Р Е Ш Е Н И Е
№ 442
гр. Добрич,
07.11.2019 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, V състав, в публично
заседание на тридесети
октомври две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА МИЛЕВА
При участието на секретаря Мария Михалева
разгледа докладваното от Председателя
адм.д. №502/2019 г. по описа
на ДАС и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 118 от
Кодекса за социално осигуряване /КСО/ вр. с чл. 145-178 от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на П.Ж.П. *** срещу Решение №15 от 16.07.2019 г. на Директора на ТП на НОИ - Добрич, с което е оставена без уважение
подадената от него жалба срещу Разпореждане №********** от 09.05.2019 г. на
Ръководител на ПО при ТП на НОИ Добрич. С процесното разпореждане е изменена
личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя, считано от
01.12.2018 г., в реален размер – 165, 01 лева, приравнен на минимален размер –
174,46 лева. В жалбата се възразява срещу методиката за изчисляване на
индивидуалния коефициент. Твърди се, че през периода, в който същият е бил
самоосигуряващо се лице е внасял всички дължими осигурителни вноски, поради
което и стажът през съответния период също следва да бъде зачетен. Поради
незачитането на този стаж, неправилно е изчислен осигурителния доход и
неправилно са определени трите години, които служат за изчисляване. Моли се да
се отмени решението на Директора на ТП на НОИ Добрич и преписката да се върне
за ново произнасяне. Претендират се сторените по делото съдебно-деловодни
разноски.
В съдебното заседание жалбоподателят поддържа жалбата си, като
настоява, че изцяло погрешен е начинът на изчисляване на пенсията.
Процесуалният му представител адв. В. Г., поддържа жалбата на изложените в нея
твърдения и претендира сторените по делото съдебно-деловодни разноски.
Ответникът - Директорът на ТП на НОИ - Добрич, чрез процесуалния
си представител юрк. Цонева оспорва жалбата, като я счита за неоснователна и недоказана.
Съдът, като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 29.01.2019 г. П.П. е подал заявление до Директора на НОИ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Въз основа на него било издадено Разпореждане №**********/26.02.2019 г. на Ръководителя по "Пенсионно осигуряване", с което на П. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 176.46 лева при условията на чл. 68, ал. 3 от КСО, с начална дата на пенсията 01.12.2018 г. и при следните условия: навършена на 01.12.2018 г. възраст от 66 години и 2 месеца; зачетен осигурителен стаж - 19 години 03 месеца и 04 дни от трета категория. С последващо разпореждане от 09.05.2019 г. е
прецезирано предходното такова, като в същото е посочен осигурителен стаж от ІІІ
категория – 31 години, 08 месеца и 14 дни; индивидуален коефициент - 0.504, изчислен от осигурителния доход на жалбоподателя, както следва:
от избран от нея 3 -годишен период 01.01.1998 г. - 31.12.1990 г. – 13 636 лева; доход, от който се изчислява пенсията - 445.72 лева, определен по реда на чл.70, ал.2 от КСО, като
средномесечният осигурителен доход за страната на 12 календарни месеца преди
месеца на отпускане на пенсията (884.37 лева) е
умножен по индивидуалния коефициент на лицето (0.504).
С жалба с вх. № 1012-24-149/11.06.2019 г. П.П. е оспорил разпореждането. С Решение №15/16.07.2019 г. на Директора на ТП на НОИ - Добрич жалбата е била оставена
без уважение.
По делото е назначена и съдебно-икономическа експертиза, чието заключение
като неоспорено от страните, съдът приема за безпристрастно и компетентно
изготвено. Съгласно последното, към момента на подаване на заявлението за
отпускане на лична пенсия за ОСВ при
навършени 66 г. и 02 м. осигурителният стаж на П. е 31 години, 08 месеца и 14 дни. ИК , отпуснат с начална дата до 31.12.2018 г.
се изчислява по старата методика – с посочени 3 години преди 01.01.1997 г. и
целия стаж след тази дата. Посочено е от вещото лице, че ИК е 0,504, а дохода
за изчисляване на пенсията 445,72 лева. Определеният размер на пенсията е
165,01 лева. В заключение, вещото лице е посочило, че правилно е определен
размера на пенсията на жалбоподателя. В съдебно заседание на въпросите на
жалбоподателя, вещото лице поясни, че като самоосигуряващо се лице, П. е плащал
само половината от размера на минималния осигурителен праг, както и че не може
да се вземе стажа преди 1997 г., тъй като в закона е казано, че след 1997 г. се
взема целият стаж. Вещото лице също е посочило, че не може по новата методика
да се изчисли индвидуалния коефициент, тъй като КСО изрично казва, че по
старата методика са тези, на които е отпусната пенсия до края на 2018 г., а
след 2018 г. вече имат право на избор.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена в 14-дневния срок за обжалване, от лице с правен интерес
и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима. Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "а" от КСО разпорежданията за
отказ или за неправилно определяне или изменение на пенсиите се обжалват пред
ръководителя на съответното териториално поделение на НОИ. Съгласно чл. 117,
ал. 3 ръководителят на териториалното поделение се произнася по жалбите или
исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. Предвид
гореизложеното съдът счита, че Решение №15 от 16.07.2019 г. на директора на Териториално поделение на НОИ - Добрич е издадено в
рамките на неговата материална, териториална и времева компетентност. При
издаването му не се констатират допуснати съществени процесуални нарушения,
обуславящи отмяната му. Спазено е изискването за форма с оглед разпоредбите на
чл. 117, ал. 3 и, ал. 5 от КСО вр. чл. 59 от АПК, като административния орган е
изложил подробни мотиви за неоснователността на жалбата срещу Разпореждане №**********/09.05.2019 г. на Ръководител "ПО" в ТП на НОИ - Добрич.
Спорът по настоящото дело се концентрира върху това правилно ли е определен
конкретния размер на пенсията на жалбоподателя, т.е. относно
материалната законосъобразност на решението на директора на ТП на НОИ и
потвърденото с него разпореждане. Конкретно жалбоподателкят възразява
срещу методиката и начина на изчисляване на пенсията й.
Жалбоподателкят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията
на чл. 68, ал. 3 КСО. Според тази разпоредба, лицата, които нямат право на
пенсия по, ал. 1 и 2, придобиват право на пенсия до 31 декември 2016 г. при
навършване на възраст 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15
години действителен осигурителен стаж, като след 31 декември 2016 г. възрастта
се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до
достигане на 67-годишна възраст. В случая жалбоподателят е придобил
правото на пенсия на 01.12.2018 г., когато е навършил изискуемата възраст, която е 66 г. Наличието на
осигурителен стаж не е спорно по делото. Съгласно чл.70, ал. от КСО, в приложимата редакция размерът на пенсията за осигурителен стаж и
възраст се определя, като доходът, от който се изчислява пенсията, се умножи
със сумата, образувана от: по процент 1, 1 на сто за всяка година осигурителен
стаж и съответната пропорционална част от процента за месеците осигурителен
стаж. След 31 декември 2016 г. процентът за всяка година осигурителен стаж
нараства от първо число на всяка следваща календарна година с процент, равен
или по-голям от процента, определен по правилото на чл. 100, ал. 1, до
достигане на 1, 5. Процентът се определя ежегодно със закона за бюджета на
държавното обществено осигуряване за съответната година на база на използваните
при съставянето на бюджета прогнозни стойности за нарастването на осигурителния
доход и за индекса на потребителските цени.
Видно от посочената разпоредба, размерът на пенсията се определя именно
като произведение от посочените показатели (доход и процент), поради което
възраженията на жалбоподателката в тази насока са неоснователни. Съгласно, ал.
2 на чл.70 КСО, доходът, от който се изчислява пенсията, се определя, като
средномесечният осигурителен доход за страната за 12 календарни месеца преди
месеца на отпускане на пенсията се умножи по индивидуалния коефициент на
лицето. В разпоредбите на, ал. 4 и, ал. 5 от чл.70 е определен
начина, по който се изчислява индивидуалния коефициент. Съгласно чл. 9, ал. 1
т. 4 от КСО, за осигурителен стаж се зачита времето, за което са внесени
дължимите осигурителни вноски от самоосигуряващите се лица и от лицата по чл.
4а, ал. 1 от КСО. Безспорно
е, че жалбоподателят от 01.03.2016 г. е регистриран като ЧЗП и този стаж е
зачетен като трудов от органа. Самоосигуряващото се лице придобива
осигурителен стаж и е осигурено само тогава, когато в съответствие със
задължението по чл.9, ал.1,
т.4 от КСО внесе пълния размер на дължимите по закон осигурителни вноски по чл. 6,
ал. 8. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 8 от КСО в съответните й редакции
осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1 (саоосигуряващите се
лица) са за тяхна сметка и се дължат авансово: върху месечен осигурителен доход
между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със закона
за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година. Според
вещото лице, оспорващият е заплащал осигуравки в половината от размера на
минималния осигурителен праг, с който самоосигуряващите се лица трябва да се
осигуряват.
В чл.70,
ал.3-8 от КСО, от своя страна, е подробно посочен начинът на определяне на индивидуалния
коефициент и именно това е методиката, която е приложил административният
орган. Методиката, въз основа на която е определен индивидуалният коефициент, е
законодателно установена в чл.70 КСО и стриктно приложена от органите
на НОИ. В случая при определяне на индивидуалния коефициент органът е взел
предвид посочения от жалбоподателят тригодишен базисен период, за
който осигурителния доход възлиза на 13 636 лева. Коректно са определени и
показателите по чл.70,
ал.1, т.2 и т.4 от КСО, необходими за изчисляване на индивидуалния
коефициент, като в решението на директора на ТП на НОИ подробно,
конкретно и ясно е изложено по какъв начин органите по пенсионното осигуряване
са сторили това - при какви изходни данни са направени изчисленията, откъде
и/или как са получени тези данни, респективно на какво те се основават. В
резултат на това и след стриктно прилагане на механизма на изчисление,
установен в чл.70, ал.5
от КОС, органите на НОИ са определили индивидуален коефициент 0.961.
Съгласно изискванията на чл.70, ал.2 от КСО така
определеният индивидуален коефициент се умножава по средномесечния осигурителен
доход за страната за 12 календарни месеца преди месеца на отпускане на пенсията.
Средномесечният осигурителен доход се определя от управителя на НОИ по силата
на чл. 37, ал. 5, т. КСО, която разпоредба изрично му възлага правомощието да
утвърждава осигурителния доход по чл.70 КСО. В случая средномесечният
осигурителен доход за страната за периода от 01.12.2017 г. до 30.11.2018 г. е установен на 884.37 лева. Именно
въз основа на тази сума, умножена по индивидуалния коефициент на жалбоподателя - 0.504, е определен дохода, от който е изчислена пенсията. След това, въз основа
на така установения доход, от който се изчислява пенсията му, при стриктно
прилагане на чл.70, ал.1
от КСО, органите по пенсионното осигуряване са определили пенсията на П.П. в размер на 165,01 лева, която е
приравнена на минималната такава 176,46 лева. Доколкото
решението на директора на ТП на НОИ съдържа подробна обосновка на така
посочения размер на пенсията, която се основава на верни фактически констатации
досежно осигурителния стаж и възраст на лицето, коректни обективни данни
относно другите релевантни показатели и на точни изчисления, съобразени изцяло
с приложимата законова уредба, съдът намира, че размерът на пенсията на
жалбоподателят е правилно определен. В тази насока е и изцяло изготвената
съдебно-счетоводна експертиза.
С оглед на изложеното и след цялостна проверка на оспорения акт - Решение №15 от 16.07.2019 г. на директора на ТП на НОИ - Добрич и потвърденото с него
Разпореждане №********** от 09.05.2019 г., съдът намира, че същите са законосъобразно издадени по всички
критерии, посочени в чл. 146 от АПК, поради което жалбата следва да бъде
отхвърлена.
Предвид изхода на спора и своевременно заявената от ответната страна
претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение съдът намира, че на
основание чл. 143, ал. 4 от АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 24 от
Наредбата на заплащането на правната помощ жалбоподателят следва да запрати на
ответника сумата от 100 лв. - юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Административен
съд Добрич, 5 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.Ж.П. *** срещу Решение №15 от 16.07.2019 г. на директора на ТП на НОИ - Добрич, с което е оставена без уважение
подадената от него жалба срещу Разпореждане №********** от 09.05.2019 г. на
Ръководител на ПО при ТП на НОИ Добрич.
ОСЪЖДА П.Ж.П., ЕГН ********** *** да заплати на ТП на НОИ - Добрич сумата от 100, 00 (сто) лева
разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от получаването му.
СЪДИЯ: