РЕШЕНИЕ
№ 231
гр. Враца, 11.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Магдалена Б. Младенова-Стоева
при участието на секретаря Нина К. Луканова
като разгледа докладваното от Магдалена Б. Младенова-Стоева Гражданско
дело № 20241420100564 по описа за 2024 година
Производството е образувано по постъпила искова молба от Е. В. Н., ЕГН:
**********, с адрес: гр. ****, ул. „****” № **, ет. **, против „Застрахователно акционерно
дружество ДаллБогг: ЖИ.т и Здраве” АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр.
***, ж.к. „****”, бул. „****. ***” № **
В исковата молба се твърди, че при пътнотранспортно произшествие, настъпило на
13.06.2023 г., реализирано от застрахован при ответника водач, били причинени телесни
повреди на ищеца, вследствие на което той претърпял неимуществени вреди. Поддържа се,
че на 13.06.2023 г. в гр. Враца, на кръстовището на ул. „Никола Вапцаров” и ул. „Шипка”,
водачът на лек автомобил марка „**”, модел „***” с рег. № ***** Б. Б. нарушил правилата за
движение по пътищата, като се движил със скорост, несъобразена с конкретните пътни
условия и със законовите ограничения, и не пропуснал движещия се по пътя с предимство
лек автомобил марка „***”, модел „***“, с рег. № *****, като вследствие реализираното
ПТП пострадали водачът и пътникът във втория лек автомобил Е. В. Н. и Н. П. Т.. Твърди се,
че произшествието настъпило по изключителната вина на водача Б. Б., който нарушил
правилата за движение по пътищата от ЗДвП: чл. 20, ал. 2 от ЗДвП — като се движил със
скорост, несъобразена с конкретната пътна обстановка, не намалил скоростта и не спрял при
възникналата опасност за движението; чл. 47 от ЗДвП – като при приближаването на
кръстовище не се движил с такава скорост и не е спрял и пропуснал участника в
движението, който е имал предимство; чл. 50, ал. 1 от ЗДвП – като на кръстовище при
наличието на пътен знак Б1, водачът не пропуснал пътните превозни средства, които се
движат по пътя с предимство, като намали скоростта или спре. Посочва се, че водачът е щял
да има възможност да предотврати настъпването на ПТП, ако не бил извършил нарушение
на посочените правила за движение по пътищата. Излагат се съображения, че причинените
на ищеца телесни увреждания се намират в причинна връзка с механизма на настъпилото
произшествие, като делинквентът е извършил деянието виновно при форма на вината
непредпазлИ.ст – не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, а
1
именно, че ще причини ПТП, в резултат на което ще пострада ищецът, но е бил длъжен и е
могъл да ги предвиди и предотврати. Сочи се, че във връзка с ПТП бил издаден АУАН №
****/13.06.2023 г. и Наказателно постановление № 23-0967-001312/23.06.2023 г. на ОДМВР
Враца, с-р Пътна полиция Враца, влязло в законна сила 02.09.2023 г.
Излагат се съображения, че след пътнотранспортното произшествие ищецът бил
откаран по спешност Центъра за спешна медицинска помощ – гр. Враца. Непосредствено
след ПТП ищецът имал оплаквания за силни болки в областта на главата, ляво бедро, гърба
и кръста вляво, двойно виждане, гадене и повръщане. Направени били редица изследвания,
назначено било лечение и ищецът бил освободен. Два часа след като се прибрал вкъщи той
се почувствал още по-зле, главоболието се увеличило осезаемо, не издържал никакъв звук и
светлина, всичко му причинявало неудобство и силна болка. Той отново посетил ЦСМП – гр.
Враца, като му били поставени системи за овладяване на съС.ието му. Общото здравословно
съС.ие на ищеца в продължение на дни не се подобрило от предприетото лечение и се
наложило да посети различни медицински специалисти поради продължаващите болки в
областта на лява тазобедрена става, кръста и гърба. Освен болки по цялото тяло при ищеца
ясно се наблюдавали и множество хематоми – охлузване, кръвонасядане и оток в областта
на главата, кръвонасядания в областта на лява лопатка и ляв хълбок. Поддържа се, че
преживяното оставило дълбок отпечатък в съзнанието на ищеца. Поради силните болки той
бил трудно подвижен, налагало се е да разчита на близките си за своето ежедневно
обслужване и придвижване до различни болнични заведения. Не можел да се изправя,
изпитвал болки по цялото тяло, движенията били силно затруднени. Приемал поС.но
обезболяващи, вечер имал неспокоен сън, станал нервен и избухлив. Многократно мисловно
преживявал случилото се. Вследствие на преживяното развил остра стресова реакция,
продължителен период от време изпитвал ужас да се качва в автомобил дори и на къси
разС.ия. През периода на предприетото лечение се наложило ищецът да ползва болничен,
което допълнително допринесло за неговия емоционален дискомфорт, тъй като неговото
възнаграждение било основен източник за издръжка на семейството. Поддържа се, че с
оглед обема на претърпените от ищеца болки и страдания, вследствие причинената телесна
повреда при ПТП, справедлИ.то обезщетение на неимуществените вреди било в размер на
15 000,00 лв.
Навеждат се доводи, че лек автомобил марка „***”, модел „****” с рег. № ****, при
управлението на който виновно било причинено ПТП, имал сключена застраховка
„Гражданска отговорност” при ответното дружество, полица № **/**/****, валидна от
12.03.2023 г. до 12.03.2024 г., което ангажирало отговорността му за обезщетяване на
причинените при ПТП имуществени и неимуществени вреди. Посочва се, че пред
застрахователя била предявена извънсъдебна претенция за заплащане на обезщетение, като
ответното дружество с писмо от 11.08.2023 г. уведомило за номера на образуваната щета,
както и за необходимостта от представяне на документация за разглеждане на претенцията.
