РЕШЕНИЕ
№ 4
гр. Ямбол , 06.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, VII СЪСТАВ в закрито заседание на шести
януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Невена И. Несторова
като разгледа докладваното от Невена И. Несторова Административно
наказателно дело № 20202330200830 по описа за 2020 година
Подадена е жалба от Б. А. П., ЕГН **********, с адрес: гр.Б.., бул.„*** срещу
Наказателно постановление № **** г. на Началник сектор Пътна полиция Я. към
ОДМВР Я., с което на жалбоподателят на основание чл.179, ал.6, т.1 от ЗДвП е
наложена глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП, основание
чл.185 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 20 лв. за нарушение на чл.190, ал.3 от
ЗДвП и на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 10 лв.
за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. Със жалбата се прави искане наказателното
постановление да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, издадено в
противоречие с материалния закон и в противоречие с целта на закона по съображения,
подробно изложени в жалбата.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с
редовно упълномощен процесуален представител – адв. П. от АК – Б., който поддържа
жалбата си по изложените съображения и моли за отмяна на наказателното
постановление.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. С
изпращане на административнонаказателната преписка се прави искане за оставяне на
жалбата без уважение и потвърждаване на наложеното наказание.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства приема за
установена следната фактическа обстановка:
1
На 19.11.2019 год. жалбоподателят Б. А. П. управлявал товарен автомобил
„Дачия Логан“ с рег. № *** на територията на община Т. в посока към автомагистрала
„***“. В 12:59 часа същият бил спрян за проверка от свидетелите В. – служител на
сектор Пътна полиция Я.. Констатирано е, че левият фар на автомобила не свети на
габаритни, къси и дълги светлини. В хода на проверката се установило, че
жалбоподателят не е заплатил в срока за доброволно заплащане наложената му глоба с
фиш серия*** г. Установено е също така, че жалбоподателят не носи контролния талон
към СУМПС. За констатациите от проверката на К. бил съставен акт за установяване
на административно нарушение серия GA № *** г. за нарушения на чл.139, ал.1, т.1 от
ЗДвП, чл.190, ал.3 от ЗДвП и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, като жалбоподателят нямал
възражения. Впоследствие, въз основа на АУАН е издадено обжалваното наказателно
постановление, с което на П.на основание чл.179, ал.6, т.1 от ЗДвП е наложена глоба в
размер на 50 лв. за нарушение на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП, основание чл.185 от ЗДвП е
наложена глоба в размер на 20 лв. за нарушение на чл.190, ал.3 от ЗДвП и на основание
чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 10 лв. за нарушение на
чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка се установява от свидетелските показания на
актосъставителя Василев и на свидетеля Паскалев, както и на приобщените към
доказателствения материал по делото писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът намира
следното:
Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от
надлежно легитимирано лице.
Разгледана по същество същата се явява частично основателна по следните
съображения:
Относно нарушението по чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП:
Разпоредбата на чл.139, ал.1, т.1 от Закона за движението по пътищата
предвижда, че движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат
технически изправни, т.е. макар и не директно адресирана до него, нормата предписва
правило за поведение на водача, като предвижда, че същият следва да управлява само
технически изправно пътно превозно средство. Фактическите констатации отразени в
АУАН, не се опровергават от събраните по делото гласни и писмени доказателства,
като от показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че левият фар
на автомобила, управляван от жалбоподателят не е работил. Същият имал резервна
крушка и на място я е сменил. Безспорно е установено, че е констатирано нарушение и
2
собственикът на МПС може да бъде санкциониран. В конкретния случай е доказано
нарушението по чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП, като в случая неизправността на МПС се е
изразявала в неработещи преден ляв фар. От текста на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП се
установява, че придвижването с технически неизправно средство принципно е
забранено и осъществяването му в нарушение на визираното правило представлява
нарушение. В случая АПО е приел, че е налице незначителна неизправност, като е
установено, че не е създаден риск за останалите участници в движението. В случая и от
показанията на полицейските служители на сектор Пътна полиция Ямбол се
установява, че нарушението е установено в светлата част на деня. Но съдът намира, че
управление на МПС с една несветеща светлина, в светлата част на денонощието,
разкрива значително по-ниска степен на обществена опасност на жалбоподателя, който
очевидно и в момента на извършване на проверката е изразил критично отношение към
извършеното. Поради изложеното, съдът намира, че неправилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като
административнонаказващият орган неправилно е наложил административно
наказание, тъй като същото се явява несъобразено с целите на
административнонаказателната отговорност. Установеното формално нарушение е
извършено за първи път, като всички установени обстоятелства за случая , за който е
санкциониран жалбоподателя предпоставят явна незначителност на деянието. От
същото не са произлезли каквито и да било вредоносни последици и е нямало опасност
да настъпят, тъй като нарушението е извършено през деня. Ако има извършено
нарушение, то е пълна липса на обществена опасност и наказващият орган е следвало
да приеме, че се касае за „маловажен случай“ административно нарушение по смисъла
на чл.28 от ЗАНН. Т.е., следвало е да не налага наказание, а да предупреди нарушителя
устно или писмено, както намери за целесъобразно. В конкретния случай, в
наказателното постановление е посочено, че деянието не е маловажен случай по чл.28
от ЗАНН, но не е посочено кои са причините за това., като липсват съображения и
мотиви на наказващият орган да не приложи посочената привилегия на закона.
Преценката за „маловажност на случая“ подлежи на съдебен контрол. В неговия обхват
се включва и проверката за законосъобразност на преценката на чл.28 от ЗАНН.
Когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 от ЗАНН са налице, но
наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното
постановление поради издаването му в противоречие със закона.
Относно нарушението по чл.190, ал.3 от ЗДвП:
С оглед съдържащата се в разпоредбата на чл.190, ал.3 от ЗДвП правна
регламентация /наложеното наказание „глоба“ се заплаща в едномесечен срок от
влизането в сила на наказателното постановление, електронен фиш или съдебното
решение или определение на съда при обжалване/ липсата на плащане на наложената
3
глоба по фиш в определения за доброволно изпълнение на публичното задължение
срок, не е основание за реализиране на административнонаказателна отговорност на
основание чл.185 от ЗДвП. Нормативно установените правни последици, които
законът предвижда при неспазване на регламентирания в чл.190, ал.3 от ЗДвП срок за
заплащане на глобата, се свързват единствено с предприемане на мерки за
принудително събиране на публичното държавно вземане и/или с налагане на
принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.„д“ от ЗДвП - временно
отнемане на СУМПС на водач, който управлява МПС с наложено наказание глоба,
незаплатена в срока за доброволно заплащане - до заплащане на дължимата глоба.
Съдът отбелязва, че е налице неправилно приложение на материалния закон за
бездействието на жалбоподателя П. да плати наложената с фиш глоба по ЗДвП, тъй
като разпоредбата на чл.190, ал.3 от същия закон изисква плащане на наказателното
постановление или на електронния фиш в едномесечен срок от влизането им в сила,
съответно от влизането в сила на съдебното решение или определение на съда. След
изтичане на този срок вземането се изпраща на публичния изпълнител. Разпоредбата
на чл.186, ал.7 от ЗДвП, основание за издаване на фиш, предвижда глобата по него,
която не е платена доброволно в 7-дневен срок от датата на издаването му, се смята за
влязло в сила наказателно постановление и се изпраща за събиране на публичния
изпълнител т.е. сроковете за доброволно плащане на глобите, наложени с фиш е
различен от този по чл.190, ал.3 от ЗДвП. Освен това систематичното място на
сочената за нарушена разпоредба е след общия административно наказателен състав по
чл.185 от ЗДвП, поради което не попада в приложното му поле. Поради което
наказателното постановление в тази му част следва да бъде отменено като
незаконосъобразно. В този смисъл е и решение от 06.02.2020 г., постановено по КАНД
№***г. на Административен съд – гр.Ш.
Относно нарушението по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП:
Разпоредбата на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП задължава водачът на МПС да носи
свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория и
контролния талон към него, като фактическия състав на чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП
включва неносене на определените документи – в случая контролния талон. Налице са
всички елементи от фактическия състав на нарушението, като е безспорно установено,
че жалбоподателят П. като водач на управляваното от него МПС - товарен автомобил
„Дачия Логан“ с рег. № .... при извършването му на проверка от контролните органи не
е носил контролния талон към свидетелството за управление на моторното превозно
средство, което управлява, с което е нарушил горепосочената разпоредба от Закона за
движението по пътищата. Правилно е била приложена от административнонаказващия
орган санкционната норма на чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП, като му е наложена глоба
в размер на 10 лв. и тъй като размера на глобата, определена в горепосочената
4
разпоредба е фиксиран, съдът счита, че липсва законово основание за намаляването й.
Предвид гореизложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление в
тази му част следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
При този изход на делото и на основание чл.63, ал.4 вр. ал.3 от ЗАНН вр. чл. 143
от АПК вр. чл.18, ал.2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и с оглед направено искане в тази насока, жалбоподателят има право
на разноски в размер на 300 лв.
Предвид изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № *** г. на Началник сектор Пътна
полиция Я. към ОДМВР Я., упълномощен с МЗ *** г. в частта, с която на Б. А. П.
ЕГН***, с адрес: гр.Б., бул.„***, на основание чл.179, ал.6, т.1 от ЗДвП е наложена
глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП и основание чл.185
от ЗДвП е наложена глоба в размер на 20 лв. за нарушение на чл.190, ал.3 от ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № ***г. на Началник сектор
Пътна полиция Я. към ОДМВР Я. упълномощен с МЗ /// г. в частта, с което на Б. А. П.
ЕГН *********, с адрес: гр.Б., бул.„***, на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП е
наложена глоба в размер на 10 лв. за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Я.да заплати на Б. А. П., ЕГН **********, с адрес:
гр.Б., бул.„*** направените по делото разноски в размер на 300 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.Я. в 14-
дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
5