Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 96
гр.Враца, 30.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
– ВРАЦА, АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 28.03.2023
г. /двадесет и осми март две хиляди двадесет и трета година/, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
СИЛВИЯ ЖИТАРСКА
КРАСИМИР
ГЕОРГИЕВ
при секретаря МАРГАРИТКА АЛИПИЕВА и с участието на
прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като разгледа докладваното от съдия РАДЕНКОВА КАН дело
№ 20 по описа за 2023 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба на „П.Ф.Б.“ АД *** против Решение № 106 от 17.03.2022 г.,
постановено по АНД № 1271 по описа за 2021 г. на Районен съд - Враца, с което е потвърдено Наказателно постановление № К-030317/12.11.2021
г. на Директора на Регионална
дирекция за областите Видин, Монтана и Враца към Главна дирекция “Контрол на пазара” при
Комисия за защита на потребителите (КЗП). С последното на касатора, за
извършено нарушение на чл. 5, ал. 5 от
Закона за потребителския кредит (ЗПК), е наложено административно
наказание – „имуществена санкция“ в размер на 3000 /три хиляди/ лева, на
основание чл. 45, ал. 1 от ЗПК.
В касационната жалба са изложени
подробни доводи и съображения, че решението е незаконосъобразно, като постановено
в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Иска се отмяната му.
Ответникът по касационната
жалба - РД за областите Видин, Монтана и Враца към ГД „Контрол на пазара“ при
КЗП, редовно призован,
представител не се явява. Ангажирано е писмено становище за неоснователност на
жалбата и искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на
120,00 лева.
Участващият в
касационното производство прокурор дава мотивирано заключение за неоснователност
на жалбата. Поддържа, че не са допуснати сочените от касатора нарушения на
процесуалните правила, като не е нарушен и материалния закон.
Настоящият
съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е подадена от надлежната страна, в
установения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Предмет на касационен контрол от
настоящата инстанция е Решение № 106 от 17.03.2022 г., постановено по АНД № 1271
по описа за 2021 г. на Районен съд -
Враца, с което е потвърдено Наказателно
постановление № К-030317/12.11.2021 г. на Директора на Регионална дирекция за областите Видин, Монтана и Враца
към Главна дирекция “Контрол на пазара”
при КЗП. С последното на касатора, за извършено нарушение на чл. 5, ал. 5 от ЗПК, е наложено административно
наказание – „имуществена санкция“ в размер на 3000 /три хиляди/ лева, на
основание чл. 45, ал. 1 от ЗПК.
За да потвърди НП, РС - Враца е приел, че както при съставяне на АУАН, така и при издаване на НП не
са допуснати нарушения на процесуалните правила. Същите са издадени от
компетентни органи в кръга на предоставените им правомощия. Безспорно е
установено извършеното нарушение от страна на касатора – в качеството му на кредитор не е изпълнил задължението си да
попълни изцяло задължителната преддоговорна информация във формата на стандартния европейски формуляр (СЕФ), която е
необходима за сравняване на различни предложения и за вземане на информирано
решение за сключване на договор за потребителски кредит.
Крайният извод на съда е, че обжалваното наказателно
постановление е законосъобразно.
Настоящата касационна инстанция намира,
че решението на районния съд е правилно и следва да се остави в сила, като на
основание чл. 221, ал. 2, изр. последно от АПК касационният съд препраща към
мотивите на РС – Враца.
Наведените с касационната жалба доводи
са неоснователни.
Санкцията за нарушението
по чл. 5, ал. 5 от ЗПК е предвидена в чл. 45, ал. 1 от ЗПК и е имуществена санкция в размер от 3000 лева до 8000 лева. В
случая при правилно отчитане на всички обстоятелства по чл. 27 от ЗАНН
тя е наложена при наличие само на смекчаващи отговорността факти в минимално
предвидения размер от 3000 лева.
В решението на РС са
изложени подробни и задълбочени мотиви относно законосъобразността на НП.
Фактите по делото са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в
пълнота, както с писмените, така и със събраните гласни доказателства по делото.
Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, са направени
законосъобразни изводи относно приложението, както на материалния, така и на
процесуалния закон.
Фактическите констатации и
правните изводи формирани от първостепенния съд се споделят напълно от
настоящата инстанция. Правилно и в съответствие с доказателствата по делото са
и изводите на РС, че от страна на касатора е извършено административното
нарушение визирано в НП, което е безспорно установено. Правилно е определен и
размера на имуществената санкция.
Обсъдени са направените от страната
възражения. Аргументирани и обосновани са изводите на съда.
Извършеното нарушение не е
маловажно предвид засегнатите обществени отношения, целите на наказанието и
генералната превенция. РС е обсъдил подробно приложението на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН
и е стигнал до правилен извод за неприложимост на тази разпоредба.
Касационният състав
споделя изцяло съображенията, изложени в оспореното решение по отношение на
необходимото съдържание на информацията, предоставяна със стандартния
европейски формуляр, основани на разпоредбата на чл. 5, ал. 1 от
Закона за потребителския кредит. Това съдържание, съгласно посочената
норма, следва да позволява „сравняване на различните предложения“. По отношение
на предвидените разходи, свързани с обезпечаването на риска от просрочие,
предвидени в договора като обезпечения, а според касатора „обезщетение“, следва
да бъда отбелязано, че възможността за
сравняване предполага достатъчно конкретни данни за отделните видове
обезпечения/обезщетения, каквито в процесния случай категорично не са налице.
Нещо повече, те са включени в погасителния план и са част от общата сума за
плащане през целия период на договора.
Тълкувайки разпоредбите на
чл. 9, ал. 4 от ЗПК,
във връзка с чл. 5, ал. 1,
ал. 2 и
ал. 5 от същия
закон, настоящият състав приема, че касаторът има качеството „кредитор“
по смисъла на чл. 9, ал. 4 от ЗПК, поради което за него тежи задължението по чл. 5, ал. 1 от ЗПК да предоставя своевременно на потребителя съобразно изразените
от него предпочитания и въз основа на предлаганите от кредитора условия на
договора необходимата информация за сравняване на различните предложения и за
вземане на информирано решение за сключване на договор за потребителски кредит,
задължението по ал. 2 на чл. 5 от ЗПК да предостави информацията по ал. 1 във формата на стандартен
европейски формуляр /СЕФ/ съгласно Приложение № 2, както и задължението по
чл.
5, ал. 5 от ЗПК да попълни изцяло този формуляр.
В Част III, т. 4. 6 от
предоставения на потребителя СЕФ, представен като доказателство по делото, е
посочено, че се дължат разходи, дължими при просрочени плащания, а в случай, че
има общ размер на забавите над 42 календарни дни, връща сума до една вноска.
Извършеното препращане към погасителния план на договора за паричен заем не
удовлетворява изискванията на закона.
На следващо място, в СЕФ
не фигурира информация за разходите, които биха възникнали при неизпълнение на
поставеното условие за осигуряване на обезпечение по кредите –
поръчител/солидарен длъжник. Размерът на дължимата сума за поръчителство следва
да бъде конкретизиран в Стандартния европейски формуляр, което би позволило на
потребителя да сравни различните предложения и да изрази информирано съгласие
за сключване на договор за потребителски кредит, в съответствие с изискванията
на чл. 5, ал. 1 от ЗПК. Този размер би могъл да варира в твърде широки граници, поради
което е от значение при формирането на решението на потребителя за сключването
на договора.
В обобщение на всичко
изложено и след извършена служебна проверка за валидността и допустимостта на
оспореното в настоящото производство решение на районния съд, касационната
инстанция намира, че решението, е валидно, допустимо и напълно съответстващо на
материалния закон, като при постановяването му не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, поради което следва да бъде оставено в
сила.
С оглед изхода от спора и
на основание чл. 63д, ал. 1,
ал. 3 и
ал. 5 от ЗАНН,
във връзка с чл. 37, ал. 1 от ЗПП и чл. 27е от НЗПП
в полза на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в
общ размер от 120,00 /сто и двадесет/ лева за осъществено процесуално
представителство пред настоящата инстанция.
Водим от гореизложеното и
на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Административен съд Враца
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 106 от 17.03.2022 г.,
постановено по АНД № 1271 по описа за 2021 г. на Районен съд – Враца, с което е потвърдено Наказателно постановление № К-030317/12.11.2021
г. на Директора на Регионална
дирекция за областите Видин, Монтана и Враца към Главна дирекция “Контрол на пазара” при КЗП.
ОСЪЖДА на „П.Ф.Б.“ АД *** ДА ЗАПЛАТИ на Комисията за защита на
потребителите юрисконсултско възнаграждение в общ
размер от 120,00 /сто и двадесет/ лева за осъществено процесуално
представителство пред настоящата инстанция.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.