РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ПАЗАРДЖИК
РЕШЕНИЕ
№
406/19.6.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, ІІ състав в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Г. ПЕТРОВ
при
секретаря КОСТАДИНКА РАНГЕЛОВА, като разгледа докладваното от Председателя адм.
дело № 435 по описа за 2019год., за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните :
1. Производството е по реда
на Глава ХІХ от ДОПК.
2. Образувано е по жалба на
Г.Н.Д., ЕГН:**********,***, с посочен съдебен адрес ***, адв. Б., против
Ревизионен акт № Р-16001318003473-091-001 от 27.12.2018г., издаден от И. К.К.,
на длъжност началник на Сектор „Ревизии“ в Териториална дирекция Пловдив на
Национална агенция за приходите, като орган възложил ревизията и Т.А.Т.на
длъжност главен инспектор по приходите, като ръководител на ревизията при
Териториална дирекция гр. Пловдив на Национална агенция за приходите, потвърден
с Решение № 153 от 15.03.2019год. на Директора на Дирекция “Обжалване и данъчно
– осигурителна практика”, гр. Пловдив, при Централно Управление на Национална
агенция по приходите, с който за Г.Н.Д. са определени задължения към бюджета за
данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от Закона за данъците върху
доходите на физическите лица за отчетен период 01.01.2012г. до 31.12.2012г. в
размер на 3181,04лв., като са начислени съответни лихва за просрочие при
разчитането му с бюджета в размер на 1828,44 лв.
Навеждат се доводи за
материална незаконосъобразност на оспорения административен акт.
Възразява се по отношение
на констатацията на органите по приходите, че към 01.01.2012г., Д. е разполагал
единствено със сумата от 5000,00лв., а не със сумата от 58518лв. както е
декларирал в хода на ревизионното производство. Пояснява се, че не всички суми
получени по банковите кредити са използвани за финансиране на земеделското
производство на жалбоподателя, като една част от тях са натрупани като наличен
паричен ресурс.
В този контекст според
жалбоподателя счита за странен фактът, ревизиращите органи не са зачели
декларираните от него налични парични средства към 01.01.2012г., а са признали
декларираните от него разходи за издръжка и живот на семейството, с оглед на
обстоятелството, че те надхвърлят средно статистическите.
Заявява се, че в хода на
ревизионното производство е пропуснал да посочи „…няколко заеми, които мои близки приятели са ми предоставяли през
годините/още повече, че са били в размери, които не е следвало да бъдат
декларирани…“
Оспорва се извода на органа
по приходите за това, че не е получил заявеният заем в размер на 7500,00лв.,
получен от неговата майка Куна Д..
Иска се оспореният акт да
се отмени изцяло.
3. Директора на Дирекция
“Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр. Пловдив, чрез процесуалният си
представител юрк. Калдъшев, в представена по делото писмена защита е на
становище, че издадения ревизионен акт е правилен и законосъобразен. Поддържат
се изцяло фактическите констатации и правните изводи изложени в ревизионния акт
и в решението с което той е потвърден.
Иска се Съда да отхвърли
жалбата, като се присъди съответното юрисконсултско възнаграждение.
ІІ.
За допустимостта :
4. Ревизионният акт е
обжалван в предвидения за това срок, пред контролния в йерархията на приходната
администрация орган, който с решението си го е потвърдил изцяло в прежде
посочената негова част. Така постановения от Директора на Дирекция “Обжалване и
данъчно-осигурителна практика”, гр. Пловдив резултат и подаването на жалбата в
рамките на предвидения за това процесуален срок налагат извод за нейната
ДОПУСТИМОСТ.
ІІІ.
За процедурата и фактите :
5. С Резолюция №
ПФ-16001317000497-0РП-001 от 08.12.2017г., на Началник Сектор в ТД на НАП,
Пловдив е разпоредено извършването на
проверка по отношение на Г.Н.Д., относно
„Съпоставка на имуществото и доходите на физическото лице“ за периода
01.12.2012г. до 31.12.2012г.
При проверката до Д. е
отправено Искане за представяне на документи и писмени обяснения от ЗЛ с изх.№
94-00-11302 от 11.12.2017г., като в депозираните в отговор писмени обяснения(л.97а),
той е заявил, че е регистриран като земеделски производител на 22.03.2004г.
Дейността започва с отглеждане на картофи и домати. Към момента отглежда
картофи – 9,030 дка, други зеленчуци – 26,203 дка. През 2012г. са закупени
9,030 дка в землището на с.Ляхово, като сумите са изплатени в брой на
продавачите. Закупен и жилище-апартамент за покупката на който са помогнали родителите.
През периода 2012г. няма закупени МПС, не е бил в трудови правоотношения, няма
доходи от наем, няма участия в Общо събрание на съдружници и др. Не притежава
акции или дялови участия в местни и чуждестранни дружества. През
периода 2012г. не е получил банков заем, но е обслужван такъв, което е видно от
движението на банковата сметка. Заема е ползван във връзка със земеделската
дейност. Осигурителния доход, върху който са платени осигурителни вноски за
2012г. е 240,00 лв. месечно (ДОО – 30,72 лв., ЗО – 19,20 лв., ДЗПО – 12,00
лв.).
6. Представен е нотариален
акт за продажба на недвижим имот № 101, том VI, рег.№ 7798, дело № 936 от
10.10.2012г., като по силата на извършената с него сделка, Д. е придобил
собствеността върху недвижим имот –
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 55155.503.445.1.7 по кадастралната
карта и регистри на гр.Пазарджик, с административен адрес ул. „Белица“ № 4,
ет.4, ап.7 – жилище апартамент със застроена площ по документ от 102,70 кв.м. и
прилежащи части – избено помещение № 7 с площ 15,34 кв.м., таванско помещение №
3 с площ 18,30 кв.м. и 12,16% идеални части от общите части на сградата и от
право на строеж върху мястото за сумата от 47 000,00 лв., която според
удостовереното в документа е изплатена на продавачите по банков път.
По представеното извлечение
за периода от 01.01.2012г. до 31.12.2012г. от банковата разплащателна сметка в
лева в „Прокредит Банк България“ ЕАД(открита на 24.03.2006г.), титуляр на която е жалбоподателя се констатира, че на
08.10.2012г. по сметката са внесени в брой 56000,00 лв., като с част от сумата
общо в размер на 47000,00 лв. са извършени два превода по 23 500,00 лв. към
банковите сметки на продавачите на недвижимия имот(л.109).
Останалата сума в размер на 9000,00 лв. е изтеглена по касов път от на
16.10.2012г.(л.110)
7. Представен
е нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 106, том IV, рег.№
5096, дело № 599 от 12.07.2012г. (л.101),
като по силата на извършената с него покупко – продажба, Д. придобил
собствеността върху поземлен имот – нива с площ 4,515 дка, пета категория,
местност „Дуваренч“ по плана за земеразделяне на с.Ляхово, общ.Пазарджик за
сумата от 470,00 лв. Според удостовереното в акта, купувача е изплатил на продавача
напълно продажната цена, преди подписване на нотариалния акт.
8. Представен е и
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 112, том V, рег.№ 7908,
дело № 857 от 31.08.2012г., като по силата на извършената с него сделка, Д. е
придобил собствеността върху поземлен имот – нива с площ 4,515 дка, намираща се
в местност „Дуваренч“ от землището на с. Ляхово, общ. Пазарджик, за сумата от
1000,00 лв., която според удостовереното в документа е изплатена от купувача на
продавача изцяло в брой преди подписване на нотариалния акт.
9. Представено е извлечение
за периода 01.01.2012г. до 31.12.2012г. от банкова сметка *** „Прокретидит Банк
България“ АД с IBAN *** Г.Н.Д. по която са извършвани множество внасяния на
парични суми и разплащания, като салдото на същата към 31.12.2011г. е било 16,53лв., а салдото към 28.12.2012г. е
било 2304,64лв.
10. Отново в хода на
проверката, с писмо вх.№ 94-00-11302 от 16.02.2018г.(л.115),
Д. е депозирал Декларация(л.176) в която е заявил, че към 01.01.2012г.
има налични парични средства в брой в размер на 58518,46лв., формирани както
следва :
Средства от стопанската
дейност от минали години – 5 000,00 лв.
Доходи от стопанска дейност
2008г. – 8 588,20 лв.
Получен заем от 2008г. – 3
000,00 евро (5 867,49 лв.)
Доходи от стопанска дейност
2009г. – 6 493,10 лв.
Получен заем от 2009г. – 6
000,00 лв.
Доходи от стопанска дейност
2010г. – 1 051,20 лв.
Получен заем от 2010г. – 15
400,00 лв.
Доходи от стопанска дейност
2011г. – 2 118,47 лв.
Получен заем от 2011г. – 8
000,00 лв.
Заявено в декларацията е,
че при недостиг на средствата сумата да бъде вземана предвид и разпределяна
между двамата съпрузи.
В отделна декларация е
заявено, че към 31.12.2012г. има налични 13380,00 лв. в брой.
В отделен документ е
заявено(л.178) „…
Декларирам, че издръжката на живот месечно възлиза около 2000,00 лв. за
4-членното ми семейство. Сумата е съпоставима със средностатистическия размер
за издръжка в страната….“.
Представена е също така
Декларация от 16.02.2018г. от Г. *** и Куна Николова Д. от гр. Пазарджик, в
която е заявено „…Декларираме, че през
2012г. сме подпомогнали със сумата от 15 000,00лв. нашите деца за покупка
на апартамент. Сумата е част о наши дългогодишни спестявания….“
Във връзка с тази
декларация, до Куна Д. е било отправено Искане за представяне на документи и
писмени обяснения /ИПДПО/ изх.№ 94-00-7478 от 19.09.2018г. в отговор на което
са представени писмени обяснения от Д.(л.67), в
които е заявила „….Предоставила съм на
сина ми Г.Н.Д. и снаха ми през 2012 г. сумата от 7500,00лв. с цел да ги
подпомогна за покупка на апартамент. Сумата съм предоставила в брой на децата
си…“
В отговор на аналогично
искане, писмени обяснения са депозирани и от Г. Василев Радев(л.65), в
които е заявено „….Предоставил съм на
дъщеря ми Марияна Георгиева Д. и съпруга й през 2012 г. сумата от 7500,00лв. с
цел да ги подпомогна за покупка на апартамент. Сумата съм предоставил в брой на
децата си…“.
11. Със същото писмо и с
писмо вх. №94-00-4135 от 23.05.2018г., от Д. са представени(л.116
и сл. и л. 183 и сл.) : Договор за банков кредит № 090А00132 от 24.03.20068г.,
сключен с „Прокредит Банк България“ АД за сумата от 2000,00лв., погасени към
24.09.2006г. 2075,92лв. ; Договор за банков кредит № 090-521228 от
08.12.2008г., сключен с „Прокредит Банк България“ АД за сумата от 3000€,
погасени към 15.12.2009г. 3304,66€ ;
Договор за земеделски кредит № 090-585628 от 27.11.2009г., сключен с
„Прокредит Банк България“ АД за сумата от 6000,00лв., погасени към 15.12.2010г.
3812,01лв. ; Договор за земеделски кредит № 090-611668 от 25.05.2010г., сключен
с „Прокредит Банк България“ АД за сумата от 7400,00лв., погасен към
05.06.2011г. 8072,79лв. ; Договор за земеделски кредит № 090-639887 от
06.12.2010г., сключен с „Прокредит Банк България“ АД за сумата от 8000,00лв.,
погасен към 05.12.2011г. 8874,22лв. ; Договор за земеделски
кредит № 090-721882 от 03.11.2011г., сключен с „Прокредит Банк България“ АД за
сумата от 8000,00лв., погасен към 05.11.2012г. 8859,87лв.
Представено е извлечение от
банкова сметка ***(л.185), в „Прокредит Банк България“ АД с
титуляр Г.Н.Д. със салда към 01.01.2012г. и 31.12.2012г. от 0,00€.
Относно поставения в ИПДПО
№ 94-00-4135 от 04.05.2018г.(л.180), въпрос за начина и
мястото на съхраняване на наличните парични средства в брой, от Д. не са
заявени твърдения и не са представени данни.
12. С
писмо вх.№ 94-00-11302 от 16.02.2018г.(л.115),
Д. е представил:
- Годишна данъчна
декларация за 2008г.(л.161),
в която са заявени общо приходи в размер на 21205,72лв. и общо разходи в
размер на 18812,62лв.;
- Годишна данъчна
декларация за 2009г.(л.142),
в която са заявени общо приходи в размер на 83250,58лв. и общо разходи в
размер на 79462,38лв.;
- Годишна данъчна
декларация за 2010г.(л.129),
в която са заявени общо приходи в размер на 4356,00лв. и общо разходи в
размер на 2613,60лв.
Представена е Годишна данъчна декларация за отчетната 2012г.(л.135), по чл.50 от ЗДДФЛ с вх.№ 134391700012851 от
26.01.2013г., в която са заявени доходи само по Приложение 3 „Доходи от друга
стопанска дейност“.
Формиране на облагаемия
доход :
ДФЗ – 1 229,44 лв.
Зеле – 2 000,00 лв.
Зелен лук – 2 160,00 лв.
Сума на доходите 5 389,44
лв.
Разходи за дейността 60 % -
3233,66 лв.
Облагаем доход – 2155,78
лв.
Задължителни осигурителни
вноски – 743,04 лв. в т.ч.
ДОО – 368,64 лв.
ДЗПО – 144,00 лв.
ЗО -230,40 лв.
Годишна данъчна основа –
1412,74 лв.
Обща годишна данъчна основа
– 1412,74 лв.
Данък в/у общата годишна
данъчна основа 10% - 141,27 лв.
В този контекст, органите
по приходите са посочили в ревизионния доклад, че за отчетната 2012г.,
задълженото лица не декларира други доходи, от дейност като едноличен търговец,
свободни професии и занаятчийство, услуги с личен труд, отдаване под наем на
недвижимо и движимо имущество, доходи от участия в търговски дружества,
кооперации, граждански дружества, стипендии, помощи, доходи от продажба на
недвижимо имущество, доходи от продажба на МПС и др.
13. В
хода на проверката, на 16.03.2018г. са били изпратени 29 искания за представяне
на данни до търговски банки в страната,
като от получените отговори е установено, че през проверявания период Г.Д. е
бил титуляр и е поддържал две банкови
сметки „ Прокредит Банк Българея“ ЕАД – клон Пазарджик, както следва :
Разплащателна сметка в лева
с IBAN ***.03.2006г.
Разплащателна сметка в евро
с IBAN ***.12.2008г.
14. При тази хронологична
последователност, със Заповед № Р-16001318003473-020-001 от 15.06.2018год.(л.324),
издадена от И. К.К., на длъжност Началник сектор ТД на НАП, гр. Пловдив, спрямо
Д. е сложено в ход ревизионно производство с предметен обхват, определяне на
задълженията за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ и
задълженията за осигурителни вноски на самоосигуряващо се лице за отчетен
период 01.01.2012г. до 31.12.2012г. Срока за извършване на ревизионното
производство е удължен със Заповеди № Р-16001318003473-020-002 от
19.09.2018год. и № Р-16001318003473-020-003 от 195.10.2018год., като крайния
срок е определен на 19.11.2018г.
Представена по делото е
Заповед № РД-09-1 от 03.01.2017г. на Директора на ТД на НАП, Пловдив, с която
са определени органи по приходите, които да издават заповеди за възлагане на
ревизии по реда на чл. 112 от ДОПК, както и заповеди за изменение на заповеди
за възлагане на ревизии, по реда на чл. 113, ал. 3 от ДОПК. В същата изрично е
посочен И. К.К., на длъжност Началник сектор ТД на НАП, гр. Пловдив.
15. Както се посочи в т. 10
от настоящото решение, в хода на ревизионното производство са били отправени
ИПДПО изх.№ 94-00-7478 от 19.09.2018г.(л.69) до
Куна Д. и изх.№ 94-00-7477 от 19.09.2018г. до Г. Радев(л.11) в
отговор на които задължените лица са депозирали писмени обяснения в които са
потвърдили предоставянето на паричните суми на Г.Д. и не неговата съпруга по
повод закупуването на процесния апартамент.
Извършена е проверка в
информационния масив на НАП, относно данни за източници и декларирани доходи до
2012г. от Куна Николова Д., при която е констатирано, че тя е пенсионер от м.
юли 1999г. като през 2010г.,2011г., 2012г. е получавала пенсия в размер на
217,95 лв. Д. няма подавани декларации по чл.50 от ЗДДФЛ и декларирани други
получени доходи, включително доходи от продажба на недвижимо имущество.
Действията и констатациите са удостоверени в
Протокол № 1477029 от 19.11.2018г.(л.59).
16. С Протокол № 1470739 от
03.07.2018г. са били „присъединени“ всички писмени доказателства, съставени и
събрани в хода на извършената проверка спрямо Д., включително и Протокол
ПФ-1600131700497 от 08.06.2018г.(л.80), в
който тези данни са обсъдени и е формиран извода, че е налице превишение на
разходите извършени от Д. през 2012г. над приходите за същата година в размер
на 24310,37лв.
С това всички процесуални
действия извършени в хода на ревизията са били изчерпени.
17. В хода на това
ревизионно производство е съставен Ревизионен доклад № Р-16001318003473-092-001
от 03.12.2018год. и съответно въз основа на него е постановен процесния
Ревизионен акт № Р-16001318003473-091-001 от 27.12.2018год.
По отношение на заявените
от Д. налични парични средства в началото на ревизирания период е счетено, че „…Няма как посочените от ЗЛ данни да са
достоверни, във връзка с декларираните от него към 01.01.2012г. налични парични
средства в брой в размер на 58518,46 лв., тъй като при представяне на
декларацията не са съобразени и взети в пред вид фактите и обстоятелствата, че
посочените суми от ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ от 2008г. до 2011г. са данъчните
основа /облагаемия доход/ без от тях да са приспаднати дължимите данъци, както
и факта, че не са съобразени и взети в пред вид извършените разходи за издръжка
на живот и други разходи от ЗЛ и семейството му през периода 2008г.-2011г., които
декларирани доходи в този си размер от ГДД, едва биха покрили дори само
разходите за издръжка…“.
Съответно, по отношение на
заявеното дарение на 7500,00лв. от Куна Д. е прието, че тя не е имала
фактическата възможност да предостави въпросните средства, доколкото
единствения й доход е от получаваната пенсия.
18. Въз основа на така
приетите за установени данни е прието,
че при изготвяне на паричен поток за периода 01.01.2012г.-31.12.2012г.,
разходите извършени от задълженото лице през периода значително превишават
декларираните доходи/приходи от него и е формиран извода, че е налице е
несъответствие на имущественото.
При това положение, нито в
ревизионния доклад, нито пък в издадения въз основа на него ревизионен акт са
предприети действия по определяне на данъчната основа по реда на чл. 122 и сл.
от ДПК.
Независимо от това, е
формиран „паричен поток“ за ревизирания период, както следва :
- Налични парични средства в брой 5000,00лв.;
- Налични парични средства в банкови сметки в
началото на периода
10,57лв. и в края на периода 1998,68лв.;
- Доходи от друга стопанска дейност
1412,74лв.;
- Разходи за издръжка и живот 12000,00лв.;
- Разходи за придобИ.е и подобрение на
недвижимо имущество
24235,00лв.;
- Парични средства в началото на данъчния
период - 5010,57лв.;
- Приходи за периода - 1412,74лв.;
- Разходи за периода -
36235,00лв.;
- Установено превишение на
разходите/приходите - 31810,37лв.;
- Облагаем доход по чл.35, т.6 от ЗДДФЛ - 31
810,37 лв.
- Задължителни осигурителни вноски -0,00лв.
- Годишна данъчната основа по чл.36 от ЗДДФЛ -
31810,37 лв.
- Данък върху годишната данъчна основа
/10%/ -
3 181,04 лв.
19. В хода на съдебното
производство, бе разпитана Куна Николова Д.(майка на жалбоподателя).
Свидетелката твърди, че при покупката на апартамента, на ул. „Беласица“ № 4е
помогнала на сина си и му е дала около 10000,00лв. Сочи, че при предаването на
сумата, синът и снаха й дошли в нейната къща и тогава се разбрали, че за
закупуването на апартамента тя може да им помогне с тази сума пари за да си го
купят. Парите били предадени в брой. Д. твърди, че парите ги има от спестявания
които е правила през целият си живот. Съхранявала ги е в къщи. Това са били
лични нейни спестявания и затова ги е съхранявала у дома. Твърди да знае, че и
родителите на снаха й също са им помогнали с пари при покупката на апартамента,
но не си спомня конкретната сума.
ІV.
За приложимото право :
20.
Изложеното до тук налага да се приеме, че процесното ревизионно производство е
възложено от материално компетентен административен орган, при спазване на предвидените
за това процедурни правила. Ревизионния акт е постановен в изискваната от
закона форма от орган на приходна администрация, надлежно снабден с
необходимите за това правомощия.
21. С оглед приложения от
органа по приходите ред за определяне на основата за облагане е необходимо да
се отбележи следното:
Според
разпоредбата на чл. 122, ал.1, т. 7 от ДОПК - Органът по приходите
може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена
от него по реда на ал. 2 основа, когато декларираните и/или получените приходи,
доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно
финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на
имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период.
Описаните данни в
предходния раздел на настоящото решение, очевидно обосновават наличието на
цитираната законова хипотеза.
Независимо от това обаче,
органа по приходите не е провел ревизионното производство по реда на чл. 122 и
сл. от ДОПК и въпреки това, на практика
е определил данъчната основа по правилата възведени в чл. 122, ал. 2 от ДОПК. При този начин на процедиране, на ревизираното лице не е било връчено
уведомление по реда на чл. 124, ал. 1 от ДОПК и съответно не му е предоставена
възможността по чл. 124, ал. 3 от ДОПК, да декларира имуществото си, вида и
размера на направените разходи, както и всички източници на доходи, приходи,
източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране и
техния размер с декларация по съответно утвърден образец.
22. Все в тази насока
трябва да се констатира, че реално почти всички процесуални действия, насочени
към установяване на фактите и обстоятелствата, свързани с определянето на
задълженията за пряк данък на Д. за отчетната 2012г., са предприети и
установени в производство по извършване на данъчна проверка по реда на чл. 110,
ал. 3 от ДОПК, според която норма - Проверката е съвкупност от действия на
органите по приходите относно спазването на данъчното и осигурителното
законодателство. С проверка могат да се установяват определени факти и
обстоятелства от значение за задълженията за данъци и задължителни осигурителни
вноски. С проверка не се установяват задължения за данъци и задължителни
осигурителни вноски на проверяваното лице.
Указанието на закона е ясно
– посредством проверка, могат да се установяват отделни факти и обстоятелства от значение за задълженията за данъци
и задължителни осигурителни вноски. Сиреч, проверката не е алтернативно
производство на ревизията и не може да го замести. Ето защо например,
процесуалния закон никъде не предвижда „присъединяване“ на доказателства, като
процесуално правен способ за тяхното събиране и преценка. В случая, използвайки
тази формулировка и предвидената в закона възможност за извършване на данъчна
проверка, органите по приходите са предприели по отношение на Д. фактически
осъществяване на ревизионно производство, което е продължило в период от една
година.
В този смисъл, действията
на органите по приходите описани в предходния раздел на решението следва да
бъдат квалифицирани като грубо неспазване на процесуалните правила, пряко
нарушаващи правата и законно установените интереси на ревизираното лице.
Тук следва обаче, да се
съобрази правилото на чл. 160, ал. 1 от ДОПК, според което, съдът решава делото
по същество, като може да отмени изцяло или частично ревизионния акт, да го
измени в обжалваната част или да отхвърли жалбата.
При това положение,
административния въпрос следва да бъде разрешен по същество, като единствената
последица от противоправно осъщественото административно производство е, че в
случая не следва да бъде зачетена отнапред придадената с правилото на чл. 124,
ал. 2 от ДОАПК, материална доказателствена сила на констатациите съдържащи се в
оспорения ревизионен акт.
23. По отношение на установените
за периода разходи за покупка на недвижими имоти в общ размер на 24235,00лв.
спор по делото не се формира. Те са видни от представените нотариални актове и
отразените в тях данни.
Другият приет за установен
от органа по приходите разход в размер на 12000,00лв. ( т.е. ½ от
24000,00лв.) не следва да бъде зачетен при определяне на задълженията за пряк
данък за периода поради следните съображения :
Както се посочи в
предходния раздел на решението, тази констатация се основава само и единствено
на заявеното от Д. и то в хода на извършваната по отношение на него проверка,
че „….издръжката на живот месечно възлиза
около 2000,00 лв. за 4-членното ми семейство…“.
Очевидно е, че посочената
от жалбоподателя сума е приблизителна и неконкретна. Очевидно е също така, че
Д. е направил изявлението без да е бил наясно с неговите правни последици, за
които не е бил предупреден от органа по приходите. Както се посочи, независимо
от формалното наличие на предпоставките по чл. 122, ал. 1 т.7 от ДОПК,
определянето на основата за облагане с пряк данък не е сторено по реда на чл.
122, ал. 2 от ДОПК , на жалбоподателя, не е било връчено уведомление по реда на
чл. 124, ал. 1 от ДОПК и съответно той не е представил декларация по чл. 124,
ал. 3 от ДОПК, за да е възможно да се приеме, че заявените от него
обстоятелства, при липсата на други данни, могат да бъдат приети за истинни при
определяне на данъчната основа за облагане.
Впрочем, все в тази насока,
трябва да се отбележи и факта, че според обявените от Националния статистически
институт данни, потребителски общ разход на едно домакинство за 2012г. е в
размер на 8030,00лв., а общия разход ( включително платени данъци и
осигурителни вноски, трансфери към други домакинства, погасяване на заеми) е в
размер на 9607,00лв.
Ясно е при това положение,
че недекларирания по реда на чл. 124, ал. 3 от ДОПК разход за издръжка на
домакинството от 24000,00лв. не е възможно да бъде съобразен при определяне на
доходите на Д. за отчетния период.
24. На следващо място,
неспорен по делото факт е че Д. е регистриран земеделски производител и е
осъществявал тази дейност както през процесната 2012г., така и през предходните
на нея години.
Неясно е обаче, защо органа
по приходите е зачел като доход от стопанска дейност единствено сумата от
1412,74лв., която всъщност е декларираната от жалбоподателя за 2012г. данъчна
основа за облагане по ЗДДФЛ за 2012г., а не декларирания доход от земеделска
дейност в размер на 5389,44лв. Посочената в ГДД за 2012г. сума от 3233,66лв. е
разход, който е нормативно признат съобразно правилото на чл. 29, ал. 1, т. 1
от ЗДДФЛ (т.е. не подлежи на доказване), а не фактически извършен такъв.
Аналогичен е бил подхода на
приходна администрация и по отношение на декларираните от Д. данни в годишните
данъчни декларации за предходните на 2012г. периоди. В тази насока, следва да
се отбележи например, че в само в годишната данъчна декларация за 2009г.(л.142), са заявени общо приходи от дейността в размер
на 83250,58лв. (в подобен смисъл Решение № 11563 от 3.11.2015 г. на ВАС по адм.
д. № 12413/2014 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова)
25. Що се отнася до
предоставянето на парично дарение в размер на 7500,00лв. от Куна Д. за
покупката на процесният апартамент, същата в съдебно заседание, разпитана като
свидетел заяви достатъчно подробни данни относно начина и мястото на фактическо
предаване на сумата, така щото да няма съмнение, че парите са предадени, реално
получени и използвани от жалбоподателя в съответствие с дарствената цел.
Констатирания за трите
предхождащи дарението години, доход от пенсия в размер на 217,95 лв., не
изключва априори възможността Д. да помогне на сина си при покупката на жилище
с неособено значимата сума от 7500,00лв., за която та заяви, че е резултат от
спестяванията през целият й живот.
26. Съобразяването само на
въпросната сума от 7500,00лв., декларирания доход от земеделско производство за
2012г. от 5389,44лв. и приетата от органите по приходите разполагаема сума в
началото на периода от 5000,00лв., формират наличност от близо 18000,00лв., която
съотнесена към разхода за покупка на имоти от 24235,00лв., явно не е основание
за да се формира извод, че стойността на имуществото на лицето явно
съществено(курсивът мой)
превишава размера на декларираните приходи, доходи, източници на формиране на собствения
капитал или на безвъзмездно финансиране, получени от него или пък, че
направените от него разходи от лицето и от свързаните с него лица по § 1, т. 3,
буква „а“ от допълнителните разпоредби на ДОПК явно и съществено(тоест кумулативно- пояснението мое)
превишават размера на декларираните получени средства по смисъла на чл. 123,
ал. 1 от ДОПК. Това ще рече, че възведената в последно цитирания законов текст
презумпция за наличието на подлежащ на облагане доход, не може да бъде
приложена.
27. Изложеното до тук от
фактическа и правна страна, налагат извода, че оспорения ревизионен акт е
постановен при допуснати нарушения на процесуалните правила и неправилно
приложение на материалния закон. Приетото за установено данъчно задължение, не
се основа на несъмнено и еднозначно установени данни. Факти и обстоятелства,
които да водят до извода, че жалбоподателя е имал подлежащ на облагане доход за
2012г., който формира задължения за пряк данък в размер на 3181,04лв. не се
ангажираха и в хода на настоящото съдебно производство. Доказателствената
тежест в тази насока бе за органа по приходите, като указания в тази насока са
дадени с определението за насрочване на делото.
Мотивиран от
гореизложеното, Съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Ревизионен акт № Р-16001318003473-091-001 от
27.12.2018г., издаден от Иван К.К., на длъжност началник на Сектор „Ревизии“ в
Териториална дирекция Пловдив на Национална агенция за приходите, като орган
възложил ревизията и Т.А.Т.на длъжност главен инспектор по приходите, като
ръководител на ревизията при Териториална дирекция гр. Пловдив на Национална
агенция за приходите, потвърден с Решение № 153 от 15.03.2019год. на Директора
на Дирекция “Обжалване и данъчно – осигурителна практика”, гр. Пловдив, при
Централно Управление на Национална агенция по приходите, с който за Г.Н.Д. са
определени задължения към бюджета за данък върху годишната данъчна основа по
чл. 17 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица за отчетен
период 01.01.2012г. до 31.12.2012г. в размер на 3181,04лв., като са начислени
съответни лихва за просрочие при разчитането му с бюджета в размер на 1828,44
лв.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Върховният административен съд в
четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
Административен съдия : /п/
РЕШЕНИЕ
№2557/18.02.2020 Г. ПО АД №9642/2019 Г. НА ВАС
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 406/19.06.2019 г.
постановено по адм.д.№435 по описа на Административен съд гр.Пазарджик за 2019
г.
Решението е окончателно.