№ 86
гр. Враца, 21.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на тридесети септември
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Калин Тр. Тодоров
при участието на секретаря Веселка Кр. Николова
като разгледа докладваното от Калин Тр. Тодоров Търговско дело №
20251400900062 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба вх. № 3413 от
02.05.2025г., подадена от В. Р. А., ЕГН: **********, чрез пълномощника му
адв. Г. Й. - САК, с която е предявен срещу ответника ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК
***, гр. София, иск за заплащане на застрахователно обезщетение в размер 40
000,00 лв. (след изменение по чл.214 ГПК), частичен от 60 000, 00 лева, за
претърпени неимуществени вреди - болки и страдания поради влошаване
здравословното състояние на ищеца (ексцес), вследствие на ПТП от
28.07.2017 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
01.04.2024 г. - датата на предявяване на претенцията пред застрахователя, до
окончателното изплащане на обезщетението. Претендира се и присъждане на
направените съдебни и деловодни разноски.
В исковата молба ищeцът В. Р. А., ЕГН: **********, от гр.Враца, чрез
адв. Г. Й. - САК, твърди че на 28.07.2017 г., около 21:55 часа, в гр. Враца, при
управление на лек автомобил марка „БМВ“, модел „520 И“ с peг. № ВР ***
ВН, Т. Ц. Т., движейки се по бул. „***“, в посока изхода на гр. Враца към гр.
Оряхово, на кръстовището между бул. „***“ с ул. „***“, нарушил правилата за
движение по ЗДвП, а именно чл. 21, ал. 2, като е управлявал лекия си
автомобил с превишена скорост от 131, 62 км/ч., при ограничение на
скоростта до 40 км/ч., в резултат на което ударил извършващият маневра завой
наляво за навлизане по ул. „***“ лек автомобил марка „Пежо“, модел „406“, с
peг. № ВР *** СА, собственост и управляван от И. Р. П.. Вследствие на удара
леките автомобили се завъртат и го удрят отзад, както се е движил с
велосипед по бул. „***“, като му причиняват телесни увреждания. Поддържа,
че с влязла в законна сила на 12.05.2021 г. присъда, постановена по НОХД №
257 по описа за 2018 г. на Окръжен съд Враца, НО, подсъдимият Т. Ц. Т. е
1
признат за виновен за така извършеното престъпление по чл. 343, ал. 4, вр. ал.
3, б. „б“. предл. 1, вр. ал. 1, б. „в“ НК, като му е наложено съответно
наказание. Посочва, че в резултат на ПТП е претърпял телесни увреждания,
изразяващи се в: политравма; контузия на главата; комоция на мозъка с пълна
загуба на съзнание; мозъчен едем (оток на мозъка); полифрагментна фрактура
на фронталната кост вляво; пневмоцефалия и кръв в лявата половина на
етмоидалния синус; фрактура на медиална (вътрешна) и латерална (външна)
стена на лява орбита; лацероконтузна рана на челото и горната устна; хематом
на горен и долен клепач на лявото око; контузия на гръден кош и бял дроб;
фрактура на IV, V, VII и VIII ребра вляво; хемоторакс вляво; торакотомия
вляво; фрактура на процесус трансверус на Л2 (втори лумбален прешлен) в
дясно; фрактура на лява илиячна кост (счупване в областта на таза); фрактура
пелвис дисхизис симфизис (фрактура на симфизата); диасхиза на симфизата
(разкъсване на симфизата: връзката между двете тазови кости);
лацероконтузна рана на лява подбедрица; сублуксацио арт. сакриоилеи декс
(разместване на сакро-илиячната става вдясно). Изтъква, че вследствие на
получените травматични увреждания, е получил усложнение, като се
наложило на 22.08.2017 г., да постъпи по спешност в МБАЛ „Христо Ботев”
гр. Враца, където бил подложен на оперативна интервенция при която е
имплантиран кава филтър, предвид получената флеботромбоза в дясната
феморална вена. За така причинените му травматични увреждания, на
17.08.2017 г. е предявил пред ответното дружество доброволна претенция с
вх. № 9705, по повод на която е образувана щета в ответното дружество, по
която е постигнато споразумение между двете страни – ответникът му
заплатил справедливо обезщетение за претърпените неимуществени вреди, с
оглед на травматичните увреждания, които били проявени към датата на
подписването на споразумението. Твърди, че възстановителният период за
него бил изключително труден и продължителен, че за периода от пет години
при него не се наблюдавали усложнения от претърпените травматични
увреждания. Поддържа, че в края на ноември месец 2022 г. у него се проявили
нови неочаквани усложнения на здравословното му състояние, като
последица от първоначално получените травматични увреждания. Ето защо се
наложило на 24.11.2022 г. да постъпи по спешност в болница Аджибадем Сити
Клиник УМБАЛ „Токуда“ с оплаквания от болка и зачервяване по вътрешната
повърхност на дясно бедро, както и отток на долните крайници, което
наложило хоспитализация поради асцендиращ варикофлебит на ВСМ декстри.
След като му направили обстойни медицински прегледи лекарите установили,
че е получил флебит и тромбофлебит на други дълбоки съдове на долните
крайници. Това е наложило извършването на нова оперативна на интервенция
на 25.11.2023 г.(ендартериектомия на абдоминални артерии), след което е
изписан за продължаване на домашното си лечение. Посочва, че на 05.02.2023
г., отново, поради влошаване на здравословното му състояние, изразяващо се в
нетърпима болка и еритем (зачервяване и възпаление) по медиалната
повърхност на дясното бедро, е постъпил в Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ
2
„Токуда“. След като му направили обстойни медицински прегледи, лекарите
установили, че е получил флебит и тромбофлебит на други дълбоки съдове на
долните крайници, за което му е извършена нова оперативна интервенция
(инцизия на абдоминални вени). Хоспитализацията му била наложителна, тъй
като е било налице асцендиращ (запушване) варикофлебит на акцесорна вена
на ДКК и висок риск от БТЕ (Белодробен тромбемболизъм). След изписването
му от болничното заведение на 08.02.2023 г., е транспортиран до дома си за
продължаване на домашното си лечение. Цялото му здравословно състояние е
било силно влошено и се е налагало да приема кръворазреждащи лекарства и
да спазва постелен режим; не могъл да извършва каквото и да е било
физическо действие; болките били ежедневни, парещи, придружени с
изтръпване в целия долен крайник. Това състояние продължило повече от
месец. Изтъква, че въпреки проведената медикаментозна терапия и спазването
на препоръките на лекарите, състоянието му се влошавало, поради което и
предвид нетърпимите болки, придружени с еритем (зачервяване и възпаление)
по медиалната повърхност на ляво бедро и отток на долните крайници,
постъпил отново в болница Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ „Токуда“ за
периода от 20.03.2023 г. до 23.03.2023 г. Поради настъпило усложнение
флебит и тромбофлебит на други дълбоки съдове на долните крайници,
лекарите му извършили нова оперативна интервенция инцизия (разрязване)
на абдоминални вени. В първите три месеца след като бил изписан от
болничното заведение, продължил възстановяването си в домашни условия,
при спазване на строга медикаментозна терапия. През този период болките в
областта на левия крак били ежедневни, с интензивност от леко усещане, до
непоносими болки, водещи до изключително тежки кризи за него. Тъй като
към момента докторите не се ангажират със становище относно
продължителността на възстановяването му и дали ще са му нужни нови
операции, у него се породило чувство за несигурност и безизходица; страх го
е, че няма да се възстанови напълно. Психически все още не се е възстановил;
изпитва страх от автомобили, станал е затворен, не желае да контактува с
близки и приятели; има поведенческа и емоционална промяна, проявяваща се
след процесния пътен инцидент; изпаднал е в тежка депресия от новото си
здравословно състояние, непрекъснато изпитва болки и има непрестанно
чувство, че може всеки момент да умре от тромбите. Счита, че всяко
влошаване може да доведе до животозастрашаващо състояние при него. Като
последица от силните болки и преживения стрес страда от безсъние, като му
се налага ежедневно да приема седативни и обезболяващи средства. В
резултат на влошеното му здравословно състояние с Еспертно решение №
90462 от 051/31.03.2023 г. е освидетелстван с 50% ТНР. Твърди, че виновният
за настъпилото ПТП водач на лек автомобил марка „БМВ“, модел „520 И“ с
peг. № ВР *** ВН, Т. Ц. Т. попада в кръга на лицата, чиято отговорност за
причинени вследствие на ПТП вреди, се покрива от застраховката
„Гражданска отговорност”, сключена със Застрахователна компания „Лев
Инс” АД, ЕИК ***, със застрахователна полица № BG/22/116002047402,
3
валидна от 28.07.2017 г. до 28.07.2017 г. Поддържа, че с молба вх. №
3338/01.04.2024 г. е предявил пред ответника претенция за доброволно
изплащане на обезщетение за неимуществени вреди, представляващи
влошаване на здравословното му състояние в резултат на описаното по-горе
ПТП, но до момента на подаване на исковата молба не е получил отговор от
ответното дружество и такова обезщетение не му е изплатено. Счита, че е
налице ексцес, изразяващ се в съществено влошаване на здравословното му
състояние - получен флебит и тромбофлебит, което като последица е довело
до появата на ново страдание. Изтъква, че към момента на постигане на
споразумението между него и застрахователната компания и изплащането на
застрахователното обезщетение такова влошаване в здравословното му
състояние не е било предвидено и то не е дало отражение на първоначално
изплатеното му обезщетение. Това ново състояние не е било предявено пред
ответника.
Ответникът ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК ***, гр. София в срока по чл.367,
ал.1 ГПК, в отговора на исковата молба оспорва предявените искове. Оспорва
твърденията в исковата молба, че вследствие настъпилото на 28.07.2017 г.
ПТП, през м. ноември 2022 г. е настъпило допълнително влошаване на
здравословното състояние на ищеца (ексцес), вследствие на което е претърпял
допълнителни болки и страдания, представляващи неимуществени вреди и
подлежащи на обезщетяване. Счита, че твърденията за наличие на ексцес са
немотивирани, медицински необосновани и юридически неприложими
спрямо представените доказателства. Твърди, че от представените
медицински документи се установява, че ищецът страда от хронично съдово
заболяване, започнало още през 2014 г., което във времето се е развивало и
задълбочавало, като до 2022–2023 г. застрахованият е преминал през редица
инвазивни процедури и множество медикаментозни курсове. От друга страна,
самото ПТП от 2017 г. е причинило напълно различен вид телесни увреждания
– травматични, а не съдови, които са били обективно оценени, лекувани
оперативно и са завършили с определен период на временна
неработоспособност. Въпросните съдови усложнения не се свързват по
никакъв начин с характера на механичната травма от 2017 г. Следователно,
липсва каквато и да било причинно-следствена връзка между уврежданията от
пътнотранспортното произшествие и по-късно настъпилите съдови
усложнения, поради което не са налице предпоставки за признаване на ексцес.
Ответникът оспорва и размера на предявения иск за неимуществени вреди,
като счита същия за изключително завишен, недължим и заявен в
противоречие с принципа за справедливост, прогласен в чл. 52 от ЗЗД.
Оспорва изцяло и иска за присъждане на лихва по претенцията за
неимуществени вреди - като неоснователен, по съображенията за
неоснователност на главния иск. Възразява и срещу размера на адвокатското
възнаграждение за процесуално представителство на ищеца като прекомерен в
случай, че надвишава минималните размери. Претендира съдебно-деловодни
разноски, както и юрисконсултско възнаграждение.
4
В срока по чл.372, ал.1 ГПК не е подадена допълнителна искова молба.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства и е изслушано и
прието заключението на съдебно-медицинска експертиза.
След като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната
пълнота, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
От приложеният по делото заверен препис от присъда № 22/25.09.2019г.
по НОХД № 257/2018г. по описа на ОС-Враца се установява, че подсъдимият
Т. Ц. Т., ЕГН **********, е признат за виновен в това, че: на 28.07.2017 г.
около 21,55 ч. в гр. Враца, на кръстовището между бул. „***" с ул. „***", със
собственият си лек автомобил БМВ, модел 520И с peг. № ВР *** ВН, в
нарушение на чл.21, ад.2 ЗДвП, като е управлявал лекия автомобил с
превишена скорост от 131,62 км/ч., при ограничение на скоростта до 40 км/ч, в
резултат на което ударил извършващия маневра завой на ляво за навлизане по
ул. „***" лек автомобил марка „Пежо", модел 406, с peг. № ВР *** СА,
собственост и управляван от И. Р. П. от гр. Враца, и от това по
непредпазливост е причинил смъртта на В. П. Д., на 34 години, и две средни
телесни повреди на лицата Д. И. А., на 30 години, и В. Р. А., на 36 години, като
телесните повреди на А. се изразяват в открито счупване на челната кост в
ляво – нараняване, което прониква в черепната кухина; счупване на 4 ребра в
вляво и на десния напречен израстък на втори поясен прешлен, довело до
трайно затрудняване на движението на снагата с оздравителен период около 2
месеца; счупване на кръстцовата кост, сублуксация на дясната хълбочно
кръстцова става вдясно и разединяване на лонното съчление на таза, които
увреждания са му причинили трайно затруднение на движенията на долен
десен крайник с оздравителен период около 2-3 месеца, поради което и на
основание чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3, б. „б", предл. 1, вр. ал. 1, б. „в" НК, на
подсъдимия е наложено съответно наказание.
В мотивите на присъдата е посочено, че от данните в заключенията на
изготвените съдебномедицински експертизи от д-р Ф.Т. и д-р Р.А., съдебни
медици от MБAЛ „Xp.Ботев" Враца, е установено, че пострадалият В. Р. А. е
получил средна телесна повреда, изразяваща се в: открито счупване на
челната кост в ляво, нараняване което прониква в черепната кухина; счупване
на 4 ребра в вляво и на десния напречен израстък на втори поясен прешлен,
които увреждания са му причинили трайно затрудняване на движението на
снагата с оздравителен период около 2 – месеца; счупване на кръстцовата
кост, сублуксация на дясната хълбочно кръстцова става вдясно и разединяване
на лонното съчление на таза, които увреждания са му причинили трайно
затруднение на движенията на долен десен крайник с оздравителен период
около 2-3 месеца; счупване на външната и вътрешна стени на лява очница;
мозъчно сътресение със замъгляване на съзнанието; разкъсно-контузни рани
на лицето и лява подбедрица; малък хемоторакс /наличие на кръв/ в лявата
половина на гръдната кухина; кръвонасядане на лицето, тялото и крайниците,
които увреждания са му причинили временно разстройство на здравето,
неопасно за живота с оздравителен период около 3-4 седмици. От
5
представената в съдебното заседание СМЕ, изготвена от д-р Ф.Т. са дадени
отговори по поставените допълнителни въпроси, свързани със здравословното
състояние на пострадалия В. А. и последвалите усложнения от получените
травматични увреждания от деянието. От анализа на допълнително
представената медицинска документация вещото лице д-р Т. в своето
заключение поддържа, че този пострадал е с установени заболявания
тромбофлебит и флеботромбоза, налични с давност преди събитието и не са в
причинно-следствена връзка с претърпяното ПТП. В процеса на лечението са
регистрирани медицински данни за влошаване на здравословното състояние
на А., вследствие на травматичните увреждания от злополуката, свързани с
наличните заболявания - тромбофлебит и флемотромбоза на долните
крайници, датиращи от 2014г., довели до развитие на белодробна
тромбемболия. Лекувани са конвенционално с прием на лекарства от тогава и
понастоящем, както и с поставяне на кавър филтър оперативно с превантивна
цел за определен период по преценка на лекуващия лекар, за да стопира
навлизането на тромби в белодробния кръвен поток. Това е довело до
разстройство на здравето, временно опасно за живота. Според експерта
описаното по същество не представлява настъпване на усложнения с нови
заболявания, а усложнение на съществуващите заболявания, които не
променят медико-биологичните признаци на съществуващите и представляват
средна телесна повреда. Прогнозите за развитието на болестта са
благоприятни.
От представеното по делото споразумение № 081/24.01.2020г., сключено
между Застрахователна компания „Лев Инс” АД, и В. Р. А., ЕГН **********,
представляван от адв. Г. Й. - САК, по повод образувани застрахователна
преписка № 0000-1000-03-17-7521 и търговско дело № 156/2018г. по описа на
Окръжен съд - Враца, по което ЗК „Лев Инс” АД е ответник, предмет на които
са идентични претенции за репариране на нематериални вреди от настъпили
телесни травми при пътно-транспортно произшествие, за определяне и
изплащане на застрахователно обезщетение за претърпени имуществени и
неимуществени вреди от пострадало лице, във връзка с настъпило на
28.07.2017г. пътно-транспортно произшествие, възникнало в гр. Враца, на
кръстовището между бул. „***“ и ул. „***“, при което произшествие на
велосипедиста В. Р. А., са причинени телесни травми, се установява, че ЗК
„Лев Инс“ АД се е задължило да заплати на В. Р. А., на основание чл. 493 от
Кодекса за застраховането, във връзка с чл. 45 oт ЗЗД застрахователно
обезщетение в общ размер 173,574.94 лева, представляващо паричната
стойност (еквивалент) на претърпените от пострадалия имуществени и
неимуществени вреди, изразяващи се в открито счупване на челната кост
вляво, счупване на 4 ребра, счупване на десния напречен израстък на 2-ри
поясен прешлен, счупване на кръстцовата кост, сублуксация на дясна
хьлбочно-кръстцова става вдясно и разединение на лонното съчленение на
таза, счупване на външна и вътрешна стени на лява очница, мозъчно
сътресение със замъгляване на съзнанието, разкъсно-контузни рани на лицето
6
и лявата подбедрица, малък хемоторакс в лявата половина на гръдната кухина,
кръвонасядания по лицето, тялото и крайниците, развитие на белодробна
тромбоемболия, както и тези от проведеното лечение и в оздравителния
период, настъпили в причинна връзка с осъществяване на ПТП от 28.07.2017г.
Страните са се съгласили, че посочената сума е определена при отчитане на
естеството и морфологичния характер на травмите на велосипедиста,
настъпилите поради тях медицински състояния и бъдещите предвидими
такива, обичайния комплекс от лечебни дейности, начина на провеждане и
продължителност на лечението, характеристиките и срока на
възстановителния период, достигнатата степен на възстановяване, възрастта
на пострадалото лице, обстоятелствата при настъпване на травмите и начина
на възникването им, естеството на заявените вреди, както и при съобразяване
на всички бъдещи предвидими неимуществени вреди от описаните травми,
здравословното състояние на В. Р. А. към момента на сключване на това
споразумение и продължаващото лечение и медицинските предвиждания с
оглед възстановяването.
Страните по делото не спорят относно наличието на влязла в законна
сила на 12.05.2021 г. присъда, постановена по НОХД № 257 по описа за 2018 г.
на Окръжен съд Враца, НО, в която са описани причинените от процесното
ПТП от 28.07.2017г. телесни увреждания на ищеца и с която подсъдимият Т.
Ц. Т. е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 343, ал. 4, вр. ал.
3, б. „б“. предл. 1, вр. ал. 1, б. „в“ НК; постигнато Споразумение №
081/24.01.2020г. между двете страни за определяне и изплащане на
застрахователно обезщетение за претърпените от ищеца имуществени и
неимуществени вреди с оглед на травматичните увреждания, които били
проявени към датата на подписването на споразумението и заплащането на
обезщетение от ответника; съществуването на валидно застрахователно
правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите между виновния водач на МПС и ответника ЗК "Лев Инс"
АД към момента на настъпване на застрахователното събитие; предявена от
ищеца пред застрахователя извънсъдебна претенция с вх. № 3338/01.04.2024г.
за заплащане на допълнително обезщетение за неимуществени вреди в размер
на 50 000,00 лв., настъпили в резултат на усложнение в здравословното му
състояние, вследствие ПТП от 28.07.2017 г. и неизплащане на претендираното
застрахователно обезщетение от застрахователя към момента на подаване на
исковата молба, поради което, на основание чл.146, ал.1, т.4 от ГПК, с
определението по чл.374 от ГПК съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи
се от доказване тези обстоятелства.
От събраните в рамките на настоящето съдебно производство
медицински документи се установява следното:
От приложеното копие от епикриза /ИЗ 10197/ от Клиника по съдова
хирургия при Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ „Токуда“, се установява, че В.
А. е бил на лечение от 24.11.2022г. до 27.11.2022 г. по КП № 123 – оперативно
лечение на абдоминална аорта, долна празна вена и клоновете им, с диагноза:
7
Флебит и тромбофлебит на други дълбоки съдове на долните крайници. При
постъпването в болницата А. е бил в увредено общо състояние. На
25.11.2022г. му е извършена оперативна интервенция lncisio et TEA VIE dex.
Ligatura VSM dex - ендартериектомия на абдоминални артерии; Операцията е
извършена по повод възходящ тромбофлебит на голямата подкожна вена в
дясно с прорастване на тромба в дълбока вена. Оперативната интервенция е
извършена под локална анестезия и е последвана от гладък /без усложнения/
следоперативен период. А. е изписан в добро общо състояние и стабилна хемо
динамика. При изписването е извършена Ехо Доплер сонография на дълбоки
вени на долните крайници - установени са проходими дълбоки вени.
От приложеното копие от епикриза /ИЗ 4454/ от Клиника по съдова
хирургия при Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ „Токуда“, се установява, че В.
А. е бил на лечение от 05.02.2023г. до 08.02.2023г. по КП № 123 – оперативно
лечение на абдоминална аорта, долна празна вена и клоновете им, с диагноза:
Флебит и тромбофлебит на други дълбоки съдове на долните крайници. При
постъпването в болницата А. е бил в запазено общо състояние. На 06.02.2023г.
му е проведено оперативно лечение: Incisio et thrombectomia VIED. Ligatura
v.acc.VSM dex .et v. epigastrica dex. MOCA acc - инцизия на абдоминални вени.
Повод за оперативно лечение е възходящ тромбофлебит на акцесорна вена
сафена магна. Оперативната интервенция е извършена под локална анестезия.
А. е изписан в добро общо състояние, хемо динамично стабилен.
От приложеното копие от епикриза /ИЗ 10045/ от Клиника по съдова
хирургия при Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ „Токуда“, се установява, че В.
А. е бил на лечение от 20.03.2023г. до 23.03.2023г. по КП № 123 – оперативно
лечение на абдоминална аорта, долна празна вена и клоновете им, с диагноза:
Флебит и тромбофлебит на други дълбоки съдове на долните крайници. На
21.03.2023г. му е извършена оперативна интервенция: Incisio et TEA VIE sin.
Ligatura et stripping partialis VSM sin - инцизия на абдоминални вени. Причина
за операцията е възходящ тромбофлебит на аксесорна в.с. магна и тромб в
дълбока вена. Пациентът е изписан в добро общо състояние и стабилна
хемодинамика.
С ЕР на НЕЛК № 90462 от заседание № 051 от 21.03.2023г. на В. А. е
определена 50,00 % ТНР за период от две години. В решението са
регистрирани следните заболявания: Варикозни вени на долните крайници,
без язва и възпаление; Застойна сърдечна недостатъчност; Хипертонично
сърце без /застойна/ сърдечна недостатъчност; Белодробна емболия без
споменаване на остро белодробно сърце; Емболия и тромбоза на празна вена;
Постфлебитен синдром.
От заключението на изслушаната по делото съдебно-медицинска
експертиза, прието от съда като обективно и компетентно, се установява, че
при ищеца са налице медицински данни за илео-феморална флеботромбоза
още от 2014г., усложнена с БТЕ; за вродена /генетична/ тромбофилия,
хетерозиготно носителство на 4G/5G и хетерозигот по MTHFR мутация.
Според вещото лице комбинацията от двата полиморфизма леко увеличават
8
предразположението за тромбози, а при наличието на хронична венозна
недостатъчност риска става клинично значим. Съдовите усложнения при А.
като дермохиподермит, венозни оклузии и рецидивиращи тромбози могат да
се дължат на хроничната венозна недостатъчност. А. приема постоянно
антикоагуланти /Ксарелто -20мг./, венотропни медикаменти и медикаменти,
свързани с кардиологичното заболяване. От заключението се установява
също, че при ПТП през 2017г. при пострадалия В. А. са били установени
следните травматични увреждания: открито счупване на челната кост в ляво -
нараняване, което прониква в черепната кухина; счупване на 4,5,7 и 8 ребра в
ляво и на десния напречен израстък на втори поясен прешлен, които
увреждания са му причинили трайно затруднение на движенията на снагата с
оздравителен период около два месеца; счупване на кръстцовага кост,
сублуксация на дясна хълбочно-кръстцова става и разединение на ломното
съчленение на таза, които увреждания са му причинили трайно затруднение на
движенията на десен долен крайник с оздравителен период около 2-3 месеца;
счупване на външната и вътрешна стени на лява очница; мозъчно сътресение
със замъгляване на съзнанието; разкъсно-контузни рани на лицето и лява
подбедрица; малък хемоторакс /наличие на кръв/ в лявата половина на
гръдната кухина; кръвонасядане на лицето, тялото и крайниците с
оздравителен период около 3-4 седмици. Според вещото лице няма причинно-
следствена връзка между претърпените от ищеца травматични увреди от
настъпилото ПТП през 2017г. и съдовите усложнения, изразяващи се във
флебит и тромбофлебит, диагностицирани на 24.11.2022г. Хипотетично такъв
може да има в ранния посттравматичен период, траещ 1-3 месеца.
Заболяванията и оперативните интервенции на ищеца от 2022-2023г. не са
типично и пряко усложнение от травмите, получени през 2017г. Съдовите
заболявания на А. са резултат от хронично заболяване с предвидим ход. От
заключението се установява също, че след фрактури на сакралната кост, ребра
и лицев череп, е възможно развитието на съдови усложнения в острия и
подострия травматичен период /седмици до месеци след травмата/: най-често
тромбози и БТЕ, свързани с обездвижване и травма на съдове, но
настъпването на съдови заболявания 5 години след травмата не е обичайна
или очаквана последица от травматичните увреждания на ищеца, получени
при ПТП. Според вещото лице установените съдови промени следва да се
разглеждат като самостоятелно развило се заболяване, а не като късна
последица от претърпените фрактури. При липса на данни за травматични
съдови увреждания в острия период и проследяване на такова състояние след
инцидента, споменатите съдови прояви за периода 2022-2023г. по-скоро са
резултат на други рискови фактори /генетична тромбофилия, ХВН/.
В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението си, че не е
налице причинно-следствена връзка между претърпяната травма от
процесното ПТП и получените пет години по-късно венозни заболявания.
От показанията на разпитаната по делото свидетелка Е. П. А. - съпруга
на ищеца, се установява, че преди 2017 г. съпругът й не е имал проблеми с
9
вените. През 2014 г. е установено, че при съпруга й има склонност към
образуване на тромби и е получил емболия. Проведено му било лечение и се
бил възстановил напълно; не използвал никакви лекарства, не пиел
антикоаболанти, не носел компресиращи чорапи; поддържал физическа форма
и спортувал, тъй като работата му го налагала. Според свидетелката
вследствие от силния удар при ПТП-то, съпругът й получил белодробна
емболия и множеството тромби в тялото си. Ищецът не бил в състояние да
бъде транспортиран в гр. София, поради което в гр. Враца му поставили кава-
филтър в кававена на пъпа за разбиване на тромбите. След дълъг период на
лечение в болницата в гр. Враца изписали съпруга й и лечението му
продължило в домашни условия, като свидетелката се грижила за него. Той не
могъл да ходи доста дълго време и движенията му били ограничени, защото
краката му се подували, болели го и пиел обезболяващи. Според лекарите
тромбите са тръгнали от краката на ищеца и са увредили вените и клапите на
вените. Вследствие на това и до ден днешен се подуват краката на ищеца и
същия трябва да носи компресиращи чорапи цял живот. Вследствие на
увредените му вени се получили и петна по краката му, поради което лекарите
му изписали поддържащи лекарства, пасти и кремове, които да помогнат за
петната и трябвало периодично да ходи на контролни прегледи в болница
„Токуда“ през минимум шест месеца, като периода го определял лекуващия
лекар - съдов хирург. Свидетелката твърди, че след проведеното лечение с
лекарства и медикаменти лекарите казали, че няма как да се възстановят
краката на съпруга й, поради което му извършили операция. След операцията
лечението му отново продължило с медикаменти и контролни прегледи, но
вените са увредени и всеки следващ път, когато съпругът й ходил на лекар, му
казвали, че трябва да се оперират вените, за да няма толкова странични ефекти
и да може да върши служебните си ангажименти. И на двата крака вените са
увредени, но най-много на десния долен крайник. След двете операции на
вените през 2022 г. и 2023 г. лекарите казали, че няма възстановяване на
вените, може само да се извършва поддържаща терапия. Според свидетелката
съпругът й трябва винаги да пие лекарства за вените и кръворазреждащи
лекарства, цял живот трябва да носи компресиращи чорапи, за да може да
ходи нормално, защото краката му се подуват и изпитва болка, което му
допринася за дискомфорта на работата, защото тя е свързана със седенето на
едно място. Съпругът й не може да поддържа добра физическа форма, защото
не може тренира; не може да ходи на почивка, тъй като му се подуват краката.
Това състояние му се отразява на психиката, тъй като се чувства
непълноценен. Според свидетелката след ПТП-то съпругът й не се
възстановил напълно.
Съдът кредитира показанията на свидетелката като обективни,
непротиворечиви и преки, при което следва да бъдат ценени при
постановяването на решението. При преценка на показанията й съдът отчита
възможната нейна заинтересованост от изхода на делото, предвид
съпружеската й връзка с ищеца и обстоятелството, че същите не
10
кореспондират напълно с установеното с медицинските документи и
заключението на вещото лице, с оглед разпоредбата на чл.172 от ГПК.
При така възприетото от фактическа страна настоящият съдебен състав
прави следните правни изводи:
Предявеният главен иск е с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, вр. чл.51,
ал.3 вр. ал.1, вр. чл.45 вр. чл.52 ЗЗД.
Правната норма на чл. 432, ал. 1 КЗ урежда и гарантира правната
възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на
претърпените вреди срещу застрахователя, с когото деликвентът или
отговорно за неговото противоправно деяние лице е сключил договор за
застраховка "Гражданска отговорност", обезпечаваща неговата деликтна
отговорност.
В настоящия случай се претендира присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди от непозволено увреждане, претърпени вследствие
влошаване на здравословното състояние на ищеца, което не е било предвидено
и съобразено при първоначалното обезщетяване (ексцес).
Ексцес при непозволено увреждане е налице когато впоследствие, след
увреждането, настъпят нови вреди (имуществени и/или неимуществени) или
съществено влошаване на състоянието на пострадалия, които обстоятелства не
са били налице към момента на увреждането, поради което не са могли да
бъдат взети предвид при определяне на обезщетението. Съгласно т. 10 от
ППВС № 4/30.10.1975 година при това положение за увреденото лице
възниква ново право на обезщетение за новите вреди, но само ако те се
намират в причинна връзка с увреждането и ако при присъждането на
първоначалното обезщетение тези вреди не са били взети предвид или
съобразени. Правото на обезщетение за вреди от ексцес от непозволено
увреждане възниква, само ако са налице останалите предпоставки за
реализиране на отговорността на делинквента. Когато се претендира такова
обезщетение, то на доказване подлежат новите вреди и дължимото се за тях
обезщетение. При това отговорността на делинквента за новите вреди е в
същите рамки, в които той носи отговорност за първоначалните вреди,
настъпили в резултат на увреждането. В случаите, когато отношенията между
страните по повод на първоначалните вреди са разрешени с влязло в сила
решение, въпросът за наличието на основанието за реализиране на
отговорността на делинквента и обема, в който той е задължен да обезщети
вредите е разрешен със сила на присъдено нещо.
Новите вреди, за които може да се претендира обезщетение за ексцес
трябва да се различават от бъдещите такива. Последните са вреди, които не са
11
били настъпили към момента на увреждането и/или определянето на
първоначалното обезщетение за него, но с оглед обичайното развитие на
нещата и последиците от увреждането последващото им настъпване може да
бъде предвидено със сигурност и те могат да бъдат и са взети предвид при
определяне на първоначалното обезщетение. Поради това вземането за
обезщетение от вреди за ексцес възниква когато тези вреди не са били
съществували към момента на увреждането и/или пък настъпването им не е
било сигурно и предвидимо, поради което не са били взети предвид при
определяне на първоначалното обезщетение, в който смисъл е посочената по-
горе т. 10 от ППВС № 4/30.10.1975 година. (Решение № 123 от 5.03.2025 г. на
ВКС по гр. д. № 2177/2023 г., IV г. о., ГК)
С оглед на изложеното в тежест на ищеца е в условията на пълно и пряко
доказване да докаже в процеса следните факти: 1. настъпилото ПТП и неговия
механизъм, 2. противоправното поведение на виновния водач, 3. настъпило
влошаване (ексцес) на здравословно му състояние в сравнение със
състоянието, при което е присъдено първоначалното обезщетение; 4.
настъпили нови неимуществени вреди в резултат на влошаване на
здравословното му състояние, които не са били взети предвид при присъждане
на предишно обезщетяване, необезщетени до момента; 5. наличието на
причинна връзка между новонастъпилите вреди и деликта; 6. ответникът да е
застраховател на гражданската отговорност на причинилия произшествието
водач. Вината съгласно установената с нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД законова
презумпция се предполага.
С оглед безспорното между страните обстоятелство, че е налице влязла в
сила присъда, с която деликвентът е признат за виновен за извършено
престъпление, с което са причинени телесни увреждания на ищеца, както и
сключено между застрахователя на деликвента и ищеца споразумение за
определяне и изплащане на застрахователно обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, във връзка с процесното пътно-транспортно
произшествие, и при зачитане нормата на чл.300 от ГПК, съдът приема за
установени правно релевантните факти на нормата на чл.45 ЗЗД, както и
фактът, че е било налице валидно застрахователно правоотношение по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" с
ответника ЗК "Лев Инс" АД към момента на настъпване на застрахователното
събитие.
От събраните по делото доказателства се установи, че при първоначално
определеното със споразумението от 24.01.2020г. обезщетение за
неимуществени вреди са взети предвид вида и тежестта на получените
12
телесни увреждания при ПТП, а именно: открито счупване на челната кост
вляво, счупване на 4 ребра, счупване на десния напречен израстък на 2-ри
поясен прешлен, счупване на кръстцовата кост, сублуксация на дясна
хьлбочно кръстцова става вдясно и разединение на лонното съчленение на
таза, счупване на външна и вътрешна стени на лява очница, мозъчно
сътресение със замъгляване на съзнанието, разкъсно-контузни рани на лицето
и лявата подбедрица, малък хемоторакс в лявата половина на гръдната кухина,
кръвонасядания по лицето, тялото и крайниците, развитие на белодробна
тромбоемболия; настъпилите поради травмите медицински състояния и
бъдещите предвидими такива; вида и продължителността на проведеното
лечение и свързаните с това ограничения за ищеца; характеристиките и срока
на възстановителния период и достигнатата степен на възстановяване. В
споразумението са съобразени всички бъдещи предвидими неимуществени
вреди от описаните травми, здравословното състояние на пострадалия към
момента на сключване на споразумението и продължаващото лечение и
медицинските предвиждания с оглед възстановяването.
От събраните доказателства в рамките на настоящето съдебно
производство - медицински документи, свидетелски показания и
заключението на СМЕ, се установи, че две години и десет месеца след
сключване на споразумението (пет години и четири месеца след настъпване на
ПТП) В. А. е постъпил на лечение в болница по КП № 123 – оперативно
лечение на абдоминална аорта, долна празна вена и клоновете им, с диагноза:
Флебит и тромбофлебит на други дълбоки съдове на долните крайници. В
периода от 24.11.2022г. до 23.03.2023г. ищецът три пъти е постъпвал в
болница за лечение от по три дни, при което са му извършени три оперативни
интервенции – ендартериектомия на абдоминални артерии – на 25.11.2022г.;
инцизия на абдоминални вени – на 06.02.2023г. и на 21.03.2023г. Установи се
също, от свидетелските показания, че ищецът е изпитвал болки и страдания от
увредените му вени на краката и от подутите му крака, което състояние
причинява дискомфорт в работата му; че същият не може да изпълнява
пълноценно служебните си ангажименти, да поддържа добра физическа форма
и да ходи на почивка; че ищеца трябва винаги да пие лекарства за вените и
кръворазреждащи лекарства, цял живот трябва да носи компресиращи чорапи,
за да може да ходи нормално. Това състояние му се отразява на психиката, тъй
като се чувства непълноценен.
Изложеното налага извода, че при ищеца е настъпило влошаване на
здравословно му състояние в сравнение със състоянието, при което е
присъдено първоначалното обезщетение; настъпили са нови неимуществени
вреди в резултат на влошаване на здравословното му състояние, които не са
били взети предвид при присъждане на предишното обезщетяване и не са
обезщетени до момента.
Спорен по делото е въпроса дали това влошаване на здравословното
състояние на ищеца е във връзка с претърпените травми при ПТП от
28.07.2017 г.
13
От заключението на изслушаната по делото съдебно-медицинска
експертиза, което съдът приема като обективно и компетентно изготвено, се
установява, че няма причинно-следствена връзка между първоначално
претърпените при ПТП през 2017г. от ищеца травматични увреди и съдовите
усложнения, изразяващи се във флебит и тромбофлебит, диагностицирани на
24.11.2022г., както и че заболяванията и оперативните интервенции на ищеца
от 2022-2023г. не са типично и пряко усложнение от травмите, получени през
2017г. Според заключението при липса на данни за травматични съдови
увреждания в острия период след ПТП през 2017г. и проследяване на такова
състояние след инцидента, споменатите съдови заболявания в периода 2022-
2023г. по-скоро са резултат от самостоятелно развило се хронично заболяване
на ищеца с предвидим ход, а не късна последица от претърпените фрактури.
От заключението се установява също, че при ищеца са налице медицински
данни за илео-феморална флеботромбоза още от 2014г., усложнена с БТЕ; за
вродена /генетична/ тромбофилия, хетерозиготно носителство на 4G/5G и
хетерозигот по MTHFR мутация, комбинацията от които леко увеличават
предразположението за тромбози, а риска става клинично значим при
наличието на хронична венозна недостатъчност.
С оглед заключението на съдебно-медицинската експертиза съдът
приема, че влошеното здравословно състояние на ищеца и новите
неимуществени вреди, настъпили след сключване на споразумението от
24.01.2020г., не се намират в причинна връзка с увреждането от процесния
инцидент от 28.07.2017г. Съдовите усложнения, изразяващи се във флебит и
тромбофлебит, диагностицирани на 24.11.2022г., не са с травматичен
произход, а се дължат на влошеното здравословно състояние, което е
болестно, в частност обусловено от хронична венозна недостатъчност при
ищеца.
Поради липса на кумулативно предвидена предпоставка – причинна
връзка между деянието и влошаването на здравословното състояние на ищеца,
предявеният главен иск се явява изцяло неоснователен и подлежи на
отхвърляне.
С оглед неоснователността на главния иск и акцесорния характер на
претенцията за присъждане на законна лихва върху претендираното
обезщетение, на отхвърляне подлежи и тази претенция.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК и предвид изхода на делото в полза на
ответника следва да бъдат присъдени сторените в хода на делото разноски за
възнаграждение на вещото лице по изпълнената съдебно-медицинска
експертиза в размер 500, 00 лв. и за държавна такса за издаденото му съдебно
14
удостоверение в размер 5,00 лева.
Ответникът също е претендирал присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение от 540, 00 лева и с оглед изхода на спора и
разпоредбата на чл. 78, ал. 3 от ГПК, в полза на същия следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер 200, 00 лв., определено на
основание чл.78, ал.8 от ГПК вр. с чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на
правната помощ вр. с чл.37 от ЗПП.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от В. Р. А., ЕГН: **********, с адрес ***,
срещу Застрахователна компания „Лев Инс" АД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: ***, искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, вр. чл.51,
ал.3 вр. ал.1, вр. чл.45 вр. чл.52 и чл.86 от ЗЗД, за заплащане на
застрахователно обезщетение в размер 40 000,00 лв., частичен иск от 60 000,
00 лева, за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания поради
влошаване здравословното му състояние (ексцес), вследствие на ПТП от
28.07.2017 г., причинено виновно от застрахован при ответника водач на лек
автомобил марка „БМВ“, модел „520 И“ с peг. № ВР *** ВН, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 01.04.2024 г. - датата на
предявяване на претенцията пред застрахователя, до окончателното
изплащане на обезщетението, като неоснователни.
ОСЪЖДА В. Р. А., ЕГН: **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на
Застрахователна компания „Лев Инс" АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***, сумата 505, 00 лв., представляваща направени по делото
разноски, както и сумата 200, 00 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд-
София в двуседмичен срок от връчване на преписи от същото на страните,
чрез техните пълномощници.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
15