Р Е Ш Е Н И Е  №975

гр.Русе, 18.12.2019г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

        Русенският Районен съд, четвърти наказателен състав в публично заседание на дванадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав :

 

                                        Председател: Венцислав Василев

                                        Съдебни заседатели :

 

 

при участието на секретаря Елка Горанова……………………………………………

и в присъствието на  прокурора…………………………………………………………… сложи за разглеждане,  докладваното от съдията НАХ Дело №  1462 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе съобрази следното :

        Производството е    по чл.59 и сл. от ЗАНН.

        Постъпила е жалба от „Свинекомплекс Бръшлен“ АД гр. Русе против наказателно постановление № 26/17.06.2019 г. на Директора на Областна Дирекция по безопасност на храните гр. Русе. С жалбата се иска от съда да отмени наказателното постановление, с което му е наложено наказание „имуществена санкция” в размер на 1 000 лв.

        Наказаното дружество, редовно призован, изпраща процесуален представител, редовно упълномощен от преди, който поддържа жалбата.

        Областна Дирекция по безопасност на храните гр.Русе, редовно призовани,  не изпращат  процесуален представител.

Русенската  Районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

        Съдът след преценка на събраните доказателства,приема за установено от фактическа страна следното:

        На 25.02.2019 г. инспектори при ОБДХ гр. Русе извършвали проверка на свинекомплекс, собственост на наказаното дружество, относно спазване на разпоредбите на Закона за ветиринарномедицинската дейност (ЗВМД). В хода на проверката проверяващите установили, че не се поддържат записи за движение на торовите маси, генерирани при отглеждане на животните в свинекомплекса. За това нарушение св.Т.Л. съставил АУАН, а въз основа на него АНО издал обжалваното наказателно постановление, с което на дружеството било наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1 000 лв. за нарушение по чл.132 т.3 от ЗВМД.

 

        Тази фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните в хода на настоящето производство доказателства.

       

        Жалбата е допустима, защото е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице, което има право на това.

        Разгледана по същество жалбата е основателна.

 

В административнонаказателното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Допуснато е и нарушение на материалния закон.

 

Използваният подход от актосъставителя при съставяне на АУАН, а впоследствие и от АНО при издаване на обжалваното наказателно постановление е изключително незаконосъобразен, защото по радикален начин засяга правото на защита на наказаното лице. Във всички случаи е следвало в тези два процесуални документа, които условно могат да се съпоставят съответно с обвинителен акт и първоинстанционна присъда, нарушението да е описано ясно, пълно и недвусмислено, по начин, по който изискват чл.42 т.4 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН. От една страна по този начин се очертава предметът на доказване от гледна точка на извършване на нарушението, а от друга страна участието на нарушителя в него и по този начин се поставят основните рамки на процеса на доказване и осъществяване на правото на защита. Липсата на посочване на факти от тази категория винаги съставлява съществено нарушение на процесуалните правила. В този смисъл в наказателното постановление, чиито изисквания са значително по-високи спрямо  тези в АУАН,  е следвало да се опише периодът, през който дружеството не поддържа записи за движението на торовите маси, към момента на проверката ли не се представят или изобщо такива не са водени, за да могат да бъдат създадени, съответно кой нормативен акт вменява подобно задължение и за какви периоди. В този смисъл не е посочена дори датата на нарушението; от тази гл. т. е невъзможно да се съобразят давностните срокове по чл.34 от ЗАНН. Нарушението изпъква още поще повече на фона на показанията на актосъставителя в съдебно заседание, който на два пъти заявява :“Ако ми бяха представени към момента на проверката, нямаше да съставя акт“, пр. за с.з. от 12.11.2019 г. Нарушителят безусловно следва да бъде информиран не само кой законов текст е нарушил, но и състава на кое административно нарушение е осъществил чрез пълното му текстово и цифрово описание. По този начин за него ще бъде напълно ясен съставът на санкционната норма, която  определя кръга на релевантните факти и които следва да бъдат установени и неправилното им посочване нарушава правото на защита на жалбоподателя.

Нарушението на материалния закон е от такова естество, че също влече до самостоятелно основание на обжалванато наказателно постановление. Съгласно разпоредбата на чл.132 т.3 от ЗВМД, която АНО е преценил, че дружеството е нарушило, собствениците, съответно ползвателите на животновъдни обекти със селскостопански животни, спазват ветеринарномедицинските изисквания за отглеждане, придвижване и транспортиране на животните. От граматическото тълкуване на тази норма се установява, че с нея по никакъв начин пряко или косвено не се въвежда задължение за дружеството да води записи за движението на торовите маси. В този смисъл на дружеството е наложено наказание не само, което не е извършило, тъй като от събраните по делото доказателства се установява, че такива са водени, но и което обективно не съществува, вкл. и санкционната норма на чл.417 ал.2 вр. ал.1 от ЗВМД и която обявява за наказуемо нарушение по чл.132 т.3 от с.з.

По изложените съображения, съдът намира, че жалбата е основателна, а обжалваното наказателно постановление следва да се отмени като необосновано и незаконосъобразно.

С оглед изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът :

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 26/17.06.2019 г., издадено от Директора на Областната Дирекция по безопасност на храните гр. Русе, с което на „Свинекомплекс Бръшлен“АД е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1000  лв. на основание 132 т.3 вр. чл.417 ал.2 вр. ал.1 от ЗВМД.

Препис от решението да се изпрати на жалбоподателя и АНО.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Русенския Административен съд.

 

                                                                  Районен съдия :