Р Е Ш Е Н И Е
№ 171 28.01.2019 година гр. Бургас
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д
А
Бургаски окръжен съд наказателна колегия
На двадесет и първи септември две хиляди и осемнадесета
година
В публично съдебно заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ПЕПЕЛЯШЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛ МАРКОВ
ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА
Секретар: Жанета Кръстева
Прокурор:
Елка Добрикова
като разгледа докладваното от съдия П. Георгиева ВНОХ дело № 328 по описа за
2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда № 49/19.03.18г. по НОХД № 3818/2017г., Бургаският районен съд признал подсъдимия Д.С.Д., ЕГН **********, за виновен в това, че на 14.12.2016г.***, к-с „Л.“ по улица
„24 Черноморски пехотен полк“, посока ул. „Места“ към „Флора“ на пешеходна
пътека, обозначена с напречна пътна маркировка М8.1
при управление на моторно превозно средство- товарен автомобил марка „Рено“,
модел „Канго“, с рег. № А 2483 КТ, е нарушил правилата за движение, визирани в
чл. 119, ал. 1 от : „При приближаване към
пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно
средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите
по нея пешеходци като намали скоростта или да спре“, като не пропуснал
преминаващата по пешеходната пътека Д. П. К., ЕГН **********-
отнема предимството на стъпилата и пресичаща платното за движение по пешеходна
пътека Д.К., допуснал пътнотранспортно произшествие с
нея и по непредпазливост ѝ причинил три средни
телесни повреди, описани както следва: средна телесна повреда, изразяваща се в двустранно
счупване на шийката на раменните кости без дислокация, довело до трайно
затрудняване на движението на горните крайници за срок от около три-четири
месеца при обичаен ход на оздравителния процес; средна телесна повреда,
изразяваща се във фрактура на таза /на седалищната
кост двустранно и лява срамна кост/, довело до трайно
затрудняване на движението на долните крайници за срок от около два-три месеца
при обичаен ход на оздравителния процес, както и средна телесна повреда,
изразяваща се във фрактура на големия десет туберкул
на дясна бедрена кост, довело до трайно затруднение на движението на
десен долен крайник за срок от около три до четири месеца при обичаен ход на
оздравителния процес, поради което и на основание чл. 343, ал. 3, б. „а“, предложение първо, вр. чл. 343, ал. 1, б. „б“, във вр. чл. 342, ал. 1,
предложение трето от НК, във вр. с чл. 119, ал. 1 от Закона за движение по
пътищата, вр. чл. 54, ал. 1 от НК му наложил наказание „лишаване от свобода“ за
срок от една година, което на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС да бъде
изтърпяно при първоначален „общ“ режим. Лишил подсъдимия Д. от право да управлява моторно превозно средство за срок
от една година и шест месеца.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК го осъден да заплати направените в хода на досъдебното и съдебното
производство разноски и тези от частния обвинител .
Недоволен от така постановената
присъда останал подсъдимият Д., който я обжалва в срок, чрез служебния си
защитник- адв. Станко Кралев от АК- Бургас. Във въззивната жалба се излага
становището, че присъдата на БРС е неправилна, постановена е при неправилно
приложение на материалния закон и допускане на съществени нарушения на
процесуалните правила. Твърди се, че предвид данните за оказана на пострадалата
от дееца помощ , са налице предпоставките за прилагане по-благоприятен за подсъдимия
закон, посредством преквалифицирането на деянието, като такова по чл. 343а, ал. 1, б. „в“ от НК, което неправилно
било отказано от първата инстанция. Настоява се също, за налагане на наказание
при приложението на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „в“ от НК
, предвид подробните показания на подсъдимия, дадени в качеството му на
свидетел по досъдебното производство, непосредствено след инцидента, с което е спомогнал
за разкриване на обективната истина по делото.
В
съдебно заседание пред настоящата инстанция защитникът на подсъдимия- адв.
Станко Кралев- АК- Бургас, моли така постановената присъда да бъде отменена, а
делото да бъде върнато за ново разглеждане на първоинстанционния съд, поради
допуснато в хода на съдебното следствие съществено процесуално нарушение. То се
изразявало в това, че районният съд се произнесъл по съществото на делото и по
правната квалификация на деянието с определение, преди постановяване на
присъдата, като по този начин е предрешил спора. В условията на алтернативност
моли, изтърпяването на наложеното на подсъдимия наказание да бъде отложено по
реда на чл. 66, ал. 1 от НК, позовавайки се на отбелязаната в справката за
съдимост настъпила реабилитация по чл.88а от НК. Защитникът
на подсъдимия Д. - адв. Евгений Мосинов- АК- Бургас
поддържа възраженията, направени от адв. К. и също моли присъдата да бъде
изменена в частта, касаеща начина за изтърпяване на наказанието, поради наличие
на предпоставките, визирани в чл. 66 от НК. Представя удостоверение за семейно
положение на подсъдимия/ за наличието на три деца, дев от които непълнолетни/, разпечатка
от интернет страницата на Търговски регистър към Агенцията по вписванията /за управлявано от подсъдимия „Д. -67“ЕООД/ , две референции за добри търговски взаимоотношения/
от управителя В.Ч.
на „ОСТ“ ООД и Н.
Д.-управител на „Б.“ ЕООД/, както и свидетелство за съдимост на същия/ с отбелязване за настъпила реабилитация по чл.88а от НК. Други доказателства не се представят и не се
сочат.
В
последната си дума подсъдимият изразява своето съжаление за стореното и моли,
наказанието му да бъде отложено с подходящ изпитателен срок.
Представителят
на Окръжна прокуратура Бургас намира въззивната жалба за неоснователна. Счита,
че атакуваната присъда е правилна, обоснована и законосъобразна, поради което
същата следва да се потвърди. В мотивите към присъдата подробно било посочено
кои обстоятелства съдът е приел за установени и въз основа на кои
доказателства. Изложени били и аргументите за неприложимост на привилегироващата нормата на чл. 343а, ал.1, б.
„в“ от НК . Съответно на извършеното и справедливо според прокурора е отмереното
наказание както в частта на лишаването от свобода, така и на кумулативно наложеното „лишаване от правоуправление“.
След като се запозна с подадената жалба, изслуша
доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и закона, и
след като извърши цялостна служебна проверка на присъдата, независимо от
наведените в жалбата и протеста основания, Бургаският окръжен съд намери
следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на проверка акт
и е процесуално допустима, но разгледана по същество се явява неоснователна.
С
оглед направените от защитата възражения за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, настоящият съд намери, че преди да разгледа жалбата по
същество, следва да обсъди именно тези доводи. Що се отнася до твърдението, че
първоинстанционният съд е нарушил изискванията на закона, като се е произнесъл
относно правната квалификация на деянието на подсъдимия, преди да е приключило
съдебното следствие, настоящият състав намира следното: В цитирания от защитата
протокол от съдебно заседание, проведено на 19.03.2018г.,
районният съд действително е възобновил съдебното следствие, предвид
направените от защитата искания, след което с определение се е произнесъл по
последните, като ясно, непротиворечиво и без да оставя каквото и да е съмнение
е посочил, че относно искането за преквалифициране на деянието, извършено от
подсъдимия Д., като такова по чл. 343а, ал. 1 от НК,
ще се произнесе с окончателния си съдебен акт. Видно е следователно от
съдържанието на коментираното протоколно определение, че съдът изрично е
уточнил моментът, в който ще изложи решението си по отправеното искане /за преквалификация на деянието/.
В цитирания протокол първоинстанционният състав е вписал цитат от изложеното от
районния прокурор, който текст независимо от големия си размер е ограден в
кавички, ерго не е мисъл и решение на първоинстанционния съд, а е довод,
изложен от прокурора по-рано в съдебното производство, следователно твърдението
на защитата за предварително произнасяне е несъстоятелно. При спазване на
процесуалния ред, съдът е постановил своята присъда.
Производството
пред първата инстанция е проведено по реда и при условията на чл. 371, т. 1 от НПК, по искане на подсъдимия, без разпит на част от свидетелите по делото- Д.П.К., И. Г. Т., А. М. Г., и вещото лице- Косьо Н. Янков, по изготвената на досъдебното производство съдебномедицинска
експертиза.
Делото е изяснено от фактическа страна.
Първоинстанционният съд е анализирал обстойно събраните доказателства и
изградил изводите си по фактите и по правото. Изготвените мотиви към
обжалваната присъда покриват всички изисквания на закона, заложени в чл. 305,
ал. 3 от НПК, отнасящи се до тяхното съдържание. Първостепенния съд е посочил
приетата за установена фактическа обстановка, въз основа на кои доказателства
същата е приета, като едновременно с това е изложил и правните съображения за
крайния си извод относно виновността на подсъдимия в извършване на възведеното
му с обвинителния акт престъпление, както и обстоятелствата, съобразени от него
при индивидуализация на наказанието, поради което атакуваната присъда е
надлежно обоснована.
От поотделната и съвкупна
оценка на приложените по делото доказателства, решаващият съд обосновано е
приел за установено, че:
Подсъдимият Д.Д. е ***, *** гражданин , роден на ***г. и към 14.12.2016г. е бил
правоспособен водач на МПС.
На същата дата ,
около 6:30 часа, пострадалата Д.К.
посетила Морската градина в гр. Бургас. Прибирайки се обратно към дома си,
около 09:50 часа застанала пред пешеходната пътека,
находяща се на кръстовището, образувано от улица „24 Черноморски пехотен полк“
и улица „Константин Величков“, огледала се за приближаващи към нея превозни
средства и след като не установила такива, предприела пресичане на платното за
движение по пешеходната пътека. След като стигнала до средата на същата, отново
се огледала в двете посоки, след което продължила с преминаването ѝ. В този момент, към пешеходната пътека в дясната
пътна лента в посока „Флора-Бургас“, се движел товарен автомобил марка „Рено“,
модел „Канго“, с рег. № А 2483 КТ, управляван от подсъдимия Д.Д..
Същият не видял намиращата се върху пешеходната пътека К., поради което не
намалил скоростта на движение на автомобила. След като възприел, че на
пешеходната пътека има пешеходец, подсъдимият Д. предприел аварийно спиране, но
поради несвоевременната си реакция , ударил с управлявания от него автомобил
пострадалата К., като скоростта му на движение в момента на удара била 33 км/ч. Ударът бил в дясната страна на тялото й , с предната
част на автомобила, на разстояние 0,50 м. от десния му габарит. Сблъсъкът
настъпил в дясната лента за движение, по която се движел товарният автомобил,
върху пешеходната пътека- напречно на пътя, на 1,80 метра вляво от дясната
ограничителна линия на платното за движение, в посока „Флора“- Бургас. От
удара, пешеходката се наклонила към предната част на предния капак на
автомобила и паднала напред и вдясно от последния, на пешеходната пътека.
Пътният участък, в който се случило
пътнотранспортното произшествие бил урегулиран с пътни знаци Д17- пешеходна пътека и Б3- път с
предимство, а хоризонталната пътна маркировка, върху която е осъществено
деянието била М 8.1-
пешеходна пътека тип „зебра“ с широчина 4 метра, обозначена с успоредни широки
линии, в бял цвят и червен фон.
След удара
подсъдимият Д. излязъл от автомобила си и отишъл при пострадалата, уверил се,
че е в съзнание, след което клекнал до нея и поддържал главата и тялото ѝ. На помощ се притекли и други водачи на леки
автомобили, сред които била и свидетелката М. Т.. Подсъдимият Д.
предложил пострадалата К. да бъде отведена в болница, но заявил, че той не може
да стори това, тъй като трябва да изчака пристигането на полицейските
служители. Свидетелят Т. и двама други неустановени по
делото лица качили пострадалата в лекия автомобил на един от притеклите се на
помощ мъже, след което последната била откарана в УМБАЛ- Бургас.
След получен на ЕЕН
112 сигнал за инцидента, на място пристигнали свидетелите И. Г.Т. и А. М. Г. -служители на сектор
„ПП“ при ОДМВР- Бургас. Те установили, че МПС-то на Д.
е преместено от него на около три метра от мястото на инцидента, за да не се
пречи на движението. Подсъдимият бил тестван с техническо средство за употреба
на алкохол, но пробата била отрицателна. При извършената проверка било
установено, че автомобилът няма документ за извършен технически преглед, във
връзка с което на водача-подсъдимия Д. бил съставен фиш.
Около 12:50 часа на същия ден , от служители на 05 РУ при ОД на МВР-Бургас бил извършен оглед на местопроизшествието.
В резултат на
нанесения удар , пострадалата К. получила: двустранно счупване на шийката на
раменните кости без дислокация, водещо до трайно затруднение на движението на
горни крайници за срок от около 3-4 месеца, фрактура на таза /на седалищната кост двустранно и на лява срамна кост/; фрактура на
големия туберкул на дясна бедрена кост; хематоми по лицето
и фрактура на носните костици.
Пострадалата К. престояла в УМБАЛ „Бургас“ в
периода 14.12.2016г.- 28.12.2016г.,
след което била настанена в „Хоспис Миладиноски“-гр. Черноморец, за
времето от 28.12.2016г. до 30.04.2017г.
Описаните
обстоятелства съдът извел, въз основа на събраните гласни и писмени
доказателства и доказателствени средства по делото- показания на свидетелката Т., дадени в съдебно заседание,
протоколите за разпит на свидетелите- Т., Г. и пострадалата К.,
както и частично от обясненията на подсъдимия Д., заключението по
съдебномедицинската експертиза, назначена в хода на досъдебното производство,
заключението по изготвената в хода на съдебното следствие повторна тройна
автотехническа експертиза, писмените доказателства по делото- справката за
съдимост на подсъдимия, справка от ОД на МВР-Бургас
относно наказанията „лишаване от право да управлява МПС“ на подсъдимия Д.,***, Договор за настаняване от 28.12.2016г.
в „Хоспис Миладиноски“
ЕООД, ведно с епикриза на пострадалата К., 5 бр. фактури и платежни нареждания.
Фактическите изводи на първоинстанционния съд , се споделят изцяло от
въззивната инстанция.
На първо място, показанията на
пострадалата К. също следва да бъдат кредитирани от съда и използвани за
разкриване на обективната истина, тъй като въпреки напредналата възраст на
същата и преживяното от нея по време на произшествието е посочила в хронологична
последователност всички действия, които е извършила. Показанията ѝ са обективни, логични, последователни и също така
кореспондират с останалите гласни и писмени доказателства и доказателствени
средства по делото.
Правилно показанията на
свидетелите Т., Т. и Г. са били кредитирани от районния съд при
изграждане на фактическата обстановка, тъй като същите са последователни,
безпристрастни, логични, добросъвестни и кореспондират, както помежду си, така
и с останалите доказателства по делото.
От показанията на свидетеля Т. се установява, че след нанесения удар, подсъдимият действително е отишъл
при пострадалата, за да се опита да ѝ помогне,
както и че същата е била в съзнание, но е имала кръв по лицето и е изпитвала
силна болка, като малко след инцидента последната е била качена в неустановен
лек автомобил и откарана до УМБАЛ „Бургас“.
От показанията на Т. и Г. се установява, че товарният автомобил на подсъдимия Д. в действителност е
бил преместен от мястото, на което е била ударена пострадалата К..
От изготвената и
приложена по делото съдебномедицинска експертиза се установило, че в резултат
на нанесения удар пострадалата К. получила следните телесни увреждания: двустранно
счупване на шийката на раменните кости без дислокация, водещо до трайно
затруднение на движението на горни крайници за срок от около 3-4 месеца,
фрактура на таза /на седалищната кост двустранно и на
лява срамна кост/, водещо до трайно затруднение на движението
на долни крайници за срок от около 2-3 месеца, фрактура на големия туберкул на дясна бедрена кост, квалифицираща се като
трайно затруднение на движението на десен долен крайник за срок от около 3-4
месеца, хематоми по лицето и фрактура на носните костици-
последните две увреждания са водещи поотделно до временно разстройство на
здравето, неопасно за живота.
От приложените по
делото договор, епикризи, фактури и платежни нареждания се установява, че
действително острадалата К. ***
в периода 14.12.2016г.- 28.12.2016г.,
а след това в „Хоспис Миладиноски“-гр. Черноморец, за времето от 28.12.2016г.
до 30.04.2017г.
Правилно първостепенният съд не
е кредитирал показанията на свидетеля С., който в съдебно заседание е посочил, че
пострадалата К. нямала кръв по лицето си и по негови думи на същата й нямало
„нищо сериозно“. Горното се опровергава освен от показанията на свидетеля Т.,
така и от приетата от съда съдебномедицинска експертиза, от която е видно, че
пострадалата е получила множество телесни увреждания, включително и такива по
лицето, върху което непосредствено след удара е имало кръв.
На следващо място, правилно
съдът е възприел обясненията на подсъдимия, в частта в която посочва, че е
помагал при качването на пострадалата и е подал сигнал за случилото се до ЕЕН
112, единствено като обслужващи защитната му теза, тъй като същите се оборени
от кредитираните показания на свидетеля Т.. В тях , последната излага, че тя,
заедно с още двама други мъже качили пострадалата в лекия автомобил на непознат
за нея мъж, след което последната била откарана до болницата, като преди да
сторят това, някой от намиращите се в близост лица е сигнализирало на ЕЕН 112.
Обясненията на подсъдимия в
частта, в която същият заявява, че в действителност не е видял пешеходката и
признава, че ѝ е нанесъл удар с товарния си
автомобил следва да бъдат кредитирани, тъй като същите се подкрепят от всички
събрани и проверени по делото доказателства.
Механизмът
на деянието е подробно и изчерпателно описан в назначената в хода на
първоинстанционното съдебно следствие тройна автотехническа експертиза. По
отношение на вещите лица, участващи в изготвянето ѝ
не съществуват съмнения нито относно безпристрастността им, нито
компетентността им. Експертизата е пълна, ясна и обоснована, поради което
правилно е била кредитирана от съда. От същата се установява, че подсъдимият се
е движил по ул. „24 Черноморски пехотен полк“ в посока „Флора“-Бургас, с
управлявания от него автомобил със скорост 33 км/ч.
При приближаването си към пешеходната пътека, подсъдимият е имал възможност да
възприеме намиращата се върху нея пешеходка от разстояние 58 метра, което е
значително много над опасната зона за спиране на товарния автомобил, която от
скорост на движение 33 км/ч. на суха, асфалтова
настилка, каквато именно е била към момента на деянието, е около 17 метра и се
изминава за около 2,4 секунди. При предприемането на аварийното спиране от
страна на подсъдимия, автомобилът се намирал на 13 метра от мястото на удара.
Ударът върху пострадалата е бил нанесен докато същата е била върху пешеходната
пътека на разстояние от 1,80 метра от десния тротоар, като съприкосновението е
било между дясната страна на пострадалата и предната челна част на 0,50 м.
вляво от десния габарит на автомобила. Вследствие нанесения удар пострадалата
се наклонила към предната част на автомобила и паднала напред и вдясно от него,
върху пешеходната пътека. Вещите лица са категорични, че произшествието не би
настъпило ако подсъдимия Д., като водач на МПС беше предприел технически
правилни и адекватни на ситуацията действия . Същият е следвало да предприеме
действия за намаляване на скоростта, след което при необходимост да спре, тъй
като е имал възможност да възприеме пешеходката, както беше посочено по-горе,
от разстояние 58 метра, когато тя е започнала пресичане на пътното платно.
Именно поради неизвършване на дължимите действия подсъдимият Д. е допуснал
настъпването на пътнотранспортното произшествие и е увредил пострадалата К..
Само за пълнота на изложението,
настоящият състав следва да отбележи, че не споделя съображенията на първата инстанция , с които е отказала да
кредитира показанията на свидетеля С. в частта им относно твърдяното от него
обстоятелство, че управляваният от него лек автомобил марка „Ауди“, модел „Кю 7“, с рег. №
А 2220 МС се е намирал непосредствено зад автомобила на подсъдимия, приемайки
ги за недостоверни и опровергани от заявеното от свидетеля Т.. Въззивният състав намира, че между показанията на тези
двама свидетели досежно това обстоятелство отсъства заявеното противоречие. Става
ясно от същите, че свидетелката Т. се е движела в противоположната на
подсъдимия посока, била е в дясната лента за движение по посока от
„Флора“-Бургас към ЖП-прелеза /ж.к.
„Изгрев“/ и в действителност пред нея не е имало
друга кола. Видимостта ѝ към случващото се, в
частност действията на подсъдимия след инцидента, разположението на автомобила
и тялото на пострадалата, не са били ограничени по никакъв начин. Тези
твърдения не се намират в противоречие с показанията на свидетеля С., в които същият
сочи само следното: „имаше 6-7 метра между двата ни автомобила /визира своя и този на подсъдимия/,
трудно ми беше да спра“. Поради изложеното, настоящият състав намира за
достоверно, посоченото от свидетеля С. обстоятелство, че автомобилът му се е
намирал непосредствено след този на подсъдимия Д..
Въз основа на правилно
установените факти, първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразния
правен извод, че с поведението си подсъдимият Д. е осъществил от обективна и
субективна страна възведеното му с обвинителния акт престъпление по чл. 343,
ал. 3, б. „а“, предложение първо, вр. чл. 343, ал. 1,
б. „б“, вр. чл. 342, ал. 1,
предложение трето от НК, вр. чл. 119, ал. 1 от Закона за движение по пътищата,
тъй като на посочените дата и място е
нарушил правилата за движение, визирани в чл. 119, ал. 1 от ,
като не пропуснал преминаващата по пешеходната пътека Д. П.
К., ЕГН **********, отнел предимството на стъпилата и пресичаща платното за
движение по пешеходна пътека Д.К., допуснал
пътнотранспортно произшествие с нея и по непредпазливост ѝ
причинил увреждания, всяка от които сама по себе си съставлява средна телесна
повреда, както следва: двустранно счупване на шийката на раменните кости без
дислокация, довело до трайно затрудняване на движението на горните крайници за
срок от около три-четири месеца при обичаен ход на оздравителния процес;
фрактура на таза /на седалищната кост двустранно и
лява срамна кост/, довело до трайно затрудняване на
движението на долните крайници за срок от около два-три месеца при обичаен ход
на оздравителния процес; фрактура на големия десет туберкул
на дясна бедрена кост, довело до трайно затруднение на движението на десен
долен крайник за срок от около три до четири месеца при обичаен ход на
оздравителния процес.
Квалифицирането
на извършеното от подсъдимия по отношение уврежданията на свидетелката Д.К. е следвало да бъде съобразено с Постановление №3 от 27.09.79г. на Пленума на
ВС, според т.17 от което характерът и степента на
увреждане на човешкия организъм се определят според най-тежките последици за
здравето. Когато с деянието се
причиняват на едно лице едновременно две или повече различни по вид телесни
повреди, е налице едно престъпление, което следва да се квалифицира с оглед на
най-тежкия резултат , като телесна повреда от съответния вид . Множеството причинени увреждания, всяко от
които съдържа признаците на средна телесна повреда, не влияе върху правната
квалификация на деянието, а рефлектира единствено върху обществената опасност
на деянието, като я повишава.
От обективна страна са
установени всички съставомерни признаци на
престъплението- подсъдимият Д. безспорно е бил водач на пътно превозно средство
по смисъла на § 6, т. 25, предложение първо от
ДР на ЗДвП, тъй като е управлявал товарен автомобил марка „Рено“, модел „Канго“, с рег. № А 2483 КТ. Поради
нарушаването на правилата за движение по пътищата, в частност чл. 119 от , вменяващ му задължението при приближаване
към пешеходна пътека, наличието на каквато в настоящия случай е категорично
установено, да пропусне стъпилите на нея или преминаващите по нея пешеходци,
като намали скоростта или спре, подсъдимият Д. е допуснал настъпването на
пътнотранспортно произшествие и е причинил средна телесна повреда на
пострадалата К.. Механизмът на деянието беше подробно описан по-горе, поради
което тук не следва отново да бъде излаган. Налице е и пряката причинно-следствена връзка между нарушеното правило за
движение по пътищата и настъпилите последици.
Обоснован е и изводът на първостепенния съд относно
формата на вина, при която е извършено деянието, а именно несъзнавана непредпазливост /небрежност/
по смисъла на чл. 11, ал. 3, предл. първо от НК. Подсъдимият Д. не е предвиждал съставомерния резултат от деянието си, но при описаната
ситуация е бил длъжен и е могъл да предвиди неговото настъпване. В подкрепа на
горния извод са вече посочените факти, че в момента, когато пострадалата К. е
стъпила върху пешеходната пътека, отдалечеността на подсъдимия К. от нея е била
58 метра. Същият е имал обективната възможност и е бил длъжен да я възприеме,
след което да намали избраната от него скорост за движение. Наличието на
пешеходна пътека е било обозначено и със съответния пътен знак- Д17, който факт е следвало също да повиши вниманието на
подсъдимия.
Правилно е отбелязано също от
първоинстанционния съд обстоятелството, че работното място на подсъдимия е в
близост до мястото на произшествието и както сам последният съобщава, години
наред е минавал оттам, тоест пътната обстановка му е била изключително добре
позната. Следователно, щом обективно е могъл да възприеме пешеходката К. и да
предприеме правилната маневра- намаляване на скоростта или спиране на
управляваното от него МПС, с което би предотвратил ПТП-то,
но не го е сторил, а както подсъдимият Д. сам признава- не е видял пострадалата
Д. до момента на удара, то следователно същият при управлението на возилото не
е съобразил собственото си психофизиологично състояние- бил е несъсредоточен в
наблюдаването на пътната обстановка и поради това не е възприел навреме
пешеходката. Потенциалната възможност за поява на пешеходец е всякога налице,
щом управляваното от обвиняемия МПС е приближавало пешеходна пътека, не само цветово обозначена, но и със съответния пътен знак,
поставен на видно място преди нея, поради което именно подсъдимият е бил длъжен
да избере такава скорост, която би му позволила да спре своевременно. Правомерно
извършеното от пострадалата действие по пресичане на пътното платно по
обозначеното за целта място има характеристиките на предвидимо за дееца
препятствие, а не на внезапно възникнала, непредвидима опасност.
По възражението за
преквалифициране на деянието:
Настоящият съдебен състав
намира, че коректно първоинстанционният съд е приложил материалния закон, като
обосновано е отказал подвеждането на извършеното под нормата на чл. 343а от НК, тъй като нейното приложение е законово
ограничено в настоящия случай. Налице е квалифициращо обстоятелство- деянието е
извършено върху пешеходна пътека, което е извън обхвата на цитираната
разпоредба и не позволява на съда, дори и оказаната помощ да е била адекватна и
наложителна, да се приложи намалената наказателна отговорност по чл. 343а от НК спрямо дееца. В чл. 343, ал. 3 от НК
изчерпателно са посочени определени квалифициращи деянието признаци- пияно състояние,
употреба на наркотични вещества или техни аналози, настъпила телесна повреда
или смърт на повече от едно лице, или деецът е избягал от местопроизшествието,
или е управлявал, без да има необходимата правоспособност, или на пешеходна
пътека. В чл. 343а, вр. чл. 343, ал. 3 от НК лимитативно
също са посочени случаите, при които съдът има възможност, при оказана помощ на пострадалия, да намали наказателната
му отговорност и те са: при настъпила телесна повреда
или смърт на повече от едно лице и при особено тежки случаи. Безспорно извън обхвата на
приложимост на привилегироващата разпоредба остават визираните в чл.343 от НК счучаи на извършване на деянието в пияно
състояние , след употреба на наркотични вещества и/или
техни аналози, при бягство от местопроизшествието , управление без необходимата
правоспособност или на пешеходна пътека. Този извод е съобразен и с
разяснението дадено в т.5 на ППВС №1/83г. , в същия смисъл.
Това е така, защото
законодателят е преценил, че в тези хипотези тежестта на извършеното
престъпление е в степен, обосноваваща отнемането възможността на дееца да се
ползва от намаляване на наказателната му отговорност. Правилно и законосъобразно, по тези съображения се
явява решението взето от първоинстанционния съд, по този въпрос.
Надлежно районният съд е оценил проявената
първоначална загриженост, непосредствено след удара, само като смекчаващо вината му обстоятелство
и адекватно е отчел същата при определяне на наказанието му.
За престъплението по чл.
343, ал. 3, б. „а“, предложение първо, вр. чл. 343,
ал. 1, б. „б“, във вр. чл.
342, ал. 1, предложение трето от НК законодателят е предвидил наказание
„лишаване от свобода“ за срок от една до шест години. Правилна и основана на данните за деянието и дееца е преценката на районния съд , че на
подсъдимия следва да се определи наказание „лишаване от свобода“ в минималния
предвиден от закона размер от една година, което да бъде изтърпяно ефективно,
при първоначален „общ“ режим. Отчетени надлежно като смекчаващи отговорността
обстоятелства са помощта оказана от подсъдимия на пострадалата след
произшествието, доброто му процесуално поведение, признанието на извършеното и
оказаното съдействие за разкриване на обективната истина по делото, както и
искрено заявеното му съжаление за извършеното. От друга страна, като отегчаващо
вината му обстоятелство е съобразил вида
на предходното престъпление за което е осъден, а именно за престъпление отново
свързано с нарушаване на правилата за движение по пътищата , състоящо се в
управление на МПС след употреба на алкохол.
Настоящият състав следва да добави, че във въззивното производство беше изискана справка от сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР- Бургас относно нарушенията по ЗДвП на подсъдимия Д.Д.. Видно от
последната подсъдимият е извършил множество нарушения по ЗДвП,
за които са му наложени съответните наказания, което също следва да бъде
отчетено като отегчаващо отговорността му обстоятелство, което обаче в
настоящия случай не налага нуждата от промяна на размера на наложеното
наказание. Накрая , според установените по настоящото дело данни, по време на
извършване на инкриминираното деяние , превозното средство управлявано от
подсъдимият не е било преминало изискуемия от закона технически преглед, за
проверка годността му да се движи по пътищата на страната. Това обстоятелство
също носи сведения за личността на дееца като неглижиращ
задълженията си на водач на превозно средство, задължаващи го при управлението
на МПС да ползва само такова , което е проверено за неговата техническа
изправност от надлежните органи, за да не допусне създаването на опасност
живота и здравето на останалите участници в движението . Добрите характеристични данни за подсъдимия
като търговец-управител на „Д.-67“ ЕООД,
извличани от дадените от негови съконтрагенти писмени
референции, както и грижите в отглеждането на три деца, представени пред
въззивната инстанция, не са от естество да променят вече направените по-горе
изводи относно повишената му лична обществена опасност.
Правилно поради това , първостепенният съд е приел, че
липсва основание за приложението на чл. 55 от НК, тъй като по по делото отсъстват
многобройни и изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, при които и
най-лекото, предвидено в закона наказание да се явява несъразмерно тежко. Не на
последно място, следва да се посочи, че определеното на подсъдимия наказание
„лишаване от свобода“ в размер на една година не се явява и несъразмерно тежко
на извършеното. Напротив, така отмереното наказание е съответно на обществената
опасност на деянието, обществената опасност на дееца и в най-пълна степен ще
спомогне за постигане целите на наказанието, заложени в чл. 36 от НК.
На следващо място, към момента на извършване на
престъпното деяние, подсъдимият е бил с обременено съдебно минало. Видно от
сведенията в справката за съдимост на подсъдимия Д., с влязла в сила на 09.07.2010г. присъда по НОХД № 289/2010 по описа на БРС за
извършено от него престъпление по чл. 343б, ал. 1 от
НК, той е бил осъден на лишаване от свобода за срок от 6 месеца, изпълнението
на което наказание било отложено с изпитателен срок от три години .
Изпитателния срок е изтекъл на 06.07.2010г., но в
рамките на същия е извършено настоящото деяние.
Това от своя страна изключва приложението на чл.66
от НК. По тези съображения настоящата
инстанция не споделя тезата на защитата, за настъпила в полза на подсъдимия
пълна реабилитация по чл.88а от НК. Не следва поради
това да се обсъждат останалите разсъждения на първата инстанция, по повод
целесъобразността на условното осъждане.
Правилно на
основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС е определен и първоначалният режим на
изтърпяване на определеното наказание .
Законосъобразно, във времевите предели на разпоредбата на чл. 343г от НК, първоинстанционният съд е наложил на подсъдимия
Д. наказание „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок
от една година и шест месеца, който срок настоящият състав намира за съответен
на извършеното. Счита също, че наказание с тази продължителност би способствало
за постигане целите на наказанието, с отнемане възможността на подсъдимия да
върши други престъпления от съответния вид.
Предвид признаването на подсъдимия за виновен в извършването на възведеното
му с обвинителния акт престъпление, правилно на основание чл. 189, ал. 3 от НПК
подсъдимият Д. е осъден да заплати направените в хода на досъдебното и
съдебното производство разноски , държавна такса за служебно издаване на
изпълнителни листи и разноските на частния обвинител по делото.
По горните съображения, изпълнявайки
задълженията си по чл. 314, ал. 1 от НПК, въззивният съд след като провери
изцяло атакуваната присъда и не констатира допуснати от първата инстанция
нарушения на материалният закон или на процесуалните правила, които да налагат
налагат нейното изменение или отмяна, намери, че присъдата следва да се
потвърди.
При служебната проверка за
правилността на присъдата, настоящият съдебен състав констатира, че по делото
липсва произнасяне от първоинстанционния съд по въпросите по чл.301, ал.1, т.8
от НПК. Този пропуск не може да бъде запълнен с акт по същество за първи път от
въззивната инстанция. С оглед незасягане правото на
защита на всяка от страните в процеса, включващо и правото за обжалване и
протестиране на актовете на съда, следва преценката за превеждане в изпълнение на
условното наказание лишаване от свобода , наложено на подсъдимия с присъда по НОХД№№ 289/2010 по описа на БРС, да се направи от първоинстанционния съд в
отделно производство , по реда на чл.306, ал.2, от НПК.
Мотивиран от горното и на основание чл. 338, във вр. с
чл. 334, т. 6 от НПК, Бургаският окръжен съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА присъда
№ 49/19.03.18г., постановена
по НОХД № 3818/2017г.
по описа на Районен съд- Бургас.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ...................
ЧЛЕНОВЕ: 1. ……………
2.
…………....