Р Е
Ш Е Н
И Е №
Гр.Враца 26.10.2020 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИ РАЙОНЕН СЪД - ІV – наказателен състав в
публично заседание на 05.10.2020 /пети октомври две хиляди и
двадесета/ година в състав:
Председател: ИСКРА КАСАБОВА
При секретаря Ц.Цекова и в присъствието на прокурора…
като разгледа докладваното от съдията НАХД
№293 по описа за 2020 год. на Врачанския районен съд, ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 26 - 0000069
от 18.02.2020г., издадено от
Директор РД „Автомобилна администрация“ - Враца / РД „АА“ - Враца/, с което на Ц.К.К.,***, с ЕГН:********** е наложено административно наказание ГЛОБА
в размер на 2000 лв., на
основание чл.93 ал.1 т.1 от ЗАПр. за
извършено нарушение на чл.58 ал.1 т.4 от
НАРЕДБА № Н-11 от 31.10.2002г. на Министерство на Транспорта, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО – съгласно чл.63 ал.1 от ЗАНН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14
/четиринадесет/ дневен срок от уведомяването пред ВРАЧАНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
М О Т И В И :
Ц.К.К.,***, с ЕГН:**********, е обжалвал НП№26
- 0000069 от 18.02.2020г. на Директор
РД „АА” Враца, с което му е наложено административно наказание ГЛОБА
в размер на 2000 лв., на
основание чл.93 ал.1 т.1 от ЗАПр. за
извършено нарушение на чл.58 ал.1 т.4 от
НАРЕДБА № Н-11 от 31.10.2002г. на Министерство на Транспорта. В жалбата се
излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на издадените от
наказващият орган актове и се иска отмяна на наказателното постановление.
Ответника по делото Директор РД „АА” Враца, в становище приложено към административно
наказателната преписка навежда доводи за неоснователност на жалбата и иска
потвърждаване на Наказателното постановление.
Производството
по делото е по реда на чл.59 – 63 от ЗАНН.
Анализирайки
събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:
Служителите
на ДАИ – Враца, свидетелите К.С.Г.
и Т.Д.Г. *** на 12.02.2020
г. около 10.15 часа на път II - 15 в местността „Орбита“, на км. 5.00 с посока
на движение за гр.Оряхово спрели за проверка товарен автомобил влекач марка „Ман ТГХ“, Кат. N3 с peг. №РК 82 66 ВН, с прикачено
полуремарке „Шмитц“, КАТ 04, с peг. №РК 03 78 ЕН притежаващ
заверено копие на Лиценз на
Общността №**********, извършващ
международен превоз на товар от Р. Германия за Р. България, видно от международна
товарителница №0286354. CMR от 07.02.2020г. Служителите на ДАИ изискали от
водача да представи документи, които е следвало да се намират в него при
осъществяването на превоза, включително и карта за квалификация на водача, за категория С + Е, като жалбоподателя представил карта за квалификация на водача с №Р095298, но със срок на валидност до
20.07.2018г. тоест представил карта чиито срок на валидност бил
изтекъл.
При извършената в последствие
проверка в информационната система на ИА„АА“ - София, било установено, че на името на Ц.К.К.,***, с ЕГН:**********, е издавана
карта за квалификация на водача с №Р095298
с валидност до 20.07.2018г. и че към
момента на проверката валидна карта на името на Ц.К.К. не е издавана, което означавало, че към момента на проверката жалбоподателя
изобщо непритежава „карта за квалификация на водача“.
С оглед констатацията, че водача в момента на проверката извършва международен превоз на товари, от Р. Германия за Р. България, без да притежава по време на работа и респективно да
предостави на проверяващите - „карта за квалификация на водача“, то и проверяващите приели, че водача
осъществява превоза в нарушение на законовите изисквания и по конкретно тези на чл.58, ал.1, т.4 от Наредба №11 от 31.10.2002 г. на Министерство на
Транспорта, а
именно: „При извършване
на международен превоз на товари в превозното средство трябва да се намират
следните документи: т.4 да притежава валидна карта за
квалификация на водача по смисъла на наредбата по чл.7б, ал.5 от Закона за автомобилните
превози.“
За
констатираното нарушение свидетеля К.С.Г. в присъствието на свид. Т.Д.Г. съставил Акт бланков №264385
от 12.02.2020г., като акта е предявен и връчен срещу подпис
лично на жалбоподателя на същата дата, без възражения, като в графата за
възражения последният собственоръчно е записал „не“. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН,
както и до издаване на НП, възражения не са постъпили.
Последвало издаването на
обжалваното Наказателно постановление НП№26 - 0000069 от 18.02.2020г. на Директор РД „АА” Враца, в което дословно е пренесено текстовото и
цифрово описание на нарушението от АУАН, като на основание чл.93 ал.1 т.1 от ЗАПр. за извършено нарушение на чл.58, ал.1, т.4 от Наредба №11 от 31.10.2002
г. на Министерство на Транспорта, на жалбоподателя е наложена ГЛОБА в размер на 2000 лв. за
констатираното нарушение.
Горната фактическа обстановка се потвърждава от показанията на
свидетелите К.С.Г. и Т.Д.Г., както и приложената административнонаказателна
преписка съдържаща: жалба, АУАН, НП, Заповед РД-08-249/15.05.15г. и Заповед
РД-08-30/24.02.20г. на Министерство на транспорта и ИТС – гр.София,
придружително писмо, становище, Разпечатка от информационната система на ИА„АА“ - София, копие от карта за квалификация на водача и Международна товарителница CMR от 07.02.2020г., длъжностна
характеристика, и др.
Съдът намира
жалбата за подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, разгледана по същество,
същата е процесуално допустима и неоснователна по следните съображения:
АУАН и Наказателното
постановление са издадени от длъжностни лица, в рамките на определената им с чл.92 ал.3 и ал.2 от ЗАПр. компетентност.
Обратно на твърдяното пред настоящата инстанция, актът
и наказателното постановление отговарят на изискванията относно формата и
съдържанието им, установени в чл.42
съответно чл.57 ал.1 от ЗАНН.
Установената в АУАН фактическа обстановка е коректно възпроизведена в
наказателното постановление, при изяснени всички елементи на съставомерното
деяние от обективна и субективна страна, включително времето и мястото на
извършването му, нито въвежда съмнение относно неговото авторство. При това
положение не са налице нарушения водещи до опорочаване на формата на АУАН и НП,
още по-малко в степен самостоятелно обуславяща незаконосъобразност на
наказателното постановление, доколкото не е препятствала нарушителя да разбере
в извършването на какво деяние е обвинен и да организира защитата си по фактите
или по правото.
По същество извършеното от жалбоподателя деяние
е безспорно доказано и съдържа от обективна и субективна страна признаците на
административно нарушение, изразяващо се в нарушаване на установената забрана
на водача на МПС, с което се извършва международен превоз на товари, да
управлява това превозно средство без документ, който се изисква от
подзаконовите актове по прилагането на ЗАПр., в случая от цитираната по-горе
норма от посочената Наредба №11 от 31.10.2002
г. на МТ.
Съгласно изслушаните от районния съд свидетелски
показания на актосъставителя и свидетеля по съставения акт, се потвърждава
изцяло отразената в акта и възприетата в постановлението фактическа обстановка.
Именно поради това от контролните органи е било възприето, че водачът е
управлявал МПС без да притежава коментирания документ, а не че такъв е имало
или евентуално е бил забравен. В подкрепа правилността на този извод се явява
обстоятелство, че такъв документ не е бил представена на АНО, в хода на
проведеното административното производство, нито на съдебното такова да
приключване на съдебното следствие. А иззетия в момента на проверката документ - карта
за квалификация на водача с №Р095298
е била с дата на валидност до 20.07.2018г. тоест година и седем месеца преди констатиране на процесното нарушение.
От приложената по делото Разпечатка от информационната система на ИА„АА“ - София, е видно, че към момента на проверката валидна карта на името на
жалбоподателя – нарушител - Ц.К.К.
не е издавана, което безспорно означава, че
както към момента на проверката, така и към момента на издаване на НП жалбоподателя
непритежава „карта за квалификация на водача“.
Съдът намира показанията на свидетелите за обективни,
логични и последователни, кореспондиращи с писмените доказателства по делото и
като такива ги кредитира изцяло.
При така възприетата фактическа обстановка съдът
приема, че от страна на жалбоподателя е бил осъществен съставът на
административното нарушение по смисъла на чл.58, ал.1, т.4 от Наредба № 11 от 31.10.2002г. на МТ, тъй като на посочената дата, час и място, като водач на моторно превозно
средство е извършвал международен превоз на товар от Р. Германия за Р. България, без да притежава изискуемият от
посочената разпоредба документ, поради което и не е могъл да представи такъв
при поискване от контролните органи.
Липсата на „карта за квалификация на водача“ е безспорно доказано от
доказателствената съвкупност по делото – както от гласните, така и от писмените
доказателства. Съгласно чл.58, ал.1, т.4 от Наредба № 11 от 31.10.2002г. на МТ при извършване на международен
превоз на товари водачът представя при поискване от контролните органи „карта за квалификация на водача“.
Представената
в момента на проверката карта е била с изтекъл срок на валидност на 20.07.2018г. тоест от една година и седем месеца - жалбоподателя Ц.К.К. не е разполагал с такава, като това се установява от
АУАН, който той лично е подписал, без възражения.
При това от направената от наказващият орган справка от дата 10.03.2020г. от информационната
система на ИА „АА“, /приложена по преписката/ безспорно
се установява, че на
името на жалбоподателя към момента на съставяне на АУАН и НП не е имало валидно
издадена „карта за квалификация на водача“, като такава не е представена от
лицето жалбоподател и до приключване на настоящото производство.
За голословни и неподкрепени с доказателства
съдът приема съображенията на жалбоподателя, че:“
Съставен ми бе АУАН, но при съставяне на
същият бе нарушена разпоредбата на ЗАНН, като не бях запознат със съдържанието
на същият, нито ми бе връчван такъв“ – тъй като видно от самият акт в
разписката към него жалбоподателя собственоръчно е посочил, че е получил препис
от АУАН №264385 от 12.02.2020г., които факт се
потвърждава и от разпитаните по делото свидетели очевидци.
При тези обстоятелства правилно и
законосъобразно му е наложено административно наказание за това, че към момента
на проверката - 12.02.2020г., не е „притежавал
карта за квалификация на водача“.
А след като жалбоподателят не е
притежавал карта за квалификация на
водача“ то и правилно му е наложена санкция по чл.93 ал.1 т.1 от ЗАПр. Точно тази законова разпоредба визира случаите, в
които нарушителите изобщо не притежават
необходимия документ, докато нормата
на чл.93 ал.2 от ЗАПр. намира
приложение, когато изисканият документ не е представен, но е установено, че
проверяваното лице реално притежава такъв.
Относно поддържаното в жалбата становище за
приложението на чл.28 от ЗАНН съдът приема, че маловажен случай е този, при
който извършеното нарушение с оглед липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от
съответния вид. Тоест маловажността е конкретна преценка на степента на
обществена опасност на нарушението от страна на съда, респективно на
административнонаказващия орган в сравнение с други случаи на нарушения от
съответния вид. В случая извършеното нарушение не е с по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените нарушения от този вид.
Обстоятелството, че не са налице вредоносни последици за обществените отношения
не е основание за прилагане на чл.28 от ЗАНН. Процесното деяние се извършва
единствено чрез бездействие и попада под хипотезата на така наречените формални
нарушения, които ex lege се санкционират. Липсата или не на общественоопасни
последици е ирелевантна в случая. Нормата е създадена с цел да дисциплинира
задължените субекти, като осъществяването на деянието и санкционирането му е
необходимо да се преценява с оглед значимостта на обществените отношения, чието
гарантиране се цели от законодателя. Фактът, че жалбоподателят е бил както към
момента на проверката и издаването на АУАН, така и към момента на издаване на
НП, без изискуемият документ, тъй като
изобщо не е притежавал такъв считано от 20.07.2018г., когато е изтекъл срока на
валидност на последно издадената му такава - карта за квалификация на водача - осъществява състава на
съответното нарушение, поради което не е необходимо да има или да няма вредни
последици. Липсват и други обстоятелства, които да обуславят по-ниска степен на
обществена опасност на деянието в сравнение с обикновените случаи на нарушение
от този вид, като например наличието на обективни причини, довели до извършване
на нарушението.
От друга страна високият размер на наказанието
глоба също не е основание за прилагане на чл.28 от ЗАНН, нещо повече, този
размер на наказанието, определен от законодателя, сочи на висока степен на
обществена опасност на деянието. Следва да се има предвид и че е извършено
нарушение със завишена степен на обществена опасност, тъй като управлението на
моторно превозно средство е правно регламентирана дейност с безспорно голям
риск за водача, пътуващите с него и всички останали участници в движението -
водачи, пътници и пешеходци.
Съдът не констатира допуснати съществени
процесуални нарушения в хода на административното производство, които да
опорочават атакуваното наказателно постановление и да налагат неговата отмяна.
Същевременно нормата на чл.93 ал.1 т.1 от ЗАПр. сочи: ”Водач на моторно превозно
средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на
пътници и товари без редовно издадени лиценз, разрешение, документ за
регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските
институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането
му, се наказва със:1. глоба 2000 лв.” В случая административно
наказващия орган е извършил правилна квалификация на деянието и е наложил
съответното за извършеното нарушение наказание "глоба", в предвидения
от закона абсолютен размер. Макар и относително висок, явно този размер е
определен от закона като справедлив, съобразно презумираната степен на
обществена опасност на деянието. Като е достигнал до тези изводи АНО е
постановил постановлението си при правилно приложение на закона.
Ето защо и с оглед изложеното по - горе, обжалваното
НП следва да бъде потвърдено от съда в рамките на правомощията му по чл.63,
ал.1 ЗАНН.
Затова и съдът, ПОТВЪРДИ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ НП№26 - 0000069 от 18.02.2020г. на Директор РД „АА” Враца, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО – съгласно чл.63 ал.1 от ЗАНН.
По гореизложените съображения съдът постанови
решението си.
Районен
съдия: