Р
Е Ш Е
Н И Е
№260529
гр. С., 17 декември 2020 година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Силистренският
районен съд, гражданска колегия в публично заседание на дванадесети октомври
през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТ БОРОВА
при секретаря Г. Н.
като разгледа докладваното от районния съдия гр. дело № 371 по описа за 2020 г.
на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно
основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД.
Ищците Ф.Ф.Е. с ЕГН
********** и С.Е.А. с ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, офис № 2, адв.
И.Р. молят съда да постанови решение, с което да развали договора, обективиран
в нот. акт № 155 / 17. 09. 2019 г., т. VІ, рег. № 5122, н.д. № 690 / 2019
г. на нотариус Р.Т.с рег. № 105 на НК, за прехвърляне срещу задължение за
гледане и издръжка на 5 / 6 ид.част от следния недвижим имот: поземлен имот с
идентификатор 21693.501.350 по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед РД-18-26 / 18. 08. 2005 г. на ИД на АГКК, находящ се в с. Д.,
обл. С., ул. С. №25 с площ от 2733 кв.м., с трайно предназначение на
територията – урбанизирана и начин на трайно ползване – за ниско застрояване,
номер по предходен план: 350, при съседи на имота: имоти с идентификатор ***,
ведно с построените в имота: 1. сграда с идентификатор *, застроена площ 52
кв.м., на един етаж с предназначение – жилищна сграда еднофамилна, 2. сграда с идентификатор *, застроена площ 11
кв.м., на един етаж с предназначение – друг вид сграда за обитаване, 3. сграда
с идентификатор *, застроена площ 29 кв.м., на един етаж с предназначение –
селскостопанска сграда, 4. сграда с идентификатор *, застроена площ 7 кв.м., на
един етаж с предназначение – селскостопанска сграда, сключен между първата ищца
и съпруга на първата ищца и баща на втората от една страна и ответника от
друга, поради виновно неизпълнение на поетите от ответника задължения.
Ищците считат, че
следва да бъде развален процесния договор, тъй като ответникът не изпълнява
задълженията си по договора, като неизпълнението е трайно – от момента на
сключване на договора, а по отношение на починалия прехвърлител и самото
действие на договора е много кратко. Ищците твърдят, че от страна на ответника
за прехвърлителите не се полагат и не са се полагали никакви грижи и те сами са
си справяли с трудностите, възникнали с напредване на възрастта им и
влошаването на здравословното им състояние.
Ответницата Д.С.Г.
с ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, адв. Г.А. е подал писмен отговор,
с който изцяло оспорва исковата претенция. Твърди, че е изпълнявал лично и чрез
трето лице – собствената му майка всички задължения по договора по отношение на
прехвърлителя Е. К. Е. докато последният е бил жив. По отношение на
прехвърлителката Ф.Ф.Е. твърди, че действително не поддържа отношения с нея от
края на 2019 година, но това се дължи на влошеното й отношение и нежелание от
нейна страна, като освен това навежда и доводи относно липсата на конкретизация
от какъв обем от грижи се нуждае тази прехвърлителка. Моли претенциите да бъдат
отхвърлени изцяло или, в условията на евентуалност, за размера над 3 / 6
идеални части поради наличието на изпълнение по отношение на единия прехвърлител.
Съдът, след
преценка на събраните доказателствени средства намира за установено следното:
Видно от
представения по делото нотариален акт № 155 / 17. 09. 2019 г., т. VІ, рег. № 5122, н.д. № 690 / 2019
г. на нотариус Р.Т.с рег. № 105 на НК е обстоятелството, че на 17. 09. 2019 г.
ищцата и съпругът й Е. К. Е. са прехвърлили на ответника правото на собственост
върху процесния имот в с. Д., обл. С. срещу поето задължение от последния да
осигури гледането и издръжката на прехвърлителите докато са живи.
Прехвърлителят Е. К. Е., който още към момента на сключване на договора е бил с
влошено здравословно състояние, е починал на 21. 10. 2019 г. видно от
представеното писмено доказателство – препис – извлечение от акт за смърт № 02
/ 21. 10 2019 г. изд. от Кметство с. Д..
Ищците твърдят, че
ответникът, която е внук на прехвърлителката Ф.Ф.Е., не е изпълнявал
задълженията си по договора по отношения на прехвърлителя Е. К. Е. докато
последният е бил жив, а по отношение на прехвърлителката Ф.Е. поетите с
договора задължения не са изпълнявани изобщо, а от месец декември 2019 година
страните не поддържат никакви отношения помежду си и договорните задължения не
се изпълняват от ответника.
Между страните
всъщност няма спор относно липсата на изпълнение по отношение на ищцата Ф.Е..
Спорни са единствено обстоятелствата, касаещи изпълнение на договорните
задължения по отношения на починалия прехвърлител, като твърденията на двете
страни са коренно противоположни – ищците твърдят, че ответникът не е полагал
дължимата грижа нито лично, нито чрез трето лице, а ответникът твърди, че са
полагани системни грижи от неговата майка.
За изясняване на
спора по делото са разпитани четирима свидетели, показанията на които условно
следва да се разделят в две групи –
показанията на свидетелите, ангажирани от ищците, които нямат родствена връзка
със страните по делото и показанията на свидетелите, ангажирани от страна на
ответника, които са неговата майка и братовчедка му, дъщеря на втората ищца.
Показанията на двете групи свидетели също се различават съществено, като
първата група твърди, че грижи за починалия прехвърлител не са полагани от
ответника и неговата майка, а от ищцата Ф., която освен с преките и
непосредствени ежедневни грижи за съпруга си, се е ангажирала и с финансовата
обезпеченост на издръжката му с оглед заболяването му, както и с религиозните
ритуали, следващи неговата кончина.
Втората група свидетели твърди, че от сключване на процесния договор
ответникът и неговата майка са полагали интензивни грижи за прехвърлителя,
както и са престирали минимални парични средства с оглед финансовите си
възможности. При преценка на всички събрани по делото доказателства, съдът дава
вяра на показанията на първата група свидетели, които са единни, категорични и
последователни в твърденията си относно фактите, че грижи за прехвърлителя до
неговата смърт е полагала неговата съпруга, а ответникът и майка му са
присъствали инцидентно в населеното място и са възприемани по – скоро като
гости. Свидетелката Г. е кмет на с. Д. и в качеството си на такава е била
ангажирана с проблемите на семейството е категорична в показанията си, че е
виждала ответника и майка му максимум три пъти в дома на прехвърлителите, както
и знае, че два пъти ответникът е транспортирал дядо си за лечение в гр. Р..
Същевременно споделя, че със семейството се познава добре и много често ги е
посещавала в дома им. Свидетелката Андеева също е категорична в показанията си,
че единствено ищцата Ф. е полагала грижи за съпруга си и не е разчитала на
помощ от никого от близките си, като в тази връзка се е наложило да неглижида
задълженията си спрямо близък на свидетелката, по отношение на когото е
следвало да полага грижи по силата на договор.
От друга страна
свидетелката Г. е майка на ответника и именно тя е лицето, чрез което се
твърди, че е осъществявано изпълнение на задължението, поради което съдът
отчита както пряката ѝ заинтересованост от изхода на спора, така и
липсата на категоричност в показанията ѝ – твърденията й са противоречиви
относно полаганите от нея грижи като веднъж твърди, че е „прихождала“ за
лекарства и лечение, а след това, че ежедневно и постоянно е била в дома на
баща си и пряко е полагала грижи за него и същевременно, че се прибирала в
населеното място, където живее, тъй като отглежда тютюн. Не отрича, че познава
свидетелката Г., като твърди, че много често я е виждала в дома на родителите
си, поради което и предвид изложеното по – горе съдът приема показанията й за
недостоверни, тъй като именно свидетелката Г. твърди, че я е виждала много
рядко в дома на прехвърлителите. Другата, ангажирана от ответника свидетелка М.,
знае единствено, че е налице спор по отношение на имота и не може да потвърди
дали и колко често ответникът и неговата майка са посещавали прехвърлителя,
полагали ли са грижи за него и какви, както и давали ли са средства за
издръжката му.
По изложените
съображения съдът приема, че грижи и издръжка за прехвърлителя Е. К. Е.,
въпреки наличието на сключен договор не са полагани и давани от ответника лично
или чрез трето лице, а до смъртта му за него се е грижила единствено съпругата
му Ф.Е.. По отношение на Ф.Е. е налице пълно неизпълнение на договора.
Съгласно т. 2 от ТР
№ 30 от 17. 06. 1981 г. на ОСГК задължението по договор за издръжка и гледане е
неделимо както по своя характер, така и поради намерението на страните. Когато
задължението е поето към повече от едно лице, както е в случая, без да има
уговорено разграничение, волята на страните е да се изпълнява общо,
едновременно, постоянно, системно и непрекъснато, при това и неделимо. При
неделимите задължения дължимата престация трябва да се даде на всички кредитори,
като неизпълнението по отношение на единия кредитор, когато е значително, е
основание за разваляне на целия договор. В случай на прекратяване на договора
със смъртта на някой от прехвърлителите обаче, задължението за гледане и
издръжка по отношение на починалия също се прекратява, което засяга
неделимостта на задълженията, от което и по аргумент на чл. 128, ал. 2 от ЗЗД,
възниква правото за всеки от преживелите кредитори - наследници на починалия,
освен да получи част от наследственото имущество, още и да поиска разваляне на
договора поради неизпълнение, което е било допуснато, докато прехвърлителят е
бил жив. Затова, със смъртта на прехвърлителя, неговите наследници, включително
и съпругата му, придобиват правото да искат разваляне на договора поради
неизпълнение, но само в рамките на обема на притежаваните от съответния
наследник права. Съобразно правата
на ищцата Ф.Е. с оглед качеството ѝ на кредитор, както и на наследник на
починалия прехвърлител, то тя е легитимирана да иска разваляне на договора общо
за 4 / 6 ид. части. Ищцата С.А. е легитимирана да иска разваляне на договора за
1 / 6 ид. част, а за останалата 1/6 ид. част не е предявена искова претенция.
Отделно от
изложеното, следва да се има предвид и трайната съдебна практика, приемаща, че при алеаторните договори не е известно
отнапред каква ще е насрещната престация, като тя
може да надхвърли значително полученото, но може и да е незначителна по оценка, поради което алеаторния договор има основание, каквото и да е
съотношението между оценките на насрещните престации. Такъв договор обаче, е лишен от основание, когато приобретателят знае за
предстоящата в близко време смърт на прехвърлителя, така че няма да изпълни
нищо или почти нищо. В случая данни за предстоящата близка смърт на прехвърлителя категорично са били налице, както и смъртта му е
настъпила 35 дни след сключване на договора, поради което и същият се явява
недействителен, но този въпрос не поставян за разглеждане.
По изложените
съображения съдът намира иска за основателен и доказан и го уважава изцяло
така, както е предявен.
Предвид изхода на
делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищците следва да се присъдят
разноски в размер на 536.61 лв.
Мотивиран от
горните изводи, СРС
Р
Е Ш И :
РАЗВАЛЯ договора, сключен с нотариален акт № № 155 / 17. 09. 2019 г., т. VІ, рег. № 5122, н.д. № 690 / 2019
г. на нотариус Р.Т.с рег. № 105 на НК, за прехвърляне срещу задължение за
гледане и издръжка на правото на собственост върху следния недвижим имот:
поземлен имот с идентификатор 21693.501.350 по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед РД-18-26 / 18. 08. 2005 г. на ИД на АГКК,
находящ се в с. Д., обл. С., ул. С. №25 с площ от 2733 кв.м., с трайно
предназначение на територията – урбанизирана и начин на трайно ползване – за
ниско застрояване, номер по предходен план: 350, при съседи на имота: имоти с
идентификатор *****, ведно с построените в имота: 1. сграда с идентификатор *,
застроена площ 52 кв.м., на един етаж с предназначение – жилищна сграда
еднофамилна, 2. сграда с идентификатор *,
застроена площ 11 кв.м., на един етаж с предназначение – друг вид сграда за
обитаване, 3. сграда с идентификатор *, застроена площ 29 кв.м., на един етаж с
предназначение – селскостопанска сграда, 4. сграда с идентификатор *, застроена
площ 7 кв.м., на един етаж с предназначение – селскостопанска сграда, сключен между Е. К. Е. с ЕГН **********, понастоящем
починал и Ф.Ф.Е. с
ЕГН ********** от една страна като прехвърлители на имота и Д.С.Г. с ЕГН ********** от друга страна като приобретател, до размера на 5 / 6 ид. ч. от описания
недвижим имот, поради поради виновното му неизпълнение
от приобретателя Д.С.Г. с ЕГН **********.
ОСЪЖДА Д.С.Г. с ЕГН **********,*** да заплати на Ф.Ф.Е. с ЕГН ********** и С.Е.А.
с ЕГН ********** сумата от 536.61 / петстотин тридесет и шест лв. и 61 ст./ лева, представляваща направените
по делото разноски за производството пред тази инстанция.
Решението подлежи
на обжалване пред СОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: