№ 266
гр. Бургас , 28.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVII СЪСТАВ в публично заседание на
първи юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ТОДОР Д. МИТЕВ
при участието на секретаря *
като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно
наказателно дело № 20212120201624 по описа за 2021 година
., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на Д. ИВ. ИЛК. с ЕГН: **********,
адрес: гр. *, ж.к. „*”, бл. 103, вх. А, ет. 1, срещу Наказателно постановление №
*/02.07.2019г., издадено от Началник Група в Сектор „ПП” към ОДМВР-Бургас, с което за
нарушение на чл. 638, ал.3 КЗ на жалбоподателя е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 400 лева.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление, като се
посочва, че е бил налице сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“.
В открито съдебно заседание жалбоподателката не се явява.
Административнонаказващият орган – ОДМВР - гр. Бургас, Сектор „ПП”, надлежно
призован, не изпраща представител, като в постъпило становище моли за потвърждаване на
НП.
Съдът след като се запозна с материалите по делото и становищата на страните,
приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2
ЗАНН. Видно от разписката (л.4) НП е връчено на жалбоподателката на 17.02.2021г., а
жалбата е депозирана на 23.02.2021г. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице
срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът
след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на
правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
На 19.06.2019г., в гр. Бургас, около 20.40 часа, жалбоподателката управлявала лек
автомобил „Опел Вектра” с рег. № *, собственост на *, когато била спряна за проверка,
докато се движила по ул. „Проф. Яким Якимов“ до магазин „*“ в посока бул. „Янко
Комитов“ от полицейски служители, сред които бил и св. П.П. – мл.автоконтрольор в
Сектор „ПП”, който констатирал липсата на „Гражданска отговорност” за лекия автомобил и
съставил на И. АУАН с бл. № *, квалифицирайки нарушението като такова по чл. 638, ал.3
КЗ. Актът бил предявен на водача, който го подписал и получил препис от него.
1
Въз основа на АУАН, на 02.07.2019г. било издадено и атакуваното НП, в което била
пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта. Административнонаказващият
орган не констатирал нередовности при съставяне на АУАН и счел, че горните факти,
нарушават разпоредбата на чл. 638, ал.3 КЗ, поради което и наложил на жалбоподателката
административно наказание „Глоба” в размер на 400 лева.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и писмените и гласни доказателства, събрани в хода на
съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. От обстоятелствената част на акта
за нарушение, който като съставен по надлежния ред представлява годно доказателствено
средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява
гореописаната фактическа обстановка.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН е съставен
от компетентно (териториално и материално) лице. Това е така, доколкото на основание чл.
647, ал. 1 от КЗ актовете за установяване на административно нарушение в случаите по чл.
638, ал. 1- 3 и 5 КЗ се съставят длъжностните лица на службите за контрол по Закона за
движението по пътищата, каквото качество актосъставителят П.П. несъмнено притежава - от
данните по делото е видно, че същият заема длъжността "Младши автоконтрольор".
Съгласно нормата на чл. 647, ал.2 от КЗ наказателните постановления се издават от
Директора на областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, в чийто район
е установено нарушението, или от оправомощено от него длъжностно лице. С цитираната в
процесното наказателно постановление и приложена по делото (л.18) Заповед № 251з-1776
от 31.05.2016 г. на директора на ОДМВР- Бургас – Началник група в Сектор „ПП” е
оправомощен да издава наказателни постановления по чл. 638, ал.1-3 от КЗ.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а
наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е
съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е
спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение
е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво
да се защитава.
По същество, съгласно чл. 638, ал. 3 от КЗ лице, което не е собственик и управлява
моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и
действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, се наказва с глоба от 400 лева. От събраните в производството пред съда
доказателства се установява, че управляваният от жалбоподателката автомобил не е нейна
собственост, както и че същият не е имал валидна застраховка "Гражданска отговорност"
към датата и часа на полицейската проверка. Такава е била сключена от собственика на
следващия ден- 20.06.2019 г. От служебно изготвените справки от интернет страницата на
Гаранционния фонд е видно, че действието на предходния договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ е прекратено на 19.06.2019 г. в 00:00 часа. Както бе посочено по-
горе, законът изисква наличието на сключен и действащ договор за застраховка.
Следователно - налице са съставомерните елементи на нарушението по чл. 638, ал.3 от КЗ и
законосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на И..
Действително, съдът намира, че по делото не се събраха доказателства, че
жалбоподателката е действала с умисъл, като форма на вина, при осъществяване на
нарушението. В ЗАНН обаче, за разлика от Наказателния кодекс, е без значение за
наличието на вина проявната й форма - умисъл или непредпазливост, доколкото съгласно
2
чл. 7, ал. 2 от ЗАНН, непредпазливите деяния не се наказват само в предвидените от закона
случаи. Ето защо, следва да се приеме, че безспорно вина у жалбоподателката е налице, като
самият факт на управление на МПС без наличието на сключена валидна застраховка "ГО"
попада винаги в приложното поле поне на непредпазливостта, като форма на вина по
смисъла на чл. 11, ал. 3 от НК във вр. с чл. 11 от ЗАНН. Жалбоподателката, като
правоспособен водач на МПС е била длъжна и е следвало да знае изискването и
задължението за сключване на задължителна застраховка "Гражданска отговорност" и
съответно да положи необходимата грижа да съобрази поведението си с това изискване,
като направи необходимата проверка.
Тук може да се отбележи и че предходният договор за застраховка, който е прекратен
на 19.06.2019 г. в 00:00 часа, е бил сключен на 03.05.2019 г. Видно и от сключения
впоследствие договор от страна на собственика (л. 11) е било уговорено вноските да се
заплащат всеки месец, като застрахователят е посочил изрично, че с изтичане на 15-дневен
срок от падежа, договорът се прекратява автоматично при неплащане. В този смисъл,
най-вероятно и договорът, с който е разполагала жалбоподателката в момента на
управление, е бил с аналогични уговорки, като същата е следвало да се увери, че той е
действащ. Независимо от това, дори и да се касае за друга хипотеза на прекратяване на
действието на договора, както бе посочено по-горе, жалбоподателката е могла и е била
длъжна да се увери, че управлявайки чуждо МПС, спазва всички законови изисквания.
Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че извършеното деяние правилно е
квалифицирано като административно нарушение, като на основание чл. 638, ал. 3 КЗ
законосъобразно е наложено „Глоба” в размер на 400 лв. Видно от санкционната норма
наказанието е определено в предвидения от законодателя размер, който е фиксиран и не
може да се изменя.
В заключение – конкретно нарушение, за което жалбоподателят е бил санкциониран
не е маловажно и за него не е приложима разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Маловажни са
нарушенията, които разкриват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
типичния случай и се отличават помежду си по "наличието на очевидност, несъмненост на
маловажността на извършеното нарушение". В случая конкретното деяние не се отличава от
обичайните нарушения от този вид, поради което и приложението на чл. 28 ЗАНН в
конкретния случай би било незаконосъобразно. Освен това, видно от справката за
нарушител водач, на И. са били налагани наказания с НП и електронни фишове за други
нарушения по ЗДвП.
Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че законосъобразно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като наложеното му
наказание е правилно и законосъобразно индивидуализирано, поради което и атакуваното
наказателно постановление следва да се потвърди изцяло.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл.1 ЗАНН, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № */02.07.2019г., издадено от Началник
Група в Сектор „ПП” към ОДМВР-Бургас, с което за нарушение на чл. 638, ал.3 КЗ на Д.
ИВ. ИЛК. с ЕГН: **********, адрес: гр. *, ж.к. „*”, бл. 103, вх. А, ет. 1, е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 400 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр. Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
3
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4