Решение по адм. дело №583/2024 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на 145 от и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 118 от Кодекса за социалното осигуряване КСО). Образувано е по жалбата на Й. Д. З. от село Ветрен дол, обл.Пазарджик, чрез адв.Т. Е. от САК, против решение № 1012-12-79#1 от 29.04.2024 год. на Директора на ТП на НОИ – Пазарджик, с което е потвърдено разпореждане № 14 от 14.03.2024 год. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО при ТП на НОИ – Пазарджик. С разпореждането е прието, че декларирана злополука вх.№5101-12-35 от 26.08.2022 г. от осигурителя ОД на МВР – Пазарджик, станала на 19.08.2022 год. с Д. Й. З., [ЕГН], не се приема за трудова злополука по чл.55 от КСО.

Твърди се в жалбата, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно и немотивирано, постановено при съществени нарушения на административно-производствените правила, в нарушение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Искането е да се отмени оспореното решение, като съдът разреши спора по същество, а в условията на евентуалност да отмени решението и да върне преписката на административния орган за ново произнасяне.

Ответникът - Директорът на ТП на НОИ – Пазарджик, чрез надлежно упълномощен юрисконсулт оспорва жалбата.

И двете страни претендират разноски.

Административен съд – Пазарджик, след като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Административното производство е започнало по повод подадена в ТП на НОИ – Пазарджик декларация за трудова злополука вх.№5101-12-35 от 26.08.2022 г. от осигурителя ОД на МВР – Пазарджик, станала на 19.08.2022 год. с Д. Й. З., [ЕГН]. Същият бил служител в ОД на МВР – Пазарджик към датата на злополуката. В декларацията в т.33 „Последици“ е посочено „смърт“.

Съобразно отразеното в декларацията, на 19.08.2022 год. около 10,20 часа в изпълнение на служебните си задължения старши инспектор Г. А. – Началник на група „Криминална полиция“ към Районно управление С. при Областна дирекция на МВР – Пазарджик с инспектор Д. Й. З. – разузнавач V степен в група „Криминална полиция“ към Районно управление С. при Областна дирекция на МВР – Пазарджик са тръгнали по служебни задачи към ромската махала на град Септември. По пътя инспектор З. се е оплакал на ст.инспектор А., че го стяга сърдечната област и не може да диша добре и веднага е откаран в бърза помощ за направяне на кардиограма. При откарване с линейката към спешна помощ държавният служител инспектор З. е починал.

Във връзка с подадената декларация за трудова злополука, Директорът на ТП на НОИ – Пазарджик, със заповед на основание чл. 58, ал. 1 от КСО, е наредил да се извърши разследване на злополуката, като е определена комисия в състав: М. А. – старши инспектор по осигуряването ТП на НОИ – Пазарджик, В. Д. - главен инспектор в Дирекция „Инспекция по труда“ – Пазарджик, К. П. – юрисконсулт в сектор КАПОЧР /представител на работодателя/ и Е. М. – началник на сектор „Разследване“ – РУ – Септември /представител на работниците и служителите/.

За резултатите от разследването на злополуката е изготвен протокол № 10 от 06.10.2022 г. Видно е от съдържанието на протокола, че злополуката на 19.08.2022 год. с изход смърт е настъпила докато инспектор Д. З. е изпълнявал служебните си задължения съвместно със ст.инспектор Г. А., на когото се оплакал от болки в сърдечната област и затруднено дишане. По този повод инсп.З. бил откаран с линейката към спешна помощ, като по пътя починал. Отразено е в протокола, че съгласно представеното съобщение за смърт № 25 от 19.08.2022 год., издадено от МБАЛ Хигия АД / погрешно е посочено в протокола МБАЛ Пазарджик АД/ за болест, довела пряко до смъртта на лицето е посочена диагноза по МКБ – R57.0 – кардиогенен шок, а за предхождащи усложнения и заболявания – „остър миокарден инфаркт“.

Изготвеният от комисията протокол от извършеното разследване е изпратен с придружително писмо изх. №5101-12-35#9 от 11.10.2022 год. до всички заинтересовани страни – наследниците на починалия, осигурителя, ДИТ – Пазарджик, включително и до Окръжна прокуратура – Пазарджик, като не е постъпило възражение от жалбоподателя относно констатациите в него.

На основание чл. 11, ал. 2 от Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудови злополуки във връзка с чл. 61, ал. 1, т. 6 от Наредбата за медицинската експертиза екземпляр от декларацията за трудова злополука с вх. № 5101-12-35 от 26.08.2022 год. на ТП на НОИ – Пазарджик и протокол № 10 от 06.10.2022 год. на ТП на НОИ – Пазарджик за резултатите от извършеното разследване на злополуката и приложените към протокола документи, са изпратени с писмо с изх. № 5101-12-35#10 от 11.10.2022 год. чрез РКМЕ до ТЕЛК – Пазарджик за установяване на причинно-следствена връзка – трудова злополука.

В тази връзка със заповед № 5106-12-4 от 12.10.2022 год. е спряно образуваното производство по квалифициране на декларираната злополука, станала на 19.08.2022 год. с Д. З. с осигурител ОД на МВР – Пазарджик.

С вх. № 1011-12-8463 от 09.11.2022 год. в ТП на НОИ – Пазарджик е постъпило Експертно решение № 1697/182 от 01.11.2022 год. на първи състав на ТЕЛК към МБАЛ Пазарджик АД с водеща диагноза по МКБ – „R57.0 – кардиогенен шок“ и заключение, че ТЕЛК не приема причинно-следствена връзка между условията на труд и настъпилата смърт на Д. З.. Това решение е обжалвано от наследниците на починалото лице и отменено с Експертно решение № 0143/045 от 29.03.2023 год. на специализиран състав по хирургични, ортопедични и ССЗ на НЕЛК. Последвало е произнасяне от ТЕЛК при Медицински институт на МВР с Експертно решение № 00150/077 от 05.06.2023 год. със заключение, че ТЕЛК не се произнася по причинно-следствена връзка при липса на аутопсионен протокол. Това решение също е обжалвано от жалбоподателя Й. З. и потвърдено с Експертно решение на НЕЛК №00558/153 от 03.11.2023 год., което не е обжалвано от заинтересованите лица, вкл. от жалбоподателя, поради което следва да се приеме че Експертно решение № 00150/077 от 05.06.2023 год. на ТЕЛК при Медицински институт на МВР е влязло в сила. В тази връзка и въз основа на събраните в хода на разследването документи и посочената в съобщението за смърт причина е издадено разпореждане № 14 от 04.03.2024 год. за неприемане на злополуката за трудова от длъжностното лице по чл. 60 от КСО – старши инспектор по осигуряването М. А..

Срещу разпореждането е депозирана жалба вх. № 1012-12-79 от 02.04.2024 год. от Й. Д. З. в качеството му на наследник на Д. Й. З., която с оспореното в настоящото производство решение № 1012-12-79#1 от 29.04.2024 год. на Директора на ТП на НОИ - Пазарджик е приета за неоснователна.

Въз основа на тези фактически установявания, при извършване на задължителната проверка по чл. 168 от АПК се налагат следните изводи:

Разпорежданията за признаване или непризнаване на злополуката за трудова се обжалват пред ръководителя на съответното териториално поделение на НОИ по аргумент от чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „г“ от КСО. В чл. 117, ал. 3 от КСО е разписано, че ръководителят на териториалното поделение се произнася по жалбите или исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. При тази правна уредба и съобразявайки съдът приема, че оспореното решение № 1012-12-79#1 от 29.04.2024 год. на Директора на ТП на НОИ – Пазарджик е издадено от орган с необходимата материална, териториална и времева компетентност. Потвърденото с това решение разпореждане също е издадено от компетентен орган, предвид приетата по делото заповед № 1015-12-4/11.01.2019 г. на Директора на ТП на НОИ – Пазарджик /л.27 в делото/.

Оспореното решение е издадено в предвидената от закона писмена форма и с необходимото съдържание съгласно чл. 59, ал. 1 от АПК. В него са изложени фактическите и правните основания за издаването му със съответната разпоредителна част, поради което съдът приема, че е мотивиран индивидуален административен акт.

При издаването му не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, които да съставляват самостоятелно основание за неговата отмяна. При преценка на събраните в хода на съдебното и административното производство писмени документи поотделно и в тяхната съвкупност се установява спазване на процедурата по разследване на декларираната злополука по чл. 58, ал. 1 - ал. 3 от КСО.

Оспореното решение е издадено при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с неговата цел.

Решаващо за изхода на спора в случая е, че с влязлото в сила Експертно решение № 00150/077 от 05.06.2023 год. на ТЕЛК при Медицински институт на МВР няма произнасяне по причинната връзка, поради липсата на протокол за аутопсия, като ТЕЛК постановява решението си съгласно чл. 66, ал. 1 и ал. 2 от НМЕ. Според чл. 66, ал. 1 от НМЕ, при внезапно починало лице ТЕЛК и НЕЛК се произнасят само по причинната връзка въз основа на наличната медицинска документация и протокола от аутопсията. Съгласно чл. 66, ал. 2 от НМЕ, при липса на протокол от аутопсията ТЕЛК и НЕЛК не се произнасят по причинна връзка, но постановяват експертно решение. Смисълът на разпоредбата е, че липсата на протокол за аутопсия води до липса на представа за органната патология към момента на смъртта.

Съгласно чл. 60, ал. 2 от КСО, при декларирана злополука по повод на нетравматично увреждане, каквото несъмнено е процесното, разпореждането по ал. 1 се издава въз основа на решението на органите, осъществяващи експертизата на работоспособността. С оглед цитираните по-горе разпоредби на чл. 66, ал. 1 и ал. 2 от НМЕ, липсата на протокол от аутопсия задължава ТЕЛК да не се произнася по причинната връзка, но да постанови решение, както е станало в конкретния случай.

По силата на разпоредбата на чл. 113, ал. 3 от Закона за здравето, решенията на органите на медицинската експертиза, които не са обжалвани или редът за обжалването им е изчерпан, са задължителни за всички лица, органи и организации в страната. Произнасянето за причинната връзка е преюдициален въпрос относно квалификацията на злополуката, който се преценява от друг орган, с познания в съответната област и съответната компетентност да извърши преценка дали конкретните условия на труд са довели до настъпване на внезапно нетравматично увреждане. В този смисъл е практиката на ВАС, /напр. решение № 2359 от 13.02.2020 г. по адм. д. № 14288/2019 г., VІ отд. на ВАС, решение № 9730 от 2.11.2022 г. на ВАС по адм. д. № 2623/2022 г., VI о./. Изискването е приложимо когато се касае за нетравматично увреждане, според нормата на чл. 60, ал. 2 от КСО.

Въпросът за причинната връзка може да бъде разрешен само при спазване на цитираните по-горе разпоредби. Съгласно чл. 60, ал. 2 от КСО при декларирана злополука по повод на нетравматично увреждане разпореждането по ал. 1 /за приемане или за неприемане на злополуката за трудова/ се издава въз основа на решението на органите, осъществяващи експертизата на работоспособността. След като ТЕЛК не се е произнесла по причинната връзка в хипотезата по чл. 66, ал. 2 от НМЕ поради липсата на аутопсионен протокол, то длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО има само една възможност- да издаде разпореждане за неприемането на злополуката за трудова. Законодателят не е предвидил възможност в посочената хипотеза доказването на причинната връзка да става по друг начин, включително със заключение за съдебно-медицинска експертиза. В този смисъл е постоянната съдебна практика на ВАС, като за пример могат да се посочат решение № 6278 от 28.05.2020 г. по адм. дело № 295/2020 г., решение № 10194 от 01.08.2017 г. по адм. дело № 2467/2017 г., решение № 2359/13.02.2020 г. по адм. дело № 14288/2019 г, решение № 9730 от 2.11.2022 г. по адм. д. № 2623/2022 г. Точно по тази причина съдът не обсъжда събраните по делото свидетелски показания. Това е така, тъй като в случая наличието или не на прекомерно психическо и физическо натоварване, свързано с изпълняваната от покойния вече Д. З. работа е без правно значение – каквито доводи са наведени от жалбоподателя.

По изложените вече съображения съдът не обсъжда и заключението на СМЕ на доктор Д. Д., като за пълнота само акцентира на казаното от вещото лице, че поради липса на диагностични и терапевтични процедури във връзка с инцидента, както и поради липса на патологоанатомична или съдебномедицинска аутопсия, категоричен отговор за основната и непосредствена причина за настъпването на смъртта не може да се даде, и всякакви отговори биха били в сферата на предположенията като хипотетично възможни.

Предвид изложеното оспорването с жалбата следва да бъде отхвърлено изцяло като неоснователно.

При този изход на спора искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение от представителя на ответника следва да бъде уважено. На основание чл. 143, ал. 3 от АПК жалбоподателят следва да заплати на Националния осигурителен институт - учреждението, към което структурно принадлежи ответника ТП на НОИ – Пазарджик, сума в размер на 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от НЗПП.

По изложените съображения и на основание чл.172, ал. 2 от АПК съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Й. Д. З. от село Ветрен дол, обл.Пазарджик, [ЕГН] против решение № 1012-12-79#1 от 29.04.2024 год. на Директора на ТП на НОИ – Пазарджик, с което е потвърдено разпореждане № 14 от 14.03.2024 год. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО при ТП на НОИ – Пазарджик.

ОСЪЖДА Й. Д. З. с [ЕГН] адрес: село Ветрен дол, обл.Пазарджик, [улица], ДА ЗАПЛАТИ на Националния осигурителен институт сума в размер на 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 –дневен срок от съобщаването му на страните.