Р Е Ш Е Н И Е
№
град Русе,
09.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД - РУСЕ, ДЕВЕТИ наказателен състав, в публично заседание, проведено
на двадесет и седми май две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАЙЛО ЙОРДАНОВ
при секретаря РАДОСТИНА СТАНЧЕВА и прокурора …....………..……,
като разгледа докладваното от съдия Йорданов АНД № 386 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано
е по жалба на Х.С.М. депозирана против наказателно постановление №
38-0000133/31.01.2020г., издадено от Началник ОО „АА“,
определен от министъра на МТИТС за длъжностно лице по реда на чл. 92, ал. 2
ЗАП, с което на жалбоподателя, на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 178а, ал. 10 ЗДвП
е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 500 лева, за нарушение
по чл. 43, ал. 1, т. 4 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТС.
С
жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление е издадено при
съществено нарушение на процесуалните правила и материалния закон и се моли за
неговата отмяна. Твърди се, че жалбоподателят не е извършил вмененото му във
вина нарушение и се оспорват констатациите в АУАН, и издаденото въз основа на
него НП. Във връзка с тези твърдения се релевират доводи, че в протокола са
били въведени всички данни, индентифициращи превозното средство, като по този
начин е било изпълнено задължението по чл. 43, ал. 1, т. 4 от Наредбата. Инвокират
се доводи, че в самото свидетелство за регистрация на моторното превозно
средство не е попълнена категорията на същото, поради и което при сканирането
на талона за регистрация системата за удостоверяване на техническия преглед е
избрала категория – АВ1, която съответства на категория М1, съгласно писмо от
20.05.2019г., получено в служебната система за обработка на данни инсталирана и
поддържана от „Демакс“ АД и се обосновава извод, че до отразяването на
неправилната категория, фактически се е стигнало вследствие на пропуски и грешки
на софтуерно ниво, които не са под влияние на жалбоподателя, и макар, и при
допуснато формално нарушение тези обстоятелства обосновават приложение
разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Оспорва се, че неточното отразяване на категорията
ППС представлява нарушение по чл. 43, ал. 1, т. 4 от Наредба
№ Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТС. И във връзка с това се развиват съображения, че
ако е налице противоправно и общественоопасно деяние, същото е с изключително
нисък интензитет на обществена опасност и не е довело до вредни последици.
Инвокират се доводи, че от обстоятелствената част на постановлението,
изключително трудно може да бъде установена действителната воля на АНО и по
конкретно, както точно поведение на жалбоподателя е подведено към сочената за
нарушена разпоредба на чл. 43 от Наредба № Н-32 на МТИТС и доколкото не се
касае за неотразяване на данни, а се касае за грешното им попълване, то освен
до процесуално нарушение поради противоречие между описанието на нарушението и
вменената като нарушена норма, то деянието се явява и несъставомерно по чл. 43,
ал. 1, т. 4, пр. 1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТС.
Релевират се доводи, че липсва субективният елемент на деянието. Не следващо
място се излагат съображения, че е налице и друго съществено процесуално нарушение,
допуснато от АНО, който не е посочил точно законовите разпоредби, приложими за
нарушението, на основание на които е наложено наказанието, като в конкретния
случай наказанието е наложено на основание чл. 178а, ал. 10 ЗДвП без да бъде
конкретизирана коя хипотеза е приложима в случая, което е процесуален порок,
тъй като внася неяснота в основанието за ангажиране отговорността на нарушителя
и е ограничило правото на защита на жалбоподателя. Излагат се съображения, че
самата норма има субсидиарен характер и неправилно е приложена разпоредбата на
чл. 178а, ал. 10 ЗДвП, а не разпоредбата на чл. 178а, ал. 7, т. 1 ЗДвП, чрез
който текст се ангажира административнонаказателна отговорност на председател
на комисия, който допусне извършването на периодичен технически преглед за
проверка техническата изправност на МПС в нарушение на изискванията, определени
с наредбата по чл. 147, ал. 1 ЗДвП. Излагат се съображения, че наказателното
постановление е незаконосъобразно, тъй като при произнасянето си наказващия
орган не е обсъдил доказателствата относно тежестта на случая и не става ясно
преценката на кои нарушения е извършена и какви подбуди са били установени.
Отново се развиват съображения, касаещи приложеното на чл. 28 ЗАНН.
В
съдебно заседание жалбоподателят, чрез пълномощника си поддържа депозираната
жалба по изложените в същата фактически и правни доводи.
Административнонаказващият
орган, редовно призован не изпраща представител и не заема становище по
същество на жалбата.
Районна
прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата
изхожда от активно процесуално легитимирано лице, по отношение на което е
ангажирана административнонаказателна отговорност. Депозирана е в преклузивния
срок за обжалване, касае подлежащо на обжалване наказателно постановление,
поради и което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество досежно нейната основателност.
Съдът‚ след като обсъди ангажираните
с жалбата и поддържани в хода по същество фактически и правни доводи, прецени
събраните по делото доказателства, и извърши служебна проверка на обжалваното
наказателно постановление, съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Административнонаказателното
производство е започнало със съставянето на АУАН № 274262/31.01.2020г., против жалбоподателя, за това, че на 07.10.2019г., около 12,42 часа, в град Русе, ул. „Св. Димитър Басарбовски“ № 97,
като председател на комисия от технически специалисти към фирма „Хеа Груп“ ООД,
притежаваща разрешение № 1723, валидно до 03.01.2024г. за извършване на
периодични технически прегледи за проверка на техническата изправност на ППС е
извършил периодичен преглед за техническа изправност на превозно средство от
категория N 1 Фиат Дукато 2,8 ТД, с рег. № Р
82 17 АМ като не е въвел в Протокол от извършен периодичен преглед за
техническата изправност на ППС с № 20489532 от 07.10.2019г. действителните данни,
идентифициращи превозното средство, а именно в качеството си на председател на
комисията от технически специалисти е въвел категория „АВ1“, вместо да въведе
действителната категория на ППС „N1“.
Въз
основа на така установени факти, актосъставителят е приел, че жалбоподателят е
осъществил състав на административно нарушение по чл. 43, ал. 1, т. 4, пр. 1 от
Наредба № Н-32/16.12.2011 г. на МТИТС.
Въз
основа на така съставения АУАН било издадено и оспореното наказателното
постановление, с фактическо описание и правна квалификация на нарушението,
идентични на посочените в АУАН, като на жалбоподателя, за така установеното
нарушение, на основание чл. 178а, ал. 10 ЗДвП е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 500 лева.
Посочената фактическа обстановка
съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на производството
гласни и писмени доказателства и писмените доказателствени средства.
Не са налице противоречия в
доказателствената съвкупност по делото, досежно приетите за осъществили се
факти от обективната действителност, което от своя страна да налага, излагането
на подробни мотиви кои доказателства съдът приема и кои отхвърля, както изисква
разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, доколкото както гласните, така и писмените
доказателства и доказателствени средства се намират в корелативно единство и
безспорно подкрепят приетите за осъществили се в хода на административнонаказателното
производство факти от обективната действителност.
Въз основа на така установеното
от фактическа страна, съдът намира, че следва да бъдат изведени следните правни
изводи:
Актът и наказателното
постановление са съставени при спазване императивните изисквания на ЗАНН.
Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна
реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В акта за установяване на
административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното
наказателно постановление, а така също и в самото наказателно постановление, са
отразени датата, мястото и часа на нарушението. Самото нарушение е описано
подробно, както в акта, така и в издаденото въз основа на него НП и в същите са
намерили отражение всички приети за осъществили се факти от обективната
действителност, за които е прието от страна на административнонаказващия орган,
че представляват обективни признаци на състава на нарушението, за което е
ангажирана отговорността на жалбоподателя, а така също и конкретната законова
разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени от наказващия орган и
санкционната норма, въз основа на която е ангажирана
административнонаказателната отговорност на нарушителя. Не е налице
противоречие между приетите за установени факти, нормата под която са
субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана
отговорността на жалбоподателя.
Съдът намира за неоснователни
ангажираните с жалбата и поддържани в хода по същество твърдения, за допуснати
съществени процесуални нарушения в хода на административнонаказателното
производство, които съгласно разпоредбата на чл. 348, ал. 3 НПК, приложима на
основание чл. 84 ЗАНН да са довели до нарушение правото на защита на
санкционираното лице.
Изрично, както в АУАН, така и в
издаденото въз основа на него НП са посочени, конкретните факти, които
наказващият орган е приел, че са се осъществили и е посочено, противно на
твърденията в жалбата, конкретното поведение на жалбоподателя, а именно, че не
е въвел действителните технически данни, идентифициращи превозното средство, в
протокола от извършен периодичен преглед, като и изрично са посочени и за кои
данни се касае, а именно действителната категория на моторното превозно
средство.
Не е налице твърдяното с жалбата
противоречие между описанието на нарушението и приетата за нарушена правна
норма на чл. 43, ал. 1, т. 4, пр. 1 от Наредба
№ Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТС. Както беше посочено по-горе в мотивите,
изложени са от страна на административнонаказващия орган всички факти, които
същият е подвел под хипотезиса на приетата за нарушена правна норма.
Разпоредбата на чл. 43, ал. 1, т. 4, пр. 1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. на
МТИТС, вменява в задължение на председателя на комисията от технически специалисти,
извършващи преглед на техническата изправност на превозно средство да въвежда в протокола (приложения № 9, 10 или 11)
техническите данни, идентифициращи превозното средство. Изрично е посочено, както в
АУАН, така и в НП, с какви конкретни действия жалбоподателят е осъществил
състава на нарушението, а именно, чрез въвеждане в Протокол № 20489532 от
07.10.2019г. на категорията на превозното средство, която не е действителната,
като изрично са посочени въведената и действителната категория на превозното средство,
както и че се касае за данни идентифициращи превозното средство.
Без
опора в материалите по делото са твърденията с жалбата, че в АУАН и НП не са
описани обективните и субективни елементи на състава на нарушението. Ясно,
точно и подробно са описани конкретните действия на жалбоподателя, които според
административнонаказващия орган са осъществили състава на нарушението, за което
е ангажирана неговата отговорност още към момента на съставянето на АУАН, с
който именно е започнало административнонаказателното производство, съгласно
разпоредбата на чл. 36, ал. 1 ЗАНН и по никакъв начин не е накърнено правото на
защита на жалбоподателя, да бъде запознат с фактите и правната квалификация на
същите, за да може в пълнота да реализира правото си на защита, както по
фактите, така и по дадената им правна квалификация. Изрично в АУАН са посочени
и конкретните доказателства, въз основа на които е прието, че са приети за
осъществили се изложените в обстоятелствената част на АУАН факти, като в
административнонаказателната преписка са представени доказателствата, посочени
в АУАН.
Неоснователни
са доводите на жалбоподателя, че от обстоятелствената част на постановлението,
изключително трудно може да бъде установена действителната воля на АНО и по
конкретно, както точно поведение на жалбоподателя е подведено към сочената за
нарушена разпоредба на чл. 43 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТС. Както
беше посочено, както в АУАН, така и в НП са посочени всички приети за осъществили
се факти от обективната действителност, конкретното поведение на жалбоподателя,
неговото качество, както и изрично е посочен състава на нарушените, под което
са подведени тези факти.
Неоснователни
са и доводите в жалбата, че административнонаказващия орган не е посочил точно
законовите разпоредби приложими за нарушението, на основание на които се налага
наказанието.
Съгласно
приложената санкционна разпоредба на чл. 178а, ал. 10 ЗДвП, "За нарушения
на изискванията за извършване на периодични прегледи за техническата изправност
на пътните превозни средства и на изискванията за водене на свързаната с тях
документация, за които не е предвидено друго наказание, виновните се наказват с
глоба или с имуществена санкция в размер 500 лв.
Посочената
в жалбата разпоредба на чл. 178а, ал. 7 ЗДвП касае случаите на т. н.
допустителство. В конкретния случай нито в АУАН, нито в НП са изложени
фактически твърдения, касаещи допустителство и не се твърди, жалбоподателят, в
качеството му на председател на комисията да е допуснал извършването на
периодичен преглед за проверка на техническата изправност на пътно превозно
средство в нарушение на изискванията, определени с наредбата по чл. 147, ал. 1,
поради и което правилно е приложена именно санкционната разпоредба на чл. 178а,
ал. 10 ЗДвП, която именно предвижда санкция за нарушения на изискванията за
извършване на периодични прегледи за техническата изправност на пътните
превозни средства и на изискванията за водене на свързаната с тях документация,
за които не е предвидено друго наказание.
В същия
смисъл е и Решение от 13.04.2020г. на Административен съд – Русе, постановено
по КАНД № 46 по описа на съда за 2020г.
Без опора в закона са твърденията в жалбата, че е
налице процесуален порок, който е ограничил правото на защита на жалбоподателя,
тъй като не е посочено в НП, коя хипотеза на санкционната норма е приложена.
Съгласно чл. 26, ал. 1 и ал. 2 от
Указ № 883 за прилагане на закона за нормативните актове, издаден на основание
чл. 9, ал. 3 ЗНА, всеки нормативен акт се състои от членове – чл. 26, ал. 1, а
съгласно ал. 2 на чл. 26 членът може да се състои от алинеи, алинеята - от
точки, а точката - от букви. Никъде в строежа на нормативния акт не е посочено,
че същият съдържа хипотеза, за да бъде прието, че непосочването на такива,
представлява неправилно посочване на санкционната норма и това от своя страна
да представлява съществено процесуално нарушение, което по някакъв начин да е
ограничило правото на защита на наказаното лице, да разбере на какво основание
и въз основа на кой законов текст е санкциониран и по някакъв начин да е
ограничено наказаното лице да упражни адекватно и в пълен обем правото си на
защита.
По
отношение на доводите, че е нарушен чл. 53, ал. 1 ЗАНН, тъй като в
наказателното постановление липса преценка за приложението на хипотезата за
маловажност, същото не представлява нарушение на процесуалните правила.
Преценката на административнонаказващият орган, за приложението на чл. 28 ЗАНН
винаги е задължителна, но нейното обективиране, в наказателното постановление
не е, тъй като в разпоредбата на чл. 57, ал. 1 ЗАНН липсва такъв реквизит,
поради и което неизлагането в НП на подробни мотиви, защо конкретния случай не
е маловажен не съставлява нарушение на материалния закон. В този смисъл е
Решение от 01.07.2016г. на Административен съд Русе, постановено по КАНД № 157
по описа на съда за 2016г.
Въз основа на оценката на
събраните в хода на производството доказателства, съдът намира, че следва да
бъде изведен единственият възможен извод от правна страна, а именно че жалбоподателят
е осъществил състава на административното нарушение по чл. 43, ал. 1, т.
4, пр. 1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТС, както от обективна, така и
от субективна страна.
Съгласно разпоредбата на чл. 43,
ал. 1, т. 4 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТС При извършването на
периодичните прегледи на ППС председателят на комисията: т. 4 „въвежда в
протокола (приложения № 9, 10 или 11) техническите данни, идентифициращи
превозното средство, показанията на километропоказателя на ППС, данни за
собственика на превозното средство, за лицето, представило ППС на преглед …….“.
Видно от самото приложение № 9 в
същото изрично е предвидено да бъде вписана категорията на ППС.
Законът е вменил в задължение
именно на председателя на комисията да въведе данните, респективно носи
отговорност за въвеждането на същите, като е ирелевантно дали същите се
въвеждат, сканират или се избират от меню в използвания програмен продукт.
Твърденията в жалбата, че се
касае за софтуерен проблем, върху който жалбоподателят, в качеството му на
председател на комисията не е могъл да влияе напълно се сугестират от
показанията на свидетеля П.Х.Л., видно от които е налице техническа възможност,
при грешка в данните в резултат на сканирането, тази грешка да бъде коригирана
ръчно, чрез опция на самия програмен продукт.
Видно от Мотивите към проекта на Закон за изменение и
допълнение на Закона за движението по пътищата (№ 754-01-68 от 04.10.2017 г.,
44-то НС) в т. 5 от същите, изменението е направено, с цел извършване на
технически прегледи в зависимост от категорията на превозното средство, тъй
като преди промяната техническите прегледи са се извършвали в зависимост от
вида на моторното превозно средство. С промяната на чл. 147, ал.
3 от ЗДвП е регламентирано извършването на техническите прегледи в
зависимост от категорията на превозното средство, което изменение е свързано с
изискванията на чл. 5,
параграф 1 от Директива 2014/45/ЕС, което от своя страна обуславя и значимостта
на изискването при извършването на технически преглед да бъде посочена
правилната категория на МПС, още повече че именно с Директивата е предвидено и
задължителния технически преглед на моторни превозни средства с развлекателна
(атракционна) цел.
Отделно от това, именно с оглед
категорията на МПС се определят и техническите изисквания, на които следва да
отговаря моторното превозно средство. В Методиката за извършване на периодичен
преглед за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства -
приложение № 5 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТС, в т. 1.2.2., именно
съобразно категорията на МПС се определят и изискванията за минималните
стойности на спирачната ефективност, което отново подкрепя извода, за
значимостта на правилната категория на моторното превозно средство при извършване
на технически преглед.
На следващо място, съгласно чл. 5, ал. 1 от Наредба № I-45 от 24.03.2000
г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни
средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за
регистрираните пътни превозни средства. Превозните средства се регистрират по
идентификационен номер (VIN), категория, марка и други данни, посочени в
представените по реда на глава втора документи, поради и което без опора в
закона са доводите, че категорията МПС не е част от данните във връзка с
регистрацията на моторното превозно средство.
В случая се касае за умишлено
въвеждане на категория ППС, а именно АВ1, която се използва за моторни превозни
средства, които имат атракционен характер и тези обстоятелства, са били
известни на жалбоподателя, в качеството му на председател на комисията за
извършване на периодични прегледи за проверка на техническата изправност на ППС,
видно от представеното от него електронно съобщение от „Демакс“ АД (лист 14 от
делото) и избирането от него на различна категория ППС е извършено именно с цел
да бъде успешно завършен техническия преглед.
Видно от представената справка от
ИА „АА“ (лист 5 от делото), същото МПС два пъти преди да премине успешно
технически преглед, в който е била отразена неправилната категория на моторното
превозно средство, не е било допуснато да премине такъв, което обосновава и
извод, че именно неправилно въведената категория на МПС е обусловила успешното
преминаване на технически преглед на това МПС.
На следващо място видно от представената
и приета по делото справка за нарушител (лист 11 от делото), не се касае за
инцидентна проява, за да бъде обоснован и извод, че се касае за случайно
деяние, а напротив касае се за 34 идентични нарушения, извършени от този
жалбоподател.
С оглед
изложеното следва да бъде обоснован извод, че в съзнанието на нарушителя са
намерили отражение представи, че при правилно въвеждане на категорията ППС, не
може да продължи и завърши прегледа и във волево отношение и именно с цел да
продължи и приключи успешно прегледа за техническа изправност на моторното
превозно средство нарушителят е въвел категория ППС, която не отговаря на
действителната за конкретното ППС.
Съдът
намира, че не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 ЗАНН, тъй като
извършеното нарушение не разкрива белезите на маловажен случай, съгласно
легалната дефиниция съдържаща се в чл. 93, т. 9 НК, приложим на основание чл.
11 ЗАНН.
Извършеното деяние не разкрива
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи на нарушения
от същия вид и не са налице многобройни или едно, но изключително смекчаващо
наказателната отговорност на жалбоподателя обстоятелство, което да може да
обоснове подобен извод. Напротив от приложената по делото справка от наказващия
орган за други нарушения на същото лице се установява, че същият е извършил 34
идентични нарушения, което обосновава извод, че не се каса за изолиран случай,
а за системно извършване на такъв тип деяния, което от своя страна изключва
приложението на чл. 28 ЗАНН.
По изложените мотиви, съдът
намира за неоснователни твърденията на жалбоподателя, касаещи липса на
осъществен състав на административно нарушение и неправилно приложение от
страна на административнонаказващия орган на материалния закон, като не е
приложена разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.
Водим
от горното и на основание чл. 63 ЗАНН‚ съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление № 38-0000133/31.01.2020г., издадено от Началник ОО „АА“,
определен от министъра на МТИТС за длъжностно лице по реда на чл. 92, ал. 2 ЗАП,
с което на Х.С.М., ЕГН: **********, с адрес ***, на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 178а, ал. 10 ЗДвП е наложено административно наказание „ГЛОБА”
в размер на 500 (петстотин) лева, за нарушение по чл. 43, ал. 1, т. 4 от
Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТС.
Решението
подлежи на обжалване пред Административен съд -Русе в 14-дневен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: