Определение по дело №1311/2019 на Районен съд - Девня

Номер на акта: 2303
Дата: 3 декември 2019 г. (в сила от 11 декември 2019 г.)
Съдия: Димо Венков Цолов
Дело: 20193120101311
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 септември 2019 г.

Съдържание на акта

П Р О Т О К О Л

 

 

гр. Девня, 03.12.2019 г.

 

ДЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМО ЦОЛОВ

 

при протоколист Светла Горчева, сложи за разглеждане гр. дело1311/2019 г. по опис на РС Девня, докладвано от председателя.

 

След спазване разпоредбата на чл.142, ал.1 ГПК, при именното повикване в 11:00 часа се явиха:

Ищецът Й. Д., редовно призован чрез адв. Ж., явява се лично и с адв. Ж., редовно упълномощен.

За ответника „ДИ СИ ТРАНС” ООД гр. Девня, редовно призован чрез управител С. И., представлява се от адв. И., редовно упълномощен.

 

ПО ХОДА НА ДЕЛОТО

 

Адв. Ж.: Да се даде ход на делото.

Адв. И.: Да се даде ход на делото.

 

Съдът счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, предвид на което

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

 

Съдът пристъпва към изясняване на спора от фактическа страна, като дава възможност на страните, ако желаят да пояснят и допълнят фактическите си твърдения.

 

Адв. Ж.: Нямам нови фактически твърдения.

Адв. И.: Нямам нови фактически твърдения.

 

Съдът пристъпва към доклад на делото:

Предявени са искове с правно основание по чл.128, т.1 и т.2 и чл.224, ал.1 КТ. Ищецът твърди, че е работил при ответника „ДИ СИ ТРАНС” ООД на длъжност „шофьор товарен автомобил над двадесет тона” по трудов договор №00037 от 23.05.2018 г. Твърди, че изпълнявал длъжността си като международен шофьор освен на територията на България, така и в други европейски държави като Франция, Германия, Румъния, Унгария, Чехия, Австрия, Фарьорски острови. Твърди още, че договорът му бил за неопределено време, със срок на изпитване шест месеца, уговорен в полза на работодателя. Твърди също, че трудовото възнаграждение по трудов договор било посочено в размер 510.00 лв или минималната работна заплата за страната към датата на сключване на договора, с договорен срок за заплащане до края на месеца, следващ този, за който се отнася. Срокът на предизвестие 30 дни, еднакъв и за двете страни. Сочи, че съгласно чл.155 КТ размерът на основния платен годишен отпуск бил 20 работни дни и по чл.156 КТ допълнителен платен отпуск в размер 5 дни. Ищецът твърди, че на 02.05.2019 г. със Заповед №00038 трудовото му правоотношение било прекратено, считано от 02.05.2019 г., по взаимно съгласие, изразено писмено от страните. Твърди, че през периода на трудовото правоотношение с ответника управлявал три товарни автомобила с ****, с договорено трудово възнаграждение в нетен размер 62 евро на ден плюс 0.23 лв на километър пробег, с управляваните от него товарни автомобили. Твърди още, че към датата на прекратяване на трудовото правоотношение работодателят не му е изплатил дължими трудови възнаграждения за месеците януари, февруари, март и април 2019 г. Твърди също, че работодателят издал лично ръкописно написана разписка за дължимите месечни възнаграждения, с обещание да бъдат изплатени в законните срокове. Ищецът твърди, че работодателят не му е заплатил нетни трудови възнаграждения  в размер 2357.16 лв за месец март 2019 г. за 13 дни по 62 евро и 3380 км по 0.23 лв на км; 3429.84 лв за месец април 2019 г. за 24 дни по 62 евро и 2232 км по 0.23 лв. Твърди също, че работодателят не изпълнил задължението да заплати обезщетение по чл.224, ал.1 КТ в размер 336.00 лв за неизползван платен годишен отпуск за 2018 г. – 11 дни и 7 дни за 2019 г. Претендира заплащане в общ размер 5709.24 лв на вземането за неплатени трудови възнаграждения за м. март и април 2019 г., и 336.00 лв обезщетение по чл.224, ал.1 КТ за неползван платен годишен отпуск за 2018 г. и 2019 г., ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното плащане. Претендира и присъждане на направените разноски по делото. В условия на алтернативност претендира заплащане на трудови възнаграждения в размери, начислени на база посочено в трудовия договор възнаграждение. Претендира и обезщетение по чл.215 КТ в размер 1267.38 лв, за командироване на територията на държави в Европа.

В срока по чл.131 ГПК е постъпила молба вх.№8211 от 23.10.2019 г. от управителя на ответното дружество. Заявява, че ищецът е управлявал в дружеството два товарни автомобила – т.а. марка „Волво” с рег.№№ В 51 11 ВТ, като след няколко месеца бил прехвърлен на т.а. марка „Волво” с рег. №41 11 ВХ. Заявява също, че дружеството няма т. а. с рег.№ СВ 97 70 КМ и ищецът не е управлявал такъв товарен автомобил. Твърди, че договореното трудово възнаграждение е задържано, поради злоупотреба - установена липса на горива, за периода когато ищецът е управлявал товарните автомобили. Твърди също, че се прави проверка за зареденото гориво на товарните автомобили за минал период. Заявява, че не оспорва, че дължи трудово възнаграждение на ищеца, което е задържано до изясняване по документи на липсващо количество гориво, след което ще бъде изплатено.

 

Адв. Ж.: Нямам възражения по доклада. Да се приемат доказателствата.

Адв. И.: Нямам възражения по доклада. Да се приемат доказателствата.

 

Съдът намира представените доказателства за допустими и относими към предмета на делото, поради което следва да бъдат приети към доказателства.

Водим от гореизложеното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРИЕМА И ПРИЛАГА към доказателствения материал по делото следните представени с исковата молба документи: трудов договор №00037 от 23.05.2018 г., заповед №00038 от 02.05.2019 г., справка за Й. Д. за м. януари 2019 г., м. февруари 2019 г., м. март 2019 г., м. април 2019 г.

Адв. Ж.: Постигнахме споразумение в следния смисъл: ответникът „ДИ СИ ТРАНС” ООД, ЕИК *********, представлявано от управителя си С.И.С., чрез процесуалния си представител адв. И. признава, че дължи на ищеца Й.Ж.Д., ЕГН **********,***, следните суми: 2357.16 лв – трудово възнаграждение за м. март 2019 г.; 3429.84 лв – трудово възнаграждение за м. април 2019 г., и 336.00 лв – обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2018 г. и 2019 г., общо 18 дни, като ответникът се задължава да заплати посочените по-горе суми до 31.01.2020 г., ведно със законната лихва, считано от завеждане на ИМ – 09.09.2019 г. до окончателното изплащане. Ищецът няма да претендира разноски за адвокатско възнаграждение. Съответно при така постигнатата спогодба ищецът прави отказ от предявените в условията на евентуалност за заплащане на командировачни суми.

Адв. И.: Съгласен съм с тези параметри.

 

СПОГОДИЛИ СЕ:

 

ИЩЕЦ:                                                                        ОТВЕТНИК:

Й.Ж.Д.                                                      („ДИ СИ ТРАНС” ООД,

ч/з адв. Ж.)                                                     ч/з адв. И./

 

Съдът, след като взе предвид, че сключената спогодба не противоречи на закона и добрите нрави, и че процесуалните представители на страните са редовно упълномощени да сключват такава, намира, че същата следва да бъде одобрена, поради което съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОДОБРЯВА постигнатата спогодба между Й.Ж.Д., ЕГН **********, и „ДИ СИ ТРАНС” ООД, ЕИК *********, представлявано от управителя С.И.С., по гр. дело №1311/2019 г. по опис на РС Девня, на основание чл.234, ал.1 ГПК.

 

ПРЕКРАТЯВА производството по делото в частта, касаеща претендираните от ищеца в условията на евентуалност заплащане на командировачни суми, на основание чл.233 ГПК.

 

ОСЪЖДА „ДИ СИ ТРАНС” ООД, ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на Й.Ж.Д., ЕГН **********, сумите: 2357.16 лв (две хиляди триста петдесет и седем лева, 16 ст.) – трудово възнаграждение за м. март 2019 г.; 3429.84 лв (три хиляди четиристотин двадесет и девет лева, 84 ст.) – трудово възнаграждение за м. април 2019 г., и 336.00 лв (триста тридесет и шест лева, 00 ст.) – обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2018 г. и 2019 г., общо 18 дни, като ответникът се задължава да заплати посочените по-горе суми до 31.01.2020 г., ведно със законната лихва, считано от завеждане на ИМ – 09.09.2019 г. до окончателното изплащане.

 

ОСЪЖДА „ДИ СИ ТРАНС” ООД, ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС Девня, сумата 122.46 лв (сто двадесет и два лева, 46 ст.), представляваща държавна такса по предявените искове.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в частта за одобряване на постигнатата спогодба не подлежи на обжалване.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело №1311/2019 г. по опис на РС Девня.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в частта за прекратяване подлежи на обжалване с частна жалба пред ОС Варна в едноседмичен срок от днес.

 

Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 11.05 часа.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

СЕКРЕТАР: