Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260046 2.ХІІ.2020 год. гр.Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Хасковският окръжен съд, Наказателно отделение
в публичното заседание
на трети ноември
през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател : СТРАТИМИР ДИМИТРОВ
Членове
: БОРЯНА БОНЧЕВА
КРАСИМИР ДИМИТРОВ
при секретаря Веселена Караславова
прокурора Антон Стоянов
като разгледа докладваното от председателя
Внохд № 461описа за 2020 год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е въззивно по чл. 313 и сл. от НПК.
С Присъда № 26001/2.IX.2020
год. по нохд №195/2020 год. РС – Свиленград е признал подс.О.Е.И. *** виновен в това, че на 18.ХI.2019 г. в гр.С. управлявал МПС -
лек автомобил “Рено Клио”, рег.№ ******* с концентрация на
алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, а именно - 1,82 на хиляда, установено по надлежния ред с техническо
средство „Дрегер 7510“ с инв. №ARDN 0088, поради което и на осн. чл.343б ал.1 вр. чл.55 ал.1 т.1 и
ал.2 от НК му наложил наказания: „лишаване от
свобода“ за срок от 6 /шест/ месеца и „глоба” в размер на 100 /сто/ лв. Постановил
е наказанието „лишаване от свобода“ да се изтърпи ефективно при първоначален
„общ“ режим.
На осн. чл.343г е
наложил на подсъдимия и наказание „лишаване от правото да управлява МПС” за
срок от 10 месеца, като на осн. чл.59 ал.4 от НК е приспаднал от това наказание времето, през което той е бил лишен от това право по
административен ред, считано от 19.ХI.2019
год.
На осн. чл.68
ал.1 от НК е привел в изпълнение наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6
/шест/ месеца, наложено на подс.О.И. по силата на Определение №244/6.ХI.2018 год., с което е одобрено споразумение
за решаване на нохд №622/2018 год. също на РС – Свиленград, като е постановил
то да бъде изтърпяно изцяло, ефективно и преди наказанието, наложено му по
настоящото дело също при първоначален „общ“ режим.
Недоволен от така постановената присъда е останал прокурор от РП -
Свиленград, който в законния срок е
подал протест против същата с оплаквания, че е неправилна по отношение
приложението на чл.55 от НК поради липса на доказателства за многобройни и
изключителни смекчаващи обстоятелства, а размера на наложените наказания е явно
несправедлив и занижен. Намира, че от съда е била проявена неоправдана
снизходителност спрямо подсъдимия и така наложените наказания няма да му
въздействат поправително и превъзпитателно, нямало да се осъществи и
генералната превенция по отношение другите членове на обществото. По изложените
съображения се иска да се измени протестираната присъда в частта относно
размера на наложените наказания, като на подс.И. при условията на чл.54 от НК се
наложи наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 година, наказание „глоба“ в
размер на 600 лв., а лишаването от правото да се управлява МПС - за срок от 1
година и 4 месеца.
Против въззивния протест в законния срок не са постъпили възражения.
По въззивния протест не са направени доказателствени искания, такива
страните нямат и пред настоящата инстанция.
Пред въззивната инстанция прокурор от ОП- Хасково поддържа протеста
частично, като намира, че първоинстанционният съд е имал основания за
приложението на чл.55 от НК, а размера на наложените наказания следва да се
увеличи, но не до посочените в него параметри. Намира, че наказанието „лишаване
от свобода” следва да се наложи за срок от 8 месеца, а наказанието „глоба“ – в
размер на 150 лв. За наказанието „лишаване от правото да се управлява МПС“
счита, че поисканият по протеста срок от 1 година и 4 месеца е справедлив. Дава
заключение да се измени присъдата в посочения смисъл.
Ответникът по въвзивния
протест и подсъдим и неговият защитник оспорват протеста и намират наложените
наказания от първоинстанционния съд прецизно отмерени и напълно справедливи и
адекватни на установените по делото смекчаващи обстоятелства. Отправят искане
присъдата да бъде потвърдена.
Хасковският
окръжен съд, като провери правилността на протестираната присъда по посочените
в протеста оплаквания и изтъкнати доводи и служебно, констатира следното:
По
фактическата обстановка:
Подс.О.Е.И. ***. ******** гражданин, *******, ****** с ******* образование, *******. С Определение №244/6.ХI.2018 год., с което е одобрено споразумение за решаване на нохд
№622/2018 год. също на РС – Свиленград е осъждан за престъпление по чл.279 ал.1 от НК
затова, че на 23.Х.2018 год. в съучастие с друго лице влязъл през границата на
страната от Г. в Б. без разрешение на надлежните органи на властта. Въпреки
това негово осъждане характеристичните му данни са по-скоро положителни.
Макар пред
районния съд да не се е развило съкратено съдебно следствие по реда на глава
ХХVІІ- чл.370 и сл. от НПК и при условията на чл.371 т.2 от същия, той се е признал за виновен,
признал е и всички факти, изложени по обстоятелствената част на обвинителния
акт. Изразил е разкаяние и съжаление за стореното от него.
Тъй като нито по
фактическата обстановка, нито по правната квалификация на деянието има спор по
делото, или оплаквания по въззивния протест, настоящият съд намира, че е
достатъчно само да маркира същите.
На 18.ХI.2019 год. свидетелите А. и Б., служители на РУП- Свиленград
били на работа като автопатрул на бул.”Б.” в
близост до бензиностанзция „П.“. Около 23:50 часа покрай
тях преминал лек автомобил „Рено Клио”, рег.№ *******, управляван от подсъдимия О.И., който те решили да спрат за проверка.
Автомобилът не спрял на подадения сигнал със „стоп“ – палка и те го последвали
със служебния автомобил, подавайки звуков и светлинен сигнал. Тогава вече управлявания
от подсъдимия автомобил преустановил движението си. След проверка на
документите на водача установили неговата самоличност. Свидетелите констатирали,
че водачът мирише на алкохол и пред тях той потвърдил, че е изпил четири бири.
Поискали съдействие от дежурния по КАТ за извършване проверка съдържанието на
алкохол в кръвта на водача. Бил извършен тест с техническо средство „Дрегер 7510“ с инв. №ARDN 0088, което отчело
концентрация на алкохол в кръвта 1,82 на хиляда. Подсъдимият приел показанието и отказал кръвна проба.
Гореописаната
фактическа обстановка безпротиворечиво и категорично се установява от събраните
по делото доказателства – свидетелските показания на свидетелите А., Б., Б. и В. и
самопризнанието на подсъдимия.
По правната
квалификация:
Досежно
правилността и законосъоразността на правната квалификация на деянието няма
оплаквания от страните по делото, а няма и основания за такива. С присъдата
правилно е била споделена дадената по обвинителния акт правна квалификация.
По вида и
размера на наложените наказания:
Присъдата се протестира
само досежно размера, т.е. справедливостта на наложените наказания - тяхната
съразмерност спрямо извършеното деяние и възможността чрез така подбраните
наказания да се постигнат целите по чл.36 от НК. Основният довод по въззивния
протест е липса на законни основания за приложението на чл.55 от НК, който
обаче не се споделя от прокурор от ОП – Хасково, чието становище е да се завиши
размера на всяко едно от наказанията, но наказанията „лишаване от свобода“ и
„глоба“ да останат отмерени под законовия минимум.
За да приложи
разпоредбата на чл.55 от НК, районният съд е оценил като установени по делото
смекчаващи обстоятелства – сравнително добри характеристични данни, млада
възраст, оказано съдействие и на двете фази на производството за разкриване на
обективната истина, семейно и социално положение и осъзнаване на вината и
изразено искрено съжаление и разкаяние, като е приел, че са достатъчни да
обусловят същото. Приел е като ниска степента на обществена опасност на дееца,
а като малко по-висока - тази на деянието.
Следва да се отбележи,
че пълните самопризнания на подсъдимия се ценят в малко по-различна светлина,
когато делото не е протекло по реда на глава ХХVII
от НПК те следва да получат по-голяма тежест. Освен това настоящата
инстанция се съгласява, че въпреки
предходното му осъждане, очевидно плод на лекомислие, авантюризъм и незрялост,
характеристичните му данни могат да се приемат за по-скоро положителни. Останалите
изброени смекчаващи обстоятелства също са налице, а преценени в съвкупност са
многобройни. В крайна сметка обаче нормата на чл.55 от НК установява освен
чисто количествен /многобройни/ и качествен /изключителни/ критерии за
смекчаващите обстоятелства, още една твърде съществена предпоставка, за да е
обосновано приложението ѝ, а именно - и най-лекото, предвидено от
закона наказание да се окаже несъразмерно тежко. Отнася се за конкретна
преценка за всеки отделен, конкретен случай. В контекста именно на същата,
настоящият съд се съгласява с преценката на първостепенния и намира
приложението на чл.55 от НК в конкретния случай обосновано, правилно и
адекватно.
Въпреки това
протестът се преценява като частично основателен, а размера на наложените
наказания „лишаване от свобода“ и „глоба“ прекомерно занижен, въпреки, че
следва да останат отмерени под предвидения от закона минимум. Все пак следва да
се държи сметка за конкретни измерения на инкриминираното поведение на
подсъдимия - създадената потенциална опасност за останалите участници в
движението, предвид сравнително високата концентрация на алкохол, съчетана с
управлението на МПС в населено място. Ето защо въззивната инстанция счита, че
размера на наказанието „лишаване от свобода“ следва да се увеличи на 8 месеца,
а на наказанието „глоба“ – на 150 лв.
Що се отнася до
наказанието по чл.343г от НК „лишаване от правото да се управлява МПС“ –
приложението на чл.55 от НК не се отнася до него и размерът му в тази хипотеза не
е законово ограничен. Разбира се превесът на смекчаващите обстоятелства трябва
да намери отражение при определяне размера и на това наказание, но в съчетания
с величината на установената концентрация на алкохолно съдържание в кръвта на
подсъдимия, отмерения от районния съд такъв от 10 месеца наистина е прекомерно
снизходителен. Ето защо същият следва да бъде увеличен на 1 година и 4 месеца с
цел самият подсъдим да
осъзнае чрез постановената спрямо него присъда каква е обществената оценка на стореното.
За пълнота на
изложението следва да се отбележи, че първоинстанционният съд правилно е
определил първоначалния режим, при който следва да се изтърпят ефективно изцяло
и отделно двете наказания „лишаване от свобода“ на „общ“ при спазване правилата
на чл.57 ал.1 т.3 ЗИНЗС.
В гореизложената насока ще следва да се
измени обжалваната първоинстанционна присъда, поради частична основателност на
оплакванията по протеста на РП- Свиленград.
Така
мотивиран и на основание чл.334 т.3 вр. чл.337 ал.2 т.1 от НПК съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Присъда №26001/2.IХ.2020 год., постановена по нохд №195/2020 год. по описа на РС – Свиленград в частта, относно размера на наложените наказания, както следва:
УВЕЛИЧАВА размера на наложеното наказание „лишаване от свобода” от 6 /шест/ месеца на 8 /осем/ месеца;
УВЕЛИЧАВА размера на наложеното наказание „глоба“ от 100 /сто/ на 150 /сто и петдесет/ лв.;
УВЕЛИЧАВА размера на наложеното наказание по чл.343г от НК - „лишаване от правото да се управлява МПС” от 10 /десет/ месеца на 1 /една/ година и 4/четири/ месеца;
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :