Р Е Ш Е Н И Е
№ 510 / 9.2.2018 г. ,
гр.Варна
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХІ състав в публично заседание на 12.01.2018 г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИРОСЛАВА ДАНЕВА
при секретаря Ж.Петрова като разгледа докладваното от съдията гр.дело
№ 8915 по описа за
2017 год., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е с
правно основание чл. 128 т.2 от КТ, чл.221 от КТ, чл.224 ал.1 от КТ и чл.264 от КТ.
Производството по делото е образувано по повод предявен от ищеца Н.И.К. ЕГН ********** , с адрес: *** срещу ответника „Т.С.Г.” ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** съединени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване осъдителни искове, както следва:
- с правно основание чл.128, т.2 от КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца неизплатено трудово възнаграждение за периода от 05.05.2017г. до 09.06.2017г. в размер на 582,64 лв.;
- с правно основание чл.221 ал.1 от КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 570,00 лв., представляваща дължимо обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието , поради прекратяване на трудовия договор на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ;
- с правно основание чл. 224, ал. 1 от КТ за осъждане на ответника да
заплати на ищеца обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 2
дни за 2017г. в размер на 61,32 лв.;
- с правно основание чл. 264 от КТ за осъждане на ответника да заплати
на ищеца сумата в размер на 30,66 лв., представляваща
дължимо възнаграждение за положен труд през официалните празници, а именно:
24.05.2017г.-12 часа.
Претендират се направените по делото разноски.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения, изложени в обстоятелствената част на исковата молба: твърди, че е бил в трудово правоотношение с ответника „Т.с.г.” ООД, по силата на сключен между страните трудов договор № 138/05.05.2017г. на длъжността „охранител”, с правно основание чл.70 ал.1 от КТ със срок за изпитване 6 месеца , с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 460 лв. Поддържа, че е работил на 12-часови смени, съгласно утвърден месечен график, при сумарно отчитане на работното време. Твърди, че е подал заявление от 09.06.2017 г. за прекратяване на трудовия договор на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ поради системно неизпълнение от страна на работодателя за изплащане на дължимото му трудово възнаграждение. Излага, че ответникът не му е изплатил претендираните от него процесни вземания , поради което моли предявените искове да бъдат изцяло уважени.
С оглед на горното се сезира съда с искане да постанови съдебно решение , с което да уважи предявената искова претенция.
Ответникът „Т.С.Г.”
ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, в срока по
чл. 131 от ГПК, е депозирал отговор на исковата
молба ,
в който изразява становище за допустимост на предявените искове, като същите се
оспорват по основание и размер.
Излага се , че ищецът е
бил в трудово правоотношение с дружеството от 05.05.2017
г. за което е сключен трудов договор № 138/05.05.2017
г. с шестмесечен срок за изпитване по реда на чл. 70 ал. 2. предл.
2 от КТ. Работникът е назначен на пълно работно време и е работил на 12-часови
смени, съгласно утвърден месечен график. Работното време е отчитано сумарно за
месечен период, съгласно Заповед от 27.01.2017 г. на управителя на дружеството
и Правилник за вътрешния трудов ред. Трудовият договор е прекратен на основание
чл. 327. ал. 1. т. 2 от КТ по Заявление от работника от 09.06.2017 г., със
заповед на управителя на дружеството № 036-080-2017/12.06.2017 г., която е
получена от работника лично срещу подпис.
Оспорват се предявените
искове по основание и размер по следните съображения: Твърди се, че за процесният период: 05.05.2017 г.
до датата на прекратяване на ГД- 12.06.2017 г. на ищеца са начислени възнаграждения
за положен труд, в това число начисления
за работа през почивни и празнични дни за отработеното време, обезщетение за
неползван платен годишен отпуск, както следва:
За Май 2017г. - 325,14
лв., в това число работа през почивни и празнични дни: 48.88 лв.:
За Юни 2017г.- 156.79 лв.,
в това число обезщетение за неползван годишен отпуск: 47.37 лв.
