№ 4099
гр. София, 11.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело
№ 20231110118160 по описа за 2023 година
Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І
"Производство пред първата инстанция".
Производството е образувано по искова молба с вх. № 94876/05.04.2023 г. на „А“
ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. С..., срещу „ТП“ ООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. С...., с която са предявени при
условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с
правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, и чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за установяване в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните
суми, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 9415/2022 г.
на СРС, 29 състав, а именно: 621,18 лева – месечни такси и потребление за използване на
услуги по договор за електронни съобщителни услуги № ..../09.01.2014 г. за период от
28.10.2020 г. до 27.04.2021 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.
410 ГПК – 22.02.2022 г., до окончателното плащане; 60,76 лева – мораторна лихва за период
от 01.01.2021 г. до 21.02.2022 г.
Не се предявяват искове по реда на чл. 422 ГПК за останалата част от сумите, предмет
на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 9415/2022 г. на СРС, 29 състав.
В исковата молба се навеждат твърдения, че между страните е сключен Договор за
използване на електронни съобщителни услуги ...., партида ....., ID на договор ...... от
09.01.2014 г., многократно подновяван през годините. По договора за процесния период са
използвани следните услуги, активирани със съответните приложения: С 2 броя
Приложение № 1 от 06.03.2020 г. за срок от две години са активирани мобилни услуги с план
А1 М клас XXS с месечна такса 3,00 лв. без ДДС и услуга бизнес мобилен интернет с план
Surf L с месечна такса 20,75 лв. без ДДС. Конкретните услуги и избраните планове са
посочени в Приложение № 2 от 06.03.2020 г., а именно: 1./ за номер ********** е избран
план Surf L с месечна такса 20,75 лв., 2./ за номера **********, **********, **********,
**********, **********, **********, **********, **********, **********, **********,
**********, **********, **********, **********, **********, **********, **********,
1
**********, **********, **********, **********, **********, **********, **********,
**********, **********, **********, **********, **********, **********, **********,
**********, **********, **********, **********, **********, **********, **********,
**********, ********** са избрани планове план А1 М клас XXS с месечна такса 3,00 лв.
без ДДС. Въз основа на договора са издадени следните фактури на обща стойност 621,18 лв.,
както следва: № ********* /153,30 лева/, № ********* /93,30 лева/, № ********* /111,06
лева/, № ********* /117,17 лева/, № ********* /93,30 лева/, № ********* /53,05 лева/.
Договорът е прекратен едностранно от мобилния оператор поради неизпълнение на
задълженията на абоната за заплащане на използваните мобилни услуги, считано от
15.05.2021 г., на основание т. 54.12. от Общи условия за взаимоотношенията между „А“ ЕАД
и абонатите и потребителите на обществените мобилни наземни мрежи на „А“ ЕАД по
стандарти GSM, UMTS и LTE и/или т. 83.1 от Общи условия за взаимоотношенията между
„А“ ЕАД и крайните подаватели на широколентов достъп до интернет чрез обществена
електронна съобщителна фиксирана мрежа за пренос на данни, съгласно които договорът на
абоната/потребителя се счита за едностранно прекратен от страна на А1, в случай че
забавата на плащането на дължимите суми от абоната потребителя е продължила повече от
124 дена.
При прекратяване на договора по желание/вина на абоната, последният дължи
неустойка за неизпълнение и неспазен срок на действие, уговорена в Приложенията за
активиране на всяка отделна мобилна услуга/пакет от услуги, за които срокът на действие не
е изтекъл. Неустойката е определена във фиксиран размер или като сбор от стандартните
месечни абонаментни такси (МАТ) за мобилните планове без отстъпки дължими от абоната
за съответните SIM карти, считано от датата на прекратяване на договора до изтичане на
посочения в договора срок за всеки мобилен номер. За неустойката са издадени следните
сметки на обща стойност 1 714.50 лева.
Поради забавата в изпълнението на задължението за заплащане на дължимите
месечни такси и потребление ответникът дължи заплащане на обезщетение за забава в
размер на 60,76 лева за период от 01.01.2021 г. до 21.02.2022 г.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор на исковата молба от
ответника.
В становище от 10.07.2024 г. (л. 130) ответникът оспорва наличието на договорни
правоотношения между страните по делото, а при установяване на такива навежда
възражения за погасяване по давност на процесните суми, които счита и за прекомерно
завишени по размер.
Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа
страна следното:
По делото е приет като писмено доказателство Договор за предоставяне на
услугата „М2М – Пренос на данни между устройства“ от 09.01.2014 г. (л. 5-7), от който
се установява, че между страните е сключен договор, по силата на който ищецът /с
предходно наименование „М“ ЕАД/ се е задължил да предоставя на ответника срещу
заплащане пакет от интегрални услуги, включващ 1./ предоставяне, активиране и ползване
на SIM карти, ограничени за пренос на данни и получаване на кратки текстови съобщения
(SMS), описани подробно в Приложение № 1; 2./ осигуряване на достъп на SIM картите по т.
1 до уникален APN (Access Point Name), nap.mtel.bg, конфигуриран с GSM/UMTS мрежата
на М, с цел пренос на данни между устройствата на абоната, ползващи SIM картите за
пренос на данни по този договор, и централен сървър на Национална Агенция по приходите.
Съгласно чл. 6 от договора абонатът е длъжен да заплаща ежемесечно цените на
предоставените му услуги, заедно с дължимата месечна абонаментна такса за следващия
2
месец, съгласно издадена от „М“ фактура.
Съгласно чл. 7 от договора „М“ ЕАД издава ежемесечно на абоната фактура за
предоставените и ползваните от абоната услуги.
Съгласно чл. 9 от договора абонатът е длъжен да плати цената на ползваните от него
услуги в срок до 15 дни, считано от датата на издаване на фактурата, независимо от това
дали е получил същата.
По делото е прието като писмено доказателство писмо от 09.01.2014 г., адресирано
от А И И. /управител на „ТП“ ООД/ до М ЕАД (л. 8), с искане за предоставяне на
специални условия за фирмата във връзка с приета Наредба Н-18 на НАП за осъществяване
на дистанционна връзка на фискални устройства и интегрирани автоматизирани системи за
управление на търговската дейност с НАП, а именно 10 бр. карти за пренос на данни при
месечна абонаментна такса от 5,00 лева без ДДС. Писмото е саморъчно подписано от
неговия подател, чиято автентичност не се оспорва в процеса.
По делото е прието като писмено доказателство Приложение № 1 към Договор №
...... за предоставяне на услугата „М2М – Пренос на данни между устройства“ от
09.01.2014 г., в което са посочени 50 бр. сим карти с включен тарифен план/ценови пакет
НАП_Дист._наблюдение_24m_5лв._МАТ. Приложение № 1 носи саморъчно положен подпис
на управителя на „ТП“ ООД – А И И., чиято автентичност не се оспорва в процеса.
По делото е прието като писмено доказателство Приложение № 2 към Договор №
...... за предоставяне на услугата „М2М – Пренос на данни между устройства“ от
09.01.2014 г., за ползване на ценови пакети за пренос на данни А1 бизнес мобилен интернет
(л. 10).
По делото е прието като писмено доказателство Приложение № 1 към договор № ....
от 06.03.2020 г. (л. 13-14), саморъчно подписано от управителя на „ТП“ ООД – А И И., чиято
автентичност не се оспорва в процеса, от което се установява, че за посочените в
Приложение № 2 sim карти e избран пакет Mobile Internet Surf L с месечна абонаментна
такса в размер на 20,75 лева без ДДС. От Приложение № 2 (л. 14-15), също саморъчно
подписано от управителя на „ТП“ ООД – А И И., чиято автентичност не се оспорва в
процеса, се установява, че избраните планове за отделните SIM карти са, както следва: 1./ за
номер ********** – Surf L, 2./ за номера **********, **********, **********, **********,
**********, **********, **********, **********, **********, **********, **********,
**********, **********, **********, **********, **********, **********, **********,
**********, **********, **********, **********, **********, **********, **********,
**********, **********, **********, **********, **********, **********, **********,
**********, **********, **********, **********, **********, **********, **********,
********** – са избрани планове план А1 М клас XXS. От неоспорените констатации на
вещото лице по СТЕ се установява, че в системата на „А“ ЕАД съществува договор с
ответното дружество „ТП“ ООД, който е с партида ....., ID на клиент .... и ID на договор –
....... Следователно посоченото приложение № 1 е относимо към процесния договор, а № ....
съответства на ID на клиента „ТП“ ООД.
По делото са приети като писмени доказателства следните фактури: 1./ фактура №
**********/01.12.2020 г. (л.17-18) за периода 28.10.2020 г. – 27.11.2020 г. на стойност 153,30
лева с ДДС, от които абонаментни такси в размер на 77,75 лева без ДДС и 50 лева без ДДС
за потребление; 2./ фактура № **********/04.01.2021 г. (л. 19-20) за периода 28.11.2020 г. –
27.12.2020 г. на стойност 93,30 лева с ДДС за месечни абонаментни такси; 3./ фактура №
**********/01.02.2021 г. (л. 21-22) за периода 28.12.2020 г. – 27.01.2021 г. на стойност 111,06
лева с ДДС, от които 77,75 лева без ДДС за месечни абонаменти такси и 14,80 лева без ДДС
за таксувано потребление; 4./ фактура № **********/02.03.2021 г. (л. 23-24) за периода
28.01.2021 г. – 27.02.2021 г. на стойност 117,17 лева с ДДС за месечни абонаментни такси; 5./
фактура № **********/02.04.2021 г. (л. 25-26) за периода 28.02.2021 г. – 27.03.2021 г. на
3
стойност 93,30 лева с ДДС за месечни абонаментни такси; 6./ фактура №
**********/05.05.2021 г. (л. 27-28) за периода 28.03.2021 г. – 27.04.2021 г. на стойност 93,30
лева с ДДС за месечни абонаментни такси; 7./ фактура № **********/05.05.2021 г. (л. 29), с
която от задълженията на ответника е отстъпена сумата от 40,25 лева като отстъпка от
месечната такса.
По делото са представени и приети като писмени доказателства Общи условия за
взаимодействие между „А“ ЕАД и абонатите и крайните ползватели на обществените
мобилни наземни мрежи на „А“ ЕАД (л. 81-101), съгласно чл. 54.12, от които (л. 94)
договорът на абоната/потребителя се счита за едностранно прекратен от страна на А1, в
случай, че забавата на плащането на дължимите суми от абоната/потребителя е продължила
повече от 124 дена.
От изслушаното и прието по делото без възражения на страните в срока по чл. 200,
ал. 3, изр. 2 ГПК експертно заключение на вещото лице Н. Х. по допуснатата съдебно-
техническа експертиза /СТЕ/, което преценено по реда на чл. 202 ГПК районният съд
кредитира като обективно и компетентно изготвено от специалист в съответната област, се
установява, че в системата на „А“ ЕАД съществува договор с ответното дружество „ТП“
ООД, който е с партида ....., ID на клиент .... и ID на договор – ....... Описаните в исковата
молба услуги са отнесени към Партида ....., Договор ......, ID на клиент ..... Хронология на
извършените от ищцовото дружество действия по отношение на предоставените с договора
услуги за периода 28.10.2020 г. – 27.04.2021 г. е следната: на 08.01.2021 г. временно са
спирани изходящи обаждания, на 11.03.2021 г. временно са спрени изходящи и входящи
обаждания, на 15.05.2021 г. предоставянето на услуги е прекратено. Вещото лице посочва, че
услугите по анализираната партида са деактивирани на 15.05.2021 г. в 02:29 ч. поради
неплащане с автоматичен процес, заложен в билинг системата. Заложеният в системата на
А1 процес по спиране на телефони за неплатени фактури е следният: Срокът за плащане на
всяка билингова фактура е 15 дни от издаване на фактурата. След изтичане на срока за
плащане, клиентите преминават „под наблюдение“ от системата, защото е нарушен
заявеният алгоритъм на заплащане – това е стъпката в системата In Collection /Evaluation
step/ – npocpoчeно задължение, което се очаква да се заплати. В деня на просрочието
клиентите получават предупредителен SMS – Evaluation step; Стъпката Deposit Release
означава, че ако клиентът има сума на депозит, тя ще бъде използвана за погасяване на
задълженията му. Има още 5 бр. предупредителни SMS, които клиентите получават според
сегмента. Спирания на телефони – Partial Suspension – клиентът има само входящи
разговори и SMS /частично спиране/, Suspension /спират се всички услуги/, Канселиране на
услугата – прекратява се договорът. При ограничен достъп на услугата /спрени изходящи
обаждания/, тя продължава да бъде активна, макар и в ограничен обем; до датата на
прекратяването на договора, услугите са активни в системата, независимо от ограничаването
/частично или напълно спрени/, т. е. всеки момент тя може да бъде възстановена в пълен
обем спрямо договорените условия. При плащане за забавените задължения изцяло
алгоритъмът за прекратяване на договора се спира и услугите се активират в пълен обем. В
период на ограничен достъп може да бъде използвана възможността за набиране на
безплатни разговори. Вещото лице посочва, че данните за трафика и услугите, използвани от
клиентите, са необходими за съставяне на техните сметки. Записът на тези данни и
трансферът им между елементите на мрежата, се осъществява посредством т. нар. CDRs -
call detailed records- детайлни записи за разговорите – трафична информация. Ha базата на
тези данни, се осъществява остойностяване на повикването, което се отразява в крайната
фактура на клиента. Процесът по трансфер на трафичните данни между елементите на
мрежата от централите до клиентските фактури, е осъществяван от екип „Билинг контрол и
обезпечаване на приходите“. Използва се софтуер, посредством който се следи за целостта
на трафичните данни при преноса им между мрежовите елементи. В билинг се проверяват
данните, която се включва в клиентските фактури. Процесът по изработването на фактурите
4
обхваща дейности по остойностяване на отделните разговори спрямо клиентския тарифен
план и предоставени отстъпки (рейтинг) и отразяването им в месечните фактури (билинг).
Използва се софтуер на трета, независима страна. Вещото лице посочва, че е извършило
проверка в информационният одит на горепосочената билинг система относно технически
записи и/или неточност при трансфера на данните при осчетоводяване на клиентските
фактури, при което не се установяват грешки и/или манипулации на процеса по
остойностяване на съответните комуникационни услуги.
От изслушаното и прието по делото без възражения на страните в срока по чл. 200,
ал. 3, изр. 2 ГПК експертно заключение на вещото лице В. П. по допуснатата съдебно-
счетоводна експертиза /ССчЕ/, което преценено по реда на чл. 202 ГПК, районният съд
кредитира като обективно и компетентно изготвено от специалист в съответната област, се
установява, че процесните фактури № **********/01.12.2020 г.; № **********/04.01.2021 г.;
№ **********/01.02.2021 г.; № **********/02.03.2021 г.; № **********/02.04.2021 г.; №
**********/05.05.2021 г.; № **********/02.06.2021 г., са отразени в счетоводството на „А“
ЕАД като задължение за плащане на „ТП“ ООД с партида ...... Вещото лице посочва, че не
може да даде отговор дали процесните фактури са отразени в счетоводството на ответното
дружество, тъй като не му е била предоставена необходимата счетоводна информация. При
проверка в сайта на ТД на НАП София вещото лице е установило, че „ТП“ ООД не е
регистрирано по ДДС, съответно дружеството не е ползвало данъчен кредит по процесните
фактури. От извършената проверка в счетоводството на ищеца и предоставените документи
се установявало, че има издавани и осчетоводявани фактури за същата страна за предходен
период от м. март 2020 г. до м. ноември 2020 г., по които са извършвани плащания на обща
стойност 1 483,26 лева. При проверка в счетоводството на ищеца експертът е констатирал,
че задълженията на ответника общо и по пера за билинг (месечни такси и потребление) и
неустойка са в размер на 2 335,68 лева (621,18 + 1 714,50 = 2 335,68), както следва:
задължения за месечни такси и потребление за периода 01.12.2020 г. – 05.05.2021 г. в размер
на 621,18 лева, и задължение за неустойка за неизпълнение и неспазен срок на договор
M3965733 в размер на 1 714,50 лева. При направените изчисления вещото лице е
установило, че дължимата лихва за забава по процесните фактури от датата, представляваща
първи ден на забава за плащане по всеки отделен счетоводен документ, до датата,
предхождаща датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 21.02.2022 г., е в размер
на 60,58 лева. В заключение вещото лице посочва, че счетоводството на „А“ ЕАД е водено
редовно, съгласно Международните стандарти за финансово отчитане, приети с
Европейския съюз.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с предявени за разглеждане при условията на
обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно
основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, и чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
установяване в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми:
621,18 лева – месечни такси и потребление за използване на услуги по договор за
електронни съобщителни услуги № ..../09.01.2014 г. за период от 28.10.2020 г. до 27.04.2021
г., 60,76 лева – мораторна лихва за период от 01.01.2021 г. до 21.02.2022 г.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:
Основателността на иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е обусловена от
кумулативното установяване от страна на ищеца на следните материални предпоставки: 1/
наличието на валидно договорно правоотношение между страните по сключен договор за
предоставяне на далекосъобщителни услуги, ведно с всички анекси, допълнения и
приложения към него, с които е уговорено предоставянето на конкретните процесни услуги;
2./ предоставяне на услугите за процесния период; 3./ уговаряне в договора на дължима
5
абонамента такса за ползване на услугите и нейния размер; 4./ настъпване изискуемостта на
вземанията и техния размер.
В конкретния случай, следва да бъде направено разграничение между задължението
за абонаментна такса и задължението за заплащане на предоставените услуги. Характерът на
абонаментната такса е такъв, че предполага заплащането й срещу предоставен достъп до
мрежата. Този аргумент черпи своето основание и от дефиницията на абонаментната такса,
съдържаща се в действащите между страните общи условия. Тя се дължи предварително от
потребителя на мобилни услуги и срещу цената на месечния абонамент той получава достъп
до услугите, за които е сключен индивидуалният договор, като самата цена включва
разходите за поддръжка на мрежата и се предплаща съгласно избрания абонаментен план.
След сключването на договора от волята на потребителя ще зависи дали да се възползва от
предоставения достъп и да използва услугите на мобилния оператор или не, при всички
случаи обаче той ще дължи уговорената абонаментна такса.
В случая ищецът претендира сума в общ размер на 621,18 лева, представляваща сбор
от месечни такси и потребление за използване на услуги за периода 28.10.2020 г. –
27.04.2021 г. по договор за електронни съобщителни услуги № ..../09.01.2014 г. и
Приложение № 1/06.03.2020 г.
От представените по делото Договор № M-3065733 за предоставяне на услугата
„М2М – Пренос на данни между устройства“ от 09.01.2014 г., Приложение № 1 и № 2 към
него, Анекс към договор № ..../06.03.2020 г. и Приложение № 1 и № 2 към него, подписани от
управителя на „ТП“ ООД – А И И., чието авторство не е оспорено в хода на процеса,
безспорно се установява, че страните за процесния период са били в облигационно
правоотношение, по силата на което ищецът е следвало да предоставя на ответника услугата
„бизнес мобилен интернет“ на общо 51 броя SIM карти, от които 1 бр. с план Surf L с
месечна такса 20,75 лв. без ДДС и 50 бр. с план „А1 М клас XXS“, като ответникът е
следвало да заплаща стойността на месечните абонаментни такси ежемесечно, в срок до 15
дни от издаване на фактурата.
От заключението на изслушаната ССчЕ, както и от представените фактури (л. 17-29)
се установи, че сборът от месечните абонаментни такси и потребление за периода 01.12.2020
г. – 05.05.2021 г. е в общ размер на 661,43 лева, като с фактура № **********/05.05.2021 г. от
задълженията на ответника е приспадната сумата от 40,25 лева, или непогасен се явява
остатъкът от 621,18 лева. От приетото и неоспорено експертно заключение по СТЕ, което
съдът кредитира като пълно, ясно и компетентно изготвено, се установява, че процесът по
изработването на фактурите обхваща дейности по остойностяване на отделните разговори
спрямо клиентския тарифен план и предоставени отстъпки (рейтинг) и отразяването им в
месечните фактури (билинг). Използва се софтуер на трета, независима страна. Вещото лице
посочва, че е извършило проверка в информационният одит на горепосочената билинг
система относно технически записи и/или неточност при трансфера на данните при
осчетоводяване на клиентските фактури, при което не се установяват грешки и/или
манипулации на процеса по остойностяване на съответните комуникационни услуги.
Същевременно, ползваните услуги са начислени за периоди, в които услугите на ползваните
от ответника SIM карти са били активни, доколкото от заключението на СТЕ се установи, че
изходящите услуги са ограничени на 08.01.2021 г., което не изключва възможността в
процесните периоди ответникът да е ползвал мобилни услуги. Като съобрази заключенията
на СТЕ и ССчЕ и въз основа на събрания по делото доказателствен материал съдът приема,
че общият размер на задълженията на ответника за абонаментни такси и потребление за
процесния период възлиза на 621,18 лева, поради което предявеният иск с правно основание
чл. чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД следва да се уважи в цялост.
Върху сумата от 621,18 лева се дължи и законна лихва, считано от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 22.02.2022 г. до окончателното
6
плащане.
По възражението за изтекла погасителна давност:
Съгласно разпоредбата на чл. 120 ЗЗД давността не се прилага служебно.
Съгласно разпоредбата на чл. 131, ал. 2, т. 5 ГПК отговорът на исковата молба трябва
да съдържа възраженията срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават. На
основание чл. 133 ГПК, когато в установения срок ответникът не подаде писмен отговор, не
вземе становище, не направи възражения, не оспори истинността на представен документ
или не упражни правата си по чл. 211, ал. 1, чл. 212 и чл. 219, той губи възможността да
направи това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени
обстоятелства. За тази последица ответникът е предупреден в разпореждането по реда на чл.
131 ГПК, като предупреждение се съдържа и в съобщението за връчването му, а последното
е връчено редовно на основание чл. 45 ГПК. Установените в разпоредбата на чл. 133 ГПК
последици, придават на срока по чл. 131, ал. 1 ГПК характера на преклузивен – съдът няма
право да вземе предвид възражения, релевирани след изтичане на този срок. Ранната
преклузия на процесуални права е законодателен израз на концентрационното начало в
гражданския процес, залегнало в действащия процесуален закон. По приложението на
установения в разпоредбата на чл. 131, ал. 1 ГПК срок е формирана константна съдебна
практика, включително задължителна такава (т. 4 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г.
на ОСГТК на ВКС), според която с изтичането му се преклудира възможността на ответника
да навежда фактически и материалноправни възражения срещи иска, които не са свързани
със служебното приложение на материалния и процесуалния закон, като в тази категория се
включва и възражението за изтекла погасителна давност.
Предвид изложеното, съдът не следва да разглежда по същество възражението на
ответника, че вземанията му са погасени по давност, като преклудирано на основание чл.
133 ГПК.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД е обусловена от
кумулативното установяване на следните материални предпоставки: 1/ съществуването и
размера на главния дълг, 2/ изпадането на ответника в забава, и 3/ размера на обезщетението
за забава.
В случая, с оглед на извода на съда относно съществуването на главните задължения,
в правната сфера на ищеца е възникнало и акцесорното вземане за обезщетение за забава,
като от страна на ответника не се оспорва твърдяния от ищеца падеж на отделните
вземания. Определен по реда на чл. 162 ГПК с помощта на електронен онлайн калкулатор,
размерът на отделните вземания за лихва за забава върху всяка една от отделните суми за
главница се равнява на посочените в исковата молба суми, начислени за претендираните
периоди. Изложеното обосновава извод, че предявеният иск с правно основание чл. 422, ал.
1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД също е доказан в предявения размер.
Относно разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът по делото. Последният
претендира за исковото производство присъждане на разноски за държавна такса в размер на
86,37 лева (платежно нареждане на лист 109 по делото), 500,00 лева депозит за изготвяне на
съдебно-техническа експертиза (платежно нареждане на лист 157 по делото), 300,00 лева
депозит за изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза (платежно нареждане на лист 156 по
делото), или общо 886,37 лева. За заповедното производство ищецът претендира разноски в
размер на 50,62 лева държавна такса и 300,00 лева адвокатско възнаграждение, или общо
350,62 лева. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, поисканите суми следва да му се присъдят.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 29 състав
7
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „А“ ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С..., срещу „ТП“ ООД, ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление: гр. С...., положителни установителни искове с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, че „ТП“ ООД, ЕИК: *********, дължи на „А“
ЕАД, ЕИК: *********, сумата в размер на 621,18 лева – месечни такси и потребление за
използване на услуги по договор за електронни съобщителни услуги № ..../09.01.2014 г. за
период от 28.10.2020 г. до 27.04.2021 г., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 22.02.2022 г., до окончателното плащане; и сумата в размер на
60,76 лева – мораторна лихва за период от 01.01.2021 г. до 21.02.2022 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 9415/2022 г. на СРС, 29
състав.
ОСЪЖДА „ТП“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. С....,
да заплати на „А“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. С..., на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 886,37 лева – разноски в исковото производство по
гр. д. № 18160/2023 г. на СРС, 29 състав, и 350,62 лева – разноски в заповедното
производство по ч. гр. д. № 9415/2022 г. на СРС, 29 състав, съразмерно на уважената част от
исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8