С изрична молба с вх. № 5038/18.10.2023 г. били представени допълнителни документи за
разглеждане на претенцията, както и изрично било направено уточнение, че са представени
всички документи, с които ищецът разполага до момента, както и за правата на дружеството
по чл. 107 от КЗ, от които последното не се е възползвало. Сочи се,че на отправената от
ищеца претенция ответникът не определил справедлИ. обезщетение, което мотивирало
правния интерес след изтичането на тримесечния срок по чл. 496, ал.1 КЗ за ищеца от
предявяването на настоящия иск.
Поради тези и останалите изложени в исковата молба съображения се иска от съда да
постановите решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 7 000,00
лв., претендирана като част от сумата 15 000,00 лв., представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата от деня на
увреждането – 13.06.2023 г., до окончателното изплащане на обезщетението. Претендират се
и разноски.
2
От ответника по делото в срок е постъпил отговор на исковата молба, с който
предявеният иск се оспорва. Поддържа се, че претендираното с исковата молба обезщетение
е прекомерно завишено и не съответства, от една страна, на практиката на съдилищата по
аналогични случаи за процесния период, от друга страна, на характера и степента на
причинените от процесното ПТП неимуществени вреди, респ. на интензитета и
продължителността на търпените болки и страдания от ищеца и от трета страна, с оглед
приноса на ищеца за настъпване на вредоносните последици от ПТП. Признава се
съществуването на валидно застрахователно правоотношение по отношение собствеността и
ползването на лекия автомобил по силата на Застрахователна полица № ***/**/***********,
сключена с ответното дружество и валидна към датата на произшествието. Твърди се, че в
конкретния случай водачът Б. Б. не е нарушил императивните разпоредби на Закона за
движение по пътищата и Правилника за неговото прилагане, съответно не е причинил
процесното ПТП, така както е описано в подадена искова молба, като въз основа на това
липсва основният елемент от фактическия състав на деликта, а именно протИ.правно
поведение, поради което не следва да се ангажира отговорността на застрахователя за
заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Поддържа се, че
представените с исковата молба медицински документи са недостатъчни и не обосновават
нито твърдените неимуществени вреди, нито искания размер на обезщетение за тях, като
липсват медицински документи, обвързани с проследяването на здравословното съС.ие на
пострадалия, липсват медицински документи относно възстановителните процеси, липсват
контролни прегледи при травматолог, респ. неврохирург, които са необходими при
твърдените увреждания на ищеца. Направено е възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищеца, изразяващо се в нарушение на изискванията на
чл. 137а ЗДвП за поставяне, респ. правилно поставен обезопасителен колан. Твърди се, че
посоченото по-горе нарушение от страна на ищеца се намира в пряка причинно-следствена
връзка с вредоносните последици от произшествието, поради което и при евентуална
доказаност на исковата претенция, определеното от съда за справедлИ. обезщетение следва
да бъде намалено наполовина заради наличието на принос в изложения по-горе аспект.
Оспорва се и началната дата, от която се претендира лихва за забава, при основателност и
доказаност на главната претенция. Поддържа се, че ответното дружество е уведомено за
пръв път за процесното събитие с получаване на доброволната претенция от ищеца на
24.07.2024 г. с вх. № 3618, като с писмо с изх. № 4117/11.08.2024 г. е изискало от увреденото
лице допълнителни документи, имащи значение относно определяне размера на
претендираното от него обезщетение. Твърди се, че при основателност на главната
претенция, лихва би могла да се претендира едва от датата на изтичане на тримесечния срок,
определен в КЗ, а именно – 24.10.2024 г. По тези съображения се иска предявеният иск да
бъде отхвърлен. Претендират се и разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически изводи:
От представения по делото препис от Констативен протокол за ПТП с постадали лица
№ **/**.**.** г. се установява, че на **.**.** г., около 09:30 часа в гр. Враца на
кръстовището на ул. „****“ и ул. „***“ е настъпило ПТП между МПС с рег. № *****, марка
„***“, модел „***“, управлявано от Б. Б., и МПС с рег. № ****, марка „****“, модел „****“,
управлявано от Е. В. Н.. В протокола е отразено, че причината за настъпване на ПТП е
отнемане на предимство от страна на водача Б., както и че при ПТП е ранен Е. В. Н., който е
транспортиран с линейка до ЦСМП – МБАЛ „Христо Ботев“ – Враца, получил е
натъртвания по тялото и комоцио, като е прегледан и освободен без опасност за жИ.та.
Протоколът за ПТП е съставен от Х. Д. – началник сектор ПП при ОД на МВР – Враца.
Приети са копия от АУАН № **/**.**.** г. и Наказателно постановление № ***-**-
**/****.**3 г., влязло в сила на 02.09.2023 г., с което на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 179, ал.
2, вр. чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 4 ЗДвП и чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 ЗДвП на Б. Б. е наложена глоба
3
в размер на 210,00 лв. за това, че на 13.06.2023 г. около 09:30 часа в гр. Враца по ул.
„Шипка“ е управлявал лек автомобил „****“ с рег. № ****и на кръстовището с ул. „*****“,
при наличието на пътен знак Б2 /Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство/ не е
пропуснал и е отнел предимството на движещия се по пътя с предимство товарен автомобил
„*****“ с рег. № ******, управляван от Е. Н., и е реализирал ПТП, като го е блъснал, с което
виновно е нарушил чл. 50, ал. 1 ЗДвП.
Представено е постановление за прекратяване на наказателното производство от
29.11.2023 г., с което прокурор при Районна прокуратура – Враца е прекратил наказателното
производство по пр.пр. № 4426/2023 г. по описа на ВРП, ДП № 907/2023 г. по описа на РУ –
Враца, водено за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, вр. чл. 342, ал. 1 НК, доколкото на
пострадалите при процесното ПТП Е. Н. и Н. Т. са причинени леки телесни повреди, което
прави деянието несъставомерно.
С проекта за доклад по делото, приет за окончателен в открито съдебно заседание на
11.12.2024 г., съдът е отделил като безспорно в отношенията между страните
обстоятелството, че към процесната дата – 13.06.2023 г., реализиралият пътното-
транспортно произшествие лек автомобил марка „*****”, модел „**” с рег. № ******, е бил
застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност,” като процесното ПТП
е настъпило в срока на застрахователно покритие на договора. Това обстоятелство се
установява и от приложената по делото извадка от информационния център към
Гаранционен фонд, видно от която към 13.06.2023 г. МПС с ДКН ******* е имало активна
застраховка „Гражданска отговорност“ при „Застрахователно акционерно дружество
ДаллБогг: ЖИ.т и Здраве” АД.
По делото е приет като доказателство лист за преглед на пациент №
007672/13.06.2023 г., издаден от д-р Т. К. при МБАЛ „Христо Ботев” АД, според който
пациентът Е. В. Н. е пострадал при ПТП, като си е ударил главата, съобщава за двойно
виждане, отрича загуба на съзнание, има гадене и повръщане и болка в областта на ляво
бедро. Отбелязано е, че на главата на пациента е налице охлузна рана с лек оток вдясно
фронтално. Посочено е, че пациентът не желае хоспитализация и е предписана
медикаментозна терапия.
Прието е и копие от заключение от изследване – компютърна томография на Е. В. Н.
от 13.06.2023 г., съгласно което към момента на изследването не се виждат КТ данни а
огнища на хеморагична контузия и демаркирани зони с променена плътностна
характеристика в мозъчния паренхим, не се проследяват патологични колекции в
пространствата на мозъчните обвивки, вентрикулна система и базални цистерни – без
съществени деформационно-дислокационни изменения, не се виждат КТ данни за фрактури
на костите на черепната база и калвария.
Представен е амбулаторен лист № ********/**.**.**г., издаден от д-р Ц. Ц., според
който пациентът Е. В. Н. е с основна диагноза контузия на гръдния кош, като се оплаква от
болки вследствие на получени травми в областта на лява гръдна половина и лява ТБС при
претърпяно ПТП на 13.06.2023 г. Посочено е, че е налице подкожен хематом в областта на
лява скапула, умерена до силна палпаторна болка в лява лумбална и над лява ингвинална
област, където се вижда и палпира болезнен хематом. Отразено е и е приложено и
рентгенологично изследване от 21.06.2023 г., според заключението на което не се виждат Ро
данни за травматични изменения на обхванатите леви ребра. Представен е и амбулаторен
4
лист от контролен преглед при д-р Ц. Ц. от 26.06.2023 г., в който е отбелязана основна
диагноза мозъчно сътресение, като е посочено, че пациентът е временно неработоспособен.
Представен е амбулаторен лист № ****/**.**.** г., издаден от д-р В. А., според който
пациентът Е. В. Н. чести пристъпи на главоболие, без гадене и повръщане. Отбелязано е, че
липсват симптоми на МРД, липсва отпадна огнищна сетивна и двигателна симптоматика,
като е налице статична и локомоторна атаксия. Предписана е медикаментозна терапия.
Приети като доказателства са болнични листове и медицински протокол на ЛКК,
според които Е. В. Н. е бил в болничен поради временна неработоспособност от 13.06.2023
до 26.07.2023 г.
С молба-претенция, получена от ответното дружество на 24.07.2023 г., ищецът Е. В.
Н. е поискал изплащане на застрахователно обезщетение за претърпените от нея вследствие
настъпилото ПТП неимуществени вреди в размер на 40 000,00 лв. Ответното дружество е
отговорило на ишеца на 11.08.2023 г. чрез писмо, с което уведомява последния, че за
установяване на основанието и размера на застрахователното обезщетение следва да
представи допълнителни документи. С молба-претенция, получена от ответното дружество
на 18.10.2023 г., са представени допълнително заверен препис от издадени АУАН и
Наказателно постановление.
По делото е разпитан като свидетел В.Н. Д.– баща на ищеца, от разпита на когото се
установява, че синът му претърпял пътнотранспортно произшествие през 2023 г. Свидетелят
отишъл да види сина си в деня след произшествието, като Е. Н. лежал и му казал, че е
претърпял катастрофа, при която бил ударен. Разказал, че бил със служебната кола,
прибирал се е от работа, като отляво излязъл човек, който бил с по-висока скорост и го
ударил от лявата страна. Споделил, че след това отишъл в Бърза помощ, където го
прегледали, като му били направени снимки и ехограф. Е. Н. се оплаквал, че го боли цялата
лява страна, както и че има световъртеж. Свидетелят посочва, че ищецът не можел да гледа
телевизия, пречела му светлината, нямал синини първоначално, но впоследствие се появили,
придвижвал се бавно и трудно. Свидетелят твърди, че това съС.ие продължило около два-
три месеца, като дори и сега ищецът се оплаквал от болки и бодежи в цялата лява страна.
Сочи, че след инцидента Е. Н. приемал обезболяващи сутрин и вечер. Към момента бил по-
бавен, по-пресметлив, правел по-бавно нещата, изправянията и навежданията му били по-
трудни, сменил походката си, но се справял сам с личната си хигиена. Свидетелят твърди, че
след инцидента той и брата на ищеца са му помагали, когато имал нужда от нещо, носели му
храна, разхождали кучето му около десет дни. Посочва, че преди инцидента той бил тих,
скромен, добър човек, но след случая се променил – стана по-сприхав, по-избухлив, не чак
толкова разговорлив. Твърди, че синът му работел във фирма за алуминиева дограма, като
работата му не била лека и била свързана с физически натоварвания и вдигане на тежки
предмети, като след инцидента той имал затруднения в работата си. Казвал, че някои
манипулации му били трудни, това, което правил бързо, сега правел по-бавно, навежданията
му изисквали повече усилия. Посочва, че два месеца след инцидента синът му не бил на
работа, като в момента работел и шофирал автомобил.
