№ 10336
гр. *, 03.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА
при участието на секретаря МАРИЯ Й. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Гражданско дело
№ 20241110130940 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на Д. С. С. срещу Е. Д. С. и М. Д. С..
Ищецът извежда съдебно предявеното субективно право при
твърденията, че след прекратяване на брака му с Е. Б. *, родителските права на
родените от брака деца са предоставени на майката, с Решение № III-92-101 от
18.10.2011 г., по гр.д. № 9652/2011 г. по описа на СРС, 92-ри състав, по силата
на който е осъден да заплаща на децата си Е. Д. С. и на М. Д. С. сумата от по
200 лв. – издръжка за всяко едно от децата, като за посочените суми срещу
него бил издаден изпълнителен лист. Въз основа на ИЛ, издаден въз основа на
допуснато предварително изпълнение, било образувано изпълнително дело №
211/2010 г. по описа на ЧСИ ***. След приключване на съдебното дело било
образувано ново изпълнително дело № 1032/2012 г. по описа на ЧСИ ***, а
след това е образувано ново изпълнително дело № 2675/2017 г. по описа на
ЧСИ ***. Твърди, че считано от 21.03.2015 г., взискателите по изпълнителните
дела не са извършвали никакви изпълнителни действия, а ищецът е заплащал
сумите по изпълнителното дело доброволно. Посочва, че по изпълнително
дело № 211/2010 г. по описа на ЧСИ *** са плащани доброволно по 50 лева на
месец, които обаче не са покрили дължимото задължение. По изпълнително
дело 2675/2017 г. по описа на ЧСИ *** са направени 6 броя плащания по 20
лева всяко, като последното плащане е извършено на 29.01.2018 г., от която
дата поддържа, че тече погасителна давност за вземанията по издадения
изпълнителен лист по гр.д. 9652/2011 г. по описа на СРС, 92-ри с-в. Поддържа,
че дължимата издръжка за двете деца за периода от м. март 2015 г. до
настоящия момент е заплащал редовно извънсъдебно по банкова сметка на
майката на децата Е. *. Посочва, че с изтичане на 5-годишен давностен срок се
погасяват всички установени по съдебен ред вземания, а доколкото давността
1
не е спирана и прекъсвана след 29.01.2018 г. с предявяване на искова молба
или с действия по принудително изпълнение, ищецът счита, че вземането е
погасено по давност. При тези твърдения моли, съдът да постанови решение с
което да признае за установено, че не дължи на ответника сумите от 11 200
лева – дължима издръжка за децата си Е. Д. С. и М. Д. С. за периода от м.
ноември 2011 г. до м. февруари 2015 г. по изпълнителен лист, по решение №
III-92-101 от 18.10.2011 г. по гр.д. 9652/2011 г. по описа на СРС, 92 състав,
както и натрупаната върху тези вземания законна лихва за забава по
изпълнително дело 2675/2017 г. по описа на ЧСИ ***. Претендира разноски.
В срока за отговор по чл. 131 ГПК, ответниците са подали отговор на
исковата молба, с който сочат, че искът е изцяло неоснователен. Оспорват се
твърденията на ищца, че последното плащане на процесните суми по
изпълнително дело е извършено на 29.01.2018 г. Посочва се, че на 03.05.2017 г.
с молба пред ЧСИ *** ищецът е заявил, че ще заплаща дължимите суми по
лична сметка на майката и законен представител на децата. Посочва, че
последното плащане на издръжка за стар период е от месец февруари 2024 г., а
също така ищецът е представил по изп. д. 2675/2017 г. пред ЧСИ ***
признание за дължимостта на задълженията за издръжка за периода от м.юли
2011 г. до м. юли 2015 г., с което прекъсва давността по отношение на
посочените вземания. Въз основа на посоченото моли съдът да отхвърли
предявеният иск като неоснователен. Претендира разноски за водене на
делото, в това число и адвокатско възнаграждение за осъществявана
безплатно защита
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на
235 ГПК, установи следното от фактическа и правна страна следното:
Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание чл.
439 ГПК за установяване погасяване по давност на сумата от 15 090,64 лева
общо дължима издръжка за децата Е. Д. С. и М. Д. С. (месечно задължение за
изплащане на издръжка в размер на 400 лева на месец за двете деца) за
периода от м. ноември 2011 г. до м. февруари 2015 г., за която е издаден
изпълнителен лист, съгласно Решение № III-92-101 от 18.10.2011 г. по гр.д.
9652/2011 г. по описа на СРС, 92 състав и е образувано изпълнително дело
2675/2017 г. по описа на ЧСИ ***, както и сумата от 14 754,73 лв. - законна
лихва за забава върху главницата, начислена за периода 01.03.2015 г. –
30.05.2024 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 439, ал. 1 ГПК длъжникът може да оспори
чрез иск изпълнението, като искът може да се основава само на факти,
настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по
което е издадено изпълнителното основание – по арг. от ал. 2. В това
производство е уредена защитата на длъжника след като кредиторът е
предприел действия въз основа на изпълнително основание, като тази защита
може да се основава само на факти и обстоятелства, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание.
2
Предвид изложеното, за основателността на предявения иск в
доказателствена тежест на ищеца е да докаже, че след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание - гр.д. № 9652/2011 г. по описа на СРС, 92 състав, са настъпили
факти - с оглед наведените в исковата молба твърдения – изтекъл давностен
срок, които водят до погасяване на установеното изпълняемо право на
ответника. Предвид наведеното единствено основание за недължимост на
сумата и заявената позиция по същество – за неоснователност и недоказаност
на исковата претенция, ответникът следва да установи настъпването на
обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на
погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
Доколкото, погасителната давност не тече докато трае изпълнителният
процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането
на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г.,
ОСГТК, ВКС (така Тълкувателно решение 3/28.03.2023 г. по тълк.д. №
3/2020г. на ОСГТК на ВКС), то периода изминал до 26.06.2015 г., не се зачита
за релевантен за погасяване на задължението по давност, доколкото както и
самият ищец твърди, за процесното вземане са образувани изп.д. № 211/2010 г.
и изп.д. № 1032/2012 г. и двете по описа на ЧСИ ***, рег. № *, по които, видно
от представените вносни бележки, ищецът е погасявал частично
задължението си, чрез плащания в периода 05.11.2012 г. - 23.02.2015 г.
От приобщените по делото писмени доказателства и по-конкретно
документите, съдържащи се в копие на изп.д. № 2017*0402675/2017 по описа
на ЧСИ ***, рег. № *, се установява, че същото е образувано въз основа на
молба с вх. № 039787/23.03.2017 г. по описа на ЧСИ *, подадена от Е. Б. С., в
качеството й на законен представител на Е. Д. С. и М. Д. С.. Видно от
приложения изпълнителен лист от 10.09.2012 г., издаден въз основа на
решение № III-92-101 от 18.10.2011 г. по гр.д. 9652/2011 г. по описа на СРС, 92
състав, ищецът Д. С. С. е осъден, считано от 11.07.2011 г. да заплаща на
малолетните си деца Е. Д. С. и М. Д. С., месечна издръжка в размер на по 200
лв. за всяко дете, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до
настъпване на законна причина за тяхното изменение или прекратяване.
С Разпореждане на ЧСИ *** от 23.03.2017 г. е образувано изпълнително
дело № 2017*0402675/2017, като съдебният изпълнител е изпратил покана за
доброволно изпълнение на длъжника с изх. № 055793/24.03.2017 г. Видно от
цитираната ПДИ, длъжникът – ищец в настоящото производство е уведомен,
че за периода 11.07.2011 г. – 24.03.2017 г., задължението му възлиза на сумата
от 13 729,03 лв. за всяко от децата; сумата от 6 898,01 лв. – законна лихва
върху главницата, както и ежемесечна издръжка в размер на сумата от по 200
лв. за Е. Д. С. и М. Д. С., считано от 31.03.2017 г. Поканата е връчена на
длъжника на 23.05.2017 г., като с молба вх. №056130/2.05.2017 г. по описа н
ЧСИ ***, ищецът е уведомил съдебния изпълнител, че във връзка с издадения
ИЛ по гр.д. № 9652/2011 г. на СРС, въз основа на който е образувано
изпълнителното дело, считано от месец 03.2015 г., присъдената издръжка е
заплащана по личната банкова сметка на законния представител на децата – Е.
С.. В молбата си ищецът е посочил, че се задължава да заплаща и занапред
3
издръжката в общ размер на сумата от 400 лв., по банкова сметка на майката,
до 25-то число на месеца, а по отношение на натрупаните задължения за стар
период, се задължава да превежда по сметка на ЧСИ сумата от по 20 лв.
месечно.
Цитираната молба с молба вх. № 056130/23.05.2017 г. по описа на ЧСИ
***, съдът намира за извършено признаване на вземането от страна на
длъжника, по смисъла на чл. 116, б. "а" ЗЗД, с което е прекъсната
погасителната давност. Това е така тъй като е налице обективирано
едностранно волеизявление, с което длъжникът пряко и недвусмислено е
заявил, че е задължен към кредитора, като същото е направено в рамките на
давностния срок, отправено е до кредитора, чрез ЧСИ и се отнася до
съществуването на самото задължение по основание и размер - в отговор на
получената ПДИ (така Решение № 100 от 20.06.2011 г. на ВКС по т. д. №
194/2010 г., II т. о., ТК). От този момент по отношение на задължението е
започнала да тече нова погасителна давност, която е прекъсвана многократно
с извършваните частични плащания по сметка на ЧСИ *** за т.нар. „минал
период“, както и с месечните плащания на дължимата издръжка превеждана
директно по банковата сметка на взискателя - Е. Б. С., в качеството й на
законен представител на Е. Д. С. и М. Д. С..
В настоящия случай, след депозиране на молба от кредитора, въз основа
на която е образувано изп.д. № 2017*0402675/2017 по описа на ЧСИ ***, рег.
№ *, взискателя получава (макар и частично) изпълнение, чрез извършваните
от длъжника месечни плащания, поради което пасивното му поведение (липса
на предприети изпълнителни действия) не може да вмени дезинтересиране от
вземането и съответно да доведе до неблагоприятния резултат на
погасителната давност, която се явява последица от бездействието на
незаинтересования кредитор.
Съдът не споделя тезата на ищеца, че задължението му за определен
период (м. ноември 2011 г. до м. февруари 2015 г.) за който се дължи
определена сума от общото задължение по издадения изпълнителен лист за
плащане на месечна издръжка, може да бъде отделено/обособено, като
отделно задължение, по отношение на което да е настъпила погасителна
давност. В цитираната молба вх. № 056130/23.05.2017 г. по описа на ЧСИ ***,
длъжникът е декларирал, че ще погасява задължението си като превежда
едновременно суми, както по сметка на ЧСИ, така и на взискателя, поради
което моли да не бъдат предприемани последващи действия по принудително
изпълнение, които биха увеличили размера на разноските по делото. Както от
твърденията в исковата молба, така и от приложените към нея писмени
доказателства (вносни бележки и платежни нареждания) се установява, че
ищецът е извършвал плащания по сметка на ЧСИ * до 29.01.2018 г., а
последната принудителна събрана сума – в размер на 869,36 лв. е от
13.06.2018 г., във връзка с наложен запор от 07.06.2018 г. върху вземания на
длъжника, дължими от Е. С. по ч.гр.д. № 2694/2017 г. на САС. Същевременно
длъжникът е извършвал плащания по издадения ИЛ от 10.09.2012 г., по гр.д.
№ 9652/2011 г. на СРС, 92 състав, за което са представени доказателства за
последно извършено плащане на 01.03.2024 г.
4
Да се възприеме тезата на ищеца за частично погасяване по давност на
задължението за издръжка /за процесния период/, би довело до резултат при
който се валидира недобросъвестното му поведение, да не изпълнява своето
задължение, до момента в който бъде образувано изпълнително дело /респ.
бъдат предприети срещу него принудителни действия/, в резултат на което да
извърши плащания на задължения, с падеж по своя преценка, като за
невключените, предходно падежирали задължения да тече погасителна
давност, което настоящият съдебен състав намира за правно и житейски
необосновано.
С оглед горното, съдът намира, че не се установява изтекъл в полза на
длъжника давностен срок за погасяване на правото за изпълнение върху
процесните задължения. Погасителната давност е материалноправна санкция
за бездействието на кредитора при упражняване на неговите субективни
права. Правно и фактически, действията на взискателя следва да са
необходимите, които законът предписва и му позволява при осъществяване на
принудително изпълнение – изразена воля в писмен вид поради препращането
в чл. 426, ал. 3 ГПК; пред орган на принудително изпълнение с депозиран
оригинал на изпълнителния титул - чл. 426, ал. 1 ГПК; с посочен
изпълнителен способ - чл. 426, ал. 2 ГПК (вж. мотивите на т. 3 на ТР от
04.07.2024 г. по тълк.д. № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС). В случая без значение
е обстоятелството, че плащанията са извършвани по лична банкова сметка на
взискателя Е. С., доколкото същата е получавала изпълнение по издадения ИЛ
от 10.09.2012 г., по гр.д. № 9652/2011 г. на СРС, 92 състав, поради което
поведението й не сочи дезинтересиране спрямо вземането и не може да бъде
санкционирано с погасителна давност.
По изложените съображения, съдът намира, че предявеният иск е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По разноските.
При този изход на спора право на разноски възниква единствено за
ответника. Такива се претендират с отговора на исковата молба за адвокатско
възнаграждение по чл. 38 ЗАдв., което съдът, предвид правната и фактическа
сложност на делото (приключило след разглеждане в 1 о.с.з.) и действията
извършени от процесуалния представител на ответника, определи в размер на
сумата от 500 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д. С. С., ЕГН **********, с адрес: гр. *,
ж.к. ***, бл. *** срещу Е. Д. С., ЕГН ********** и М. Д. С., ЕГН **********,
и двамата с адрес: гр. *, ул. ***, искове с правно основание чл. 439 ГПК за
признаване за установено, че Д. С. С., ЕГН ********** не дължи на Е. Д. С.,
ЕГН ********** сумата от 7 545,32 лв., представляваща месечна издръжка в
размер на 200 лв., за периода от м. ноември 2011 г. до м. февруари 2015 г.,
5
както и на М. Д. С., ЕГН **********, сумата от 7 545,32 лв., представляваща
месечна издръжка в размер на 200 лв., за периода от м. ноември 2011 г. до м.
февруари 2015 г., за което е издаден изпълнителен лист, въз основа на
Решение № III-92-101 от 18.10.2011 г. по гр.д. 9652/2011 г. по описа на СРС, 92
състав и е образувано изпълнително дело 2675/2017 г. по описа на ЧСИ ***,
както и сумата от 14 754,73 лв. - законна лихва за забава върху главницата,
начислена за периода 01.03.2015 г. – 30.05.2024 г.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, Д. С. С., ЕГН **********, с адрес:
гр. *, ж.к. ***, бл. *** да заплати на адв. Л. П. и адв. *** от САК, със съдебен
адрес: гр. *, ул. *** № 2, сумата в общ размер на 500 лв. – разноски за
производството – адв. възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6