№ 405
гр. Плевен, 05.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на първи април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Ася Тр. Ширкова
при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Ася Тр. Ширкова Гражданско дело №
20234430104248 по описа за 2023 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявена е искова молба от „АСП“ *** ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление гр.*** **** ***, офис сграда „***“ ет.2 офис 4 срещу С. Л. Н с
ЕГН ********** от гр.*** *** бл.423 вх.Д ап.1. Ищцовото дружество твърди,
че на 10.02.2020г е подписано Приложение №1/15.02.2021г. на основание
чл.1.3 от сключения на 31.08.2018г. Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания на основание чл.99 ЗЗД между „ТБАБ“ *** с ЕИК
*** и „АСП“ *** с ЕИК ***, по силата на което вземането произтичащо от
договор за потребителски кредит с № ********** от 03.10.2016г, сключен
между „ТБАБ“ *** и ответника С. Л. Н е прехвърлено в полза на ищцовото
дружество „АСП“ *** ЕИК *** с всички привилегии, обезпечения,
принадлежности и лихви, което вземане е индивидуализирано в приложение
№1 /15.02.2021г. към рамковия договор от 31.08.2018г. Твърди, че съгласно
чл.3.6 от рамковия договор за цесия, „АСП“ *** ЕИК *** в качеството на
цесионер се е задължила от името на цедента и за своя сметка да изпраща
уведомления за извършената цесия, за което има изрично пълномощно от
„ТБАБ“ ***. В изпълнение на договорните задължения и изискванията на
закона на ответника било изпратено по реда на чл.99 ал.3 ЗЗД уведомление за
извършената цесия от страна на „ТБАБ“ ***, което е върнато в цялост като
неполучено. Към настоящата искова молба ищецът прилага заверено копие от
уведомлението за цесията и моли съда да я връчи на ответника с оглед
1
съдебната практика в Решение №3/16.04.2014г. по т.д. №1711/2013г. на I т.о.
и Решение №123/24.06.2009г. по т.д. №12/09г. на II т.о., съгласно които ако
към исковата молба по иска на цесионера е приложено уведомление на
цедента до длъжника за извършената цесия, същото уведомление, достигнало
до длъжника с връчване на препис от исковата молба, съставлява надлежно
съобщаване за цесията, съгласно чл.99 ал.3 пр.1 ЗЗД, прехвърлянето на
вземането поражда действие за длъжника, на основание чл.99 ал.4 ЗЗД и
същото следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право.
Ищецът твърди, че процесното вземане произтича от сключен на
03.10.2016г. Договор за потребителски кредит №********** между „ТБАБ“
*** и ответника С. Л. Н, съгласно който кредитора е предоставил на
ответника кредит в размер на 670,88 лева, и която сума ответникът се е
задължил да върне ведно с уговорените лихви до 05.10.2018г. на равни
месечни вноски като общо дължимата на банката сума е в размер на 857,74
лева. Съгласно чл.9 от договора, за получената главница, ответникът дължи
възнаградителна лихва в размер на 24,80 %, а в случай на просрочие в размер
на законната лихва, начислена върху просрочената главница за периода на
просрочието. В чл.11.2 от договора в същия е инкорпорина в погасителния
план, съгласно който първата погасителна вноска е с падеж 05.11.2016г.,
последната – 05.10.2018г. Твърди, че към момента на подаване на
заявлението, ответникът не е погасил и дължи главница в размер на 670,88
лева, договорна лихва в размер на 186,86 лева за периода 05.11.2016г. –
05.10.2018г. и обезщетение за забава в размер на 146,04 лева за периода
05.11.2016г. - 05.10.2018г. Твърди, че до подаване на исковата молба сумите
не са погасени.
В заключение моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено, че ответникът му дължи посочените суми главница в размер на
670,88 лева, договорна лихва в размер на 186,86 лева за периода 05.11.2016г.
– 05.10.2018г. и обезщетение за забава в размер на 146,04 лева за периода
05.11.2016г. - 05.10.2018г, ведно със законната лихва от подаване на
заявлението. Претендира разноски.
Ответникът, чрез назначения си особен представител представя писмен
отговор, в който оспорва предявените искове. Оспорва подписите в Договор
за кредит, искане – декларация и фактура. Оспорва твърдението, че е налице
валидна цесия, за която длъжникът е уведомен. Сочи, че в договора са налице
неравноправни клаузи. Твърди, че лихвата е прекомерна и е в противоречие с
добрите нрави и закона. Прави възражение за настъпила давност.
Видно от приложеното ч.гр.д.№1037/2019г. по описа на
ПРС, вземанията по настоящото производство съответстват на тези по
заповедта за изпълнение. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47,
ал.5 ГПК. Исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в
едномесечния срок по чл.415, ал.1 ГПК. Същите са допустими и исковата
молба подлежи на разглеждане по същество.
2
За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да
установи валидно сключен договор за заем, в това число предоставяне на
заемната сума на заемателя, уговорка за заплащане на договорна
възнаградителна лихва, размер и падеж на вземанията, уговорка за
наказателна надбавка, размер на същата, сключване на договор за
прехвърляне на вземането, уведомление до длъжника за прехвърлянето на
вземането /от цедента или от цесионера при наличие на упълномощаване за
това от цедента/. Ответникът следва да проведе насрещно доказване, а при
установяването на фактическия състав на вземанията следва да установи, че е
погасил задълженията си. С оглед направеното от ответника оспорване на
подписа, съдът е допуснал и назначил съдебно графическа експертиза, от
заключението на която се установява, че подписът в представените в
оригинал писмени доказателства – договор за кредит, искане-декларация и
фактура е положен от ответницата. Като сравнителен материал е ползван
подписа от НДБ за документи за самоличност.
Не се спори между страните и се установява от представения по делото
Договор за кредит на лист 5, че на 03.10.2016г. ответницата в качеството на
заемополучател получила от „ТБАБ“ *** стоков кредит за закупуване на
пералня на стойност 559 лева.
В договора, страните се съгласили, че ответницата в качеството на
заемополучател дължи еднократна такса за оценка на риска в размер на 71,88
лева, която се финансира от кредитора и се възстановява от потребителя с
дължимите месечни вноски съгласно Погасителния план в договора. Общата
стойност на кредита по договора е в размер на 857,74 лева. В чл.7.2.2,
страните уговорили че кредиторът превежда съответната част от средствата
по кредита по сметка на продавача на стоката, избрана от потребителя за
заплащане на продажната цена.
Видно от договора, страните са договорили в чл.11 от Договора
Погасителен план, като са посочили в табличен вид плана с посочени дати на
падежите на вноските и размера на вноската.
В договора е отразено, че кредитът се олихвява с фиксиран лихвен
процент, който към датата на сключване на договора е в размер на 24,8 %
годишно, а ГПР е в размер на 43,88 %.
Съгласно трайно установената съдебна практика на ВКС / Решение №
23/07.07.2016 г. по т. дело № 3686/2014 г. на ВКС, Iт. о. и др/, за
неравноправния характер на клаузите в потребителския договор съдът следи
служебно и следва да се произнесе независимо дали страните са навели
такива възражения или не, като служебното начало следва да се приложи и
при преценка дали клаузите на договора са нищожни - т. 1 и т. 3 от
Тълкувателно решение 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС.
Процесният договорът за заем е сключен в писмена форма, на хартиен
носител, по ясен и разбираем начин, с необходимия шрифт. Не се констатират
3
нарушения във формата, съгласно изискванията на специалния ЗПК.
Посочена е чистата стойност на кредита, годишният процент на разходите,
фиксираният годишен лихвен процент по кредитът, общият размер на всички
плащания по договора, условията за издължаване на кредита от потребителя,
елементите на общата стойност на кредита, денят на плащане на
погасителните вноски и размерът на дължимата погасителна вноска,
представен е погасителен план към договора, предвидена е възможност
потребителят да погаси предсрочно кредита. Установява се, че всяка страница
от договора е подписана от кредитополучателя.
С оглед задължението на съда да се произнесе в случай, че е налице
нищожност на клауза, съдът счита, че такава нищожна клауза е предвидена в
чл.7.1 от същия, съгласно която страните са уговорили еднократна такса за
оценка на риска в размер на 71,88 лева, която е дължима в деня на подписване
на договора и се финансира от кредитора, а се възстановява от потребителя с
дължимите месечни вноски съгласно погасителния план. Съдът приема, че
тази клауза е нищожна, тъй като противоречи на добрите нрави и на закона.
Противоречието на добрите нрави се изразява в обстоятелството, че за
да получи кредита, кредитополучателят е бил длъжен да се съгласи да заплати
еднократната такса за оценка на риска, която да изплаща на месечни вноски
заедно със задължението си по договора за кредит. Върху тази клауза
кредитополучателят не би могъл на влияе, тъй като е вписана в искането за
кредит и не зависи от волята на кредитополучателя. За да получи искания
кредит, заемополучателят е бил принуден да се съгласи, че дължи такса за
оценка на риска. Това е предвидено в искането за потребителски кредит,
което представлява бланка образец и която предвижда декларирано съгласие
при одобрение на молбата за кредит да дължи еднократна такса за оценка на
риска. Съдът счита, че тази клауза представлява неравноправна такава, във
вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца
или доставчика и потребителя.
Съдът приема, че тази клауза противоречи и на закона по следните
съображения: В разпоредбата на чл.16 ЗПК, кредитодателят има правомощия
да изисква и събира информация, с която да провери кредитоспособността на
потребителя и тези негови действия би трябвало да предхождат вземането на
решение за отпускане на кредита. Едва след анализа на тази информация,
кредитодателят може да вземе решение дали да отпусне кредит.
Кредитодателят не е събрал такава информация и е прехвърлил последиците
от неизпълнението на това свое задължение на кредитополучателя. Такава
такса не се дължи по силата на чл.10а, ал.2 от ЗПК, тъй като заемателят не
следва да заплаща такси за действия, свързани с усвояване и управление на
кредита. Еднократната такса за оценка на риска е предвидена за усвояването
на кредита и съдът приема, че тази такса е всъщност печалба за кредитора,
надбавка към главницата, която се плаща периодично, поради което трябва да
е част от ГЛП и ГПР, като в случая това законово изискване не е спазено.
4
Определената такса е в значителен размер и като се вземе предвид уговорения
в договора размер на ГПР, който е близък до максималния, то тази такса би
повишила същия над допустимия от ЗПК размер - пет пъти законната лихва.
По изложените съображения, съдът приема, че тази клауза е нищожна и не е
породила задължение за заплащане на сумата от 71,88 лева, поради което
главницата е дължима в размер на 599 лева, а не 670,88 лева, в какъвто размер
се претендира.
Съгласно чл.26, ал.4 от ЗЗД нищожността на отделни части не влече
нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителните
правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била
сключена и без недействителните й части. В договора страните са постигнали
съгласие за ГЛП в размер на 24,8% и ГПР в размер на 43,88 %, като изрично е
посочен размера на договорната лихва 186,86 лева. Посочената обща сума по
кредита от 857,74 лева включва главница 599 лева, еднократна такса за
оценка на риска в размер на 71,88 лева и договорна лихва в размер на 186,86
лева. Уговорената възнаградителна лихва е в рамките на допустимия от
закона размер, а именно по-малко от три пъти законната лихва. В рамките на
закона е и уговорения размер на ГПР съгласно чл.19 ал.4 ЗПК – по-малко от
пет пъти законната лихва, в случай, че не се включи таксата за оценка на
риска.
В хода на делото съдът е указал на ответника да докаже, че е заплатил
претендираните по договора за кредит суми. Доказателства в тази насока не
са представени и не са наведени доводи.
Поради изложеното, съдът приема, че претенцията за главница е
основателна до сумата от 599 лева, като за разликата до 670,88 лева е
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Основателни са претенциите за договорна лихва в размер на 186,86 лева
и обезщетение за забава в размер на 146,04 лева, поради което следва да бъдат
уважени изцяло до предявения размер. Ответникът не е представил
доказателства за плащане на дължимите по кредита суми. Освен договорна
лихва, ответникът дължи и обезщетение за забава за периода от изпадане в
забава до края на срока на договора – 05.10.2018г.
Установява се от представения на лист 15 Договор за прехвърляне на
вземания и Приложение на лист 19, че вземанията по процесния договор
срещу ответника са цедирани на "АСП" ***. В приложение на лист 20 е
индивидуализирано вземането, което се прехвърля по основание, размер и кое
е задълженото лице. Установява се от представеното пълномощно на лист 23,
че цедентът е упълномощил цесионера да изпълни задължението по чл.99, ал.
3 ЗЗД. В практиката се приема, че предходния кредитор има правото да
упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като
негов пълномощник /решение №156/30.11.2015г., т.д.№ 2639/2014г. на II т.о.
и решение №137/02.06.2015г. на ВКС по гр.д.№ 5759/2014г., III г.о./. Няма
данни за връчването му, но в тази връзка следва да се посочи, че възражение,
5
за невръчване на уведомлението за цесия, длъжникът може да прави само в
случай, че представи доказателства за извършено плащане на предишния
кредитор, каквито доказателства в случая не са представени и твърдения не са
правени.
В писмения отговор е направено възражение за давност, което е
неоснователно, тъй като видно от приложеното ч.гр.дело № 1037/2019г. по
описа на РС Плевен, договорът е с краен срок 05.10.2018г., а заявлението е
подадено на 19.02.2019г., когато е образувано ч.гр.дело.
По разноските : Разноските на ищеца в исковото производство са в
размер на 825 лева, от които 100 лева юрк.възнаграждение, 400 лева за особен
представител, 250 лева за назначена съдебно графическа експертиза и 75 лева
за държавна такса. Съобразно уважената и отхвърлена част, ответницата
следва да заплати разноски в размер на 765,92 лева. За заповедното
производство ответницата дължи на ищеца разноски в размер на 69,62 лева.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че С. Л. Н с ЕГН ********** от
гр.*** *** бл.423 вх.Д ап.1 ДЪЛЖИ на „АСП“ *** ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр.*** **** ***, офис сграда „***“ ет.2 офис 4 следните
суми :
599 лева – главница, 186,86 лева договорна лихва за периода
05.11.2016г. – 05.10.2018г., 146,04 лева обезщетение за забава за периода
05.11.2016г. – 05.10.2018г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението 19.02.2019г. до окончателното изплащане, дължими по
договор за потребителски кредит № **********/03.10.2016г., сключен с
„ТБАБ“ ***, вземанията по който са прехвърлени на „АСП“ *** с подписване
на Приложение № 2 /10.02.2020г. към Рамков договор за продажба на
вземания от 31.08.2018г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 1037/2019г.2020г. по описа на ПРС, като
ОТХВЪРЛЯ иска за главница над уважения размер от 599 лева до 670,88
лева, а именно за сумата от 71,88 лева за дължима еднократна такса за
оценка на риска, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА С. Л. Н с ЕГН ********** от гр.*** *** бл.423 вх.Д ап.1 ДА
ЗАПЛАТИ на „АСП“ *** ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр.*** **** ***, офис сграда „***“ ет.2 офис на основание чл.78, ал.1 ГПК,
сумата в размер на 765,92лева – разноски в исковото производство и сумата в
размер на 69,62 лева – разноски по ч.гр.д. №1037/2019г. по описа на ПРС.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд Плевен
6
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7