По делото е разпитан и свидетелят Г. Й. Л. – приятел на ищеца, от показанията на
когото се установява, че ищецът му разказал за претърпения от него инцидент в началото на
лятото на 2023 г. Ищецът работел във фирма „Бърцеф“ за производство и монтаж на
дограма, като в деня на инцидента отИ.л на монтаж с камионче, при което друг автомобил
му отнел предимството и го ударил. Ищецът бил откаран в Бърза помощ, като трябвало да
бъде хоспитализиран, но отказал, защото се почувствал по-добре. Свидетелят твърди, че
5
видял Е. 4-5 дни след инцидента, като той куцал, бил отекъл, имал отляво видими
зачервявания от удара и травми. Свидетелят сочи, че ищецът бил много дълго време на
болкоуспокояващи и докато си възвърнал нормалния начин на жИ.т минали седмици. Бил на
легло вкъщи, помагали му роднини за него и кучето, като бил в болничен за около месец.
Ищецът продължил и след това да ходи по лечебни заведения, по лекари, имал проблем с
левия крак и куцал дълго време след инцидента – около месец. Свидетелят сочи, че имало
промяна в поведението на ищеца след инцидента, като минали два месеца докато си
възвърне старата форма.
Съдът кредитира свидетелските показания на разпитаните свидетели като обективни,
еднопосочни и почИ.щи на непосредствените им възприятия от съС.ието на ищеца.
По делото е назначена и изслушана комплексна съдебномедицинска и автотехническа
експертиза, съгласно заключението на която от приложената медицинска документация се
установява, че Е. Н. е получил оток, кръвонасядане и охлузване в областта на лицето,
лекостепенно мозъчно сътресение, контузия на гръдния кош и хематом в лява слабинна
област, като болките са били е характерен интензитет за този вид травми (мекотъканни),
както и е било налице главоболие свързано е контузията на главата. Посочените увреждания
са причинили на ищеца временно разстройство на здравето, неопасно за жИ.та. Лечението,
което е било предприето, е било еднократно с антихипертензивен препарат при първичното
посещение в здравно заведение след процесното ПТП и с обезболяващо лекарствено
средство и НСПВС, като не може да се каже каква е била неговата продължителност, тъй
като няма данни за това. Според вещото лице посочените травми не са довели до трайни
неудобства, свързани е обичайните дейности от ежедневието, тъй като не е имало
нарушение на функциите на органи и системи. Съгласно заключението налице е причинно-
следствена връзка между механизма на ПТП и получените телесни увреждания. Според
експерта при извършения преглед на ищеца не са се установили белези от травмите при
процесното ПТП, като е приключил възстановителния период.
Според заключението вероятният механизъм на настъпване на произшествието е
следният: В гр. Враца на 13.06.2023 г. около 09:30 часа в светлата част на денонощието при
ясно време и нормална видимост по платното за движение на ул. „Никола Вапцаров“
товарният автомобил „*****” с peг. № *****, собственост на „Бърцев“ ЕООД гр.Враца,
управляван от Е. В. Н. от гр. Враца, се е движел в посока от Стария пазар към Центромет и
кръстовището с ул. „Шипка“ със скорост около 40 км/ч. В същото време по платното за
движение на ул. „Шипка“ се движил в посока към кръстовището с ул. „Никола Вапцаров“
лекият автомобил „***” с peг. № ****, собственост на Р. Ц.Т. от гр. Враца, управляван от Б.
Б. от гр. Враца, който не е спрял пред пътен знак Б2 „Спри!Пропусни движещите се по пътя
с предимство!“ и е блъснал с предната си част пресичащия кръстовището товарен автомобил
„******” в областта на предния ляв калник и предната лява врата. В резултат на станалото
ПТП водачът на товарния автомобил „*****” с peг. № ****** Е. Н. от гр. Враца е получил
описаните по-горе наранявания. Съгласно експертизата водачът на лекия автомобил „****“ с
рег. № ***** от техническа гледна точка е имал възможност да предотврати настъпването на
ПТП, ако е спрял на пътен знак Б2 „Стоп“, ако се движил с разрешената в населено място
максимална скорост от 50 км/ч и е спрял на пътен знак Б2 „Стоп“ преди да пресече
кръстовището на ул. „Шипка“ с ул. „Никола Вапцаров“, като осигури предимство на
товарния автомобил „*****” с peг. № *****. Според вещото лице основната причина за
настъпването на ПТП от техническа гледна точка са субективни действия на водача на лекия
автомобил „****“ с рег. № ******* с органите на за управление на автомобила, което е
довело до неспиране и предприемане на пресичане на кръстовището при наличие на пътен
знак Б2 „Стоп“, при което е блъснат товарният автомобил „*******” с peг. № *******.
Съгласно заключението при станалото ПТП товарният автомобил „******” с peг. № ****** е
получил повреди и деформации в областта на предната лява врата, ходовата част – предно
ляво колело, лявото странично огледало и лявата част на каросерията на автомобила.
6
Вещото лице посочва, че при станалото ПТП лекият автомобил „*****“ с рег. № ****** се
движил с около 60 км/ч., а товарният автомобил „****” с peг. № ******* се движил с около
40 км/ч., като сумарната скорост при станалото ПТП на лекия автомобил „***“ с рег. №
******* и на товарния автомобил „*****” с peг. № *е била ****около 67 км/ч. Според
заключението ефективността на предпазния колан при установената сумарна скорост на
удара от 67 км/ч е незначителна, особено при страничен удар. Предпазният колан в случай на
страничен удар придържа тялото към мястото му на седене – на таза и долните крайници
към седалката и горната част на тялото към облегалката, но не ограничава движението на
горните крайници, главата и долната част на долните крайници и не предпазва от удар в
страничните врати и колони на автомобила при тяхната деформация и навлизането им
навътре в купето на автомобила. Съгласно експертизата получените от ищеца увреждания
могат да бъдат получени от деформирани части на автомобила и навлезлите в купето
детайли от лявата врата. Вещото лице посочва, че съгласно техническите данни за товарния
автомобил „****“ с peг. № **** с първа регистрация 29.04.1994 г., е с 2 места (водач и
пътник), като седалките са оборудвани с фабрично заводски монтирани триточкови
обезопасителни инерционни колани, но не е бил оборудван заводски с въздушни
възглавници. Според заключението в товарния автомобил „Фиат Фиорино“ при правилно
поставен предпазен колан в условията на ПТП – удар отляво надясно на автомобила, тялото
на ищеца не е описало свободно движение, тъй като е било притиснато към мястото му на
седене – на таза и долните крайници към седалката и горната част на тялото към
облегалката, при инерционна сила, действаща върху тялото напред, а без предпазен колан в
условията на ПТП – удар отляво надясно на автомобила, тялото му е описало свободно
движение в купето наляво, след инициалния удар под действието на ударния импулс е било
насочено първоначално на към лявата врата, след което се отклонило надясно към пътника
на дясната седалка, влизайки в съприкосновение с волана и арматурното табло. При
правилно поставен колан от ищеца при процесното ПТП горните крайници, главата и тялото
са контактували с лявата врата при нейната деформация и навлизането й навътре в купето на
автомобила. Заключението на вещите лица е, че в конкретния случай предпазният колан
почти не е имал превантивна функция, имайки предвид механизма на ПТП, като също така
не биха останали и следи от същия при този механизъм на ПТП. Според експертизата
произшествието е станало в светлата част от денонощието на 13.06.2023 г. около 09:30 ч. в
гр. Враца на кръстовището на ул. „Никола Вапцаров“ и ул. „Шипка“ при ясно време и суха
пътна настилка, като платното за движение на ул. „Никола Вапцеров“ и ул. „Шипка“ в
района на станалото ПТП е с двупосочна организация на движението, като се състои от две
еднопосочини ленти, разделени с единична непрекъсната линия M1. От двете страни на
кръстовището откъм улица „Никола Вапцаров“, по която се движил товарният автомобил
„*******“ с peг. № ****, са поставени отдясно на тротоара пътни знаци Б3 „Път с
предимство“, а от двете страни на кръстовището откъм ул. „Шипка“, по която се е движил
лекият автомобил „******“ с рег. № ****, са поставени отдясно на тротоара пътни знаци Б2
„Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!“.
Съдът кредитира заключението като вярно, пълно и обективно дадено.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Предявен е осъдителен иск с правно основание по чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл.
477, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата от 7 000,00 лв., претендирана
като част от сумата 15 000,00 лв., представляваща обезщетение за причинени на ищеца
неимуществени вреди – претърпени болки, страдания и неудобства, дължимо по силата
договор за застраховка „Гражданска отговорност”, във връзка с настъпило на 13.06.2023 г.
пътнотранспортно произшествие в гр. Враца на кръстовището на ул. „Никола Вапцаров” и
ул. „Шипка”, по вина на Б. Б., водач на лек автомобил марка „Ситроен“, марка „****” с рег.
№ ********, ведно със законната лихва върху сумата от датата на увреждането – 13.06.2023
7
г., до окончателното й изплащане.
За основателността на прекия иск в тежест на ищеца е да докаже възникването на
следните материални предпоставки: 1) застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му
е причинил неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-следствена
връзка с протИ.правното поведение на застрахования; 2) наличие на застрахователно
правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност” между
делинквента и ответника – застраховател.
Следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на
чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован
спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди. Отговорността на застрахователя
е обусловена от отговорността на застрахования делинквент, като застрахователят дължи
обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за
възстановяването им.
Нормата на чл. 429, ал. 1 от КЗ установява, че с договора за застраховка „Гражданска
отговорност” застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в
договора сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие, а разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ предоставя право на
увредения, спрямо който застрахованият е отговорен да иска обезщетението пряко от
застрахователя. За да се породи това право следва да бъдат изпълнени изискванията на
нормата на чл. 380 КЗ, а именно отправена писмена претенция до застрахователя по риска
„ГО” и изтичане на срока за окончателно произнасяне от страна на застрахователя, визиран
в разпоредбата на чл. 496, ал. 1 от КЗ – 3 месечен срок, считано от предявяване на
претенцията пред застрахователя.
В настоящото производство са ангажирани доказателства за заявена писмена
претенция пред застрахователя – ответник на 24.07.2023 г., като предвиденият тримесечен
срок е изтекъл към датата на депозиране на исковата молба в съда.
С изготвения проект на доклад по делото, приет за окончателен без възражение от
страните в проведеното открито съдебно заседание на 11.12.2024 г., съдът е отделил като
безспорно в отношенията между тях обстоятелството, че към процесната дата – 13.06.2023 г.,
реализиралият пътното-транспортно произшествие лек автомобил марка „***”, модел „***”
с рег. № ****, е бил застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност,”
като процесното ПТП е настъпило в срока на застрахователно покритие на договора. Това
обстоятелство се установява и от приложената по делото извадка от информационния
център към Гаранционен фонд, видно от която към 13.06.2023 г. МПС с ДКН **** е имало
активна застраховка „Гражданска отговорност“ при „Застрахователно акционерно дружество
ДаллБогг: ЖИ.т и Здраве” АД.
Спорен между страните е въпросът, касаещ механизма на настъпване на ПТП, като
ответникът твърди, че същият не е установен от представените по делото доказателства,
вследствие на което не може да бъде направен извод за протИ.правно поведение на
делинквента Б. Б.. Съдът намира така направеното възражение за неоснователно.
Механизмът на настъпване на ПТП категорично се установява от събраните по делото
доказателства – констативен протокол за ПТП с пострадали лица и назначената коплексна
съдебномедицинска и автотехническа експертиза. От тези доказателства се установява, че в
гр. Враца на 13.06.2023 г. около 09:30 часа в светлата част на денонощието при ясно време и
нормална видимост по платното за движение на ул. „Никола Вапцаров“ товарният
автомобил „*******” с peг. № ****, собственост на „Бърцев“ ЕООД гр.Враца, управляван от
8
Е. В. Н. от гр. Враца, се движел в посока от Стария пазар към Центромет и кръстовището с
ул. „Шипка“ със скорост около 40 км/ч, като в същото време по платното за движение на ул.
„Шипка“ се движел в посока към кръстовището с ул. „Никола Вапцаров“ лекият автомобил
„***” с peг. № **** собственост на Р. Ц.Т. от гр. Враца, управляван от Б. Б. от гр. Враца,
който не спрял пред пътен знак Б2 „Спри!Пропусни движещите се по пътя с предимство!“ и
блъснал с предната си част пресичащия кръстовището товарен автомобил „Фиат Фиорино” в
областта на предния ляв калник и предната лява врата.
Съгласно константната практика на ВКС, намерила израз в Решение № 20/22.03.2017
г. по гр. д. № 50128/2016 г., ВКС, III ГО, и посочените в него Решение № 85/28.05.2009 г. по
т. д. № 768/2008 г., Решение № 711/22.10.2008 г. по т. д. № 395/2008 г., Решение №
98/25.06.2012 г. по т. д. № 750/2011 г., Решение № 15/25.07.2014 г. по т. д. № 1506/2013 г.,
Решение № 24/10.03.2011 г. по т. д. № 444/2010 г., Решение № 110/04.09.2013 г. по т. 10 д. №
194/2012 г., Решение № 227/12.02.2014 г. по т. д. 769/2012 г., Решение № 73/22.06.2012 г. по т.
д. № 423/2011 г., всички на Търговска колегия на ВКС, констативният протокол за
пътнотранспортно произшествие, издаден след задължително посещение на мястото на
инцидента от длъжностно лице на полицията в случаите на чл. 125 ЗДвП, какъвто е
представеният по делото, съставлява официален свидетелстващ документ относно пряко
възприетите от съставителя му факти при огледа, относими за определяне на механизма на
ПТП, като местоположение на МПС, участници в ПТП, характера и вида на нанесените
щети, пътните знаци, маркировката на местопроизшествието и др., като спрямо последните
той се ползва с обвързваща материална доказателствена сила. Когато протоколът не
удостоверява всички релевантни относно причините за възникване на инцидента
обстоятелства за изясняване на механизма на ПТП следва да бъдат ангажирани други
доказателства. Ищецът, претендиращ обезщетение във връзка с увреждането, носи тежестта
на доказване на механизма на ПТП, поради което той следва да ангажира и други
доказателства, когато протоколът за ПТП не удостоверява всички релевантни за механизма
на ПТП обстоятелства или преценката им изисква специални познания, които съдът не
притежава. ТакИ. в случая са ангажирани от ищеца чрез САТЕ, от заключението по която се
установяват мястото на настъпване на ПТП, кръстовището, посоката на движение на
платната, пътната маркировка, в каква посока са се движили автомобилите, както и
поведението на водачите, местоположението на автомобилите, както и че причината за
настъпване на ПТП са субективни действия на водача на лекия автомобил „Ситроен Ксара“ с
рег. № ВР 1727 СК с органите на за управление на автомобила, което е довело до неспиране
и предприемане на пресичане на кръстовището при наличие на пътен знак Б2 „Стоп“, при
което е блъснат товарният автомобил „Фиат Фиорино” с peг. № ВР 2902 ВТ. Освен това
следва да се посочи и че оспорването на механизма на настъпване на ПТП от ответника е
бланкетно, без насрещни твърдения за това, което според него се е случило, както и без
ангажиране на доказателствени средства за провеждане на насрещно доказване с оглед
разколебаване събраните доказателства, в това число и на изводите на експерта по САТЕ.
Водачът на лекия автомобил „**********“ с рег. № ******** Б. Б. не е съобразил
разпоредбата на чл. 50, ал. 1 ЗДвП, като на кръстовище, на което единият от пътищата е
сигнализиран като път с предимство, не е пропуснал пътното превозно средство, което се е
движело по пътя с предимство – товарният автомобил „********” с peг. № *****, при което
го е блъснал с предната си част в областта на предния ляв калник и предната лява врата.
Вината на делинквента съобразно уредената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД оборима презумпция
се предполага, като по делото не е проведено насрещно доказване от страна на ответното
дружество, в чиято доказателствена тежест е било оборването на презумпцията.
Настъпилите вреди за ищеца, както и причинно-следствената връзка между деянието
и неимуществени вреди, се установяват от изслушаната по делото експертиза, както и от
събраните свидетелски показания, които настоящият съдебен състав кредитира като
9
обективни и логически последователни, кореспондиращи с останалите доказателства по
делото. Съвкупният анализ на събраните доказателства води до извод за доказаност на
причинно-следствената връзка.
С оглед на изложеното, съдът приема, че следва да се ангажира отговорността на
ответника за причинените вследствие виновното и неправомерно поведение на
застрахованото лице вреди на ищеца.
При определяне размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди е
необходимо да се отчете начинът на извършването на протИ.правното деяние, претърпените
от ищеца болки и страдания вследствие на причинените му травматични увреждания,
периодът за пълното възстановяване, неговата възраст, причинените му неудобства и
дискомфорт при социални контакти, социално-икономическите условия в страната към
момента на настъпване на застрахователното събитие – 2023 г., както и високият
нормативно определен лимит на обезщетението за настъпили неимуществени вреди,
виновно причинени от застраховано лице по застраховка „Гражданска отговорност” /арг. чл.
492, т. 1 КЗ, в редакцията на тази правна норма към релевантния момент/.
Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на
лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона
обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите,
предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедлИ.ст от съда. Съгласно ППВС №
4/1968 г. понятието „справедлИ.ст” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.
При определяне на това заместващо обезщетение следва да се вземе предвид
обстоятелството, че от процесното ПТП ищецът е получил оток, кръвонасядане и охлузване
в областта на лицето, лекостепенно мозъчно сътресение, контузия на гръдния кош и хематом
в лява слабинна област, като болките са били е характерен интензитет за този вид травми
(мекотъканни), както и е било налице главоболие свързано е контузията на главата. Видно от
приетите като доказателства по делото болнични листове, ищецът е бил в болничен поради
временна неработоспособност за период от около месец и половина, като от представения
амбулаторен лист № ****/**.**.*** г., издаден от д-р Ваньо Андрейнски, се установява, че
оплакванията му от пристъпи на главоболие са продължили и след този период. Според
експертизата обаче посочените травми не са довели до трайни неудобства, свързани с
обичайните дейности от ежедневието на ищеца, тъй като не е имало нарушение на
функциите на органи и системи, като към момента на извършване на прегледа на ищеца
възстановителният период е приключил. При обсъждане на приетата като компетентно
изготвена и неоспорена от страните комплексна експертиза настоящият съдебен състав
възприема изцяло направените доказателствени (фактически) изводи, тъй като тя е
изготвена след преценка на всички събрани по делото доказателства – медицинска
документация, като вещото лице е отговорило подробно на всички поставени релевантни
въпроси.
От показанията на свидетелите Димитров и Лютибродски еднопосочно се установява,
че след настъпване на процесния пътен инцидент пострадалият е изпитвал болки в лявата си
страна, световъртеж, придвижвал се бавно и трудно, куцал, навежданията и изправянията му
били затруднени, приемал дълго време болкоуспокояващи. Свидетелят Димитров установява,
че и след завръщането на ищеца на работа, доколкото същата била свързана с физическо
натоварване, движенията му били по-затруднени и изисквали повече усилия. Свидетелите
установяват, че възстановителният период на ищеца бил от порядъка на 2-3 месеца след
инцидента, като в началото същият се нуждаел от помощ при обслужването си. И двамата
свидетели посочват, че след инцидента ищецът се променил – станал по-сприхав и не чак
толкова разговорлив. Съдът приема за достоверни показанията на свидетелите, тъй като,
10
преценени с всички други събрани по делото доказателства – арг. чл. 172 ГПК, те не са
вътрешно протИ.речиви, житейски логични са, като субективните възприятия за
последиците върху здравословното съС.ие на ищеца и изживените след процесния пътен
инцидент болки и страдания са непосредствени.
Заместващото обезщетение представлява парично право, като неговата
обезщетителна функция е насочена към получаване на имуществени блага, чрез които да
бъде морално удовлетворен пострадалият, като емоционално да бъдат потиснати
изживените неблагоприятни последици от причинените му болки и страдания. В този
смисъл съобразно обществено-икономическите условия в страната към момента на
настъпване на процесното застрахователно събитие – 2023 г., и наложилите се морални
норми в обществото, респ. съобразно съдебната практика справедливият размер за
заплащане на заместващо обезщетение при подобни травматични увреждания – оток,
кръвонасядане и охлузване в областта на лицето, лекостепенно мозъчно сътресение,
контузия на гръдния кош и хематом в лява слабинна област, при общ възстановителен
период за тези увреди около 2 месеца и продължаващи болки известен период след това, без
извършване на медицинска операция и при пълно възстановяване на двигателните функции,
на пострадал на средна възраст – на 44 години при настъпване на процесното
застрахователно събитие, което предполага относително бързо възстановяване от травмите,
настоящата съдебна инстанция приема, че заместващото обезщетение за преживените от
ищеца болки и страдания вследствие на настъпилото ПТП възлиза на сумата от 4 500,00 лв.
Съдът отчита факта, че за период от време от около два месеца ищецът е изпитвал болки,
нуждаел се е от чужда помощ за кратък период от време, като е бил в отпуск поради
временна неработоспособност за около месец и половина. Не е без значение и фактът, че
освен физическото неразположение, ищецът е претърпял и негативно психическо
изживяване. Този размер на обезщетението е съобразен обаче и с констатацията на вещото
лице, че травмите не са довели до трайни неудобства, свързани с обичайните дейности от
ежедневието а ищеца, тъй като не е имало нарушение на функциите на органи и системи,
като възстановителният период е приключил.
По направеното възражение за съпричиняване:
По възражението по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, в тежест на ответника е да установи, че
увреденият ищец е допринесъл за настъпването на вредите.
За да е налице съпричиняване пострадалият трябва обективно да е допринесъл за
вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото
настъпване, независимо дали е действал или бездействал виновно. Релевантен за
съпричиняването и за прилагането на посочения законов текст е само онзи конкретно
установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало, наред с неправомерното
поведение на деликвента, до увреждането като неблагоприятен резултат. Само това
поведение на пострадал, което се явява пряка и непосредствена причина за произлезли вреди
би могло да обуслови извод за прилагане на разпоредбата за съпричиняването. Принос ще е
налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за възникване
на вредите. Съпричиняването подлежи на пълно и главно доказване от страна на ответника,
който с позоваване на предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, цели намаляване на
отговорността си към увреденото лице. Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на
чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почИ. на предположения, а следва да се основава на доказани по
несъмнен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно
е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото
настъпване.
В конкретния случай в отговора на исковата молба е наведено възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия с твърдения, че същият е
бил без поставен предпазен колан. Съдът намира това възражение за неоснователно, тъй
11
като по делото не се ангажираха никакви доказателства от ответната страна, от които да се
установи, че ищецът като водач на товарния автомобил „****” с peг. № ***е бил без
поставен предпазен колан. Напротив, от заключението на изслушаната САТЕ се установява,
че товарният автомобил „****“ с peг. № ******* е с 2 места (водач и пътник), като седалките
са оборудвани с фабрично заводски монтирани триточкови обезопасителни инерционни
колани, като в конкретния случай – страничен удар отляво надясно на автомобила,
предпазният колан почти не е имал превантивна функция, имайки предвид механизма на
ПТП, като също така не биха останали и следи от същия при този механизъм на ПТП.
При горните мотиви съдът приема, че предявеният частичен иск за неимуществени
вреди следва да бъде уважен за сумата от 4 500,00 лв., като за разликата над тази сума до
пълния му предявен размер за сумата от 7 000,00 лв., претендирана като част от сумата 15
000,00 лв., следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По претенцията за лихва за забава:
По действащия КЗ застрахователят дължи законна лихва, за която отговаря
делинквентът, считано 1) от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие или 2) на предявяване на застрахователна претенция от
увреденото лице, която от датите е най-ранна – чл. 429, ал. 3 КЗ. Съгласно правната норма,
уредена в чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, в застрахователното обезщетение се включват и лихвите за
забава, дължими от делинквента, поради което по силата на чл. 497, ал. 1 КЗ застрахователят
дължи законната лихва за собствената си забава върху размера на застрахователното
обезщетение, включваща и лихвата за забава на делинквента, ако не го е определил и
изплатил в срок, считано от по-ранната от двете дати: 1. изтичането на срока от 15 работни
дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 КЗ и 2. изтичането на срока
по чл. 496, ал. 1 КЗ (не повече от 3 месеца от предявяване на т. нар. застрахователна
претенция по чл. 380 КЗ).
На основание чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ застрахователят следва да покрие спрямо
увреденото лице отговорността на делинквента за дължимата лихва за забава от датата на
предявяване на претенцията от увреденото лице, а след изтичане на срока по чл. 496, ал. 1
КЗ и при липсата на произнасяне и плащане на обезщетение от застрахователя, дължи
законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за собствената си забава. В
случая ищцата чрез пълномощника си е заявила писмената си претенция пред
застрахователя на 24.07.2023 г., към която дата е представил и данни за банковата си сметка,
поради което застрахователят дължи законната лихва върху обезщетението от тази дата. Не е
спорно между страните, а и от представената застрахователна претенция по смисъла на чл.
106, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 380 КЗ, адресирана от пълномощника на ищеца до ответника, се
установява, че ищецът е уведомил застрахователя, който обезпечава деликтната отговорност
на водача на МПС, причинил процесното застрахователно събитие, на 24.07.2023 г., поради
което от този момент ответното дружество отговаря за причинените на пострадалия
имуществени вреди поради неизпълнение в темпорално отношение на извъндоговорното
задължение на застрахования-делинквент за заплащане заместващо обезщетение за
причинените на ищеца неимуществени вреди (т.е. в застрахователното обезщетение е
включена лихвата за забава на делинквента по смисъла на чл. 84, ал. 3 ЗЗД). Следователно,
искането за заплащане на законна лихва върху дължимото от ответното застрахователно
дружество главно парично вземане следва да се присъди от 24.07.2023 г. до окончателното
им заплащане.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски възниква и за двете страни.
Ищецът претендира съгласно списък по чл. 80 ГПК следните разноски: държавна
такса в размер на 280,00 лв., депозити за вещи лица в размер на 600,00 лв. и адвокатско
възнаграждение съгласно чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответното
12
дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищеца разноски в размер на 565,71 лв.
съразмерно с уважената част от иска. С оглед изхода от делото на основание чл. 38, ал. 2,
във вр. с 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на адв. К. С. Г. сумата от 482,14 лв. съобразно уважената част от иска,
представляваща адвокатско възнаграждение в размер съобразно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба
№ 1/2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа.
По аргумент от чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът също има право на разноски при
отхвърляне на иска. Ответникът е направил разноски за депозити за вещи лица в общ размер
на 600,00 лв. Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответното дружество сумата от
214,29 лв., представляваща разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.
Така мотивиран и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: ЖИ.т и Здраве” АД,
ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ж.к. „***”, бул. „****” № **, да
заплати на Е. В. Н., ЕГН: **********, с адрес: гр. **, ул. „*****” № **, ет. *, на основание
чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 477, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45 ЗЗД сумата от 4 500,00 лв.,
представляваща обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди – претърпени
болки, страдания и неудобства, дължимо по силата договор за застраховка „Гражданска
отговорност”, във връзка с настъпило на 13.06.2023 г. пътнотранспортно произшествие в гр.
Враца на кръстовището на ул. „Никола Вапцаров” и ул. „Шипка”, по вина на Б. Б., водач на
лек автомобил марка „****“, марка „***” с рег. № ***, ведно със законната лихва върху
сумата от датата на заявяване на писмената претенция пред застрахователя – 24.07.2023 г.,
до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над уважения
размер от 4 500,00 лв. до пълния предявен размер за сумата от 7 000,00 лв., частичен от
глобалната сума в размер на 15 000,00 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Застрахователно акционерно дружество
ДаллБогг: ЖИ.т и Здраве” АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. **, ж.к.
„**”, бул. „***” № **, да заплати на Е. В. Н., ЕГН: **********, с адрес: гр. **, ул. „***”
№**, ет. **, сумата от 565,71 лв., представляваща направени разноски по делото съобразно
уважената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2, във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за
адвокатурата „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: ЖИ.т и Здраве” АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. ** ж.к. „****”, бул. „***” № **, да
заплати на адв. К. С. Г., САК, ЕГН: **********, с адрес: гр. **, ул. „**” № *, ет. *, сумата от
482,14 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ
съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Е. В. Н., ЕГН: **********, с адрес: гр. ***,
ул. „**” № **, ет. **, да заплати на „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: ЖИ.т
и Здраве” АД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр. **, ж.к. „**”, бул. „**” №
***, сумата от 214,29 лв., представляваща направени разноски по делото съобразно
отхвърлената част от исковете.
ПОСОЧВА на основание чл. 236, ал. 1, т. 7 ГПК банкова сметка на Е. В. Н., ЕГН:
**********, по която могат да бъдат заплатени присъдените суми: IBAN:
**********************.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Враца в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
13
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
14