Решение по дело №440/2025 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Пазарджик против решение № 19/06.03.2025 г., постановено по АНД № 377/2024 г. по описа на Районен съд – Велинград.

С обжалваното решение е отменено НП № 13-2300583/18.11.2024 г. на Директора на Дирекция Инспекция по труда - гр. Пазарджик, с което за нарушение на чл.62, ал.1, във връзка с чл.1, ал.2 от КТ и на основание чл.416, ал.5 във връзка с чл.414, ал.3 от КТ на ответника по касационната жалба е наложена имуществена санкция в размер на 1 800 лв.

В касационната жалба се твърди, че решението на районния съд е неправилно поради нарушение на закона и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Моли съдът да отмени решението, като потвърди издаденото наказателно постановление.

В съдебно заседание касаторът не се представлява. Постъпило е становище по съществото на спора от надлежно упълномощен юрисконсулт, видно от което жалбата се поддържа.

Ответникът по касационната жалба - „ЕМ-ЦЕ" ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж.к. Изгрев, бл. 30, вх. А, ет. 1, ап. 10, представлявано от управителя Е. И. Н., се представлява в съдебно заседание от надлежно упълномощен адвокат, който оспорва касационната жалба и пледира за потвърждаване на обжалваното решение.

И двете страни претендират разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура - Пазарджик изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на Районен съд – Велинград е правилно и обосновано и следва да бъде оставено в сила.

Административен съд - Пазарджик, след като прецени допустимостта и основателността на подадената касационна жалба с оглед наведените в нея касационни основания, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна по чл.210, ал.1 от АПК в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество съгласно чл.218 от АПК, жалбата е неоснователна.

За да отмени обжалваното наказателно постановление, в пълно съответствие със събраните по делото доказателства Районен съд –Велинград е приел за установена следната фактическа обстановка:

На 08.08.2024 г., около 15,00 часа контролните органи на ДИТ Пазарджик извършили проверка за спазване на трудовото законодателство в дърводелски цех, находящ се в с. Дорково, в района на Стопански двор, стопанисван от дружеството – жалбоподател. В хода на проверката установили лицето М. Е. Н. /непълнолетен/ да управлява фирмения мотокар и товари дървени летви с него на товарен автомобил. В собственоръчно подписан списък на лицата, заварени да работят на 08.08.2024 г., М. Н., декларирал, че „помага да товари камиона с мотокар".

При приключване на проверката на 08.08.2024 г. контролните органи съставили констативен протокол № 1/08.08.2024 г., в който било описано какво е констатирано в хода на проверката. Протоколът бил подписан от извършилия проверката инсп. Л. И. Т. и гл.инсп. С. Г. Г..

Изготвена била и връчена на място призовка на основание чл. 45, ал. 1 АПК, с която жалбоподателят бил уведомен , че на 15.08.2024 г. е призован да се яви лично /чрез своя законен представител/ или чрез упълномощен представител, в Дирекция „Инспекция по труда" Пазарджик, ул."Екзарх Йосиф" №15А, при инспектор Л. Т., за да представи документи и/или за даване на сведения и обяснения. Призовката била връчена на управителя на дружеството - Е. Н..

При преглед, извършен на 17.09.2024 г. на фирмената документация, с която не бил представен писмен трудов договор между М. Е. Н. и „ЕМ-ЦЕ" ЕООД, подписан от двете страни, и след направена справка в информационната система на ИАГИТ - регистър „Трудови договори", било установено, че няма регистриран трудов договор сключен между завареното да работи лице и дружеството. Всъщност спор по този факт по делото не съществува.

При така установеното срещу дружеството - жалбоподател бил съставен АУАН, а впоследствие и НП с обвинение, че в качеството си на работодател по смисъла на пар. 1, т. 1 от ДР на КТ на 08.08.2024 г., не е уредил отношенията при предоставяне на работна сила, а именно сключване на писмен трудов договор с М. Е. Н., с [ЕГН], установен да работи на горепосочения обект, с което е нарушен чл.62, ал. 1 от Кодекса на труда, във връзка с чл. 1, ал.2 от Кодекса на труда.

За да възприеме изложената горе фактическа обстановка, районният съд обосновано се е доверил на събраните в процеса гласни доказателства и по- конкретно на показанията на свидетелите Л. Т., С. Г. и Р. М.. В резултат на правилен анализ на гласните доказателства, Районен съд – Велинград обосновано е достигнал до извода за недоказаност от страна на АНО на съществени елементи на трудово правоотношение.

Трудовият договор има за предмет престирането на работна сила - жив труд от работника за продължителен срок, който в повечето случаи е за неопределено време или срочен такъв за извършване на определена работа по чл. 68, ал. 1, т. 2 от КТ, т. е. на определена длъжност, в рамките на определено работно време, на работно място, със средства и материали на работодателя срещу периодично изплащано възнаграждение (работна заплата). Работникът има задължение да спазва определен ред и трудова дисциплина, както и да получи правно регламентирано трудово възнаграждение. Това е така, тъй като особеният характер на трудовия договор, предпоставя периодичност на насрещната престация, като се престира работната сила при упражняване на конкретна трудова функция с уговорени съществени елементи: работно време, работно място, характер на извършваната работа (трудова функция), трудово възнаграждение. Тези елементи от трудовото правоотношение следва задължително да са налице за да се определи едно правоотношение, като трудово.

В процесния случай не е доказано продължително и многократно престиране на труд, характеризиращо трудовия договор, с установен работен режим, с уговорено работно място и трудово възнаграждение, с уточнени като брой и продължителност почивки през деня, като елементи на всяко трудово правоотношение. Добросъвестно инспекторите от ДИТ – Пазарджик са изложили пред съда че, пред тях М. Н. е декларирал единствено, че е син на управителя и помага, като не е посочвал длъжност, която да изпълнява в дружеството, нито от колко време помага, колко често го прави, или че го прави срещу възнаграждение.

При това положение неопровергани остават показанията на ангажираните от санкционираното дружество свидетели М. и Д. за това, че управлението на мотокара от страна на М.Н. и оказаната от него помощ при товаренето на дървен материал на клиент е инцидентно и извършено само на 08.08.2024 г. Ето защо и като е достигнал до верния извод за недоказаност на административно – наказателното обвинение, Районен съд – Велинград е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

РС - Велинград е отговорил на всички възражения в жалбата. Изложил е мотиви, с които касационната инстанция изцяло се солидаризира и препраща към тях при условията на чл.221, ал.2 АПК.

По изложените съображения, при извършване на проверка в рамките на приетите за установени от въззивната инстанция факти и обстоятелства от кръга на подлежащите на доказване, настоящият състав приема, че доводите на касационните жалбоподател не се подкрепят от събраните по делото доказателства и въведените в жалбата отменителни основания не са налице.

С оглед извършената служебна проверка по чл.63, ал.1 от ЗАНН във вр. с чл.218, ал.2 от АПК съдът не констатира пороци на обжалваното решение, отнасящи се до неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на делото е основателно искането на ответника за присъждане на разноските, направени за адвокатско възнаграждение. Същите се претендират в размер на 520 лева, който е съответен на фактическата и правна сложност на делото. В този смисъл възражението за прекомерност не е основателно.

По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2, предл.1 от АПК , Административен съд - Пазарджик,

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 19/06.03.2025 г., постановено по АНД № 377/2024 г. по описа на Районен съд – Велинград.

ОСЪЖДА Дирекция Инспекция по труда - гр. Пазарджик, с адрес: гр. Пазарджик, ул. „Екзарх Йосиф" № 15 ДА ЗАПЛАТИ на „ЕМ-ЦЕ" ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж.к. Изгрев, бл. 30, вх. А, ет. 1, ап. 10, представлявано от управителя Е. И. Н., сума в размер на 520 лв. /петстотин и двадесет лева / - разноски пред касационната инстанция за адвокатско възнаграждение.

 

Решението е окончателно.