НОХД 3483/2015г. – Пловдивски районен съд – VІІІ наказателен състав

 

МОТИВИ :

        

Срещу подсъдимия И.А.Б., роден на *** ***, ***, български гражданин, висше образование, *** на ЕТ “Х. – И.А.”, разведен, осъждан, ЕГН **********, е повдигнато обвинение в това, че в периода от 03.04.2014 год. до 17.04.2014 год. в гр. Пловдив при условията на продължавано престъпление, повторно в немаловажен случай, след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил заблуждение:

-         На 03.04.2014 год. е възбудил заблуждение у Е.Т.В. за това, че наема временно за работа в свой обект газокар „Nissan ESR 4500, 2,5 t” след което ще го върне и с това е причинил на „Кандекс” ЕООД гр. Варна имотна вреда в размер на 9 019 /девет хиляди и деветнадесет/ лева

-         На 08.04.2014 год. е възбудил заблуждение у М.Р.Р. за това, че наема временно за работа в свой обект мотокар – челен повдигач „Jack CRC30”, след което ще го върне и с това е причинил на „Фешън Стил” ООД гр. Пловдив имотна вреда в размер на 10 668 /десет хиляди шестстотин шестдесет и осем/ лева

-         На 17.04.2014 год. е възбудил заблуждение у М.Р.Р. за това, че наема временно за работа в свой обект газокар – челен повдигач „Komatsu 1,8 FG 18 HT – 17”, след което ще го върне и с това е причинил на „Каролина и Ко” ЕООД гр. Златоград имотна вреда в размер на 13 998 /тринадесет хиляди деветстотин деветдесет и осем/ лева

или всичко вреда в размер на 33 685 /тридесет и три хиляди шестстотин осемдесет и пет/ лева, като причинената вреда е в големи размери, което е престъпление по чл. 210 ал. 1 т. 4, т. 5 вр. с чл. 209 ал. 1 вр. с чл. 28 ал. 1 вр. с чл. 26 ал. 1  от НК.

За съвместно разглеждане с наказателния процес няма предявени граждански искове.

Представителят на Районна прокуратура – Пловдив поддържа изцяло така повдигнатото обвинение, което счита за доказано по безспорен и категоричен начин, предлага на Съда да признае подсъдимия Б. за виновен в извършване на деянието, за което е даден на Съд, като му  наложи при условията на чл.54 от НК наказание „ лишаване от свобода”, в размер над средния предвиден в закона.

Подсъдимият И.А.Б. не се признава за виновен в извършването на престъплението, за което е даден на съд. Подсъдимият, чрез защитниците си – адвокат А. и адвокат М. моли Съда да го признае за невиновен и да го  оправдае по така повдигнатото му обвинение, като алтернативно адв. М. предлага спрямо нейния подзащитен да бъде наложено наказание лишаване от свобода в минималния , предвиден в закона размер , като изтърпяването на наказанието да бъде отложено по реда на чл. 66 , ал.1 от НК .

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:

Спрямо подсъдимия И.А.Б. с ЕГН **********до момента са постановени следните осъдигелни актове, а именно:

- с присъда по НОХД № 6547/2010 год. на ПРС, влязла в сила на 09.03.2011 год. за престъпление по чл. 206 ал. 1 от НК и престъпление по чл. 210 ал. 1 т. 1 вр. с чл. 209 ал. 1 от НК му е било наложено общо наказание от 11 месеца лишаване от свобода.

         - с присъда по НОХД № 16031/2011 год. на Районен съд гр. Асеновград, влязла в сила на 08.12.2011 год. за престъпление по чл. 209 ал. 1 от НК му е било наложено наказание от 2 години и 6 месеца пробация и безвъзмезден труд в полза на обществото по 250 часа годишно.

         Двете наказания на основание чл. 25 ал. 1 вр. с чл. 23 ал. 1 от НК са били групирани, като му е било наложено едно общо най-тежко наказание от 11 месеца лишаване от свобода, което обстоятелство определя деянието, предмет на настоящото производство като такова, извършено при условията на повторност по смисъла на чл. 28 ал. 1 от НК.

         На 11.06.2013 год. подсъдимият Б. регистрирал ЕТ “Х. – И.А.”, а на 21.06.2013 год. открил сметка на фирмата в ОББ /запорирана на 21.03.2014 год./. Три-четири месеца Б. бил партньор на куриерска фирма „Ин Тайм” ООД, но посоченото дружество прекратило отношения с подсъдимия поради липсващи пратки, излъгани клиенти и фирми.

През ХІІ.2013 год. Б. станал франчайз партньор на „Орбит” ЕООД – друга голяма куриерска  фирма, като обслужвал офис в гр.Асеновград. Най вероятно към онзи момент у него се зародила идеята да наема мотокари с обяснението, че му трябват за временно ползване в стопанисван от него обект, а след евентуалното сдобиване с такива мотокари да започне ги продава като свои на лица , с които е направил предварителни уговорки за закупувунето на такива машини .

         С предварително набелязаната тактика в края на месец март 2014 год., след като вече бил наложен запор върху банковата сметка на ЕТ “Х. – И.А.”, подс. Б. посетил клон на фирма „Кандекс” ЕООД гр. Варна, находящ се в гр. Пловдив, която продавала и отдавала под наем мотокари, подемна и складова техника. Пред свид. Е.В. се представил като служител на „Орбит” ЕООД, като същевременно му предоставил и съответната визитна картичка и обяснил, че представлява фирмата и е *** за гр. Асеновград.

Легитимирайки се по този начин и създавайки у св. В. представа за стабилен бъдещ съконтрахент, Б. пожелал да наеме мотокар с канкретни характеристики , а именно тонаж 2.5 тона и височина на повдигане на товара - 3 м., като обяснил , че желае договорът да бъде сключен за срок от 1 месец. За укрепване доверието на свидетеля , обяснил, че ще премества офиса си в бившата хлебарска кооперация в гр. Асеновград ул. „Хан Аспарух” № 10а.

От своя страна св. В. му показал газокар /челен повдигач/ марка „Нисан”, модел ESP4500, 2.5 t. и подс., който бил одобрен от Б. и била уговорена наемна цена от 800 лв. без ДДС на месец, като плащането следвало да стане по банков път в деня на подписване на договора за наем и вземането на газокара. Следвало да се заплати и депозит от 350 лв. за евентуални повреди. На същата тази среща подс. Б. заявил, че желае да закупи още един мотокар, като дал предпочитанията си към марка „Мицубиши” модел FG15K.

         На 03.04.2014 год. подс. Б. пристигнал в базата на „Кандекс” ЕООД в гр. Пловдив, придружен от свид. Г.И., който притежавал камион и бил нает от подс. Б. да извърши транспортирането на газокар „Нисан”. Свид. В.  подготвил договор за наем и приемо-предавателен протокол от същата дата /л. 124-129 т. І/. В договора на ръка вписал, че газокара ще се транспортира до гр. Асеновград, бившата хлебарска кооперация. Подс. Б. заплатил депозита, подписал документите и натоварил газокара, но вместо в гр. Асеновград наредил на св. Г. И. наредил да го откара до с. Бяла река, общ. Първомай, а там го продал на фирма „Еци 2002” ЕООД по предварителна уговорка със ***а й – свид. Е.С. и съпругът й Б.С.. По искане на Б. св. Е. С. му издала фактура за сумата от 864.00лв. /т. ІІ, л. 6/, въпреки уговорената по-голяма продажна цена.

         В тази насока показанията на свидетелите С. са последователни и непротиворечиви , тъй като и двамата категорично заявяват , че действително са работели в „ Еци-2002 ” ЕООД, като от своя страна Б. С. имал и качеството на *** на дружеството. Предметът на дейност бил ремонт на машини, внос на строителни машини и мелничарски услуги. Като представител на „Орбит” подсъдимият извършвал за „ Еци-2002 ” ЕООД вътрешни пратки за страната. Във връзка с тези пратки, Б. ходел почти всеки ден да посоченото дружество в с. Бяла река и така забелязал че на двора е разположена значителен брой стопанска техника. Таза планът се дооформил у подсъдимия, при което обяснил на св.Б.С., че има изгодни машини и мотокари за продан, които били надеждни , но имали нужда от козметични ремонти. Тъй като в дружеството на С. се извършвали подобни ремонти , последният се съгласил да закупи повдигаща  техника от Б. В изпълнение на замисъла си , подсъдимият доставил газокар Нисан, който бил разтоварен  от камиона с техника на С., а уговорката била за цена от 5000 /пет хиляди/лева за първия мотокар /тъй като имали намерение да закупят още един. Първоначално плащането се осъществявало на вноски, а първата такава била уговорена в размер на  864 лева с ДДС, за което впоследствие била издадена и фактура. Тези обстоятелства се потвърждават и от св. И. А. Л., която към инкриминирания период е работела като куриер в офиса на подсъдимия Б. *** и по конкретно м рамките на девет месеца през 2013 год. - 2014 год.

Междувременно до края на деня свид. В. не получил плащане на наемната цена от подс. Б.. През следващите два дни също, като от своя страна Б. измислял различни оправдания като причини за неплащането, в това число били посочени и проблеми с банковия превод. Свид. В. не повярвал и решил сам да провери дали газокара е в гр. Асеновград, там където подс. Б. посочил, че ще го ползва. Посетил мястото и не открил газокара, след което се обадил на подсъдимия, който от своя страна се оправдал, че е преместил газокара на друго място, за да се работи с него. Твърдият тон на свид. В. заставил подс. Б. да пристигне и да го закара до с. Бяла река, където свидетелят видял газокара в базата на „Еци 2002”, което от своя страна го успокоило, но все пак дал ултиматум на подсъдимия да го върне. Така породените съмнения били причината не се проведат разговори за продажбата на мотокар „Мицубиши”, въпреки че свид. В. бил подготвил договор с дата 04.04.2014 год. и за него /л. 130 т. І/.

Интуицията на подсъдимия подсказала, че ще има проблеми със свид. В., поради което на 07.04.2014 год. се обадил на свид. Ел. С. и я помолил да вземе продадения само преди дни газокар „Нисан”, за да си свърши някаква работа, като за целта изпратил в с. Бяла река свид. Г. И. да го натовари в камиона и му казал да го върне на „Кандекс” ЕООД в базата им в гр.Пловдив. Свид. С. накарала свид. Г. И. да й подпише приемо-предавателен протокол, в който вписала и номера на камиона /т. ІІ, л. 11/.

                Свид. М.Р. бил *** и *** на фирма „Фешън стил” ООД с офис на ул. “З. П.” № ** в гр. Пловдив. Занимавал се с продажба и отдаване под наем на строителна и друга техника. Бил в бизнес отношения с фирма „Каролина и Ко” ЕООД гр. Златоград със *** свид. А.В., занимаваща се с транспортна и спедиторска дейност. Свид. Р. ползвал базата на „Каролина и Ко” ЕООД, находяща се в гр. Пловдив, за да съхранява и предлага машините си. Бил упълномощен да отдава под наем и машини, собственост на последната.          На 08.04.2014 год. подс. Б. посетил горепосочената база на фирма „Каролина и Ко” ЕООД. Пожелал да наеме челен повдигач /мотокар/ „Jack CRC30”. Свид. В. го изпратил в офиса на свид. Р., за да се сключи договор и заплати наемна цена. Подс. Б. се срещнал с Р. и му обяснил, че иска да наеме за няколко дни мотокара, за да си свърши работа в свой обект. Представил се за служител на фирма „Орбит”, а Р. знаел, че това е сериозна фирма. Практика във фирма „Фешън стил” ООД било да се подписва договор за наем за срок от един месец, а при отпаднала необходимост и връщане на вещта, той се обезсилвал. Така подс. Б. подписал договор за наем за 1 месец, но заплатил с фактура № **********/2014 год. наем за два дни по 50 лв. – за 08.04.2014 год. и 09.04.2014 год. После извикал отново свид. Г. И. и с негова помощ натоварил и откарал пак до с. Бяла река мотокара. Отново го продал на фирма „Еци 2002” ЕООД, като свид. С. на по-късен етап му издала и съответната фактура. В показанията си , както св. Е. С. , така и св. Б. С. потвърждават, че тъй като и те внасяли сходна техника, установили , че стойността на предлаганата от подсъдимия „стока” била сравнително ниска, въпреки доброто техническо състояние в което се предлагали.

         Макар да бил продал вече челния повдигач /мотокар/ „Jack CRC30”, подс. Б. платил още няколко пъти на св. Р. за по няколко дни наемна цена и по- конкретно до 21.04.2014 год. Целта на Б. била да се поддържа създаденото доверие докато намери още купувачи на подобни машини.

 В този период провел среща със свид. А.Ж. -  *** на фирма „Екобелан” ООД гр. Асеновград, занимаваща се с полиграфски услуги , като му обяснил му, че фирма, която уж му дължала някакви парични средства му е предоставила мотокар, който от своя страна вече се водел здаприходен в неговата фирма, а също и че го продава на изгодна цена от 3 500 лв. Тъй като на фона на реалния пазар посочената стойност била сравнително ниска, то св. Ж. се съгласил да го купи. 

         С нов „свеж” план на17.04.2014 год. подсъдимият отново се срещнал със свид. Р. в офиса му. Обяснил, че има още един обект, за който ще му трябва още един газокар. Поискал да наеме газокар „Komatsu 1,8 FG 18 HT – 17”, който бил собственост на фирма „Каролина и Ко” ЕООД. Свид. Р. съставил договор, който подс. Б. подписал и му пуснал фактура /т. ІІ, л. 22/ за платен наем за времето до 21.04.2014 год. Пак с помощта на свид. Г. И. и камиона му, подс. Б. *** до печатницата на свид. Ж. *** и му го продал. Настоял свид. Ж. да му плати веднага сумата от 3 500 лв., за да я осчетоводи и издал на „Екобелан” ООД фактура с № ********** и касов бон от името на фирма „ЕТ “Х. – И.А.” /т. ІІ, л. 8/. Подс. Б. споделил на св.Ж., че има още един мотокар, за който търси купувач. И двата челни повдигача, взети от свид. Р. били с платен наем до 21.04.2014 год. Затова преди да изтече срока и за да печели време подс. Б. заявил, че желае да закупи вече наетия от самия него мотокар „Jack CRC30”. Уговорили със св.Р. цена от 15 000 лв., от които 7 500 лв. първоначална вноска, а останалите 7 500 лв. на разсрочено плащане. На 22.04.2014г. двамата се срещнали и подс.Б. подписал подготвеният от свид.Р. договор, след което трябвало да минат пред нотариус. В един момент подс. Б. казал, че нотариалните такси ще излязат скъпо и предложил да плати цялата сума. Свид. Р. му дал екземпляр от договора и фактура № **********/22.04.2014 год. /оригинал/ и зачакал до края на деня подсъдимият да му преведе парите.

Това разбира се не се случило, като през следващите дни св. Р. търсил подс. Б. по телефона, но той от своя страна измислял най-различни предлози с цел избягване на евентуална среща  и обещавал, че ще плати договореното от 22.04.2014г.. Определили си нова среща на 12.05.2014 год., на която Б. не се явил, след това и спрял да отговаря на мобилния си телефон. Вече съвсем основателно осъмнен и притеснен Свид. Р.  още същия ден отишъл във фирма „Орбит”, но от там му казали, че Б. образно бил „запалил” много хора , което било и причината да го изгонят. Въпреки натрупания опит, едва в този момент св. Р. окончателно разбрал, че е измамен. От работещите в базата на „Каролина и Ко” ЕООД се осведомил, че единият мотокар е щял да бъде каран в с. Бяла река. Така в базата на „Еци 2002” той открил мотокар „Jack”, като от С. разбрал, че подс. И.Б. им го е продал. казали и с какъв камион е бил транспортиран. Още на следващият ден свид. Р. сигнализирал ІІІ РУ на МВР гр. Пловдив. Съответно с протокол за доброволно предаване от 15.05.2014 год. свид. А.Ж. предал закупеният от него газокар /челен повдигач марка „Каматsu”, модел „FG 18 HT – 16 /т. І, л. 110/.         С протокол за доброволно предаване от 16.05.2014 год. свид. Б.С. предал мотокар /челен повдигач/ „Jack CRC30” /Т. І, л. 109/.Впоследствие и двата мотокара били върнати  на пострадалите дружества.

В тази насока показанията на св. Р. напълно е непротиворечиво подкрепят изложената в обвинителния акт фактическа обстановка. Свидетелят потвърждава, че е *** фирма за строителна механизация и транспорт, която към датата на провежданото съдебно заседание е с име „ Ем строй 98” и със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, а предходното й наименование /към момента на инкриминираното деяние/ е било „ Фешън Стил ”ООД. Действително първият контакт между свидетеля и подсъдимия бил когато Б. отишъл в дружеството на Р. във връзка с наем на мотокар. Изготвен бил договор за наем на машината за няколко дни, като срокът бил удължаван неколкокпатно, а Б. от своя страна плащал наема и обяснявал, че му трябва машината за една-две седмици, защото отварял офис в Първомайско. Р. заявява пред Съда, че когато от неговата фирма се изготвя договор за наем , в същия не се указва къде ще се ползва машината и такова задължение за Б. не е съществувало, но въпреки това заявил на ***а, че мотокара ще се ползва в Първомайско. Така в рамките на 10-15 дни от сключването на договора за „Komatsu 1,8 FG 18 HT – 17”, подсъдимият плащал наемната цена, а след това взел и другия мотокар „Jack CRC30”. След като минали няколко дни, Р. предприел действия по връщане на мотокара. Тъй като комбинативният Б. предполагал , че от страна на наемодателя могат да настъпят усложнения и същият да си потърси машината, а и предвид неисканото от него обяснение къде ще се ползва мотокара, служител на фирма „Каролина Ко” ЕООД – св.Х.Ш. обяснил , че мотокарът е закаран в с. Бяла Река, Първомайско. Р. ***, където се срещнал със. С.. Попитал ги дали познават И.А.Б. и те отговорили, че го познават много добре, а също , че от него са закупили „Jack CRC30”. Тези обстоятелства затвърдили съмненията на свидетеля , че е бил въвлечен в заблуда поради което сезирал полицията.

От показанията на св. А.Х. В. - *** на „ Каролина и Ко” ЕООД се установява , че към инкриминирания период е бил делегирал права на „ Фешън Стил ” ООД да отдава под наем негова техника чрез пълномощно  , което давало права на Р. да отдава и продава на цена, каквато прецени поверената му техника, като Р. нямал задължението да уведомява В. ако се появи клиент , а да действа по собствена преценка. Св. В. пази ясен спомен за проблеми с два мотокара през пролетта на 2014 година. Мотокар марка „ Jack CRC30 ” се водел на фирмата на М.Р., а газокар „Коматsu1,8 FG 18 HT – 17” – на „ Каролина и Ко” ЕООД. За действията , с което Б. придобил владението върху двата мотокара В. разбрал впоследствие , но не предприел действия по връщането им , тъй като Р. сигнализирал органите на полицията и поел ангажимент по тяхното намиране и връщане. газокара „ Каматсу ” разбрах какво се е случило. По принцип впоследствие

В същата линия са и показанията на св. Х.А.Ш., който към инкриминирания период работел във „ Каролина Ко ” ЕООД със седалище гр. Златоград, чиято база се намира в гр. Пловдив. Ш. потвърждава , че предмет на дейността на фирмата е международен и вътрешен транспорт, а също така и че познава свидетеля М.Р., който държи негови самосвали, багери  и мотокари в базата на „ Каролина Ко ” ЕООД.  Св.Ш. участвал в натоварването и на двата мотокара - „ Jack CRC30 ” и газокар „Коматsu1,8 FG 18 HT – 17”, като лично е помагал на лице, изпратено от подс. Б. за товаренето им и съответно за извозването им.

Св. А.И.  Ж. заявява пред настоящия Съд , че познава подсъдимия И.А.Б., с когото били съученици от 1 до 7 клас.Тъй като към 2014г. Б. станал представител на куриерска фирма „ Орбит ” , фирмата на св. Ж. /„ Еко Белана” ЕООД/ започнала да работи с него за изпращане на пратки в България. В един момент подсъдимият му предложил един мотокар, а именно„Коматsu1,8 FG 18 HT – 17”, който впоследствие бил закупен от фирмата на свидетеля, а Б. издал и данъчна фактура с касова бележка, като сумата от 3500лв. с ДДС била платена в брой от „ Еко Белана” ЕООД . Няколко дни след издаването на фактурата обаче, служители на Трето РУ на МВР гр. Пловдив се появили в дружеството, като обяснили, че мотокара е бил „откраднат” и че следва да бъде иззет, а за целта бил съставен протокол за доброволно предаване, а мотокара бил откаран с „Пътна помощ”. Впоследствие свидетелят потърсил Б. в „ Орбит” ЕООД, но не го открил, като впоследствие разбрал , че „Орбит” ЕООД гр. София е прекратило всичките си взаимоотношения с И.А.Б..

По искане на защитата на защитата на подсъдимия, с цел установяване на трайна ангажираност на Б. с пивдигаща техника и по- конкретно с мотокари, са допуснати до разпит двама свидетели, а именно Н.Л.Г. и П.П.П..

Свидителят Н.Г.  заявява категорично, че не познава подсъдимия, както и че не е сключвал каквито и да били сделки с него. Потвърждава , че към 2014г. е работел в с. Гложене и то във фирма занимаваща се с ремонт и продажба на мотокари. За предявения му на л. 124 договор за покупко-продажба на МПС, Г. заявява , че положения в графа „продавач” подпис е негов , като същивременно дава обяснение , че предявения му договор му е бил предоставен от подс. Б. за подпис непопълнена бланка на същия този договорна МПС и съответно Г. е положил на празната бланка своя подпис. И без наличието на специални знания, видимо представения от защитата договор е изпълнен с два различни почерка, като графи дата на договора  и графа „купувач” са изпълнени с един почелк , а останалите реквизити – с друг.

Св. П.П.П. , който също към инкриминирания период е работел в село Гложене, в работилница, извършваща ремонт на мотокари, доставяни от Англия. Във връзка с тази си работа П. сочи , че е виждал на работното си место в с. Гложене подс. Б., но не пази ясен спомен дали неговото присъствие е било по пришчина закупуване на мотокар от фирмата в която работи или някаква друга. Същевременно св. П. е категоричен , че от мотокарите, които някога е продавал ,не е предлагал или продавал мотокар марка „Коматсу” на подс.Б., а също така не е отдавал и под наем такава машина.

В обясненията си подсъдимият И.Б. потвърждава , че към инкриминирания период е бил *** съм на ЕТ „ Х.- И.А.” , а от 2013 год. и представител на фирма „ Ин тайм ”, която се занимава с куриерска дейност. Във връзка с дейността си е имал служебни отношения с „ Еци 2002 ” ЕООД с. Бяла река и  ЕТ „ Б. ***. След прекратяване на взаимоотношенията му с фирма „ Ин тайм”, отворил собствен офис в гр. Асеновград и започнал работа с  куриерска фирма „ Орбит ” ЕООД. ,като в офиса работела свидетелката И. А. Л., която отговаряла за транспорта, както и двама шофьори, назначени на трудови договори. Първоначално работел с „ Еци 2002 ” ЕООД много добре, като през целият период от време те били и основният клиент за гр. Първомай и региона, като ЕТ „ Х.- И.А.” осъществявала транспорт от с. Бяла река до Германия, за което издавахме фактури с ДДС от името на ЕТ „ Х.- И.А.”. Тези транспортни услуги нямали отношение към дейността на подсъдимия  с фирма „ Орбит ” ЕООД, която от своя страна било свързана единствено и само с куриерска дейност.Според подсъдимия целият международен транспорт се осъществявал от ЕТ „ Х.- И.А.”. В тази насока Б. твърди , че през целият период от време е извършвал транспортни услуги, като за целта в офиса на едноличния търговец разполагал с 2 бр. мотокари, които бил закупил още в началото на 2013 год., а през 2014 год. ги отдавал на клиенти под наем, а също ги е ползвал за негови лични услуги. В тази връзка подсъдимият твърди , че за сочения период е бил в наемни отношения със свидетелите П.П. *** и Н.Г. ***. В тази насока и двамата сочени свидетели са категорични , че никога не са сключвали наемни договори с подс. Б. за каквото и да било , най- малко за наем на мотокари. В обясненията си също така подсъдимият твърди , че вместо първоначално директно да закупи техника е вземал под наем мотокар от „ Кандекс” ЕООД гр. Варна, като причината според него, че първоначално от централния офис в гр. Варна му била изпратена проформа фактура, която не пристигнала веднага, а се наложило да я изчака два дена, като същата била за 20 % от стойността на мотокара и докато чакал същата да пристигне, закарал мотокара в с. Бяла река със собствен транспорт. Уведомил собствениците в гр. Варна, че мотокарът ще бъде в с. Бяла река. След разговор с офиса в гр. Варна и изпращането оттам на проформа фактура за 20% от „уговорената сума” се установила , че същата е на стойност 4 000 лева, което според подсъдимия не отговаряло на договорките с едноличното варненско дружество, като от централния офис в гр. Варна му било обяснено, че по техните счетоводни баланси мотокарът е с доста по- висока цена и ако Б. е съгласен можели да му предложат рециклиран такъв.

Според обясненията на подсъдимия тази промяна го ядосала, поради което върнал обратно проформа фактурата, също така мотокарът от с. Бяла река бел изпратен в „ Кандекс” ЕООД, като след пристигането му получил обаждане от гр. Варна, че от страна на дружеството няма забележки, а също така и че не дължи наем за времето , през което машината е била в негово владение. Тези твърдения на подсъдимия не намират подкрепа в нито едно от събраните по делото доказателства още повече , че мотокар „ Nisan ” модел ESP4500, 2.5 t. – газокар, като св. Е. В. е категоричен , че уговорки между него и подсъдимия за закупуването на този мотокар не е имало , тъй като първоначално трябвало да бъда нает за около 1 месец и след като подсъдимият се убеди , че точно тази машина ще му върши работа – да я закупи.

Аналогично и по отношение на твърдените от подсъдимия намерения за реално закупуване на мотокар – челен повдигач „Jack CRC30” на фирма „Фешън стил” ООД и газокар – челен повдигач „Komatsu 1,8 FG 18 HT – 17” на фирма „Каролина и ко” ЕООД – гр. Златоград , се опровергават от показанията на свидетеля М.Р., който е категоричен, че при контактите си с подсъдимия , самият Б. никога не е споменавал за намерение машините да бъдат закупени от него, а договорките са били само за отдаване под наем.

По делото, в хода на досъдебното производство са изготвени и съответно приети в съдебната фаза стоковооценъчни експертизи , според които стойността на инкриминираните вещи е както следва - газокар Nissan ESR 4500, 2.5 t. – 9 019 лева;  - челен повдигач газокар Коматsu 1.8 FG 18 HT – 17 – 13 998 лв. и челен повдигач „Jack CRC30” – 10 668 лв.

Горната фактическа обстановка се установява по един безспорен и категоричен начин от събраните по делото доказателства - протоколи за разпит на обвиняем/л/, протоколи за разпит на свидетели / л. до л./, стоково-оценъчни експертизи/л. и л./, фактури/л./, договори/л./, касови ордери/л./, копия от тахошайби/л./, разпечатки от мобилните оператори/л./, фотоалбум/л./, справка съдимост/л./, характеристична справка/л./.

Съдът кредитира показанията на свидетелите Е.В., Е. и Б. С., М.Р., А.В., А.Ж., Х.Ш. , П.П. , Н.Г. и И.Л.. Същите са логични , последователни взаимно допълващи се, и в унисон с очертаната на базата на всички останали доказателства фактическа обстановка. Тези показания следва да се ценят като такива , дадени от лица , незаинтересовани от развоя на воденото срещу Б. наказателно преследване . От една страна свидетелите В. и Р., въпреки че представляват съответните пострадали дружества, нямат личен или дружествен интерес от евентуалното осъждане на подсъдимия , тъй като вещите , предмет на измамливата дейност на подсъдимия са върнати на дружествата и в техния патримониум няма настъпили имуществени вреди. От друга страна и двамата свидетели , като представители на на тези дружества не са заявили желание за участие в настоящото наказателно преследване в качеството на частни обвинители. Неуспешен остава и опита на защитата на подсъдимия да докаже налични договорни отношения със свидетелите  П.П. и Н.Г., относно наем или продажба на повдигаща техника от ремонтна работилница в с.Гложене. И двамата свидетели са категорични , че такива уговорки между тях и Б. през инкриминирания период не е имало, което се потвърждава и от останалите писмени и устни доказателства.

Що се касае до обясненията на подсъдимия, въпреки тяхната пространност и пунктуалност, същите не намират подкрепа в доказателствения материал по нито един свой пункт, поради което следва да се разглеждат единствено и само като защитна позиция, целяща оневиняванетона подсъдимия.

Настоящата съдебна инстанция намира, че при така очертаната фактическа обстановка подсъдимия И.А.Б., както от обективна, така и от субективна страна е осъществил съставомерните признаци на престъплението по чл. 210 ал. 1 т. 4, т. 5 вр. с чл. 209 ал. 1 вр. с чл. 28 ал. 1 вр. с чл. 26 ал. 1  от НК, за това в периода от 03.04.2014 год. до 17.04.2014 год. в гр. Пловдив при условията на продължавано престъпление, повторно в немаловажен случай, след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил заблуждение:

-         На 03.04.2014 год. е възбудил заблуждение у Е.Т.В. за това, че наема временно за работа в свой обект газокар „Nissan ESR 4500, 2,5 t” след което ще го върне и с това е причинил на „Кандекс” ЕООД гр. Варна имотна вреда в размер на 9 019 /девет хиляди и деветнадесет/ лева

-         На 08.04.2014 год. е възбудил заблуждение у М.Р.Р. за това, че наема временно за работа в свой обект мотокар – челен повдигач „Jack CRC30”, след което ще го върне и с това е причинил на „Фешън Стил” ООД гр. Пловдив имотна вреда в размер на 10 668 /десет хиляди шестстотин шестдесет и осем/ лева

-         На 17.04.2014 год. е възбудил заблуждение у М.Р.Р. за това, че наема временно за работа в свой обект газокар – челен повдигач „Komatsu 1,8 FG 18 HT – 17”, след което ще го върне и с това е причинил на „Каролина и Ко” ЕООД гр. Златоград имотна вреда в размер на 13 998 /тринадесет хиляди деветстотин деветдесет и осем/ лева

или всичко вреда в размер на 33 685 /тридесет и три хиляди шестстотин осемдесет и пет/ лева, като причинената вреда е в големи размери.

Престъплението е извършено от подсъдимия при наличието на пряк умисъл с целени и настъпили общественоопасни последици, тъй като е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е общественоопасните последици от него и е искал тяхното настъпване. Този извод се потвърждава, както от цялостното поведение на подс. Б., така и от конкретните измамливи действия , предприети от него с цел въвеждане в заблуждение на посочените по- горе представители на ощетените дружества. Подсъдимият  е бил с ясното съзнание за материалната си невъзможност за осъществи покупката на процесните мотокари, поради което е предприел  действия, изискващи кратно пъти по- малка инвестиция под формата на наем. Наемът от своя страна е дал възможност на Б. за установи фактическо владение върху трите мотокара, което от своя страна е спомогнало за затвърждаване на невярна представа за действителното положение   у купувачите на техниката.

При определянето вида и размера на наказанието , което следва да  бъде наложено на подс. И.Б., съобразявайки се с целите на специалната и генералната превенции за поправянето и превъзпитаването на дееца , както и за предупредителното и възпиращо въздействие спрямо останалите членове на обществото, настоящата инстанция намира , че спрямо подсъдимия И.А.Б.  следва да му бъде наложено наказание „ лишаване от свобода” при условията на чл.54 от НК.

При обсъждането на конкретния размер на наказанието лишаване от свобода на първо место следва да се направи преценка на степента на обществена опасност на престъплението , за което подсъдимия е даден на съд. Безспорно е установен траен престъпен умисъл за въвеждане в заблуждение , както на лицата , отдали мотокарите под наем /св. В. и св. Р./, така и на тези , закупили същите. От страна на подсъдимия у свидетелите С. и Ж. е била изграждана една сравнително убедителна представа, че именно Б. е *** на процесните мотокари, тъй като самите Е. и Б.С. са имали и други делови отношения с подсъдимия във връзка с работата му в спедиционна фирма, а у св. А.Ж. доверието е било изградено на база познанство от ученическите години.

При обсъждане степента на обществена опасност на самия подсъдим, настоящият Съд намира , че е налице такава и то в твърде висока степен. От една страна съдебното минало на подсъдимия категорично сочи на вече затвърдени престъпни навици , тъй като до настоящия момент спрямо са постановени осъдителни актове за обсебване, измама , както и квалифицирана измама. Установеното по делото реално изтърпяване на  наказанието по  НОХД № 6547/2010 год. на ПРС, категорично не е дало своя поправителен и превъзпитаващ ефект, което от своя страна  сочи на личност със завишена степен на обществена опасност.

Най-справедливо би било наказанието да бъде определено в размер на 5/пет/години „Лишаване от свобода“, което на основание чл.61 т.2 от ЗИНЗС следва да се изтърпи при първоначален Строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Съдът намира , че налагането на наказание при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства  /макар и малко над баланса , предвиден в текста на чл. 210,ал.1 от НК/ е единственото и правилно такова, тъй като категоричното отричане от страна на подсъдимия да е осъществил съставомерните признаци на деянието , за което е даден на съд , сочи на пълна безкритичност към стореното от него. От друга страна праволинейното и упорито преследване на престъпния резултат, опитите за въвличане в собствените измамни схеми на лица, нямащи отношение към престъпната му дейност / св. П. и св. Г./, както и намирането на „жертви” на неговата измамливи действия/св. С. и св.Ж./ сочат на трайно изградени престъпни навици и поведение.

Съдът намира , че въпреки липсата на смекчаващи отговорността обстоятелства, определянето на наказанието м максимума от 8 години , предвиден в текста на чл. 210,ал.1 от НК би се явила явно несправедливо тнежко, а и не би постигнало сочените по- горе цели на двете превенции, тъй като вместо поправителния или превъзпитаващ ефект би се възприело от подсъдимия единствено и само като необосновано тежка наказателноправна репресия.

Тъй като с виновното си поведение подсъдимия И.А.Б. е станал причина за воденото срещу него наказателно преследване, то на основание чл. 189 ал.3 от НПК, същият следва да бъде осъден да заплати по сметка на ОД на МВР сумата в размер на 60 лева, представляваща направени в хода на досъдебното производство разноски за експертизи и вещи лица.

Причини за извършване на престъплението – стремеж към лично облагодетелстване по престъпен начин, трайно установени престъпни навици, както и пълна безкритичност към негативните последици от криминалната му дейност.

 

         По тези си съображения Съдът постанови и присъдата си.

 

        

        

 

                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/

                            ВЯРНО С ОРИГИНАЛА! Т.М.