Присъда по дело №76/2021 на Районен съд - Карлово

Номер на акта: 10
Дата: 1 юни 2022 г.
Съдия: Анна Петкова Донкова-Кутрова
Дело: 20215320200076
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 15 февруари 2021 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 10
гр. Карлово, 01.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІІ-ТИ НАКАЗАТЕЛНИ СЪСТАВ, в
публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Гюрай Ал. Мурадов
при участието на секретаря Стефка Ф. Атанасова
и прокурора П. П. Р.
като разгледа докладваното от Гюрай Ал. Мурадов Наказателно дело от общ
характер № 20215320200076 по описа за 2021 година



ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия И. К. И. - роден на ************г. в гр.С., с
постоянен адрес гр.Т., обл.С., ул.“Б.“ №**, ***************, ЕГН
**********, за ВИНОВЕН В ТОВА, ЧЕ:
На 01.01.2020г. в гр.К. обл.П. е причинил по хулигански подбуди лека
телесна повреда на И. Н. П. с ЕГН ********** от гр.Б., изразяваща се в
разкъсно-контузна рана по страничната повърхност на шията в дясно, довела
до разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК -
престъпление по чл.131, ал.1, т.12, предл.1-во във вр. с чл.130, ал.1 от НК,
поради което и на основание чл.78А от НК го освобождава от наказателна
отговорност и му налага АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ ГЛОБА в
размер на 3000 /три хиляди/ лева, в полза на държавата, платима по бюджета
1
на съдебната власт, по бюджетна сметка на КРС.

2. ПРИЗНАВА подсъдимия И. К. И. - роден на ************г. в гр.С., с
постоянен адрес гр.Т., обл.С., ул.“Б.“ №**, ***************, ЕГН
**********, за НЕВИНОВЕН В ТОВА, ЧЕ:

На 01.01.2020г. в гр.К. обл.П. е извършил непристойни действия, грубо
нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към
обществото, поради което на основание чл.304 от НПК го ОПРАВДАВА по
първоначално повдигнатото му обвинение в извършване на престъпление по
чл.325, ал.1 от НК.

На осн. чл.111, ал.1 от НПК ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА –
два броя СД диска да останат по делото.

ОСЪЖДА подсъдимия И. К. И. с ЕГН **********, с установена по –
горе самоличност на осн. чл.189, ал.3 от НПК да заплати в полза на
държавата, вносими по сметка на ОД на МВР Пловдив, сумата от общо
1126.80 лева /хиляда сто двадесет и шест лева и осемдесет стотинки/, от които
512,40 лв. за съдебно-медицински експертизи, 256.20 лв. за съдебно-
психиатрична експертиза, 256,20лв. за допълнителна съдебно-медицинска
експертиза и 102.00лв. за съдебно-техническа експертиза, явяващи се
разноски от досъдебното производство, както и сумата от 304,31лв. /триста и
четири лева и тридесет и една стотинки/ платима по бюджета на съдебната
власт, по бюджетна сметка на КРС, за направени разноски в съдебното
производство.

На основание чл.189, ал. 3 от НПК ОСЪЖДА И. К. И. с ЕГН
**********, с установена по – горе самоличност, да заплати на Частния
обвинител – И. Н. П. с ЕГН ********** направените от него разноски за
повереник в размер на 1000 лв. /хиляда/ лева.

2
Обявява, на основание чл.310, ал.2 от НПК, че мотивите ще бъдат
изготвени в срока по чл.308, ал.2 от НПК.

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване или протест в 15 - дневен срок от
днес пред Окръжен съд гр. П..

С.А.
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
3

Съдържание на мотивите


М О Т И В И

към присъда по НОХД № 76/2021 год. на РС Карлово

Производството по делото е образувано по внесен обвинителен акт от
прокурор при Районна прокуратура гр. П., ТО Карлово, с който е повдигнато
обвинение на И. К. И. с ЕГН ********** от гр.Т., обл.С. и същият е предаден
на съд за това, че:
1.На 01.01.2020г. в гр.К. обл.П. е причинил по хулигански подбуди лека
телесна повреда на И. Н. П. с ЕГН ********** от гр.Б., изразяваща се в
разкъсно-контузна рана по страничната повърхност на шията в дясно, довела
до разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК -
престъпление по чл.131, ал.1, т.12, предл.1-во във вр. с чл.130, ал.1 от НК и
2.На 01.01.2020г. в гр.К. обл.П. е извършил непристойни действия,
грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към
обществото - престъпление по чл.325, ал.1 от НК.
Районната прокуратура, в хода по същество, поддържа обвиненията,
така както са по обвинителния акт, като счита, че същите са доказани по
категоричен начин и моли съдът да признае подсъдимия за виновен по
повдигнатите му обвинения, като прави анализ на събраните в хода на
съдебното следствие доказателства. При определяне на наказанията
прокурорът предлага:
За престъплението по чл.131, ал.1, т.12, предл.1-во във вр. с чл.130, ал.1
от НК да се определи наказание „Лишаване от свобода” за срок от 1 година и
6 месеца, изпълнението на което да бъде отложено с изпитателен срок от 3
години и 6 месеца, а за престъплението по чл.325 ал.1 НК да се определи
наказание „Лишаване от свобода” за срок от 1 година, изпълнението на което
да бъде отложено с изпитателен срок от 3 години, както и наказание
„Обществено порицание“, което да бъде изпълнено чрез обявяване на
присъдата на таблото на Кметство Т..
На основание чл.23, ал.1 от НК предлага на подс. И. да се определи едно
общо наказание най-тежкото, а именно „Лишаване от свобода” за срок от 1
година и 6 месеца, изпълнението на което да бъде отложено с изпитателен
срок от 3 години и 6 месеца и към него да се присъедини наказанието
„Обществено порицание“ на осн. чл.23 ал.2 НК. Предлага в тежест на
подсъдимия да се възложат сторените по делото разноски.
Повереникът на частния обвинител – адв.К. подкрепя пледоарията по
същество на държавното обвинение, като допълва с оценка показанията на
свидетелите. Заявява, че посоченият размер на наказанията от прокурора се
явява справедлИ. Иска присъждане и на разноски по делото за заплатено
адвокатско възнаграждение.
Защитникът на подс.И. – адв. С. излага доводи за неправилно приета от
държавното обвинение фактическа обстановка, което водело до грешни
1
правни изводи от страна на прокурора. Прави анализ на доказателствата за
всяко от обвиненията. Намира, че по делото не били събрани доказателства
подзащитния й да е извършил инкриминираните деяния. Предвид на това
защитникът пледира съда, на основание чл. 304 от НПК, да признае
подсъдимия за невинен и да го оправдае по повдигнатите му обвинения.
В показанията си подсъдимия заявява, че е невинен по всички
обвинения.
Съдът, след като обсъди на основание чл.14 и чл.18 от НПК, всички
доказателства по делото – показанията на свидетелите И. Н. П., Ст. Г. К., В. Ч.
П., Н. И. П., Й. Ч. Ж., Пр. Анг. П., Хр. Люб. Б., Н. Цв. Д., П. Д. Л., М. П. Х.,
Олг. М. Шк. и Т.П., дадени пред съдебния състав, така също и частично
прочетените по реда на 281, ал.4, във вр. с ал.1, т. 2, предл. II-ро от НПК,
показания от ДП на св.Л., св.Х. и св.Ш., както и частично прочетените по реда
на 281, ал.4, във вр. с ал.1, т. 1 от НПК, показания от ДП на свидетеля П.П.,
обясненията на подсъдимия дадени в съдебно заседание, предявените на
основание чл.284 от НПК веществени доказателства и приети на основание
чл.283 от НПК писмени доказателства – съдебно медицинска експертиза
/л.53-57/, съдебно медицинска експертиза /л.61-66/, справка-декларация /л.67/,
съдебно психиатрична експертиза /л.70-76/, епикриза на И. Н. П. /л.79/, СМУ
на И. Н. П. /л.80-81/, писмо до РУ на МВР гр.Карлово /л.82/, СМУ на И. К. И.
/л.85-86/, епикриза на И. К. И. /л.87/, протокол за доброволно предаване на СД
/л.88/, докладна записка /л.89/, писмо от РЦ за спешни повиквания /л.90-97/,
писмо от Районен съд гр.Карлово /л. 98-100/, писмо до РУ на МВР гр.Карлово
/л.101/, протоколи от НАХД №15/2020г. /л.102-113/, НАХД 15/2020г. на КРС,
писмо от Отделение Съдебна медицина при УМБАЛ „Св.Г.“ П. /л.114/,
заповед за задържане по ЗМВР /л.121/, декларация /л.122-126/, протокол за
личен обиск /л.127/, разписка /л.128/, допълнителна съдебно-медицинска
експертиза /л.133-151/, съдебно-техническа експертиза и СД /л.157-162/,
справка за съдимост /л.165-166/, характеристична справка /л.167/, диск от РЦ
тел.112, медицински документи, намери за установено следното:
Подсъдимият И. К. И. е роден на ************г. в гр.С., с адрес - гр.Т.,
обл.С., ул.“Б.“ №**, ***************, ЕГН **********.
Пострадалият И. Н. П. е роден на ***************г. в гр.Б., с адрес -
гр.Б., ж.к. „С.“,
*******************************************************************,
ЕГН **********.
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Съдът, след като извърши оценка на събрания по делото доказателствен
материал, поотделно и в неговата съвкупност, намира за установена следната
фактическа обстановка:
Пострадалият И. Н. П. от гр.Б. на 31.12.2019г. срещу 01.01.2020г.
празнувал посрещането на Нова година в заведение „П., находящо се в гр.К.,
обл.П.. Там бил с приятелката си св.С. К., родителите си - свидетелите В.П. и
Н.П., семейството на леля му – св.Й.Ж., съпруга й Ж.Ж. и сина им В.Ж. и
други две приятелски семейства – св.П.П. и И. П. и Г. и Д.Г. – общо четири
2
семейства. По същото време и в същото заведение празнувал и подс.И.И.,
тогава приятелката му – св.О.Ш., сестра му – св.М.И. и нейният приятел –
св.И.А.. В 00.00 часа на 01.01.2020г. много от клиентите на заведението в
това число и И.П., С. К., И.И. със стъклена чаша с шампанско в ръка и О.Ш.
излезнали на вън за да гледат празничната заря. Някой от хората хвърляли
пиратки, което активирало алармата на един от автомобилите от компанията
на св.И.П., а именно „О.З. с който били пристигнали Г. и Д. Г.. Обв.И.И. бил в
близост до това МПС и след включване на алармата му го ритнал с крак и го
ударил с ръка и му казал „да млъкне“. Св. И.П. видял действията на И. и
поради шума наоколо – от зарята и пиратките, му направил забележка на
висок тон за да го чуе, да не рита автомобила, като го попитал „Защо риташ
колата?“. Подс.И. се приближил към него и попитал на него ли говори и
напълно неочаквано хванал св. И.П. за блузата му с дясната си ръка, а с
лявата ръка, в която държал стъклената чаша за шампанско, нанесъл силен
удар на св.И.П. в областта на главата и шията, като вследствие на удара
чашата се счупила, а св.И.П. получил разкъсно-контузна рана в областта на
шията в дясно с дължина 3,5-4,5см., както и множество малки ранички и
охлузвания /драскотини/ в областта на дясната ушна мида, и областта пред
нея и по окосмената част на главата, които силно прокървели. Св.И.П. се
навел и хванал подсъдимия за дрехите за да го избута и да се защити, понеже
очаквал още удари. Подс. И. също хванал св. П. и се получило сборичкване и
бутане, но събралите си хора, в т.ч. и св.Х.Б., много бързо ги разделили. И.П.
и С. К. тръгнали към заведението, като тя му казала, че целия е в кръв и се
разплакала от случилото се. Вътре, в заведението майката на П. – св.В.П. го
видяла и веднага взела от персонала на заведението аптечка и се опитвала да
спре кръвотечението. И.П. и С. К. разказали на присъстващите какво се е
случило отвън. В.П. позвънила на Национален тел.112 и съобщила за
случилото се, като поискала да бъде оказана медицинска помощ на сина й,
тъй като видяла, че раната е дълбока и преценила, че няма да може да спре
кръвотечението без лекарска помощ. Малко след това И. също влезнал в
заведението. И.П. и С. К. посочили на присъстващите, че именно И. е лицето,
което е нанесло удара с чаша по главата на И.П.. Св.В.П. попитала И. защо е
ударил сина й, но той не отговорил. Св. Х.Б. преценил, че е по-добре
компанията на подсъдимия да си тръгнат за да не стане по-голям конфликт. С
автомобила си Б. закарал И.И., О.Ш., М.И. и И.А. в дома на бабата на И. в
гр.К., в който били отседнали, след което се върнал. Междувременно в
заведението дошъл екип на РУ на МВР гр.К. в състав св.Н.Д. и св.П.Л..
Полицейските служители видели пострадалият вътре в залата, който бил с
превръзка около шията, като той им разказал какво се е случило. След
разговори с присъстващите, включително със св. В. П., пострадалия и Хр. Б.,
полицаите установили кой е извършителя на деянието, а именно И. К. И. и
къде се намира той и посетили посочения адрес, като тази информация им
била дадена от св.Б.. Там И. бил открит и докаран в РУ на МВР гр.К., където
бил приет от дежурния офицер – св. М. Х.. И. не споделил пред служителите
на полицията да е пострадал и да има нужда от медицинска помощ, а и нямал
никакви видими следи от насилие или рани. По отношения на него била
3
издадена Заповед Рег. № 281 зз-1 от 01.01.2020г. от полицейски инспектор
М.Х., с която бил задържан за срок от 24 часа по ЗМВР. И. попълнил
декларация, че не желае медицинска помощ.
Междувременно на място в заведението пристигнал и екип на ЦСМП
П., Филиал Карлово, който след преглед на пострадалия преценил, че раната е
за зашиване и следва да бъде транспортиран до болница в гр.П.. И.П. бил
транспортиран и приет на лечение в УМБАЛ “Свети Г.“ ЕАД гр.П., където
бил придружен от родителите си. По ДП св.И. Н. П. представил епикриза от
УМБАЛ „Св.Г.“ ЕАД гр.П., Клиника „Уши, нос, гърло“, както и Съдебно-
медицинско удостоверение от 07.01.2020г. от Отделение „Съдебна медицина“
при МБАЛ-Б..
След освобождаването от РУП Карлово, подс.И. се прибрал в гр.Т.. В
хода на ДП И. К. И. представил Съдебно-медицинско удостоверение от
04.01.2020г. от СМДЛ „Медексперт д-р Ч.“ ЕООД гр.С. /л. 85-86 от ДП/ и
епикриза от МБАЛ „Д-р И. С.“ АД гр.С. /л. 87 от ДП/.
В хода на ДП била назначена и изготвена съдебно медицинска
експертиза по писмени данни по отношение на травмите на И. Н. П. с
ЕГН:********** от гр.Б. /лист 53-57 от досъдебното производство/. Съгласно
заключението на вещото лице - д-р Й.Ш. на пострадалия при станалия
инцидент в гр.К. на 01.01.2020 г. са били причинени следните травматични
увреждания: разкъсно-контузна рана по страничната повърхност на шията в
дясно с дължина на раната около 4 см. /3,5 - 4,5 см./, множество малки
ранички и охлузвания /драскотини/ в областта на дясната ушна мида,
областта пред нея и по окосмената част на главата. Наложило се е да бъде
извършена хирургическа обработка и шев на раната, с ревизия на гълтача и на
гръкляна - директна фаринго и ларингоскопия. Най-общият механизъм за
получаване на тези травматични увреждания е по механизма на удар с или
върху твърд тъп предмет, като добре отговарят по време и начин да са
получени така, както е отразено в досъдебното производство и както се
съобщава в свидетелските показания по делото, а именно - при нанесен удар
със стъклена чаша по главата и в дясната шийна област, при което чаша се е
счупила и е причинила допълнителни малки ранички и охлузвания
/драскотини/ по дясната ушна мида, областта пред нея и по окосмената част
на главата. Медико-биологични признаци на причинени телесни повреди са
следните: Разкъсно-контузна рана по страничната повърхност на шията в
дясно е довела до разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129
от НК. Малките ранички и охлузвания /драскотини/ по дясната ушна мида,
областта пред нея и по окосмената част на главата се преценяват като довели
до: Болка и страдание, без причиняване разстройство на здравето.
В с.з. на 02.08.2021г. в.л. д-р Ш. поддържа това заключение, като
допълва, че е възможно и с един удар с чаша да се получат тези наранявания,
със замахване с лявата ръка, при местоположение един срещу друг, лявата
ръка на извършителя, отива към дясната част на шията на пострадалия и е
възможно с един удар да се получат тези наранявания.
В ДП е била назначена и изготвена допълнителна съдебно
4
медицинска експертиза по писмени данни по отношение на травмите на И.П.
/лист 133-151 от ДП/. Видно от заключението: при станалия инцидент на
пострадалия И. Н. П., ЕГН:********** са били причинени следните
травматични увреждания: разкъсно-контузна рана по страничната повърхност
на шията в дясно, множество малки ранички и драскотини (охлузвания) в
областта на шията около раната и по окосмената част на главата. Във връзка с
травмата в областта на шията, представяща се с разкъсно-контузна рана по
страничната повърхност на шията в дясно, се е наложило да бъде извършена
хирургическа обработка и шев на раната, с ревизия на гълтача и на гръкляна
/директна фаринго и ларингоскопия/. В данните от медицинската
документация не се установяват реални, обективни признаци, които да
застрашават живота на пострадалия - при приемането му в УНГ Клиниката на
УМБАЛ „Св. Г.“ ЕАД, гр. П., хемодинамичните, както и хематологичните му
показатели са в нормални стойности, като само пулсът е леко учестен, което е
обичаен израз на стресова реакция. От извършената ревизия на горните
дихателни пътища в медицинската документация не се съобщават данни за
засягане на същите, както и на магистрални кръвоносни съдове. Във връзка с
изложеното не е била налице реална опасност за живота на пострадалия.
Разкъсно-контузна рана по страничната повърхност на шията в дясно е довела
до разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.
Малките ранички и охлузвания (драскотини) в областта на шията около
раната и главата се преценяват като довели до болка или страдание, без
причиняване на разстройство на здравето.
В с.з. на 02.08.2021г. в.л. д-р Ц. поддържа заключението си, като
заявява, че е налице разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и
129 от НК, не е имало опасност пряка и непосредствена за живота на
пострадалия И.П.. Извършена е оперативна интервенция, възстановяване и
реконструкция на кожа и подкожна тъкан, но не е имало опасност за живота
на пострадалия.
В хода на ДП е била назначена и изготвена съдебно медицинска
експертиза по писмени данни и по отношение на подс.И. К. И. /лист 60-66 от
досъдебно производство/. Видно от заключението на вещото д-р Й.Ш. на
подс.И. К. И. са били причинени следните травматични увреждания: контузия
на главата, травматични отоци по окосмената част на главата в слепоочно-
теменната област /темпоропариетално/, охлузване в областта на лявата
половина на челото, палпаторна болезненост в областта на врата и гръдния
кош. Приет за лечение и наблюдение в отделението по неврохирургия при
МБАЛ „Д-р И. С.” АД - гр. С. на 02.01.2020г. и е изписан на 04.01.2020 г. с
окончателна диагноза: “Мозъчно сътресение, без открита вътречеренна
травма“. Имал краткотрайна загуба на съзнание. След травмата е бил
главозамаян, имал световъртеж и е повърнал неколкократно. В момента на
хоспитализацията се оплаквал от общо главоболие и гадене. Най-общият
механизъм за получаване на тези травматични увреждания е по механизма на
удар с или върху твърд тъп предмет и е възможно по време и начин да са
получени така, както е отразено в досъдебното производство и както се
съобщава в свидетелските показания по делото, а именно - при възникнал
5
скандал и последвало сбиване, с нанесени удари по главата и по тялото.
Мозъчното сътресение е протекло със степенно разстройство на съзнанието -
зашеметяване, без пълна загуба на съзнание, с главозамайване, световъртеж,
гадене и неколкократно повръщане. Така протекло мозъчното сътресение се
преценява като довело до разстройство на здравето извън случаите на чл.128
и чл.129 от НК. Останалите травматични увреждания са довели до:Болка и
страдание,без причиняване разстройство на здравето.
В с.з. на 02.08.2021г. в.л. д-р Ш. поддържа това заключение, като
допълва, че не може да се каже категорично, че тези наранявания са
получени при инцидента в Новогодишната нощ. Те са най-общи наранявания,
които могат да бъдат получени преди и след инцидента, като тук са били
повече удари – по главата, по гръдния кош, по врата, но сравнително леки
удари. Единственото, което се е виждало, е едно охлузване по челото, другите
са при опипване, палпаторна болка и по негови оплаквания, комоциото не се
вижда, единствено въз основа на клиниката и неговите оплаквания.
В хода на ДП /л. 70-78/ е била назначена и изготвена и съдебно-
психиатрична експертиза по отношение на обв.И. К. И.. Видно от
заключението на вещото лице д-р Р.Ц., подс.И. К. И. не страда от душевно
заболяване, не е регистриран и не се води на диспансерен учет в ЦПЗ гр.С.. С
оглед степента на физическо, психическо и умствено развитие е могъл
правилно да възприема, запаметява и възпроизвежда обстоятелствата и
фактите, които имат значение за делото и може да дава достоверни показания
и обяснения за тях. Могъл е да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си. Може да участва пълноценно в
наказателния процес и да организира защита си. В с.з. това в.л. не е
разпитвано, тъй като на основание чл.282, ал.1 от НПК страните заявиха, че
не желаят разпит на вещото лице и експертизата е приета.
В ДП /л.157-162/ е назначена и изготвена съдебна видео-техническа
експертиза на приложеният по делото запис на диск. Видно от заключението:
След извършен преглед на видеофайла наличен в компактдиска обект на
експертизата в изследователската част на протокола са експортирани
снимкови кадри, които са от значение за провежданото изследване.
Извлечените изображения са с недостатъчно съдържание и качество и
негодни за извършване на лицево-идентификационно изследване на заснетите
лица, както и за установяване на действията, които лицата извършват около
дървото. От кадрите не може да се установи дали някое от лицата държи в
ръката си чаша.
В с.з. на 02.08.2021г. в.л. вещото лице А. поддържа заключението, като
заявява, че му било възложено да изследва видеозапис от компактдиск.
Материализирано е на хартия кадри от значение за делото, изкарани са като
снимки, приложени са към експертизата, повечето извлечени изображения са
с недостатъчно съдържание и качество, за да се идентифицира точно какво се
случва там до дървото. Точно до дървото образите са неясни.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Тази фактическа обстановка съдът възприе от събрания доказателствен
6
материал разгледан поотделно и в съвкупност и посочен по-горе.
При анализа на доказателствата съдебният състав съобрази следното:
При изграждането на посочената по-горе фактическа обстановка съдът
кредитира показанията на по-голямата част от разпитаните свидетели, като ги
раздели на две групи:
В първата група попадат показанията на пострадалия И. П. и св.Ст. К.,
както и на свидетелите В. Ч. П., Н. И. П., Й. Ч. Ж., Пр. Анг. П., Н. Цв. Д., П. Д.
Л., М. П. Х., Хр. Б. и Т.П..
Пострадалият и св.Ст. К. в своите показания пред настоящия състав
подробно описват възникналия конфликт и причината за него между И. П. и
И. И., като са категорични, че вследствие на отправена забележка,
подсъдимия с лявата си ръка, в която държал стъклена чаша за шампанско,
нанесъл силен удар на св.И.П. в областта на главата и шията, като вследствие
на удара чашата се счупила, П. получил нараняване и потекла кръв. За това те
влезнали в заведението, където състоянието на П. било възприето от В. Ч. П.,
Н. И. П., Й. Ч. Ж., Пр. Анг. П., а по късно и от полицейските служители – Д. и
Л., които заявяват, че П. е имал нараняване в областта на шията - в дясно и
кръвотечение от раната, като той им посочил и лицето, което предизвикало
травмата, а именно подсъдимия. Съдът кредитира и ползва показанията на
тези свидетели като обективни, вътрешно непротиворечиви и взаимно
допълващи се, въпреки, че Ст. К., В. Ч. П., Н. И. П., Й. Ч. Ж. и Пр. Анг. П. са
близки и приятели на пострадалия, тъй като те съответстват на установените
телесните увреждания на П., представляващи обективен факт по делото. По
тези причини съдът кредитира и ползва и показанията и на св.П. и св.Б..
Във втората група е само св. О. М. Шк.. Досежно началния момент и
причината за възникването на конфликта между П. и И. показанията на Ш.
частично съвпадат с тези на И.П. и С.К., а именно ударите на подсъдимия по
една от колите на познати на П. – но само в тази част. Тази свидетелка заявява
пред съда, че заради тези удари П. казал на И. : „Ей, смешник, защо ми удряш
колата? Ей, смешник! Ей, смешник!”. Това нейно твърдение се подкрепя само
и единствено от обясненията на подсъдимия, като К. и П. заявяват, че
последния не е наричал така подсъдимия, като дори и св. Б. пред съда заяви,
че чул репликите „Що се бутна там“, „Аз не исках“ и „Ти знаеш ли кой съм
аз“, но не и „Ей, смешник, защо ми удряш колата? Ей, смешник! Ей,
смешник!”. От момента на прерастването на словесния конфликт във
физическа разправа е налице още по-съществено разминаване в показанията
на двете групи свидетелите. Така например само и единствено Ш. твърди, че
П. е ударил с юмрук по лицето подсъдимия и той получил зачервяване в
областта на окото и в този момент се скупчили много хора и започнал масов
бой. Около десетина човека започнали да се бият и нанасяли удари и по П. и
по И.. Такива обстоятелства не твърди никой, дори и подсъдимия, като той
заявява: „Имаше доста други хора и в последствие последва спречкване и
реплики между останалите. Спречкването се изрази в превишаване на тон. Аз
не съм от К. и не познавам всички хора. Не мога да кажа, защо и на кого
другите хора пищяха и викаха. Посегна ми някой, но не можах да видя кой.
7
Не съм сигурен дали ме удари някой, по скоро не ме удари. Не можах да видя
дали някой удари И., мене някой ме дръпна. Мисля, че зет ми ме дръпна от
случката и видях други хора да се карат. Физически удари не видях, но хората
се караха. Аз влязох навътре и след мен може и да се е случило нещо. Видях
хора скопчени на едно място. По мен имаше удар в областта на горната част
на главата. Имах следните рани от ударите на И. - нараняване отзад по
главата, изразено в синина в окосмената част на главата, на челото имах
драскотини от удара на И.. И. нямаше никакви наранявания.“. Дори и И. не
твърди да е имал зачервяване в областта на окото, както заявява Ш. или пък
да е имало масов бой. Всъщност и св. Б. заявява, че: „По И. нямаше видими
следи от нападение“ и не твърди да е имало масов бой. Освен това Б. заявява
„Видях разправия, двамата се сбутаха нещо, единият посегна да удари другия.
Беше в далечината в тъмното, мисля че младежът, който беше, го провокира
по някакъв начин и И. му отвърна. Така предполагам, но може и обратното да
е било. След това видях, че И. посегна към младежа няколко пъти. Не мога да
кажа дали го удари. Нараняване не съм видял.“. Така пресъздадена
фактическата обстановка от свидетеля Ш. не кореспондира с останалия
доказателствен материал – нито с показанията на всички свидетели, нито на
обясненията на подсъдимия, нито на писмените доказателства, поради което
съдът не ги кредитира като достоверни и съответно не ги и ползва по тази
причина.
В резюме - съдът не кредитира показанията на св. Ш. дадени в хода на
съдебното следствие, доколкото същите, макар и дадени след разясняване на
наказателната отговорност за лъжесвидетелстване, установяват единствено и
само факти удобни за защитата на подс. И. и съществено противоречат на
останалите събрани по делото свидетелски показания, посочени по-горе и на
писмените доказателства по делото.
Обясненията на подсъдимия, в частта, в която същият отрича
авторството на престъплението и по чл.131, ал.1, т.12, предл.1-во във вр. с
чл.130, ал.1 от НК, съдът не кредитира като достоверни и приема за негова
защитна версия, израз на упражнено право на защита. Изявленията на
подсъдимия в тази им част са в противоречие с показанията на пострадалия и
на свидетелите Ст. К., В. Ч. П., Н. И. П., Й. Ч. Ж., Пр. Анг. П., Н. Цв. Д., П. Д.
Л., Хр. Б. и М. П. Х., които са логични и кореспондират на останалия
доказателствен материал, приложен по делото – двете СМЕ за П. и
приложената медицинска документация за П..
При оценка достоверността обясненията на подсъдимия съдът се
ръководи от правилото, че освен средство за защита те са и важен източник на
доказателства, но като доказателствено средство същите следва да се ценят
във връзка с останалия доказателствен материал и с оглед на собствената им
убедителност, логичност и вътрешна последователност. Давайки обяснения
по повдигнатите му обвинения, подсъдимия изрази своето отношение като
оспорва изложената фактическа обстановка. Същият не е длъжен да съдейства
за изясняване на обективната истина и има процесуално право да дава такива
обяснения, каквито намери за необходимо, включително и неверни, както и
да избере момента, в който да ги депозира. В настоящия случай, по пътя на
8
доказването със съответните доказателства, събрани по реда на НПК, се
установи неверността на обясненията на подсъдимия в частта, в която същия
отрича авторството на деянието по чл.131, ал.1, т.12, предл.1-во във вр. с
чл.130, ал.1 от НК, поради което и лансираната от него версия в тази насока,
съдът прие за защитна, противоречаща на събрания доказателствен материал
и като неправдоподобна и недостоверна я отхвърли.
Видно е, че са налице две срещуположни в конфликта страни, които
дават противоречиви едни спрямо други показания. При тези обстоятелства
съществено значение за преценка на достоверността на доказателствата имат
тяхната детайлна съпоставка помежду им, включително с показанията на
незаинтересованите по делото свидетели /полицейските служители/, както и
съответствието им на обективните доказателства по делото, сочещи
нанесените по тялото на пострадалия и по тялото на подсъдимия телесни
увреждания.
Съществен момент, способстващ разкривате на обективната истина по
несъмнен начин е този установяващ механизма на получаване на
установените телесни увреждания на пострадалия. Тези телесни увреждания
представляват обективен факт по делото, за чиито начин на възникване не се
съдържат данни в показанията на всички очевидци по делото. Съществен
дефицит на информация по този въпрос се наблюдава в показанията на св.Ш.
и в обясненията на самия подсъдим. Установява се по несъмнен начин, че
постр. П. е бил в такова физическо състояние, което е наложило
транспортиране до лечебно заведение. Механизма на нанесените телесни
увреждания на постр. П. се установява от показанията на свидетеля К. и от
показанията на самия П.. Именно тези свидетелски показания обясняват
механизма, по който постр. П. е получил установените по-късно по вид
телесни увреждания, настъпването на които представлява обективно
установен факт по делото. Същевременно, св. Ш. не сочи конкретни
обстоятелства, които да послужат за установяване на този обективен факт -
телесните увреждания на П., което именно разколебава пълнотата на
възприятията й и обективността на показанията й. Така свид.Ш. посочва, че
подсъдимия не е удрял П. и то с чаша, същевременно обаче по последния са
установени телесни увреждания, а именно разкъсно-контузна рана по
страничната повърхност на шията в дясно с дължина на раната около 4 см.
/3,5 - 4,5 см./, множество малки ранички и охлузвания /драскотини/ в областта
на дясната ушна мида, като начин за получаване на тези травматични
увреждания е по механизма на удар с или върху твърд тъп предмет, като
добре отговарят по време и начин да са получени при нанесен удар със
стъклена чаша по главата и в дясната шийна област, при което чаша се е
счупила и е причинила допълнителни малки ранички и охлузвания
/драскотини/ по дясната ушна мида, областта пред нея и по окосмената част
на главата. Факт са констатираните при пострадалия следи по тялото му,
поради което няма как да се приеме казаното от този свидетел - Ш., описваща
инцидента като боричкане, бутане, сбиване, масов бой и т.н. за истина.
Съдът в настоящите мотиви не обсъжда показанията на свидетелите от
ДП - М.И. и И.А., тъй като те не бяха разпитани в хода на съдебното
9
производство, понеже не бяха намерени на известните им адреси и
местонахождението им не беше установи. Освен това, с оглед възражението
на адв. К. и липса на процесуална възможност те не бяха и прочетени в с.з. и
следователно не са законосъобразно приобщени към доказателствения
материал. Съгласно Решение № 137 от 01.06.2015 г. на Върховният
касационен съд на Република България, наказателна колегия, второ
наказателно отделение по наказателно дело № 135/2015 г. по описа на ВКС –
„Щом показанията на свидетелите от досъдебното производство не са били
законосъобразно приобщени към доказателствения материал, за съдебните
инстанции съществува забрана да ги обсъждат при анализа на
доказателствата и вземат предвид при извеждането на крайните си изводи.“.
Относно експертизите:
С доверие се кредитира и ползва СМЕ на вещото лице д-р Й.Ш. с №
24/2020 г., находяща се на лист 53-57 от досъдебното производство отнасяща
се за И. Н. П. и поддържана в с.з.
Съдът кредитира и ползва СМЕ на вещото лице д-р И.Ц. изготвената за
пострадалия П., находяща се на лист 133-151 от ДП и поддържана в с.з., като
обективна и компетентно изготвена от вещо лице с необходимите познания в
областта.
Съдът кредитира изготвената СТЕ от вещо лице Д. И. А., находяща се
на лист 157-162 от досъдебното производство и поддържана в с.з., като
обективна и компетентно изготвена от вещо лице с необходимите познания в
областта, но не я ползва, тъй като в нея не се съдържат факти относими към
предмета на разследване.
Съдът кредитира СМЕ на вещото лице д-р Й.Ш. с №25/2020 г.,
находяща се на лист 60-66 от досъдебно производство отнасяща се за
подсъдимия И.И., поддържана в с.з., но не я ползва, тъй като според съда,
нараняванията установени у И. не са получени на 01.01.2020г. и не са
причинени от св.И. П.. За да стигне до този извод съда установи, че никой от
свидетелите И. Н. П., Ст. Г. К., В. Ч. П., Н. И. П., Й. Ч. Ж., Пр. А. П., Хр. Люб.
Б., П. Д. Л., М. П. Х. и Т.П. не посочват при инцидента на 01.01.2020г.
подсъдимия да е имал видими наранявания и то в областите описани в тази
експертиза /по главата, шията и гръдния кош/. Така например св.Д. заявява, че
доколкото си спомня, подсъдимия е казал, че по ръката има някакво
нараняване, св. Ш. твърди, че е имал зачервяване в областта на окото и
нараняване по ръката, което обработила, св.Б. заявява, че И. не е имал
никакви наранявания, а самия подсъдим твърди, че имал нараняване отзад по
главата, изразено в синина в окосмената част на главата и на челото имал
драскотини от удара на И.П.. Освен това никъде в документацията по
задържането на подсъдимия по ЗМВР не е отразено той да има наранявания и
вследствие на това да се нуждае от лекарска помощ. Това потвърждава и
дежурния офицер в РУП Карлово – св. Х..
С протоколно определение от 13.10.2021г. съдът предяви на осн. чл.284
от НПК на страните веществено доказателство, изпратено от „Регионален
център на телефон 112” гр. Кърджали, което е приложено по материалите от
10
ДП – л.97 - компакт диск. В придружителното писмо на Директора на
„Регионален център на телефон 112” гр. Кърджали е посочено, че на този
диск се съдържа звуков файл на информацията за инцидента на 01.01.2020г.
Възпроизведе се съдържанието на диска на компютъра на съдебния секретар -
звукови файлове и снимкови такива. Изслушаха се звуковите файлове от
които се установява, че действително на 01.01.2020г. в 00.08ч. св.П. се е
обадила на тел.112 и съобщила, че синът й – постр.П. е ударен от младеж и от
врата му тече кръв.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При така изяснената фактическа обстановка и с оглед на събраните
гласни и писмени доказателства в хода на съдебното следствие, съдебният
състав приема следното:
Подсъдимия И. К. И. с ЕГН ********** към момента на деянията е бил
пълнолетен и в състояние на вменяемост, разбирал е свойството и значението
на извършеното за което съдът се убеди след като изслуша обясненията му и
прие и кредитира СПЕ.
Съдебния състав счита, че подсъдимия не е осъществил състава на
престъпление по чл.325, ал.1 от НК, както от обективна, така и от субективна
страна. Доказано се явява твърдението, че той, след активиране на алармата
на един от автомобилите от компанията на св.И.П., а именно „О.З. с който
били пристигнали Г. и Д.Г. го ритнал с крак и го ударил с ръка и му казал „да
млъкне“. Според състава на съда обаче тези действия на И. обективно не
съставляват онези "непристойни действия", които са визирани в нормата на
чл.325, ал.1 от НК. Безспорно обект на престъплението хулиганство са редът,
установен в страната и общественото спокойствие. Под обществен ред като
обект на престъплението хулиганство следва да се разбират установените в
държавата обществени отношения, основани на нравствеността и определящи
поведението на хората в процеса на обществения живот. Съгласно
разпоредбата на чл. 325, ал. 1 от НК основният признак на деянието, чрез
което се осъществява престъплението хулиганство, са "непристойни
действия". Това показва, че престъплението не може да се осъществи чрез
бездействие. "Непристойни действия" са онези, които са неприлични,
безсрамни, които се изразяват в ругатни, буйство, невъзпитаност и други
прояви, скандализиращи обществото. Грубо нарушение на обществения ред
има, когато деецът чрез действията си изразява брутална демонстрация
против установения ред. Чрез тях нарушава важни държавни, обществени или
лични интереси или съществено засяга нормите на нравствеността. Явно
неуважение към обществото има, когато деецът чрез действията си изразява
открито висока степен на неуважение към личността. При това
антиобщественият характер на тези действия следва да се съзнава както от
дееца, така и от други лица, на които са станали достояние. Престъплението е
налице, когато и двата признака са осъществени. Тези действия на
подсъдимия - ритне с крак и удар с ръка по автомобил за да „млъкне“, поради
включване на алармата му, не са били насочени и обективно не са довели до
нарушаване на обществения ред и спокойствие, с оглед на мястото на
извършване на деянията, кръга на лицата които са присъствали и цялостния
11
контекст на установената фактическа обстановка. Липсва и пряк умисъл
насочен към извършването на непристойни действия с цел засягане на
специалния предмет, а действията на И. били мотивирани от внезапно
включилата се аларма, която го стреснала. Ето защо съдът намери, че чрез
тези действия подсъдимият И. не е извършил непристойни действия, грубо
нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към
обществото, поради което го призна за невинен и на основание чл. 304 от
НПК, го оправда за престъплението по чл. 325, ал.1 от НК.
При така установената фактическа обстановка и наличието на
обсъдените доказателства, съдът намира, че подс.И. е осъществил от
обективна и субективна страна съставомерните признаци на престъплението
по чл.131, ал.1, т.12, предл.1-во във вр. с чл.130, ал.1 от НК, тъй като на
01.01.2020г. в гр.К. обл.П. е причинил по хулигански подбуди лека телесна
повреда на И. Н. П. с ЕГН ********** от гр.Б., изразяваща се в разкъсно-
контузна рана по страничната повърхност на шията в дясно, довела до
разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.
От обективна страна е налице извършване на действия, свързани с
посегателство срещу личността на свидетеля И.П., като чрез нанасяне на
силен удар с лявата ръка, в която държал стъклена чаша на св.И.П. в областта
на главата и шията, И. е причинил травматичните увреждания на пострадалия,
описани и в двете експертизи - разкъсно-контузна рана в областта на шията в
дясно с дължина 3,5-4,5см., както и множество малки ранички и охлузвания
/драскотини/ в областта на дясната ушна мида, и областта пред нея и по
окосмената част на главата, довели до разстройство на здравето извън
случаите на чл.128 и чл.129 от НК и при това е действал по хулигански
подбуди.
С оглед вида на травматичното увреждане, установено с експертизите е
видно, че се касае за лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК.
От субективна страна деянието е извършено умишлено от подсъдимия,
като същият напълно е съзнавал характера на поведението си и е целял
настъпването на престъпния резултат на престъплението, предвид факта, че
целта му е била именно да се саморазправи физически с пострадалия. За
горното съдът прави изводи от самите обективни действия на подсъдимия,
които по своя характер, насоченост и сила са били достатъчни, за да се
причинят описаните от медицинските експертизи увреждания на пострадалия.
Действията на подсъдимия са били агресивни и необуздани, без особено
съобразяване и с мястото на осъществяването им и с установения ред за
разрешаване на конфликти.
Деянието по чл.131, ал.1, т.12 от НК изисква, като своя специфична
характеристика на състава наличието и на хулигански мотив при
осъществяването му, което означава, че действията на извършителя следва да
са безпричинни и продиктувани единствено от желанието му за саморазправя,
без оглед на каквито и да било лични мотиви за извършване на деянието, като
подсъдимия действително следва без конкретна причина да е насочил
действията си към пострадалия, като изрази и неуважението си и
12
незачитането на обществените порядки. В конкретния случай е установено по
делото, че пострадалият и подсъдимия изобщо не са се познавали от по-рано,
като не е установено да са имали някакви предхождащи инцидента влошени
лични взаимоотношения. Следователно, в поведението на подсъдимия не
може да се търси някакъв траен личен мотив, при това свързан конкретно с
личността на пострадалия за осъществяване на престъпното му поведение.
Установява се действително от доказателствата по делото, че е преди удара
пострадалия е направил забележка на подсъдимия, но това по никакъв начин
не може да очертае наличието на някакъв чисто личен мотив у подсъдимия,
доколкото обективните му действия, предизвикани единствено от този факт
на поведението на постр.П., който факт стои извън конкретната личност на
пострадалия, демонстрират именно неуважение и незачитане на обществените
порядки и на личността като цяло. Цялостното поведение на подсъдимия,
насочено към саморазправа, вместо изясняване на ситуацията по предвидения
ред, с проява на груба сила и показване на надмощие над пострадалия и
използване на стъклена чаша, очертава характеристиките на посочения
задължителен елемент от субективната страна на деянието, а именно
хулиганският мотИ. Друг мотив и друга цел не се установява да е имал
подсъдимия И. тогава, когато е ударил с чаша пострадалия, освен да покаже
себе си като по-силен, както и необвързан с каквито и да било правила за
нормално общуване и поведение. В крайна сметка, подсъдимия е
демонстрирал именно това, че не се смята за обвързан със спазването на
общоприетите норми за прилично и сдържано поведение, като е предприел
разрешаване на възникналата спорна според него ситуация по начин, който не
е приемлив и е в противоречие с установените правила за прилично и
сдържано поведение на обществени места. Установява се, че като цяло,
поведението на подсъдимия И. е било еднопосочно и подбудено от една
конкретна цел, да покаже надмощието си над П. по груб начин и да се
саморазправи с този, който му направил забележка.
Ясно изразен е хулиганският мотив, при който действията на
подсъдимия са били агресивни и необуздани, без особено съобразяване с
мястото на осъществяването им и установения ред за разрешаване на
конфликти. Наличието на хулиганският мотив, чието проявление в случая се
описа именно като липса на съобразяване с реда и установения в обществото
начин за разрешаване на спорни ситуации, не изисква като отделна
съзнателна цел у дееца засягането на обществения ред или скандализиране на
обществото, защото при това престъпление се уврежда личността, но на
практика, поради характера на този особен мотив у извършителя, подобни
последици са включени имплицитно при неговото реализиране. Затова и за
наличието на този хулигански мотив се съди преди всичко от фактическото
поведение на извършителя на деянието.
Тук е мястото да се посочи, че според съда в хода на съдебното
производство се установи, че първоначално на 01.01.2020г. пред ресторант
„П. в гр.К. след активиране на алармата на един от автомобилите от
компанията на св.И.П., а именно „О.З. с който били пристигнали Г. и Д.Г.
подсъдимия го ритнал с крак и го ударил с ръка и му казал „да млъкне“, като
13
след забележка на постр. П. за това му поведение, И. с лявата си ръка, в която
държал стъклена чаша за шампанско, нанесъл силен удар на св.И.П. в
областта на главата и шията, като вследствие на удара чашата се счупила.
Св.И.П. получил разкъсно-контузна рана в областта на шията в дясно с
дължина 3,5-4,5см., както и множество малки ранички и охлузвания
/драскотини/ в областта на дясната ушна мида, и областта пред нея и по
окосмената част на главата, които силно кървели.
Както вече беше посочено по-горе, за първите действия на И. /ритне с
крак и удар с ръка по автомобила/, квалифицирани от прокурора като
престъпление по чл.325, ал.1 от НК подсъдимия беше оправдан, а за
нанасянето на удар със стъклена чаша на св.И.П. в областта на главата и
шията вследствие на което той получил разкъсно-контузна рана в областта на
шията в дясно с дължина 3,5-4,5см., както и множество малки ранички и
охлузвания /драскотини/ в областта на дясната ушна мида, и областта пред
нея и по окосмената част на главата, квалифицирани от прокурора като
престъпление по чл.131, ал.1, т.12, предл.1-во във вр. с чл.130, ал.1 от НК
беше признат за виновен и осъден, като според съда, последно описаните
действия на И. /удара по П./ не могат отделно да се квалифицират и като
самостоятелно престъпление по чл.325, ал.1 от НК поради следните причини:
Съгласно трайно установената съдебна практика престъплението по чл.325 от
НК се поглъща от състава на престъплението по чл.131 ал.1 т.12 от НК,
когато в рамките на приетите фактически констатации, действията на
подсъдимият, които очертават квалифициращият състав на престъплението
телесна повреда по хулигански подбуди не са различни от тези, с които той е
осъществил изпълнителното деяние на престъплението хулиганство по
смисъла на чл.325 от НК (ППВС 2/74г.) Двете престъпления могат да бъдат
осъществени единствено и само при реална, но не и при идеална съвкупност.
Тава е така, защото когато действията на подсъдимия по нанасянето на
телесна повреда са съпроводени с хулигански действия, които са го
подтикнали да ги извърши или пък когато е извършено по мотиви,
изразяващи явно неуважение към обществото, пренебрежение към правилата
на обществения живот или на човешката личност, то тези хулигански
действия се обхващат от състава на телесната повреда по хулигански
подбуди, когато е извършена с едно деяние. Безспорно, настоящият случай е
именно такъв относно нанасянето на удар със стъклена чаша на св.И.П. -
налице са фактически констатации единствено и само по отношение на едно
деяние, осъществено по едно и също време и спрямо един и същи пострадал.
Тези действия не касаят две отделни деяния, а едно единствено. В настоящият
случай не се събраха доказателства поведението на подсъдимия да е било
насочено към други действия, изразяващи явно неуважение към обществото
извън тези, които са били насочени единствено и само спрямо св.П.. Следва
да се отбележи, че при изписването на изпълнителното деяние в
диспозитивната част на обвинителният акт е посочено, че се касае за
действия, с които подсъдимия е причинил телесна повреда по хулигански
подбуди на постр.П. и е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като в
14
обстоятелствената част липсва ясен разграничителен момент между двете
деяния. Съдът намира, че такъв разграничителен момент между двете
престъпления – по чл.131, ал.1, т.12, предл.1-во във вр. с чл.130, ал.1 от НК и
чл.325 ал.1 НК е налице и той е поведението на подсъдимия спрямо
автомобила и действията му спрямо П.. Именно за това съдът прие, че
изпълнителното деяние – удар по постр.П., като елемент от обективната
страна на основния състав на престъплението по чл.131, ал.1, т.12, предл.1-во
във вр. с чл.130, ал.1 от НК е налице, но то не се явява и престъпление по
чл.325 ал.1 от НК. В този смисъл е и постоянната съдебна практика, изразена
в т.19 от Постановление №2/16.1.21957г. на Пленум на Върховния съд на РБ.
Съдът не споделя критиката на защитата на подс.И., изложена в
пледоарията, че не е обсъдена реторсия, доколкото и на И. и на П. са
причинени леки телесни повреди, тъй като подс. И. по хулигански начин и по
хулигански причини на публично място и пред множество хора, арогантно е
демонстрирал физическото си превъзходство над П., нанесъл му е удар в
областта на главата, като П. не е отвърнал на този удар и съда, по посочени
по-горе съображения приема, че подсъдимия не е получил каквито и да е
било наранявания при този инцидент, включително и от П..
Причините за извършване на престъплението се свеждат до
несъобразяване и незачитане на обществените отношения и правото на
неприкосновеност на човешкото здраве, както и ниската правна култура.
ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
За така извършеното от подсъдимия престъпление по чл.131, ал.1, т.12,
предл.1-во във вр. с чл.130, ал.1 от НК се предвижда наказание лишаване от
свобода до 3 години. Подс.И. не е осъждан, не е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на чл.78а от НК и от деянието не са причинени
имуществени вреди. При наличието на материално-правните предпоставки за
приложението на чл.78а, ал.1 от НК съдът е на становище, че подсъдимия
следва да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание глоба.
Съдът, като взе предвид личността на подсъдимия, начина на
извършване на деянието и настъпилия вредоносен резултат, намира, че
целите на наказанието могат да се постигнат с налагане на наказание "Глоба в
размер на 3000 лева", като счита, че то е справедливо и ще способства за
предупреждаване и превъзпитание на подсъдимия към спазване на законите,
добрите нрави и правилата за нормално общуване, като освен това държи
сметка и за характера и степента на обществена опасност на извършеното
конкретно престъпление.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът
осъди подсъдимия да заплати по сметка на ОД на МВР гр. П. сумата от общо
1126.80 лева /хиляда сто двадесет и шест лева и осемдесет стотинки/, от които
512,40 лв. за съдебно-медицински експертизи, 256.20 лв. за съдебно-
психиатрична експертиза, 256,20лв. за допълнителна съдебномедицинска
експертиза и 102.00лв. за съдебно-техническа експертиза, явяващи се
15
разноски от досъдебното производство, да заплати сумата от 304,31лв.
/триста и четири лева и тридесет и една стотинки/ платима по бюджета на
съдебната власт, по бюджетна сметка на КРС, за направени разноски в
съдебното производство, както и да заплати на частния обвинител – И. Н. П.
направените от него разноски за повереник в размер на 1000 лв. /хиляда/ лева.
ПО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:
Съдът постанови - на осн. чл.111, ал.1 от НПК веществените
доказателства находящи се в делото – два броя СД диска да останат по
делото.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
За изготвянето на мотивите да се съобщи писмено на страните.
С.А.



РАЙОНЕН СЪДИЯ :

16
Съобщи за изтекли лични данни