Р Е
Ш Е Н
И Е
№
град
София, 07.12.2015 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданска колегия, І отделение, 1
състав, в публично заседание на десети ноември през две хиляди и петнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЕН ВОДЕНИЧАРОВ
при секретаря В.С., като разгледа докладваното от съдия Воденичаров
гр. дело № 11961 по описа за 2014 година и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е
иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 вр. чл. 124 от ГПК.
Постъпила е искова молба от „Р. /Б./”
ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, представлявана от С.Н.
– пълномощник срещу Н.П.Н., ЕГН **********, с адрес: *** и Г.М.Н. в качеството
й на солидарен длъжник за установяване на съществуващо вземане с правно
основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК.
В исковата молба, ищецът твърди,
че между „Р. /Б./” ЕАД и Н.П.Н. е сключен Договор за банков кредит от
29.05.2007 г. за рефинансиране на кредит и за потребителски нужди. По силата на
този договор „Р. /Б./” ЕАД предоставя на Н.П.Н. банков кредит с първоначален
кредитен лимит в размер на 81 817.09 лева. Солидарният длъжник Г.М.Н.
встъпва в правоотношението като подписва Договора за банков кредит. Между
страните е уговорено, че се дължи възнаградителна лихва в размер на 7%,
представляваща СБР плюс 2.5 пункта годишно, а в случай на забава дължат на
Банката неустойка в размер на 12 пункта надбавка над възнаградителната лихва. В
последствие договорът е изменен и допълнен с Анекс № 1/21.05.2009 г., Анекс №
2/14.10.2009 г., Анекс № 3/14.05.2010 г. и Анекс № 4/20.05.2011 г. В чл. 2 от
Анекс № 4 се приема, че вземанията на банката към 20.05.2011 г. по Договор от
29.05.2007 г. са в размер на 75 574.55 лева – главница и 104.96 лева –
текуща редовна лихва. Ищецът е посочил, че съгласно чл. 430 от ТЗ основно
задължение на заемателя е да върне заетата сума в уговорения срок.
Твърди
се, че вследствие неплащането на периодичните платежи се е стигнало до
неизпълнение на договора, което довело да настъпване на предсрочна изискеумост
на вземането. Твърди се още, че предсрочната изискуемост е настъпила с
достигане до адреса на кредитополучателя на писмо с изх. № 001-43301, съгласно
чл. 10.2 от Договора, поради настъпил случай на неизпълнение – неплащане на
основание чл. 9.1 от Договора, и с писмо изх. № 001-43302 до съдлъжника, както
и че длъжниците са уведомени за предсрочната изискуемост с исковата молба.
Поддържа, че въз основа на Договор за банков кредит от 29.05.2007 г., Анекс № 1/21.05.2009
г., Анекс № 2/14.10.2009 г., Анекс № 3/14.05.2010 г. и Анекс № 4/20.05.2011 г., от името на „Р. /Б./” ЕАД е депозирано до РС - София заявление за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК. По повод същото е
образувано ч.гр.д. № 37868/2013 г. по описа на РС – София, като съдът е издал
Заповед за изпълнение от 17.10.2013 г. и изпълнителен лист, с която ответниците
в качеството им на длъжници са осъдени да заплатят на Банката сумите, а именно сумата
от 74 458.06 лева – главница, ведно със законната лихва за периода от
11.09.2013 г. до изплащане на вземането, лихва в размер на 3 901.64 лева
за периода от 15.10.2012 г. до 09.06.2013 г., наказателна лихва в размер на
3 777.52 лева за периода от 15.11.2012 г. до 10.09.2013 г. и 2 913.74
лева разноски по делото.
В хода
на заповедното производство са депозирани възражения на основание чл. 414 от ГПК, поради което РС - София е указал в свое Разпореждане от 27.06.2014г.
предявяването на иск за установяване на възразените вземания. Ищецът излага
доводи, че има интерес да бъде установено, че Н.П.Н. и Г.М.Н. му дължат горните суми, посочени в
заповедта за изпълнение. Претендира разноски.
Ответниците оспорват предявения
иск по основание и размер. Твърдят, че не дължат претендираните от ищеца „Р. (Б.)” ЕАД суми, тъй като
същите не са били ликвидни и изискуеми към момента на депозиране на Заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК. Сочат определени клаузи от Договора за банков кредит от
29.05.2007 г. и подписаните към него четири допълнителни споразумения от
21.05.2009 г., 14.10.2009 г., 14.05.2010 г. и 20.05.2011 г. като неравноправни и поставят банката в господстващо
положение. Клаузите,
които оспорват са: чл. 4.2 от
Договора за банков кредит от 29.05.2007 г., съгласно който при промяна на пазарните условия, Банката може
едностранно да променя лихвата в частта СБР; чл.
1.1. и чл. 1.2. от Анекс № 2/14.10.2009 г., съгласно
който
стойността на СБР се определя от Комитет по управление на активите и пасивите
на банката и може ежемесечно да бъде преразглеждан и променян при промяна на
пазарните условия; чл.1.1. и чл. 1.2. от Анекс №
3/14.05.2010 г., които са в същия смисъл като измененията в Анекс № 2; и чл.1.1
и чл. 1.2. от Анекс № 4/20.05.2011 г., които са в същия смисъл като измененията
в Анекси № 1 и 2. Сочат, че банката едностранно увеличавала лихвата по
договора, с което се увеличавал размерът на дължимите от тях месечни вноски.
Поради това всички месечни суми, внесени от тях по кредита над първоначално уговорената месечна
вноска от 709,52 лева (впоследствие
увеличавана на 872,16 лева, видно от Анекс № 1, Анекс № 2, Анекс № 3 и
погасителен план от 29.10.2008 г., който ответниците са приложили и на 849,39 лева, видно от Анекс № 4 и погасителен
план от 15.06.2011 г.) са неоснователно платени и претенцията на „Р. (Б.)” ЕАД
следва да бъде намалена с тях. Във
връзка с това правят възражение за прихващане с дължимите
от ищеца към тях суми (надплатени от тях суми за периода от сключване на
договора за кредит до обявяването му за предсрочно изискуем. На следващо място
твърдят, че никога не са
получавали посочените от „Р. (Б.)” ЕАД писма за обявяване на предсрочна
изискуемост на кредита. Във връзка с изложеното, молят съда да отхвърли предявения иск и
претендират разноски.
С допълнителна искова молба
ищецът оспорва изцяло твърденията на ответниците, че посочените от тях клаузи
от Договора за банков кредит от 29.05.2007 г., чл. 1.1. и чл. 1.2. от Анекс № 2/14.10.2009 г., чл.1.1. и чл. 1.2. от Анекс № 3/14.05.2010 г., чл.1.1
и чл. 1.2. от Анекс № 4/20.05.2011 г., са неравноправни и поставят Банката в господстващо положение. Сочи,
че цитираните клаузи уреждат основното насрещно задължение на
кредитополучателя, да заплаща дължимото на банката възнаграждение, а именно
договорната лихва за ползване на осигурения му финансов ресурс в срока на
договора. Посочва,
че в нито една от тези клаузи
изпълнението на задължението на банката да предостави кредит в уговорения
размер не е поставено в зависимост от някакво условие, чието изпълнение да
зависи от нейната воля, каквато хипотеза е предмет на чл.143, т.З ЗЗП., както и че, съгласно
чл.4.2. от процесния Договор за кредит - „при промяна на пазарните условия,
банката може едностранно да променя лихвата в частта СБР /стойност на банковия
ресурс/, като новият лихвен процент влиза в сила от датата, посочена в
уведомлението до кредитополучателя". Посочва, че за никаква недобросъвестност и уговорка във вреда на потребителя не може
да се говори, предвид факта, че цитираните договорни клаузи не предвиждат, че
банката може напълно произволно да повишава лихвения процент, а предвиждат
възможност за промяна на същия в зависимост от промените в пазарните условия, както и че в атакуваните клаузи
изрично е посочено при какви основания банката може да променя лихвата в частта
СБР, съгласно настъпилите изменения на пазарните условия. Сочи като неоснователно
и твърдението за неравноправност на цитираните клаузи по смисъла на чл. 143, т.
10 от ЗЗП, като твърди, че в процесиите клаузи е изрично предвидена, както конкретната компонента,
формираща лихвения процент, която подлежи на промяна, а именно СБР, така и
факторите, от които зависи СБР и основанията за промяната на СБР, а оттук и на
лихвения процент по кредита - промени в пазарните условия, които повлияват
именно стойността, по която банката на практика си набавя този ресурс през
даден период. На следващо
място посочва, че
уговорката за едностранна промяна на лихвения процент от страна на банката в
срока на договора за кредит определено не е нищожна, а напълно действителна според чл. 10, ал. З от ЗПК, който е специален по отношение на ЗЗП, като посочва, че разпоредбата на чл. 10 от ЗПК обаче изрично
изключва от приложното си поле случая, когато договорът изрично предвижда възможност
за промяна на лихвения процент едностранно от страна на кредитора, а чл.14 от ЗПК също урежда изрично възможността за
промяна в лихвения процент, като изисква само уведомление до потребителя за
промяната, както и за размера на новите вноски. Като неоснователно е посочено и твърдението за
неравноправност по смисъла на чл.143, т.12 ЗЗП, който урежда хипотези, напълно
неотносими към процесния договор за кредит и който наред с това не се прилага
по отношение на банковите кредити, доколкото същите са стока от посочените в
чл.144, ал.З, т.1 от ЗЗП. Относно
позоваването от ответниците на Директива 93/13 ЕИО ищецът е посочил, че ЗЗП е синхронизиран с Директивата, а самата тя
не регулира пряко обществени отношения. Поддържа твърдението си в
исковата молба, че към момента на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.417 от ГПК, вземането на банката по процесния договор е било
изискуемо, тъй като банката ги е уведомила, затова че е обявила вземанията си
за предсрочно изискуеми.
В отговор на допълнителна искова молба
подадена от „Р. Б.” ЕАД ответниците изразяват становище за неоснователност и необоснованост на
същата. Твърдят, че никъде в договора между страните не се
съдържат основанията, при които банката може да променя своя СБР, а посочването, че това става при промяна на пазарните
условия е абсолютно неясно и неопределяемо. Сочат, че е неоснователно и твърдението на „Р. (Б.)”
ЕАД, че оспорените от ответниците клаузи
за едностранна промяна на лихвения процент от страна на банката не са нищожни,
тъй като те изцяло отговарят на изискванията на чл. 14 от ЗПК. Сочат още, че неблагоприятните последици на цитираната разпоредба на
чл. 143, т. 12 от ЗЗП, търговецът може да избегне само в случай, че предвиди в
договора възможност потребителят да се откаже от договора т.е. право да го
прекрати, но отново без насрещни неблагоприятни последици, като плащане на
допълнителни такси, лихви, комисионни и т.н, каквото право в процесния договор
не е предвидено. Поддържат
като неоснователно твърдението, че
към момента на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 417 от ГПК, вземането на банката по процесния договор не е било изискуемо,
тъй като тя не ги е уведомила, че е обявила вземанията си за
предсрочно изискуеми.
Съдът като
прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, съобразно
разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 29.05.2007 г. между „Р. Б.“ЕАД като Банката, и Н.П.Н.
като кредитополучател, и Г.М.Н. като съдлъжник, е сключен Договор за банков кредит,
по силата на който Банката отпуска на кредитополучателя кредит в размер на 81
817,09 лв., който ще бъде използван за рефинансиране на кредит и потребителски
нужди с краен срок за погасяване - 25.05.2023 г. Банката отпуска еднократно
цялата сума по договора по сметка на кредитополучателя. Кредитополучателят
усвоява еднократно сумата по кредита в срок до 30 дни след представяне на
всички искани от Банката документи. За ползвания кредит кредитополучателят
заплаща на Банката годишна лихва в размер на 7% за целия срок на кредита.
Лихвата представлява СБР за лева + 2,50 пункта надбавка годишно. Комисионна за
управление - 2%. При забава плащанията на дължимите суми Кредитополучателят
дължи на Банката обезщетение за забава - наказателна надбавка към лихвата в
размер на 12 пункта годишно. Наказателната лихва представлява договорената
лихва, увеличена с наказателната надбавка, начислена на годишна база върху
цялата усвоена и непогасена главница за времето на забавата до окончателното
изплащане на забавените задължения. Кредитът се погасява с една първа
изравнителна вноска от 343,62 лв., и 191 равни месечни вноски, всяка в размер
на 709,52 лв., дължими на 25-то число на съответния месец, считано от
25.06.2007 г. до 25.05.2023 г.
На 21.05.2009 г. между страните е сключен Анекс N 1 към
Договор за банков кредит от 29.05.2007 г., като с него кредитополучателят дава
своето съгласие падежната дата по договора да се промени от 25-то число на
15-то число на съответния месец. Крайният срок за погасяване на кредита се
променя на 15.06.2023 г. Страните се съгласяват, че към датата на подписване на
Анекса остатъчната главница по кредита е в размер на 76 810,33 лв., и ще бъде
погасена по следния начин: една първоначална изравнителна вноска от 1 320,22
лв., дължима на 15.06.2009 г., и 168 равни месечни вноски, всяка от 872,16 лв.,
дължими на 15-то число на съответния месец, считано от 15.07.2009 г. до 15.06.2023
г.
На 14.10.2009 г. между страните е сключен Анекс N 2 към
Договор за банков кредит от 29.05.2007 г., като с него СБР е определен на 8%,
като се определя при какви условия СБР може да бъде едностранно променен от
Банката. Кредитополучателят дава своето съгласие падежната дата по договора да
се промени от 25-то число на 15-то число на съответния месец. Крайният срок за
погасяване на кредита се променя на 15.06.2023 г. Страните се съгласяват, че
към датата на подписване на Анекса остатъчната главница по кредита е в размер
на 75 999,48 лв., и 642,83 лв. - текуща редовна лихва. Краен срок за погасяване
на кредита - 15.12.2023 г. Кредитът ще бъде погасен по следния начин: 165 равни
анюитетни месечни вноски, всяка от по 872,16 лв., дължими на 15-то число на
съответния месец, считано от 15.04.2010 г. до 15.12.2023 г., а дължимата лихва
от 642,83 лв. ще се изплати еднократно на 15.10.2009 г. При неплащане изцяло
или частично на което и да е парично задължение в продължение на 150 дни от
датата на падежа, считано от 151-вия ден, кредитът става автоматично и
незабавно предсрочно изискуем.
На 14.05.2010 г. между страните е сключен Анекс N 3 към Договор за банков кредит
от 29.05.2007 г., Анекс N1 от 21.05.2009 г. и Анекс N 2 от 14.10.2009 г. към него, по силата на който е определен на
8%, като се определя при какви условия СБР може да бъде едностранно променен от
Банката. Страните се съгласяват, че към датата на подписване на Анекса
остатъчната главница по кредита е в размер на 75 792,32 лв., и 641,08 лв. текуща
редовна лихва. Краен срок за погасяване на кредита - 15.12.2024 г. Кредитът ще
бъде погасен по следния начин: 164 равни анюитетни месечни вноски, всяка от по
872,16 лв., дължими на 15-то число на съответния месец, считано от 15.05.2011
г. до 15.12.2024 г. При забава плащанията на дължимите суми кредитополучателят
дължи на банката обезщетение за забава - наказателна надбавка към лихвата в
размер на 12 пункта годишно върху забавената сума за времето на забавата до
окончателното изплащане на забавените задължения. При неплащане изцяло или
частично на което и да е парично задължение в продължение на 90 дни от датата
на падежа, считано от 91-вия ден, кредитът става автоматично и незабавно
предсрочно изискуем.
На 20.05.2011 г. между страните е сключен Анекс N 4 към
Договор за банков кредит от 29.05.2007 г. и с него СБР се променя на 7,5%, като
СБР се определя от КУАП на Банката. ГЛП става с надбавката 10%. Страните се
съгласяват, че към датата на подписване на Анекса остатъчната главница по
кредита е в размер на 75 574,55 лв., и 104,96 лв. - текуща редовна лихва. Краен
срок за погасяване на кредита - 15.12.2025 г. Кредитът ще бъде погасен по
следния начин: 163 равни анюитетни месечни вноски, всяка от по 849,39 лв.,
дължими на 15-то число на съответния месец, считано от 15.06.2012 г. до
15.12.2025 г., и една месечна вноска от 104,96 лв. - текуща редовна лихва. При
забава плащанията на дължимите суми кредитополучателят дължи на банката
обезщетение за забава - наказателна надбавка към лихвата в размер на 10 пункта
годишно (наказателната лихва става 20%) върху забавената сума за времето на
забавата до окончателното изплащане на забавените задължения. При неплащане
изцяло или частично на което и да е парично задължение в продължение на 150 дни
от датата на падежа, считано от 151-вия ден, кредитът става автоматично и
незабавно предсрочно изискуем. На 18.06.2007г. сума в
размер на 81 817,09 лева е преведена по сметка и титуляр Н.П.Н..
С писмо изх. № 001-43301 адресирно до Н.П.Н., съгласно чл. 10.2 от Договора
за банков кредит от 29.05.2007 г., Анекс № 1/21.05.2009 г., Анекс №
2/14.10.2009 г., Анекс № 3/14.05.2010 г. и Анекс № 4/20.05.2011 г. поради настъпил случай на неизпълнение –
неплащане на основание чл. 9.1 от Договора, и с писмо изх. № 001-43302 до Г.М.Н., Банката е посочила, че за периода от 14.11.2012 г. до 16.05.2013 г. не са
платили дължимите към банката месечни вноски, което съгласно договора за банков
кредит представлява случай на неизпълнение. В писмото е посочено, че предоставеният
кредит е обявен от Банката за изцяло и предсрочно изискуем. Със същото длъжниците
са поканени доброволно да изпълнят посоченото задължение в пълен размер, като е
упоменато, че при неизпълнение Банката ще реализира правата си по вземанията си
по чл. 417 от ГПК вр. чл. 60, ал. 2 от ЗКИ. Видно от отбелязването върху
приложените обратни разписки, писмата са останали непотърсени. На 10.06.2013 г.
е осчетоводена предсрочна изискуемост на вземанията на банката по договора за
кредит.
По делото е допусната и приета съдебно-счетоводна
експертиза, изготвена от вещото лице М., чието заключение като неоспорено,
обективно и компетентно дадено се възприема изцяло от съда и от което се установява, че на 18.06.2007 г. е преведена сума в размер на 81 817,09
лева по сметка и титуляр Н.П.Н.. Посочено е, че просрочените задължения по договора към 16.05.2013 г. - датата на
изпращане на писмата за
предсрочна изискуемост, просрочените задължения по договора към 11.09.2013 г. -
датата на подаване на заявлението
за изпълнителен лист и просрочените задължения по договора към 05.08.2014 г. -
датата на завеждане на исковата молба в съда са: непогасените
вноски за 15.11.2012 г.; 15.12.2012 г.; 15.012013 г.: 15.02.2013 г.; 15.03.2013
г.; 15.04.2013 г.; 15.05.2013
г. Размерът на задълженията към датата на
подаване на заявлението за изпълнителен лист - 11.09.2013 г., е 83 779,96 лв, а размерът на задълженията към датата на изготвяне на
експертизата - 14.04.2015 г. е 102 380,10 лв. Претендираната просрочена наказателна лихва в размер
на 3 777,52
лв. е формирана върху просрочените главници от дължимите вноски, като размерът на просрочените главници, периоди на
начисляване на лихвата, и съответният лихвен процент са описани в таблица. Броят
на дните в просрочие към 10.06.2013 г. е 206 дни. Броят на дните в просрочие
към 11.09.2013 г. е 297 дни. Броят на дните в просрочие към 05.08.2014 г. е 622
дни. Извършените плащания от Н.П.Н. и Г.М.Н. за погасяване на задълженията по
Договор за кредит от 29.05.2007г. възлизат на 55 797,30 лева. Определените месечни вноски по погасителен план за периода от сключване на
договора до датата на последно погасената вноска са общо в размер на 46 613,68
лв. Определените месечни вноски за реално внасяне за
периода от сключване на договора до датата на последно погасената вноска са
общо в размер на 48 197,61 лв. Разликата между реално внесените
суми и тези по договора е в размер на 1 583,93 лв. Определеният размер на наказателната лихва по договора е 19%.
От допълнителното заключение се
установява, че основният
компонент на СБР е СОФИБОР, а той е фиксинг на котировките на
необезпечени депозити в български левове, предлагани на българския междубанков
пазар. Той се изготвя за набор от срочности в 11:00 ч. (местно време) всеки
работен ден като средна величина от котировките “продава”, подадени от
представителна група банки. - от „ПРАВИЛА И ПРОЦЕДУРИ ЗА ИЗГОТВЯНЕ НА СПРАВОЧНИ
ИНДЕКСИ “СОФИБОР” И “СОФИБИД” на БНБ. Като дефиниция Софибор отговаря
еднозначно на заложеното в договора на ответниците - това е „лихвеният процент
по междубанковите депозити за лева по котировка „предлага”. Относно
“съответния период” - Софибор съществува от 2003г., като максималният срок на
предлаганите междубанкови депозити до октомври 2007г. е три месеца. Оттогава,
лихви за депозити се предлагат и за 6 и 12 месеца, каквато е обичайната
практика за такъв тип индекси, подобно на Либор (аналогичен курс на Лондонския
междубанков пазар) и Юрибор (междубанков пазар за евро в еврозоната). Няма
обаче сигурност, че Софибор ще съществува за целия срок на кредитите, които са
отпуснати на база СБР за лева, т.е. 10, 15, 20 или 30 години напред. За това в договора за кредит не е посочен недвусмислено Софибор, а е описан начинът на изчислението му.
Р. прилага Софибор като съставен елемент на СБР в
неговата максимална срочност, която от октомври 2007г. насам е 1г. Р. Б. ЕАД
(РББГ) следва политика на съотнасяне на срочността по активите и пасивите, като
елемент от управлението на ликвидния риск за Банката. Това е указано и в
договора на ответниците, където се коментира съответствие между използвания
пазарен индекс за СБР и срочността на кредита. Но максималната срочност на
междубанковото финансиране, като част от пасива, е 1 година, докато кредитният
портфейл на Банката, както и кредитът на ответниците е със значително по-голяма
срочност. Така, срочността на 12-м. Софибор в изчислението на СБР е значително
по-ниска от срочността на кредитите в РББГ. Хипотетично, стойността на Софибор
при срочност над 12 м. би била по-висока и би довела до по-висок СБР, в случай
че такава стойност на Софибор съществуваше. Това се дължи на т.нар. ликвидна
премия, която отразява по-големия риск, който кредиторът носи с оглед
разсрочването на вземането му в по-дългосрочен план. Но тъй като срочност на
Софибор за повече от 12-м. не съществува, Р. използва максималната достъпна
срочност на междубанковия пазар, а тя е 3 месеца до октомври 2007г. и 12 месеца
от тогава насам. За сравнение, минималният срок на отпусканите от Банката
потребителски кредити е точно равен на 12 месеца. Така на практика може да се
каже, че Банката се отказва от полагаемата се ликвидна премия за риска, който
поема при отпускането на дългосрочни кредити, финансирани от краткосрочни
задължения.
При така установена фактическа
обстановка, съдът приема от правна страна следното:
По допустимостта на иска:
Настоящото производство е
образувано по иск, предявен от кредитора в заповедното производство за
установяване съществуване на вземанията му срещу длъжниците, за които е
издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК. Искът, по който се
развива производството по делото е предявен в изискуемия по закон едномесечен
срок, считано от датата на връчване на съобщението за постъпило възражение и
има за предмет същото вземане, за което е издадена заповедта за незабавно
изпълнение. По изложените съображения настоящият състав намира предявения иск
за допустим.
По основателността:
Разгледан по същество искът е частично
основателен.
Ищецът претендира установяване на
вземания - по отношение на ответниците въз основа на договор за банков кредит
/чл.430 ТЗ/.
Съгласно правилата за
разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да докаже, че спорното
право е възникнало, в случая това са обстоятелства, свързани със съществуването
на валидно възникнало облигационно правоотношение, по което той е кредитор, а
ответниците – длъжници и настъпване на изискуемостта на вземането, като
ответниците следва да ангажират доказателства за правоунищожаващи,
правоизключващи или правопогасяващи възражения срещу вземането.
Не се спори между страните, че е налице
валидно възникнало облигационно правоотношение по силата на сключения Договор
за банков кредит от 29.05.2007 г., Анекс № 1/21.05.2009 г., Анекс №
2/14.10.2009 г., Анекс № 3/14.05.2010 г. и Анекс № 4/20.05.2011 г. Следователно
съдът приема, че по делото безспорно се установи наличие на договорно
правоотношение, което предполага насрещни съвпадащи по целта си волеизявления,
които са довели до възникване на облигационно правоотношение.
От доказателствата по делото
безспорно се установи, че кредиторът е изпълнил своето задължение като е
предоставил паричната сума по договора на длъжниците по него. От приетата по
делото съдебно-счетоводна експертиза се установи, че отпуснатият кредит по
Договор за банков кредит от 29.05.2007 г., Анекс № 1/21.05.2009 г., Анекс №
2/14.10.2009 г., Анекс № 3/14.05.2010 г. и Анекс № 4/20.05.2011 г. е усвоен
еднократно на 18.06.2007г. в размер на 81 817,09 лева. Следователно съдът намира, че
банката – кредитодател е изпълнила своето основно задължение за предоставянето
на договорения кредит. Същевременно не са представени доказателства за
прекратяване на тези договорни отношения, както и за изпълнение изцяло на
задълженията на длъжниците за плащане на договорените вноски по кредита.
Сочените от ответниците клаузи по
Договор за банков кредит от 29.05.2007 г., Анекс № 1/21.05.2009 г., Анекс №
2/14.10.2009 г., Анекс № 3/14.05.2010 г. и Анекс № 4/20.05.2011 г., са
индивидуално уговорени, какъвто е и договорът между страните. Н.П.Н. и Г.М.Н.
са се запознали с договора и с всички негови клаузи при сключването му и в
случай на несъгласие с някои от клаузите са можели да искат тяхната промяна
преди подписване на договора, имали са възможност да влияят върху съдържанието
на договора. Клаузите на Договор за банков кредит от 29.05.2007 г. са
индивидуално уговорени, тъй-като и в договора и в Анекс № 1/21.05.2009 г.,
Анекс № 2/14.10.2009 г., Анекс № 3/14.05.2010 г. и Анекс № 4/20.05.2011 г.
изрично е записано, че са неразделна част от договора, и с подписване на
договора, съответно на анексите към договора, ответниците са се запознали с тях
и ги приемат, така че в случай на несъгласие с някои клаузи Н.П.Н. и Г.М.Н. са
имали възможност, тъй-като са били запознати със съдържанието им, да искат
тяхната промяна преди подписване на договора, понеже са имали възможност да
влияят върху тяхното съдържание. Поради което при индивидуално уговорени клаузи
същите не са нищожни по смисъла на ЗЗП, дори и да са неравноправни по смисъла
на закона, поради което съдът не следва да коментира дали е налице наистина
неравноправност на клаузите.
Не могат да бъдат споделени и
доводите на ответниците за нищожност на клаузи от договора за банков кредит
поради противоречие с Директива 93/13 ЕИО на Съвета. Директивите нямат пряко
приложение, тяхната цел е да установят правила, които държавите-членки да
транспонират във вътрешното си законодателство, като така създадените вътрешни
норматвни актове вече имат задължителна сила спрямо физическите и юридическите
лица на общо основание и на тях именно
същите могат да се позовават.
В тежест на ищеца по делото е да
докаже и иска си по размер. По категоричен начин е установено от заключението
на съдебно-счетоводната експертиза, че допуснатото първо просрочие по договора
за кредит е на 15.11.2012г. Видно е и, че размерът на задължението на
кредитополучателя и солидарния длъжник по договора за кредит към датата на подаване на заявлението за изпълнителен
лист – 11.09.2013 г, е: Усвоена и непогасена главница –
74 458,06 лв., в т.ч.: редовна изискуема главница - 1 752,13 лв. и предсрочно изискуема главница - 72 705,93 лв., начислена редовна лихва – 3 901,64 лв., начислена
наказателна лихва за забава – 3 777,52 лв. и комисионни, такси и разноски –
1 642,74 лева. Като вземането възлиза в размер на – 83 779.96 лева.
Основен спорен по делото момент е
дали Банката е изпълнила задължението си да уведоми длъжниците, че е обявила
сключеният между тях договор за банков кредит за предсрочно изискуем,
посредством отправяне на волеизявление до ответника, респ. че е уведомила
длъжниците, че прави вземането по кредита предсрочно изискуемо.
По този въпрос съдът приема
следното:
По въпроса изискуемо ли е, в
хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, вземането, произтичащо
от договор за банков кредит, чиято предсрочна изискуемост не е била обявена на
длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение от
банката - кредитор по реда на чл. 418 вр. чл. 417, т. 2 от ГПК и ЗКИ, е налице
произнасяне в т.18 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. №
4/2014 г., ОСГТК НА ВКС.
ВКС е приел, че в хипотезата на предявен иск по чл. 422,
ал. 1 от ГПК за вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че
целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой
вноски или при други обстоятелства, и кредиторът може да събере вземането си
без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или
настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да
направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната
изискуемост. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от
длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили
обективните факти, обуславящи настъпването й. В противен случай няма подлежащо
на изпълнение вземане по смисъла на чл. 418, ал. 2 от ГПК. Когато според
представения документ изискуемостта е поставена в зависимост от дадено
обстоятелство, настъпването на това обстоятелството трябва да е удостоверено с
официален или с изходящ от длъжника документ – чл. 418, ал. 3 ГПК. Извлечението
от счетоводните книги на банката установява вземането, но не представлява
документ, удостоверяващ, че до длъжника е достигнало волеизявлението на банката
да направи кредита предсрочно изискуем. Постигнатата в договора предварителна
уговорка, че при неплащане на определен брой вноски или при други обстоятелства
кредитът става предсрочно изискуем и без да уведомява длъжника кредиторът може
да събере вземането си, не поражда действие, ако банката изрично не е заявила,
че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което
волеизявление е достигнало до длъжника - кредитополучател.
Съдът намира, че в настоящото производство от страна на
кредитора не е доказано, че е уведомил длъжниците за обявяване на предсрочната
изискуемост на кредита преди подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК
посредством отправяне на волеизявление за това до него, което същевременно да е
достигнало до длъжниците по Договора за банков кредит. Във връзка с това е
разпитана и свидетелката Маринашева, която е заявила, че ако е имало съобщения
до длъжниците, куриерската служба е щяла да ги остави при портиера, тъй като
такава била практиката, външни хора да не се допускат.
В т. 9 от
посоченото тълкувателно решение е разяснено, че в производството по чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК съществуването на вземането по издадена заповед за
изпълнение се установява към момента на приключване на съдебното дирене в
исковия процес. Ето защо на общо основание в това производство намира
приложение нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК по
отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение. С оглед на това следва да се приеме, че волеизявлението на кредитора за
упражняване на правото му да обяви кредита за изцяло предсрочно изискуем е
достигнало до кредитополучателя, респ. до солидарния длъжник по договора за
кредит едва с връчване на препис от исковата молба, в която се съдържат
твърденията за настъпване на условията за предсрочната изискуемост и за
упражняване правото на кредитора – в случая от 05.08.2014 г..
От този момент следва да се
приеме за настъпила предсрочната изискуемост на всички вземания по процесния
договор за кредит, респ. от този момент настъпилата предсрочна изискуемост има действие.
Към момента на подаване на
заявлението по чл. 417 от ГПК, обаче, предсрочната изискуемост на кредита не е
била настъпила и не всички вземания, за които е била издадена заповедта са били
изискуеми.
Поради това, в настоящото
производство, имащо за предмет установяване на вземането, което банката е имала
към момента на подаване на заявлението, за изискуеми следва да се приемат само
вземанията, представляващи вноски по кредита, които са с настъпил падеж към
датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 11.09.2013
г.
От заключението по
съдебно-счетоводната експертиза и от представеното извлечение от счетоводните
книги по заповедното производство - гр.д. № 37868/2013 г. на СРС, препис от
които е приложено и по настоящето дело се установиха следните вземания, за
които падежът е настъпил преди подаване на заявлението по чл. 417 ГПК, а именно
сума в размер на 1 752,13 лева,
представляваща сборът на вноските
по главницата с настъпил падеж по погасителен план за периода от 15.11.2012 г.
до 15.05.2013 г., ведно с начислена редовна лихва – 3 901,64 лв., начислена наказателна лихва за забава – 3 777,52 лв., която сума е била претендирана в заповедното
производство.
Съдът
намира, че в настоящия случай, следва да се признае за основателно вземането в размер на 1 752,13 лева – представляваща
сборът на вноските по главницата с настъпил падеж по погасителен план за
периода от 15.11.2012 г. до 15.05.2013 г. вкл, ведно със законната лихва върху
тази сума /главницата/, считано от датата на депозиране на заявлението в съда –
11.09.2013г. до окончателното изплащане на задължението, ведно с начислена редовна лихва – 3 901,64 лв., начислена
наказателна лихва за забава – 3 777,52 лв., тъй като предмет на това
исково производство може да бъде вземането, предявено със заявление в
заповедното производство. Процесното вземане следва да съвпада с вземането в
заповедното производство по юридически факт, от който е възникнало, по страни,
вид, падеж и размер, тъй като в противен случай искът ще бъде недопустим.
Съдът
намира, че тъй като с подаденото Заявление от Банката са били претендирани посочените суми, респ. това вземане е било присъдено с
издадената Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от 17.10.2013 г. и изпълнителен
лист, то в настоящото исково производство може да бъде признато за установено
съществуването им.
При приетото, че към датата на
депозиране на заявлението по чл. 417 от ГПК не е била настъпила твърдяната
предсрочната изискуемост на всички вземания по процесния договор за кредит,
съдът счита, че не могат да бъдат приети за установени вземанията за целия
размер на главницата. Съдът намира, че предявеният иск е основателен за сумата
от 1 752,13 лева, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението в съда – 11.09.2013 г. до окончателното изплащане на задължението,
ведно с начислена редовна лихва – 3 901,64 лв., начислена наказателна лихва за забава – 3 777,52 лв. Претенцията
на ищеца за
установяване на вземанията за главница - над сумата от 1 752,13 лева до пълния претендиран размер от 74 458.06
лева, представляващи вземането на Банката, като неоснователна и недоказана
следва да се отхвърли. За събиране на непризнатите в настоящото производство
вземания на банката по процесния договор, с оглед настъпилата вече предсрочна
изискуемост с връчване на препис от исковата молба, кредиторът разполага с
правото да предяви осъдителен иск или да инициира ново заповедно производство -
в този смисъл е Решение № 139 от 05.11.2014 г. по т.д. № 57/2012 г., І т. о.
ВКС.
По отношение на възражението за
прихващане на ответниците съдът намира следното: Възражението за прихващане е
насочено към съда и е искане за разрешаване на спора по прихващането и
отхвърляне на иска. В тази връзка съдът е длъжен да разгледа
възражението за прихващане като обсъди всички факти и доказателства отнасящи се
до вземането на ответника, относно следното: Ответниците претендират
надплатените от тях суми за периода от сключване на договора за кредит до
обявяването му за предсрочно изискуем. Заключението по съдебно-счетоводната
експертиза дава отговор на въпроса за точният размер на всички месечни вноски,
внесени от ответниците по кредита над първоначално уговорената месечна вноска
от 709,52 лева. Определените месечни вноски по
погасителен план за периода от сключване на договора до датата на последно
погасената вноска са общо в размер на 46 613,68 лв., а определените месечни вноски за реално внасяне за периода от сключване на
договора до датата на последно погасената вноска са общо в размер на 48 197,61
лв, като разликата между реално внесените суми и тези по
договора е в размер на 1 583,93 лв.
Видно от данните по делото, а
така и от съдебно-счетоводната експертиза промените на СБР от септември 2007 г. до октомври 2008 г. се свързват с
повишеното ниво на лихвите по междубанкови депозити, измерени чрез лихвите на
междубанковия пазар - Софибор и надбавка за законови разходи - разходи за МЗР и
ФГВ. Индексът бележи значително повишение в същия период и показва възходящото
развитие на лихвите на финансовите пазари за лева. Видно е, че за периода
изчислената по дефиницията от договора стойност на СБР надхвърля официалния
прилаган СБР за лева постоянно и устойчиво. В периода Р. прави корекции в посока
увеличение на СБР постепенно с общо 3.5%: от 4.50% към май 2007г. до 8% към октомври
2008г. Средната стойност за целия период (май 2007- октомври 2009) на СБР за
лева е 6.64 %. В същото време, средната изчислена стойност за този период,
според дефиницията от договора, е 8.67%, т.е. с 30.5% по-висока в относителен
дял. Вижда се, че банката коригира размера на СБР със закъснение. Според
дефиницията на СБР, отразена и в договора, към юли 2009 г. има основание СБР да
достигне 10.42%, но същото достига най-много 8%. Освен със споделения негативен
ефект от развитието на лихвените равнища, това се обяснява и с необходимостта
от един относително стабилен СБР, който се прилага към кредитите на клиентите и
осигуряване по-голяма проследимост на промяната на погасителните вноски за
клиентите. Същата тенденция на последваща корекция на официален СБР след
промяна в пазарните условия и фактори по дефиниция, е налице и при понижаване
на покомпонентното СБР.
Основните причини за покачване се свързват с условията
на глобална икономическа криза и намалялото доверие между икономическите
участници, обективизирани през очакванията за риска от неизпълнение на
задълженията на банките по заетите от тях парични средства. Национализирането
на банки, както и фалитът на някои банки, води до отчитането на по-голям риск
при отпускането на средства на междубанковия пазар. Това по естествен път
доведе до повишение на лихвените равнища на междубанковия пазар. Още един
фактор, отново свързан с развилата се икономическа криза, са занижените очаквания
за развитие на региона. Затрудненията на Гърция доведоха до спад на доверието
към банките в региона и завишени очаквания за риска от финансирането на
банките. Съответно, рискът от затруднения на банките по изпълнение на
задълженията им по привлечения ресурс, се увеличи. Намалената кредитоспособност
се отразява негативно върху разходите на Банката за ресурс, съответно
стойността на банковия ресурс се покачва до края на 2008 г.
Със
сключването на Анекс № 2 от 14.10.2009 г., страните се съгласяват с изменена и
детайлизирана дефиниция за СБР. В Анекса от 14.10.2009 г. към договора за
кредит СБР е формулиран, както следва: “Лихвеният процент за съответната
валута, при който Банката осигурява ресурс за финансиране на клиенти, увеличен
с разходите по управление на падежната структура на активите и пасивите на
банката, и други законоустановени разходи”. В Анекса е заложено още, че СБР се
определя от Комитет по управление на активите и пасивите на Банката и може да се преизчислява и променя от Банката
ежемесечно, а също така са заложени и критериите за промяна на СБР. Банката
информира своите клиенти за промяната в СБР чрез публикация в своя интернет
сайт, на видимо място в офисите или по друг подходящ начин.
Видно
от заключението на съдебно-счетоводната
експертиза в периода от ноември 2009г. до септември 2013г.
стойността на финансирането на банката бележи плавен спад, който е отразен в
СБР като намаление с 0.5% през декември 2010г. и намаление с 0.85% през
септември 2012 г. Както бе отбелязано, в периода на възход на лихвите, Р.
поддържа политика на устойчив лихвен процент, прилаган към кредитите на
длъжниците. Затова в методологията за определяне на СБР е заложен период от 6
месеца за преразглеждане. При наличие на тази устойчива тенденция и разминаване
на официалния СБР от изчисления с повече от 0.5%, банката предприема действия
за промяна. Такава е промяната от декември 2010г., когато официалният СБР е
приравнен на изчислената 6-месечната средна стойност, отразяваща финансирането
на банката. Такова намаление е направено също и към септември 2012г. с
допълнителни 0.85%, на база отчетеното след април 2012г. отклонение от над 0.5%
спрямо официалния СБР.
С оглед изложеното следва да се приеме, че Р. отразява
промените в пазарните условия върху стойността на банковия ресурс, като следва
предписанията, посочени в договора с ответниците и анексите към него, и в
методологията за определяне на СБР на банката. Прилаганият
към кредита лихвен процент е проста сума от СБР и надбавка. Надбавката е фиксирана
за срока на договора и не е променяна. На база
анализираната информация, следва да се приеме и това, че изчисленият СБР
отговаря на дефиницията за СБР в договора за кредит и подписаните анекси към
него. СБР е коректно изчислен и приложен към кредита. Не се установяват
надплатени суми. Видно, всички увеличения на СБР за лева са правени
преди сключването на Анекс № 2 от 14.10.2009г. и последващи анекси, т.е. при
действието на дефиницията от Договора за банков кредит. Предвидените в Анекс №
2 от 14.10.2009 г. и в последващите анекси критерии за промяна на СБР нямат
отношение към направените увеличения.
На
основание изложените съображения, съдът следва да отхвърли възражението за
прихващане за сумите претендирани като надплатени, изчислени в заключението по съдебно-счетоводната експертиза в
размер на 1 583.93 лева., като неоснователно, доколкото
се установява, че в разглеждания случай не е налице насрещно вземане на ответника, което
да е установено по своята ликвидност и изискуемост.
В заповедното производство са
били направени разноски за държавна такса в размер на 1 642.74 лева, като
с оглед изхода на производството ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца част от тези разноски в размер на 188.62 лева. Също така, в заповедното
производство е била присъдена сума в размер на 1271 лева. - юрисконсултско
възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, изчислено съобразно чл. 7, ал. 5
от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждение, което с оглед изхода на делото следва да се присъди в размер на
145.94 лева.
В исковото производство ищецът е
направил разноски в размер на 1 642.75 лв. и възнаграждение за вещо лице в
размер на 600 лв. С оглед на това ответникът дължи на ищеца разноски в размер
на 257.52 лв., съразмерно уважената част от иска, както и сумата от 343.79 лева.
– юрисконсултско възнаграждение, изчислено съобразно чл. 7, ал. 2 от Наредба №
1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение и
съразмерно уважената част от иска или общо разноски в размер на 601.31 лева.
Ответникът също е претендирал с
писмения отговор присъждане на разноски. Той е направил такива за възнаграждение
за вещо лице в размер на 900 лв., както и сумата от 2 994 лева за платено
адвокатско възнаграждение, което е изчислено съобразно чл.7, ал. 2 от Наредба №
1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и
направеното възражението за прекомерност от страна на ищеца се явява
неоснователно. С оглед на това ищецът дължи на ответника разноски в размер на
447.12 лева. съразмерно с отхвърлената част от иска.
По компенсация ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК разноски в
размер на 154.19 лева.
Водим от горното Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422,
ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 вр. чл. 124 от ГПК, по отношение на Н.П.Н. с ЕГН ********** и Г.М.Н. с ЕГН ********** и двамата с адрес:
***, че дължат на „Р. /Б./” ЕАД, ЕИК
********, със седалище и адрес на управление:*** сумата от 1 752,13 лева – представляваща
сборът на вноските по главницата с настъпил падеж по погасителен план за
периода от 15.11.2012 г. до 15.05.2013 г. вкл, ведно със законната лихва върху
тази сума /главницата/, считано от датата на депозиране на заявлението в съда –
11.09.2013г. до окончателното изплащане на задължението, ведно с начислена редовна лихва – 3 901,64 лв., начислена
наказателна лихва за забава – 3 777,52 лв. по Договор за банков кредит от 29.05.2007
г., Анекс № 1/21.05.2009 г., Анекс № 2/14.10.2009 г., Анекс № 3/14.05.2010 г. и
Анекс № 4/20.05.2011 г., които суми, представляват част от вземанията, за които
е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК от 17.10.2013
г. и изпълнителен лист по гр.д. № 37868/2013 г. на СРС, 119 с-в като ОТХВЪРЛЯ
иска в останалата част за признаване за установено вземането на ищеца „Р. /Б./”
ЕАД за главница от 72 705.93 лева
до пълния претендиран размер в заповедното производство от 82 137.22 лв.
като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК Н.П.Н. с
ЕГН ********** и Г.М.Н. с ЕГН ********** за заплатят на „Р. /Б./” ЕАД, ЕИК ********
сумата от 334.56 лева, представляваща разноски в заповедното производство /от
които 188.62 лв. за платена държавна такса и 145.94 лв. – юрисконсултско
възнаграждение/, както и сумата от 154.19 лв., представляваща направени в
исковото производство разноски, съразмерно с уважената част от иска, както и по
компенсация за исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на въззивно обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщението до страните,
че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: