№ 57
гр. Шумен , 09.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XI-И СЪСТАВ ( H ) в публично заседание на
девети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ростислава Янк. Георгиева
при участието на секретаря Илиана Й. Давидкова
като разгледа докладваното от Ростислава Янк. Георгиева Административно
наказателно дело № 20213630200852 по описа за 2021 година
Производството е образувано по чл.376 и следващите от НПК.
От ШРП е внесено постановление, с което се прави предложение за
освобождаване на Б. Н. Д., с ЕГН********** - обвиняем по досъдебно
производство №186/2020 год. по описа на РУ-Шумен от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание по чл.78а от НК. Като
основание за това се изтъква, че наказателното производство е образувано за
престъпление по чл.313, ал.1 от НК, за което законът предвижда наказание
“лишаване от свобода” до три години или “глоба” от сто до триста лева,
извършителят не е осъждан за престъпление от общ характер и не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК и с
деянието не са причинени имуществени вреди.
В съдебно заседание, обвиняемото лице, редовно призовано, не се
явява лично и не изпраща представител.
Представителят на ШРП поддържа предложението и предлага на съда
на обвиняемото лице да бъде наложено наказание „глоба“ в размер на 1000
лева.
От приложените по делото писмени доказателства /Досъдебно
1
производство №186/2020 год. по описа на РУ-Шумен/, преценeни
поотделно и в тяхната съвкупност се установи от фактическа страна
следното:
Обвиняемият Б. Н. Д. от дълги години живее и работи извън границите
на Република България, първо в Турция, а след това и във Великобритания.
През месец ноември 2019 год. се прибирал за около две седмици в страната,
за да подмени издаденото му от Турция свидетелство за управление на
моторно превозно средство с българско такова. За целта на 18.11.2019 год.
отишъл заедно с вуйчо с – свидетеля Димитър Д. в сектор ПП при ОД на МВР
– Шумен, за да подаде документи за подмяна на турското си свидетелство за
управление на МПС с българско такова. След това отново напуснал страната,
като упълномощил в подаденото заявление друго лице да получи издадения
му документ. В резултат на подадените документи на Д. било издадено
свидетелство за управление на МПС.
Предвид правната уредба в Република България и по-конкретно
съгласно разпоредбата на чл.151, ал.5 от ЗДвП „Свидетелство за управление
на моторно превозно средство се издава на лица, които са установили
обичайното си пребиваване в Република България, за което обстоятелство
подписват декларация.“ Съгласно разпоредбата на §6, т.46 от ЗР на ЗДвП
„Обичайно пребиваване в Република България е мястото, където дадено лице
обикновено живее повече от 185 дни през последните 12 последователни
месеца, поради лични или трудови връзки, или ако лицето няма трудови
връзки – поради лични връзки, които сочат тясна обвързаност на лицето с
мястото, където то живее. За обичайно пребиваване на лице, чиито трудови
връзки са на различно място от личните му връзки и което вследствие на това
последователно пребивава на различни места в две или повече държави
членки, се смята мястото, където са личните му връзки, при условие, че
лицето редовно се връща там. Спазването на последното условие не е
необходимо, ако лицето пребивава в дадена държава членка за изпълнение на
задача с определена продължителност. Следването в университет или друго
учебно заведение не се смята за обичайно пребиваване. Посоченият текст е
възприет от Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета
от 10.12.2006 год. относно свидетелствата за управление на превозни
средства, в чиито чл.12 е дефинирано понятието „обичайно пребиваване“ по
2
същия начин.
В тази връзка обвиняемият на 18.11.2019 год. в гр.Шумен подал
декларация на гише в сектор Пътна полиция при ОД на МВР – Шумен, в
която потвърдил неистина, а именно – удостоверил обстоятелството, че е
установил обичайното си пребиваване /повече от 185 дни през календарната
година/ в Република България на адрес: с.В.П., община Хитрино, област
Шумен, ул.“Стара планина“ №17 по смисъла на §6, т.46 от ДП на ЗДвП.
Посочената декларация Д. подписал лично и я подал заедно със заявлението
за издаване на свидетелство за управление на МПД, като същите били приети
и обработени от служителката в сектор ПП при ОД на МВР Шумен –
свидетелката К.Я.Г..
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички
събрани в досъдебното производство и присъединени на основание
разпоредбата на чл.283 от НПК писмени доказателства и особено от разпита
на обвиняемия Б. Н. Д., даден в хода на досъдебното производство.
За изясняване на фактическата обстановка в хода на досъдебното
производство е била назначена и изготвена съдебно-графическа експертиза,
обективирана в Протокол №49/13.04.2020 год., която дава заключение, че
подписите срещу „декларатор“ в Декларация по чл.151, ал.5 и ал.7 от ЗДвП и
срещу „подпис на заявителя“ в Заявление за издаване на документ за
самоличност на български граждани с вх.№7232/18.11.2019 год. са положени
от лицето Б. Н. Д., с ЕГН**********.
Съдът намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства по
делото са непротиворечиви и взаимно допълващи се и водят до единствено
възможния извод, непораждащ никакво съмнение във вътрешното убеждение
на съда и обосновават решението му, че обвиняемият Б. Н. Д. на 18.11.2020
год. в гр.Шумен потвърдил неистина в писмена декларация, която подал пред
орган на властта /ОД на МВР-Шумен/ по силата на разпоредбата на чл.151,
ал.5 и ал.7 от ЗДвП за удостоверяване на истинността на някой обстоятелства,
а именно декларирал, че е установил обичайното си местопребиваване
/повече от 185 дни през календарната година/ в Република България по
смисъла на §6, т.46 от ДР на ЗДвП, с което е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъпление от общ характер, наказуемо по
3
чл.313, ал.1 от НК, поради следното:
Обект на престъплението са обществените отношения, които осигуряват
реда и условията за издаване, съставяне и използване на съответните
официални документи.
Субект на престъплението е пълнолетно вменяемо физическо лице.
От обективна страна предмет на престъплението е декларация,
изискуема по силата на ЗДвП и представена пред орган на властта – ОД на
МВР-Шумен. Изпълнителното деяние се изразя в деклариране на неверни
обстоятелства.
От субективна страна престъплението е извършено с вина под формата
на пряк умисъл, като деецът е съзнавал, че декларира неверни обстоятелства,
но е целял настъпването на тези противообществени последици.
Съдът намира, че в случая са налице предпоставките по чл.78а от НК
за освобождаване на дееца от наказателна отговорност и налагане на
административно наказание, а именно:
-за престъплението по чл.313, ал.1 от НК, което е умишлено законът
предвижда наказание “лишаване от свобода” до три години или “глоба” от
сто до триста лева,
-обвиняемият не е осъждан за престъпление от общ характер и не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК,
- с деянието не са причинени имуществени вреди.
При определяне на наказанието на обвиняемия, съдът отчете степента
на обществена опасност на самото деяние, която определя като висока,
имайки в предвид обстоятелството, че деецът е декларирал неверни
обстоятелства в декларация, която се изисква по силата на закон и които са
послужили за издаване на официални документи за самоличност –
свидетелство за правоуправление на МПС. Съдът при определяне на
наказанието съобрази и степента на обществена опасност на самия обвиняем,
която също преценява като невисока, имайки в предвид обстоятелството, че
същият е с чисто съдебно минало, като по делото липсват данни за налагани
4
на лицето административни наказания. Като смекчаващо вината
обстоятелство съдът отчете и съдействието, което Д. е оказал по време на
досъдебното производство – дава подробни обяснения, като в разпита си
признава вината си и подробно обяснява начина, по който е извършил
деянието, както и мотивите, подтикнали го да извърши деянието.
Преценявайки горните обстоятелства, съдът намира, че наложената санкция
следва да бъде определена при превес на констатираните по-горе смекчаващи
вината обстоятелства и в размер към законоустановения минимум. Съдът
счита, че наказание в размер на 1000 лева ще породи възпитателната и
превантивна функция на наказанието у обвиняемия.
В тежест на обвиняемия следва да се възложат и направените в хода на
досъдебното производство разноски за вещо лице.
Предвид гореизложеното и на основание чл.378, ал.4, т.1 от НПК,
съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА Б. Н. Д., с ЕГН**********, роден на 07.04.1973 год. в
с.Трем, община Хитрино, област Шумен, българско гражданство, със средно
образование, женен, неосъждан, работещ, за виновен в това, че на 18.11.2020
год. в гр.Шумен потвърдил неистина в писмена декларация, която подал пред
орган на властта /ОД на МВР-Шумен/ по силата на разпоредбата на чл.151,
ал.5 и ал.7 от ЗДвП за удостоверяване на истинността на някой обстоятелства,
а именно декларирал, че е установил обичайното си местопребиваване
/повече от 185 дни през календарната година/ в Република България по
смисъла на §6, т.46 от ДР на ЗДвП - престъпление по чл.313, ал.1 от НК, като
на основание чл.78а, ал.1 от НК ГО ОСВОБОЖДАВА ОТ НАКАЗАТЕЛНА
ОТГОВОРНОСТ и му НАЛАГА АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ
“ГЛОБА” в размер на 1000 /хиляда/ лева.
На основание чл.189, ал.3 от НК осъжда Б. Н. Д., с ЕГН********** да
заплати в полза на държавата направените деловодни разноски в размер на
71.54 лева /седемдесет и един лева и петдесет и четири стотинки/, които
следва да бъдат заплатени по сметка на ОД на МВР-Шумен и 5 лева /пет лева/
такса за издаване на изпълнителен лист, която следва да бъде заплатена по
5
сметка на ШРС.
Решението подлежи на обжалване или протестиране в 15-дневен срок
от обявяването му на страните пред Шуменски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
6