Решение по дело №5100/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 262611
Дата: 21 април 2021 г. (в сила от 21 април 2021 г.)
Съдия: Стилияна Красимирова Григорова
Дело: 20211100505100
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 19 април 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Гр. София, 21.04.2021 г.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА МАВРОВА

 

ЧЛЕНОВЕ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА

 

РАЙНА МАРТИНОВА

 

 

като разгледа докладваното от съдия Григорова ч.гр.д. № 5100 по описа на съда за 2021 г., констатира следното:

 

 

Производството е образувано е по подадена от Ц.Д.Д., чрез адв. Х. Р., жалба срещу разпореждане от 17.02.2021 г. на ЧСИ, рег. № 851, с което производството по изп.д. № 20208510401837 е спряно;

Жалбоподателят твърди, че обжалваното разпореждане се основава на незаконосъобразно разпореждане от 29.01.2021 г. по ч.гр. д. № 30012/2020 г. по описа на СРС, с което е спряно принудителното изпълнение по изп.д. № 20208510401837 по описа на ЧСИ № 851 на Камарата на ЧСИ.

Ответникът по жалбата В.С.Ж.изразява становище за неоснователност на жалбата. Изложените в нея доводи са срещу разпореждане на СРС, а не срещу разпореждането на съдебния изпълните, поради което ги счита за неотносими.

В депозираните по реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК мотиви съдебният изпълнител е изложил, че в случая се касае за съдебен акт, с който принудителното изпълнение е спряно и въз основа на него ЧСИ, рег. № 851 е постановил акта си.

Софийски градски съд намира, че жалбата е подадена от легитимирано лица – взискателя в изпълнителното производство, в двуседмичния срок по чл. 436, ал. 1 от ГПК и срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител – спиране на принудителното изпълнение – чл. 435, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ГПК.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

По молба на Ц.Д.Д. от 23.09.2020 г. е образувано изп.д. № 20208510401837 за събиране на задължения на В.С.Ж.по изпълнителен лист от 17.08.2020 г. по ч.гр.д. № 30012/2020 г. по описа на СРС. Титулът е издаден въз основа на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК, въз основа на документ по чл. 417, т. 10 от ГПК – запис на заповед от 15.05.2018 г. за сумата от 40 000 лева.

Поканата за доброволно изпълнение е връчена на длъжника на 05.10.2020 г. и на 07.10.2020 г. В.С.Ж.е представил на съдебния изпълнител входирано в СРС възражение срещу заповедта за изпълнение. В молбата си от 07.10.2020 г. длъжникът е поискал спиране на принудителното изпълнение, тъй като задължението произтичало от запис на заповед.

С разпореждане от 07.10.2020 г. съдебният изпълнител спрял принудителното изпълнение.

На 11.01.2021 г. взискателят представил по изп.д. № 20208510401837 заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК от 17.08.2020 г. с отбелязване, че същата е влязла в сила на 06.11.2020 г. и с разпореждане от същата дата принудителното изпълнение е възобновено.

На 10.02.2021 г. длъжникът е поискал незабавно вдигане на наложените запори на дружествените си дялове в „Перла парк“ ООД. Приложил е разпореждане от 29.01.2021 г. по ч.гр.д. № 30012/2020 г. по описа на СРС, в което съдът приел, че неправилно е отбелязал заповедта за незабавно изпълнение от 17.08.2020 г. да е влязла в сила на 06.11.2020 г.

По искане на съдебния изпълнител на 17.02.2021 г. по изп.д. № 20208510401837 е постъпило разпореждане от 29.01.2021 г., с което принудителното изпълнение е спряно, а на заявителя Ц.Д.Д. е указано в едноседмичен срок от уведомяването да върне издадения му препис от заповедта от 17.08.2020 г. с неправилно извършеното отбелязване, че същата е влязла в сила на 06.11.2020 г.

С разпореждане от 17.02.2021 г. съдебният изпълнител е спрял принудителното изпълнение и е разпоредил да се изпрати служебно на СРС заповедта по чл. 417 от ГПК от 17.08.2020 г. с извършеното отбелязване за влизането й в сила на 06.11.2020 г.

В чл. 432, ал. 1 от ГПК са посочени случаите, при които изпълнителното производство се спира. В т. 1 – 6 на нормата са изброени конкретни хипотези, а т. 7 предвижда спиране и в други случаи, предвидени в закона.

По аргумент от нормата на чл. 420, ал. 1 от ГПК, когато заповедта за незабавно изпълнение е издадена въз основа на запис на заповед, при подадено в срок възражение от длъжника, принудителното изпълнение се спира по силата на закона. Основанието за спиране на изпълнението в този случай е сред предвидените в т. 7на чл. 432, ал. 1 от ГПК. Нито съда, постановил заповедта по чл. 417 от ГПК, нито съдебният изпълнител дължат обсъждане на предпоставки за спирането, различни от това подадено ли е в срок възражението срещу заповедта за незабавно изпълнение, издадена въз основа на запис на заповед.

В случая безспорно се установява, че длъжникът е подал възражение два дни след като му е връчена от съдебния изпълнител поканата за доброволно изпълнение, придружена от заповедта по чл. 417 от ГПК от 17.08.2020 г. Това е достатъчно за настъпване на последиците по чл. 420, ал. 1 от ГПК – спиране на принудителното изпълнение.

Като правилно и законосъобразно, разпореждането на съдебния изпълнител следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И:

 

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 13922/01.03.2021 г. на Ц.Д.Д., ЕГН ********** срещу разпореждане от 17.02.2021 г. на ЧСИ, рег. № 851 на Камарата на ЧСИ, с което е спряно принудителното изпълнение по изп.д. № 20208510401837 по описа на ЧСИ, рег. № 851.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ:         1.               2.