№ 1335
гр. София, 09.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20221000500786 по описа за 2022 година
Производството е образувано по въззивна жалба на П. С. В. срещу
решение № 260230/18.01.2022г. на СГС, ГО, 7 състав, постановено по гр.д. №
12188/20г., с което е отхвърлен искът му с правно основание чл.439, ал.1 от
ГПК.
Жалбоподателят излага, че първоинстанционното решение е
неправилно и незаконосъобразно. Оспорва изводът, изложен в обжалвания
съдебен акт, че изпълнителните действия, извършени след настъпилата
перемпция, прекъсват теченето на погасителната давност. Посоченото
решение № 37/24.02.2021г. на ВКС е инцидентно и противоречи на
практиката на касационния съд. Според т.10 на ТР № 2/2013/26.06.2015г. на
ОСГТК на ВКС са посочени като правно релевантни само онези
изпълнителни действия, които са валидни. А за да са валидни изпълнителното
дело не трябва да бъде прекратено. Затова счита, че след датата на
настъпилата перемпция изпълнителното дело е прекратено по силата на
закона и извършените след това изпълнителни действия са невалидни по
отношение на теченето на погасителната давност. Подържа, че вземането по
изпълнителния лист от 14.08.2012г. е погасено по давност. Счита, че на
1
27.03.2014г. е започнал да тече петгодишния давностен срок. На 27.03.2016г.
на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК делото е перемирано и е следвало да
бъде прекратено. На 27.03.2019г. процесното задължение е погасено по
давност.
Затова моли въззивния съд да отмени решението на СГС и да
постанови друго, с което да уважи изцяло предявения иск.
„ЕОС Матрикс“ ЕООД в депозиран писмен отговор оспорва жалбата.
Счита я за неоснователна. Изложеното в решението е съобразено с
установените факти по делото. Няма допуснати процесуални нарушения от
съда. Позовава се на практика на ВКС в подкрепа на твърденията си.
Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства в
първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК
намира за установено следното от фактическа правна страна:
СГС е сезиран с иск по чл.439, ал.1 от ГПК. В исковата молба ищецът
твърди, че е длъжник по изп. д. № 412/14г. на ЧСИ М. М.. Изпълнителното
дело е образувано по изпълнителен лист от 14.08.2012г., издаден по гр.д. №
34099/12г. на СРС. Въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по
чл.417 от ГПК за сумата от 17 078, 76 евро непогасена главница по договор за
кредит от 28.07.2009г., в едно със законната лихва върху нея, считано от
19.06.2012г. до окончателното й изплащане, сумата от 3 096, 90 евро-
договорна лихва за периода 30.11.2011г. до 18.06.2012г., сумата от 413, 52
евро- наказателна лихва за същия период, 2005, 37лв.- разноски. Ищецът
дължи тези суми солидарно с В. Д. Г.. Твърди, че не дължи тези суми, тъй
като задълженията са погасени по давност. Сочи, че погасителната давност е
започнала да тече на 27.03.3014г., когато изпълнителното дело е било
образувано. На основание по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК е настъпила перемпция
на 27.03.2016г. и то е следвало да бъде прекратено. Извършените след това
действия са ирелевантни по отношение на настоящото производство като
извършени след настъпилата перемпция. Сочи, че на 27.03.2019г. вземането
срещу него е погасено по давност. Позовава се на т.10 от ТР №
2/2013/26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС. Прекратяването на изпълнителното
дело е настъпило по силата на закона, независимо, че съдебният изпълнителен
не е постановил свой акт. Затова ищецът моли съда да признае за установено
по отношение на ответника „ЕОС Матрикс“ ЕООД, че не дължи вземанията
2
по изпълнителен лист от 14.08.2012г. , издаден по гр.д. № 34099/12г. на СРС
и са погасени по давност. Претендира разноски.
В депозиран писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК ответникът
оспорва иска. Твърди, че между ищеца и „ ПИБ“ АД е сключен договор за
кредит на 05.10.2009г. На 14.11.2016г. между банката и дружеството е
сключен договор за цесия, по силата на който кредиторът му е прехвърлил
свои необслужвани вземания, произтичащи от договори за кредит. Затова
ответникът е единствен кредитор по процесното вземане. Оспорва
твърдението, че не са извършвани действия, прекъсващи погасителната
давност. Не оспорва, че на 14.08.2012г. е издаден изпълнителен лист по гр.д.
№ 34099/12г. на СРС, въз основа на който е образувано изп.д. № 412/14г. на
ЧСИ М. М.. Сочи, че с молбата за образуване на изпълнителното дело е
направено искане за прилагане на определен изпълнителен способ и е
направено възлагане по чл.18 от ЗЧСИ. Именно това прекъсва давността.
Редовната молба на взискателя за образуване на изпълнително дело прекъсва
давността. Ответникът поддържа, че до отмяната му с ТР №2/2013/2015г. на
ОСГТК на ВКС е имало действие ППВС № 3/80г. Според последното
погасителна давност не тече, докато трае изпълнителният процес. Позовава се
на Р № 170/17.09.2018г. по гр.д. № 2382/17г. на ВКС по въпроса за
действието на тълкувателното решение. Затова счита, че давността е спряла
да тече с образуване на изпълнителното дело, а нов давностен срок е започнал
да тече след обявяване на ТР2/15/26.06.2015г. Ответникът посочва, че с
молба от 14.12.2016г. е поискал да бъде конституиран като взискател по
изпълнителното дело и прилагане на изпълнителни способи. Те са предприети
и прекъсват погасителната давност.
Не се спори, че по гр.д. № 34099/12г. на СРС в полза на „ПИБ“АД е
издадена заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист от
14.08.2012г. С нея ищецът П. В. и В. Д. Г. са осъдени да заплатят солидарно
на „Първа инвестиционна банка“ АД посочените в исковата молба суми.
Безспорно е, че въз основа на последния е образувано изп.д. № 412/14г.
на ЧСИ М. М. на 27.03.2014г.
Не се спори, че с договор за продажба и прехвърляне на вземания от
14.11.2016г. „ПИБ“ АД е прехвърлила на „ЕОС Матрикс“ АД свои вземания,
произтичащи от договори за кредит на физически лица, сред които това
3
срещу ищеца по делото.
Не е спорно, а и видно от молба на П. В. от 11.04.2019г. и приложени
към нея платежни документи е, че той от 21.12.2017г. до 11.03.2019г. е
извършвал доброволни плащания по отношение на ответното дружество
общо в размер на 4 200лв. или по 350 лв. месечно.
Не е спорно, че на 15.04.2014г. е наложена възбрана върху недвижим
имот, собственост на ищеца.
Не се спори, че с молба от 14.12.2016г. „ЕОС Матрикс“ ЕООД е
поискало да бъде конституиран като взискател по изпълнителното дело
вместо „ПИБ“АД.
С молба от 05.09.2017г. взискателят е поискал да се наложи възбрана
върху недвижим имот, собственост на ищеца и това е станало на 11.12.2017г.
На 08.10.2018г. е наложена нова възбрана върху недвижим имот,
собственост на П. В..
СГС е приел, че искът е изцяло неоснователен.
Пред настоящата инстанция нови доказателства не са ангажирани.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
приема, че предмет на въззивно разглеждане е иск по чл.439, ал.1 от ГПК.
Въззивният съд се произнася служебно по валидността на
първоинстанционното решение, по допустимостта му в обжалваната част, а по
отношение на правилността му е обвързан от посочено в жалбата- чл.269 от
ГПК, с изключение на допуснато нарушение на императивна
материалноправна норма.
Обжалваното решение е валидно.
То е и допустимо като постановено по допустим иск.
С оглед на изложеното обжалваният съдебен акт е допустим.
По правилността му.
Това е специален установителен иск, с който разполага длъжникът,
когато срещу него е предприето принудително изпълнение. При оспорването
му той може да се позовава на факти, настъпили след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
4
основание. Чрез този иск длъжникът оспорва съществуването на вземането,
респективно на правото на принудително изпълнение, претендирано срещу
него. Искът е допустим само когато се основава на факти, настъпили след
приключване на делото, по което е издадено изпълнителното основание.
Жалбоподателят извежда своето право от насочено срещу него
принудително изпълнение и качеството му на длъжник в него. Това му дава
активна материалноправна легитимиция да търси защита срещу
изпълнението въз основа на факти, настъпили след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание. Не е спорно, че изпълнителното основание е влязла в сила
заповед за изпълнение. Новият факт, сочен от П. В., настъпил след
приключването на заповедното производство, е юридическият факт на
изтекла в негова полза погасителната давност. Това обосновава и
процесуалната му легитимация като надлежна страна в процеса и правният
интерес от водена на иска по чл.439, ал.1 от ГПК.
Пасивната материалноправна легитимация на ответника, произтича от
качеството му на кредитор на вземането, което е предявено за събиране в
индивидуалното принудително изпълнение и което се оспорва. С оглед
твърденията в исковата молба и неоспорване на фактите от ответника се
обосновава пасивната му процесуална легитимация и качеството му на
надлежна страна.
Въпросът поставен за разглеждане във въззивното производство е
свързан с приложението на института на погасителната давност по
отношение на правото на принудително изпълнение и валидността на
действията, извършени от съдебния изпълнител по изпълнителното дело след
настъпване на перемпцията.
Институтът на погасителната давност е част от материалното
гражданско право. Той е уреден в чл.110 –чл.120 от ЗЗД и може да се
разглежда като юридически факт и субективно право. Като юридически факт
погасителната давност е период от време, през който носителят на правото
бездейства и това поражда субективно право в полза на длъжника чрез
волеизявление да погаси правото на ищеца на принудително изпълнение.
Погасителната давност е преобразуващо право, което кореспондира със
задължението на носителя на правото да търпи погасяване на правото му на
5
иск. Затова погасителната давност може да се дефинира като право на
длъжника да погаси с волеизявление правото на иск или правото на
принудително изпълнение. Погасителната давност не погасява материалното
субективно право. В гражданския процес погасителната давност може да
бъде въведена чрез правопогасяващо възражение като процесуално средство
на защита. То трябва да бъде направено своевременно, за да се разгледа от
съда и това е най- късно с отговора на исковата молба. Но погасителната
давност може да бъде въведена в гражданския процес и като основание на
иск, както в случая.
Не е спорно, че „ПИБ“ АД е предоставила на ищец банков кредит,
както и че въз основа на стабилизирана заповед за изпълнение е издаден
изпълнителен лист, с който е образувано изпълнително производство. Не е
спорно, че „ЕОС Матрикс“ ЕООД на основание договор за цесия е придобил
качеството на кредитор по отношение на задължението на ищеца.
Твърдението на последния е, че е настъпил нов юридически факт на
погасителната давност по отношение на правото на принудително
изпълнение. С оглед на това се поставя въпросът за действието на ППВС
№ 3/18.11.1980г. и ТР № 2/2013/26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС. Според
решение № 170/17.09.2018г. по гр.д. № 2382/17г., IV г.о. отмяната на
постановлението от 1980г. поражда действие от датата на обявяване на
тълкувателното решение от 2015г. и дадените с него разрешения се прилагат
по отношение само на висящите към този момент изпълнителни
производства, но не и към приключилите. Към момента на образуване на
изпълнителното дело на 27.03.2014г. приложимо е било ПП № 3/80г. на ВС.
Според него погасителна давност не тече докато трае изпълнителния процес
относно принудителното осъществяване на вземането. От друга страна до
27.03.2016г. не са предприети изпълнителни действия и по силата на закона
е настъпила перемпция на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. Но към тази
датата е било влязло в сила ТР № 2/2013/26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС и то
следва да намери приложение относно въпроса за погасителната давност.
Според диспозитива на т.10 от него при настъпила перемпция по чл.433,
ал.1, т.8 от ГПК нова погасителна давност започва да тече от датата, на която
е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.
Перемпцията е без правно значение за давността. Когато по изпълнителното
дело е направено искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила,
6
съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ -
той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него
изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече
перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в
ново - отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право.
Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от това дали
съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново
дело; във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен
способ. Необразуването на ново изпълнително дело с нищо не вреди на
кредитора нито ползва или вреди на длъжника. То може да бъде
квалифицирано като дисциплинарно нарушение на съдебния изпълнител,
само доколкото не е събрана дължимата авансова такса за образуване на
отделното дело и с това са нарушени правилата по воденото на
изпълнителните дела./ Р № 37/24.02.2021г. по гр.д. № 1747/20г., ВКС, IV г.о. ,
Р № 127/12.07.2022г. по гр.д. № 2884/20г., ВКС, III г.о., Р № 3/04.02.2022г. по
гр.д. № 1722/21г., ВКС, IV г.о./ Това обосновава извод за валидност на
изпълнителните действия, извършени след перемпцията, тъй като следва да се
приеме, че съдебният изпълнител е извършил изпълнителните действия по
представения пред него изпълнителен лист, който го задължава. Те са
извършени законосъобразно въз основа на годен изпълнителен титул,
материализиращ изпълняемо право.
Видно от изпълнителното дело е, че последното предприето
изпълнително действие е на 15.04.2014г. с налагане на възбрана върху
недвижим имот, собственост на П. В.. От тази дата започва да тече нова
петгодишна погасителна давност. Следва да се съобрази, че при
изпълнителния процес давността се прекъсва многократно- с предприемането
на всеки отделен изпълнителен способ и извършването на всяко
изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде
приложен отделен изпълнителен способ прекъсва давността, защото
съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба
на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко изпълнително
действие за принудително изпълнение – чл.116, б. „в“ от ЗЗД. С молбата от
14.12.2016г. за конституирането на ответното дружество като взискател е
поискало предприемането на изпълнителни действия- запор на вземания и
други изпълнителни действия с цел обезпечаване на вземанията. Тази молба
7
е редовна по смисъла на чл.426, ал.2 от ГПК, доколкото в нея е посочен
изпълнителен способ и извършените във връзка с нея изпълнителни действия
прекъсват давността. Във връзка с исканията в нея съдебният изпълнител е
наложил възбрана 11.12.2017г. върху имот на длъжника В., което действие по
принудително изпълнение също прекъсва давността. Такава е наложена и на
08.10.2018г. върху друг недвижим имот в съответната идеална част,
принадлежаща на П. В..
Следва да се вземе предвид, че съгласно чл.116, б. „а“ от ЗЗД давността
се прекъсва с признанието на вземането от длъжника/т.10 от ТР
№2/2013/26.06.2015г./. По приложението на тази разпоредба е прието ТР №
4/2019/14.10.2022г. на ОСГТК на ВКС, според което признаването на
вземането по смисъла на този законов текст трябва да се отнася до
съществуването на самото задължение, а не само до наличието на фактите, от
които произхожда. Признаването следва да е направено след като е
започнала да тече погасителната давност и преди нейното изтичане. То може
да бъде обективирано изрично или чрез конклуденти действия, но трябва да е
ясно и недвусмислено изявление на длъжника за наличието на конкретен дълг
към момента на извършването му. Прекъсващо погасителната давност е
всяко поведение на длъжника, което ясно и недвусмислено манифестира
съзнанието за съществуването на дълга, ако начинът и обстоятелствата, при
които е извършено, по естеството си предполагат достигане до знанието на
кредитора. Към изпълнителното дело е приложена молба, изходяща от П. В.,
в която той е декларирал, че е извършил плащания към взискателя с начална
дата 21.12.2017г. до 11.03.2019г. Приложени са платежни документи, от
които се установява, че плащането е извършено като вноска по кредит.
Внасянето на сумите е по сметка на кредитора, поради което следва да се
приеме, че с конклудентни действия П. В. е извършил признаване
съществуването на дълга, което е достигнало до знанието на кредитора му.
Всяко плащане е прекъсвало погасителната давност, поради което към
27.03.2019г. и към датата на предявяване на иска петгодишната давност по
чл.110 от ЗЗД не е изтекла, поради което и правото на принудително
изпълнение не е погасено.
Изложеното налага извод за неоснователност на предявения иск.
Поради изложените правни изводи първоинстанционното решение
8
трябва да се потвърди.
По отношение на разноските.
На жалбоподателите не се дължат разноски с оглед изхода на спора
пред въззивния съд.
На ответника се дължат разноски, своевременно поискани с отговора
на въззивната жалба, в размер на 300лв. юрисконсултско възнаграждение за
настоящата инстанция.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260230/18.01.2022г. на СГС, ГО, 7
състав, постановено по гр.д. № 12188/20г.
ОСЪЖДА П. С. В., ЕГН **********, гр. ***, ж.к. „***“, бл.*, вх.*, ет.*,
ап.** и със съдебен адрес: гр. София, ул. „Пиротска“ № 5, ет.3, офис 1 чрез
адв. М. П. да заплати на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, гр. София,
кв. „Малинова долина“, ул. „Рачо Петков- Казанджията“ № 6, сграда
Матрикс Тауър, етаж 4-6 сумата от 300 лв. / триста лева/ разноски по делото
пред САС.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от
съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9