Р Е Ш Е Н И Е
Номер ІІІ-68 09.07.2019
година Град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА:
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, Трети въззивен граждански
състав
На единадесети
юни
две хиляди и деветнадесета година
В отрито съдебно
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН
ПАРАШКЕВОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. КАЛИНА ПЕНЕВА
2. КРЕМЕНА ЛАЗАРОВА
Секретар: Жанета
Граматикова
Прокурор:
В.Чакърова
Като разгледа
докладваното от съдия Парашкевов
въззивно
гражданско дело номер 708 по описа за
2019 година,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството по делото пред настоящата съдебна
инстанция е образувано по повод въззивна жалба от адвокат Веселин Атанасов
Анестиев от гр. Поморие, ул. „Симеон Стойков“ №7, процесуален представител на С.С.Р.,
ЕГН ********** от с. О., област Б., ул. „Х. Б.“ № **, против Решение № 518 от
08.03.2019 г., постановено по гр. дело №6636/2018 г. по описа на Районен съд -
Бургас, с което съдът е осъдил Прокуратурата на Република България,
представлявана от Главния прокурор Сотир Цацаров, да заплати на въззивника
сумата от 1000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди от незаконно повдигнато обвинение в извършването на престъпления от общ
характер по чл.142 ал.2 т.2, във връзка с ал.1, връзка чл.20 ал.2 от НК и по
чл.142а, ал.4, предложение 1, във връзка с ал.1, връзка чл.20, ал.2 от НК по ДП
№326/2015 г. по описа на ОД на МВР – Бургас, ДП №595/2015 г., вх.№ 8059/2015 г.
по описа на ОП – Бургас, приключило с прекратяване на образуваното наказателно
производство, поради това, че ищецът Р. не е осъществил обективните и
субективни признаци на престъпленията, за които е привлечен като обвиняем,
ведно със законната лихва върху сумата от 18.01.2017 г. до окончателното й
изплащане, като е отхвърлил предявения иск за разликата над 1000 лева до
претендирания размер от 20000 лева, осъдил е Прокуратурата да заплати на
въззиваемия сумата от 800 лева, представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение за
водене на ДП № 326/2015 г. по описа на ОД на МВР, ДП №595/2015 г. вх.№8059/2015
г. по описа на ОП – Бургас, приключило с прекратяване, за които е привлечен като
обвиняем, ведно със законната лихва върху сумата начиная от 18.01.2017 г. до
окончателното изплащане, като е отхвърлил предявения иск за разликата над
присъдените 800 лева до претендираните 1200 лева. Осъдил е Прокуратурата на
заплати на въззиваемия сумата от 77,92 лева – разноски по делото.
Недоволство от така постановеното съдебно решение в
отхвърлителните му части изразява въззивникът, който счита решението за
неправилно. Моли съда за отмяната му и удовлетворяване на претенциите изцяло.
Излага съображения.
В срока предвиден в ГПК не е постъпил писмен отговор
на въззивната жалба.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 и
следващите от ГПК, от легитимирано лице и е процесуално допустима.
Предявените искове пред районния съд са с правно
основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.
Съдът, след преценка на събраните
по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено следното:
Между страните
няма спор, че наказателното производство е приключило в срок от 1 година и 3
месеца. В хода на досъдебното производство обвинения са повдигнати на три лица,
едно от които е въззивникът. Същият първоначално е бил задържан от полицията,
съответно е последвало постановление на прокуратурата за задържане от 72 часа,
след което окръжният съд му е определил мярка за неотклонение „домашен арест“ –
Определение № 76/09.10.2015 г. по НЧХД №949/2015 г. В последствие на 11.12.2015
г. окръжният съд е заменил мярката „домашен арест“ с мярка „задържане под
стража“. При това положение се установява, че мярката за неотклонение „домашен
арест“ е била взета за срок от два месеца, а мярката за неотклонение „задържане
под стража“ е продължила 20 дни.
Във въззивната
жалба страната, молейки за отмяна на постановеното решение в отхвърлителните му
части, описва хронологически събитията свързани с действията на Окръжна
прокуратура и позовавайки се на практика на ВКС счита, че постановеното решение
е неправилно. Според въззивника независимо, че съдът е коментирал събраните по
делото доказателства, той не ги е ценил в тяхната цялост. Кредитирал е
съществените и относими доказателства по делото, като е наблегнал и на
показанията, дадени от ******* на въззивника – Д.Р., но не им е дал
необходимата значима тежест. Според страната в константната си практика ВКС
приема, че обезщетенията за неимуществени вреди по чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ се
дължат и когато не са ангажирани доказателства за тях, тъй като нормално такива
вреди са търпени, независимо, че пред първа инстанция са осигурени достатъчно
доказателства за трудовата заетост на страната, влошаване на здравословното му
състояние, негативните последици върху семейния му живот, тъй като се е
стигнало до раздяла със съпругата му и децата. Съдът приел за доказани
твърдените от ищеца факти, че търпял редица ограничения с оглед на взетите
спрямо него мерки за неотклонение и наложени забрани, по времето докато е бил
обвинен в тежки престъпления по смисъла на чл.93 т.7 от НК. Според адвоката не
може да се приеме становището на съда, че поведението на ищеца се е дължало
единствено на воденото срещу него наказателно производство. Оспорва въззивникът
да е бил осъждан многократно за тежки престъпления.
Съгласно
редакцията на чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ, Държавата отговаря за вредите, причинени
на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда при обвинение в
извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или, ако образуваното
наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е
извършено от лицето или, че извършеното деяние не е престъпление, или поради
това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното
преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. С постановление
на Окръжна прокуратура – Бургас от 18.01.2017 г. е прекратено наказателното
производство по ДП №326/2015 г. по описа на ОДМВР, пор.№595/2015 г. по описа на
ОП – Бургас, водено срещу С.С.Р. за престъпления по чл.142, ал.2, т.2, във вр.
с ал.1, във вр. с чл.20 ал.2 от НК и по чл.142А, ал.4, предл.първо, във вр. с
ал.1, във вр. чл.20, ал.2 от НК, като е отменена наложената с определение от
01.02.2016 г. на БОС мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 2000
лева и е отменена наложената с постановление от 09.10.2015 г. на БОП на
обвиняемия мярка „забрана за напускане пределите на страната“. Прекратяването е
на основание чл.24 ал.1 т.1 от НПК, като е прието, че въззивникът не е
осъществил обективните и субективните признаци на престъплението, за което е
привлечен като обвиняем.
Пред първата
съдебна инстанция е разпитана в качеството й на свидетелка ******* на
въззивника – Д.С.. От нейните показания се установява, че в следствие на
образуваното срещу съна й досъдебно производство, той не е могъл да се вижда с
жена си и малкото им дете. Големият му сън е останал при неговите родители в с.
Оризаре. Тъй като е бил дълго време под домашен арест, той не е могъл да
работи, определената му парична гаранция от 2000 лева е платена от
свидетелката, която е теглила заем, а в последствие е продала нива, за да може
да си върне заема. Според свидетелката в селото са започнали да приказват по
повод ареста на сина й. това било много тежко възприето от свидетелката и от
нейния съпруг. След прекратяване на производството въззивникът е направил опити
да си намери работа, но не е успял заради повдигнатото обвинение.
Първоинстанционният
съд е изяснил делото всестранно от фактическа страна и е достигнал до правни
изводи, които се споделят от настоящата съдебна инстанция, която на основание
чл.272 от ГПК препхраща към мотивите на първата инстанция.
Съгласно чл.52 от ЗЗД обезщетението за претърпени неимуществени вреди се определя по
справедливост. Определяйки обезщетение в размер на 1000 лева,
първоинстанционния съд е отчел всички обстоятелства и факти от значение за
правилното решаване на делото, в това число характера, степента, последиците от
настъпилите вреди, продължителността и интензитета, възрастта на увредения,
общественото и социално му положение, срокът на наказателното преследване,
както и характера на престъплението по повдигнатото обвинение. В този смисъл,
първоинстанционният съд е определил справедливо обезщетение, вземайки предвид
всички обстоятелства и факти по делото. По отношение на имуществените вреди,
правилно съдът е присъдил сумата от 800 лева – разноски за адвокат в
досъдебното производство, като е отказал да присъди сумата от 400 лева –
транспортни разходи, за които е счел, че липсват доказателства. в този смисъл
решението е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения, БУРГАСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 518 от 08.03.2019 г., постановено по гр. дело №6636/2018 г. по описа
на Районен съд – Бургас.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от
връчване преписи от решението на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.