РЕШЕНИЕ
№ 16294
гр. София, 29.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 181 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Н. ПЛ. Г.
при участието на секретаря Н. М. Б.-Я.
като разгледа докладваното от Н. ПЛ. Г. Гражданско дело № 20241110137371
по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 8 и сл. ЗЗДН.
Образувано е по молба по чл. 8, т. 1 от ЗЗДН, подадена от З. П. Л., ЕГН **********, срещу Г.
Д. Л., ЕГН **********, (син на молителката), с искане за налагане на мерки за защита на
молителката, при твърдения за извършени от ответника актове на домашно насилие както
следва: на 18.06.2024 г. и на 19.06.2024 г., изразяващи се в отправяне на обиди, заплахи,
включително и че ще й отвинти главата, ритане и бутане на мебели и в искане на суми пари
за да си закупи наркотични вещества. В молбата се твърди, че молителката живее в едно
домакинство с нейния син, ответник по делото, като същия е наркозависим от над 20
години. Изтъква, че спрямо същия е провеждано предходно производство по ЗЗДН, в
резултат на което е издавана Заповед за незабавна защита, като впоследствие е издавана и
Заповед за защита с окончателен съдебен акт по гр.д. № 39942/2018 г., 91 състав, ГО, СРС.
Посочва, че ответника е осъждан за нарушаване на издадена от съда Заповед за защита по
реда на ЗЗДН, както и за разпространение на наркотични вещества. Същия е търпял и Мярка
за неотклонение – Задържане под стража. Поддържа, че горепосочените актове на домашно
насилие, се преживяват от молителката със силно напрежение и чувство за заплаха и страх.
Ответникът не се явява, не се представлява и не изразява становище.
На дата 21.06.2024 г. е издадена Заповед за незабавна защита № 214 от дата 21.06.2024 г.
по реда на чл. 18 от ЗЗДН, с която на ответника са наложени предвидените в чл. 5, т. 1, т. 2, т.
1
3, пр. 1-во и 2-ро и т. 6 от ЗЗДН мерки за защита.
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и доказателствата,
въз основа на вътрешното си убеждение (чл. 12 ГПК) и закона (чл. 5 ГПК), прави следните
правни и фактически изводи:
Относно молбата с правно основание чл. 8 ЗЗДН
Съгласно чл. 2 ЗЗДН „Домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо,
емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното
ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица,
които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във
фактическо съпружеско съжителство”. Молбата за защита е насочена срещу сина на
молителката, поради което е налице пасивна процесуална легитимация на ответника да
отговаря по същата съгласно чл. 3, ал. 1, т. 5 от ЗЗДН . Същата е депозирана в едномесечния
преклузивен срок. Предвид изложеното съдът я намира за допустима.
По делото е представена декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, в която се съдържа описание
на процесните актове на насилие.
Представена е и Докладна записка от дата 24.06.2024 г., в която е отбелязано, че
полицейските служители са връчили Заповедта за незабавна защита. В същата записка е
отбелязано още, че на ответника му е бил съставен Протокол за предупреждение по чл. 65 от
ЗМВР, като лицето скъсало връчените му документи и отказал да подпише Протокола за
предупреждение, като същия се е държал грубо, както с неговата майка, така и с
полицейските служители.
В конкретния случай следва да бъде придадена на декларацията силата на
доказателствено средство, съгласно чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН, тъй като същата индивидуализира
актовете на домашно насилие, извършени на дата 18.06.2024 г. и на 19.06.2024 г. по начина,
по който са описани в молбата за защита (арг. от чл. 9, ал. 1, т. 4 от ЗЗДН) – по време, място и
начин на извършване на съответните актове. В настоящия случай молителката е посочила
всяко едно от тези обстоятелства. Следва да се посочи, че Декларацията е частен
свидетелстващ документ, който притежава материална доказателствена сила за
удостоверените от пострадалия изгодни за него факти, за разлика от исковия процес, където
частните свидетелстващи документи имат материална доказателствена сила, ако
удостоверяват неизгодни за издателя факти. За да е годно доказателствено средство,
декларацията трябва да индивидуализира акта на насилие по начина, по който актът е
описан в редовната молба за защита. Когато актът на насилие е извършен в отсъствието на
очевидци, декларацията е достатъчна, за да се приложат спрямо ответницата мерките по чл.
5, ал. 1 от ЗЗДН / чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН/, именно предвид нейната материална доказателствена
сила. В настоящия случай ответникът не е провел насрещно доказване в посока на
неистинност на декларацията и съдът намира, че следва да я кредитира. От същата се
установява физическо и психическо насилие от страна на ответника по отношение на
молителката.
2
При това положение като установи по делото наличието на нарушаване на нормалната
комуникация между страните, съдът намира, че става въпрос за агресия, изразена от страна
на ответника към молителката, с които свои действия е осъществил домашно насилие под
формата на физическо и психическо такова. Предвид изложеното и съобразявайки
представената декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, в която подробно са описани възприетите
от декларатора по време, начин и място на извършване факти, както и предвид липсата на
свидетели очевидци на твърдените актове на домашно насилие, съдът намира молбата за
доказана.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че Молбата за защита следва да се уважи.
Мерките за защита от домашно насилие, макар и да не представляват наказание, имат
силно рестриктивен характер и ограничават правата и интересите на засегнатите лица.
Такова ограничаване може да се допусне само при наличие на безспорно установен акт на
домашно насилие, какъвто в случая е налице.
По вида на мярката за защита:
Съдът при налагането на мерките по чл. 5 от ЗЗДН не е обвързан от искането на страните,
а следва да наложи по своя преценка една или повече защитни мерки (арг. от чл. 16, ал. 1 от
ЗЗДН).
Настоящият съдебен състав намира, че спрямо ответника следва да бъдат приложени
посочените в чл. 5, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3, пр. 1-во 2-ро и т. 6 от ЗЗДН мерки за защита по
отношение на молителката. Съдът счита, че мерките по чл. 5, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3, пр. 1, пр. 2
– ро и т. 6 от ЗЗДН следва да бъдат наложени за срок от 10 (десет) месеца, считано от
постановяване на съдебното решение, като от този срок следва да се приспадне срока на
действие на Заповедта за незабавна защита с № 214 от дата 21.06.2024 г., съгласно чл. 5, ал. 2
от ЗЗДН.
Относно размера на наложената глоба:
Съгласно чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН при уважаване на молбата за защита съдът е длъжен да
наложи на извършителя на домашното насилие глоба в размер от 200,00 до 1000,00 лева.
Съдът, като съобрази извършеното от ответника домашно насилие, настъпилите
последици за молителката, счита, че на ответника следва да бъде наложена глоба в размер
на 200,00 лева.
Относно разноските за делото.
С оглед изхода на делото право на разноски има молителката, но тя не представя
доказателства за извършени такива, поради което не следва да й се присъждат разноски.
Ответника следва да бъде осъден да заплати по сметка на съда държавна такса за
производството в размер на 25 лева на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН вр. т. 22 от
Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС.
3
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН Г. Д. Л., ЕГН **********, да се
въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на З. П. Л., ЕГН **********.
ОТСТРАНЯВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 2 ЗЗДН Г. Д. Л., ЕГН **********, от
съвместно обитаваното с З. П. Л., ЕГН **********, жилище, находящо се на адрес: гр. .....
за срок от 10 (десет) месеца, считано от постановяване на съдебното решение, като от този
срок ПРИСПАДА срока на действие на ЗНЗ № 214 от дата 21.06.2024 г., на основание чл. 5,
ал. 2 от ЗЗДН.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. 1-во от ЗЗДН Г. Д. Л., ЕГН
**********, да не доближава З. П. Л., ЕГН **********, на разстояние, по-малко от 200
метра, за срок от 10 месеца, считано от постановяване на съдебното решение, като от този
срок, като ПРИСПАДА срока на действие на ЗНЗ № 214 от дата 21.06.2024 г., на основание
чл. 5, ал. 2 от ЗЗДН.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. 2 ЗЗДН, Г. Д. Л., ЕГН **********, да
не доближава жилището, което обитава З. П. Л., ЕГН ********** , находящо се на адрес: гр.
....., на разстояние, по-малко от 200 метра, за срок от 10 (десет) месеца, считано от
постановяване на съдебното решение, като от този срок, като ПРИСПАДА срока на
действие на ЗНЗ № 214 от дата 21.06.2024 г., на основание чл. 5, ал. 2 от ЗЗДН.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 6 ЗЗДН Г. Д. Л., ЕГН **********, да посещава
специализирана програма във Фондация „Център отворена врата“, адрес: гр. ...., тел.: ...и ...,
e-mail: ....
ПРЕДУПРЕЖДАВА на основание чл. 21, ал. 3 ЗЗДН Г. Д. Л., ЕГН **********, че при
неизпълнение на настоящата заповед, полицейският орган е длъжен да я задържи и
незабавно да уведоми органите на прокуратурата, като неизпълнението на настоящата
заповед представлява престъпление по чл. 296, ал. 1 от НК.
ОСЪЖДА на основание чл. 5, ал. 3 ЗЗДН, на Г. Д. Л., ЕГН ********** глоба в размер на
200.00 (двеста) лева, платима в полза на държавния бюджет.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН Г. Д. Л., ЕГН ********** да заплати по
сметка на Софийския районен съд държавна такса в размер на 25,00 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в седемдневен срок от
връчването му на страните (чл. 17, ал. 1 ЗЗДН), като издадената заповед подлежи на
незабавно изпълнение (чл. 20 от ЗЗДН).
Препис от настоящото решение да се изпрати на РУП – ОД МВР по местоживеене на
страните за сведение и изпълнение.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5