Р Е Ш Е Н И Е
ГР.БЕРКОВИЦА,
26.08.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД гр.Берковица……………III
състав,гражданска колегия в публично заседание на 15 май……………………………………………… през две хиляди и деветнадесета
година……......……………………………в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ел.ФИЛИПОВА
при
секретаря Св. Петрова………………………………и в присъствието на прокурора……………………………..като
разгледа докладваното от съдията Филипова……….…………………………….гр.дело 307 по описа
за 2018 г………………....……………..и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по иск за делба на
наследствен недвижим имот с правно основание чл.69 ЗН и преюдициален за
делбата иск по чл.30 от ЗН и се намира във фазата по допускане на делбата в
производство по чл. 344, ал.1 ГПК.
Предявен е иск от С. АЛЕСКАНДРОВА С. ***, по който е конституиран като ответник И.А.С. ***.
Ищцата твърди в исковата си молба, че е
наследница по закон на Александър Т. ***,
починал на 01.02.2018 година. Ответникът И.А.С. *** е син от втори брак на
починалия им баща - общ наследодател.
До смъртта
на баща им й било известно, че той е придобил поземлен имот и е построил
двуетажна жилищна сграда в гр. Вършец, ул. „Бреза"№ 5, където живеел до
смъртта си заедно с втората си съпруга Катинка Георгиева С.. След смъртта на
баща й ищцата се опитала да проведе разговор с брат й И.С., който живее и
работи в гр. Кърджали, за уреждане на въпроса с наследството на баща им. Той обаче отказал категорично да разговаря и
дори се укривал от нея. Това му
поведение я принудило да извърша проверка в Службата по вписванията при
РС-Берковица и в Община -Вършец и установила, че недвижимото имущество притежавано
приживе от баща им в режим на Съпружеска имуществена общност, а именно 1/2 и.ч.
от парцел 23, квартал 118, планоснимачен номер 51, по плана на гр. Вършец,
кв.Заножене, целия парцел от около 800 кв.м., ведно със западния двуетажен
близнак е било прехвърлено чрез безвъзмездна сделка - дарение, от баща им и
майката на синът им И.А.С. – неин брат и ответник, с НА 504,том 1,per.№2924,дело№ 505 от 30.11.1999 год. на
Нотариус О. *** действие - РС-Берковица. Установила, че към датата на откриване
на наследството на баща им Александър С., той не е притежавал друго недвижимо
имущество.
От
извършена справка в Община-Вършец."Местни данъци" установила, че към
момента на смъртта му баща й е притежавал и лек автомобил - марка „Рено",
модел „Меган", регистрационен номер М 69-36 ВС, придобит на името на баща
й през 2013 година. Автомобилът се ползвал след придобиването му от ответника И.С. *** и до
момента. От това движимо имущество,
стойността на което следва да се включи в наследствената маса, тя също
притежава наследствена част и има право да поиска делба.
Поради
прекъсната връзка с ответника, тя няма информация и не може да посочи друго
имущество, което да се включи в наследствената маса.
С извършването
на горепосочената сделка за дарение на притежаваната идеална част от посочения
недвижим имот - парцел и построената в него двуетажна масивна жилищна сграда от
баща й в полза на брат й е накърнено правото й да получа своята запазена част
от наследството му, което поражда правния интерес от завеждане на настоящето
дело.
Твърди, че
в хода на установяването и събирането на доказателствата по Исковата молба
установила, че е била извършена и делба на процесния подарен имот на ответника,
приключила на 25.04.2018 год., като са обособени следните имоти изключителна
собственост на ответника: Поземлен имот с площ по док.-436 кв.м.,с
идентификатор 12961.425.783 и Сграда с площ по док.-63,000 кв.м,- с
идентификатор 12961.425.783.1 - двата имота с административен адрес: гр.
Вършец, ул."Бреза" № 5А, общ.Вършец, обл. Монтана. Тази делба е
преустановила съсобствеността върху целия парцел, от който е била дарена и.ч. и
са определени нови идентификатори на имотите.
При тази
фактическа обстановка тя притежава съответната част от наследството на
починалия й баща и правото да поиска делба на наследството. Искът й за делба
обаче предпоставя преюдициално разрешение на спор за възстановяване на
запазената й част от наследството върху недвижимите имоти, които са били дарени
на ответника с посочения Нотариален акт. В наследствената маса на починалия й
баща попада 1/2 ид.част от дарения недвижим имот в гр. Вършец,
ул."Бреза" № 5А. Съответно стойността на запазената част от имота е
1/4 ид.част, тъй като баща й е оставил съпруга и две деца, съгласно чл. 29,ал.З
от ЗН. Поради това запазената й част от недвижимия имот, която иска да бъде
възстановена съставлява 1/8 ид.част от правото на собственост върху целия
недвижим имот изключителна собственост на ответника. След като бъде попълнена наследствената маса оставена от баща й, моли
да бъде извършена и делба на наследството при съответните квоти от него.
Моли да й
бъдат присъдени и направените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът И.А.С. взема становище по предявения
иск.
Счита така
предявените искове за недопустими и неоснователни. Исковете се явяват
недопустими, тъй като за ищцата е налице липса на правен интерес от водене на
делото по така предявеният иск с правно основание чл.30, ал.1 и чл.341 и сл. от ГПК. Ищцата не е обосновала правния си интерес, което е предпоставка за
допустимост и не сочи доказателства за наличието на съсобственост, за да е
допустимо производството по делба. Счита,
че иска по чл.30, ал.1 от ЗН не може да бъде съединен респ. разгледан в едно
произвдоство с иска по чл.341 и сл. от ГПК, тъй като производството по чл.341 от ГПК е специално производство
трифазно, в което страните са съделители/съсобственици на недвижим имот или
движими вещи към датата на предявяване на исковата молба. Съсобствеността
следва да е налице към датата на предявяване на исковата молба и следва да е
установена с писмени доказателства сочещи съсобственост. Наличието на института съсобственост към
датата на предявяване на исковата молба е условие за допустимост на
производството по чл.341 и сл. от ГПК. Ищцата
не представя безспорни и категорични писмени доказателства за наличието на
съсобственост респ. за притежаваните от нея идеални части, а само обективира
твърдения в насока наследствено правоприемство, което не доказва съсобственост.
За наличието на съсобственост между съделителите в производството по делба към
датата на предявяване на исковата молба съдът следи служебно. На това
основание, счита че производството следва да бъде прекратено, а така предявените
съединени искове определени като недопустими.
При хипотезата на допустимост, ответникът
счита исковете за неоснователни, тъй като недвижим имот представляващ ПИ с
идентификатор № 12961.425.783 с площ 436 кв.м., ведно с построената в този имот
двуетажна масивна жилищна сграда с идентификатор № 12961.425.783.1 със
застроена площ 63 кв.м. е изключителна
негова собственост. Имотът
пъвоначално е придобит от майка му Катинка Георгиева С., чрез дарение от нейния
баща -Георги П. Лилчев през 1977г. В
последствие след надлежна процедура по отчуждаване на имота описан в нотариален
акт от 1977г. в полза на държавата, майка му Катинка С. получава като
обезщетение за отнетото и по реда на отчуждението дарение друг недвижи имот/
процесния УПИ със задължението да построи сграда в двугодишен срок. На това
основание, майка му Катинка С. е била изключителен собственик на недвижимия
имот УПИ/дворно място към датата на придибиването му. Ищцата не е наследник на майка му Катинка С., поради което няма как да претендира запазена част от наследство респ.
съсобственост върху дворното место.
Относно
жилищната сграда: Тя също е изключителна собственост на майка му Катинка С., а
от там по силата на наследственото правоприемство и на него. Въпреки, че сградата
е строена по враме на брака на майка му с баща му Александър С., то това е
направено изцяло със средства и усилия на нейния баща Георги Лилчев. Това е видно от представените фактури за
закупени строителни материали и услуги. Баща
му Александър С. не е участвал в изграждането на жилищната страда, нито със
средства нито с труд или друг способ установяващ принос. Баща му Александър С. няма принос в
изграждането на жилищната сграда, поради което тя както и дворното място са
изключителна собственост на неговата майка Катинка С.. Дворното място е прибодобито от нея, чрез дарение от нейния баща, а
жилищната сграда е построена и изградена макар и по време на брака в режим на
СИО, но със изключителни средства и усилия на нейния баща- Георги Лилчев.
Счита, че на това основание, иска по чл.30, ал.1 от ЗН е неоснователен, а от
там недопустим и неоснователен е и иска по чл.341 и сл. от ГПК. Делба е
допустима само между съсобственици, което в настоящия случай не било така. Отделно от това при обратната хипотеза,
ищцата пак не собственик на процесния имот, тъй като този имот ответникът
владее и ползва самостоятелно, спокойно и необезспокояван от никого от 1999г.
/повече от осемнадесет години/, там е израстнал, а от 1999г., владее
самостоятелно и необезспокояван от никого. Полага грижа на добър стопанин за имота самстоятелно, заплаща дълимите
данъц и такса за имота и за този имот е нямал спорове с никого. Това обстоятелство било много добре известно
на ищцата още от 1999г. Същата знаела за извършеното в негова полза дарение на
недвижимия имот и никога приживе на баща му не се е противопоставяла на това
обстоятелство. Едва след неговата
смърт през месец февруари 2018г. започнала да проявява имуществени претенции,
под предлог че не е знаела за извършеното в негова полза дарение и за
осъществяваното от него давностно владение. Това не било така, тъй като нотариалния акт за дарение на недвижим имот
от 1999г. е вписан надлежно в службата по вписванията. Ищцата никога не плащала данъци и такси за процесния имот и никога не е
живяла в него. Същата още през
2000година е уведомявана лично от ответника, както и от други хора, че в негова
полза е извършено дарение на недвижимия имот още през 1999г. Общият им наследодател- техен баща приживе
никога не се е противопоставял на това владение предвид ясното му съзнание, че
той не е съсобственик на процесния имот и е нямал никакъв принос в
придобиването му. Владението му е
добросъвестно и е продължило в срок моногократно надвишаващ придобивния
давностен срок регламентиран в закона и продължава до сега. Ищцата от своя страна никога не е ползвала
този имот и не го е поддържала или свояла.
От доказателствата по
делото се установи и не се спори от страните, че двамата имат общ наследодател
– Александър Т.С.,***.2018 година. Последният бил техен баща, но двамата не са
едноутробни наследници.
По
време на брака си с Катинка С. – майка на ответника бил придобит процесния имот
и описаното по – горе МПС. Към момента на смъртта на С. в наследствената маса е
останал само лекият автомобил.
Ответникът
се легитимира като изключителен собственик на недвижим имот – ПИ 12961.425.783
по КК и КР на град Вършец, ведно с построената в същия имот сграда с
идентификатор 12961.425.783.1 – жилищна сграда със застроена площ от 63
квадратни метра на два етажа (идентичен с 1/2 от парцел XXIII в кв.118, пл.номер 51 по регулационния план на град Вършец,
ведно със западния двуетажен близнак) – по силата на НА 504, т.I, н.д.505/1999 година на Нотариус О. Каменов и последвала за
ПИ делба през 2018 година. Основанието за придобиване на собствеността му е
дарствено разпореждане, извършено от родителите му Александър и Катинка.
Праводателите на ответника придобили имота по време на брака си, за който факт
между страните липсва спор. Спорен е въпросът дали по отношение на него е
приложим режимът на СИО, за да може да бъде коментиран в последствие и въпросът
за приложението на чл.30, ал.1 ЗН.
В
хода на производството се установи, че ПИ, върху който е построена жилищната
сграда е придобит от Катинка С. еднолично, без към него да са приложими
разпоредбите на СИО. През 1977 година С. е получила дарение на недвижим имот от
своя баща Георги Лилчев (НА 83, н.д.126/1977 година). След реализирана
процедура по отчуждаване, през 1978 година Катинка С. получила процесния имот
като обезщетение за отчуждения(заедно с трето лице). Именно в този имот е
построена двуетажната сграда – западен близнак и сградата е построена по време
на брака й с починалия наследодател на страните в настоящото производство.
Съгласно приложимата към спорния момент норма на СК, правата върху вещи,
придобити по време на брака с общи средства, принадлежат на общо на двамата
съпрузи в режим на СИО. Установяването на по – голям принос или на
трансформация на лични средства в настоящото производство на първо място е
недопустимо, а на следващо не би могло да бъде реализирано от ответника, тъй
като той не разполага с възможност да реализира чужди права – на преживялата
съпруга Катинка. С оглед на това се явяват неотносими ангажираните от ответника
доказателства, насочени към установяване на факта, че наследодателят му не е
участвал нито с труд, нито със средства в изграждането на жилищната сграда.
По
разбиране на настоящия състав за иска по чл.30, ал.1 ЗН е ирелевантно
направеното възражение, че ответникът придобил имота и по давност, като владял
имота непрекъснато и необезпокоявано от момента на дарението му през 1999
година и до момента. Този факт не отменя акта на дарствено разпореждане, в
резултат на което, ако не е налице имущество, което да удовлетвори запазената
част на ищцата, следва да бъде редуцирано. Давността
по чл.79 ЗС е способ за придобиване на вещни права в случаите когато
собственикът не ги упражнява, а фактически тяхното съдържание в определения от
закона период от време се упражнява от трето лице-владелец. Основен принцип в
правото е, че придобивна давност не тече спрямо лице, което не може да защити
правото си на собственост. Този принцип защитава само собственик, който поради
обективни обстоятелства не може да упражнява и защитава правото си, но не и
трети лица, които биха могли да придобият права върху същия имот чрез
упражняване на субективно потестативно право. При дарение на недвижим имот
собствеността преминава по силата на гражданскоправната сделка от дарителя към
надарения. Ако с това дарение е накърнена запазената част на наследник със
запазена част, за последния в момента на откриване на наследството на дарителя
възниква правото да поиска възстановяването й чрез намаляване на дарението. По
отношение на това лице давността не тече до момента на откриване на
наследството (в тази връзка Р 150/25.11.2016г. по гр.д.1818/2016 на II г.о. на ВКС).
Съгласно
чл. 28, ал. 1 ЗН когато наследодателят остави низходящи, родители или съпруг,
той не може със завещателни разпореждания или чрез дарение да накърнява онова,
което съставлява тяхна запазена част от наследството. С иска по чл.30, ал.1 ЗН се цели
възстановяване на запазената част от наследството, когато тя е накърнена с
безвъзмездни разпореждания на наследодателя – дарения или завещания. Когато
прецени, че този иск е основателен, съдът пристъпва към извършване на
намалението на безвъзмездните разпореждания по правилата на чл.32-чл.36 ЗН. Материалноправно
легитимирани лица по тази претенция са наследникът с право на запазена част и
лицето /лицата/, което е облагодетелствано от извършената безвъзмездна
разпоредителна сделка от наследодателя, съответното – неговите правоприемници.
Законът не ограничава възможността на всяко дееспособно лице да се разпорежда в
полза на трето лице с конкретно свое имущество или изцяло с онова, което
притежава, но в случаите на безвъзмездни разпореждания – дарения или завещания
– брани правата на наследниците със запазена част по чл. 28, ал. 1 ЗН, като
именно чрез иска по чл. 30, ал. 1 ЗН им гарантира възможността да получат онази
част от имуществото на наследодателя или нейната равностойност, която е
определена като тяхна запазена част. За да се установи дали дарствените
разпореждания накърняват запазената част на ищците е необходимо да се образува
и съответно остойности наследствена маса съобразно условията на чл. 31 ЗН. Тази
маса следва да се образува от всички имущества, които са принадлежали на
наследодателя в момента на смъртта му, като се извадят задълженията на
наследството, включително и увеличението на наследството по чл. 12, ал. 2 ЗН
(което по същността си също е задължение). Към тази маса мислено се прибавят и
даренията, с изключение на обичайните такива, според тяхното положение по време
на подаряването и според стойността им по време на откриването на наследството
– за недвижимите имоти и по време на подаряването – за движимите вещи.
В конкретния случай се установява, че
към момента на смъртта си наследодателят на страните е притежавал като актив единствено
лек автомобил. Стойността на автомобила към момента на откриване на
наследството е 1 230.00 лева. Стойността на недвижимия имот е 40 032.00
лева, а само на построената жилищна сграда – 34 512. Не е установено в
производството наследодателят да е имал пасиви. Стойността на разполагаемата и запазената част се определя по правилата на
чл. 28 и чл. 29 ЗН и съобразно броя на наследниците със запазена част.
Преценява се дали наследникът със запазена част може да получи от останалия в
наследството чист актив /без заветите и даренията/ имущество на стойност
съответстваща на стойността на запазената му част. Ако това имущество е на
по-малка стойност, то е налице накърнение на запазената част, която подлежи на
възстановяване. Възстановяването се извършва в натура по правилата на чл. 32 –
чл. 35 ЗН в зависимост от вида, броя и времето на извършване на безвъзмездните
разпореждания или чрез парично допълване на запазената част в случаите на чл.
36 ЗН. В конкретния случай
наследодателят е оставил низходящи наследници - страните в производството и
преживяла съпруга. В този случай запазената част от наследството за всеки от тях
е по 1/4 (арг.чл.29, ал.3, предл.последно ЗН). Остойностяването на тази част е
се равнява на 4 314 лева (половината от къщата е била собственост на
майката на ответника). Видно е, че останалото към момента на смъртта имущество
е крайно недостатъчно за удовлетворяване на накърнената част на ищцата. Ето
защо и предявеният иск по чл.30, ал.1 ЗН се явява основателен.
Общият принцип, на който са основани разпоредбите на чл.32 – чл.36 ЗН, е получаването в натура на запазената част от
наследството, съответно – задържане в натура на разполагаемата част. Когато в
резултат на уважаването на иска по чл.30, ал.1 ЗН се наложи частично отменяване
на завещание или дарение по отношение на една неделима вещ, възможностите са
две – или намалението да се извърши в дробна част, само по правилата на чл.32-34
ЗС, при което ще възникне съсобственост между ищеца и ответника, или прилагане
правилата на чл.36, ал.1 или ал.2 ЗН, които целят избягването на
съсобствеността, а оттам и на последващата делба на вещта. Едновременното
намаление в дробна част и връщане на същата вещ в наследството е недопустимо,
тъй като това би довело до противоречив диспозитив.
Разпоредбите на чл.36, ал.1 и ал.2 ЗН
уреждат начина на намаляване на завет или дарение на неделим недвижим имот.
След извършване на съпоставка между стойността на имота и стойността на
разполагаемата част се решава дали този имот да се върне в наследството или да
бъде задържан от заветника или надарения. Целта на текстовете е да се избегне
извършване на намалението чрез отделяне на идеална част от имота и създаването
на съсобственост между ищеца и ответника, а оттам и евентуалната публична
продан на имота.
Съгласно чл. 36 от ЗН когато предмет на завета или дарението е
недвижим имот и отделянето на част от него, за да се допълни запазената част на
наследника, не може да стане удобно, в случай че стойността на завещания или подарения
имот, пресметната съгласно чл. 31 ЗН, надвишава с повече от ¼
разполагаемата част, имотът остава изцяло в наследството, а заветникът или
надареният получават стойността на разполагаемата част. Ако не е надвишена 1/4
заветникът или надареният може да задържи целия имот и да възмезди наследника с
пари според цената по време на намаляването.
С оглед гореизложеното, настоящият състав намира, че
извършеното в полза на ответника дарение следва да бъде намалено със сумата от
4 134.00 лева, а имотът да остане в патримониума му. При това положение,
между страните в производството не се създава съсобственост, поради което и
обусловеният иск за делба следва да бъде отхвърлен. Между страните се създава
единствено облигационно задължение.
При такъв изход на
делото ответникът следва да заплати на ищцата направените в производството
разноски в размер на 350.00 лева и да заплати в полза на БРС дължимата ДТ и
деловодни разноски.
По гореизложените мотиви СЪДЪТ
Р Е
Ш И :
НАМАЛЯВА
дарението на еднофамилна
жилищна сграда с идентификатор 12961.425.783.1, построена в поземлен имот с
идентификатор с 12961.425.783 по КК и КР на град Вършец в полза на И.А.С., с ЕГН **********
***, извършено с НА №504, том І, дело № 505, Рег. № 2924 от 30.11.1999 г. на Нотариус
О. Каменов със сумата от 4 134.00 лева.
ПОСТАНОВЯВА дарената еднофамилна жилищна сграда с
идентификатор 12961.425.783.1, построена в поземлен имот с идентификатор с
12961.425.783 по КК и КР на град Вършец ДА ОСТАНЕ в полза на И.А.С.,
с ЕГН ********** *** , като последният дължи на С.А.С., с ЕГН ********** *** за
плащане на сумата от 4 134.00 лева.
ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за делба
на ПИ идентификатор с 12961.425.783 по
КК и КР на град Вършец, ведно с
построената в него еднофамилна жилищна сграда с идентификатор 12961.425.783.1,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА И.А.С., с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на С.А.С., с ЕГН ********** *** направени
в производството разноски в размер на 350,00 лева.
ОСЪЖДА И.А.С., с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ в бюджета
на съдебната власт по сметка на БРС 115,36 лева държавна такса, както
и 300,00 лева деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред МОС в
двуседмичен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :