Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. Добрич, 26.06.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Добричкият районен съд, наказателна
колегия, шестнадесети съдебен състав, в публичното заседание на дванадесети юни
две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Данчо Д.
При участието на секретаря Маргарита Калинова, разгледа
докладваното от съдия Д. АНД № 384 по описа на Добричкия районен съд за 2020 г.
и за да се произнесе, взе следното предвид:
Производството е по реда на чл. 59
и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Г.С.Б. с
ЕГН **********, с адрес: ***, съдебен адрес:***, офис 1, чрез адвокат Й.А. ***,
срещу наказателно постановление № 18-0851-002639 от 04.02.2019 г., издадено от Началника
на сектор „Пътна полиция” към ОДМВР – Добрич, с което на Г.С.Б. с ЕГН **********,
с адрес: ***, за нарушение по:
- чл. 6, т. 1 от ЗДвП, на
основание чл. 177, ал. 3, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание
ГЛОБА в размер на 500 /петстотин/ лв.
- чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП,
на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП е наложено административно
наказание ГЛОБА в размер на 10 /десет/ лв.
С жалбата се иска отмяна на
наказателното постановление, като неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание
жалбоподателят не се явява, не се представлява. С писмена молба пълномощникът
на жалбоподателя заявява, че не възразява да бъде даден ход на делото, като се
излагат доводи по съществото на делото. Иска се и присъждане на сторените по
делото разноски.
Въззиваемата страна в съдебно
заседание не се представлява, в писмено становище се иска съдът да остави
жалбата без последствие и да потвърди наложеното наказание.
Добричкият районен съд, като
разгледа жалбата и събраните доказателства намира за установено следното:
Жалбата е допустима, като
подадена в законоустановения 7-дневен срок и от лице, което има правен интерес.
Независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя, съдът подложи на цялостна проверка атакувания
административнонаказателен акт, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при
което констатира следното:
В процесния случай
административнонаказателното производство е започнало с акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ № 2639 от 18.12.2018 г., съставен от
компетентното длъжностно лице, съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 1 от ЗДвП
и Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на
вътрешните работи относно определяне на длъжностни лица от МВР да съставят
актове за установяване на административни нарушения, да издават наказателни
постановления и да осъществяват контролна дейност по Закона за движението по
пътищата, която заповед е служебно известна на съдебния състав.
От приложените по делото
доказателства, както и от показанията на актосъставителя М.И.В. се установява,
че нарушителят Г.С.Б. не е бил поканен да се яви за съставяне на акта за
установяване на административно нарушение. Видно от приложения по делото АУАН
/л. 17/, същият е бил съставен в отсъствие на Г.Б. на 18.12.2018 г., поради
което следва да се приеме, че при съставяне на акта не е спазена разпоредбата
на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. С оглед изложеното, АУАН е съставен в нарушение на
чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, при липса на предпоставките по чл. 40, ал. 2 от ЗАНН за
съставяне на АУАН в отсъствие на нарушителя, което нарушение, според настоящия
съдебен състав е съществено и се отразява на правото на защита, респективно –
опорочава наказателното постановление в степен влечаща отмяната му. Както вече
бе посочено, Б. не е бил поканен да се яви за съставяне на АУАН, като същият е
съставен на 18.12.2018 г. в отсъствие на нарушителя, без да е налице покана за
явяването му на тази дата. Процесуалните правила при съставяне на АУАН са
формални и тяхното стриктно спазване се явява условие за законосъобразност на
издаденото въз основа на акта наказателно постановление. Само стриктното
съблюдаване на процесуалните правила е гаранция за надлежното упражняване на
правото на защита, която гаранция законодателят е счел за нужно да обезпечи,
посредством въвеждането на императивни правила. В случая АУАН за конкретно
установеното нарушение не е съставен в деня на извършването му - 04.10.2018 г.
Това обстоятелство, както и факта, че АУАН е съставен при несъблюдаване на
процесуалния ред, без да е налице покана до нарушителя, опорочават процедурата
по издаване на наказателното постановление. В действителност, АУАН е бил връчен
на Б. на 23.01.2019г., като същият е бил запознат с правото си в 3-дневен срок
от подписването му да направи писмени възражения по него. В настоящия случай,
става въпрос за различни и независими етапи от процедурата, които са със
самостоятелно значение – съставяне и предявяване на АУАН. Първостепенно
значение, сред които етапи заема именно надлежното и своевременно известяване
на субекта за отпочналото срещу него административнонаказателно производство и
осигуряването му на възможност да присъства при съставяне на акта, с
произтичащото от това право да отрази писмените си възражения към този момент,
явяващи се първата проявна форма на правото му на защита. Недопустимо и
неоправдано от гледна точка на закона, актосъставителят е съставил АУАН в
отсъствие на нарушителя и при липсата на предвидените в закона предпоставки. С
оглед изложеното, издаденото въз основа на този АУАН наказателното
постановление следва да бъде отменено, като незаконосъобразно само на това
основание /В тази връзка виж Решение № 21 от 02.02.2016 г. по к.адм.нак.д. №
706/2015 г. по описа на АдмС – Добрич/.
Това нарушение при съставяне на
процесния АУАН е толкова съществено, че същият не може да изпълни основната си
функция – да повдигне обвинение срещу нарушителя за посоченото в него
административно нарушение, поради което не е следвало да се издава наказателно
постановление. Вместо да констатира тази нередност, административнонаказващият
орган е издал обжалваното наказателно постановление, с което на Г.С.Б., за
нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 177, ал. 3, т. 2 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 500 /петстотин/ лв. и за нарушение
по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 10 /десет/ лв.
Както е известно от теорията,
една от функциите на акта е обвинителната, тъй като с него се повдига обвинение
на дадено лице, за извършено конкретно нарушение. В настоящия случай, със
съставения АУАН, на Г.С.Б. е повдигнато обвинение за това, че на 04.10.2018 г.
около 09:52 ч. в с. Стефаново, община Добричка, по ул. „Първа” № 60, управлява
влекач „Ман” с рег. № ***, като нарушава пътен знак В18 – нарушение по чл. 6,
т. 1 от ЗДвП.
С АУАН е повдигнато обвинение и
за това, че водачът не представя контролен талон към свидетелството за
управление на моторно превозно средство – нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Въз основа на така съставения акт
е било издадено и обжалваното наказателно постановление /НП/, с което Б. е
санкциониран за това, че на 04.10.2018 г. около 09:52 ч. в с. Стефаново, община
Добричка, по ул. „Първа” № 60, управлява влекач „МАН ТГА 18.460” с рег. № ***,
като не спазва пътен знак В18 /забранено
навлизането на МПС с размери, маса или натоварване на ос над означените/ –
нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП.
Жалбоподателят е санкциониран и
за това, че не носи контролния талон към свидетелството за управление на
моторно превозно средство – нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Направеното описание на
нарушението по чл. 6, т. 1 от ЗДвП в АУАН и в издаденото въз основа на него
наказателно постановление не съответства на законовото изискване за описание на
нарушението, което следва да включва посочване на елементите на състава, които са
нарушени, както и на обстоятелствата, при които тези елементи са осъществени –
чл. 42, т. 3 и т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.
Безспорно, участниците в
движението следва да съобразяват своето поведение с пътните знаци, като пътен
знак В18 забранява влизането на ППС с маса с товар, по-голяма от означената. От
описанието на нарушението в АУАН и в НП обаче не става ясно каква е била
означената с пътен знак В18 маса с товар на ППС.
В тази насока следва да се
посочи, че за да предизвика целените с издаването му правни последици,
наказателното постановление, следва да съдържа отнапред определен в закона
минимален обем информация. Данните, фактите и обстоятелствата, които безусловно
следва да се съдържат в наказателното постановление са посочени в чл. 57 от ЗАНН.
Тези от тях, посочени в чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН, а именно – описание
на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при
които е извършено, доказателствата, които го потвърждават, както и законните
разпоредби, които са били нарушени виновно, съставляват мотивите – фактическите
и правните основания, от които следва постановения от административнонаказващия
орган резултат. Същото се отнася и за акта за установяване на административно
нарушение, с оглед разпоредбите на чл. 42, т. 3, т. 4 и т. 5 от ЗАНН.
Неспазването на така установените
нормативни изисквания, има за последица постановен в съществено нарушение на
закона акт, а именно нарушение на чл. 42, т. 4, съответно и чл. 57, ал. 1, т. 5,
предл. първо от ЗАНН. Разпоредбите на
закона са ясни, категорични и точни. АУАН и НП трябва да съдържат описание на
нарушението. Това посочване трябва да е конкретно и небудещо съмнение. Тези
реквизити не могат да бъдат извличани по пътя на формалната или правната логика
или по тълкувателен път от съдържанието на други документи по
административнонаказателната преписка.
В случая допуснатото нарушение на
процесуалните правила в хода на административнонаказателното производство е
съществено, тъй като от една страна е накърнило правото на защита на
санкционираното лице, като е препятствало възможността му да разбере за какво
конкретно нарушение е ангажирана неговата отговорност, за да организира
адекватно защитата си, а от друга страна, е препятствало възможността за
осъществяване на адекватен съдебен контрол срещу наказателното постановление.
То съставлява абсолютно основание, обуславящо незаконосъобразността и отмяната
на наказателното постановление, само на това процесуално нарушение.
Допуснатите процесуални нарушения,
описани по-горе са съществени и не могат да бъдат преодоляни по реда на чл. 53,
ал. 2 от ЗАНН, нито пък могат да бъдат отстранени в съдебната фаза на
производството. Тъй като се касае за особено съществени нарушения, довели до
нарушения на императивни разпоредби на ЗАНН, наличието на тези нарушения
обуславя отмяната на атакуваното постановление.
Съдът
намира за нужно са отбележи, че органите на държавната администрация именно
защото осъществяват контрол по спазване на законодателството, трябва сами
безпогрешно да изпълняват процесуалните механизми по реализиране на
административнонаказателната отговорност. При проява на небрежност от тяхна
страна при съставяне на АУАН и/или при постановяване на НП, съдебният контрол
върху издаденото наказателно постановление, поради това, че задължително
обхваща процесуалната законосъобразност на обжалвания акт, може да доведе при
констатиране на съществени недостатъци на процедурата до отмяна на НП и в
крайна сметка до ненаказване на виновния нарушител.
По отношение на визираните
нарушения и приложимия материален закон съдът установи следното:
Тъй като жалбоподателят е
санкциониран за две нарушения, съобразявайки разпоредбата на чл. 301, ал. 2 от НПК, съдът следва да обсъди и реши
въпросите по ал. 1 за всяко нарушение поотделно.
Относно нарушението по чл. 6, т.
1 от ЗДвП:
Въз основа на Заповед № 1718 от
09.12.2016 г., издадена от Кмета на Община Добричка на основание чл. 44, ал. 2
от ЗМСМА, чл. 3 от Закона за движение по пътищата и чл. 39, т. 4 и т. 6 от Наредба № 19 за
управление на общинските пътища на територията на община Добричка е било
наредено да се въведе забрана, чрез поставяне на знак „В4”, с цифра „5” – „Забранено
е влизането на товарни автомобили с тегло над пет тона”, съгласно проекта за
„Организация на движението на тежкотоварни автомобили в с. Стефаново, общ.
Добричка”. Забраната е била въведена с цел осъществяване на защита и
предпазване от разрушаване на общински път DOB - 3102 и ул. „Първа” в селото.
На 04.10.2018 г., около 09:52 ч.,
в с. Стефаново, Община Добричка, кметът на селото - св. М.Г.Х.,*** движещ се товарен
автомобил „Ман” с рег. № ***, който идвал от град Добрич и продължил движението
си към разклона за ДСЗ – Варна. Св. Х. прегледал камерите за видеонаблюдение,
монтирани на сградата на кметството, като изготвил снимков материал на
процесния товарен автомобил. Изготвеният снимков материал св. Х. изпратил на Началника
на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Добрич за предприемане на действия по
ангажиране на административнонаказателната отговорност на нарушителя.
След извършена справка в базата
данни на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Добрич се установило, че
собственици на товарния автомобил – влекач „МАН ТГА 18.460” с рег. № *** са „КРОН
ЕКСПРЕС“ ЕООД, със седалище и адрес на управление с. Осеново, общ. Аксаково,
област Варна и Г.С.Б. ***.
На 04.12.2018 г. Г.С.Б. попълнил
декларация за предоставяне на информация във връзка с разпоредбата на чл. 188
от Закона за движението по пътищата, в която декларирал, че на 04.10.2018 г.,
около 09:55 часа, автомобилът е бил управляван от него.
На 18.12.2018 г. свидетелят М.И.В.
– младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР - Добрич, в
присъствието на свидетеля Г.Л.Д., съставил акт за установяване на
административно нарушение против Г.С.Б. за това, че на 04.10.2018 г. около
09:52 ч. в с. Стефаново, община Добричка, по ул. „Първа” № 60, управлява влекач
„Ман” с рег. № ***, като нарушава пътен знак В18 – нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП.
На 23.01.2019 г. актът е бил
предявен и връчен по надлежния ред на Г.С.Б., който не се възползвал от правото
си на възражения и обяснения.
Въз основа на съставения АУАН е
било издадено и обжалваното наказателно постановление, с което Г.С.Б. е
санкциониран за това, че на 04.10.2018 г. около 09:52 ч. в с. Стефаново, община
Добричка, по ул. „Първа” № 60, управлява влекач „МАН ТГА 18.460” с рег. № ***,
като не спазва пътен знак В18 /забранено
навлизането на МПС с размери, маса или натоварване на ос над означените/ –
нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП.
Актосъставителят и наказващият
орган са приели, че Г.С.Б. виновно е нарушил разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, като за това нарушение, на основание чл. 177, ал. 3, т. 2 от ЗДвП на
жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 500 /петстотин/
лв.
Изложената фактическа обстановка
съдът намира за безспорно установена въз основа на показанията на свидетеля М.Г.Х.,
който пресъздава свои непосредствени възприятия и чиито показания са
последователни, логични и безпротиворечиви, кореспондиращи с приложения по
делото снимков материал, изготвен от самия свидетел. Няма основания да не се
дава вяра на свидетеля Х., нито да се счита, че неговите показания не са
достатъчни за несъмнено установяване на обективната истина, отчитайки, че
показанията му се подкрепят от приложения и приет по делото снимков материал.
При така установената фактическа
обстановка се налагат следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 6,
т. 1 от ЗДвП, „Участниците в движението: съобразяват своето поведение със
сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират
движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с
пътната маркировка”.
В обстоятелствената част на АУАН
и издаденото въз основа на него НП е посочено, че жалбоподателят управлява влекач
„МАН ТГА 18.460” с рег. № ***, като не спазва пътен знак В18.
Настоящият съдебен състав намира,
че за да е осъществен състава на административно нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП, следва да се установи както неспазване от страна на водача на въведена с
пътен знак забрана, така и обстоятелството, дали същата е била сигнализирана по
начин, съобразен с нормативните изисквания на Наредба № 18/23.07.2001 г. за
сигнализация на пътищата с пътни знаци.
Съгласно разпоредбата на чл. 73,
ал. 1 от Наредба № 18 от 23.07.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни
знаци, пътните знаци В4, В5, В6, В13,
В14, В15, В16, В17, В18 и В19 освен в началото на пътния участък, в който
трябва да се въведе забраната, се поставят и предварително, на предходното
кръстовище, като разстоянието до мястото на въвеждане на забраната се указва с
допълнителна табела Т1, а на напречните клонове на кръстовището – с
допълнителна табела Т11. Видно от ал. 2 от същата норма, когато началото на
пътния участък, в който трябва да се въведе забраната с пътни знаци В4, В5, В6,
В13 и В14 е на кръстовище, за сигнализиране на забраната за навлизане в
участъка от останалите клонове на кръстовището може да се използва пътен знак
Ж5 или Г20.
Видно от показанията на св. М.Х.,***
е била въведена забрана с пътен знак В4 „Забранено е влизането на товарни
автомобили” с поставена цифра „5“.
От представените в хода на съдебното
следствие писмени доказателства-материалите по Проект за „Организация на
движението на тежкотоварни автомобили в с. Стефаново, общ. Добричка”, приет от
комисия с протокол № 7 от 28.11.2016 г. се установява, че пътни знаци „В4” са
били поставени както следва:
1. Пътен знак „В4” – поставен на
6 метра след кръстовището по ул. „Първа”, образувано от второстепен път ІІ-71
от републиканската пътна мрежа с ул. „Първа” на с. Стефаново по посока КК
„Албена”.
2. Пътен знак „В4” – поставен на
6 метра след кръстовището по ул. „Първа” пред РПК – Магазина по посока гр.
Добрич.
3. Пътен знак „В4” – поставен на
1300 метра по четвъртокласен общински път след кръстовището, образувано от този
път с второстепенен път ІІ-29 от републиканската пътна мрежа по посока с.
Стефаново.
4. Пътен знак „В4” – поставен на 6 метра по
четвъртокласен общински път след кръстовището, образувано от този път с
второстепенен път ІІ-29 от републиканската пътна мрежа по посока с. Стефаново.
Или, в настоящия случай се установява, че са
липсвали поставени предварително, на предходното кръстовище пътни знаци „В4” с
допълнителна табела Т1 /съответно Т11/, указващи разстоянието до мястото на
въвеждане на забраната, така, както изисква разпоредбата на чл. 73, ал. 1 от
Наредба № 18 от 23.07.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци.
Това нормативно изискване обаче
не е било спазено, въпреки че формално е бил изготвен Проект за „Организация на
движението на тежкотоварни автомобили в с. Стефаново, общ. Добричка”, приет от
комисия с протокол № 7 от 28.11.2016 г.
Относно комисията, приела Проект
за „Организация на движението на тежкотоварни автомобили в с. Стефаново, общ. Добричка”:
По делото е приложен протокол № 7/28.11.2016
г., от който е видно, че проектът за организация на движението на тежкотоварни
автомобили в с. Стефаново, общ. Добричка е бил разгледан и приет без забележки на
заседание на Общински експертен съвет по устройство на територията при Община
Добричка. Нейният състав обаче, не е бил съобразен с изискванията на чл. 14,
ал. 2 от Наредба № 1 от 17.01.2001 г. за организиране на движението по пътищата,
където изрично е посочено, че за участие в експертния съвет се поканват
представители на съответните компетентни органи на Министерството на вътрешните
работи, на Областното пътно управление, на Националната служба „Пожарна и
аварийна безопасност” и на Хигиенно-епидемиологичната инспекция. В конкретния
случай, в състава на Общинския експертен съвет по устройство на територията при
Община Добричка не е участвал представител на Областно пътно управление –
Добрич.
Изложените фактически
обстоятелства водят до извода, че разглеждането и одобряването на проекта за
„Организация на движението на тежкотоварни автомобили в с. Стефаново, общ. Добричка”
е осъществено в грубо нарушение на материалния закон, доколкото експертния
съвет, който го е разгледал и приел без забележки е бил в незаконен състав
/липсвал е представител на Областно пътно управление - Добрич/. Допуснатото
съществено нарушение на материалния закон рефлектира пряко и върху издадената впоследствие
Заповед № 1718/09.12.2016 г. от Кмета на Община Добричка, с която е било
наредено да се въведе забрана, чрез поставяне на знак „В4”, с цифра „5” – „Забранено
е влизането на товарни автомобили с тегло над пет тона”, съгласно проекта за
„Организация на движението на тежкотоварни автомобили в с. Стефаново, общ.
Добричка”.
За пълнота на изложението, съдът
намира за нужно да отбележи следното:
Съгласно т. 1 от цитираната
заповед, забраната е била въведена с цел осъществяване на защита и предпазване
от разрушаване на общински път DOB - 3102 и ул. „Първа” в с. Стефаново. При
това положение и с посочената в заповедта цел, е следвало да бъдат поставени
пътни знаци В 18 „Забранено е влизането на пътни превозни средства с маса с
товар, по-голяма от означената” и В19 „Забранено е влизането на пътни превозни
средства с натоварване на която и да е от осите, по-голямо от означеното”,
които знаци се използват за сигнализиране на пътен участък, в който движението
на пътни превозни средства с маса или осово натоварване над определените
стойности застрашава целостта на пътното съоръжение или на пътната настилка
/чл. 72, ал. 1 от Наредба № 18/23.07.2001 г. за сигнализация на пътищата с
пътни знаци/.
С оглед изложеното, съдът намира,
че издаването на обжалваното наказателно постановление за нарушение на въведена
забрана въз основа на Проект за „Организация на движението на тежкотоварни
автомобили в с. Стефаново, общ. Добричка”, разгледан и приет в грубо нарушение
на материалния закон, е основание за отмяната на наказателното постановление.
И не на последно място, от
събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че по ул.
„Първа” в с. Стефаново е била въведена забрана с пътен знак В4 „Забранено е
влизането на товарни автомобили” с поставена цифра „5“, който въвежда забрана
за влизането на товарни автомобили над 5 тона, но не и забрана, въведена с
пътен знак В18 „Забранено е влизането на ППС с маса с товар, по-голяма от
означената” и за неспазването на който знак е санкциониран жалбоподателят.
Видно от данните по
цялата административнонаказателна преписка, както и от допълнително събраните в
хода на съдебното производство материали по проект за „Организация на
движението на тежкотоварни автомобили в с. Стефаново, общ. Добричка“,
поставеният в с. Стефаново знак, за който се твърди, че не е спазен от водача
на товарния автомобил, е пътен знак В4 с поставена цифра „5“, който въвежда
забрана за влизането на товарни автомобили над 5 тона. Вместо това в АУАН и НП
е посочено, че Б. управлява товарен автомобил, като не спазва пътен знак В18.
При положение че никъде в кориците на делото не съществуват данни, които да
установяват, че непосредствено пред процесния участък от пътя е имало поставен
пътен знак В18, не е ясно защо наказващият орган е приел, че жалбоподателят не
е съобразил поведението си точно с този знак. Действително и двата знака /В4 и
В18/ са от една и съща група и имат забранителен характер, но се разграничават
по своите символи и обхват на действие, изисквайки различно по вид поведение от
участниците в движението по пътя. Пътен знак В4 забранява влизането на товарни
автомобили, докато пътен знак В18 забранява влизането на ППС с маса с товар, по
– голяма от означената, т.е. той има по-широко приложно поле и обхваща по-голям
кръг от задължени лица, тъй като забраната в него се отнася за всички ППС с
маса с товар, по-голяма от означената, а не само за товарните автомобили, както
е при знак В4. Вярно е, че разпоредбата на чл. 48, ал. 1 от ППЗДвП и
идентичната й разпоредба на чл. 66, ал. 2 от Наредба № 18/23.07.2001 г. за
сигнализацията на пътищата с пътни знаци допускат възможността под символа в
пътен знак В4 с число да се укаже масата в тонове, като в този случай забраната
се отнася само за превозни средства или състав от ППС, чиято маса с товар
надвишава указаното число, какъвто е и настоящият случай, но това не означава,
че може да се постави знак за равенство между двата знака В4 и В18, които си
остават самостоятелни и независими един от друг пътни знаци със специфични
характеристики и правно действие. Затова, като е вменил на жалбоподателя
нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП поради неспазване на пътен знак В18, а не на
пътен знак В4, наказващият орган е допуснал съществено процесуално нарушение,
водещо до необоснованост на фактическите му констатации и недоказаност на
обвинението, което е абсолютно основание за отмяна на процесното наказателно
постановление. В тази насока е и константната съдебна практика /Виж: Решение от
06.11.2019 г. по к.адм.д. № 527/2019 г. на АдмС – Добрич, Решение № 453 от
08.11.2019 г. по к.адм.д. № 526/2019 г. на АдмС – Добрич, Решение № 489 от
27.11.2019 г. по к.адм.д. № 633/2019 г. на АдмС – Добрич/.
Относно нарушението по чл. 100,
ал. 1, т. 1 от ЗДвП:
Съгласно чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за
управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния
талон към него.
За неспазване на това задължение
съответният водач се наказва с глоба 10 лева /чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП/.
Както вече бе посочено, АУАН е
бил съставен на 18.12.2018 г. в отсъствие на нарушителя, за извършено на
04.10.2018 г. нарушение, като му е бил връчен на 23.01.2019 г.
Видно от показанията на
актосъставителя М.В., дадени в съдебно заседание, текстът в АУАН „Не представя к.т. към СУМПС“ /цитат/ не
е изписан от него, а от колегата му, при връчването на акта на нарушителя на
23.01.2019 г., което дописване е процесуално недопустимо. Т.е., липсват
доказателства, че към момента на извършване на нарушението – 04.10.2018 г.,
жалбоподателят като водач на моторно превозно средство не е изпълнил
задължението си съобразно чл. 100, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП – да носи със
себе си контролният талон, поради което наказателното постановление и в тази му
част следва да бъде отменено.
В хода на съдебното производство от
жалбоподателя са били сторени разноски в размер на 360 /триста и шестдесет/
лв., представляващи адвокатско възнаграждение, което е било заплатено,
удостоверено с вписване на направеното плащане в договора за правна защита и
съдействие, съобразно Тълкувателно решение № 6/2012 от 6 ноември 2013 г.
С оглед изхода на спора, както и изрично
стореното от процесуалния представител на жалбоподателя писмено искане, съдът,
на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН във вр. с чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, следва да
присъди на жалбоподателя сторените по делото разноски в размер на 360 /триста и
шестдесет/ лв.
Така
мотивиран, съдът счита, че наказателното постановление следва да бъде отменено,
като незаконосъобразно, поради което и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно
постановление № 18-0851-002639 от 04.02.2019 г., издадено от Началника на
сектор „Пътна полиция” към ОДМВР – Добрич, с което на Г.С.Б. с ЕГН **********,
с адрес: ***, за нарушение по:
- чл. 6, т. 1 от ЗДвП, на
основание чл. 177, ал. 3, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание
ГЛОБА в размер на 500 /петстотин/ лв.
- чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП,
на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП е наложено административно
наказание ГЛОБА в размер на 10 /десет/ лв.
ОСЪЖДА Областна
дирекция на МВР – Добрич ДА ЗАПЛАТИ на Г.С.Б. с ЕГН **********, с адрес: ***,
сумата от 360 /триста и шестдесет/ лева разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред
Административен съд - Добрич в 14 - дневен срок от уведомяването на страните.
Районен съдия: /Данчо Д./