Р Е Ш Е Н И Е № 260195
гр. Сливен, 21.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ІІІ-ти състав, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди и двадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ДИМОВА
при секретаря Жанина Бояджиева, като разгледа докладваното от председателя
АНД № 710 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на „СТОЯНОВ И СИЕ - 2012“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление, представлявано от С. К. С. против НП
издадено от Председател на Държавната агенция за метрологичен и технически
надзор (ДАМТН), с което на основание на чл. 67, ал. 3 от ЗЕВИ на дружеството е
наложено наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 50 000 (петдесет хиляди)
лева за извършено нарушение на чл.47,ал.4вр.ал.1т.5 от ЗЕВИ.
В с.з. жалбоподателят редовно
призован се явява.Представлява се от
процесуален представител,който моли за
отмяна на НП като неправилно и незаконосъобразно.
В с.з. административно-наказващият
орган, редовно призован изпраща свой представител, който моли съда да потвърди
НП като правилно и законосъобразно.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за
установена следната фактическа обстановка:
На
14.08.2019 г. в обект - бензиностанция, управляван от „СТОЯНОВ И СИЕ - 2012“
ЕООД, намиращ се в с. Желю Войвода, община Сливен е извършена проверка от
служители на ДА“МТН“-София. По време на проверката от бензиноколонка №3 е взета проба от
разпространяваното течно гориво автомобилен бензин А-95Н,за което е
съставен Протокол за проверка и вземане
на проба от течно гориво №Хс-084/14.08.19 г.
В хода на
проверката е установено, че
последната доставка на течно гориво автомобилен бензин А- 95Н е в количество
822 L и е извършено с нареждане за
експедиция №41771/02.08.19 г.Установено е наличието на Декларация за
съответствие №307/26.07.19 г, издадена от „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД касаеща партида №307, в количество 3 230 t.,установено
е наличното количество в резервоара
свързан с бензиноколонка №3, а именно 620L.
След
изпитване на контролната проба в стационарна Лаборатория за изпитване на
горива, смазочни материали и присадки към ДАМТН, ГД ККТГ, сертифицирана със Сертификат за акредитация на БСА per. №35 -
ЛИ/26.11.2018 г., валиден до 30.09.2020 г., е издаден Протокол от изпитване №С-
0330/21.08.2019 г. На основание на изготвения протокол от изпитване е извършена експертиза и е издаден Констативен
протокол №КП-0478-Е/21.08.2019 г, съгласно който полученият резултат за
съдържание на биогориво в течно гориво -Автомобилен бензин А-95Н се отклонява
от допустимата гранична стойност. Установено е съдържание на биогориво на
стойност 6,6% обемни, в това число: 6,5% биоетанол и 0,1% етери, произведени от
биомаса, изчислени като биогориво.
В хода
на същата проверка и след прилагане на
критериите за прецизност на използвания метод за изпитване, съгласно чл. 7 от
НИКТГУРНТК, при получен резултат от изпитването под 8,71 % обемни контролните
органи са приели,че продуктът не съответства на изискването за съдържание на
биогориво в автомобилен бензин.
Въз
основа на горното на дружеството жалбоподател е съставен АУАН като е прието ,че
е налице несъответствие на предлаганото
течно гориво Автомобилен бензин А-95Н с изискването на чл. 47, ал. 1, т. 5 и
ал. 4 от ЗЕВИ за минимално съдържание на биогориво в автомобилен бензин.
След
изготвяне на Протоколът от изпитване и констативният протокол същите са изпратени на дружеството на основание на
чл. 22, ал. 8 от НИКТГУРНТК, с писмо с изх. № 84-01-675/21.08.2019 г. и
известие за доставяне от 28.08.2019 г. като с искане вх.
№84-01-675-2/04.09.2019 г. С.К. С.в- представител на „СТОЯНОВ И СИЕ - 2012“
ЕООД, е поискал изпитване на арбитражна проба.
В
резултат на проведената арбитражна процедура е издаден Протокол от изпитване
№5916/10.10.2019 г.на Изпитвателна
лаборатория за нефтопродукти при „СЖС България” ЕООД - гр. Бургас/сертификат за
акредитация на БСА Per. №146 ЛИ/30.07.2019 г., валиден до 31.05.2022 г./.
Въз
основа на посочения протокол е изготвена Експертиза №ЕАЕ- 022/14.10.2019 г.От
заключението на същата е видно, че
съдържанието на биогориво в течно гориво - автомобилен бензин А-95Н иззето при
проверката е 6,71 % обемни като
след прилагане на критериите за прецизност на
използвания метод за изпитване е получен
резултат от изпитването под 8,69 % обемни,поради което тази експертиза също е
дала заключение ,че продуктът не
съответства на изискването за съдържание на биогориво в автомобилен бензин.
С
писмо-покана с изх. №84-00-144-1/16.09.2019 г. и известие за доставяне дружеството е поканено да се яви за съставяне
и връчване на АУАН ,но поради неявяване същия е изпратен за връчване от кмета на
община Сливен с писмо с изх. №84-00-144-2/21.10.2019 г.
Спрямо
АУАН от страна на дружеството е постъпило
възражение,мотивите в което не са приети за основателни като АНО е издал
спрямо дружеството НП, с което
на основание на чл. 67, ал. 3 от ЗЕВИ е наложено
наказание „имуществена санкция“ в размер на 50 000 (петдесет хиляди) лева за
извършено нарушение на чл.47,ал.4вр.ал.1т.5 от ЗЕВИ.
Горната
фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на всички събрани по
делото доказателства.
Съдът кредитира
изцяло показанията на актосъставителя Д. и на св.И. като последователни и напълно покриващи се с
останалите писмени и гласни доказателства. Кредитира и показанията на
посочените от страна на жалбоподателя свидетели Иванов и Димитров ,които също
не противоречат на останалите събрани по делото доказателства.Дава вяра на
писмените доказателства приобщени по съответния процесуален ред към делото.
Въз основа на събраните по делото
доказателства, преценени в своята съвкупност и по отделно като безпротиворечиви
и относими към предмета на делото съдът изведе следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срок от лице имащо правен интерес и по същество е основателна ,макар на
различни от сочените в нея основания.
НП е процесуално
и материално законосъобразно. Както в акта, така и в наказателното постановление
е описано нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата,
при, които е извършено и доказателствата, които го
потвърждават. Посочени са и законовите разпоредби, които са били
нарушени. АНО правилно, след като е установил състава на
конкретното нарушение го е подвел под конкретна правна норма. По този начин
спазвайки разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 от ЗАНН е установил единство
между констатираното нарушение, обстоятелствата, при които е извършено и
законовите разпоредби, които са били нарушени.
От
събраните по делото доказателства безспорно се установява, че жалбоподателя
е извършил описаното в НП
административно нарушение. Налице е извършено
нарушение изразяващо се в несъответствие
на предлаганото в търговския обект,собственост на дружеството жалбоподател
течно гориво „автомобилен бензин „А-95Н с изискването на чл. 47, ал. 1, т. 5 и
ал. 4 от ЗЕВИ за минимално съдържание на биогориво в автомобилен бензин.
По
делото се установи безспорно, наличие в обекта на автомобилен бензин А-95,
предлаган за продан чрез бензиноколона.Установено безспорно е и
обстоятелството,че съдържанието на биогориво в същия не съответсвува на
изискванията на ЗЕВИ, доколкото е установено наличие на 8,71% обемни биогориво
при норма минимум 9%обемни. Така посочените стойности са установени по
съответния ред,чрез две експертизи изготвени в две самостоятелни и независими
лаборатории ,поради което съдът приема описаните
показатели за достоверни и безспорни.
Съдът не споделя направеното възражение за липса
на отговорност,поради разпространение на горивото след получаване на Декларация
за съответствие от страна на дружеството доставчик ,тъй като всяко юридическо
лице, което е краен разпространител, носи законова отговорност за качеството на
разпространяваното от него течно гориво, от момента на доставка на горивото на
съответния обект. В този смисъл, прехвърлянето на отговорността на друго лице,
било то доставчик, производител и т.н., би било неправилно. От момента на
постъпване на горивото на обекта, придружено с Декларация
за съответствие, същото става собственост на лицето, стопанисващо обекта,
следователно то е наказателно отговорно при установяване на отклонение от
изискванията в нормативната база, каквото е установено в настоящия случай след
проведените изпитвания. Горивото е изпитано по показателя „Съдържание на кислород
съдържащи съединения“ - съдържание на етанол, МТБЕ и ЕТБЕ, съгласно нормата на
чл. 47 ал. 1, т. 5 от ЗЕВИ, която вменява задължение към крайните
разпространители да предлагат горивата за бензинови и дизелови двигатели в
съответствие с изискванията на чл. 47, ал. 4.от същия закон.
Неоснователно е и възражението за неправилно
ангажиране на отговорността на жалбоподателя, предвид неотчитането на легалните
определения, дадени в разпоредбата на §1, т. 12, т.15 и т. 18от ЗЕВИ, относно
термините „краен разпространител“, „предоставяне на пазара“ и „пускане на
пазара“.
Разпоредбата на чл. 47 от Закона
за енергията от възобновяеми източници предвижда задължение, което е еднакво по
съдържание както за лицата, които пускат на пазара течни горива от нефтен
произход, така и за тези, които са крайни разпространители и предоставят на
пазара горива за дизелови и бензинови двигатели. В конкретния случай автомобилния бензин следва да е
със съдържание на биоетанол или етери, произведени от биоетанол, минимум
девет процента обемни. Член 67 ал. 3 от ЗЕВИ изрично предвижда санкция за краен
разпространител, който предоставя на пазара течни горива от нефтен произход в
нарушение на разпоредбата на чл. 47, ал. 2 или 4 от същия закон. В тази връзка
,съдът счита ,че АНО правилно е определил и санкционната норма обвързваща
извършеното нарушение като не споделя тезата на жалбоподателя изразена в
жалбата до съда, че същият няма
качеството на краен разпространител. Според §1, т. 12 от ДР на ЗЕВИ „краен
разпространител“ са бензиностанции, които извършват зареждане на течни горива,
предназначени за горивните резервоари на отделните моторни превозни средства,
от неподвижни инсталация (резервоари) за съхранение на тези горива. В това
качество жалбоподателя е предоставил на пазара съответните течни горива, тъй
като според легалната дефиниция на закона „предоставянето на пазара“ означава
всяка доставка на продукт за дистрибуция, потребление или използване на пазара
на общността в процеса на търговска дейност срещу заплащане или безплатно.
В случая не е налице никакво
съмнение, че жалбоподателя е извършвал именно тази дейност, защото като
бензиностанция с оглед търговската си дейност, е доставил процесното гориво за използване срещу заплащане,а по делото липсват
каквито и да е доказателства обекта да не е работил или по някакъв друг начин
да е уведомил потребителите,че бензиноколонките в него и в частност горивото с
достъп до бензиноколонка № 3 не се предлага за продажба.
Съдът обаче, счита, че в конкретния казус е
налице „маловажност „на деянието, тъй като се касае за извършено нарушение в резултат на допусната минимална разлика
между законоустановеното като минимално задължително количество биоетанол и
установеното в хода на проверката. Съгласно посочения текст от ЗЕВИ минималното
количество биоетанол в предлаганото за продан гориво следва да бъде 9 % обемни,
а в конкретния случай е установено количество от 8,71 % обемни.Така посочената
разлика, ведно с факта,че установеното количество автомобилен бензин А-95 е по
– малко от един тон, а именно 620л. както и факта, че се касае за първо
нарушение мотивират съдът да счете,че макар формално да са осъществени обективните и
субективни признаци на процесното нарушение, АНО неправилно е ангажирал административно-наказателната
отговорност като не е квалифицирал
деянието като „маловажен случай „по
смисъла на ЗАНН.В подкрепа на този извод
е и факта ,че дружеството е предлагало горивото след получаване на редовна от
външна страна Декларация за съответствие и след наличието на всички останали
изискуеми от закона документи.
С оглед това и
съгласно ТР№1/07г. но ОСНК на ВКС , преценката на административния орган за
маловажност на случая е по законосъобразността
и същата подлежи на съдебен контрол,поради което съдът след като е
констатирал предпоставките на чл. 28 от ЗАНН следва да отмени НП като издадено
в противоречие със закона.
Основателно и своевременно се
явява искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на разноски във вид на възнаграждение по договор за правна защита и
съдействие от 01.06.20г. като същото следва
да се определи в размер на 2030,00 лева, уговорена като абсолютна сума за
предоставена правна помощ при условията на чл. 36,ал.4 от Закона за
адвокатурата.
Ръководен от гореизложеното и на осн. чл.
63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ НП №КГ-2300 / 01.04.2020 г. г. ,
с което на
„СТОЯНОВ И СИЕ - 2012“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Сливен 8800, ж.к. „Българка“, бл. 31,вх. В, ет. 6, ап. 17, представлявано
от С. К. С. е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 50 000 (петдесет хиляди)
лева, на основание на чл. 67, ал. 3 от ЗЕВИ за извършено нарушение по
чл.47,ал.4вр.ал.1,т.5от ЗЕВИ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи
на касационно обжалване пред Административен съд-гр. Сливен в 14-дневен срок от
получаването му от страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: