Р Е Ш Е Н И Е
гр. София,
15.01.2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО-Брачни
състави, І-ви въззивен брачен състав в закрито заседание на петнадесети януари две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМАНА ЙОСИФОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАТЯ ХАСЪМСКА
ЕМИЛИЯ
АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от съдия
Хасъмска ч. гр. дело № 15584 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.435,
ал.2, т.6 от ГПК.
Образувано
е по жалба вх. № 146974/28.11.2019 г. по описа на СГС /вх. № 16350/17.10.2019 г.
по описа на ЧСИ/, подадена от П.В. К.-Т., в качеството й на физическо лице ЕТ „П.
К.-Т.“- длъжник по изпълнителното дело, срещу действия на ЧСИ Г.Д., рег. № 781
на Камарата на ЧСИ, с район на действие Софийски градски съд по
изпълнително дело № 20137810400380, изразяващи се в отказ да се
прекрати на основание чл.433, ал.1, т. 5 и т.8 ГПК по отношение на нея производството
по изпълнителното дело. Жалбоподателката счита отказа на съдебния изпълнител за
неправилен и незаконосъобразен. Излага съображенията си, поради които моли съда
да постанови прекратяване на производството по отношение на длъжника ЕТ „П. К.-Т.“.
Взискателят
по изпълнителното дело - „Райфайзенбанк
(България)” ЕАД, в законоустановения срок по чл. 436, ал. 3, изр. 1 от ГПК изразява становище за неоснователност на депозираната от длъжника частна
жалба.
По
делото са представени мотиви на ЧСИ Г.Д., рег. № 781 на Камарата на ЧСИ, с
район на действие Софийски градски съд по чл.436, ал.3, изр.2 от ГПК, с които е заявено становище за неоснователност на жалбата.
Приложено
е и копие от изпълнителното дело.
Съдът, след като обсъди
доводите на жалбоподателката, взе предвид мотивите на ЧСИ и представените по делото доказателства, приема за установено
следното:
Изпълнително дело
№ 20137810400380 е образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден по гр.д.
№ 1 1557/2013 г. на Софийски районен съд, І ГО, 33 състав, по молба на
„РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ" ЕАД ЕИК ******срещу ЕТ „П.К.”, ЕИК ******и С.Б.Т.,
ЕГН **********, за заплащане на сумата в размер на 10 720,50 евро главница,
ведно със законната лихва, считано от 15.03.2013 г. до окончателното й изплащане, 1 255.49 евро лихви, 1 152.46 лв.
съдебни разноски, 570 лв. юрисконсултско възнаграждение, ведно с таксите и
разноските по изпълнението.
Вземането на банката взискател е обезпечено с договорна ипотека,
съгласно нотариален акт № 83, том XVII
oт 18.05.2007 г. и договорна ипотека, съгласно
нотариален акт № 123, том LVІ от
02.11,2006 г.
Върху недвижимия
имот Магазин № 2, находящ се в гр. София, местността Бояна, ул. „******, нов
адрес: ул.„ ******е наложена възбрана от ЧСИ от 09.05.2013 г.
Спрямо същите
длъжници с молба вх. № 1490/30.01.2014 г. „Райфайзенбанк (България)” ЕАД
образува второ изпълнително дело № 20147810400077, въз основа на изпълнителен лист,
издаден по гр.д. 48505/201З г. на СРС, 39 състав, за заплащане на сумата от 32
954,12 евро главница, което по изрично искане на банката е присъединено
към изп. дело №
20137810400380. Вземането на банката е
обезпечено с договорна ипотека, съгласно нотариален акт № 123, том LVI
от 02.11.2006 г. Върху недвижимия имот
Апартамент № 78, находящ се в гр. София, ж.к. „******, е наложена възбрана от
ЧСИ от 13.03.2014 г.
Изпълнението по
първото дело №20137810400380 е насочено срещу Магазин № 2, собственост на П.В. К.-Т. и С.Б.Т..
На 12.08.2014
г. е извършена публична продан по реда на чл. 487 ГПК.
Съдебният изпълнител възлага имота на купувача С.В.П., при цена
46 500 лв.
Изпълнението по
второто дело № 20147810400077 е насочено срещу недвижим имот Апартамент № 78, находящ се в гр. София, ж.к.
„******, собственост на ипотекарните длъжници В.К.С.и С.Д.С..
На 16.03.2016 г. е извършена
публична продан по реда на чл. 487 ГПК. Съдебният изпълнител възлага имота на
купувача Р.Б.Ц., при цена 64 801 лв. Изготвено е постановление за възлагане на
името на купувача от 17.03.2016 г.
На 21.04.2016 г.
длъжницата П.В.
К.-Т. е депозирала жалба вх. № 6249 срещу
постановлението за възлагане от 17.03.2016 г., чиято законосъобразност оспорва
на основание чл. 435, ал. 3 ГПК - поради ненадлежно извършено наддаване по изпълнително
дело № 20147810400077, както и срещу „извършеното разпределение“ по изпълнително
дело №20137810400380.
На 21.04.2016 г.
постъпва жалба от ипотекарните длъжници В.К.С.и С.Д.С. срещу изготвеното
постановление от 17.03.2016 г. по и.д. № 20147810400077 и срещу „изготвено
разпределение“ по и.д. №
20137810400380.
Съгласно
приложените по делото Определение № 22318 от 31.08.2017 г. по описа на СГС,
Решение № 8333 от 16.11.2016 г. по описа на СГС и Определение № 1904 от
09.06.2017 г. по описа на САС, законосъобразността на оспорените изпълнителни
действия на съдебния изпълнител по двете дела са потвърдени от съда.
През месец март 2019 г. и.д №20147810400077
е прехвърлено при ЧСИ М.Ц..
На 26.04.2016
г. по
искане на взискателя „РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ“ ЕАД е изпратено запорно съобщение
до трето задължено лице “CMC Е.“ ЕООД на длъжника С.Б.Т.. Същият не е наложен поради
липса на актуален адрес на работодателя.
По искане на
кредитора от 05.12.2016 г. са извършени нови справки за трудови договори,
регистрирани МПС, както и справки относно наличие недвижимо имущество на
длъжниците.
С разпореждане
от 24.08.2017 г., съгласно
запорно съобщение изх. №13611, е наложен запор върху банковите сметки в
„СИБАНК“ ЕАД на П.В. К.-Т..
На 05.03.2019 г.
по молба на кредитора е извършено ново имуществено проучване на
длъжниците, в резултат на които са наложени нови запори до П.В. К.-Т. в
качеството й на ЕТ „П.К.“ в „Райфайзенбанк България“ ЕАД, „ПИБ“ АД и „Уникредит
Булбанк“ АД на 29.03.2019 г., както и наложена възбрана върху имот в гр. София,
собственост на С.Б.Т. от 29.03.2019 г.
По молба на
взискателя от 08.07.2019 г. е
издадено удостоверение за присъединяване, на основание чл. 456 ГПК по и.д. №
90/2019 г. по описа на ЧСИ Г.Н., peг. № 923.
На 11.10.2019 г.
постъпва молба от длъжницата П.В. К.-Т., чрез адв. К.С., с искане за
прекратяване на изпълнителното дело спрямо ЕТ „П. К.-Т.” с ЕИК ******, на
основание чл. 433, ал. 1, т. 5 и т. 8 ГПК, поради непоискване от страна на
взискателя извършване на изпълнителни действия в продължение на две години.
ЧСИ Г.Д., рег. № 781 на Камарата на ЧСИ с обжалваното разпореждане е постановил отказ от
прекратяване на изпълнението, поради това, че не са настъпили условия за
перемция. Адв. К.С.е уведомен, съгласно съобщение изх. № 14215/16.10.2019 г. на
същата дата.
Въз основа на така установеното, съдът намира
следното от правна страна :
Жалбата е процесуално допустима. Същата е
подадена от процесуално легитимирано лице – длъжникът, срещу подлежащо на
обжалване действие по чл.435, ал. 2, т. 6 от ГПК – отказа на съдебния изпълнител
да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна,
поради следното:
В чл. 433 от ГПК законодателят изчерпателно е
уредил хипотезите, в които се стига до прекратяване и приключване на
изпълнението.
Съгласно чл.
433, ал. 1, т. 5 ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление,
когато посоченото от взискателя имущество не може да бъде продадено и не може
да бъде намерено друго секвестируемо имущество.
Разпоредбата на
чл. 433, ал. 1, т. 5 ГПК е пряко свързана със задължението на длъжника по чл.
448 от ГПК за деклариране на имуществото и доходите си. Липсата на достатъчно
имущество се установява не от закона, а от съдебния изпълнител с протокола по
чл. 448, ал. 1 ГПК. Прекратяването на това основание не настъпва ех lege,
а едва когато са изпълнени всички изисквания
на чл. 448 ГПК, включително и в производството пред районния съд.
Без да е
проведено производството по чл. 448 ГПК, съдебният изпълнител не може да го прекрати
на основание чл. 433, ал.1, т.5 ГПК.
От данните по
делото е видно, че и двамата длъжника притежават секвестируемо имущество.
Съгласно справка от Община Ковачевци № П-538 от 04.04.2019 г., жалбоподателката
П.В. К.-Т. е придобила недвижим имот по наследство от починалата си майка - С.Д.С.,
находящ се в с. Ракиловци, общ. Ковачевци. Длъжника С.Б.Т. е собственик на
недвижим имот в гр.София и възбранен в полза на „Райфайзенбанк България” АД от
29.03.2019 г.
Сред основанията, водещи до прекратяване на изпълнението е
визирано и това по т. 8, където е предвидено, че изпълнителното производство се
прекратява, ако взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. В процесната
хипотеза жалбоподателят се позовава именно на реализацията на това
прекратително основание.
С ТР
№2/2013 г. на ОСГТК на ВКС – т.10, е прието, че когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и
изпълнителното производство е прекратено на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК, нова
погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано
или е предприето последното валидно изпълнително действие. Според мотивите на
същото тълкувателно решение прекъсва давността предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо от
това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива
на частния съдебен изпълнител по възлагане на взискателя, съгласно чл.18 ал.1 ЗЧСИ/ - насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и др. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. Прието е, че не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително
дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването
на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне непогасения
остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на
влязлото в сила разпределение и др.
Със същото ТР е прието, че при изпълнителния
процес давността се прекъсва многократно с предприемането на всеки отделен
изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо
съответния способ. Посочено е, че искането да бъде приложен отделен
изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да
го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Прието е, че нова
давност започва да тече с предприемането на всяко действие за принудително
изпълнение.
Със същото ТР е прието, че когато взискателят
не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години,
изпълнителното производство се прекратява на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК, че
прекратяването на изпълнителното
производство, поради т. нар. “перемпция”, настъпва по силата на закона, а
съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото
прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни
факти. Прието е, че без правно значение е дали съдебният изпълнител ще
постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи
това. Прекратяването на изпълнителното производство става по право, като новата
давност започва да тече от предприемането на последното по време валидно
изпълнително действие.
В жалбата няма конкретно посочен двугодишен срок, в рамките
на който да са настъпили предпоставките на перемпцията.
Видно
от гореизложената фактическа обстановка, взискателят ежегодно търси начини и
способи за събиране на вземанията си спрямо длъжниците едновременно и по двете
дела- №20137810400380 и изп.
д. № 20147810400077, които следва да се разглеждат заедно, предвид
присъединяването на вземанията.
Молбите и действията, които са прекъсвали сроковете за перемпция
са следните: на 12.08.2014 г.- публична продан, на 16.03.2016 г.- публична продан,
на 26.04.2016 г.- запорно съобщение, на 24.08.2017 г.
- запор до „Сибанк“, на 05.03.2019 г.-
молба от кредитора с искане за запор и опис на движими и наложен
запор, на 29.03.2019 г. – наложена възбрана.
Поради
изложеното- активността на взискателя
през цялото време от образуване на изпълнителното дело, прекратяване на което
се иска, до настоящия момент, същия не следва да търпи санкцията на чл. 433,
ал. 1, т. 8 ГПК, която е само за бездействащия кредитор.
Въз основа на изложеното, съдът намира, че
жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. 146974/28.11.2019 г. по описа на СГС
на П.В. К.-Т., в качеството й на физическо лице ЕТ „П. К.-Т.“ – длъжник по
изпълнителното дело, срещу действия на ЧСИ Г.Д., рег. № 781 на Камарата на ЧСИ,
с район на действие СГС по изпълнително дело № 20137810400380, изразяващи се в отказ да прекрати
производството по изпълнителното дело по отношения на нея, като неоснователна.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.