РЕШЕНИЕ
№ 161
гр. Харманли, 17.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ДВАНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти септември през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Ива Т. Гогова
при участието на секретаря Антония Хр. ТЕ.а
като разгледа докладваното от Ива Т. Гогова Гражданско дело №
20245630100402 по описа за 2024 година
Предявен е положителен установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.79 ал.1 от
ЗС.
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Ф. М. О., ЕГН
**********, от с.Шишманово, общ.Харманли, против Община Харманли, ......, пл.
„.....
Ищецът твърди, че с писмен договор от 12.11.1996г. придобил правото на
собственост от ХДК върху имот с планоснимачен № 188/ сто осемдесет и осем/ по плана на
с. Шишманово община Харманли, от който имот в регулационния план на с. Шишманово
одобрен със зап. №5/08.01.1991г. били образувани парцел II-188, урегулиран от 1000,
застроен със стопански постройки и парцел III – 188, урегулиран от 1140 кв.м., ведно с
построената в него жилищна сграда, които парцели били в квартал 31, при съседи: от две
страни улици, ТС и част от имот № 188 извън регулация, която част била с площ от 3000
кв.м.
Ищецът твърди, че праводателят му закупил имота през 1940 г. от Лечо Сидеров
Тонев и го владял като свой до продажбата му през 1996г. Имотът, представляващ дворно
място, попадащ в регулацията, и този извън регулацията били оградени с обща ограда и сега
се владеел в границите каквито били по време на покупката на 12.11.1996 г., нямало
изградена ограда между двете части - тази в регулацията и тази извън регулацията.
Ищецът сочи, че с решение по гражданско дело № 66 по описа на Районен съд
Харманли от 23.04.2007 г. бил прекратен брака му със съпругата му ЗЮ О. и било одобрено
1
споразумението по чл. 101 от СК, съгласно което той ставал изключителен собственик на: 1.
УПИ II -188, с площ от 980 кв.м. в квартал 31 по плана на с. Шишманово област Хасково,
одобрен със зап. № 5/1991 г., застроен със стопански постройки, при граници: от две страни
улици, собствен УПИ III-188 и собствена нива; 2. УПИ III – 188, с площ от 1120 кв.м. в
квартал 31 по плана на с. Шишманово, област Хасково, одобрен със зап. № 5/1991г., застроен
и незастроен, ведно с построената в него жилищна сграда, при граници: улица, собствен
УПИ II -188, собствена нива, и имот на н-ци Димо Сидеров.
Ищецът твърди, че с нотариален акт за право на собственост върху недвижими
имоти, признато по обстоятелствена проверка № 151 том IX дело № 9383 дело № 1602/2007
г., издаден от Мария Динева нотариус № 419, вписан в службата по вписванията вх. Рег. №
3180 от 17.10.2007 г. акт № 71 том XII дело № 2486/2007 г. стр. 214, бил признат за
собственик по давностно владение и споразумение по чл. 101 от СК по гр. № 66/2007 г.
върху следните недвижими имоти: 1. Урегулиран поземлен имот II -188, с площ от 1015
кв.м., в квартал 31 по плана на с. Шишманово, област Хасково, одобрен със зап. № 5/1991 г.,
застроен със стопански постройки, при граници: от две страни улици, собствен УПИ III -188
и собствена нива; 2. Урегулиран поземлен имот III – 188, с площ от 1166 кв.м., в квартал 31
по плана на с. Шишманово, област Хасково, одобрен със зап. № 5/1991 г., застроен и
незастроен, ведно с построената в него жилищна сграда, при граници: улица, собствен УПИ
II -188, собствена нива и имот на н-ци Димо Сидеров.
Ищецът посочва, че във връзка с деклариране на изградения в имота кладенец
установил, че по силата на закона, а именно: протоколно решение от 24.04.2017 г. по реда на
чл. 19 ал. 2 от ЗСПЗЗ, одобрено със заповед № 98 от 27.04.2017 г. на директора на областна
дирекция „Земеделие” — Хасково за землище с. Шишманово под № 37 е записан имот 750, с
площ от 3,378 дка като земя общинска собственост на основание чл. 19 ал. 1 ЗСПЗЗ, с начин
на трайно ползване — др. вид тер. със сел. характер, т.е. към настоящия момент частта от
имот пл. № 188 извън регулацията на с. Шишманово е записана като собственост на
общината по силата на чл. 19 ал. 1 от ЗСПЗЗ. Частта от имот пл. № 188, извън регулацията
на с. Шишманово по кадастралната карта и кадастралните регистри одобрени със зап. № РД-
18-349/06.02.2018 г. на изпълнителния директор на АГКК представлявала поземлен имот с
идентификатор 83377.95.750, адрес на поземления имот: с. Шишманово, местност „До
гробето“, с площ от 3378 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин
на трайно ползване: за друг вид застрояване, предишен идентификатор — няма, номер по
предходен план - 000750, при съседи: поземлен имот с идентификатор 83377.95.749;
поземлен имот с идентификатор 83377.95.116; Поземлен имот с идентификатор
83377.95.752; населено място на с. Шишманово - 83377.888.9901. Поради този факт се
породил у него правният интерес от образуване на настоящето дело.
Ищецът твърди, че от момента на придобиване правото на собственост на
12.11.1996г. и до настоящия момент владял и своил явно, спокойно, несъмнително и
непрекъснато като свой собствен имот поземлен имот с идентификатор 83377.95.750, като
давностното владение продължило повече от 10 години. Към това владение се прибавяло и
2
владението на предишния собственик ХДК, както и на неговия праводател.
Поземлен имот с идентификатор 83377.95.750 и Урегулиран поземлен имот II-188, с
площ от 1015 кв.м. в квартал 31 по плана на с. Шишманово, застроен със стопански
постройки, както и Урегулиран поземлен имот III-188, с площ от 1166 кв.м. в квартал 31 по
плана на с. Шишманово, област Хасково, ведно с построената в него жилищна сграда, били
оградени в общо дворно място при граници: от две страни улици, поземлен имот с
идентификатор 83377.95.749; поземлен имот с идентификатор 83377.95.116; поземлен имот
с идентификатор 83377.95.752. Имотът с пл. № 188 бил ограден и границите му били видни
и непроменени повече от 80 осемдесет години.
Ищецът посочва, че никога не му била отнемана нито юридическата, нито
фактическата власт върху имота. Процесния имот винаги бил частна собственост – негов и
на неговия продавач ХДК, никога не бил влизал в ТКЗС и не бил отчуждаван, никога не
бил земеделска земя от фонда на ТКЗС и ДПФ. Имотът никога не бил мера или пасище, а
винаги бил част от дворното му място.
Ищецът сочи, тъй като, имотът никога не бил отчуждаван, одържавяван или отнеман
на друго основание, то за него не важала забраната по чл. 86 ал. 1 от Закона за собствеността
нито по чл. 5 ал.2 от ЗВСОНИ, нито забраната по чл. 10 ал. 13 от ЗСПЗЗ, а и не следвало
спрямо него да се прилага разпоредбата на чл. 19 от ЗСПЗЗ, тъй като в приложното му поле
попадали само земеделски земи, които подлежали на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но
не били заявени за възстановяване в предвидения в закона срок. Ако имотът не бил включен
в ТКЗС и не подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, общината не можела да
придобие правото на собственост по реда на чл. 19 от ЗСПЗЗ.
Поради това моли да се постанови РЕШЕНИЕ, с което да се признае за установено по
отношение на Община Харманли, че Ф. М. О. ЕГН ********** от с. Шишманово, община
Харманли, област Хасково е собственик по давностно владение на недвижим имот, който е
придобил по силата на договор за покупко-продажба от 12.11.1996г., а именно: Поземлен
имот с идентификатор 83377.95.750 /осемдесет и три хиляди триста седемдесет и седем
точка деветдесет и пет точка седемстотин и петдесет/ по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със зап. № РД-18349/06.02.2018г. на изпълнителния
директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри,
засягащо поземления имот - няма данни за изменение, адрес на поземления имот: с.
Шишманово местност „До гробето”, с площ от 3378 кв.м. /три хиляди триста седемдесет и
осем квадратни метра/, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на
трайно ползване : за друг вид застрояване, предишен идентификатор — няма, номер по
предходен план - 000750, при съседи: поземлен имот с идентификатор 83377.95.749;
поземлен имот с идентификатор 83377.95.116; поземлен имот с идентификатор
83377.95.752; населено място на с. Шишманово - 83377.888.9901.
Моли да се присъдят и разноските по делото.
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от страна
на ответника Община Харманли.
3
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
На 12.11.1996г. е сключен писмен договор за покупко-продажба, по силата на който
Христо Костов продал на ищеца Ф. О. собствения си недвижим имот, а именно имот с
планоснимачен № 188 / сто осемдесет и осем/ по плана на с. Шишманово, община
Харманли, от който имот в регулационния план на с.Шишманово, одобрен със зап.
№5/08.01.1991г. били образувани парцел II-188, урегулиран от 1000 кв.м., застроен със
стопански постройки, и парцел III – 188, урегулиран от 1140 кв.м., ведно с построената в
него жилищна сграда, които парцели били в квартал 31, при съседи: от две страни улици, ТС,
и част от имот № 188 извън регулация, с площ от 3000 кв.м.
С влязло в сила Решение по гр.д.№66/2007г. по описа на РС-Харманли по взаимно
съгласие е прекратен гражданският брак между ищеца Ф.Оман и З.О., утвърдено е
споразумение по чл.101 от СК (отм.), съгласно което ищецът Ф.О. е изключителен
собственик на Урегулиран поземлен имот II -188, с площ от 1015 кв.м., в квартал 31 по плана
на с. Шишманово, област Хасково, одобрен със зап. № 5/1991 г., застроен със стопански
постройки, при граници: от две страни улици, собствен УПИ III -188 и собствена нива и на
Урегулиран поземлен имот III – 188, с площ от 1166 кв.м., в квартал 31 по плана на с.
Шишманово, област Хасково, одобрен със зап. № 5/1991 г., застроен и незастроен, ведно с
построената в него жилищна сграда, при граници: улица, собствен УПИ II -188, собствена
нива и имот на н-ци Димо Сидеров.
С нотариален акт за право на собственост върху недвижими имоти, признато по
обстоятелствена проверка № 151, том IX, дело № 9383, дело № 1602/2007 г., издаден от
Мария Динева, нотариус № 419, вписан в службата по вписванията вх. рег. № 3180 от
17.10.2007 г., акт № 71, том XII, дело № 2486/2007г, ищецът Ф.О. бил признат за собственик
по давностно владение и споразумение по чл. 101 от СК по гр. № 66/2007 г. върху следните
недвижими имоти: 1. Урегулиран поземлен имот II -188, с площ от 1015 кв.м., в квартал 31
по плана на с. Шишманово, област Хасково, одобрен със зап. № 5/1991 г., застроен със
стопански постройки, при граници: от две страни улици, собствен УПИ III -188 и собствена
нива; 2. Урегулиран поземлен имот III – 188, с площ от 1166 кв.м., в квартал 31 по плана на
с. Шишманово, област Хасково, одобрен със зап. № 5/1991 г., застроен и незастроен, ведно с
построената в него жилищна сграда, при граници: улица, собствен УПИ II -188, собствена
нива и имот на н-ци Димо Сидеров
Видно от представената скица №15-235332 от 09.03.2024г. на СГКК-Хасково,
процесният недвижим имот с идентификатор 83377.95.750, находящ се в местността „До
Гробето“, с.Шишманово, общ.Харманли, с площ 3378 кв.м., е записан като земи по чл.19 от
ЗСПЗЗ. В подкрепа на горното е и представеното Приложение №1 от протоколно решение
№1/24.04.2017г. относно земите-общинска собственост на основание чл.19 ал.1 от ЗСПЗЗ,
сред които и имот №750, с площ 3.378 кв.м.
Съгласно Удостоверение №РД-10-22-1 от 11.04.2024г. от ОСЗ-Харманли, ищецът Ф.О.
4
няма подадено заявление за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи
по ЗСПЗЗ на територията на общ.Харманли.
Съгласно заключението по назначената съдебно-техническа експертиза двата
парцела, описани в договора за покупко-продажба от 12.11.1996 г. са идентични с двата
УПИ, описани в нотариален акт № 151, том IX, дело № 9383, дело № 1602/2007 г., издаден от
Мария Динева, нотариус № 419. Според вещото лице имот с планоснимачен номер 188 по
КиРП от 1991 година е ограден от всички страни с трайни огради - от запад с масивна
тухлена ограда, а от север, изток и юг - с полумасивна ограда - телена мрежа, поставена на
бетонови колове. По северната, източната и южната граници на имота има израстнали
единични дървета. В заключението е отразено също, че между УПИ II-188, УПИ III-188 в кв.
31 по КиРП от 1991 година и поземлен имот с ид. 83377.95.750 по КККР няма огради.
Площта на целия имот с планоснимачен номер 188 според експертизата е 5616 кв.м.
Оградената площ, съответстваща на поземлен имот с ид. 83377.95.750, е 3378 кв.м. Вещото
лице е посочило още, че поземлен имот с ид. 83377.95.750 не е бил обект на реституционни
процедури, не е бил отнеман, не е бил заявяван за възстановяване, не е бил одържавяван, не
е бил отчуждаван, не е бил възстановяван. Съгласно експертизата за поземлен имот с ид.
83377.95.750 няма издаден Акт за общинска собственост.
Вещото лице в констативната част на заключението си е отразило, че на КиРП на село
Шишманово, одобрен със Заповеди № 88 и № 583 от 1929 г., процесният недвижим имот ( с
планоснимачен номер 188 по плана от 1991 г. ) е нанесен като дворно място с планоснимачен
номер 191. За западната част от дворното място, попадаща в регулационните граници на
населеното място, е отреден парцел I-191 в квартал 49. Източната, по - голяма част от
дворното място попада според експерта извън регулационните граници на населеното място,
като в разписния лист към плана нямало вписано име на собственик за имота.
Вещото лице е констатирало също, че на КиРП на село Шишманово, одобрен със
Заповед №5 от 1991 година, процесният недвижим имот е нанесен като дворно място с
планоснимачен номер 188, с площ 5616 кв.м. За западната част от дворното място, попадаща
в регулационните граници на населеното място, са отредени парцел II-188 ( с площ 1015 кв.м
) и парцел III-188 ( с площ 1166 кв.м ) в квартал 31 ( напълно идентични с парцел I-191 в
квартал 49 по плана от 1929 г. ). Източната, по - голяма част от дворното място, с площ 3378
кв.м, попада извън регулационните граници на населеното място. В разписния лист към
плана вещото лице е установило, че е вписано името ХДК, впоследствие зачертано и
записано името Ф. М. О. - НА 151 / 2007 г. Според заключението дворно място с
планоснимачен номер 188 по плана от 1991 г. е идентично с дворно място с планоснимачен
номер 191 по плана от 1929 г.
В експертизата е посочено също, че на плана за земеразделяне на землище с.
Шишманово, впоследствие КВС ( карта на възстановената собственост) е нанесен поземлен
имот с номер 000750, с площ 3378 кв.м, вид територия - фонд населени места, начин на
трайно ползване - друг вид терени със селищен характер, местност „До гробето“, начин на
възстановяване - съществуваща собственост преди възстановяване, вид собственост -
5
стопанисвано от общината, собственик - земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ. А на кадастралната карта
и кадастралните регистри на село Шишманово е нанесен ПИ с ид. 83377.95.750, с трайно
предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - за друг вид
застрояване, местност „До гробето“, площ 3378 кв.м, вид собственост - стопанисвано от
общината, собственик - земи по чл.19 от ЗСПЗЗ, предишен идентификатор - няма, номер по
предходен план - 000750. Вещото лице е установило, че процесният имот с идентификатор
83377.95.750 по КККР ( с площ 3378 кв.м ), е идентичен с тази част от дворно място с
планоснимачен номер 188 по плана от 1991 г. ( с площ 3378 кв.м ), която попада извън
регулационните граници на населеното място.
От събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Господин
Петков и Ахмед Мустафа се установява, че ищецът Ф.О. закупил процесният имот, с площ
от над 5 дка от Христо Демирев. Свидетелят сочи, че имотът е в края на с.Шишманово,
както и че е ограден и че в него има къща и навес. Съгласно гласните доказателства, откакто
го е закупил, само ищецът владеел този имот и никой не е проявявал претенции досежно
него. Свидетелите посочват граници на имота и потвърждават, че в него живее ищецът,
който го обработвал повече от 20 години. Същите знаят именно ищецът като собственик на
процесния имот, в който имало и засадени дървета и зеленчуци.
Така събраните по делото гласни доказателства съдът кредитира с доверие като
непротиворечиви, вътрешно убедителни, логични и последователни, неопровергани от
доказателства в обратна насока, поради което възприема същите като достоверно
отразяващи действителното фактическо положение по делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявеният положителен установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1
от ЗС е допустим. Съществува правен интерес от предявяване на иска предвид оспорването
на претендираното от ищеца право на собственост от страна на ответника съгласно данните
в представената скица №15-235332 от 09.03.2024г. на СГКК-Хасково и депозираното от
ответника становище по делото.
В тежест на ищеца е провеждане на главно и пълно доказване на следните
юридически факти: своята активна материалноправна легитимация като собственици на
спорния имот, пасивната материалноправна легитимация на ответника, като оспорващ
правата им, както и същите следва да установят по пътя на пълното и главно доказване
осъществяването на всички елементи от придобивния способ, на който се позовава –
придобивна давност, но не и липсата на пречки за настъпването на вещноправните му
последици.
Във връзка с подлежащия на установяване факт на владение като обективен елемент
от придобния способ придобиване по давност, съдът трябва да изследва и обстоятелството
дали за периода на упражняване на владението не е налице законова забрана за придобиване
на собствеността върху имота на това основание. Такава забрана е въведена с нормата на
чл.86 от ЗС, според която не може да се придобие по давност вещ, която е социалистическа
6
собственост, а впоследствие - държавна или общинска собственост /съгласно трайната
съдебна практика - Решение №224/ 27.04.2009 г. по гр. д. № 1491/2008 г., ІІ гр. отд. на ВКС,
забраната на чл.86 ЗС е приложима и по отношение на земите със статут на кооперативно
земеползване/. Давността за придобиване на държавни и общински имоти също е спряна
съгласно пар.1 от ДР на ЗДЗС, считано от 31.05.2006 г. до 31.12.2022г. (ДВ, бр.7, в сила от
31.12.2017г.). Такива забрани се съдържат още в чл.29, т.4 от ЗСГ (отм.), както и в чл.5, ал.2
от ЗВСВОНИ, касаещ само имоти, които се възстановяват по реда на този закон или по реда
на ЗСПЗЗ.
По отношение на горепосочените законови забрани за придобиване по давност съдът
счита, че по делото не са налице данни процесният имот някога да е бил държавна или
общинска собственост, или земя със статут на кооперативно земеползване, поради което не
са съществували законови пречки за придобиването му по давностно владение. Няма
никакви доказателства по делото процесният имот да е бил одържавен по реда на чл.12 ЗСГ.
Освен това липсват и каквито и да е доказателства по делото, че имотът е бил земеделска
земя, включена в ТКЗС или друго подобно образование. Страните не твърдят такива факти, а
и ответникът не представя такива доказателства, които да изключат правата на ищеца, което
е в негова доказателствена тежест (Решение №21/04.02.2011г. по гр.д. №1327/2009г., 2-ро г.о
на ВКС – „При предявен иск за установяване принадлежността на правото на собственост
върху недвижим имот страната, която оспорва правата на предявилото иска лице,
позовавайки се на свои собствени права или навеждайки доводи за наличие на пречка за
осъществяване на твърдяното от ищеца придобивно основание, носи по правилата на чл. 127
ГПК (отм.), респ. чл. 154 ГПК, обн. ДВ. бр. 59/2007 г., тежестта да докаже осъществяването
на основанието, на което твърди, че е придобила спорното право, респ. наличието на пречки
за осъществяване придобивното основание на ищеца, т.е. да докаже правоизключващите или
правопогасяващите си възражения. Ако ответникът твърди, че ищецът не може да придобие
по давност правото на собственост върху един имот по причина, че този имот попада в
приложното поле на чл. 19 ЗСПЗЗ, негова е тежестта да докаже, че имотът е бил включен в
ТКЗС или отнет или одържавен в някоя от хипотезите на чл. 10 ЗСПЗЗ, т. е. че е подлежал на
възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Ищецът не носи доказателствената тежест да установи
обстоятелството, че имотът не е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, респ. че не
са били налице предпоставките за издаване на акт за общинска собственост, след като такъв
акт по делото не е бил представен. В същия смисъл решение № 798/16.11.2010 г. по гр. д. №
3303/2008 г. на I ГО на ВКС.
По делото липсват доказателства имотът да е бил коопериран по силата на
членствено правоотношение, да е бил одържавяван - например съгласно чл.12, ал.2 от ЗСГ
(отм.), да е бил отнеман фактически, предвид което същият е запазил статута си на частна
собственост и е владян в реални граници, поради което следва да се приеме, че такъв имот
не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и следователно липсва и основание да бъде
включен във фонда на земите по чл.19 от ЗСПЗЗ и да се счита за общинска собственост
(Решение № 12 от 13.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 3594/2008 г., IV г. о., ГК Определение №
7
142/08 г. на ІІ гр. отд. на ВКС).
Това се доказва и от неоспореното заключение по приетата съдебно-техническа
експертиза, видно от което поземлен имот с ид. 83377.95.750 не е бил обект на
реституционни процедури, не е бил отнеман, не е бил заявяван за възстановяване, не е бил
одържавяван, не е бил отчуждаван, не е бил възстановяван.
С оглед всичко изложено дотук следва да се приеме, че давността остава допустима
като придобивен способ по отношение на земеделски земи, които не са били реално отнети
от собствениците им. Спрямо земите, които са изключени от приложното поле на ЗСПЗЗ,
какъвто е и настоящия случай, не се прилага и разпоредбата на чл.5 ал.2 от ЗВСОНИ, според
която изтеклата придобивна давност за имоти, собствеността върху които се възстановява по
този закон или по ЗСПЗЗ, не се зачита и започва да тече от влизането на разпоредбата в сила
- 22.11.1997г. Такива имоти няма пречка да бъдат придобити по давност, което важи и за
процесния имот, доколкото не се установи същият да е бил и държавна или общинска
собственост, поради което и забраната за придобиване по давност, регламентирана в чл.86 от
ЗС също не важи.
В случая, съгласно неопроверганите и кредитирани с доверие показания на
свидетелите Господин Петков и Ахмед Мустафа, се установява, че ищецът е придобил
собствеността върху имота чрез неформален договор за продажба през 1996г., поставящ
началото на неговото давностно владение, тъй като от този момент насетне и досега ищецът
О.Ф. владее имота като свой собствен. Свидетелите, познаващи процесния имот от няколко
десетилетия, потвърждават, че именно той е упражнявал фактическа власт върху него явно,
необезпокоявано и непрекъснато повече от 20 години, без предявявани от други лица досега
собственически претенции спрямо него. Подробно описват имота в параметрите, в които е
бил закупен с писмения договор за продажба през 1996г. като имот с обща площ повече от 5
дка, ведно с построените в него къща и навес, който имот бил ограден и се обработвал от
ищеца чрез засаждане на дървета и зеленчуци.
Имайки предвид гореизложеното и отчитайки липсата на законови пречки за
придобиване на имота по давност, съдът счита, че от събраните по делото непротиворечиви
и неопровергани гласни доказателства по безспорен начин се доказа обективният елемент
(corpus) на оригинерния придобивен способ по чл.79 от ЗС – придобиване по давност.
От гласните доказателства по несъмнен начин се потвърди наличието и на
субективния елемент на придобиването по давност (animus), доколкото се установи, че
ищецът Ф. счита имота за свой собствен, а не го владее за другиго, като е демонстрирал това
и пред свидетелите Петков и Мустафа, които също знаят имота като негова собственост.
Също така от ответника не се ангажираха доказателства, опровергаващи презумпцията на
чл.69 от ЗС, съгласно която се предполага, че владелецът държи веща като своя, докато не се
докаже, че я държи за другиго. Следователно доказа се, че ищецът държи имота като свой
собствен, а не го държи за другиго.
В подкрепа на така установените факти са и данните, съдържащи се разписния лист
към плана, за който вещото лице в експертното си заключение е установило, че е вписано
8
името ХДК, впоследствие зачертано и записано името Ф. М. О. - НА 151 / 2007 г.
Безспорно доказано по делото, съгласно приетата съдебно-техническа експертиза, е и
че процесният имот с идентификатор 83377.95.750 по КККР ( с площ 3378 кв.м ), е
идентичен с тази част от дворно място с планоснимачен номер 188 по плана от 1991 г. ( с
площ 3378 кв.м ), която попада извън регулационните граници на населеното място на
с.Шишманово, общ.Харманли и която част е закупена от ищеца Ф.О. с писмения договор за
продажба от 12.11.1996г., поставящ началото на давностното му владение върху нея.
Предвид установеното и доказано по делото давностно владение върху имота от
страна на ищеца О.Ф., изразяващо се в продължило повече от десет години явно,
непрекъснато и необезпокоявано упражняване на фактическата власт върху него, при това с
намерение за държане на имота като свой собствен съгл. чл.79 от ЗС и чл.68, ал.1 от ЗС,
съдът следва да приеме за доказано придобиването правото на собственост върху имота на
основание давностно владение.
По изложените по-горе съображения съдът намира, че предявеният установителен
иск се явява основател и доказан и като такъв следва да бъде уважен.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва да
се присъдят и направените по делото разноски в размер на общо 1577.81 лв. за държавна
такса, възнаграждение за вещо лице и адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на ответника Община Харманли,
ЕИК/Булстат:..., с адрес гр.Харманли, пл. „Възраждане” №.., представляван от Кмета Мария
Иванова Киркова, че ищецът Ф. М. О., ЕГН: ********** от с. Шишманово, община
Харманли, област Хасково е собственик, на основание давностно владение, на Поземлен
имот с идентификатор 83377.95.750 по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със заповед № РД-18-349/06.02.2018г. на изпълнителния директор на АГКК,
последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления
имот - няма данни за изменение, адрес на поземления имот: с. Шишманово, местност „До
гробето”, с площ от 3378 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана,
начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, предишен идентификатор - няма, номер
по предходен план - 000750, при съседи: поземлен имот с идентификатор 83377.95.749;
поземлен имот с идентификатор 83377.95.116; поземлен имот с идентификатор 83377.95.752
и 83377.888.9901.
ОСЪЖДА ответника Община Харманли, Булстат:...., с адрес гр.Харманли, пл.
„Възраждане” №..., представляван от Кмета Мария Иванова Киркова, на основание чл.78,
ал.1 от ГПК, да заплати на ищеца Ф. М. О., ЕГН: ********** от с. Шишманово, община
9
Харманли направените по делото разноски в размер на общо 1577.81 лв. за държавна такса,
възнаграждение за вещо лице и адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд- Хасково в
14-дневен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Харманли: _______________________
10