни табели с регистрационен номер, отдел/сектор ,,Пътна полиция“ при СДВР/ОДМВР издава разрешение за временно движение (чл. 29, ал. 1 от Наредбата в редакцията към инкриминираната дата).
В допълнение, и с оглед систематичното тълкуване на цитираните разпоредби, става ясно, че транзитната регистрация има изцяло временен характер и предназначението й е да улесни придвижването на съответното МПС в страната за срока на регистрацията. В разпоредбата на чл. 27, ал. 5 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. (ред., ДВ, бр. 62 от 2017 г. в сила т 01.08.2017 г.) пък изрично се посочва, че след изтичане срока на транзитните табели с регистрационен номер същите не могат да се използват. Невъзможността да бъдат използвани такива табели, които подлежат и на изземване от компетентните органи обаче, съвсем не означава, че се прекратява и регистрацията на превозното средство (арг. от чл. 11, ал. 3 от същата наредба).
Предвид това настоящият съдебен състав счита, че управлението на въпросния лек автомобил от жалбоподателя с поставени табели с транзитни регистрационни номера на съответното място, но с изтекъл срок на валидност на същите и на разрешението за временно движение, е по своята същност управление на автомобил, чиято транзитна регистрация е изтекла като срок, но това не може да се приравнява на управление на нерегистрирано превозно средство, за да попадне в част от първата хипотеза на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, тъй като макар и с изтекъл срок на същата, превозното средство продължава да е регистрирано. Нещо повече, сочената от АНО като нарушена разпоредба на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП урежда две кумулативни изисквания за водачите на посочените превозни средства в тази хипотеза – да е налице регистрация на превозното средство и да има регистрационни табели, поставени на предназначените за това места, което означава, че за да бъде нарушена освен липсата на регистрация, следва кумулативно да е налице липса на поставени на съответните места регистрационни табели. Именно поради това описаното от актосъставителя, а след това и от АНО нарушение не може да попадне в тази първа хипотеза на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, доколкото автомобилът е имал и транзитна регистрация, /макар и с изтекъл срок на валидност/, и поставени на съответни места табели с регистрационни номера.
Аргумент за всичко това е и обстоятелството, че съгласно чл. 18, т. 2 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. на МВР е възможно служебно да се прекратява регистрацията на всички превозни средства. Казано с други думи, ако съответната администрация на пътната полиция служебно бе предприела действия по прекратяване на регистрацията на процесното превозното средство, след като притежателят му не е извършил подмяна на табелите с регистрационните номера на автомобила си по реда на чл. 27, ал. 4 и чл. 14 – чл. 17 от Наредбата, това означава, че процесното ППС би се явило нерегистрирано по смисъла на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и неговото управление от жалбоподателя впоследствие би реализирало състава на вмененото нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. При положение обаче, че пътната полиция не е изпълнила законовото си задължение да дерегистрира (прекрати регистрацията) превозното средство и да изземе табелите с изтекъл срок на валидност, управлението му, макар и с ,,изтекли табели“ (като срок), не реализира състава на административното нарушение, а и не може да се вмени във вина на жалбоподателя, защото не зависи от неговото поведение извършването на посочените действия, а за неспазването на съответните срокове за подмяна на табелите с транзитни регистрационни номера и на разрешението за временно движение, каквото безспорно е налице, няма предвидени санкционни разпоредби. Съществува възможност за санкциониране по общата санкционна норма на чл. 185 от ЗДвП – нарушаване на издадени подзаконови актове по прилагане на ЗДвП, но при посочване на всички цитирани по-горе норми от подзаконовия акт, което не е направено нито от актосъставителя, нито от наказващия орган.
Както от писмените доказателства, така и от показанията на актосъставителя се установи, че не е налице и субективната страна на горното нарушение. Същата се обективира от действията по осъществяване на изпълнителното деяние, а действията на жалбоподателя сочат, че същият не е съзнавал общоственоопасния характер на деянието, а още по-малко да иска или допуска настъпването на общественоопасните последици. Автомобилът му е бил предоставен да го изпробва от дружество, осъществяващо продажба на автомобили. Същият е бил с поставени временни регистрационни табели, издадени именно за целите на търговеца във връзка с дейността му, поради което жалбоподателя като клиент, не е знаел и, че срока на последните е изтекъл, поради което не е налице и субективната страна на горното нарушение.
С оглед на гореизложеното, обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено изцяло.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-0348-000853 от 30.12.2019 г. издадено от Началник РУ към ОДМВР Кюстендил, РУ Дупница, с което на С.А.Д., ЕГН ********** с адрес ***,,Дора Габе“ № 3 (адвокатска кантора на адв. В.С.), на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са му наложени административни наказания – „глоба“ в размер на 200 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Кюстендил на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава ХІІ от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: