Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 21.04.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи април през две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕЛЕНА МАВРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
РАЙНА МАРТИНОВА
като разгледа докладваното от
съдия Григорова ч.гр.д. № 5100 по описа на съда за 2021 г., констатира
следното:
Производството е образувано
е по подадена от Ц.Д.Д., чрез адв. Х. Р., жалба срещу
разпореждане от 17.02.2021 г. на ЧСИ, рег. № 851, с което производството по изп.д.
№ 20208510401837 е спряно;
Жалбоподателят
твърди, че обжалваното разпореждане се основава на незаконосъобразно
разпореждане от 29.01.2021 г. по ч.гр. д. № 30012/2020 г. по описа на СРС, с
което е спряно принудителното изпълнение по изп.д. № 20208510401837 по описа на
ЧСИ № 851 на Камарата на ЧСИ.
Ответникът по
жалбата В.С.Ж.изразява становище за неоснователност на жалбата. Изложените в
нея доводи са срещу разпореждане на СРС, а не срещу разпореждането на съдебния
изпълните, поради което ги счита за неотносими.
В депозираните по
реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК мотиви съдебният изпълнител е изложил, че в
случая се касае за съдебен акт, с който принудителното изпълнение е спряно и въз
основа на него ЧСИ, рег. № 851 е постановил акта си.
Софийски градски
съд намира, че жалбата е подадена от легитимирано лица – взискателя в
изпълнителното производство, в двуседмичния срок по чл. 436, ал. 1 от ГПК и
срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител – спиране на принудителното
изпълнение – чл. 435, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ГПК.
Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
По молба на Ц.Д.Д. от 23.09.2020 г. е образувано изп.д. № 20208510401837 за
събиране на задължения на В.С.Ж.по изпълнителен лист от 17.08.2020 г. по ч.гр.д.
№ 30012/2020 г. по описа на СРС. Титулът е издаден въз основа на заповед за
незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК, въз основа на документ по чл. 417, т.
10 от ГПК – запис на заповед от 15.05.2018 г. за сумата от 40 000 лева.
Поканата за
доброволно изпълнение е връчена на длъжника на 05.10.2020 г. и на 07.10.2020 г.
В.С.Ж.е представил на съдебния изпълнител входирано в СРС възражение срещу
заповедта за изпълнение. В молбата си от 07.10.2020 г. длъжникът е поискал
спиране на принудителното изпълнение, тъй като задължението произтичало от
запис на заповед.
С разпореждане от
07.10.2020 г. съдебният изпълнител спрял принудителното изпълнение.
На 11.01.2021 г.
взискателят представил по изп.д. № 20208510401837 заповед за изпълнение по чл.
417 от ГПК от 17.08.2020 г. с отбелязване, че същата е влязла в сила на
06.11.2020 г. и с разпореждане от същата дата принудителното изпълнение е
възобновено.
На 10.02.2021 г.
длъжникът е поискал незабавно вдигане на наложените запори на дружествените си
дялове в „Перла парк“ ООД. Приложил е разпореждане от 29.01.2021 г. по ч.гр.д.
№ 30012/2020 г. по описа на СРС, в което съдът приел, че неправилно е отбелязал
заповедта за незабавно изпълнение от 17.08.2020 г. да е влязла в сила на
06.11.2020 г.
По искане на
съдебния изпълнител на 17.02.2021 г. по изп.д. № 20208510401837 е постъпило
разпореждане от 29.01.2021 г., с което принудителното изпълнение е спряно, а на
заявителя Ц.Д.Д. е указано в едноседмичен срок от
уведомяването да върне издадения му препис от заповедта от 17.08.2020 г. с
неправилно извършеното отбелязване, че същата е влязла в сила на 06.11.2020 г.
С разпореждане от
17.02.2021 г. съдебният изпълнител е спрял принудителното изпълнение и е
разпоредил да се изпрати служебно на СРС заповедта по чл. 417 от ГПК от
17.08.2020 г. с извършеното отбелязване за влизането й в сила на 06.11.2020 г.
В чл. 432, ал. 1
от ГПК са посочени случаите, при които изпълнителното производство се спира. В
т. 1 – 6 на нормата са изброени конкретни хипотези, а т. 7 предвижда спиране и
в други случаи, предвидени в закона.
По аргумент от
нормата на чл. 420, ал. 1 от ГПК, когато заповедта за незабавно изпълнение е
издадена въз основа на запис на заповед, при подадено в срок възражение от
длъжника, принудителното изпълнение се спира по силата на закона. Основанието
за спиране на изпълнението в този случай е сред предвидените в т. 7на чл. 432,
ал. 1 от ГПК. Нито съда, постановил заповедта по чл. 417 от ГПК, нито съдебният
изпълнител дължат обсъждане на предпоставки за спирането, различни от това
подадено ли е в срок възражението срещу заповедта за незабавно изпълнение,
издадена въз основа на запис на заповед.
В случая безспорно
се установява, че длъжникът е подал възражение два дни след като му е връчена
от съдебния изпълнител поканата за доброволно изпълнение, придружена от
заповедта по чл. 417 от ГПК от 17.08.2020 г. Това е достатъчно за настъпване на
последиците по чл. 420, ал. 1 от ГПК – спиране на принудителното изпълнение.
Като правилно и
законосъобразно, разпореждането на съдебния изпълнител следва да бъде
потвърдено.
Така мотивиран,
съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
жалба вх. № 13922/01.03.2021 г. на Ц.Д.Д., ЕГН **********
срещу разпореждане от 17.02.2021 г. на ЧСИ, рег. № 851 на Камарата на ЧСИ, с
което е спряно принудителното изпълнение по изп.д. № 20208510401837 по описа на
ЧСИ, рег. № 851.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.