Съгласно приети и утвърдени от управителя на
дружеството Вътрешни правила за работната заплата, изплащането на трудовите
възнаграждения се извършва на 25 число на месеца, следващ месеца, за който се
дължи трудовото възнаграждение.
Излага се, че трудовото
възнаграждение за м. Май. 2017 г. е следвало да бъде изплатено на 25 юни 2017
г., а трудовото възнаграждение за м. Юни, заедно е обезщетението за неизползван
платен годишен отпуск е следвало да бъде платено на 25 юли 2017 г. Исковата
молба, по която е образувано настоящото дело е подадена с вх. № 32074 на
09.06.2017 г. Към тази дата не е настъпил падежа за изплащане нито на
начисленото трудово възнаграждение за м. Май,
нито за начисленото трудово възнаграждение за м. Юни 2017 г., поради
което се счита, че искът е преждевременно предявен.
Счита се, че дори да се
приеме, че падежът за изплащане на начислените трудови възнаграждения е
настъпил на датата на прекратяване на трудовото правоотношение-12.06.2017 г.,
се оспорват претендираните от ищеца суми по размер.
Твърди се, че са начислени
суми за: основно трудово възнаграждение за м. Май и м. Юни. за работа през
официални празници по чл. 264 от КТ и обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск по чл. 224 от КТ. общо в размер на 481, 93 лв. Над този размер
предявените искове са неоснователни.
Счита се, че е
неоснователна изцяло претенцията по чл. 327 ал. 1. т. 2 от КТ във вр с чл. 221 ал.1. предл. 1, в
размер на 570 лв., което според ищеца представлява брутното му трудово
възнаграждение за периода на предизвестието, тъй като сключеният между страните
трудов договор е срочен и обезщетение на посоченото от ищеца основание не се
дължи.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото
доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
Представено е
заявление от Н.К. от 05.05.2017 г., в което същият е
заявил желанието си да бъде назначен на длъжностт
„охранител“ при ответното дружество, считано от 08.05.2017г.
Видно от
служебна бележка № 131/08.05.2017 г., на ищеца е проведен първоначален
инструктаж по безопасност и здраве.
Представена е
длъжностна характеристика на длъжността охранител от 05.05.2017
г. при ответното дружество.
От заключение
от 03.05.2017 г. за пригодността на работещия да изпълнява даден вид работа въз
основа на условията на труд и задължителния предварителен медицински преглед, е
видно , че ищецът е пригоден да изпълнява длъжността „охранител“.
Представено
е свидетелство за съдимост от 03.05.2017
г. на Н.К., от което е видно , че същият
не е осъждан.
Видно от
удостоверение от 03.05.2017 г., няма данни за психично разстройство на ищеца.
Представено е
удостоверение рег. № 4017-17/19.05.2017 г., за първоначално обучение на
ищеца по „Програма минимум“ , съгласно
чл.38 от Закона за частната охранителна дейност.
Приета е диплома № 012311 на Н.К. за завършен
Техникум по индустриална химия.
Представени
са резултати от прегледите на
специалистите от 03.05.2017 г.и карта за предварителен медицински преглед от
03.05.2017 г.
Видно от
представения по делото трудов договор № 138/05.05.2017г.
ищецът Н.И.К. е назначен на длъжността „Охранител“ при ответното дружество със
срок на изпитване 6 месеца при осемчасово работно време с основно месечно
трудово възнаграждение в размер на 460 лв.
Приети са справка изх. № 03388173087826/14.06.2017г.
за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал.
5 от КТ
и справка изх.
№ *********61791/05.05.2017г. за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал.
5 от КТ.
По делото са
приети като доказателства платежен фиш
за месец юни 2017 г., платежна ведомост за месец юни 2017 г., платежен фиш за
месец май 2017 г., платежна ведомост за месец май 2017 г.
Видно от Заповед № 037-138-2017/12.06.2017г. за прекратяване
на трудово правоотношение трудовото правоотношение на ищеца с ответното дружество е прекратено на
основание чл.327 ал.1 т.2 от КТ-без предизвестие от работника, считано от
12.06.2017г. Като причини за прекратяване на трудовия договор са посочени-„без
предизвестие от работника, поради забавяне на изплащането на трудовото
възнаграждение“. Заповедта е връчена на ищеца на 12.06.2017г.
С оглед
становищата на страните, съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от
доказване в отношенията между страните , че между тях е сключен трудов договор
№ 138/05.05.2017 г., който е прекратен със
заповед № 036-080-2017/12.06.2017 г.,
издадена от управителя на ответното дружество, на основание чл. 327, ал. 1, т.
2 КТ; че работникът е назначен на пълно работно време и е работил на 12-часови
смени, съгласно утвърден месечен график, при сумарно отчитане на работното
време за месечен период , на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК.
В хода на делото са ангажирани специални знания в областта на счетоводството посредством проведената съдебно-счетоводна експертиза, която не е оспорена от страните.
Съгласно заключението на вещото лице, варианта на отработени 12 часа при 12 часова дневна смяна, след приспадане на възнаграждението за положен труд на официален празник – 24.05.2017 г. в размер на 34,50 лв., вещото лице изчислява БТВ на ищеца общо в размер на 599,04 лв. и нетно( след приспадане на дължимите лични осигуровки и ДОД) трудово възнаграждение в общ размер на 467,22 лв. В съдебно заседание вещото лице И.Т.С. уточнява, че единият вариант е този, в който ответникът е начислил по ведомост, а вторият е на база изчисления от вещото лице. Вещото лице уточнява, че ответното дружество е приело, че лицето е работило 11 часа от дванадесетчасова смяна, но никъде не са представени на вещото лице доказателства, че ищецът като дежурен има право в този един час да отсъства от работното място. Вещото лице не е прочело никъде това обстоятелство от представените правила от дружеството. Вследствие на изложеното, вещото лице е приело, че се касае за един непрекъсваем процес от 12 часа, поради което при отработени 12 часа при дванадесетчасова смяна, брутното възнаграждение е в размер на 599,04 лв. , а нетно 467,22 лв. Вещото лице посочва, че не са представени доказателства за изплатени осигуровки от ответното дружество. Вещото лице изчислява , че дължимото възнаграждение за положен труд от 12 часова дневна смяна на официален празник – 24 май 2017 г., в брутен размер на 34,50 лв. и в нетен 26,90 лв. - като приема, че лицето е отработило 12 часа при 12 часова дневна смяна. Вещото лице изчислява брутния размер на обезщетението по чл. 224 от КТ за неползван платен годишен отпуск от 2 работни дни за 2017 г., общо в размер на 46,00 лв. ( 368,00 лв. :16 р.д. х 2 р.д.) и нетен размер (след приспадане на дължимия ДОД от лицето) в размер на 41,40 лв. Ответното дружество не е представило доказателства за плащане на обезщетението на ищеца. Вещото лице изчислява, че брутният размер на обезщетението по чл. 221 от КТ, е в размер на 460,00 лв., а нетния (след приспадане на дължимия ДОД от лицето), в размер на 414,00 лв.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ възприе следните изводи от правна страна:
В тежест на ищцовата страна е да установи , в условията на пълно и главно доказване, следните правнорелевантни факти, от които се ползва: факта, че между страните е било учредено валидно трудово правоотношение; че през претендирания период от време действително е полагал труд по силата на последното; както и размера на договореното между страните месечно трудово възнаграждение; факта на прекратяване на трудовото правоотношение на посоченото основание и датата, на която е станало това; падеж на задължението за плащане на дължимото трудово възнаграждение; факта , че е работил на посочения официален празник; размера на договореното между страните брутно и нетно месечно трудово възнаграждение за релевирания период, т.е. за месеца, предхождащ прекратяването на договора; дните и размера на неизползвания платен годишен отпуск и на дължимото обезщетение за него; фактът, че ответникът е изпаднал в забава в плащане на всяко от претендираните парични вземания, началния момент на забавата, размера на дължимото обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ.
От своя страна в тежест на ответника по делото е установи наведените от него положителни факти, от които черпи благоприятни за себе правни последици – да установи точното във времево и количествено отношение изпълнение на задължението си за плащане на трудовите възнаграждения и неизползван платен годишен отпуск и правоизключващите си възражения, в това число, че е въведено сумарно отчитане на работното време за месечен период.
По исковата претенция с правно основание чл.128 т.2 от КТ:
Разпоредбата на чл. 128 КТ установява възмездност на полагания от работниците/служителите труд, вменявайки на работодателя задължението да престира уговореното трудово възнаграждение в предвидените срокове, като при забавено изпълнение дължи изплащането му заедно със законната лихва, съгласно даденото в чл. 245, ал.2 КТ разрешение. В този смисъл за успешното провеждане на иск с посоченото правно основание, в тежест на ищеца е да докаже наличието на трудово правоотношение между него и ответника, а последният, да установи точното в количествено и времево отношение изпълнение на задължението си за плащане на трудово възнаграждение.
В конкретния случай не са спорни в отношенията между страните, а и с протоколно определение, постановено в хода на проведеното на 17.11.2017 г. открито съдебно заседание, съдът е приел за безспорни и за ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между страните е сключен трудов договор № 138/05.05.2017 г., който е прекратен със заповед № 036-080-2017/12.06.2017 г., издадена от управителя на ответното дружество, на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ; че работникът е назначен на пълно работно време и е работил на 12-часови смени, съгласно утвърден месечен график, при сумарно отчитане на работното време за месечен период , на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК.
Съгласно приетия като писмено доказателство трудов договор № 138/05.05.2017 г. договореното месечно трудово възнаграждение между страните е в размер на 460,00 лева, което работодателят следвало да заплаща ежемесечно /т.1 от договора/. Ответникът в депозирания отговор на исковата молба не е оспорил, че ищецът е полагал труд в обем, количество и качество, които работодателят е изисквал, като няма въведени твърдения същият да е ползвал неплатен отпуск през този период.
Ответникът, в чиято тежест е било да установи заплащане на претендираните трудови възнаграждения, не е ангажирал доказателства за плащане на претендираните от ищеца трудови възнаграждения. Съгласно разпоредбата на чл. 270, ал. 3 КТ, трудовото възнаграждение се изплаща лично на работника или служителя по ведомост или срещу разписка или по писмено искане на работника или служителя – на негови близки. По писмено искане на работника или служителя трудовото му възнаграждение се превежда на влог в посочена от него банка.
Видно от заключението на вещото лице по приетата съдебно-счетоводна експертиза, по отношение на това какъв е размерът на дължимото в полза на ищеца трудово възнаграждение за процесния период в брутен и нетен размер и налице ли са данни за неговото плащане-по какъв начин и кога- вещото лице посочва, че „На вещото лице ответника не представи РКО или платежни нареждания от които да е видно, че дружеството е заплатило суми за трудови възнаграждения на лицето за процесния период.“ Вследствие на изложеното вещото лице изчислява , че дължимото брутното трудово възнаграждение на ищеца е в размер на 599,04 лв. В тази връзка съдът кредитира втория вариант на вещото лице , доколкото съгласно изрично посоченото от вещото лице , както в заключението , така и в съдебно заседание, никъде не са представени , както на вещото лице, така и по делото доказателства, че ищецът като дежурен има право в един час да отсъства от работното място, поради което се счита, че се касае за един непрекъсваем процес от 12 часа.
Вследствие на изложеното , съдът намира,че ответникът не е ангажирал писмени доказателства , сочещи на изплащане на претендираните от ищеца трудови възнаграждения , поради което съдът приема, че работодателят не е изпълнил задължението си за заплащане на уговореното трудово възнаграждение. Доказателствената тежест за установяване плащането на дължимите трудови възнаграждения е върху работодателя, който в случая не е ангажирал надлежни доказателства за доказване на този факт.
Ето защо, вследствие на изложеното решаващият състав приема че предявения по реда на чл. 128, т. 2 от КТ иск се явява доказани по основание и размер, поради което следва да бъде уважен.
По исковата претенция с правно основание чл. 224, ал. 1 от КТ:
Разпоредбата на чл. 224, ал. 1 от КТ вменява на работодателя задължение при прекратяване на трудовото правоотношение на работника да заплати обезщетение за неизползвания от последния платен годишен отпуск, съразмерно на времето, което се признава за трудов стаж, като размерът на същото се изчислява от полученото среднодневно брутно трудово възнаграждение за предхождащия уволнението календарен месец, през който са отработени най-малко 10 работни дни.
Съгласно заключениято на вещото лице по приетата съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице изчислява брутния размер на обезщетението по чл. 224 от КТ за неползван платен годишен отпуск от 2 работни дни за 2017 г., общо в размер на 46,00 лв. ( 368,00 лв. :16 р.д. х 2 р.д.) и нетен размер (след приспадане на дължимия ДОД от лицето) в размер на 41,40 лв., като посочва, че ответното дружество не е представило доказателства за заплащане на обезщетението на ищеца.
С оглед на изложеното , като съобрази, че ответникът, в чиято тежест е било да установи заплащане на претендираните обезщетение, не е ангажирал доказателства за плащане на същото, съдът намира, че предявената искова претенция с правно основание чл.224 от КТ се явява частично основателна , като по същата следва да се постанови положително решение за сумата в размер на 46,00 лв. и ответникът бъде осъден да изплати неизползвания платен годишен отпуск за 2 дни през 2017г., съобразно заключението на вещото лице, като искът бъде отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 61,32 лв.
По исковата претенция с правно основание чл. 221, ал. 1 от КТ:
Съобразно разпоредбата на чл.221,ал.1 КТ, при прекратяване на трудовото правоотношение от работника без предизвестие в случаите по чл.327,т.2 КТ, какъвто се явява процесният, работодателят му дължи обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието – при безсрочно трудово правоотношение.
Видно от заключението на вещото лице по проведената съдебно-счетоводна
експертиза, брутният размер на обезщетението по чл. 221 от КТ е в размер на
460,00 лв. При това
положение, съдът намира, че
ответникът - работодател дължи на ищеца – работник обезщетение по чл.221, ал.1 КТ, в установения
по делото от вещото лице брутен размер – 460,00 лева, поради което искът следва да бъде уважен в този размер, като бъде отхвърлен
за разликата до пълния претендиран размер от 570,00 лв. като неоснователен.
По исковата претенция с правно основание чл. 264 от КТ:
Разпоредбата на чл. 264 КТ регламентира, че за работа през дните на официалните празници, независимо дали представлява извънреден труд или не, на работника или служителя се заплаща според уговореното, но не по-малко от удвоения размер на трудовото му възнаграждение. Съгласно приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице изчислява дължимото възнаграждение за положен труд от 12 часова дневна смяна на официален празник – 24 май 2017 г., в брутен размер на 34,50 лв. и в нетен 26,90 лв.
При това положение, съдът намира, че ответникът - работодател дължи на ищеца – работник обезщетение по чл.264 КТ, в претендирания от ищеца размер, който е в по-малък размер от установения по делото от вещото лице брутен размер – 34,50 лв. Вследствие на изложеното, съдът приема, че предявеният иск се явява основателен и доказан в претендирания от ищеца размер.
На основание чл. 242, ал. 1 ГПК решението подлежи на предварително изпълнение в частта досежно присъдените суми за възнаграждение и обезщетение за работа.
По отношение на разноските:
Ищецът не е представил списък с разноските по чл.80 от ГПК, не е представил доказателства за реализирани разноски по делото , поради което такива не следва да му се присъждат.
Ответникът , доколкото е представляван от юрисконсулт , претендира заплащане на дължимо юрисконсултско възнаграждение , съобразно разпоредбата на чл. 78, ал.8 ГПК. Съдът при съобразяване на относимата правна разпоредба и чл.25 от Наредба за заплащането на правната помощ определя възнаграждение в размер на 100,00 лева като съобразно на отхвърлената част от исковете дължимите разноски възлизат на 10,07 лева, които следва да бъдат възложени в тежест на ищеца. Работниците, служителите и членовете на кооперации са освободени от разноски за производството, по искове, произтичащи от трудови правоотношения. Те не дължат внасянето на такива разноски по сметка на съда, тъй като за тях производството по трудови дела е безплатно. Същите лица обаче, при неблагоприятен за тях изход на делото, дължат на насрещната страна разноските, които тя е направила за такси по делото, разноски за производството, както и изплатеното възнаграждение за един адвокат, ако насрещната страна е била представлявана от адвокат или юрисконсулт. В този смисъл решение № 67 от 3.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2944/2013 г., IV г. о., ГК, постановено по реда на чл. 290 ГПК, което е задължително за съдилищата при постановяване на съдебните актове.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати дължимите по делото държавни такси по уважените искове с правно основание чл. 128 т.2 от КТ, чл.221 от КТ, чл.224 ал.1 от КТ и чл.264 от КТ - 200,00 лв. и разноски за изготвяне на съдебно-счетоводната експертиза в размер на 140,00 лв.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА „Т.С.Г.” ООД ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:*** ДА ЗАПЛАТИ на Н.И.К. ЕГН ********** , с адрес: *** сумата в размер
на 582,64 лв.,
представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода от 05.05.2017г. до 09.06.2017г. , на основание чл. 128, т. 2
от КТ.
ОСЪЖДА „Т.С.Г.” ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** ДА ЗАПЛАТИ на Н.И.К. ЕГН ********** , с адрес: *** сумата в размер на 46,00 лв., представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 2 дни за 2017г. , на основание чл. 224, ал. 1 от КТ, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдения до пълния претендиран размер от 61,32 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА „Т.С.Г.” ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** ДА ЗАПЛАТИ на Н.И.К. ЕГН ********** , с адрес: *** сумата в размер на 460,00 лв., представляваща дължимо обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието , на основание чл. 221, ал. 1 от КТ, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдения до пълния претендиран размер от 570,00 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА „Т.С.Г.” ООД ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:*** ДА ЗАПЛАТИ на Н.И.К. ЕГН ********** , с адрес: *** сумата в
размер на 30,66 лв.,
представляваща дължимо възнаграждение за положен труд през официалните
празници, а именно: 24.05.2017г.-12 часа, на
основание чл. 264 от КТ.
ОСЪЖДА Н.И.К. ЕГН ********** , с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „Т.С.Г.” ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** сумата от 10,07 лв., представляваща съдебно-деловодни разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение, съответно на отхвърлената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА „Т.С.Г.” ООД ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:*** ДА ЗАПЛАТИ в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Варненски районен съд сумата
от 340,00 лв., представляваща дължима държавна такса върху уважените
искове, както и разноски под формата на платено от бюджета на съда
възнаграждение на вещо лице, на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението, на основание чл.242, ал.1 от ГПК, в частта досежно присъдените
суми за възнаграждение и обезщетение за работа.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок ,
считано от връчването му на страните.
Препис от настоящото решение да се връчи на
страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му , на основание
чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: