Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. С., 10.03.2016
г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, 9 състав, в публично съдебно заседание на единадесети
февруари през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА
при секретаря Цветелина Добрева като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
736/2015 г., за да постанови решение, взе предвид следното:
Предявени
са обективно съединени искове при условията на евентуалност с правно основание
чл.226 и чл.288 от КЗ (отм.) съответно
срещу З.Д. „Е.”
АД, ЕИК *********, с адрес: *** - предпочитан ответник и Г.Ф., с адрес: гр. *********
- евентуален ответник.
ИЩЕЦЪТ- Т.И.П., ЕГН: **********,
чрез адв. С.К., адрес *** твърди, че на 30.07.2012г. вечерта той и С.С.Х.
изпили около 500 мл. ракия и С.Х. го закарал до тях със собствения си лек
автомобил марка „Фолксваген“, модел
„Голф” с peг. № ********. След като
пристигнали той тръгнал да слиза от колата, но паднал на земята, а автомобилът
минал със задната дясна гума през десния му долен крайник, а водачът продължил
към дома си и не спрял. Излага, че на другия ден бил намерен в дома
си(фургонът, който обитавал) от Н.
Петков Борисов в безпомощно състояние. В тази връзка твърди, че при така
описаното ПТП виновно му е причинена открита луксация на дясна глезенна става,
което обусловило затруднено движение на долен десен крайник за период от около
3-4 месеца.Намира, че процесното ПТП е предизвикано по вина на водача на
процесния лек автомобил, който към момента
на настъпване му е имал валидна застраховка за риска „грагданска
отговорност“ при ответника ЗД „Е." АД, поради което следва да се ангажира
неговата отговорност. Претендира обезщетение в размер на 26 000 лв.,
предявено частично от вземане в общ размер на 30 000 лв. Евентуално,
предявява същата претенция срещу Г.Ф.. Претендира разноски и ангажира
доказателства.
ОТВЕТНИКЪТ-
З.Д. „Е.” АД, ЕИК *********, с адрес: *** - предпочитан
ответник оспорва
иска по основание и размер.
Не оспорва наличието на валидно застрахователно отношение за лек автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Голф” с peг. № ******** към описания в
исковата молба момент, но оспорва да е настъпвало ПТП, като евентуално оспорва
пративоправността на поведението и виновността на застрахования при него водач
на МПС. Евентуално оспорва и претендираното обезщетение като прекомерно и
несъобразено с настъпилите неимуществени вреди и с принципа на справедливостта.
ОТВЕТНИКЪТ-
Г.Ф., гр. *********,
навежда доводи за недопустимост на предявената срещу него претенция като
заявява, че до него не е отправено искане за изплащане на обезщетение, като
съответно не е и образувана преписка по искане на ищеца, което изключва
допустимостта на иска на основание чл. 288, ал.1 от КЗ(отм.). Евунтуално
оспорва предявения иск по основание и размер като твърди, че не е налице
противоправно и виновно поведение от страна на водача на МПС, а ако такова е
налице, то към момента на настъпване на ПТП деликтната отговорност на същия е
била застрахована при предпочитания ответник, което изключва основателността на
претенцията срещу него. При условие на евентуалност прави и възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат като твърди, че пострадалият ищец е
употребил алкохол заедно с водача на МПС и сам се е поставил в опасност, като е
допуснал лице под алкохолно влияние да управлява автомобила и да го вози.
Като
трето лице – помагач на страната на
ответника по делото е конституиран С.С.Х.,
ЕГН **********, който не взема становище по иска.
Съдът,
след като обсъди направените доводи и прецени събраните по делото доказателства
съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира следното:
Не се оспорва от ответника З.Д. „Е.”
АД , че към 30.07.2012 г. при него е бил налице валиден застрахователен договор за риска
„гражданска отговорност на автомобилистите” за процесния лек автомобил. Това се
установява и от приложеното копие на застрахователна полица.
Не се спори между страните, че ищецът е претърпял
описаните в исковата молба травматични увреждания, но се оспорва начинът, по
който те са били предизвикани.
Представена е медицинска документация, която е от
значение за изготвянето на СМЕ и съдът не следва да я обсъжда отделно, тъй като
за целта са необходими специални знания.
От
заключението на СМЕ, изготвено от вещо лице- ортопед
травматолог, ценено от съда изцяло като неоспорено от страните,
компетентно и обосновано, се установява, че на 30.07.2012 г. ищецът е получил открито двуглезенно счупване
– изкълчване на дясна глезенна става. Постъпил е по спешност в отделение по
ортопедия в МБАЛ – Добрич, където раната е почистена, нежизнеспособните тъкани
са отстранени, счупването е наместено и е поставена гипсова имобилизация.
Назначена е адекватна антибиотична терапия при положение, че ищецът е отказал
оперативно лечение на счупването. Поради образуването на нови зони на некроза в
зоната на увреждането е предприето второ оперативно почистване на раната,
изрязани са мъртвите тъкани и гипсова имобилизация. Изписан е на 10.09.2012 г. с препоръки да не натоварва десен долен
крайник, като се придвижва с помощни средства. Няма данни за проведени
контролни прегледи. Периодът на възстановяване при такъв вид увреждане е
обикновено около 5-6 месеца, при нормално протичане на лечебния процес. Ищецът
е изпитвал затруднения в хигиенно битовото си самообслужване, поради
необходимостта за придвижване с помощни средства – патерици. В заключение
вещото лице установява, че уврежданията на ищеца могат да бъдат получени по два
начина – или индиректо като глезенната става се усуква и се травмира от падане
на тялато от собствен ръст или директно – вследствие на директен удар или
притискане в областта на глезенната става. Възможно е да се получат при
описания в исковата молба начин, но няма възможност категорично да се заключи,
че това е механизмът на настъпване на травматичните увреждания.
От
заключението на САТЕ, ценено от съда изцяло като неоспорено от страните,
компетентно и обосновано, се установява, че
няма доказателства чрез които да може да се установи механизъм на ПТП
нито причинната му връзка с настъпилите травми при ищеца. От огледния протокол,
приложен към досъдебното производство, се установява само, че са налице петна
от червеникава течност, които водят от началото на у-образното кръстовище до
фургона, в който жевее ищеца.
Ако
евентуално се касае за ПТП, предизвикано от процесния лек автомобил, то силата
на удара върху крака на ищеца е в порядъка на 5,33 кг./ кв. см. При стъпка от 3
см. Или 4 кг./кв.см. при стъпка от 4 см. В глезенната става това са сериозни
усилия на натиск, които биха могли да предизвикат травматични увреждания като
тези, констатирани при ищеца.
По делото са събрани гласни доказателства.
Разпитаният свидетел С.С.Х., водач на процесния лек
автомобил, установи с показанията си, че познава ищеца, тъй като работили
заедно в кравефермите. В процесната вечер двамата заедно отишли в с. Ц. да
пият. Преди това изпили половин килограм
домашна ракия у тах и след това в селото още по сто грама. След това си
тръгнали, той карал колата си марка „Фолксваген“, модел „Голф” с peг. № ******** и докарал ищеца до тях, последният слязал нормално, без да
пада, подпирайки се на калника на колата и си тръгнал надолу, защото живее на
около 300 м. от мястото, където живее свидетеля. Поведението на ищеца било нормално – той
винаги си говорел сам като пиел. След като паркирал колата свидетелят отишъл да
си легне.
По
делото не са представени доказателства, от които да се установява, че ищецът е
сезирал втория ответник – Г.Ф., с искане за заплащане на обезщетение.
Други относими доказателства не са ангажирани.
При така
установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:
Искът с правно основание чл. 226 от КЗ( отм.) е неоснователен.
Разпоредбата на
чл.226 от КЗ дава право на увреденото лице при пътно-транспортно произшествие
да насочи иск за обезщетяване на претърпените вреди направо срещу
застрахователя, при който деликвента има застраховка “Гражданска отговорност”.
По този иск ищецът следва да установи, че има вземане за непозволено увреждане
срещу водач на МПС /фактическият състав на което е виновно и противоправно
поведение на водача, причинна връзка и вреди/ и наличие на застрахователно
правоотношение, произтичащо от договор за застраховка “Гражданска отговорност”
между водача и застрахователя.
В хода на настоящето
дело не се събраха доказателства досежно настъпването на пътно транспортно
произшествие изобщо, както и за такова с участието на ищеца и процесния лек
автомобил. От изготвената СМЕ се установи, че травмата на ищеца може да
настъпли и от други причина като например при падане на ищеца от собствен ръст
като не може категорично да се заключи, че тя е предизвикана от ПТП. Предвид
твърденията и на ищеца и на свидетеля, че първият е изпил значително количество
алкохол, съдът не може да изключи възможността ищецът просто да е загубил
равновесие и да е паднал сам, с което да си е нанесъл процесната травма. Не
може да се изключи и вероятността същият да
е станал жертва на ПТП, но в същото време няма доказателства то да
е предизвикано от водача на процесния
лек автомобил.
Въз основа на
изслушаната САТЕ се установи, че при направена експертиза в досъдебното
производство, по процесния лек автомобил не са намерени никакви следи, които да
говорят за наличието на стълкновение между него и ищеца. Фактът, че в огледния
протокол са установени кафеникави петна от у- образното кръстовище до фургона,
в който живее ищеца, не означава, че е налице сблъсък между него и автомобила,
като същите биха могли да са резултат и от самонараняване при падане.
С оглед изложеното
съдът намира, че следва да отхвърли предявение иск срещу предпочитания ответник
като неоснователен и недоказан.
Искът по чл. 288 от КЗ( отм.) е недопустим и следва да бъде оставен без
разглеждане. Ищецът, чиято е доказателствената тежест, не е представил
доказателства, че е изпълнил процедурата по чл. 288, ал.11 от КЗ(отм.). Искът
пред гражданския съд е допустим само след като фондът е сезиран и е постановил
отказ или не се е произнесъл по направено искане в законоустановения тримесечен
срок.
С оглед изхода на
делото и на основание чл. 78, ал.3 от ГПК ищецът следва да
заплати на ответника З.Д. „Е.” АД сумата от 190 лв. деловодни разноски и 970 лв. юрисконсултско
възнаграждение на основание чл. 78, ал.8 от ГПК вр. с чл. 7 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения ( ДВ бр.2 от 2009 г.).
Ищецът следва да заплати на ответника Г.Ф. сумата
от 970 лв. юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал.8 от ГПК вр. с
чл. 7 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения ( ДВ
бр.2 от 2009 г.).
По изложените
съображения съдът.
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ
иска, предявен от Т.И.П., ЕГН: **********,
чрез адв. С.К., адрес *** срещу З.Д.
„Е.” АД, ЕИК *********, с адрес: *** с
правно основание чл.226 от КЗ(отм.) за сумата от 26 000лв., предявена частично от вземане
в общ размер на 30 000 лв., ведно със законната лихва от датата на
настъпване на увреждането 30.07.2012 г. до окончателното изплащане на сумата
като недоказан и неоснователен.
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ иска, предявен от Т.И.П.
ЕГН: ********** чрез адв. С.К. адрес *** срещу Г.Ф., гр. С., гр. ********* с правно основание чл.288 от КЗ(отм.) като недопустим на основание чл. 288, ал.11 от КЗ(отм.)
ОСЪЖДА
Т.И.П.
ЕГН: ********** чрез адв. С.К. адрес *** да заплати на З.Д. „Е.” АД, ЕИК *********, с
адрес: *** сумата от 190 лв. деловодни разноски на
основание чл. 78, ал.3 от ГПК и 970 лв. юрисконсултско възнаграждение на
основание чл. 78, ал.8 от ГПК вр. с чл. 7 от Наредбата за минималните размери
на адвокатските възнаграждения ( ДВ бр.2 от 2009 г.).
ОСЪЖДА
Т.И.П.
ЕГН: ********** чрез адв. С.К. адрес *** да заплати на Г.Ф., гр. С., гр. ********* сумата от 970 лв. юрисконсултско
възнаграждение на основание чл. 78, ал.8 от ГПК вр. с чл. 7 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения ( ДВ бр.2 от 2009 г.).
Решението е постановено при участието на
трето лице – помагач на страната на ответника Г.Ф., гр. С., гр. С. - С.С.Х.,
ЕГН **********.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС
в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: