Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. Варна, 06.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА
КОЛЕГИЯ, XXV
състав, в публично заседание проведено на двадесет и четвърти юни през две
хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретаря Елица Трифонова, след като разгледа
докладваното гр.дело №12 441 по
описа за 2019г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е
образувано по предявен от К.И.А. срещу Г. фонд иск с правно основание
чл. 557,ал.1,т.1 КЗ - за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 11 000 лева, представляваща
дължимо обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на 20.08.2017г. в гр.Варна,
изразяващи се в претърпени болки и страдания, ведно с със законната лихва,
считано от 11.10.2018г. до окончателното изплащане на обезщетението.
Ищецът твърди, че на
20.08.2017г. в гр.Варна на бул.“Васил Левски“ след автобусна спирка Стадиона в
посока бул.“Княз Борис I“ около 23.00 ч. по време на движение на пътнически
автобус „Соларис Урбина 18“ с рег.№***при движението му по бул.“Васил Левски“
преди автобусна спирка Средношколска, неизвестно МПС с неустановен водач
преминава пред него, отнема предимството му и принуждава водача на автобуса-
Тансер Айледин, разпределен по автобусна линия №148, да нали рязко скоростта си
на движение, което довело до загуба на равновесие на ищцата, която залитайки в
опит да се хване за дръжката на вратата, осуква левия си крак в областта на
коляното. В резултат на това ищцата получила телесни повреди, изразяващи се в
счупване на табиалното плато в областта на лявата подбедрица, което причинило
трайно затруднение в движението на левия долен крайник за период по-дълъг от
шест месеца. Ищцата била веднага
хоспитализирана в МБАЛ „Св. Марина“ Варна, където била на лечение от
20.08.2017г. до 27.08.2017г. Поставена й била диагноза : S82.70- множество
счупвания на подбедрицата, на закрито, ляв долен крайник. Направени били
множество изследвания, консулти с лекари, назначено било лечение. Била
извършена операция, за която бил съставен оперативен протокол №980/21.08.2017г.
- под обща анестезия било извършено репониране на фрактурата на латералното
лабиално плато и била фиксирана с плака и заключващи винтове АРР. Предстояла
нова операция за премахване на имплантите. Ищцата излага, че към настоящия
момент била все още с влошено здравословно състояние и изпитвала затруднения
при слизане и качване на стълби. Твърди,
че травматичните увреди променили живота
й и ежедневието й. Сочи, че преди
процесното ПТП не приемала никакви лекарства. След излизане от упойката за
операцията болките на ищцата били ужасяващи – изписани й били обезболяващи
лекарства, антибиотици, лекарства за разреждане на кръвта, като последните пила
в продължение на месец. След изписване от болницата за нея се грижела дъщеря й П.А.
З., която се прибирала при нея повече от два месеца, поради невъзможността
на ищцата да се грижи за себе си и да прави нищо самостоятелно. Ищцата ползвала
тоалетен стол и инвалидна количка по предписание на лекуващия лекар, тъй като
не трябвало да стъпва на крака. Било й разрешено след втория месец леко да
стъпва на крака. Раната й се отворила и
започнали наново силните болки и мъки, слагане на превръзки при лекар и вкъщи.
Това продължило около месец и половина. Болките били с изключителен интензитет
и граничещи с пълна непоносимост. На моменти й идвало да се отхвърли от етажа
заради тях. Отворената рана пречела на възможността на ищцата да отиде на
раздвижване. Лекарите й казвали, че трябва да бъде много търпелива и било
единствено в нейното способности и сили дали ще проходи. Успяла да проходи, но
болките ги имала и до днес. Понастоящем освен болките й, когато сядала й било
трудно да се изправи, защото кракът й бил нестабилен. Подпирала се
предварително някъде, за да може да стане. Страхувала се, че ако падне на
улицата, няма да може да стане сама без помощ.Затова я било страх да се
придвижва самостоятелно и винаги се стремяла да има човек покрай нея.
Страхувала се и да се качва по ескалатор
поради причина, че няма да успее да слезе от стълбичките навреме, ще се
прекатурне и щ е се нарани. Било й трудно в ежедневието като кондуктор в
градския транспорт - едвам се качвала и
слизала по стълбите на автобусите. Болките били непоносими при сезонни промени
на времето, при мъгла, слана, дъжд и резки промени на времето. Чувствала след
инцидента, че от здрав човек се е превърнала в болен и сакат човек. Вече
приемала лекарства за кръвно налягане и болкоуспокояващи
лекарства. Считала, че с времето болките щели да се засилват и да стават
по-жестоки. От човек веселяк, който танцува на всички събирания, сега станала
инвалид. Отказала да я трудоустроят, защото лекарите казали, че няма да я
вземат на работа с ТЕЛК решение и че работодателите се пазили да назначават
такива хора, защото после не можели да ги уволнят, ако решат.
Образуваното ДП №460/***. било спряно, тъй
като в срока по чл.234,ал.1 НПК авторът на деянието не бил открит.
Сочи, че от Г. фонд й
била изплатена сумата от 22 249.57 лева, като счита, че този размер е
несправедлив.
В срока по чл.131 ГПК ответникът Г. фонд е депозирал отговор на исковата молба, в който изразява
становище за неоснователност на исковата претенция.
Претенцията се оспорва по размер като прекомерно
завишена. Твърди се, че вече изплатеното обезщетение е съобразено с характера,
тежестта, продължителността и интензитета на получените увреждания и със
съдебната практика.
Не се оспорва механизма на настъпване на
събитието.
Отправя се искане за отхвърляне на иска като
неоснователен.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и по вътрешно
убеждение, съобразно чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
В Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №2836 е отразено, че на 20.08.2017г. мл. авток. Д. Д. е посетил бул.Васил Левски след автобусна спирка Стадиона в посока бул.Княз Борис и е констатирал, че неизвестен участник при извършване на маневра престрояване отнема предимството на ППС с рег.№***марка Соларис, модел Урбина 18, който за да избегне удара, употребява спирачки, в резултат на което е пострадала пътничката К.И.А.- счупване на табиалното плато в областта на лявата подбредрица.
Съгласно Епикриза, издадена от МБАЛ‘Света Марина“ К.И.А. е постъпила в болничното заведение на 20.08.2017г. и е била изписана на 27.08.2017г. с диагноза Множество счупвания на подбедрицата, закрито, ляв долен крайник. На 21.08.2017г. е извършено оперативно лечение – наместване на фрактура с вътрешна фиксация, тибия, фибула.
Съгласно Медицинско удостоверение №881/2017г., издадено от МБАЛ“Света Анна-Варна“АД е извършен преглед на 08.09.2017г. на К.И.А. при снети предварителни данни : на 20.08.2017г. към 18 ч. по време на работа като кондуктор в автобус №148 водачът на автобуса в района след спирка Стадиона внезапно употребил аварийни спирачки, при което при опит да се задържи за врата, получила внезапно извиване в областта на лявото коляно. На същата дата била приета за лечение в Отделение Ортопедия и травматология при МБАЛ„Св.Марина“, където били установени данни за фрактура на платото на големия пищял вляво. Проведено оперативно лечение – вътрешна фиксация на голям и малък пищял. Лекарят извършил прегледа е установил : белег от проведено оперативно лечение по предната повърхност на лявата подбредрица. Заключението е, че се касае за счупване на табиалното плато в областта на лявата подбедрица, което е резултат от внезапно форсирано извиване на левия долен крайник в областта на лявото коляно при фиксирано стъпало, което увреждане е обусловило трайно затруднение в движението на левия долен крайник за период не по-малък от 5-6 месеца.
Съобразно Болничен лист от 05.09.2017г., издаден от МБАЛ„Св.Марина“ К.И.А. е била в отпуск поради временна неработоспособност за периода 20.08.2017г. до 26.09.2017г. , който съгласно представените последващи болнични листи е бил удължаван до 24.01.2018г.
С Постановление от 29.01.***. по ДП №460/***. по описа на Сектор „ПП“ при ОД на МВР Варна е спряно наказателното производство, тъй като авторът на деянието не е разкрит.
Съгласно Епикриза, издадена от МБАЛ„Св.Марина“ К.И.А. е постъпила за болнично лечение на 02.11.**. и е била изписана на 06.11.**. с диагноза Исхемичен мозъчен инсулт във вертебробазиларната система.Мозъчен инфаркт, причинен от неуточнена оклузия или стеноза на прецеребрални артерии.Степен лека.
Съгласно Епикриза, издадена от МБАЛ„Св.Марина“ К.И.А. е постъпила за болнично лечение на 01.02.**. и е била изписана на 05.02.**. с диагноза Исхемичен мозъчен инсулт в територията на ЛСМА.Мозъчен инфаркт, причинен от неуточнена оклузия или стеноза на прецеребрални артерии.Степен лека.
Съгласно Епикриза, издадена от МБАЛ„Св.Марина“ К.И.А. е постъпила за болнично лечение на 11.02.**. и е била изписана на 14.02.**. с диагноза Остра левостранна сърдечна недостатъчност II клас по Килип, исхемична болест на сърцето, ангина пекторис при усилие.Хипертонична болест III стадий, лека степен, сърдечна и мозъчна форма.
Свидетелката С.Х.Т. излага, че познава К. от седем години като двете с нея били колежки. Преди инцидента била много жизнерадостен човек, но след това я било страх да се вози в автобусите и била с придружител и й било много трудно. Паднала в автобуса, защото на шофьора му секли пътя и той набил спирачките, които били много чувствителни, много резки. О това падане пострадал левия й крак- имала доста операции и дъщеря й я гледала след този случай. Сега трудно сгъвала крака. Не можела да се справи с една малка височина, ако нямало къде да се хване или някой да й подаде ръка. След този случай психиката й била много лабилна, даже сега била в болницата. Напоследък влизала в болницата три-четири пъти. След инцидента не била добре. Направила микроинсулт от нерви- валидоли, валериани постоянно била с тях. Вдигала кръвно, което преди го нямало. След инцидента се върнала много за кратко на работа, на не можела да се справя както трябва и я слагали на по-леки линии, за да няма напрежение в крака. Сочи, че преди инцидента нямала здравословни проблеми и не знае да е пила хапчета и да е ходила по болници. Сега била някак си потисната, нервна, просто не била тя след инцидента. Имало голяма разлика в държанието й. Не била това, което била преди. Лятото, когато ходили двете на море тя влязла в морето, но можела да излезе, защото й трябвало помощ, защото сама не можела да го направи. В момента била в болницата заради кръвното. Преди три месеца направила инсулт. Кръвното й си варирало още от преди.
Свидетелката Ц.Н.Г. излага, че приятелка на К. от 4-5 години. Разбрала за инцидента с нея от техен познат няколко дни по-късно. Разказала й, че при тръгване на автобуса от спирката шофьорът е набил спирачки и К. била до вратата и паднала и си изкривила крака. Видяла, че К. била гипсирана и мисли, че кракът й е бил счупен. Доста време била трудно подвижна и не можела да се придвижва сама. Свидетелката й помагала, когато й ходила на гости – пускала прахосмукачка, изхвърляла боклука, измивала, ако имало нещо в мивката, водила я до тоалетната, до банята. К. имала подкрепата на дъщерите си, които й помагали, когато били свободни. Видяла я на 26-ти октомври същата година на рождения й ден и тогава била с патерици и ходела. От година нямала ежедневен контакт с нея и повече от година не се били виждали. Имала информация за нея от социалните мрежи, където си пишели. Не била като преди, вследствие на инцидента била много уплашена, сега не знаела как е.
Съобразно заключението на проведената по делото СМЕ ищцата е получила счупване на левия пищял на лявата подбредрица в горна трета – табиалното плато. Същото било в резултат на внезапно, форсирано извиване на левия долен крайник в областта на лявото коляно при фиксирано стъпало и е обусловило трайно затруднение е движението на същия за период не по-малко от 5-6 месеца. Непосредствено след получаване на това травматично увреждане е налице болка и ограничено движение в лявата колянна става. Преглед на ищцата не е извършен поради това, че същата е на лечение по повод на преживян мозъчносъдов инцидент. След получаване на увреждане от типа на процесното за минимум 3-4 месеца се налага ползване на помощни средства при придвижване и извършване на рехабилитация и физиотерапия в последващите месеци.
Съдът с оглед
гореустановената фактическа обстановка прави следните правни изводи :
Предявеният
иск е с правно основание чл. 557,ал.1,т.1 КЗ. По делото са приети за безспорни и ненуждаещи се от
доказване следните факти и обстоятелства : че на 20.08.2017г. ищцата е получила
травматично увреждане– фрактура на табиалното плато на лява колянна става
вследствие на ПТП, описано в исковата молба; че Г. фонд е изплатил на ищцата
обезщетение в размер на 22 249.57 лева, от които 2 249.57 лева за имуществени вреди.
Не е спорно
между страните, обстоятелството, че водачът ма увреждащия лек автомобил е
останал неизвестен, което обуславя правото на ищеца да насочи иска си към Г. фонд.
Ищецът
претендира обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие на
процесното ПТП, изразяващи се в претърпени болки и страдания.
От събраните гласни доказателства се установява, че след инцидента ищцата претърпяла операция, не можела да се придвижва сама, придвижвала се с патерици. В домакинството й помагала дъщеря й. Съобразно болничните листи и гласните показания на свидетелката Т. ищцата се върнала на работа след инцидента. Свидетелката посочва, че на ищцата й било трудно да сгъва крака и трябвало при качване или да се хване за нещо или да й се помогне чрез подаване на ръка. При връщането си на работа била сложена на по-леки линии на градския транспорт. Тази свидетелка също установява, че след инцидента започнала да вдига кръвно и да пие хапчета.
Предвид установеното по делото и СМЕ съдът приема, че ищцата е имала трайно ограничаване в движението на левия крайник за период от около половин година след инцидента, когато е имала нужда при придвижване да ползва патерици и чужда помощ. След този период ищцата е възстановена и се е върнала на работа като продължава да изпитва затруднение в движението при свиването на лявата колянна става без това да води до невъзможност за самостоятелно придвижване и/или неработосопобност. Не се установява повишеното кръвно налягане и претъпрените мозъчни инсулти, както и установената през 2020г. хиперточна болест да са в пряка причинна връзка с процесния инцидент.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди трябва да е съобразен с
обществения критерий за справедливост. Неимуществените вреди нямат парична
оценка, поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от
съда. Изхождайки и от указанията, дадени в ППВС № 4/1964 год., обезщетението
следва да е съразмерно с вредите и да
отговаря, както на конкретните данни по делото, така и на обществените
представи за справедливост. То трябва да удовлетворява изискването за
справедливост и при съпоставянето му с други случаи по аналогични казуси, но с
различни по степен на тежестта им вреди, така че доколкото е възможно за
по-тежките случаи да се присъди по-високо обезщетение, а за по-леките –
по-ниско.
Предвид на събраните в хода на
процеса доказателства съдът намира, че в
конкретния случай сумата, която би възмездила сочените от ищеца неимуществени
вреди възлиза на сумата от 20000 лева,
която е изплатена от Г. фонд извънсъдебно, поради и което искът за
претендираните допълнително 11 000 лева е неоснователен и следва да се
отхвърли.
По разноските :
Ответната страна не е поискала присъждане на разноски.
На горните съображения съдът :
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от К.И.А.,ЕГН: ********** с адрес *** иск срещу Г. ФОНД със седалище и адрес на управление *** с правно основание чл. 557,ал.1,т.1 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 11 000 лева, представляваща дължимо обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на 20.08.2017г. в гр.Варна, изразяващи се в претърпени болки и страдания, ведно с със законната лихва, считано от 11.10.2018г. до окончателното изплащане на обезщетението
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от получаването му пред Варненския окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: