Гр.София, 02.04.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, VI – 9 СЪСТАВ,
в закрито заседание на втори април
две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЖАКЛИН КОМИТОВА
като
разгледа докладваното от съдия КОМИТОВА т.д. № 2064 по описа за 2018
г., И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО
ПРЕДЯВЕНИ СА ОБЕКТИВНО КУМУЛАТИВНО СЪЕДИНЕНИ ИСКОВЕ С
ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ.694 ОТ ТЗ.
Ищецът „С.М.К.“ АД (н), ЕИК*********, със седалище и адрес
на управление:***, чрез адв. Г.Г.,*** с искова
молба от 02.10.2018 г. твърди, че на дата 16.07.2018 г. с вписване № 20180716155607 в
Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, по партидата на дружеството, са
били обявени изготвените Списъци на приетите и неприетите вземания на
дружеството. Предвид, че счита неправилно включване, като основание на
вземанията в полза на кредитора „В.А.Д.П.“ АД в посочените Списъци на приетите
вземания на кредитори, в рамките на производството по т. дело № 897/2017 г. по
описа на СГС, ТО, VІ – 7 с-в, от „С.м.к.“ АД е депозирано възражение по реда на
чл. 690, ал. 1 от ТЗ срещу така
изготвения списък на приети вземания. Видно с вписване, с вх. № 20180919144542
от дата 19.09.2018 в ТРРЮЛНЦ при АВ, по
партидата на дружеството е обявено Определение № 4663 от 19.09.2018 г.
постановено по т. дело № 897/2017 г. на СГС, TO, VI-7 състав, с което съдът по несъстоятелността е оставил без
уважение, в цялост депозираното възражение срещу Списъка на приетите вземания,
съответно е одобрил същия по реда на чл. 692 от ТЗ, ведно с включените процесни
вземания на „В.А.Д.П. АД. Поради това и на основание
разпоредбите на чл. 694, ал. 1, т. 1 от ТЗ, във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК от „С.М.К.“ АД, в срока по реда на чл. 694, ал.6 от ТЗ, се представя
настоящата молба за установяване на несъществуване на неправилно и незаконосъобразно
включените вземания на „В.А.Д.П.“ АД, в списъка на приетите парични вземания на
кредитори на „С.М.К.“ АД (н).
Вземанията,
предявени от кредитора „В.А.Д.п.Б.“ АД произтичат от Договор за прехвърляне на
вземания, сключен на 31.10.2014г. между кредитора и „С.М.К.“ АД. Съгласно
Договора „В.А.Д.П.България" АД е прехвърлило на длъжника вземания, които
същото е имало към „К.Т.Б.“ АД (н), ЕИК ********, по сключен договор за
индивидуален срочен депозит. Предмет на договора за цесия са вземания на В.А.Д.П.Б."
АД от КТБ (н) по следната банкова сметка ***: ***, произтичаща от сключен между „В.А.Д.П.Б.“
АД и „К.Т.Б.“ АД Договор № 40832 за срочен депозит „КТБ-КЛАСИК“ (за
юридически лица и еднолични търговци) от 16.05.2014 г. Съгласно клаузите
на чл.6, във
вр. с чл. 8, ал.
1, т. 2 от Договора за цесия, цедентът „В.А.Д.П.” АД се е задължил изрично и
пряко да предаде на цесионера „С.м.к.“ АД оригиналните документи,
удостоверяващи прехвърлените вземания, както и такива, удостоверяващи всички
сведения, които могат да бъдат потребни на цесионера за успешното предявяване
на вземането в срок от 7
дни от датата на подписване на същия. Договорът е подписан на 31.10.2014 г.,
съответно срокът за изпълнение на задължението по чл. 6 и чл. 8, ал. 1, т. 2 е
изтекъл на 07.11.2014 г.,
но въпреки това и до настоящия момент цедентът не е предоставил оригинали на
изискуемите документи.
За целите на изготвянето на договора за цесия на датата 30.10.2014 г. цедентът действително е изпратил
приложено, единствено по имейл поща, сканираните договори за депозит, посочени
по-горе, както и копие на банково удостоверение от 31.10.2014 г. на „К.Т.Б.“ АД (н), но обективно
фактически оригиналите на горепосочените документи не са били предоставени.
Доколкото наличието на оригинали на посочените в чл. 6 и в чл. 8 ал. 1, т. 2 от Договора за цесия, писмени документи е доказателство за
съществуването на така прехвърляните вземания, както и необходима предпоставка
за упражняването на правата, произтичащи от същите по отношение на
прехвърлените вземания, счита, че в случая е налице съществено неизпълнение на
горепосочените разпоредби на договора от страна на цедента и ответник в
настоящото производство „В.А.Д.П.” АД.
В тази връзка и съобразявайки разпоредбата на чл. 90 ал. 1 от ЗЗД, счита, че по отношение на цесионера по
процесния договор за цесия - „С.м.к.“ АД не е настъпила изискуемостта на
задължението за заплащане на цената по
договора за цесия, подписан на 31.10.2014 г. При установеното явно съществено неизпълнение на поетите
задължения от страна на ответника „В.А.Д.П.”
АД съгласно клаузите на чл. 6 и в чл. 8, ал. т. 2 от процесния договор, съответно правните
последствия, визирани
в уредбата на чл. 90, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 99, ал. 3, предл. 2 от ЗЗД, се налага
становище за липсата на валидно възникнало задължение за ищцовото дужество за
престация на уговорената цена. С
оглед на горното, възникването на задължение за престиране от страна на „С.м.к.“ АД по процесния договор за цесия от 31.10. 2014 г. е предпоставено от изпълнение задължението на ответника,
едиствено чрез което „С.м.к.“
АД би могло да установи
съществуването на вземанията
предмет и на договора от 31.10.2014г., но и да упражни
правата по същите. Установеното
неизпълнение от
страна на „В.А.Д.П.” АД, явно предпоставя липсата на каквато и да било материална и процесуална възможност „Селект
мотърс къмпани да докаже и/или упражни валидно правата по вземанията предмет на
прехвърляне с процесния договор. Ето защо и предвид процесуалното развитие на
производството по т. дело № 897/2017 г. по описа на СГС, TO, VI-7 състав,
съответно императивните и относими разпоредби на ТЗ, в конкретния случай се
налага становището за липсата на валидно възникнало задължение за „С.м.к.“ АД
за заплащане на насрещна престация по неизпълнения, при това явно в съществено,
предметно на договора отношение, процесен Договор за цесия от 31.10.2014 г.
Посочените установени категорично обстоятелства, както и субсумирането им под
съответните относими правни разпоредби, счита, че
изцяло аргументират изводи за основателност на така предявения
отрицателен установителен иск, но и на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, за
установеното категорично наличие на правен интерес у „С.м.к.“ АД от
установяването на несъществуването на всички приети вземания твърдяно
произтичащи от Договор за прехвърляне на вземане от 31.10.2014 г. и Решение по арбитражно дело № В АД
4/2016 г. по описа на Международния арбитражен съд при Алианс за правно
взаимодействие, представляващи главница в размер на 418 537.24 лв., законна
лихва до 01.03.2017 г. в размер на 5 334.11 лв., разноски по арбитражното дело
в размер на 19 534.32 лв., разноски по изпълнително дело № 346/2017 г. по описа
на СГС в размер на 7 734.58 лв., разноски по изпълнително дело № 228/2017г. по
описа на ЧСИ В.П.в размер на 6 560.44 лв., разноски в производството по
несъстоятелност в размер на 18 077.60 лв,. ведно
със законна лихва до окончателното им плащане спрямо кредитора „В.А.Д.П.” АД.
Предвид
изложеното, моли съда да ги призове с ответното дружество „В.А.Д.П.Б.“ АД с ЕИК
******** на съд и в случай че установи истинността на релевираните от негова
страна твърдения в настоящата искова молба да се произнесе с решение, с което да признае за установено несъществуването на всички приети вземания твърдяно произтичащи от Договор за прехвърляне на
вземане от 31.10.2014 г. и Решение по арбитражно дело № ВАД 4/2016 г. по описа на
Международния арбитражен съд при Алианс за правно взаимодействие, представляващи
главница в размер на 418 537 24 лв., законна лихва до 01.03.2017 г. в размер на
5 334.11 лв„ разноски
по арбитражното дело в размер на 19 534.32 лв., разноски по
изпълнително лрпп № 346/2017 по описа на СГС в размер на 7 734.58 лв., разноски
по изпълнително дело № 228/2017 г. по описа на ЧСИ В.П.в размер 6560,44 лв.,
разноски в производството по несъстоятелност в размер на 18 077.60 лв., ведно със законна лихва до окончателното им
изплащане спрямо кредитора „В.А.Д.П.” АД, ЕИК ********, приети в Списъка на приетите вземания на кредиторите на С.М.К.“
АД с ЕИК*********, изготвен на05.07.2018 г., от синдика Б.М., на основание чл.
688 от ТЗ, обявен в ТРРЮЛНЦ на 16.07.2018 г., Вписване № 20180716155607.
Прилага писмени доказателства по опис.
Ответникът „В.А.Д.П.Б.“ АД, с ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление:***, представлявано заедно от изпълнителните директори Т.И. И. и Р.А.Г.,
чрез адв. Д.В.Н., с отговор на искова молба от
06.12.2018 г. счита, че са налице предпоставки производството по предявения
срещу него иск пред СГС с правно основание чл.694, ал.1, т.1 от ТЗ във връзка с
чл.124, ал.1 от ГПК да бъде прекратено, алтернативно да бъде спряно. Между „Л.М.“
АД /сегашно наименование „С.м.к.“ АД -в несъстоятелност/ като цесионер и „В.А.Д.П.Б.“
АД е сключен посочения в исковата молба договор за цесия от 31.10.2014 г. В чл.15 от същия е предвидена арбитражна
клауза, съгласно която всички
спорове, произтичащи от този договор или отнасящи се до него, включително
споровете, породени или отнасящи се до неговото тълкуване,
недействителност, изпълнение или прекратяване,
както и споровете за попълване на празноти в договора или приспособяването му
към нововъзникнали обстоятелства, ще
бъде решаван от Международния Арбитражен съд при Алианс за правно
взаимодействие, съобразно неговия Правилник за дела, основани на арбитражни
споразумения. В исковата молба се твърди, че „В.А.Д.П.Б.“ АД не е изпълнило
задълженията си по чл.6 и чл.8, ал.1, т.2 от подписания между страните Договор
за цесия от 31.10.2014 г., като се иска да бъде признато за установено
несъществуването на приети вземания по т.д.№ 8S7/2017 г. по описа на СГС, TO, VI-7 състав, произтичащи от този договор. Видно от изложеното в
исковата молба, несъществуването на вземанията се обосновава с неизпълнение на
задълженията му по въпросния Договор за цесия от 31.10.2014 г. и за да реши
спора, съдът следва да се произнесе първо по този въпрос. Счита, че този спор
попада в обхвата на арбитражното споразумение, предвидено в чл.15 от Договора
за цесия като спор относно изпълнението на задълженията му по договора.
Поради това ответникът, като се позовава и на сключеното арбитражно споразумение, имплементирано в цитирания договор и на основание
чл.8, ал 1, изр.1 от ЗМТА моли съда да прекрати производството по т.д.№
2064/2018г, по описа на СГС, TO, VI-9 състав.
Извън горното между
страните е налице висящ спор по гр.д.№ 31178/2017 г.
по
описа на СРС, 78-ти граждански състав, образувано по иск на Л.М.“ АД/сегашно наименование „С.м.к.“ АД/ с петитум да бъде
осъдено „В.А.Д.П.Б.“ АД да предаде на ищеца
документите по чл. 6 и чл.8, ал.1, т.2 от подписания между страните Договор за
цесия от 31.10.2014 г., а именно Договор
№ 40832 за индивидуален депозит от 16.05.2014 г., сключен между него и „К.Т.Б.“
АД и банково удостоверение с изх.№
8043/31.10.2014 г. на „К.Т.Б. АД. Произвоството по делото е прекратено, като
неподсъдно на СРС с оглед наличието на арбитражна клауза в договора, от който
произтича спорът, като определението на СРС за прекратяване е влязло в сила -
потвърдено е с необжалваемо определение от 26.01.2018 г. по в.ч.т.д.№ 15323 от
2017 г. на СГС ГО - IV състав.
В случай че съдът приеме, че искането за прекратяване на производството
на основание чл.8, ал.1, изр.1 от ЗМТА е неоснователно, изразява следното
становище по допустимостта и основателността на предявения иск.
По иск на „В.А.Д.П.Б.“ АД е образувано ВАД № 4/2016 г. по описа на
Международен арбитражен съд при Сдружение Алианс за правно взаимодействие. По
същото е постановено решение, с което „Л.М.“ АД, ЕИК*********, е осъдено да
заплати сумата 418 537,24 лв., представляваща неизплатени месечни вноски по
Договор за прехвърляне на вземане от 31.10.2014 г., за периода от 31.05.2015 г.
до 30.04.2016 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
подаване на исковата молба /02.03.2016 г./ до окончателното изплащане на
задължението, законна лихва до 01.0.2017г. в размер на 5 334,11лв, както и
сумата от 19 534,32лв, представляващи направени в арбитражното производство
разноски. Това решение е влязло в сила и на основание чл.38, ал.4 от ЗМТА слага
край на спора, включително относно съществуването на процесиите вземания.
Вземането в размер на 7 734,58лв е присъдено с влязъл в сила съдебен
акт по ч.т.д.№ 346/2017г. по описа на СГС, VI-16 състав /неправилно посочено в
исковата молба като изпълнително дело по описа на СГС/, който не е обжалван.
Вземането в размер на 6 560,44лв е присъдено по изп. д.№ 228/2017 г. по
описа на ЧСИ В.П., и не е обжалвано по съответния ред.
Вземането в
размер на 18 077,60 лв. за разноски по
т.д.№ 897/2017 г. по описа на СГС, TO, VI-7 състав е присъдено с постановеното
решение по същото дело за откриване на производството по несъстоятелност на
ищеца.
Освен изложеното, в
рамките на производството по цитираното арбитражно дело „Л.М.“ АД са направили
възражение, че „В.А.Д.П.Б.“ АД не е изпълнило задълженията си по чл.6 и чл.8,
ал 1 т 2 от подписания между страните Договор за цесия от 31.10.2014 г. да
предаде Договор № 40832 за индивидуален депозит от 16.05.2014 г., сключен между
него и К.Т.Б.“ АД и Банково
удостоверение с изх № 8043/31.10.2014 г. на К.Т.Б. АД. Арбитражният съд
подробно е разгледал направеното възражение, като е обсъдил всички събрани в
хода на делото доказателства, като в резултат на това е приел за безспорно
установено, че „В.А.Д.П.Б. АД е изпълнило задълженията си по чл.6 и чл.8, ал.1,
т.2 от подписания между страните Договор за цесия от
31.10.2014
г. Този извод на Арбитражния съд е решаваш относно постановяване на решение по
ВАД № 4/2016 г., тъй като касае изправността на ищеца и съответно една от
основните предпоставки за основателността на предявения иск.
Безспорно е, че
основането на иска, предмет на настоящото дело е включен в предмета на ВАД №
4/2016 г. това е така, защото за да се произнесе с решени арбитражния съд е
разгледал всички възражения относно изправността на „В.А.Д.П.Б.“ АД по договора
за цесия и е приел, че се явява изправна страна по този договор. Обстоятелството,
че по настоящото дело е въведен спор относно изпълнение задълженията на „В.А.Д.П.Б.“
АД по договора за цесия не налага извод за различен предмет на двете дела, тъй
като „Л.М.“ АД е следвало да изчерпят всички свои възражения в хода на
производството пред арбитражния съд. В конкретния случай претенцията, че не са
предали съответните документи е въведена като възражение по ВАД № 4/2016 г. по
описа на Международен арбитражен съд при Сдружение Алианс за правно
взаимодействие и съответно решаващият състав я е обсъдил и е приел, че тя е
неоснователна. Следва да се отбележи, че силата на присъдено нещо се формира от
мотивите на решението. В този смисъл е задължителната съдебна практика -
Решение № 45/22.04.2009 г., по т.д. № 483/2008 г. наI Т.О.
по описа на ВКС. В конкретния случай Международен арбитражен съд при Сдружение
Алианс за правно взаимодействие изрично е приел за установено, че са изпълнили
задължението си за предаване на въпросните документи, т.е. са изпълнили
задължението си по чл.6 и чл.8, ал.1, т.2 от подписания между страните Договор
за цесия от 31.10.2014г.
Предвид горното, предявеният от „С.м.к.“ АД иск се явява недопустим,
тъй като вземанията, предмет на иска са присъдени с влезли в сила съдебни
актове и съществуването им не може да се преразглежда по реда на чл.694 от ТЗ,
а освен това спорът, повдигнат с този иск относно фактическото му основание е
разрешен с постановеното Решение по ВАД № 4/2016 г. по описа на Международен
арбитражен съд при Сдружение Алианс за правно взаимодействие, което е необжалваемо.
Счита, че предявеният от „Л.М.“ АД /сегашно наименование С.м.к.“
АД (н) иск срещу „В.А.Д.П.Б.“, предмет на т.д.№ 2064/2018 г. по описа на СГС,
TO, VI-9 състав, е и
неоснователен, предвид
следните съображения:
Както е посочено по-горе, по иск на „В.А.Д.П.Б.“
АД, е образувано ВАД № 4/2016 г. по описа на Международен арбитражен съд при
Сдружение Алианс за правно взаимодействие. По същото е постановено решение, с
което „Л.М.“ АД, ЕИК********* е осъдено да му заплати
на сумата 418 537,24 лв., представляваща неизплатени месечни вноски по Договор
за прехвърляне на вземане от 31.10.2014 г., за периода от 31.05.2015 г. до
30.04.2016 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване
на исковата молба /02.03.2016 г./ до окончателното изплащане на задължението,
както и сумата от 19 534,32 лв., представляващи направени в арбитражното
производство разноски. В рамките на производството по цитираното арбитражно
дело „Л.М.“ АД са направили възражение, че „В.А.Д.П.Б.“ АД не е изпълнило
задълженията си по чл. 6 и чл. 8, ал.1, т.2 от подписания между страните Договор за цесия от 31.10.2014 г. да предаде Договор № 40832 за индивидуален депозит от 16.05.2014г. и Банково удостоирение изх.№ 8043/31.10.2014 г. на „К.Т.Б.“ АД. Арбитражният съд подробно е разгледал направеното
възражение, като е
обсъдил всички събрани в хода на делото доказатества и в резултат на това е приел за безспорно установено, че „В.А.Д.П.Б.“
АД е изпълнило
задъженията си по чл.6 и чл.8,
ал.1, т.2 от подписания между страните Договор за Цесия
от 31.10.201 4г. Този извод на Арбитражния съд е решаващ
относно постановяване на
решение по ВАД № 4/2016 г„ тъй като касае изправността на
ищеца и съответно една от основните предпоставки за основателността на предявения иск. Безспорно е, че
основанието, на което се иска обявяване на вземанията им за несъществуващи, е
включено в предмета на ВАД № 4/2016 г. Това е така, защото за да се произнесе с
решение арбитражният съд е разгледал всички възражения относно изправността на
„В.А.Д.П.Б.“ АД по
договора за цесия и е приел,
че се явява изправна страна по този договор. Обстоятелството, че по настоящото
дело е въведен спор относно изпълнение задълженията на „В.А.Д.П.Б.“ АД по
договора за цесия не налага извод за различен предмет на двете дела, тъй като „Л.М.“
АД е следвало да изчерпят всички свои възражения в хода на производството пред
арбитражния съд. В конкретния случай претенцията, че не са предали съответните
документи е въведена като възражение по ВАД № 4/2016 г. по описа на
Международен арбитражен съд при Сдружение Алианс за правно взаимодействие и
съответно решаващият състав я е обсъдил и е приел, че тя е неоснователна.
В изпълнение на договорните му задължения оригиналите на документите са
предадени на ищеца от Т.И., което е установено в хода на арбитражното
производство.
При подаване до „К.Т.Б.“ АД /в несъстоятелност/ на искането за
прихващане на своите задължения към банката и придобитите по силата на
сключения между тях договор за цесия вземания от същата банка Л.М.“ АД е
представило именно предадените от него документи, в резултат на което е
извършено осчетоводяване на прихващането, както от Л.М.“ АД /сегашно
наименование „С.м.к.“ АД (н)/, така и от КТБ АД /в несъстоятелност/. Това
обстоятелство безспорно доказва, че са изпълнили задължението си да предадат на
ищеца исканите документи в оригинал.
Предвид гореизложеното, предявеният срещу него иск от „С.м.к.“ АД (н)
предишно наименование „Л.М.“ АД/ за признаване за установено несъществуването
на приети вземания на доверителя му по т.д.№ 897/2017г. по описа на СГС, TO,
VI-7 състав се явява неоснователен, поради което моли съда да го остави
отхвърли. Моли да му бъдат присъдени направените деловодни разноски,
включително възнаграждение за адвокат Прилага писмени доказателства по опис.
Ищецът „С.М.К.“ АД — в несъстоятелност с ЕИК*********, със седалище и адрес на управление:***, чрез адв. Г.Г. с допълнителна
искова молба от 28.12.2018г., .поддържайки изцяло първоначално заявеното, изразява становище по доводите
и исканията на ответника, заявени с писмения онговор.
С молба от 18.03.2019 г., подадена във връзка с Разпореждане от 18.03
2019 г. на СГС,
TO, VI-9 състав, по
т.д. № 2064/2018
г„ с което исковата
молба е оставена без движение, ищецът „С.М.К.“ АД - в несъстоятелност, чрез адв. Г.Г., заявява на основание чл. 694, ал. 4 от ТЗ, изричното си искане за конституиране
на вписания в ТРРЮЛНЦ синдик на „С.м.к.“ АД - в несъстоятелност, с ЕИК*********, в качеството на страна в рамките на
производството по настоящото т. д № 2064/2018 г. по описа на СГС, TO, VI-9 състав.
Синдикът „С.М.К.“ АД (н) - Р.Г.М.,***, имащ качеството на страна по делото, е депозирал отговор на искова молба от
18.04.2019г., с които твърди, че оспореното вземане на „В.А.Д.П.Б.“ АД (н) е включено в Списъка на приетите вземания, одобрен
с Определение № 4660 от 19.09.2018 г. по т. дело 897/2017 г. на СГС, обявен в
ТР по партидата на дружеството на 19.09.2018 г. Искът е подаден в преклузивния
двуседмичен срок и в този смисъл е допустим. Оспорва предявения отрицателен
установителен иск като неоснователен, като моли съда да постанови съдебно
решение, с което да отхвърли същия в цялост. Вземането на „В.А.Д.П.Б.“ АД е
възникнало на основание Договор за прехвърляне на вземания от 31.10.2014 г.,
съгласно който „В.А.Д.П.Б.“ АД е прехвърлило на „С.М.К.“ АД (н) (с предишно
наименование „Л.М.“ АД) вземанията си срещу „К.Т.Б.“ АД (н) по сключени
договори за индивидуален срочен депозит. Предмет на този договор за цесия са
вземанията на цедента по изрично посочени в договора и исковата молба банкови
сметки по договор за срочен депозит „КТБ - Класик“ (за юридически лица и
еднолични търговци) от 16.05.2014г. В исковата молба се твърди, че не е
възникнало задължение за „С.М.К.“ АД да заплати уговорената цена за прехвърляне
на вземанията, тъй като цедентът не е предоставил в оригинал документите,
удостоверяващи прехвърлените вземания. В представения договор за прехвърляне на
вземания от 31.10.2014 г. никъде не е посочено, че задължението за плащането на уговорената
цена е обвързано с предаването на документите в оригинал. Дори напротив - в чл.
3 от Договора е записано, че цедираните вземания, описани по-горе в настоящия
договор, преминават от ЦЕДЕНТА върху ЦЕСИОНЕРА, от момента на подписване на
настоящия договор, изцяло и в пълен обем, с всички привилегии, обезпечения и
други принадлежности, включително изтекли и бъдещи лихви и др. Несъстоятелни са доводите на длъжника „С.М.К.“ АД (н) и за
недължимост на вземането с оглед постановеното решение по арбитражно дело № ВАД
4/2016 г. на Международния арбитражен съд при Алианс за правно взаимодействие. Ищецът не оспорва, че същият съдебен
спор вече е разгледан пред арбитража и с постановеното решение „С.М.К.“ АД (н) е осъдено да
заплати задълженията си към „В.А.Д.П.Б.“ АД, предмет на настоящия установителен
иск. Арбитражният съд подробно е разгледал направеното възражение, като е
обсъдил всички събрани в хода на делото доказателства, като в резултат на това е приел за безспорно установено, че „В.А.Д.П.Б.“ АД е
изпълнило задълженията си по чл.6 и чл.8, ал.1, т.2 от подписания между страните Договор за цесия от 31.10.2014 г. Този извод на Арбитражния
съд е решаващ относно
постановяване на решение по ВАД № 4/2016 г., тъй като касае изправността на
ищеца и съответно
една от основните предпоставки основателността на предявения иск. Както е посочил и Съдът по несъстоятелността в Определение № 4660 от 19.09.2018г. по т.д. 897/2017 г. на СГС, арбитражното решение
се ползва със силата на пресъдено нещо, която обвързва страните по арбитражното
дело. Пререшаване на спора е недопустимо по аргумент от 299 ГПК. Съдът може да
разглежда и обсъжда само факти и обстоятелства, които не са обхванати от
обективните предели на силата на пресъдено нещо, тоест новонастъпили
обстоятелства. Такива възникнали факти и обстоятелства не са наведени в
исковата молба. С оглед гореизложеното, моли съда да отхвърли предявения
отрицателен установителен иск от „С.М.К.“ АД (н) за признаване за установено
несъществуването на приетите в производството по несъстоятелност на „С.м.к.“ АД
- в несъстоятелност, вземания на „В.А.Д.П.Б.“ АД.
Съдът, като се запозна и прецени събраните по делото доказателства и
обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
С Решение № 637/26.03.2018 г. постановено в
производство по реда на чл. 625 от ТЗ, е открито производство по
несъстоятелност по отношение на „С.М.К.“ АД (с предишно наименование „Л.М.“),
обявена е неплатежоспособността на длъжника, с начална дата – 31.12.2015г.,
назначен е временен синдик. Решението е обявено в търговския регистър към АВ на
02.04.2018г.
С молби вх. № № на СГС 63189/08.05.2018г.
и 92149/03.07.2018г., кредиторът „В.А.Д.П.Б.“ АД е
предявил в производството по несъстоятелност
вземания в общ размер на 475 77829 лв.,
от които: главница - в размер на 418 537,24 лв.; законна лихва до
01.03.2017г. в размер на 5 334,11 лв., разноски по арбитражното дело в размер
на 19 534,32 лв.; разноски в производство по издаване на изпълнителен лист по т.д. № 346/2017 г.
по описа на СГС - 7
734,58 лв.; разноски по изпълнително дело № 228/2017 г. по описа на ЧСИ В.П.-
6 560,44 лв.; разноски в производството по несъстоятелност в размер на 18
077,60 лв, ведно със законна лихва до окончателното им плащане.
Синдикът на дружеството,
като е разгледал така предявеното вземане, е счел претенцията за основателна,
поради което е включил същата в изготвения по реда на чл. 688, ал., вр. с чл.
686, ал.1, т.1 от ТЗ Списък на предявени и приети вземания. Списъкът е обявен
по партида на търговеца в ТР към АВ на 16.07.2018г.
В законоустановения
срок по чл. 690 ТЗ, длъжникът е възразил срещу изготвения по реда на чл. 686,
ал.1, т.1 вр. чл. 688, ал.1 от ТЗ Списък, като е поискал предявяваните претенции
да бъдат изключени от Списъка по чл. 686, ал.1, т.1 от ТЗ и съответно - същите
да бъдат включени в Списъка с неприети вземания в производството по несъстоятелност.
При условията на евентуалност от съда е
поискано включването на претециите в
Списъка по чл. 686, ал.1, т.1 от ТЗ да бъде реализирано по реда на чл. 725 от ТЗ.
Възражението е
разгледано в производство по реда на чл. 690 и сл. от ТЗ., като с Определение № 4663/19.09.2018 г., Съдът по несъстоятелността е приел същото
изцяло за неоснователно и го е оставил без уважение.
По делото е
представен Договор за прехвърляне на
вземане от 31.10.2014 г., сключен между „В.А.Д.П.Б.“ АД, в качеството му на
цедент и „Л.М.“ АД (с ново наименование „С.М.К.“ АД (н), като цесионер.
Страните вземайки предвид и приемайки за установено, че ЦЕДЕНТЪТ, притежава
право на вземане от „К.Т.Б.“ АД, ЕИК ********, в общ размер, съгласно Банково
Удостоверение с изх. № 8043/31.10.2014 г., към 30.10.2014 г., на 542,072.22
лева, се съгласявят, че ЦЕДЕНТЪТ прехвърля
и цедира на ЦЕСИОНЕРА цялото свое вземане към „КТБ“ АД (чл.1). Цедираните
вземания, описани в чл.1 от Договора, преминават от ЦЕДЕНТА върху ЦЕСИОНЕРА, от момента на подписване на договора
изцяло и в пълния си обем, с всички привилегии, обезпечения и други
принадлежности, включително изтекли и бъдещи лихви и други (чл.3). ЦЕСИОНЕРЪТ
купува описаните в Договора вземания и права за обща цена в
размер на 433,657.78 лева, платима от ЦЕСИОНЕРА на ЦЕДЕНТА в срок от 18 месеца от извършване
на прихващане, отразено в
съответните банкови операции, на вземанията, които ЦЕСИОНЕРЪТ придобива
с този договор към „К.Т.Б.“ АД и негови задължения към банката, на 12 равни месечни вноски, като изплащането на същите започва
след
шестия месец, считано от извършването
на прихващането. (чл.4). Цедентът се задължава да предаде на
Цесионера оригиналите на документите, удостоверяващи прехвърлените вземания в 7
дневен срок от подписване на договора (чл.6). В чл.7 и 8 страните подробно са уредили правата и задълженията по него.
Договорът
влиза в сила при подписването му и може да бъде изменян и/или допълван само по
взаимно съгласие на страните, изразено в писмена форма. За всички спорове, отнасящи до Договора,
страните са уговорили арбитражна клауза.(чл.15).
Видно от изявленията
на страните и представените доказателства, изпълнение на задълженията по
Договора от 31.10.2014 г. е било
предмет на арбитражно производството образувано под № 4/2016 г. на Международен арбитражен съд при
Сдружение „Алианс за правно взаимодействие. Същото
е приключило с РЕШЕНИЕ от 16.12.2016
г., с което на основание чл. 99 и сл.
от ЗЗД във вр. с чл. 79 от ЗЗД „Л.М.“ АД, ЕИК*********,
е осъден да заплати на „В.А.Д.П.“ АД, ЕИК ********, сумата 418
537,24 лв., представляваща
сбор от незаплатени месечни вноски по Договор за прехвърляне на вземане от
31.10.2014 г. (Цесия), за периода от 31.05.2015 г. до 30.04.2016 г., ведно със законната лихва
върху тази сума от датата на подаване на исковата молба /02.03.2016 г./ до
окончателното изплащане на
задължението, като е отхвърлен иска за останалата му част до 428 001,89лв. Присъдена в полза на В.А.Д.П.
е и сумата от 19 534,32
лв. представляващи направените в арбитражното производство разноски по компенсация. С така постановения акт възражението за неизпълнени договор
с основание чл. 90, ал.1 от ЗЗД направено от страна на Л.М. АД е отхвърлнено.
Решението от 16.12.2016г. по арб.дело № 4/2016г. е влязло в сила, видно
от приложеното по делото Удостоверение от 16.01.2017 г. на Международен арбитражен съд при
Сдружение „Алианс за правно взаимодействие.
По
делото е представен Изпълнителен лист от 01.02.2017 г. на СГС, VІ-12 с-в. по
т.д. № 346/2017 г., издаден на основание чл. 405 вр. чл. 404, т.1 от ГПК и
чл. 51, ал.1 от ЗМТА и Решение от 16.12.2016г. по арбитражно дело № 4/2016г. по
описа на Международен арбитражен съд при Сдружение „Алианс за правно
взаимодействие“, съгласно който „Л.М.“ АД,
ЕИК*********, на основание чл. 99 и сл. от ЗЗД във вр. с чл. 79 ЗЗд е осъден да заплати на „В.А.Д.П.“ АД,
ЕИК ********, посочените по-горе суми
съгласно арбитражното решение, както и сумата от 7 734,58 лв. - разноски
в производството по издаване на изпълнителен лист, от които - 876,14
лв. за държавна такса и 6 858,44 лв. –за адвокатско
възнаграждение.
Представено е също
така Удостоверение изх. №12698/19.06.2017
г. на ЧСИ В.П., с район на действие
ОС-Ловеч, съгласно което по молба на "В.А.Д.П.Б." АД,
въз основа на изпълнителен лист, от дата 01.02.2017 г. по
т.д. № 346/2017г, по описа на СГС е образувано изпълнително дело № 20178790400228 при ЧСИ В.П.за
заплащане на главница в размер на 418 537.24 лв.,
ведно със законната лихва върху нея от 02.03.2016г., която
до момента е 5 5216.96 лв. до
окончателното й изплащане, неолихвяема сума в размер на 38 546.64
лв., както и последващата се такса по т. 26 от
тарифата към ЗЧСИ, която към момента е 16 144.53 лв., всички следващи такси
и разноски съгласно ТТР към ЗЧСИ.
Представено е и последващо Удостоверение
изх.№ 31164/05.12.2019г. на Помощник-частен съдебсн изпълнител ХРИСТО ХРИСТОВ при Частен съдебен
изпълнител В.П., вписан под per. № 879 в КЧСИ, видно от което срещу ” Л.М. " АД
ЕИК*********,
по молба на "В.А.Д.П.Б." АД, въз основа на изпълнителен лист, от дата
01.02.2017 г. по т.д. № 346/2017г. по описа на Софийски градски съд е
образувано изпълнително дело № 20178790400228 при ЧСИ В.П.за заплащане на главница в размер на 418
537.24 лв., ведно със законната
лихва върху нея от 02.03.2016 г., която до момента е 159
942.79 лв. до окончателното й
изплащане, неолихвяема сума в размер на 38 546.64 лв., както и последващата се такса по т. 26 от тарифата към ЗЧСИ,
която към момента е 18 657.95 лв., всички
следващи такси и разноски съгласно ТТР към ЗЧСИ.
За изясняване на спорни в
процеса въпроси, по делото е допусната, изслушана и приета съдебно-счетоводна
експертиза, чието заключение като неоспорено, обективно и компетентно дадено се
възприема от съда. На експертизата не са
били представени документи от страна на ищеца, свьрзани със счетоводното отразяване
на прехвърлянето на вземането на „В.А.Д.П.Б.”
АД от „КТБ” АД и съответно възникването на задължение „Л.М.”
АД за заплащане на цената по договора за продажба на
вземания" от 31.10.2014 г., поради която липсва отговор на въпроса какви
счетоводни операции са направени от ищеца във връзка с процесния договор. Дадени
са и подробни отговори на формулираните въпроси към експертизата.
Изискани и приложени като
официално заверен препис, в производството самолбата за предявяване на
вземанията на „В.А.Д.П.Б.“АД, ЕИК ********, заедно с всички приложения към нея,
по т.д. № 897/2017г. по описа на СГС, TO, VI- 7 състав.
Приложени за послужване още са - т.д. 347/2017 г. на СГС,
VІ-12с-в. и гр.д. № 31178/2017г. на СРС, 78с-в.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Искът
по чл. 694, ал. 1 от ТЗ е установителен и има за предмет установяване
съществуването или несъществуването на конкретно вземане към длъжника в
производство по несъстоятелност или установяване наличието или липсата на
обезпечение или привилегия на претендирано вземане. Материалноправната
легитимация на страните в конкретното правоотношение и процесуалноправната
легитимация на участващите в производството по чл. 692 от ТЗ страни
предопределя и страните в производството по специалния установителен иск по чл.
694, ал. 1 от ТЗ. Спорът в исковото производство по чл. 694, ал. 1 от ТЗ следва
да се развие с участието на кредитора, претендиращ вземането, длъжника в
несъстоятелност и кредиторите, участници в спора в производството по
несъстоятелност по реда на чл. 692 от ТЗ, с оглед спазване принципа на
равнопоставеност и гарантиране правата на кредиторите, подали възражения срещу
вземането на друг кредитор и уважени от съда.
Ищец
по по иска по чл. 694, ал. 1 от ТЗ може да бъде: кредитор, който е направил
възражение срещу неприемане на предявеното от него вземане, или когато
вземането му е прието от синдика, но впоследствие с определението по чл. 692 ТЗ
вземането му е изключено от одобрения от съда списък /в двете хипотези
положителен установителен иск/; кредитор, който е направил възражение срещу
прието вземане на друг кредитор, или длъжникът в несъстоятелност, който оспорва
прието вземане /в двете хипотези отрицателен установителен иск/. Пасивната
процесуалноправна легитимация се определя от това кой е предявил иска и кой е
участвал в производството по чл. 692 от ТЗ по отношение на конкретното вземане. При предявен положителен установителен иск от
кредитор, който е направил възражение срещу неприемане на предявеното от него
вземане, ответник е длъжникът в несъстоятелност. Ако синдикът е приел вземането
на кредитора, но друг кредитор е подал възражение по чл. 692 от ТЗ и съдът е
одобрил списъка като е изключил вземането, приемайки възражението за
основателно, ответници по предявения от кредитора, претендиращ вземането иск по
чл. 694, ал. 1 от ТЗ, са длъжникът и кредиторът, подал възражението. При предявен отрицателен установителен иск от
длъжника ответник е кредиторът, чието прието вземане е оспорено. При предявен
отрицателен установителен иск от кредитор, оспорил приетото на друг кредитор
вземане, ответници са длъжникът в несъстоятелност и кредиторът, чието вземане е
оспорено.
В
настоящия случай синдикът е приел предявеното от „В.А.Д.П.Б.“
АД с ЕИК ******** вземане, срещу което по реда на чл. 690,
ал. 1 от ТЗ е постъпило възражение от длъжника.
Възражението е прието за неоснователно, поради което същото е оставено
без уважение с постановеното в производството по чл. 692 от ТЗ Определение на
съда по несъстоятелността.
Видно от исковата молба ищецът оспорва дължимостта на сумите,
включени в списъка с приети вземания в полза на „В.А.Д.П.Б.“ АД, произтичащи от Договор за прехвърляне на вземане от 31.10.2014
г.
Съгласно обсъдените по-горе писмени доказателства, претенцията
произтичаща от Договора за прехвърляне на вземане от 31.10.2014 г. е била предмет на производство пред арбитражен съд. Същото
се е развило и приключило с Решение от
06.12.2016г. по арб.д. № 2/2016 г. на Международния арбитражен съд при Алианс
за правно взаимодействие, с което ищеца е бил осъден да заплати на ответника „В.А.Д.П.“ АД
посочените по-горе суми, ведно с разноските по делото. С решението възражението
за неизпълнен договор с основание чл. 90, ал.1 от ЗЗД направено от страна на „Л.М.“
АД е било отхвърлнено. Решението е постановено преди подаване на
молбата за откриване на производство по несъстоятелност, съответно -
преди постановяване на решение по чл.630, ал.1 от ТЗ спрямо „С.М.К.”АД
/н/ - видно от данните по делето решението за откриване на производство по
несъстоятелност е постановено на 26.03.2018 г. по т.д. № 897/2017 г. на СГС.
Не всички правни спорове могат да бъдат решавани от арбитраж
– институционален или ad hoc. Чл. 19 от ГПК изисква споровете да имат само
имуществен характер и същевременно изключва от обсега на арбитражната
компетентност спорове, които, макар да са имуществени по своята същност, не
могат да попаднат в компетентността на арбитража. За компетентността на
арбитража се следи служебно, защото тя е положителна процесуална предпоставка и
обуславя допустимостта на арбитражното производство. Съгласно пар. 6, ал. 2 от ПЗР
на ЗИД на ГПК производствата по неарбитруеми
спорове се прекратяват служебно от сезирания арбитраж. Арбитражните решения,
постановени по неарбитруеми спорове, са нищожни – арг. от чл. 2 от ЗМТА съгласно пар. 8, т. 5 от Закона
за изменение и допълнение на ГПК. С изменението също
така е предвидено изпълнителен лист по
арбитражно решение, постановено от арбитраж със седалище в България, да се
издава от окръжния съд в района на постоянния адрес или седалището на
длъжника. Окръжният съд, който издава изпълнителен лист, е длъжен да проверява
арбитражните решения не само от външна страна, но, доколкото преценява,
дали спорът, по който те са постановени, е арбитруем/неарбитруем, той прави
проверка и по същество (по предмета на делото). Правейки тази проверка, съдът
има властта да откаже да издаде изпълнителен лист като се произнася с
разпореждане. Изпълнителният лист се издава, като към арбитражното решение се
прилага и доказателство, че то е връчено на длъжника по изпълнението.
Арбитражното решение влиза в сила съгласно чл. 41, ал. 3 ЗМТА със съобщаването
му на една от страните и затова изпълнителният лист може да се издаде и преди
изтичане на срока по чл. 48 от ЗМТА за неговата отмяна.
Арбитражното решение има сила на пресъдено нещо. Тя се състои в задължението на страните да преустановят
правния спор. Никоя от тях не може занапред да оспорва правилността на
установеното с акта, освен чрез отмяната му. Задължението за неоспорване се
отнася до всеки елемент на установеното или отреченото право, вкл. до правната
му квалификация и до неговия размер, което придава на установеното правно
положение качеството на определеност и безспорност. Правоотношението, придобило
качеството на „пресъдено нещо“, не може да бъде вече предмет на
правнорелевантен спор (т.нар. правоустановяващо действие) като при осъдителни иское поражда и
изпълнителна сила.
Последица от правоустановяващото действие за СПН се явява и непререшаемостта на
разрешения спор. Тъй като са длъжни да не оспорват „пресъденото
нещо“, и двете страни изгубват относно правото, предмет на СПН, своето право на
иск. Поради това СПН се явява като отрицателна процесуална предпоставка, тъй
като е пречка за повторен процес между
същите страни относно същия спор. За тази пречка съдът трябва да следи служебно
и тя има характер на абсолютна отрицателна предпоставка.
Зачитането на
силата на пресъдено нещо се състои и в задължението всеки друг съд да възприеме
скрепеното със СПН съдебно установяване и да формира своите правни изводи спрямо
лицата, обвързани него като откаже всякакво преразглеждане и пререшаване на
въпроса, разрешен със СПН, когато той обуславя отговора на въпрос, с който е
сезиран.
Единствената преценка, на която има право друг съд с оглед на зачитането на
СПН, е тази дали е вече възникнала СПН, валидно ли е възникнала и още ли важи
или е вече отменена. Т.е. преценката обхваща т.нар. обективни предели на СПН - предметът,
за който СПН важи, т. е. това, което придобива качеството на „пресъдено
нещо”. Това е спорът, който не може да се пререшава и „прeсъденото
нещо”, с което страните по делото трябва да съобразяват занапред своето
поведение. Този предмет е материалното право, по което съдът се е произнесъл с
решението, като го е потвърдил или отрекъл. Преценката се разпростира и по
отношение на субективните предели на силата на пресъдено нещо – т.е. кръгът
на лицата, които са длъжни да съобразят своето поведение с установеното от
съда правно положение, а това са ищецът и ответникът.
Както вече бе
отбелязано, настоящиятг иск е предявен в законноустановения срок по чл.694,
ал.1 от ТЗ от длъжника за установяване несъществуването на прието от съда по
несъстоятелността вземане, което е установено с влязло в сила решение по арбитражно дело, като същото се ползва и с изпълнителна сила. В процеса
не се твърди, а и от доказателствата събрани в производството се установява, че
арбитражното решение не е атакувано по единствено възможния ред, а именно този
по чл.47 от ЗМТА, поради което същото е окончателно стабилизирано. Т.е.
настоящият съдебен състав е длъжен да зачете силата му на присъдено нещо. Обвързан със СПН на арбитражното решение е и ищецът -
несъстоятелният длъжник. В случая искът не е основан на нововъзникнали
обстоятелства, настъпили след постановяване на решението, а на неизпълнение на
задължение възникнало преди арбитражния акт и преклудиран с него.
В случая е неприложима нормата на на чл.637, ал.1 ТЗ,
съгласно която с откриване на производството по несъстоятелност се спират
съдебните и арбитражните производства по имуществени граждански и търговски
дела срещу длъжника. Правните последици на постановените съдебни и арбитражни
решения по приключилите до тази дата спорове не се преуреждат поради последващо
откриване на производство по несъстоятелност на ответника по тези спорове. Откриването на производство по
несъстоятелност не създава нова възможност за пререшаване на спорове, разрешени
със сила на пресъдено нещо. Поради това искането, с което
се прави опит да бъде пререшаван разрешен вече спор, ползващ се с изпълнителна
сила, е недопустимо.
Поради това настоящият съдебен състав приема, че
производството, по което е сезиран следва да бъде прекратено, а исковата молба
да бъде върната изцяло, включително и в частта на оспорените
разноски по изпълнителнителните дела, респективно
– тези, присъдени в производството по несъстоятелност, които макар, че не са
включени в диспозитива на арбитражното решение, за настоящия процес се явяват
установени.
ПО РАЗНОСКИТЕ ПО ДЕЛОТО:
Съгласно чл. 78 ал.4 ГПК ответникът има право на разноски при прекратяване на делото. Подлежат на
присъждане всички разноски на ответника, направени по повод водене на делото,
за чието установяване той е представил надлежни доказателства. Според чл. 81 от ГПК във всеки акт, с който приключва делото пред съответната инстанция, съдът
се произнася и по искането за разноски.
В
конкретния случай искане за присъждане на разноски своевременно е направено от
ответника, като същото възлиза в общ
размер на 13 654,66 лв., от които: 400 лв. – депозит вещо лице и 13 254,68
с ДДС - адвокатско възнараждение.
По отношение размера на адвокатското
възнаграждение от страна на ищеца е направено възражение за прекомерност, което
съдът намира за неоснователно, съобразявайки разпордбата на чл. 7, ал.2, т.5 (в
редакцията ДВ, бр. 84 от 2016 г.) вр. с чл. 7,
ал.9 от Наредба № 1/09.07.2004г.
Предвид горното, съдът приема, че в полза на ответника на основание чл.
78,ал. Ал. 4 от ГПК следва да бъдат
присъдени претендираните разноски в общия заявен размер, а
именно - 13 654,66 лв.
На основание чл. 694, ал. 7 от ТЗ, от ищеца са дължими 4 757,78 лв, представляващи държавна
такса по предявения иск.
Водим от горното и на основание чл.130 от ГПК, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ ОПРЕДЕЛЕНИЕТО от съдебно заседание от 17.02.2021 г. по т.д. № 2064/2018 г.,
с което е даден ход устните състезания по спора.
ВРЪЩА исковата молба на „С.М.К. АД (н), ЕИК*********, със седалище и адрес на управление:***, чрез адв. Г.Г., със
съдебен адрес *** против „В.А.Д.П.Б.“ АД с ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано само заедно от изп. директори Т.И. И. и
Р.А.Г., по която е образувано т.д. № 2954/2018 г. на СГС, ТО, VІ-9 с-в, като ПРЕКРАТЯВА производството по
отношение исковете с правно основание чл.694 от ТЗ предявени от „С.М.К.
АД (н), ЕИК********* против „В.А.Д.П.Б.“ АД, ЕИК ********, за установяване несъществуването на всички приети вземания на кредитора „В.А.Д.П.Б.“ АД,
произтичащи от Договор за прехвърляне на
вземане от 31.10.2014 г. и Решение по арбитражно дело № ВАД 4/2016 г. по описа на Международния
арбитражен съд при Алианс за правно взаимодействие, представляващи
главница в размер на 418 537 24 лв.;
законна лихва до 01.03.2017 г. - в размер на 5 334.11 лв.; разноски по
арбитражното дело в размер на 19 534.32
лв.; разноски по т.д. 346/2017 по описа на СГС- в
размер на 7 734.58 лв.; разноски по изпълнително дело № 228/2017г. по описа
на ЧСИ В.П.- в размер 6560,44лв.,
разноски в производството по несъстоятелност
- в размер на 18 077.60 лв.,
ведно със законна лихва върху главницата до окончателното, приети в Списъка на
приетите вземания на кредиторите на „С.М.К.“ АД (н), ЕИК*********, изготвен на 05.07.2018 г. на
основание чл. 688 от ТЗ, обявен в ТРРЮЛНЦ на 16.07.2018 г. по партидата на
търговеца с Вписване № 20180716155607, като процесуално недопустими.
ОСЪЖДА „С.М.К.“ АД (н), ЕИК*********, със седалище и адрес на управление:***,
чрез адв. Г.Г., със съдебен адрес *** да
заплати на „В.А.Д.П.Б.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано само заедно от изп. директори Т.И. И. и Р.А.Г., сумата 13 654,66 лв. (тринадесет хиляди шестстотин петдесет и
четири лева и шестдесет и шест стотинки), представляваща разноски по чл.78, ал.4 ГПК;
ОСЪЖДА „С.М.К.“
АД (н),
ЕИК*********, със седалище и адрес
на управление:***, чрез адв. Г.Г., със съдебен адрес *** да заплати по сметка на
Софийски градски съд сумата 4
757,78 лв. ( четири хиляди
седемстотин петдесет и седем лева и седемдесет и осем стотинки) – съдебни
разноски за държавна такса в производството на основание чл. 694 ал. 7 от ТЗ.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на
ищеца, пред Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: