О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е
№
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание на двадесет и седми януари през двехиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИАНА ХРИСТОВА
НАТАЛИЯ
НЕДЕЛЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия
Петкова
ч.гр.дело № 77 по описа за 2017
год.,
взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл.122 ГПК и е
за определяне на местно компетентен съд.
Образувано е на основание определение
№5/04.01.2017г. по ч. гр.д. № 936/16г. по описа на ДРС, с което е прекратено
образуваното производство за назначаване на особен представител на длъжниците
Павел Атанасов Маринов и Лидия Методиева Маринова и е повдигната препирня за
подсъдност пред ОС Варна.
Фактическата
обстановка по делото е следната:
С молба от 21.10.2016г. ЧСИ Захари Димитров е
поискал от ВРС назначаването на особен представител на Павел Атанасов Маринов и
Лидия Методиева Маринова, ипотекарни длъжници по изп. дело № 20138080400789 по
описа на ЧСИ при наличие хипотезата на чл. 47 ГПК. Към молбата са представени
ПДИ до длъжниците, молба за назначаване на представител, депозирана от
взискателя и справки за адресите на длъжниците.
Видно от изпратеното копие от цитираното изп. дело,
същото е образувано по молба на „МКБ Юнионбанк“ АД срещу Вирджиния Павлова
Маринова и „МАГ“ ЕООД за събиране на парични вземания по договор за кредит. С
НА №6 д.№1104/07г. на нотариус Александър Никитов Павел Атанасов Маринов и
Лидия Методиева Маринова са обезпечили изпълнението на сключения между банката
и Вирджиния Маринова кредит чрез сключване на договор за ипотека в полза на
банката върху собствения на двамата имот, а именно- място с площ от 11 971
кв.м., находящо се в с. Щипско, общ. Вълчи дол. На основание сключения договор
за кредит Маринови за конституирани като ипотекарни длъжници в производството.
Видно от изпратените съобщения, Маринови не са открити на посочения адрес и са
го напуснали преди дълъг период от време. Живеят извън страната. Прието е, че е
налице хипотезата на чл.47 ГПК предвид събраните справки от НБД, от които е
видно, че именно адресът в гр. Варна ул. „Стара планина“ № 33 ет.5 ап.9 е
настоящ и постоянен адрес на ипотекарните длъжници.
ВРС прекратил производството по изпратената молба с
правно основание чл.430 ГПК, като приел, че съд по местоизпълнението е ДРС,
доколкото там се намира имотът, предмет на изпълнение.
ДРС мотивирал, че местоизпълнението е в района на
ВРС, тъй като там са адресите на длъжниците Вирджиния Маринова и „МАГ“ ЕООД.
Прекратил производството и повдигнал препирня за подсъдност пред ВОС.
По така
установената фактическа обстановка ВОС намира следното:
Нормата на чл.430 ГПК предвижда, че районният съд по
местоизпълнението назначава особен представител на длъжника по искане на взискателя, ако при пристъпването
към изпълнение длъжникът няма регистриран постоянен или настоящ адрес. Безспорно с т.4 на ТР №2/26.06.2015г. по т.д.
№2/2013г. на ОСГК ВКС прие, че нормата е приложима и в хипотезата, при която
длъжникът е с регистриран постоянен и настоящ адрес в страната, но е невъзможно
да бъде намерен там и призован. Затова и в настоящия случай предвид
установената невъзможност за призоваване на длъжниците на регистрирания им
постоянен, той и настоящ адрес, следва да намери приложение нормата на чл.430 ГПК.
Нормата на чл.427 ГПК определя местната подсъдност
при образуването на изпълнителното производство. Тя е абсолютна в хипотезата на
ал. 1 т.1, 2 и 3 на нормата и допуска алтернативност в т.4 само досежно
вземанията за издръжка, когато е допустимо молбата да бъде подадена и по адреса
на длъжника или на взискателя по избор на последния. Ал. 2 на чл.427 ГПК
изрично предвижда, че взискателят
е допустимо да наруши подсъдността по ал.1, но само доколкото може да поиска от съдебния изпълнител по своя
постоянен адрес налагане на запор или възбрана върху вещи и вземания на
длъжника, независимо че
изпълнителните действия подлежат на извършване от друг съдебен изпълнител. След
налагане на запора или възбраната от
съдебния изпълнител по постоянния
адрес на взискателя, подсъдността по ал.1 се запазва и делото се изпраща на надлежния съдебен
изпълнител, който да извърши опис и продан на вещите. Тълкуването на горната разпоредба води до извод,
че подсъдността на изпълнението за извършване на публична продан на недвижим
имот, включая действия по извършване на опис, оценка, насрочване на проданта и
разгласяването й, винаги е от специалната местна подсъдност на съдебният
изпълнител по местонахождение на имота. Това по смисъла на чл.430 ГПК следва да
бъде прието за „местоизпълнение“, независимо от обстоятелството че по другите
посочени от взискателя способи местоизпълнението е в гр. Варна, т.е. в района
на ВРС. Следва да се отбележи, че ЧСИ Захари Димитров е с район на действие
ВОС, а не ВРС, както са държавните съдебни изпълнители. Ако евентуално делото
би било образувано при държавен съдебен изпълнител при ВРС, то същият следваше
да изпрати делото на съдебен изпълнител при ДРС, за да извърши същия действията
по проданта на процесния имот. Т.е. местоизпълнението пак би било в района на
ДРС. Доколкото обаче ЧСИ е с район на действие района на ВОС, то такова препращане
не се налага, тъй като ЧСИ е компетентен да извърши и сам проданта. Независимо
от това обаче местоизпълнението на това изпълнително действие е с район ДРС.
Затова и компетентен да се произнесе по молбата по чл.430 ГПК е ДРС.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л
И:
ОПРЕДЕЛЯ ЗА МЕСТНОКОМПЕТЕНТЕН да се произнесе по молбата с правно основание
чл.430 ГПК - Районен съд гр. Девня, на когото да се изпрати делото за
произнасяне.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.