Р Е Ш Е Н И Е
№….
гр. Пазарджик, 05.03.2020 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГР. ПАЗАРДЖИК, Наказателна колегия, Х състав, в публичното
заседание на тринадесети януари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАНЯ ПЕТКОВА
при секретаря Соня Моллова, като
разгледа докладваното от районен съдия Петкова АНД № 1921/2019 г. по описа на
РС- Пазарджик, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от В. С. Ш., с ЕГН **********, в
качеството му на земеделски производител, против Наказателно постановление №
13-001740 от 27.09.2019 г. издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по
труда”- Пазарджик, с което за нарушение на чл.62 ал.1 във вр. с чл.1 ал.2 от
Кодекса на труда на основание чл.414 ал.3 от КТ е наложена глоба в размер на
1 500 лева.
В жалбата обобщено се излагат оплаквания за
незаконосъобразност на НП, поради допуснати нарушения на процесуалния и
материалния закон.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не
се явява, но се представлява от процесуален представител, който поддържа
жалбата, ангажира доказателства и излага обосновани доводи за отмяна на НП в
представено писмено становище.
За въззиваемата страна- АНО
не се явява законовият му представител, но се представлява от процесуален
представител, който оспорва жалбата и ангажира доказателства. Депозирано е
писмено становище, в което се излагат подробни съображения за законосъобразност
на издаденото НП, чието потвърждаване се иска.
Съдът, като взе предвид изложеното в жалбата, като
съобрази становищата на страните, съблюдавайки закона, по вътрешно убеждение и
като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства прие за
установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят е санкциониран
с НП за това че в качеството си на работодател по смисъла на §1 т.1 от ДР на КТ
и като земеделски производител, не е уредил като трудови отношения, отношенията
при предоставяне на работна сила, като не е сключил трудов договор в писмена
форма с лицето Н.В.Н., ЕГН **********. Последната била установена при извършена
проверка на 22.05.2019 г., около 09,00 часа в обекта на контрол- „масив от
рози“, находящ се в землището на с. Г., местността „***“, стопанисван от
работодателя, да престира труд, като работник „розоберач“, като беряла рози
облечена с работни дрехи.
При проверката освен Н. били
установени още 36 лица, които полагали труд в полза на ЗП В. Ш.. Със
съдействието на служители от РУ- Пазарджик самоличността на работещите била
установена. Част от тях попълнили декларации по чл.402 от КТ. За заварените на
място работници, които не попълнили декларации по чл.402 от КТ бил съставен
констативен протокол от проверяващите. В него били вписани трите имена на
лицата, ЕГН или дата на раждане, след което всяко лице положило подпис срещу
името си. Впоследствие от РУ- Пазарджик бил съставен и списък на всички
работещи лица, в който били вписани точните три имена и ЕГН.
При оформянето на декларация
по чл.402 ал.1 т.3 от КТ Н. декларирала елементи на трудово правоотношение със ЗП
В. С. Ш..
На място при проверката бил
установен синът на ЗП. На него била връчена и призовка за жалбоподателя, с
указания да предостави данни за начина, по който е уредил отношенията си с
наети от него лица, предоставящи му работната си сила за извършваната
селскостопанска дейност.
На 27.05.2019 г. в ДИТ- Пазарджик били представени
писмени документи за дейността на ЗП, вкл. и във връзка с наети от него лица за
престиране труд при осъществяване на дейността му. При извършения преглед на
документация на ЗП било установено, че не бил представен писмен трудов договор,
сключен между Н. и В. Ш., нито еднодневен договор. Извършена била и справка в
ИС на ИА „ГИТ“- Регистър трудови договори, от която било установено, че за Н. няма
подадено уведомление за сключен трудов договор между нея и Ш.. От справката
станало ясно, че и за останалите лицата, предоставяли към датата на
фактическата проверка работната си сила, не са били сключени трудови договори в
писмена форма.
Всичко това съставлявало нарушение на чл.62 ал.1 във
вр. с чл.1 ал.2 от КТ, които разписват, че отношенията, при които се предоставя
работна сила се уреждат като трудови правоотношения и е необходимо сключването
на писмен трудов договор.
По този повод против жалбоподателя за извършеното
нарушение били съставени общо 37 АУАН, в това число и за процесното лице,
престиращо труд. АУАН № 13-001740/12.08.2019 г бил съставен на 12.08.2019 г. от
св. С.Г.- ст. инспектор в Дирекция „ИТ“- Пазарджик, в присъствието на В. Ш.,
след което му предявила акта и връчила екземпляр от него срещу подпис. В акта Ш.вписал
собственоръчни възражения, а именно: „не съм съгласен с акта, защото този
закон е едно недоносче и следва да отпадне“.
Въз основа на акта на 27.09.2019 г. било издадено
атакуваното НП. То било връчено на дъщерята на жалбоподателя С.Х.по пощата на 02.10.2019
г., видно от известие за доставяне ( л.7 от делото), а жалбата против НП била
подадена от наказаното лице чрез наказващия орган до съда на 09.10.2019 г.,
т.е. в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, от лице активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП пред
компетентния съд, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз
основа на събраните по делото писмени доказателства и от показанията на
актосъставителя- св. С.Г. и свидетелите Н.Н. и М.Ш..
Съдът кредитира изцяло събраните писмени и гласни доказателства,
които по съществото си са достоверни и непротиворечиви, като по категоричен
начин очертават гореописаната фактическа обстановка.
При така установената фактическа обстановка от правна
страна съдът приема, че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
Като инстанция по същество в производството по реда на
чл.59
и следващите от ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка досежно правилното
приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията,
посочени в жалбата.
В този смисъл съдът намира за необходимо да посочи, че
АНП е започнало със съставянето на АУАН в присъствието на нарушителя, който е бил поканен надлежно в Дирекция „ИТ”- Пазарджик, предявен му е и
връчен срещу подпис. Въз основа на акта, неприемайки направените възражения от
нарушителя, АНО е съставил НП. АУАН и НП
отговарят по форма и съдържание на изискванията по чл.42, респ. чл.57 от ЗАНН,
издадени са от надлежни органи, при спазване на установения за това ред и в
преклузивните срокове, предвидени в разпоредбата на чл.34 ал.2 и ал.3 от ЗАНН,
надлежно връчени са на нарушителя, с оглед гарантиране на неговите права. В
АУАН и в НП е дадено пълно и ясно описание на нарушението, като са посочени
всички обстоятелства- елементи от фактическия му състав. Дадената правна
квалификация съответства на вмененото нарушение.
Съдът намира за неоснователно
възражението, направено от процесуалния представител на жалбоподателя за
допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето на НП, а именно, че
бил посочен друг АУАН, въз основа на който се издава НП, че било посочено
погрешно качество на субекта на престъплението- „земеделски производител“,
както и че не бил посочен ЕГН на санкционираното лице, а ЕИК, както и че е
посочена неправилна правна квалификация на нарушението.
Вярно е, че в НП е посочено, че се издава въз основа
на АУАН № 13-001740 от 12.08.2018 г.,
а по преписката е приложен АУАН със същия номер и от същата дата, но от 2019 г. Стана ясно обаче от всички
доказателства по делото, че проверката извършена в обекта за контрол е осъществена
на 22.05.2019 г. Няма спор, че едва след тази проверка и представянето на
изискани от жалбоподателя документи, се е пристъпило към съставяне на АУАН, в
това число и на процесния. При това положение несъмнено АУАН, поставил началото
на АНП е именно приложеният по преписката АУАН № 13-001740 от 12.08.2019 г.,
който е и послужил за издаване на атакуваното НП. С оглед на това и съдът
счита, че в НП е допусната техническа грешка в изписването на годината на
издаване на АУАН. Макар и да е налице нарушение, то същото не е съществено, тъй
като не засяга възможността за преценка на сроковете
по чл.34 от ЗАНН, нито засяга правото на защита на нарушителя. С допуснатата
техническа грешка не се осуетява и възможността за съдебен контрол на НП.
Несъстоятелни са и възраженията относно качеството на субекта. С НП е
санкциониран земеделския производител (ЗП) В. Ш.. На него е повдигнато и
административното обвинение с АУАН. Следва да се посочи, че същият с оглед на
работата, която извършва има качеството на земеделски производител съгласно §1
т.1 от ЗПЗП. Той е и регистриран като земеделски производител в ОД „Земеделие“
Пазарджик към МЗХ, съгласно представените и приети по делото документи за
регистрация (виж л.52 от делото). В този смисъл и правилно е определено
качеството на субекта на нарушението. Освен това няма спор, че ЗП може да бъде
както юридическо, така и физическо лице. В случая е санкционирано физическото
лице В. Ш..
Този извод не може да бъде променен с оглед направеното възражение и за
непосочен ЕГН на санкционираното лице, а на посочено ЕИК, което индивидуализира
ЮЛ. Макар и резонно, това възражение е неоснователно. Това е така, тъй като
посоченият 10-цифрен номер срещу името на ЗП В. Ш.съответства на неговия ЕГН,
посочен в АУАН (на две места), съответства и на посочения ЕГН в
Регистрационната му карта на ЗП, а и именно този номер като ЕГН самият
жалбоподател е посочил и в жалбата си до съда (л.4 от делото) и във
възражението си до АНО срещу съставения АУАН (л.8 от делото). В случая макар да
е допусната неточност като пред номера е посочен ЕИК, вместо ЕГН, то не променя
обстоятелството, че се касае за посочен именно ЕГН, който е уникален за всяко
физическо лице и несъмнено съответства именно на ЕГН на В. Ш., който освен това
е индивидуализиран и със своите точно посочени имена- лично, бащино и фамилно.
Посочването в НП на абревиатурата ЕИК, според съда не внася неяснота относно
това, че е санкционирано именно ФЛ, а не ЮЛ. Това е така, тъй като не са
посочени и други задължителни за ЮЛ при тяхната индивидуализация реквизити, а
именно наименование на фирмата, правна организация на ЮЛ (ЕТ, ЕООД, ООД, АД,
ЕАД, СНЦ и т.н.), седалище и адрес на управление, законен представител. Видно
от НП, такива отразявания липсват. Посочени са три имена и 10-цифрен номер,
макар и с допуснатата неточност като ЕИК, който съответства на ЕГН,
идентифициращ физическите лица. При това положение несъмнено в случая е
санкционирано именно физическото лице В. Ш.. Освен това самият В. Ш.съзнава
много добре, че е регистриран като ЗП и че като такъв той няма ЕИК, защото не
се е превърнал в нов правен субект, а има само ЕГН, като много добре знае
номера на същото, който номер съответства на изписания в НП под ЕИК. При това
положение за жалбоподателя е несъмнено, че в НП е посочен именно неговия ЕГН.
Съдът не споделя и възражението за неправилна правна квалификация и
по-конкретно за несъответствие между описанието на нарушението и посочената за
нарушена правна квалификация. Както се посочи по-горе вменено е нарушение на
чл.62 ал.1 във вр. с чл.1 ал.2 от КТ. Първата правна норма разписва, че
трудовият договор се сключва в писмена форма, а втората- че отношенията при
предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. В
описанието на нарушението е посочено, че жалбоподателят не е уредил като
трудови правоотношения, отношенията при предоставяне на работна сила от Н.Н.,
като не е сключил в писмена форма трудов договор с нея. При това положение
съдът намира, че е налице пълно съответствие между посочената за нарушена
правна норма с нейната привръзка и направеното словесно описание на
нарушението. Това е така, тъй като жалбоподателят не е уредил въобще като
трудови, посредством сключването на писмен трудов договор, отношенията на
предоставяне на работна сила от страна на посоченото лице, което е заварено в
обекта за контрол да престира труд. Сочената от процесуалния представител на
жалбоподателя за нарушена в случая правна норма на чл.61 ал.1 във вр. с чл.62
ал.3 от КТ, касае хипотезата, когато отношенията са регулирани като трудови и е
налице сключен трудов договор, но това не е станало преди постъпването на работа
на работника и за сключения трудов договор не е уведомена съответната ТД на НАП
в законоустановения срок. Такова описание на вмененото нарушение в АУАН и в НП
обаче липсва.
Неоснователни съдът намира и възраженията направени от процесуалния
представител по същество.
На първо място се атакува липсата на виновно поведение
в лицето на жалбоподателя, изразяващо се в бездействие от негова страна, тъй
като по време на извършване на проверката от контролните органи, той не бил
присъствал в обекта за контрол, а се намирал в банката и по-късно в Дирекция
„ИТ“ за да заплати дължимите суми за ЗОВ и да закупи 200 бр. бланки за
еднодневни трудови договори. Вярно, че на проверката не е присъствал
жалбоподателя, а неговият син. Това обаче не променя обстоятелството насажденията
с маслодайна роза са отглеждани от името и за сметка на жалбоподателя в
качеството му на земеделски производител, както и че трудът свързан с тяхното
бране е полаган за негова сметка и във връзка с тази негова дейност. Посочените
обстоятелства са изводими от всички събрани по делото доказателства и най-вече
от показанията на св. М.Ш.- съпруга на жалбоподателя. Не може да бъде
разколебан този извод и от факта, че работничката св. Н.Н. е посочила при
оформяне на декларацията по чл.402 от КТ, че работи при лице с име „И.“, което
лице (И. Е.- виж показанията на св. Ш.) се установи, че организира лицата,
които ще работят на розовия масив и извозва същите до мястото. Обстоятелството,
че други лица са организирали работниците и са контролирали тяхната работа
(синът на жалбоподателя), не променя факта, че трудът се полага именно във
връзка с дейността на ЗП и за негова сметка, още повече че стана ясно, че тези
лица са били ангажирани в работния процес. Следва да се посочи и това, че без
значение за състава на нарушението, е обстоятелството дали лицата като приети
на работа е трябвало да знаят в чия полза ще престират труда си, респ. в чия
полза са били наети. Достатъчно е работодателят да съзнава, че наема конкретно
лице за конкретна работа, което да полага труд в негова полза и че не е сключил
писмен трудов договор с него.
От показанията на св. С.Г.- ст. инспектор в Дирекция
„ИТ“- Пазарджик, участвала в извършването на проверката в розовия масив, се
установи, че при пристигането си на място, сутринта, тя и колегите й, са заварили
много лица, които са се намирали в масива и са берели розов цвят. Заяви също,
че с колегите й се разделили на два екипа, които да обхванат всички лица, като
след като са установили трите имена, ЕГН или дата на раждане на работещите, са
съставили ръкописен протокол в който са вписали данните на лицата, срещу които
съответното лице полагало подпис (л. 23-26 от делото). Тъй като повечето лица
били неграмотни не могли да попълнят собственоръчно предоставените им
декларации по чл.402 от КТ, поради което същите били попълвани от св. Г., която
отразявала в документите данните, съобщени й от съответното лице, след което го
запознавала с написаното в декларацията и то се подписвало, че е запознато със
съдържанието на същата. Една част от работещите не можели да посочат ЕГН, а
само дата на раждане, други пък не можели и нея да посочат, като самоличността
им била установявана със съдействието на полицейският инспектор, присъствал на
проверката и оказал съдействие на контролните органи. С оглед на това, за да
може информацията за лицата да бъде коректна и точна, впоследствие инспекторите
проверили данните им чрез ОД на МВР Пазарджик, които били отразени в нарочен
списък с посочени три имена и ЕГН (л.22 от делото).
Установи се безспорно по делото, че едно от лицата
заварени да престират труд в розовия масив е св. Н.Н., която е посочена и в
списъка на установените със съдействието на полицейските органи лица (поз.27 от
списъка на л.22). В показанията си св. Н. категорично заявява, че в деня на
проверката е била в розовия масив и е беряла розов цвят. Посочи, че от
жалбоподателя е била уведомена, че ще й се заплаща по 1 лев на килограм набран
розов цвят, както и че ще работи от 5,30-6,090 ч. до 11,30-12,00 ч., както и че
може да прави почивки, когато пожелае. Св. Н. беше категорична също, че на
поверяващи е посочила личните си данни- трите имена и дата на раждане, че им е
обяснила, че бере рози. Впоследствие подписала документа, който й бил даден от
проверяващия. Твърди, че не знае какво е подписала и че не е била запозната със
съдържанието, както и че не е била питана за работното време и начина на
плащане. В тази й част съдът не кредитира показанията й, тъй като контролният
орган вписващ данните (св. Г.) за работно време и възнаграждение няма как да
знае същите, ако те на са му били съобщени от Н., още повече, че отразеното в
декларацията съответства и на заявеното от свидетелката в показанията й. Освен
това отразеният в декларацията час- 09,10 ч., показва, че същата е съставена
именно по време на проверката, която е започнала сутринта на 22.05.2019 г.,
както посочва в показанията си св. Г..
Стана ясно от показанията на св. Н., че тя е тръгнала сутринта с буса, след
като от други лица от махалата е разбрала, че отиват да берат рози и че е
докарана на масива от лице, различно от работодателя. Тя обаче категорично
посочи, че именно от жалбоподателя В. Ш.на место е разбрала какво ще е
работното и време и почивки и как ще й се заплаща. Тези и показания
кореспондират със заявеното и от св. Ш., която посочи, че сутринта рано тя и
съпругът й са били на масива и по-късно към 8,00 часа са се оттеглили в
ползваната от тях къща в с. Г.. При това положение, няма съмнение, че именно
работодателят е лицето, което е уговорило елементите на трудово правоотношение
с Н. и е бил наясно, че я наема да полага труд в негова полза за конкретната
работа (бране на розов цвят) и за негова сметка, без да е сключил писмен трудов
договор с нея.
Обстоятелството, че с по-голямата част от работниците,
заварени да полагат труд процесния ден, не са били сключени трудови договори, е
безспорно. Няма спор, че едно от лицата, за които няма сключен трудов договор е
Н.Н.. Спори се обаче, че поради обстоятелството, че жалбоподателят е нямал
средства да закупи предварително еднодневни трудови договори и едва в деня на
проверката е имал възможност и е сторил това, както и че с оглед на това, че
според записаното в бланките на договорите, че важат за месец май 2019 г., няма
проблем договорът да бъде оформен и по-късно, в рамките на месеца, като такъв е
бил сключен по-късно с Н. и то преди съставянето на ПИП и АУАН, като са били
заплатени суми за ЗОВ и данък, извършеното разкривало признаците на маловажен
случай.
Вярно е, че св. Ш. посочи в показанията си, че през
процесната стопанска година изкупчикът им не превел авансова сума и това ги
затруднило със закупуването на договорите. Затова със съпругът й, ги закупили
едва сутринта на 22.05.2019 г., когато изтеглили получена по банковата сметка
сума, но с оглед на това, че били 200 бр., успели само да внесат осигурителни и
здравни вноски по тях и поради технологичното време, необходимо за изготвяне на
бланките на еднодневните трудови договори по чл.114а ал.1 от КТ, те не били
готови веднага, а служителят от ДИТ им ги предоставили на следващия ден. Заяви,
също че тези договори са били попълнени и подписани впоследствие. Твърдението,
че са били заплатени задължителните вноски за обществено осигуряване-
здравноосигурителните вноски за НЗОК и осигурителни вноски, се потвърждава и от
банковите документи- платежни нареждания на л.61 от делото. същите се заплащат
предварително преди издаване на еднодневните трудови договори и са задължително
условие за предоставянето им.
Следва обаче да се има предвид, че жалбоподателят се
занимава с процесната стопанска дейност от няколко години и че предходната
година е закупувал еднодневни трудови договори, с оглед предоставените банкови
документи за 2018 г. (виж л.55-60 от делото) и показанията на св. Ш.. При това
положение той е бил наясно с процедурата по осигуряване на такива договори,
необходимостта от средства за заплащане на осигурителните вноски и
технологичното време за получаване на договорите (предвид по-големият им брой).
При положение и че розоберът е започнал няколко дни преди деня на проверката,
то жалбоподателят е следвало да съобрази тези обстоятелства и да се подготви
предварително, като предвиди средства за това от печалбата от предходни години,
средства от реализацията на продукцията от предходната седмица, предоставяне на
заем от други лица и др. под. Още повече, че очевидно жалбоподателят е
разполагал със средства при положение, че е заплащал на работниците предходните
дни и процесния ден, съобразно изработеното от тях, а също така е осигурявал и
средства за транспорт. Нелогично би било също да се занимава с тази дейност в
продължение на 5-6 години, ако не реализира печалба от същата.
Също така с оглед на събрания доказателствен материал,
на съда стана ясно, че действията по осигуряване на въпросните 200 бр.
еднодневни трудови договори, са предприети от жалбоподателя именно поради
извършената от контролните органи проверка. В този смисъл е и обстоятелството,
че жалбоподателят и съпругата му са предприели тези действия непосредствено
след като е започнала проверката на розовия масив и след като най-вероятно са
били известени за това от техния син, който се е намирал на мястото на
проверката. Не може да не се вземе под внимание и факта, че ако не беше
извършена процесната проверка от служителите на ДИТ, не ясно кога
жалбоподателят щеше да осигури тези еднодневни трудови договори и дали въобще
щеше да стори това.
Установи се също, че впоследствие е сключен еднодневен
трудов договор с лицето Н.Н., който е бил антидатиран. Стана ясно обаче, първо
че този договор не е съществувал към момента на проверката от контролните
органи, респ. при извършване на нарушението, нито към деня на документалната
проверка в сградата на ДИТ- Пазарджик на 27.05.2019г., доколкото и тогава не е
бил представен. Освен това в показанията си св. Н. заяви категорично, че не е
подписвала такъв договор впоследствие, както и че подписите положени за
работник в договора сключен с нея (л.62 от делото) не са положени от нея.
Впрочем, макар че съдът не разполага със специални знания в тази насока,
установи и с просто око, че подписите положени в посочения трудов договор
съществено се отличават от тези положени в декларацията по чл.402 от КТ (за които
се установи категорично че са изпълнени от Н.), както и от положения подпис в
призовката на св. Н. на л.51 от делото, получена лично от нея. При това
положение, няма съмнение че еднодневен трудов договор с Н.Н. никога не
сключван- нито към датата на проверката, нито в по-късен момент.
Предвид посоченото по-горе е несъмнено, че
жалбоподателят в качеството си на работодател е бил наясно, че е следвало да
има предварително закупени еднодневни договори и да оформи и подпише същите със
съответния работник, преди последният да започне да престира труд.
Обстоятелствата, сочени от св. Ш., че по-голямата част от работниците не си
насели личните карти и не знаели личните си данни или пък не желаели с тях да
се сключват трудови договори, защото ползвали различни обезщетения и помощи,
което затруднявало оформянето на договорите, не променя горния извод. На първо
място с тези твърдения се прехвърля отговорността от наемащия работната сила
върху наетия, което е недопустимо. На второ място, както се установи от
доказателствата по делото и в частност по отношение на работника Н., е че
личните данни на лицата са били установими, респ. е могло да бъдат установени,
още повече че работодателят е следвало да положи усилия в тази насока и да направи
всичко възможно, за да разполага с данните на лицата, които ще наема за да може
да установи отношенията между него и наетото на работа лице в съответната
законова форма. Освен това стана ясно, че той е ангажирал в своята работа и
лице, което открива и извозва лицата до обекта и което е могло да събира данни
за тези лица. Освен това самият работодател следва да организира и контролира
тази дейност и това е негово задължение. Спецификата на договора по чл.114а
ал.1 от КТ се изразява в това, че с тях са запазени основните права на
работниците, както и че наличието на такъв договор не лишава лицето от
ползването на обезщетения и помощи- за безработица, социални помощи и др. под.
С изменението в Закона за насърчаване на заетостта (ЗНЗ)- чл.20 ал.3 т.4 ЗНЗ, е
регулирано, че „регистрацията в бюрата по труда като безработни на лица не се
прекратява при полагане на труд по реда на чл. 114а от КТ“, като е въведен
уведомителен режим за положения труд и полученото възнаграждение. В чл. 54а
ал.1 т.3 и чл.54д ал.1 т.1 от КСО пък е предвидено, че „лицата, сключили през
месеца трудов договори по чл. 114а, запазват правото си на отпускане и
изплащане на обезщетение за безработица, независимо, че работят и са
осигурени“. Ето защо и съдът не споделя направените възражения в тази насока.
Съдът намира за несъстоятелно и възражението, че
закупените на 22.05.2019 г. еднодневни трудови договори са важали за целия
месец май 2019г., според отразеното на бланките, което означавало било възможно
да бъдат оформени по-късно в рамките на месеца. Недопустимо е обаче първо
работникът да престира труда си за съответния ден и едва по-късно в следващите
дни с него да бъде сключен еднодневния договор със задна дата. Недопустимостта
се извлича от целта на закона, а именно гарантиране интереса и правата на
работника, защото същите ще бъдат застрашени, тъй като няма никакви гаранции,
че работодателят в един по-късен момент може да оформи и подпише договор с
него, особено при липсата на законови основания той да бъде принуден да стори
това. Не без значение е и в случая, че дори и в по-късен момент с работника Н.
за процесния ден не е сключен нито еднодневен договор, нито трудов такъв, с
оглед на установеното, че същата не е положила подписите си за работник в
представения еднодневен трудов договор.
Предвид изложеното до тук, с оглед кредитираните от съда писмени и гласни
доказателства, безспорно се установява, че на процесната дата- 22.05.2019 г.
св. Н.Н. е била заварена да полага труд в полза на земеделски производител-
въззивника В. Ш.. Деянието по вмененото нарушение се изразява в приемане на
работа и е осъществено от момента, в който работникът, в случая св. Н., на
договореното работно място, в договореното време, е започнала да престира труда
си чрез фактически действия по изпълнение на съответните задачи- бране на розов
цвят.
В случая категорично са установени
трудово-правни отношения, т.к. както се установи заплащането е било договорено-
на база набраното количество розов цвят по цена 1,20 лева за килограм и това
възнаграждение е било заплатено. Уговорено е било и работното време- от 06,00
ч. до 12,00 ч. (половин работен ден), определени са били и почивки
(няколкократно при необходимост), работникът е имал и определено работно място-
масив от рози в землището на с. Г..
Всички тези елементи разграничават това правоотношение от гражданския
договор, при който се договаря резултат, т.е. сключва се за изпълнението на
определен резултат. Следва да се посочи също, че характерът на осъществяваната
работа не е определящ елемент за трудовите отношения. Те остават трудови дори и
с оглед на обстоятелството, че не е необходимо такава работа да бъде извършвана
ежедневно, а само при необходимост. Затова и от 2016 г. е било въведено и
изискването за еднодневни трудови договори по смисъла на чл.114а ал.1 от КТ- за
краткотрайна сезонна работа между регистриран земеделски производител и
работник.
Установи се безспорно също, че писмен договор за
възникналите трудово-правни отношения между жалбоподателя по делото и св. Н. не
е сключен преди същата да започне да престира своя труд. В този смисъл правилно
е било вменено, предвид и дефинитивната норма на §1 т.1 от ДР на КТ,
нарушението по чл.62 ал.1 във вр. с чл.1 ал.2 от КТ.
На следващо място, съдът счита, че с издаденото процесно
НП, както и с останалите съставени 36 аналогични такива, не са били нарушени
основните правни принципи на пропорционалност и правна сигурност, респ.
предвидимост и защита на оправданите правни очаквания. Съгласно трайната
практика на Съда на ЕС, държавите-членки имат законен интерес да вземат
подходящите мерки за защита на своите
интереси. С Решение на този съд от 9 февруари 2012 г. по дело M. U.,
C-210/10, т. 23 и цитираната там съдебна практика е установено, че: „при липса
на хармонизация на законодателството на Съюза в областта на санкциите,
приложими при неспазване на условията, предвидени от установен в това
законодателство режим, държавите-членки са компетентни да изберат санкции,
които според тях са подходящи. Те, въпреки това, са задължени да упражняват
компетентността си при спазване на правото на Съюза и на неговите общи
принципи, а следователно и при спазване на принципа на пропорционалността”. С
оглед на това, става ясно, че правната уредба по правото на Съюза препраща по
този въпрос към националните разпоредби, но с чл.4 §3 от ДФЕС относно принципа
за лоялното сътрудничество е предвидено държавите-членки да вземат всички
мерки, които са годни да гарантират обхвата и ефективното действие на правото
на Съюза, като за тази цел, запазвайки дискреционната си власт по отношение на
избора на такива мерки, те трябва да гарантират, че при всички положения
придават на санкцията ефективен, пропорционален и възпиращ характер. В този
смисъл е и Решение от 7 октомври 2010 г, дело S. M. S., C-382/09, т. 44 и цитираната
в същото съдебна практика. В т. 24 от цитирано решение по делото M. U. е
посочено, че когато по правото на Съюза не се съдържат по-точни правила за
определянето на националните санкции, тъй като не предвижда изрично критерии за
преценка на пропорционалността на подобни санкции, „санкционните мерки по
национално законодателство не трябва да надхвърлят границите на подходящото и
необходимото за постигането на легитимно преследваните от това законодателство
цели, като се има предвид, че когато има избор между няколко подходящи мерки,
трябва да се прибегне до най-малко обвързващата и че причинените неудобства не
трябва да са несъразмерни по отношение на преследваните цели”. В Решение на
Общия съд, VІІІ, 17 март 2016 година по дело T-817/14, в т.50 отново се
застъпва становището, че „във връзка с това следва да се напомни, че принципът
на пропорционалност, който е част от общите принципи на правото на Съюза и е
възпроизведен в член 5, параграф 4 ДЕС, изисква актовете на институциите на
Съюза да не надхвърлят границите на подходящото и необходимото за постигането
на легитимните цели, преследвани от разглежданата правна уредба, като се има
предвид, че когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва да се
прибегне до мярката, която създава най-малко ограничения, а породените от нея
неудобства не трябва да са несъразмерни с тези цели. Следователно не става дума
да се установи дали приетите от законодателя на Съюза мерки са единствените или
най-добрите възможни, а дали те са явно неподходящи по отношение на
преследваната цел ( Решение ATC и др., т. 31 по-горе, EU:T:2013:451, т. 98 и 99
и цитираната съдебна практика).
Имайки предвид изложеното, при налагане на
административно наказание, следва да се съблюдава принципа на пропорционалност
между деянието (нарушението), последиците от същото и предвидената санкция,
предвид преследваната, съгласно чл.12 от ЗАНН цел и с оглед защита на
регулираните обществени отношения. В случая това са обществените отношения,
които са свързани с гарантиране на правата на двете страни по еднодневния
трудов договор и особено на работника, който се приема като по-уязвимата страна
в тази връзка. Съгласно трайната практика на Съда на Европейския съюз,
държавите-членки имат законен интерес да вземат подходящите мерки за защита на правата
на работника/служителя, да се създадат гаранции за спазване на неговите трудови
и осигурителни права. Предвид спецификата на регулираните обществени отношения
законодателят от 2016 г. е въвел договорите по чл.114а от КТ- за краткотрайна
сезонна работа между регистриран земеделски производител и работник да се
сключва еднодневен договор. В конкретния казус начинът на закупуването на
еднодневните договори е бил ясен за ЗП. Празните бланки на предварително
закупените договори се получават в ДИТ след заплащане на дължимите вноски за
обществено осигуряване от работодателя, който обаче си ги приспада при
заплащане на трудовото възнаграждение. Спецификите на този вид трудов договор
са резултат от особеностите, наложени от необходимото време за сключването му (един
ден- 8 часа или половин ден- 4 часа), поради което и при тях са съобразени
задълженията, които имат работодателите при сключване на трудов договор.
Спецификите на договорите по чл.114а от КТ се свеждат до това, че те не се
регистрират в НАП (чл. 114а ал. 6 вр. чл.62 ал.3 от КТ), не се връчва на
работника длъжностна характеристика (чл.114а ал.6 вр. чл.127 ал.1 т.4 от КТ),
не се зачита този ден за трудов стаж (чл.114а ал.1 от КТ). С тези договори
обаче са запазени основните права на работниците- лично и на ръка се получава
трудовото възнаграждение (чл.114а ал.5 от КТ); подлежат на осигуряване за
инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт и за трудова злополука и
професионална болест; осигурителните вноски за държавното обществено
осигуряване за тях се внасят авансово (върху не по-малко от минималния месечен
размер на осигурителния доход по чл.6 ал.2 т.3 КСО); имат право на паричните
обезщетения за временна неработоспособност поради трудова злополука и
професионална болест на тези работници се изплащат за срока на
неработоспособността, но за не повече от 90 календарни дни; доходът от такъв
трудов договор се взема предвид при изчисляване размера на пенсията за
осигурителен стаж и възраст (времето, през което сключилите еднодневни трудови
договори са работили при пълното законоустановено за тях работно време, се
зачита за осигурителен стаж при пенсиониране); подлежат на здравно осигуряване,
като здравноосигурителните вноски се внасят авансово от работодателите, заедно
с вноските за социално осигуряване. Всичко това се установява от
законодателната уредба на тези права на работниците по еднодневни трудови
договори, съгласно предвиденото в чл.114а и сл. от КТ и §26 и §27 от ЗР на
ЗИДКТ, отнасящи се до промените в КСО и ЗЗО. Гарантирано за работниците по
еднодневни трудови договори е и правото на обезщетение при безработица,
съгласно предвиденото в ЗНЗ и КСО.
Всичко това разкрива значимостта на обществените
отношения, регулирани с посочените норми относно договора по чл.114а от КТ,
чиято цел е да гарантира, както възможността на лицата, които се занимават със
растениевъдство и за които наемането на работна сила е пряко свързано с
кампанийността на определени дейности, така и правата на наетите за това лица,
които практически често получават само дневното си възнаграждение. Спецификата
на регулираните обществени отношения, която конкретно се преценява в контекст
на 37-те подобни случая, сочи наличие на 37 лица, с които не са били сключени
еднодневни трудови договори на 22.05.2019г. и чийто интереси са били накърнени
или застрашени. Това дава основание да се направи изводът, че неблагоприятните
за нарушителя мерки с издадените общо 37 бр. НП изобщо не са „явно неподходящи
по отношение на преследваната цел“. Трудовото законодателство в светлината на
коментирания контекст не е било неясно и непредвидимо за жалбоподателя в
качеството му на работодател. То не накърнява неговите правни очаквания в
смисъл, че ако наруши това законодателство ще понесе санкциите по чл.414 ал.3
от КТ. С конкретното обжалвано НП, както и с останалите 36 броя е била наложена
минимално предвидената по размер глоба от 1500 лева, което е напълно
пропорционално на засегнатите интереси на всяко от наетите лица, с които не бил
сключен трудов договор.
Претенцията за квалифициране на нарушението като
маловажен случай по смисъла на чл.415в ал.1 от КТ е неоснователна предвид
законодателната забрана по ал.2 на същата норма- да се счита за маловажно
нарушение от процесния вид. Следва да се посочи, че цитираното в писмените
бележки на процесуалния представител на жалбоподателя, в подкрепа на
направеното възражение, съдебно решение на Административен съд Стара Загора е неотносимо
към конкретния казус, тъй като то се отнася до случай, в който преди
престирането на труд от работника е бил сключен еднодневен трудов договор, в
който не е бил посочен едни от реквизитите на трудовото правоотношение- работно
време (продължителност на работния ден).
Не може да бъде споделена и претенцията за маловажност
на случая по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Първо тази разпоредба е обща и в случая
е неприложима предвид специалната разпоредба на чл.415в ал.1 от КТ и последната
изключва приложимостта й. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 3/10.05.2011
г. по тълк.д. № 7/2010 г., ОСК на ВАС. Съгласно същото разпоредбата на чл.415в
от КТ представлява привилегирован състав, приложим в хипотезата на налагане на
санкция за нарушенията, изрично упоменати в чл.414 ал.3 от ЗАНН, като следва да
бъдат налице предвидените в ал.1 на чл.414в от КТ условия. В тази случаи
административнонаказателната отговорност не отпада, а се налага отново парична
санкция но в многократно по-нисък размер. Затова и след приемането на това ТР,
в разпоредбата на чл.415в е създадена нова алинея 2, според която не са
маловажни нарушенията на чл.61 ал.1, чл.62 ал.1 и 3 и чл.63 ал.1 и ал.3. С
оглед на тази законодателна промяна следва да се приеме, че законодателят
изрично е изключил приложимостта на института на маловажния случай за посочените
нарушения, както и приложимостта на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН за същите. В
тези случаи работодателят не може да се освободи от административнонаказателна
отговорност и следва да му се наложи, предвиденото в чл.414 ал.3 от КТ
наказание.
Правилно за извършеното нарушение е била ангажирана
административнонаказателната отговорност под формата на глоба на основание
чл.414 ал.3 КТ като е наложена минимално предвидената по размер. В този смисъл АНО се е съобразил с изискванията на чл.27 от ЗАНН,
като е отчел степента на обществена опасност на нарушението и обстоятелството,
че то е било извършено за първи път, както и че с така определеният размер на
глобата ще се постигнат целите по чл.12 от ЗАНН.
Така мотивиран и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, Районен съд гр. Пазарджик
в настоящия си състав,
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 13-001740 от 27.09.2019 г.
издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда”- Пазарджик, с което на В.
С. Ш., с ЕГН **********, с адрес ***, за нарушение на чл.62 ал.1 във вр. с чл.1
ал.2 от Кодекса на труда на основание чл.414 ал.3 от КТ е наложена глоба в
размер на 1 500 лева, като
законосъобразно.
Решението може да се обжалва в
14-дневен срок от съобщението за изготвянето му пред Административен съд гр.
Пазарджик.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: