Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1622 от 03.10.2018г., град Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – гр. Бургас, втори състав, на единадесети
септември две хиляди и осемнадесета година в публично заседание в следния
състав:
Председател: Станимир Христов
при секретар К.
Л., като разгледа докладваното от съдия
Христов административно дело номер 649
по описа за 2018 година и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156, ал. 1 от ДОПК.
Образувано е по жалба на „ВЕНИД – Съни Инвестмънт“ ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „Константин Величков“ № 69, представлявано от управителя Л. Тахтабов, чрез пълномощника адв. Д.З. от адвокатска колегия Стара Загора, със служебен адрес гр. Бургас, ул. „Сливница“ № 31, ет. 1 против Ревизионен акт (РА) № Р-02000217003317-091-001/06.12.2017 год., издаден от В. *. Радева на длъжност Началник сектор, възложил ревизията и В. *. Атанасова на длъжност Главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, частично потвърден с Решение № 36/12.02.2018 год. на Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” (ОДОП) – гр. Бургас при ЦУ на НАП. Иска се от съда да отмени обжалвания ревизионен акт в потвърдената му част, като неправилен и незаконосъобразен, относно допълнително определените данъчни задължения по ЗДДС. В съдебно заседание, жалбоподателя се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител – адвокат Д.З. от АК Ст. Загора, който поддържа жалбата по изложените в нея доводи и съображения, ангажира допълнителни доказателства, в т.ч. и съдебно-техническа експертиза, представя подробни писмени бележки по съществото на спора и претендира присъждане на направените по делото разноски.
Ответната страна – Директор на Дирекция „ОДОП” – гр. Бургас при ЦУ на НАП чрез процесуалния си представител – надлежно упълномощен юрисконсулт Любов И. оспорва жалбата и настоява за отхвърлянето й. Изразява становище, че обжалвания ревизионен акт в потвърдената му част и решението на Директор на Дирекция „ОДОП” – гр. Бургас са правилни и законосъобразни. Не ангажира допълнителни доказателства и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След като прецени твърденията на страните и
събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Жалбата е
подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 156, ал. 1 от ДОПК от надлежна
страна, в съответствие с изискванията за форма и реквизити и след проведено
оспорване по административен ред, което е абсолютна предпоставка за развитие на
съдебното производство. Поради това,
жалбата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество е частично основателна по следните съображения:
От приложените по административната преписка доказателства се установява, че със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-02000217003317-020-001/31.05.2017 год. на Началник сектор при ТД на НАП Бургас е възложена ревизия на „ВЕНИД - Съни Инвестмънт” ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „Константин Величков“ № 69, представлявано от управителите Л. *. Тахтабов и Д. *. Динев с предметен обхват: корпоративен данък за периода от 01.01.2014 год. до 31.12.2016 год. и данък върху добавената стойност за периода от 01.01.2014 год. до 30.04.2017 год. Указано е, ревизията да се извърши в срок от два месеца, считано от датата на връчване на заповедта. Така постановената заповед е била връчена по електронен път и редовно получена на 07.06.2017 год., видно от приложеното удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС „Контрол“ (удостоверението). С последваща Заповед за изменение на ЗВР (ЗИЗВР) № Р-02000217003317-020-002/01.08.2017 год., на основание чл. 114, ал. 1 от ДОПК, органа възложил ревизията е указал, ревизията да завърши до 07.09.2017 год., като видно от приложеното удостоверение, заповедта е редовно връчена по електронен път на 01.08.2017 год. Така определения срок за извършване на ревизията се е указал недостатъчен, поради което с последваща ЗИЗВР № Р-02000217003317-020-003/07.09.2016 год., на основание чл. 114, ал. 2 от ДОПК е указано ревизията да приключи до 06.10.2017 год. Определеният в тази заповед срок отново се е указал недостатъчен, поради което с последваща ЗИЗВР № Р-02000217003317-020-004/27.09.2017 год., на основание чл. 114, ал. 2 от ДОПК, срока за приключване на ревизията е бил променен до 07.11.2017 год., като отново по електронен път, заповедта е редовно връчена на 27.09.2017 год.
След завършване на ревизията и в 14-дневния срок по чл. 117, ал. 1 от ДОПК, резултатите от същата са обективирани в Ревизионен доклад (РД) № Р-02000217003317-092-001/17.11.2017 год., връчен по електронен път и надлежно получен на 20.11.2017 год., видно от приложеното удостоверение. По така изготвения и редовно връчен РД не е постъпило възражение.
След преценка на извършените при ревизията действия и на установените факти и обстоятелства, органа възложил ревизията и ръководителя на ревизията са постановили Ревизионен акт (РА) № Р-02000217003317-091-001/06.12.2017 год. С цитирания РА е установен размера на задълженията по видове, периоди и лихвите за просрочие към тях, изчислени към 06.12.2017 год. на „ВЕНИД - Съни Инвестмънт“ ООД, както следва: задължения за довнасяне в размер общо на 28 110,32 лева и лихви за просрочие към тях в размер общо на 1 798,24 лева. Ревизионният акт отново е връчен по електронен път и видно от удостоверението, същия е получен на 11.12.2017 год.
С жалба вх. № ИТ-00-15081/20.12.2017 год. по описа на ТД на НАП гр. Бургас, „ВЕНИД - Съни Инвестмънт“ ООД представлявано от управителя Л. *. Тахтабов е оспорило РА № Р-02000217003317-091-001/06.12.2017 год. По повод така депозираната жалба, Директора на Дирекция „ОДОП“ е постановил Решение № 36/12.02.2018 год., с което е потвърдил РА № Р-02000217003317-091-001/06.12.2017 год. в частта относно установените задължения за данък върху добавената стойност за периода от 01.04.2017 год. до 30.04.2017 год. в размер на главница 11 962,27 лева и лихва 681,24 лева и е отменил РА в частта, относно установените задължения за корпоративен данък за периода от 01.01.2016 год. до 31.12.2016 год. в размер на главница 16 148,05 лева и лихва 1 117,00 лева, като е постановил връщане на преписката за извършване на нова ревизия за установяване на задълженията по ЗКПО.
В жалбата, с която е поставено началото на настоящото съдебно производство се оспорват констатациите на приходния орган в частта по ЗДДС, обективирани в РА № Р-02000216000897-091-001/19.09.2016 год., потвърден в тази му част с Решение № 36/12.02.2018 год. Твърди се, че по същество, спора се заключава в това, дали доставката на собствения на дружеството недвижим имот – апартамент е продаден на управителя на дружеството на цена, която е по-ниска от пазарната или цената, на която сделката е сключена и вписана в нотариалния акт съответства на пазарната такава. Заявени са твърдения че както органа по приходите, така и решаващия орган неправилно и необосновано са възприели оценката на назначения в хода на ревизионното производство оценител, само защото последния е посочил, че е използвал метода на сравнимите, неконтролируеми цени между независими търговци, към датата на осъществяване на доставката, който метод е сред изрично посочените в § 1, т. 10 от ДР на ДОПК. По мнение на жалбоподателя, от информацията в оценката не е ясно какво представляват изследваните от оценителя обекти за сравнение, като липсват данни от къде е взета информацията за тези обекти и какво представляват (какви са характеристиките и местоположението) на същите. Заявено е също, че ползваните от оценителя обекти за сравнение са завършени и дори обзаведени, докато апартамента, предмет на процесната доставка е незавършен. Друго възражение против оценката, направена в хода на ревизионното производство се сочи и обстоятелството, е оценителя е посочил, като обекти на сравнение такива по информация за цените на недвижими имоти в Интернет-специализирани сайтове, т.е. това са офертни цени, а не пазарни цени на действително осъществени сделки. В този смисъл е обоснован извода, че съпоставяните обекти не са съотносими, тъй като не са аналогични на контролираната сделка, поради което използваната от приходните органи оценка е некоректна. С оглед на това, в жалбата е формулирано искане за отмяна на ревизионния акт в потвърдената му от решаващия орган част.
При извършената служебна проверка за законосъобразност и
обоснованост на ревизионния акт, настоящият съдебен състав констатира, че той е произнесен от компетентен орган и в съответната форма, като
при издаването му са спазени процесуалните разпоредби на закона, но същия
частично противоречи на приложимите материалноправни норми. Този извод се
налага по следните съображения:
При преценката на законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, съдът следва да извърши проверка дали същия е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните норми при издаването му.
В настоящият случай, оспорения РА № Р-02000217003317-091-001/06.12.2017 год. е издадени от компетентните за това, съгласно чл. 119, ал. 2 от ДОПК органи – Началник сектор при ТД на НАП Бургас, като орган възложил ревизията и главен инспектор по приходите при ТД на НАП Бургас, като ръководител на ревизията. В хода на съдебното дирене, с цел установяване на компетентността на органа по приходите, от страна на процесуалния представител на ответника бяха ангажирани писмени доказателства, в т.ч. и писмо изх. № 785/05.09.2017 год. на „БОРИКА“ АД, в качеството му на доставчик на удостоверителни услуги. От така представените писмени доказателства се установява, че длъжностните лица, служители на ТД на НАП Бургас, към момента в който са подписали съответните документи (ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА) са разполагали с валиден квалифициран електронен подпис, издаден по реда на Закона за електронния документ и електронния подпис. От друга страна, ревизионният акт е издаден в писмена форма и съдържа предвидените в чл. 120, ал. 1 от ДОПК задължителни реквизити – имената и длъжностите на органите, които го издават, номер и дата, данни за ревизираното лице, обхвата на ревизията, извършените действия в ревизионното производство, мотиви за издаването му, разпоредителна част, в която са определени задълженията на ревизираното лице, пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва, подписи на органите по приходите, които го издават (както се посочи с КЕП, за които липсва съмнение относно тяхната достоверност). Към ревизионният акт е приложен и ревизионен доклад № Р-02000217003317-092-001/17.11.2017 год., като неразделна негова част. При издаване на ревизионния акт, органа по приходите е спазил процесуалноправните разпоредби на ДОПК и ревизионното производство е приключило в указаните срокове. В този смисъл, в хода на ревизионното производство не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да обосноват незаконосъобразност на собствено основание. Следва да се има предвид, че и в сезиращата съда жалба не са заявени твърдения за допуснати процесуални нарушения.
След анализ на събраните в хода на административното производство и в хода на съдебното дирене доказателства, настоящия съдебен състав намира за установена следната фактическа обстановка:
„ВЕНИД – Съни Инвестмънт“ ООД е вписано в Търговския регистър на БОС от 24.08.2004 год., като дружеството се представлява и управлява от Д.*.Динев и Л.*. Тахтабов– заедно и поотделно. Дружеството е регистрирано по ЗДДС, считано от 10.03.2005 год. През ревизирания период, предмета на дейност на ревизираното дружество е строителство на жилищни и нежилищни сгради, като дейността се упражнява от офис, находящ се в гр. Бургас, ул. „Константин Величков“ № 69 – партер.
В хода на ревизионното производство е установено, че с Нотариален акт № 183, том І, рег. № 3194, дело № 148 от 26.04.2017 год., „ВЕНИД – Съни Инвестмънт“ ООД, представлявано от управителя Л.*. Тахтабов– действащ лично като управител и като пълномощник на другия управител – Д.*.Динев е продало на Л.*. Тахтабов следните собствени на дружеството недвижими имоти – самостоятелен обект в сграда с идентификатор 07079.601.117.1.14 с административен адрес гр. Бургас, ж.к. „Зорница“, бл. 83, ет. 5, ап. 5-5, с предназначение на обекта – жилище, апартамент, със застроена площ от 59,82 кв.м., ведно с прилежащите части – склад № 5 с площ от 6,48 кв.м., 3,613 %, равняващи се на 11,69 кв.м. идеални части от общите части на сградата и съответните части от правото на строеж върху поземления имот, както и 2,847 % идеални части, равняващи се на 18,45 кв.м. от поземления имот с идентификатор 07079.601.117, целия с площ от 648 кв.м. Имотите са продадени за обща продажна цена в размерна 46 666,67 лева без ДДС, която цена, заедно с дължимия ДДС, продавача е декларирал, че е получил изцяло в деня на подписване на нотариалния акт. Данъчната оценка на имота възлиза на 71 229,91 лева.
Във връзка с така констатираното, ревизиращите са приели, че в случая е налице доставка между свързани лица по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ДОПК, доколкото дружеството е извършило продажба на собствен апартамент, като купувача е Л. *. Тахтабов, който се явява представляващ и управляващ дружеството. С оглед на това, органа по приходите се е позовал на разпоредбата на чл. 27, ал. 3, т. 1, б. „а“ от ЗДДС, съгласно който, данъчната основа е пазарната цена при следните доставки: доставка между свързани лица, когато данъчната основа, определена по реда на чл. 26, е по-ниска от пазарната цена, доставката е облагаема и получателят няма право на приспадане на данъчен кредит или има право на частичен данъчен кредит, или право на възстановяване на платения данък по реда на чл. 81. С цел установяване пазарната цена на продадения недвижим имот, ревизиращите са посочили, че в съответствие с Наредба № Н-9/14.08.2006 год. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени, в случая е приложим метода на сравнимите неконтролируеми цени между независими търговци към момента на осъществяване на доставката. С оглед необходимостта от установяване на пазарната цена на доставката, в хода на ревизионното производство с Акт за възлагане на експертиза № Р-02000217003317-01-001/27.09.2017 год., ревизиращите са възложили на инж. Л. *. Велинов, разполагащ със сертификат за оценителска правоспособност, изготвянето на експертна оценка на пазарната стойност на апартамента, предмет на доставката по цитирания нотариален акт. С писмо от 18.10.2017 год., оценителя Велинов е представил в ТД на НАП Бургас своето заключение, в което е посочил, че пазарната цена на имота е в размер на 106 478 лева. Във връзка с така представеното заключение, ревизиращите са приели, че следва да се начисли ДДС за разликата над декларираната от дружеството и определена при ревизията данъчна основа за доставката в размер на 59 811,33 лева. Установено е, че за данъчния период 01.04.2017 год. до 30.04.2017 год., дружеството е подало справка-декларация с начислен ДДС в размер на 9 659,30 лева, данъчен кредит в размер на 367,91 лева или резултат – ДДС за внасяне в размер на 9 291,39 лева. В резултат на приетата нова данъчна основа на доставката на цитирания апартамент, ревизиращите са изчислили, че за този данъчен период, установения ДДС е в размер на 21 621,57 лева, данъчен кредит в размер на 367,91 лева или резултат – ДДС за внасяне в размер на 21 253,66 лева. Предвид това е прието, че разликата в размер на 11 962,27 лева съставлява дължим за внасяне ДДС от ревизираното дружество. Върху така изчисленото данъчно задължение по ЗДДС е определена и лихва за просрочие към 06.12.2017 год. (датата на съставяне на РА) в размер на 681,24 лева.
В хода на съдебното дирене, с цел оборване констатацията на приходната администрация, по искане на процесуалния представител на жалбоподателя беше допусната и изготвена съдебно-техническа (оценъчна) експертиза, заключението по която съда кредитира изцяло като безпристрастно, обективно и пълно. В заключението си, вещото лице е приело, че пазарната стойност на оценявания обект – апартамент № 5-5 в ж.к. „Зорница“, бл. 83, самостоятелен обект в сграда (СОС) 07079.601.117.1.14 към момента на сделката по нотариален акт възлиза на 67 730 лева.
След анализ на така установената фактическа
обстановка, настоящия съдебен състав намира извода на приходната администрация
за частично неоснователен по следните съображения:
Липсва спор между страните, че сделката по
продажбата на апартамент № 5-5 на ет. 5 в ж.к. „Зорница“, бл. 83, обективирана
в Нотариален акт № 183, том І, рег. № 3194, дело № 148 от 26.04.2017 год.
съставлява доставка между свързани лица по смисъла на § 1, т. 3, б. „г“ от ДР
на ДОПК, доколкото купувача на недвижимия имот – Л.*. Тахтабов е управител и
представляващ дружеството продавач – „ВЕНИД – Съни Инвестмънт“ ООД. Спорът се
заключава в обстоятелството, върху каква данъчна основа следва да се начисли
дължимия ДДС и дали посочената в нотариалния акт продажна цена съставлява
действителната пазарна такава и следва да се приеме като данъчна основа, в
каквато насока са възраженията на жалбоподателя или сделката е осъществена на
цена под пазарната и данъчната основа следва да се определи по реда на чл. 27,
ал. 3, т. 1 от ЗДДС, в каквато насока са мотивите на приходната администрация.
В разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от ЗДДС е
дадено легално определение на понятието „данъчна основа“, съгласно което, това е
стойността, върху която се начислява или не се начислява данъкът в зависимост
от това, дали доставката е облагаема, или освободена. В ал. 2 на същия текст е
регламентирано, че данъчната основа се определя на базата на всичко, което
включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с
доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки,
без данъка по този закон. От друга страна, в нормата на чл. 27 от ЗДДС са
регламентирани особени случаи при определяне на данъчната основа, които особени
случаи съставляват изключения от общото правило, регламентирано в цитирания
по-горе чл. 26. В този смисъл и предвид обстоятелството, че процесната доставка
е осъществена между свързани лица, органа по приходите се е позовал на текста
на чл. 27, ал. 3, т. 1, б. „а“ от ЗДДС, съгласно който, данъчната основа е
пазарната цена при доставки между свързани лица, когато данъчната основа,
определена по реда на чл. 26,
е по-ниска от пазарната цена, доставката е облагаема и получателят няма право
на приспадане на данъчен кредит или има право на частичен данъчен кредит, или
право на възстановяване на платения данък по реда на чл. 81. Както вече се посочи, липсва спор, че
доставката е между свързани лица. Не е спорно и обстоятелството, че получателя
– физическото лице Л.*. Тахтабов няма право на приспадане на данъчен кредит. За
да приложи обаче тази норма, приходната администрация е приела, че данъчната
основа, определена по реда на чл. 26 (действително заплатената и вписана в
нотариалния акт цена на имота) е по-ниска от пазарната цена. При формирането на
този извод, органа по приходите се е позовал на експертното заключение на
оценителя, назначен в хода на ревизионното производство, който е определил, че
действителната пазарна цена на продадения от дружеството недвижим имот възлиза
на сумата от 106 478 лева без ДДС. Настоящия съдебен състав приема така
формирания извод за неправилен и незаконосъобразен по следните съображения:
В разпоредбата на § 1, т. 16 от ДР на ЗДДС е
указано, че „пазарна цена“ е цената по смисъла на § 1, т. 8 от допълнителните разпоредби
на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, определена чрез методите за определяне на пазарни цени по смисъла на § 1, т. 10 от допълнителните разпоредби на Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс. От своя
страна в § 1, т. 8 от ДР на ДОПК е дадено легално определение на понятието
„пазарна цена“, съгласно което, това е сумата без данъка върху добавената
стойност и акцизите, която би била платена при същите условия за идентична или
сходна стока или услуга по сделка между лица, които не са свързани. Както е
посочено по-горе, действителния размер на пазарната цена се определя по изрично
регламентирани в § 1, т. 10 от ДР на ДОПК методи, като от доказателствата по делото
се установява, че както назначения оценител, така и приходната администрация са
приели за относим метода по б. „а“ - методът на сравнимите неконтролирани цени
между независими търговци. Конкретния начин за формиране на пазарната цена по
указаните в § 1, т. 10 от ДР на ДОПК методи, в т.ч. и метод на сравнимите
неконтролирани цени е регламентиран в разпоредбите на Наредба № Н-9 от
14.08.2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на
пазарните цени (Наредба № Н-9). В случая, приходната администрация се е
възползвала на регламентирания в чл. 65 от Наредба № Н-9 процесуален ред, като
с Акт за възлагане на експертиза № Р-02000217003317-01-001/27.09.2017 год. е
възложено на лицензирания оценител Л. *. Велинов да изготви пазарна цена на 10
броя апартаменти в жилищна сграда, построена в поземлен имот с идентификатор
07079.602.117 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Бургас с
адрес гр. Бургас, ж.к. „Зорница“, бл. 83, между които и процесния апартамент №
5-5 на ет. 5. На 18.10.2017 год., сертифицирания оценител Велинов е представил
в ТД на НАП Бургас заключението си, като с Протокол за приемане на резултатите
от възложена експертиза № Р-02000217003317-145-001/19.10.2017 год., същото е
прието от органа, възложил ревизията.
Анализът на представената от оценителя Л.Велинов
и приета от приходната администрация експертиза обосновава извод, че същата е
изготвена в противоречие и при грубо нарушаване на нормите на Наредба № Н-9. В
обстоятелствената част на заключението си, вещото лице изрично е указало, че
при определяне стойността на обекта и в съответствие с Наредба № Н-9 е
използван метода на сравнимите некотролирани цени между независими търговци към
момента на осъществяване на доставката. В разпоредбата на чл. 18, ал. 1 от
Наредба № Н-9 е указано, че методът на сравнимите неконтролирани цени съпоставя
цената за продукти и услуги по контролирана сделка с цената за продукти или
услуги по съпоставима неконтролирана сделка, осъществена при съпоставими
условия. Анализът на нормата показва, че за целите на този метод следва да се
съпоставят цената на контролираната (проверяваната) сделка с цените на други
съпоставими сделки. Видно от представеното писмено заключение в раздела
„Информационни източници“ е посочено, че при изготвяне на експертната оценка е
използвана информация за цените на недвижимите имоти в Интернет-специализирани
сайтове – www.imot.bg, www.homes.bg, www.holms.bd, www.imoti.info, www.dlo.bg и др. Анализът на така направения запис
показва, че оценителя е ползвал за съпоставка цени на недвижими имоти, обявени
в интернет-сайтове за недвижими имоти, които обаче са офертни цени, а не цени
на реално осъществени сделки. В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че
никъде в експертизата на оценителя Л. Велинов не е посочен нотариален акт за
реално осъществена сделка с конкретен недвижим имот, който да съставлява конкретна
съпоставима некотролирана сделка. Липсата на съпоставими сделки прави невъзможно
прилагането на метода на сравнимите некотролирани цени, доколкото в
разпоредбата на чл. 19 от Наредба № Н-9, както в т. 1, така и в т. 2 се изисква
наличието на съпоставими сделки, а не оферти – предложения за сделки. По същество, в нарушение на цитирания чл. 18,
ал. 1 от Наредба № Н-9, назначения от приходната администрация оценител е
съпоставил цената на процесния имот – апартамент № 5-5 на ет. 5 в ж.к.
„Зорица“, бл. 83 с обявени офертни цени (предложения), а не с действително
осъществени неконтролирани сделки. Нещо повече, в заключението на оценителя
липсва каквото и да е описание или информация за имотите по тези оферти, което
прави невъзможна преценката, доколко тези имоти по офертите са съпоставими с
процесния. Липсата на информация за конкретните характеристики на съпоставяните
от оценителя имоти прави невъзможно и прилагането на регламентираните в чл. 20
от Наредба № Н-9 корекции
с цел елиминиране на различията
между контролираната и съпоставимата неконтролирана сделка. В заключение следва
да се обобщи, че от представената експертиза на оценителя Л. Велинов по никакъв
начин не може да се установи въз основа на какви обективни данни или критерии е
определена като пазарната цена на процесния апартамент сумата в размер на
106 478 лева. В този смисъл, така определената цена не съставлява пазарна
такава по смисъла на § 1, т. 8 от ДР на ДОПК, тъй като е изготвена по неясен
начин и в явно противоречие с регламентирания в § 1, т. 10, б. „а“ от ДР на
ДОПК метод на сравнимите неконтролирани цени между независими търговци. С оглед
на това, неправилно и незаконосъобразно, в противоречие с изискването на чл.
27, ал. 3, т. 1, б. „а“ от ЗДДС органа по приходите е приел сумата от
106 478 лева за данъчна основа, върху която е определил дължимия ДДС.
Както вече се посочи, в хода на съдебното
дирене, по искане на процесуалния представител на дружеството жалбоподател беше
допусната и приета съдебно-техническа, оценъчна експертиза, вещото лице по
която да определи действителната пазарна цена на процесния апартамент. Към
вещото лице беше поставен и въпрос относно стойността на извършените в
апартамента довършителни работи, след неговата продажба, на който въпрос вещото
лице е отговорило, но настоящия съдебен състав приема, че както въпроса, така и
дадения отговор за стойността на довършителните СМР са неотносими, доколкото
същите са извършени след доставката (продажбата на апартамента). Видно от
заключението на вещото лице С.И., същия е посочил, че при определяне на
стойността е използвал метода на „пазарните аналози“, съгласно който,
стойността на имота се определя при пряко сравнение на оценявания обект с други
подобни недвижими имоти, продадени в период, близък до датата на оценка. Видно
от така даденото описание, ползвания от вещото лице метод на „пазарните аналози“
изцяло съответства на указания в чл. 18, ал. 1 от Наредба № Н-9 метод на сравнимите
неконтролирани цени, който съпоставя цената за продукти и услуги по
контролирана сделка с цената за продукти или услуги по съпоставима
неконтролирана сделка, осъществена при съпоставими условия. Нещо повече, в
обстоятелствената част на заключението е посочено, че експертизата е съобразена
с Наредба № Н-9, като метода на „пазарните аналози“, съгласно БСО е идентичен с
метода на „сравнимите неконтролирани цени между независими търговци“ по § 1, т.
10, б. „а“ от ДР на ДОПК. Видно от обстоятелствената част на заключението,
вещото лице е посочило, че оценката е разработена на основата на информация за
имота, съдържаща се в документите по делото, както и допълнително представени
от жалбоподателя нотариални актове за продажба на самостоятелни обекти в същата
сграда, а също и нотариални актове за продажба на апартаменти в сгради,
находящи се в ж.к. „Зорница“, във време, близко до датата на сключване на
сделката от Агенция по вписванията гр. Бургас. Номерата на нотариалните актове
по използваните съпоставими сделки, както и конкретните характеристики на
съпоставимите имоти са подробно описани в заключението, от което е видно, че
част от използваните аналози са в същата сграда – ж.к. „Зорница“, бл. 83 и са
продадени от дружеството жалбоподател „ВЕНИД Съни Инвестмънт“ ООД, а другата
част са сделки с апартаменти в нови сгради, находящи се в ж.к. „Зорница“. В
този смисъл, вещото лице И. се е позовал и на двете приложими хипотези на метода
на сравнимите неконтролирани цени, регламентирани в чл. 19, т. 1 и т. 2 от
Наредба № Н-9 – съпоставяне на сделки, осъществявани между свързаното лице и
независими лица и съпоставяне на сделки, осъществявани между независими лица. В
резултат на така извършените съпоставки, вещото лице е определило средна
пазарна цена за 1 кв.м. в евро – 471,48 или пазарната стойност на оценявания
обект – апартамент № 5-5 на ет. 5 в ж.к. „Зорница“, бл. 83 възлиза на сумата от
67 730 лева без ДДС.
Анализът на събраните по делото доказателства
потвърждава извода на приходната администрация, че в случая цената, на която е
осъществена доставката между свързаните лица „ВЕНИД Съни Инвестмънт“ ООД и Л.*.
Тахтабовв размер на 46 666,67 лева е по-ниска от действителната пазарна
цена, определена от вещото лице в хода на съдебното производство, която именно
следва да се приеме като данъчна основа. С оглед на това, данъчната основа за
определяне на дължимия ДДС, определена по реда на цитирания вече чл. 27, ал. 3,
т. 1, б. „а“ от ЗДДС е действителната пазарна цена – 67 730 лева,
определена от вещото лице в хода на съдебното производство. Съгласно
разпоредбата на чл. 160, ал. 1 от ДОПК, съдът решава делото по същество, като
може да измени ревизионния акт, в обжалваната му част. В този смисъл, оспорения
ревизионен акт в потвърдената му с решението на Директора на Дирекция „ОДОП“
част следва да бъде изменен, като бъде определен дължимия ДДС, въз основа на
определената нова данъчна основа. В случая, данъчната основа е 67 730,00
лева, поради което, ДДС е в размер на 13 546,00 лева, определена на
основание регламентираната в чл. 66, ал. 1 от ЗДДС данъчна ставка от 20 на сто.
В ревизионния акт, а и в ревизионния доклад е прието, че ревизираното дружество
за процесната доставка е начислило ДДС в размер на 9 659,30 лева, данъчен
кредит в размер на 367,91 лева или резултат – ДДС за внасяне в размер на 9 291,39
лева. С оглед установения в хода на съдебното дирене нов размер на данъчната
основа, дължимия ДДС е в размер на
13 546,00 лева, декларирания от дружеството и приет от ревизиращите
данъчен кредит е в размер на 367,91 лева или установения резултат е ДДС за
внасяне в размер на 13 178,09 лева.
Разликата между действително дължимия ДДС – 13 178,09 лева и декларирания
такъв в размер на 9 291,39 лева или ДДС за внасяне в размер на 3 886,70
лева. На основание чл. 175 от ДОПК, върху така определения размер на дължимия
ДДС следва да се начисли и лихва в размер на 222,85 лева.
По делото е направено искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски от двете страни в процеса. След като се съобрази с разпоредбата на чл. 161, ал. 1, изр. 1 от ДОПК и изхода на спора пред настоящата инстанция, съдът намира, че в полза на жалбоподателя следва да се присъдят разноски в размер на 1 124,97 лева, от които 50 лева държавна такса, 400 лева възнаграждение за вещото лице и 674,97 лева адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част на жалбата. На ответника – Дирекция „ОДОП“ гр. Бургас следва да се присъдят разноски, съобразно отхвърлената част от жалбата, а именно сумата от 517,67 лева юрисконсултско възнаграждение определено по реда на чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1/ 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
С оглед на
гореизложеното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, Административен съд – гр. Бургас, втори състав
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Ревизионен акт № Р-02000217003317-091-001/06.12.2017 год., издаден от В. *. Радева на длъжност Началник сектор, възложил ревизията и В. *. Атанасова на длъжност Главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, частично потвърден с Решение № 36/12.02.2018 год. на Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – гр. Бургас, като ОПРЕДЕЛЯ дължимите от „ВЕНИД – Съни Инвестмънт“ ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „Константин Величков“ № 69, представлявано от управителя Л. Тахтабов задължения за данъци, както следва: данък върху добавената стойност за данъчен период от 01.04.2017 год. до 30.04.2017 год. в размер на главница 3 886,70 лева и лихва 222,85 лева.
ОСЪЖДА Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – гр. Бургас да заплати на „ВЕНИД – Съни Инвестмънт“ ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „Константин Величков“ № 69, представлявано от управителя Л. Тахтабов сумата от 1 124,97 (хиляда сто двадесет и четири лева и деветдесет и седем стотинки) разноски по делото.
ОСЪЖДА „ВЕНИД – Съни Инвестмънт“ ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „Константин Величков“ № 69, представлявано от управителя Л. Тахтабов да заплати на Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – гр. Бургас сумата от 517,67 (петстотин и седемнадесет лева и шестдесет и седем стотинки) разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване в
14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: