Производството е по реда на чл.389 и сл. от ГПК. Съдът е сезиран с молба от Ерджан Назим Алиосман, чрез пълномощника му адв.Дуков, за допускане на обезпечение на иска с правно основание чл.72, ал.1 от ЗС, по висящото настоящо производство, чрез спиране на изпълнението по изп.д. № 10/2011г. по описа на ЧСИ Хриса Пурнарова. Съдът, като прецени данните по делото, намира за установено следното: 1. От фактическа страна - производството по гр.№134/2010г. по описа на КОС е образувано по предявен от Ерджан Назим Алиосман против Нафие Юсеин Солак, иск с правно основание чл.72, ал.1 от ЗС, с който ищецът цели да бъде осъдена ответницата да му заплати сумата от 25 317.10 лв., представляваща стойността на извършените от него в качеството му на добросъвестен владелец, подобрения, с които реално се е увеличила стойността на имот - апартамент № 16, находящ се в гр.Джебел, община -Джебел, Кърджалийска област, ул. „Надежда „№2, бл. "Бреза", вх.А, ет.4 , ап.16. Представят се с молбата за допускане на исканото обезпечение доказателства, от които е видно, че взискателката по изп.дело № 868/2009г. по описа на ЧСИ Р.Сираков Нафие Юсеин Солак е подала молба на осн.пар.3 от ПЗР на ЗЧСИ посоченото изпълнително дело да бъде изпратено на ЧСИ Хриса Пурнарова за продължаване на принудителните изпълнителни действия спрямо длъжника по делото. С процесната молба се твърди, че била налице обезпечителна нужда, тъй като на 10.02.2011г. бил проведен въвод във владение от страна на ЧСИ Хриса Пурнарова по изпълнително дело № 10/2011г., с взискател по същото Нафие Солак, която получила фактическа власт върху описания по-горе имот, и бил определен срок за изнасяне на багажа на молителя от имота до 01.03.2011г. Молителят счита, че с така извършените изпълнителни действия би бил лишен от правната възможност да упражни правото си на задържане върху имота, което право било част от предмета на производството по чл.72, ал.1 от ЗС по гр.д.№ 134/2010г. по описа на КОС. За твърдяния въвод във владение се представя писмено доказателство – заверен препис от протокол за въвод във владение на недвижим имот по изп.дело №10/2011г. по описа на ЧСИ Хриса Пурнарова, от 10.02.2011г. От представения от молителя протокол за въвод във владение по изп.дело №10/2011г. по описа на ЧСИ Хриса Пурнарова, от 10.02.2011г. се установява, че от имота бил отстранен длъжникът Шенол Ниязи Алиосман. Представени са и други писмени доказателства, част от които са вече приети и приложени по настоящото гр.д.№ 134/2010г. по описа на КОС, и които са ирелевантни към исканото обезпечение, поради което и съдът не ги обсъжда – изпълнителен лист, НА за собственост №15 по дело №1015/2007г. на нотариус Григоров; НА за покупко-продажба на недвижим имот от 05.11.2007г. дело № 1023/2007г. на нотариус Григоров; предварителен договор от 05.04.2001г.; удостоверение изх.№109/20.20.2008г.; НА за учредяване на договорна ипотека №166 по дело №366/2008г. на нотариус Григоров; молба с вх.№401/13.01.2011г.; решение по в.гр.д.№356/2010г. по описа на КОС; удостоверение за граждански брак, протокол от 10.01.2011г. на ЧСИ Р.Сираков. 2. От правна страна – съгласно разпоредбата на чл.391, ал.1 от ГПК, обезпечение на иска се допуска, когато без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението, и то ако искът е подкрепен с писмени доказателства или ако бъде представена гаранция в определения от съда размер. Т.е., обезпечение на иска се допуска при наличието на няколко кумулативни предпоставки, а именно - наличие на допустим и вероятно основателен висящ иск, при който без допускането на поисканото обезпечение за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението, и то ако искът е подкрепен с относими писмени доказателства, или ако бъде представена гаранция в определен от съда размер. Необходимо е както наличие на обезпечителна нужда, така и съответствие между обезпечителната нужда и поисканата обезпечителна мярка. Съдът намира, че не са налице изискуемите се по закон предпоставки за допускане на исканото обезпечение, доколкото не се установява затрудняване или невъзможност да бъдат осъществени правата по едно осъдително решение. Предявеният в процеса иск е иск с цена, и спирането на изпълнителното дело, по което молителят е трето лице, не е адекватна обезпечителна мярка. Изпълнението на решението за евентуално присъждане на търсената сума няма да бъде затруднено, дори ако ищецът бъде отстранен от владението на имота. Очевидно целта на молителя е с исканата обезпечителна мярка да запази владението върху имота. Правата, които той има върху този имот могат и следва да бъдат защитени по друг ред, а именно - по реда на чл.435, ал.4отГПК. Водим от изложеното, и на основание чл.389 и сл. от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от Ерджан Назим Алиосман, ищец по гр.д. № 134/10г. по описа на КОС, искане с правно основание чл.389, ал.1, във вр. с чл.397, ал.1, т.3, предл. последно от ГПК за налагане на обезпечителна мярка-спиране на изпълнението по изп.дело № 10/2011г. по описа на ЧСИ Хриса Пурнарова. Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ПАС в едноседмичен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
|