РЕШЕНИЕ
№ 724
гр. Силистра, 12.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и
девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Л. Ст. Ст.
при участието на секретаря И. П. И.
като разгледа докладваното от Люба Ст. Стоилкова Гражданско дело №
20223420100335 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
ИЩЕЦЪТ “ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД, с ЕИК131134023, със седалище в гр.София,
ул.”Д.Хаджикоцев”52-54, моли съда да признае за установено, че ответникът му дължи
следните суми:
6068.30 лева- главница по Договор за потребителски кредит №
№**********/06.04.2020г. заедно със законната лихва считано от 28.06.2021г.- датата на
подаване на заявлението по чл.417 от ГПК пред съда- до окончателното изплащане на
задължението;
1552.24 лева – договорна лихва, дължима за периода 15.10.2020г.-14.05.2021г.;
266.67 лева- обезщетение за забава, дължимо за периода 15.10.2020г.-14.05.2021г.
Претендира и разноските си по делото, включително и тези направени в заповедното
производство по ч.гр.д.№ 891/2021г. по описа на СРС.
ОТВЕТНИКЪТ М. И. П., с ЕГН **********, от с.КалиП.о,обл.Силистра, ул.”Зелен
синур”№4,вх.Б, ет.3, ап.6, чрез упълномощената адв.В.Г., е подала писмен отговор, с който
заявява, че оспорва предявените искове.
Позовава се на неравноправни клаузи в договора, а именно тази за годишен процент
на разходите, която предвижда разходи в размер на 47.98%/т.9 и т.10 от Договора/, към
който следва да се включат и сумите дължими по договора за застраховка. Така за
потребителя е налице неяснота относно действителния размер на задълженията си, което е
основание за недействителност на договора на основание чл.22,във връзка с чл.11,ал.1,т.10
1
от ЗПК.
Оспорва размера на претендираната договорна лихва, тъй като счита,че тя е
начислена в противоречие с разпоредбата на чл.33,ал.2 от ЗПК, според който обезщетението
за забава не може да надвишава законната лихва.
Твърди, че след издаването на заповедта за изпълнение и образуваното изпълнително
производство са удържани суми за погасяване на задължението, които също следва да се
съобразят при определяне размера на задълженията.
Като съобрази становищата на страните и сочените от тях доказателства, съдът
прие за установено следното:
Предявени са искове са с правно основание чл.422 от ГПК, във връзка с иск по
чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
В настоящото производство ищецът следва да докаже следните факти:
На 06.04.2020г. М. И.П.- е сключила с “Ти Би Ай Банк”ЕАД-кредитор, Договор за
потребителски кредит № ********** /л.5 по делото/ за сумата от 6 472.76 лева. Няма спор
между страните, а и заключението на вещото лице потвърди, че със сумата от 5309.90 лева е
погасен друг кредит на ответницата, а със сумата от 1162.86 лева, по нейно искане е
заплатена застрахователна премия на „Кардиф Общо застраховане, Клон България“ по
застрахователна програма „Защита на кредита“ за кредитополучателите на потребителски
кредити, предоставени от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и допълнителна медицинска услуга „Второ
медицинско мнение“. Това е предвидено в чл.7.2.2 от договора за потребителски кредит.
Общата отпусната в заем сума на М.П. е 6472.76 лева. Договорен е годишен лихвен
процент 47.98% /т.9.1 от Договора/, а годишния процент на разходите /ГПР/, съгласно чл.10,
е 48.5%. При тези показатели не може да се приема тезата на ответницата, че са налице
неравноправни клаузи, че договорената лихва и ГПР са в прекалено висок размер, което да
противоречи на закона и добрите нрави.
От изложеното в договора става ясно, че ГПР е изчислен по отношение на кредит в
размер на 6472.76 лева, а не както ответницата предполага, че сумата, преведена като
застрахователна премия, не е включена при изчислението, което съответно води до по-
високи стойности на ГПР.
Сключването на договор за застраховка, не е предпоставка за сключване на договора за
кредит, а е следствие от свободно изразената воля на кредитополучателя. Това са две
самостоятелни правоотношения. /чл.19 от договора/
Неоснователно е и възражението на М.П., че не дължи връщане на сумата от 1162.86
лева, тъй като тя не е преведена. Кредиторът няма такова задължение. Напротив, в чл.7.2.2
е предвидено, че той превежда сумата директно на застрахователя. И това задължение е
изпълнено. Това се установява и от заключението на вещото лице, според което сумата от
1162.86 лева е усвоена на 06.04.2020г. и средствата са преведени на застрахователя на
29.04.2020г. Това се установява от счетоводните документи на кредитора. На 29.04.2020г. на
застрахователя е преведена сума по всички договори за застраховки, сключени чрез Ти Би
2
Ай Банк ЕАД. Вещото лице заяви /в съдебно заседание, проведено на 04.11.2022г./, че са му
предоставени 2 платежни нареждания, с които ищецът заплаща на застрахователя
дължимите застрахователни премии по много договори. С оглед нуждите на настоящото
производство, съдът счита, че тази констатация е достатъчна, за да се приеми, че кредиторът
е изпълнил задължението си. Няма твърдения и доказателства, че в следствие неизпълнение
на това задължение, се е стигнало до прекратяване на договора за застраховка.
Всички дължими суми са изрично записани в договора за кредит, в погасителния план към
него са вписани размерите на погасителните вноски /388.39 лева/ на главницата, дължима за
съответния месец и на лихвата. Поради това не може да се приеме, че е налице неяснота в
размера на задълженията.
В хода на устните състезания, ответницата се позова на недействителност на
клаузата по чл.7.1- еднократна такса оценка на риска. Обсъждането на това възражение е
безпредметно, тъй като от съдържанието ѝ е видно, че такава не е начислена.
Ответницата се позовава на разпоредбата на чл.33,ал.2 от ЗПК във връзка с
размера на договорната лихва, но както тя сама заявява, разпоредбата се отнася за
обезщетението за забава и следователно е неприложима към дължимото възнаграждение на
кредитора за ползване на кредита.
По тези съображения съдът счита възраженията на ответницата за
недействителност на договора за неоснователни.
Съгласно чл.16.2 от Договора, в случай че потребителят просрочи 3 поредни от
дължимите от него месечни вноски, цялото непогасено задължение става незабавно
предсрочно изискуемо, считано от датата, на която потребителят е следвало да погаси
последната от 3-те месечни погасителни вноски.
На ответницата е изпратено уведомление за предсрочна изискуемост /л.22 по
делото/, връчено на посочения от нея адрес, и получено от нейния баща на 14.05.21г./л.21/.
От заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза се
установява съвпадение на претендираните и дължими суми, а именно:
6 068.30 лева- главница ;
1552.24 лева- възнаградителна лихва;
266.67 лева –обезщетение за забава;
/Съдът счита, че е допусната техническа грешка в експертизата като вместо
дължима главница 6068.30 лева е посочена сумата от 1552.24 лева, което всъщност е
дължимата възнаградителна лихва и обратно. В таблицата, са посочени верните суми./
Поради това съдът уважава исковете в посочените размери.
Дължи се и обезщетение за забава върху главницата в размер на законната лихва,
считано от датата на предявяване на заявлението пред съда /28.06.2021г./, до окончателното
изплащане на задължението.
На основание чл.78,ал.1 от ГПК, предвид изхода от процеса, ответницата дължи
3
на ищеца сумата от 757.74 лева- разноски по делото- 157.74 лева- заплатена държавна такса,
300 лева- юрисконсултско възнаграждение, 300 лева- възнаграждение за вещо лице.
Дължат се и сумите заплатени в заповедното производство по ч.гр.д.№ 891/2021г.
по описа на РС-Силистра- 157.74 лева заплатена ДТ и 150 лева юрисконсутско
възнаграждение, общо 307.74 лева.
Мотивиран от тези съображения, РС-Силистра
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М. И. П., с ЕГН **********, дължи на
“ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД, с ЕИК131134023, със седалище в гр.София,
следните суми:
6068.30( шест хиляди шестдесет и осем лв. и 30 ст.) лева- главница по Договор за
потребителски кредит № №**********/06.04.2020г. заедно със законната лихва считано от
28.06.2021г. до окончателното изплащане на задължението;
1552.24(хиляда петстотин петдесет и два лв. и 24 ст.) лева – договорна лихва,
дължима за периода 15.10.2020г.-14.05.2021г.;
266.67(двеста шестдесет и шест лв. и 67 ст.) лева- обезщетение за забава, дължимо за
периода 15.10.2020г.-14.05.2021г.
ОСЪЖДА М. И. П., с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на “ТИ БИ АЙ БАНК”
ЕАД, с ЕИК131134023, следните суми:
757.74(седемстотин петдесет и седем лв. и 74 )лева- разноски по
гр.д.№ 335/2022г. по описа на СРС;
307.74(триста и седем лв. и 74 )лева- разноски по ч.гр.д.№ 891/2021г.
по описа на СРС;
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Силистра в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
4