№ 778
гр. Варна, 26.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Мая Недкова
при участието на секретаря Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно гражданско дело №
20233100500918 по описа за 2023 година
Производството е образувано по въззивна жалба вх. № 74152/28.10.2022г. на Е. Д. М.
ЕГН **********,чрез процесуален представител против Решение № 3090/15.10.2022г. по
гр.д. № 11925/2021г. на РС- Варна, 20св., с което са ОТХВЪРЛЕНИ като неоснователни
предявените от въззивника срещу Ц. Н. Р., ЕГН **********, с адрес: гр.Варна, бул. „Осми
Приморски полк“ № 139, вх. А, ет. З, ап. 27, П. Г. П., ЕГН **********, с адрес: гр.Варна,ул.
„Капитан Райчо“ № 116,ет.2,ап.4 и Р. С. П., ЕГН **********, с адрес: гр.Варна,ул. „Капитан
Райчо“ № 116,ет.2,ап.4 пасивно субективно и кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 33, ал.2 от ЗС за постановяване на решение, с което да се признае на ищеца
правото му на изкупуване по отношение на 246 м. ид.ч. от имот с идентификатор №
10135.5545.1062, находящ се в гр. Варна, кв. „Галата“, м-ст „Зеленика“,
Считайки обжалваното решение за неправилно и необосновано, противоречащо на
събраните доказателства, моли за отмяната му и постановяване на друго, с което исковете да
бъдат уважени като доказани и основателни. Оспорва се извода на съда, че в случая не може
да намери приложение нормата на чл. 33 ал.2 от ЗС, доколкото съда не е изследвал въпроса
дали дворното място е реално поделяемо. Твърди се, че от събраните по делото
доказателства безспорно е установено, че иска е заведен в преклузивния двумесечен срок от
узнаване, като в тази връзка съда неправилно е кредитирал показанията на водените от
ответника свидетели.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК въззиваемите Р. С. П. и П. Г. П.,чрез процесуалния си
представител са депозирали отговор на жалбата, в който е изразено становище за
неоснователност на оплакванията срещу постановеното решение, което намира за правилно
и законосъобразно. Претендират потвърждаване на решението и присъждане на разноски.
В срока по чл.263 ал.2 от ГПК въззиваемата Ц. Н. Р. не е депозирала отговор на
жалбата.
1
В съдебно заседание по същество въззивника , редовно призован не се явява и не се
представлява.
В съдебно заседание по същество въззвиниците – П. и Р. П.и , чрез процесуалния си
представител оспорват жалбата , поддържат депозирания отговор. Претендират потвърждаване на
решението и присъждане на разноски.
В съдебно заседание по същество, въззиваемата Ц. Н. Р. редовно призована не се
явява и не се представлява.
За да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявени Е. Д. М.,чрез процесуален
представител срещу Ц. Н. Р., П. Г. П. и Р. С. П. съединени искове с правно основание чл.
33, ал.2 от ЗС за постановяване на решение, с което да се признае правото на ищеца на
изкупуване по отношение на 246 м. ид.ч. от имот с идентификатор № 10135.5545.1062,
находящ се в гр. Варна, кв. „Галата", м-ст „Зеленика".
В исковата / и уточняващи / молби ищецът твърдиq че е собственик на
недвижим имот, а именно : 300/546 ид.ч. от поземлен имот № 1062 по плана на м.
Зеленика, целият с площ от 546 кв.м., находящ се в м-ст „ Зеленика", кв. „Галата", гр. Варна,
заедно с намиращата се в имота двуетажна постройка, разположена от към пътя състояща се
от гараж в приземния етаж, втори етаж и складово помещение разположено в под
покривното пространство, който е закупила от Ц. Н. Р. по силата на договор за покупко-
продажба, обективиран в НА № 44, том II, рег. № 2740, дело № 213/2004г. Твърди, че при
закупуването на имота страните са разпределили правото на ползването му. Ищцата сочи, че
от години живее и работи в Република Германия, като на 23.07.2021г. установила, че Ц. Н.
Р. е продала на П. Г. П., притежаваните от нея 246 ид.ч от поземления имот ведно с
построената в него жилищна сграда с идентификатор № 10135.5545.1062.2 със застроена
площ от 25 кв.м. за сумата от 39116,60 лв. Поддържа, че не е отправено предложение за
изкупуване на идеалните части при същите условия по визираната сделка обективирана в
НА № 76, том IV, рег. № 7902, дело 559/2019г. Излага, че при сделката не е представено
доказателство, че продавачът е предложил на съсобственика да изкупи частта му, а
единствено скица с проект за разпределяне правото на ползване на мястото. По изложените
съображения моли за уважаване на исковете.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът Ц. Н. Р. , редовно уведомена не е
депозирала отговор на исковата молба.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК са постъпили писмени отговори от ответниците П.
Г. П. и Р. С. П. и двамата чрез процесуалния представител, с идентично съдържание, с
които искът се оспорва като недопустим, като предявен след изтичане на срока по чл. 33,
ал.3 от ЗС, като се твърди, че ищцата е узнала най-късно през лятото на 2020 г. за сключения
договор за покупко-продажба от 09.12.2019 г. Недопустимост на иска се твърди и поради
наличие на „хоризонтална етажна собственост" в ПИ с идентификатор № 10135.5545.1062
по КККР на гр. Варна. Ответника Пенчева твърди, че след узнаване за сделката ищцата
разговаряла със сина на ответницата Г. П. Г. и му предложила изработване на нов ПУП за
съсобствения им имот, като дори предоставила телефона му на лице за изработване на ПУП,
с което по - късно той се срещнал. Освен, че настоятелно искала изработване на ПУП,
ищцата предложила доброволна делба или ново разпределение на ползването на имота.
Сочи се, че между ищцата, която живее предимно в чужбина и Г. Г. са водени множество
телефонни разговори, касаещи делбата и ползването на имота, както и общата ограда със
съседни имоти. Излага се, че в имота живее майка на ищцата, която узнала за сделката
няколко дни след нея и няколкократно молила Г. П. Г. за достъпа до имота на дъщеря си
чрез имота на ответницата за извършване на ремонт.
Претенциите се оспорват и като неоснователни. В тази връзка не се оспорва, че
2
ищцата е станала собственик на 300/546 ид.ч. от процесния имот, ведно с изградена в имота
двуетажна постройка по силата на договор покупко-продажба. Не спори и че, ответникът е
закупил от Ц. Н. Р. сграда с идентификатор 10135.5545.1062.2 по КККР на гр. Варна, ведно с
едноетажна постройка изградена в имота. Счита разпоредбите на чл. 33 от ЗС за неотносими
по отношение на тази постройка, поради липсата на съсобственост по отношение на нея
преди придобиването. Позовава се на ТР № 45/1960 г. на ОСГК на ВКС, Решение №
198/01.11.2013 г. по гр.д. № 4381/2013 г. на ВКС, I г.о. и Решение № 441/10.01.2012 г. по
гр.д. № 1056 /2010 г. на ВКС, I г.о., като сочи, че в процесния случай е налице
„хоризонтална етажна собственост" тъй като недвижимият имот представлява
принадлежност към построените в него сгради, които принадлежат на различни
собственици. По изложените съображения моли за отхвърляне на предявените искове и
присъждане на разноски.
В съдебно заседание ответницата Ц. Н. Р., не се явява, не се представлява , ищцата и
ответниците поддържат тезите си.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели
на въззивното производство, очертани в жалбата, приема за установено от фактическа и
правна страна, следното:
Жалбата инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното
решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е
допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните
процесуални предпоставки.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените
в жалбите оплаквания.
Съдът, след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа инстанция
доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, достигна до следните
изводи от фактическа и правна страна:
По делото няма спор, а и е установено от приетите писмени доказателства, че:
На 30.04.2004г. ищцата Е. М. е закупила от ответника Ц. Р. собствените й 300/546
ид.ч. от поземлен имот с идентификатор № 10135.5545. 1062 по плана на м. Зеленика,
целият с площ от 546 кв.м., находящ се в м-ст „ Зеленика", кв. „Галата", гр. Варна, заедно с
намиращата се в имота двуетажна постройка, разположена от към пътя състояща се от гараж
в приземния етаж, втори етаж и складово помещение разположено в под покривното
пространство по силата на договор за покупко-продажба, като сделката е обективирана в НА
№ 44, том II, рег. № 2740, дело № 213/2004 г.Видно от същия страните са разпределили
правото на ползване на дворното място, както следа: Ц. Н. Р. ще ползва югозападната част
на ПИ 1062, с площ 246 кв.м., при граници на тази част: ПИ №1063,ПИ 3324,път и
североизточната част на ПИ 1062.Е. Д. М. ще ползва североизточната част на ПИ 1062 с
площ 300 кв.м. при граници на тази част: ПИ №1061,ПИ 1063 и югоизточната част на ПИ №
1062, съгласно скица проект подписана от двете страни по сделката.
3
Ответника Ц. Н. Р. е продала на съпрузите П. Г. П. и Р. С. П. собствените си 246 ид.ч
от процесния поземления имот ведно с построената в него жилищна сграда с идентификатор
№ 10135.5545.1062.2 със застроена площ от 25 кв.м. за сумата от 39116,60 лв. по силата на
договор за покупко-продажба, обективиран в НА № 76, том IV, рег. № 7902, дело 559/2019 г.
Видно от документа , в него е обективирано и разпределеното право на ползване съгласно
НА № 44, том II, рег. № 2740, дело № 213/2004 г.
По делото не се спори и , че в ПИ 1061 има изградени две сгради , като всяка от тях
преди продажбата е била собственост на Ц. Р. , а след описаните покупко – продажби –
сградите са индивидуална собственост съответно на ищцата и ответниците П.и.
В чл. 33 ал. 2 ЗС, законодателя е въвел ограничение в избора на купувач при
продажбата на дял от съсобствен имот, като задължава продавача да предложи дела си за
изкупуване на останалите съсобствениците и то при същите условия, каквито на външното
за съсобствеността лице.
Между страните не се спори, че продавачът по сделката от 09.12.2019г. Ц. Р. не е
предложил на ищеца Е. М. да изкупи процесните идеални части при същите условия, при каквито
това е сторено от ответниците П.и.
Спорни по делото са въпросите : притежава ли ищцата право на изкупуване касателно 246
ид.ч от процесния поземления имот, продаден на ответниците без предварителното й
съгласие, респективно налице ли е по отношение на находящите се в имота сгради хоризонтална
етажна собственост, както и спазен ли е преклузивния срок за предявяване на иска, респективно,
че ищеца е узнал за разпоредителната сделка – на 23.07.2021г., а не по-рано. Тежестта за
доказване за твърдения от ищеца момент на узнаване е негова, а за опровергаване и доказване на
по-ранна от сочената дата – е на ответниците.
Възраженията на въззивника в тази връзка съда счита за неоснователни със следните
аргументи:
При безспорната установеност по делото,че всеки от съсобствениците на ПИ - Ц. Н.
Р. и Е. Д. М., е притежавал в индивидуална собственост една от изградените в имота
самостоятелни сгради, по отношение на същите е налице хоризонтална етажна
собственост, при която съсобствениците на дворното място притежават в изключителна
собственост отделни сгради в него, т.е. разпоредбите на чл. 33 и чл. 66, ал. 1 от ЗС не
намират приложение. Както и е посочил районния съд в мотивите си, цитирайки
безпротиворечивата практика на ВКС, която настоящия съдебен състав споделя , в тази
хипотеза земята губи самостоятелното си значение и има характер на обща част по смисъла
на чл. 38, ал. 1 от ЗС, тъй като тя е обслужваща сградите и затова собствениците на
отделните сгради са свободни да се разпореждат с тях, без да са длъжни да ги предлагат на
съсобствениците на земята, съответно на собственика на земята при суперфициарната
собственост.
Ето защо преди атакуваната от ищцата по реда на чл. 33, ал.2 от ЗС продажба
обективирана в НА № 76, том IV, per № 7902, дело 559/2019 г. , прехвърлителят
съсобственик на земята не имал задължение съгласно нормата на чл.33 от ЗС да я предложи
за покупка първо на собствениците на терена, доколкото спрямо съсобствения имот е
възникнала т.нар. „хоризонтална етажна собственост".
Следва да се има предвид и че поделяемостта на имота не рефлектира по отношение
преценката за спазване на процедурата по чл.33 ал.1 от ЗС.
Изложеното е самостоятелно основание за отхвърляне на предявените искове.
Настоящия съдебен състав споделя мотивите на първоинстанционния съд и относно
неспазване на преклузивния двумесечен срок за предявяване на иска по чл.33 ал.2 от ЗС от
страна на ищеца, който при установеност за липса на отправено предложение за
4
изкупуване, тече от узнаването с оглед затруднението съсобственикът да научи за
извършеното разпореждане в толкова кратък срок.
За да установи твърденията си ,че е узнал за сделката на 23.07.2021 г. , а не по-рано, ищеца е
ангажирал гласни доказателства чрез разпит на свидетеля К.Б.С.,чиито показания съда кредитира
като обективни доколкото се базират на лични впечатления. От същите се установява,че семейство
М. притежават от повече от 15 г . малко повече от половината от имот в м.Зеленика. На
21.07.2021г. Е. получила обаждане, за което казала на свидетеля, че е от сина на новия й
съсобственик.Твърди , че по това време тя вече се е била снабдила със скица, в която
собствеността била още на нейната стара съсобоственичка, но имала и справка от която е видно ,
че имота е продаден през 2019г. Свидетеля твърди , че от ищцата знае , че тя е говорила с Р. да
купи от нея и другата част от имота.
За да докажат твърденията си и опровергаят тези на ищеца, относно датата за узнаване от
ищеца на разпоредителната сделка, с която са придобили процесната недвижимост, в полза на
ответниците П.и са допуснати гласни доказателства, чрез разпит на свидетелите – Г. П. Г.,чиито
показания съда кредитира в условията на чл. 172 от ГПК , като обективни , базиращи се на лични
впечатления и в унисон с останалия събран по делото доказателствен материал/ и Х.К.Х., чиито
показания съда кредитира като обективни и базиращи се на лични впечатления.
Съвкупно от показанията им се установява, че в имота на ищеца постоянно живее майка й ,
а тя си идва от Германия предимно лятото , около м.август. Когато бащата на Г. – ответника П. е
купил имота той фактически е бил разделен на две с метална ограда по дължината, спрямо лицето
на имота. В края на юли - началото на август 2020г., по повод предприет от ищцата ремонт на
оградата, тя лично се е запознала със св.Г. и е разбрала , че имота е продаден, а св. Х. е бил
очевидец на станалото. Тя питала какви са плановете им за мястото, а св.Г. отговорил , че засега
ще освежат къщата и ще помогне за двора за да може да влизат коли. Тя казала „супер
,прекрасно“. Няколко месеца след това ,Г. бил потърсен от някакъв строител от името на Е., който
казал, че го е натоварила да изготви ПУП на имота, но свидетеля при няколкократните им срещи и
разговори казал , че баща му го няма. След това по този повод на личния му телефон вкл. 2021г. Е.
му се обаждала по телефона /есента на 2020г. – пролетта на 2021г./ Говорили и за ново
разпределение, тогава тя разбрала , че свидетеля ще го ползва за паркинг. След това си дошла
отново лятото на 2021г. Никога в тези разговори не е казвала , че иска да закупи имота от Ц..
Преценявайки събраните гласни доказателства в съвкупност, както и с оглед
останалите доказателства по делото, настоящия съдебен състав приема, че ищеца не е
установил твърденията си за узнаване за продажбата на дата 23.07.2021г. Дадените от
водения от него свидетел твърдят за такава -21.07.2021г. , но св. С. не е чул разговора , а
ищцата му е казала , че се обажда св.Г. Г. , което от една страна не обосновава извод , че
точно по време на този разговор тя е узнала за разпоредителната сделка , а от друга е в
пълно съответствие с показанията на св.Г. за водените между него и ищцата телефонни
разговори по повод изготвянето на ПУП и ползването на процесния имот. Показанията на
св.С. са и вътрешно противоречиви доколкото същия твърди , че към 21.07.2021г. Е. не е
знаела , че съседния имот има нов собственик, а е разполагала със справка , от която е видно
, че имота е продаден 2019г. ,без да дава достоверни данни относно това, кога ищцата се е
снабдила с тази справка.
Приемайки за недоказана тезата на ищеца, че същия е узнал за продажбата на
идеалните части едва на 23.07.2021г., настоящия съдебен състав счита, че иска е предявен
след преклузивния двумесечен срок, а въззивината жалба за неоснователна.
Предвид изложените мотиви, поради съвпадане на изводите на двете инстанции
обжалваното решение като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено
5
включително и в частта за присъдените разноски.
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78 ал.3 от ГПК, на въззиваемите П. и Р.
П.и следва да бъдат присъдени разноски за настоящото производство за заплатено
възнаграждение на един адвокат – в размер на по 1711.00 лева.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3090/15.10.2022г. по гр.д. № 11925/2021г. на РС-
Варна, 20св.
ОСЪЖДА Е. Д. М. ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на П. Г. П., ЕГН **********
сумата от 1711.00 /хиляда седемстотин и единадесет / лева, представляваща сторени във
въззивното производство разноски, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА Е. Д. М. ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Р. С. П., ЕГН **********
сумата от 1711.00 /хиляда седемстотин и единадесет / лева, представляваща сторени във
въззивното производство разноски, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред ВКС в едномесечен
срок от съобщението му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6