№ 4082
гр. София, 26.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Невена Чеуз
Членове:Наталия П. Лаловска
Добромир Ст. Стефанов
при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Невена Чеуз Въззивно гражданско дело №
20241100506495 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Същото е образувано по въззивна жалба на М. М. Д., ответник в
първоинстанционното производство, чрез процесуален представител адв. С.
К. срещу решение № 3391/26.02.2024 г. на СРС, 32 състав, постановено по
гр.д. 23 557/2023 г., в частта, в която е признато за установено по предявените
от „Топлофикация София“ ЕАД искове по реда на чл. 422 от ГПК вр. с чл.
153 от ЗЕ, че М. М. Д. дължи сумата от 1 174, 04 лв. – цена на доставена
топлинна енергия за периода м. 01.2020 г. – м.04.2022 г., ведно със законната
лихва от 24.02.2023 г. до изплащане на вземането, за сумата от 123, 49 лв. –
мораторна лихва върху главницата за периода 15.09.2020 г. до 20.01.2023 г., за
сумата от 34, 02 лв. – цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода м. 01.2020 г. – м. 04.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата от
24.02.2023 г. до изплащане на вземането , за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. 10 073/23 г. по описа на СРС, 32
състав.
В жалбата са наведени възражения, че решението е недопустимо като
1
постановено по непредявен иск, обосновано със заявен иск за ангажиране на
солидарна отговорност на ответниците и произнасяне от състава на СРС в
условията на разделна такава, което било недопустимо. Заявени са
възражения, касаещи неправилността на съдебния акт. Заявени са твърдения,
че не били ангажирани безспорни доказателства, че ответникът е ползвал
топлинната енергия, доставяна в имота, тъй като същият нямал достъп до
имота, за което обстоятелство свидетелствали множеството еднотипни дела с
другия вещен ползвател. Позовава се на ТР 85/1968 г. на ВС, съгласно което,
който упражнявал фактическа власт върху целия имот, то владеел и идеалните
части и на съсобствениците, поради което той по силата на чл. 57 изр.1 от ЗС
бил задължен да заплаща всички разноски по поддържане на вещта,
включително данъци и такси. Заявени са твърдения, че нямало логика
възрастния човек – въззивник да плаща разноските на дъщеря си. Заявено е
твърдение, че фактически ползвател на имота са другия вещен ползвател М. Г.
и собственика на имота – А. Д.а, дъщеря на въззивника. Иска се отмяна на
обжалваното съдебно решение изцяло и постановяване на ново, с което
решението на СРС да бъде отменено, а заявените искове срещу въззивника
бъдат изцяло отхвърлени. Претендират се съдебни разноски.
В срока по чл. 263 ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор от ищеца в
първоинстанционното производство „Топлофикация София“ ЕАД. В същия са
наведени твърдения, че решението на СРС е правилно и законосъобразно.
Заявено е искане първоинстанционното решение да бъде потвърдено и да се
присъдят сторените в производството съдебни разноски.
В срока по чл. 263 ал.1 от ГПК не е депозиран писмен отговор от
другия ответник в първоинстанционното производство М. С. Г.. В нарочна
молба от 23.05.2025 г., същата чрез процесуален представител адв. А. Я. е
заявила искане първоинстанционното решение да бъде потвърдено.
При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК,
настоящият съдебен състав намира, че обжалваният съдебен акт е постановен
от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма,
по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни,
поради което е валиден и допустим.
Заявеното възражение за недопустимост на съдебното решение като
произнесено по непредявен иск, обосновано с произнасяне за разделна
2
отговорност на ответниците при солидарна такава, претендирана от ищеца не
може да бъде споделено от настоящия съдебен състав. Задължение на
съдебния състав е при положение, че отговорността на ответниците, посочени
като солидарно задължени, не е солидарна, да се поотделно за дължимото от
всеки от тях в рамките на общо заявената сума т.е. в условията на разделна
отговорност / в този смисъл решение 445/11.05.2016 г. по гр.д. 2535/2015 г. на
Четвърто ГО на ВКС/.
Предметът на въззивното производство, което се разглежда по реда на
ограничения въззив е очертан само от посоченото в жалбата и приложимите
към спорния предмет императивни материалноправни норми.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира
следното от фактическа и правна страна:
Предмет на производството са искове с правно основание чл. 422, ал. 1
от ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 от ЗЕ.
Правно-релевантните обстоятелства, подлежащи на установяване са
наличието на валидно облигационно правоотношение между страните по
повод доставка на топлинна енергия през процесния период, изпълнение на
задължението по доставка на топлинна енергия в конкретно количество в
процесния топлоснабден имот, начислени суми за доставена и потребена
топлинна енергия, съобразно действащата нормативна уредба.
Страните са формирали спор, че въззивникът – ответник в
първоинстанционното производството е потребител на топлинна енергия.
Видно от съдържанието на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № 160, дело 75135/97 г. на Първи нотариус при СРС, М. С. Д.а и М. М.
Д. са продали на дъщеря си А. М.ова Д.а собствения си недвижим имот,
придобит по време на брака – ап. 8, находящ се на *********, ул. „********* в
гр. София като са запазили правото на безвъзмездно ползване върху имота
заедно и поотделно докато са живи.
Видно от удостоверението за идентичност, приложено по делото, ап. №
8, находящ се в гр. София, ул. „*********, ет. 3 е с абонатен номер 60442,
процесен по делото.
Съобразно нормата на чл. 153 ал.1 от ЗЕ, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
3
отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Съобразно задължителните
указания, дадени с т.1 на ТР 2/2017 г. на ОСГК на ВКС собствениците,
респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на
ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат
цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно
разпоредбите на Закона за енергетиката. Фактът, че въззивникът е ползвател
със запазено вещно право на ползване се установява от съдържанието на
цитирания по-горе нотариален акт. Няма данни по делото, а не се твърди и от
страните, същото да е погасено респ. да е заявен отказ от него, поради което
въззивникът в качеството си на клиент за ответника има задължение да
заплаща цената на доставяната топлинна енергия. Възраженията, заявени във
въззивната жалба, че имотът фактически се ползва от другия вещен ползвател
– бившата съпруга, въззиваемата Г. и въззивникът не бил допускан до имота
са релевантни в производство по чл. 31 ал.2 от ЗС, каквито въззивникът
многократно е инициирал, видно от приложените по делото съдебни решения.
Възраженията, че доставяната топлинна енергия следвало да бъде заплащана
само от ползващия ползвател на имота, не намират законодателна опора с
оглед очертаната по-горе нормативна рамка, а облигационните вътрешни
отношения между двамата ползватели с вещно право на ползване върху имота
подлежат на уреждане по правилата на чл. 59 от ЗЗД, но не могат да се
противопоставят на ищеца в настоящото производство. Ирелевантно е
позоваването във въззивната жалба на ТР 68/85 на ВС, доколкото същото
установява правилата за уреждане отношенията между държател и собственик
респ. съсобственик, извършил подобрения в недвижим имот и по никакъв
начин не засяга релевантни обстоятелства, относно настоящата претенция.
Начинът на разпределение на топлинната енергия в сграда в режим на
етажна собственост, съобразно разпоредбата на чл. 139 ал.1 от ЗЕ се
осъществява чрез системата на дялово разпределение, регламентирана в ЗЕ
респ. Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването /отм., но
релевантна за част от периода, както и последващата Наредба № Е-РД-04-1 от
12 март 2020 г. за топлоснабдяването, релевантна след отмяната на
предходната наредба . Законодателят е предвидил задължението за заплащане
на топлинна енергия като многокомпонентно такова, което включва в себе си
задължението за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за
4
отопление на имотите по арг. от чл. 142 ал.2 от ЗЕ.
Не е част от предмета на спора, че сградата, в която се намира
процесния имот е топлоснабдена като в нея е въведена системата за дялово
разпределение, а индивидуалното измерване на потребление на топлинна
енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода е
извършвано в процесния период от „Техем Сървисис” ЕООД, предвид
представените договори №№169/25.11.1999 г. и Д-0-67/03.06.2020 г. и
протокол от ОС на ЕС.
Заплащането на цената за услугата „дялово разпределение“" от
потребителя на продавача е предвидена в чл. 61 от Наредба № 16-334/2007 г.
(отм.) и чл. 36 от ОУ от 2016 г. Условие за заплащане на цената за тази услуга
е нейното извършване. Видно от представените по делото писмени
доказателства и изготвени изравнителни сметки такава е извършвана от
третото лице помагач на страната на ищеца за отоплителните периоди,
попадащи в исковия такъв.
Съгласно чл. 33 ал.2 от приложимите общи условия към договора,
сключен между страните, месечните суми за топлинна енергия са дължими в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Изрично е
предвидено, че само ако последните задължения не са платени в определения
срок /45 дни от срока, за който се отнасят/ клиентът дължи обезщетение за
забава в размер на законната лихва - чл. 33, ал. 4 от ОУ т.е. задължението за
заплащане на стойността на потребената топлинна енергия е възникнало като
срочно и изпадането в забава не се обуславя от изпращане на покана до
длъжника
Няма данни по делото, а и не се твърди от страните, че е извършено
заплащане на падежа, поради което се следва и обезщетение за забава върху
главницата, представляваща сума за потребена топлинна енергия.
Относно размера на задълженията не са заявени възражения във
въззивната жалба, поради което настоящият съдебен състав не намира
причина да ревизира.
При липсата на други наведени възражения във въззивната жалба и
предвид на обстоятелството, че крайните изводи на настоящия съдебен състав
съвпадат с тези на СРС, то първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено.
5
Въззивната жалба, касаеща частта от исковете, които са отхвърлени
спрямо въззивника, доколкото е заявено оспорване изцяло на решението е
лишена от правен интерес.
При този изход на спора, предвид изцяло бланкетния отговор,
депозиран от въззиваемата страна и липсата на осъществено процесуално
представителство, на същата не се следват разноски в настоящото
производство.
Предвид изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3391/26.02.2024 г. на СРС, 32 състав,
постановено по гр.д. 23 557/2023 г., в частта, в която е признато за установено
по предявените от „Топлофикация София“ ЕАД искове по реда на чл. 422 от
ГПК вр. с чл. 153 от ЗЕ, че М. М. Д. дължи сумата от 1 174, 04 лв. – цена на
доставена топлинна енергия за периода м. 01.2020 г. – м.04.2022 г. за имот
абонатен № 60442, ведно със законната лихва от 24.02.2023 г. до изплащане
на вземането, за сумата от 123, 49 лв. – мораторна лихва върху главницата за
периода 15.09.2020 г. до 20.01.2023 г., за сумата от 34, 02 лв. – цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода м. 01.2020 г. – м.
04.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата от 24.02.2023 г. до
изплащане на вземането , за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по ч.гр.д. 10 073/23 г. по описа на СРС, 32 състав.
В останалата си част решението на СРС, включително спрямо
ответника М. С. Г. е влязло в сила като необжалвано от страните.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6