ПРОТОКОЛ
№ 208
гр. Златоград, 10.06.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на десети юни
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Динко К. Хаджиев
при участието на секретаря Йоанна З. Башева
Сложи за разглеждане докладваното от Динко К. Хаджиев Гражданско дело №
20255420100045 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
ИЩЕЦЪТ Д. М. Н. - редовно призован, лично, представлява се от адв.
Е. В..
ОТВЕТНИКЪТ ОБЩИНА Н. - редовно призована, не изпраща
представител.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ А. И. С. – редовно призован, лично.
АДВ. В. – Моля, да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
СЪДЪТ не е в състояние да покани страните към спогодба, поради
неявяване на представител на ответната община.
СЪДЪТ пристъпи към изяснява на предварителните въпроси и
фактическата страна на спора.
АДВ. В. – Няма да правя отвод на състава на съда. Нямам искания.
СЪДЪТ пристъпи към доклад по делото.
ОБСТОЯТЕЛСТВАТА, от които произтичат претендираните права е
твърдението на ищеца, че е собственик на част с 300кв.м от имот с
идентификатор 51319.502.140, целият с площ 459кв.м в землището на гр. Н..
Правната квалификация е разпоредбата на чл. 124, ал. 1 ГПК вр. с
чл. 77 от ЗС и чл. 79, ал. 1 от ЗС.
Няма права и обстоятелства, които се признават. Няма и
обстоятелства, които не подлежат на доказване. Няма твърдения от страните,
за които същите не представят доказателства и не сочат такива за събиране.
1
В тежест на ищеца е да докаже, че владее процесната реална част
явно, спокойно и необезпокоявано от 1977г., като е облагородил имота и го
ползва като нива, която засажда с различни земеделски култури. Процесният
имот граничи с имот, собственост на ищеца, а именно имот с идентификатор
51319.502.138, в който ищецът има жилищна сграда.
От около 10г. процесният имот е превърнат от нива в овощна градина.
Ищецът следва да докаже, че при направена справка установил, че за
целия имот с идентификатор 51319.502.140 има съставен акт за частна
общинска собственост.
Следва да докаже, че имотът не е отчуждаван и за него не е заплащано
обезщетение.
Ответникът не навежда фактически твърдения, а признава иска,
поради което не носи доказателствена тежест.
СЪДЪТ предоставя възможност на страните да изложат становището
си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да
предприемат съответните процесуални действия.
АДВ. В. – Приемам доклада, нямам възражения и бележки. Да се
приеме за окончателен.
СЪДЪТ намира, че ще следва да обяви за окончателен
гореизложеният проект за доклад, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА за окончателен гореизложеният проект за доклад.
СЪДЪТ ПРИСТЪПИ КЪМ СЪДЕБНО ДИРЕНЕ.
На основание чл.146, ал.4 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото
допуснатите такива с Определение № 98/02.04.2025 г., а именно ксерокопия
представени от ищцата на: Скица на ПИ № 15-116400-21.01.2025 г. за ПИ с
идентификатор 51319.502.140 и Удостоверение за данъчна оценка по чл. 264,
ал.1 ДОПК, изх. № **********/05.03.2025 г., издадено от Община Н..
АДВ. В. – Моля, да пристъпим към разпит на вещото лице.
СЪДЪТ пристъпи към разпит на вещото лице, на което сне
самоличността, както следва:
А. И. С. – **Г., българин, български гражданин, неосъждан, неженен,
без дела и родство със страните.
НАПОМНИ се отг. по чл.291 НК. Обеща да даде безпристрастно и
обективно заключение.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ А. С. – Изготвил съм заключение, което поддържам.
АДВ. В. - Нямам въпроси към вещото лице. Да се приеме
заключението.
СЪДЪТ намира, че заключението е обективно и отговаря в пълнота на
2
поставените въпроси, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА заключението на вещото лице А. И. С..
НА ВЕЩОТО ЛИЦЕ да се изплати внесеното от ищеца
възнаграждение в размер 500 лева.
АДВ. В. – Уважаеми г-н Председател, с оглед приемане на
заключението на вещото лице, то на осн. чл. 214 от ГПК правя изменение на
иска, като моля, същия да се счита предявен за реална част от процесния имот
с площ 250кв.м, както е показано от вещото лице и скицата приподписана от
съда да бъде неразделна част, а не както в началото иска е предявен за част с
площ 300кв.м.
СЪДЪТ намира искането за основателно, то е направено и
своевременно, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА изменение на предявения иск, като същия да се счита
предявен за част от ПИ с идентификатор 51319.502.140 с площ 250квл.м, а не
както първоначално е предявен с площ от 300кв.м.
АДВ. В. - Уважаеми г-н Председател, по настоящото производство е
налице признание на иска от изрично упълномощен представител на
ответната страна, ще се ползваме от него, именно във връзка с горното моля,
да прекратите съдебното дирене, да постановите съдебен акт съобразно
направеното признание, както и да бъдат присъдени направените съдебно-
деловодни разноски, съгласно представени списък. Считам, че не са налице
отрицателните предпоставки, визирани в чл. 237, ал. 3, т. 1 и 2 от ГПК, а и
настоящото производство не е такова, каквото законодателят е изключил от
разпоредбата на чл. 237 ГПК.
СЪДЪТ намира, че в случая са налице основанията по чл. 237, ал. 1 от
ГПК, а освен това липсват отрицателните предпоставки по ал. 3 от същата
разпоредба. Вярно е, че в Решение №20/07.04.2014г. на ВКС по гр.д.
№5289/2013г., първо г.о. е постановено, че е недопустимо признание на иск,
когато предметът на този иск е право на собственост върху недвижим имот. В
това решение обаче ВКС не застава категорично на тази позиция, а дава
възможност съдът първо да се произнесе по допустимостта на иска,
съобразно изложените твърдения и след това да се произнесе по
основателността и евентуално, да допусне и уважи признанието на иска.
Поради всичко гореизложено, съдът намира, че в случая е излишно
съдът да указва на страните, против волята им, да ангажират доказателства за
основателността на иска. Следва също така да се посочи, че ако съдът
възприеме становище за недопустимост на признанието на иск, то страните
биха могли да прибегнат до ползване на други облекчени правни фигури за
приключване на делата, с цел незаплащане на разноски от ответника, като
например неприсъствено решение, а също така и спогодба. Следва също така
да се посочи че там, където законодателят е искал да изключи приложението
на признанието на иск, той го е направил изрично с правни норми, като
3
например чл. 318, чл. 324, чл. 331, чл. 334 и 339 от ГПК.
Законодателят е предвидил не случайно в това производство, когато
съдът констатира, че са налице условията на чл. 237, ал. 1 от ГПК, съдът да
прекрати съдебното дирене. Тоест, предполага се, че съдебното дирене е
започнало, но законодателят е дал възможност то да бъде прекратено, защото
е безсмислено да се събират още доказателства. В настоящия случай, съдът е
започнал съдебното дирене, като е приел и приложил по делото допуснатите с
определението по чл. 140 от ГПК писмени доказателства, разпитал е вещото
лице и е приел заключението му.
Водим от гореизложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ.
ОБЯВЯВА на страните, че ще се произнесе с решение, съобразно
признанието на иска.
ПОСОЧВА 10.07.2025г., като ден, в който ще обяви решението си.
ПРОТОКОЛЪТ се изготви в с.з.
ЗАСЕДАНИЕТО приключи в 13:46 ч.
Съдия при Районен съд – Златоград: __________Д.Х._____________
Секретар: __________Й.Б._____________
4